№ 992
гр. Плевен, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430102183 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от „****, със седалище и адрес на
управление гр.Соф**** №25, офис сграда „**** ет.2 офис 4 срещу И. Н. М. с
ЕГН ********** от с.Бу*** №4. Ищецът твърди, че на 14.06.2023г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.06.2023г., на основание чл.99 ЗЗД между „**** и „**** по
силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
от 16.03.2022г. сключен между „**** и ответника било прехвърлено в полза на
„***** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително с всички лихви. Твърди, че Общите условия на договора за заем
съдържат клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си на трето лице. Ищецът твърди, че на 16.03.2022г. „**** като посредник на
„**** като заемодател и ответницата сключили договор за заем, по силата на
който заемодателят се задължил да предостави на заемателя заем в размер на
700 лева. Твърди, че с полагането на подпис, ответницата е удостоверила, че е
получила заема, с което кредитодателят е изпълнил задължението си. Твърди,
1
че с договора страните са уговорили годишен процент на разходите, който не
може да бъде променян едностранно от заемателя. Договорили са договорната
лихва да бъде в размер на 140,72 лева, като общата стойност на плащанията е
в размер на 840,72 лева, платима на 21 броя равни двуседмични вноски в
размер на по 44,89 лева от 30.03.2022г. до 04.01.2023г. Ищецът посочва, че
страните са договорили в общите условия при забава плащането на дължима
погасителна вноска, същият да дължи на заемодателя обезщетение в размер на
на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи оБщо сума в размер на 700 лева главница, 108,02 лева договорна лихва
от 30.03.2022г – 04.01.2023г., както и обезщетение за забава в размер на 507,42
лева за периода 31.03.2022г. до 26.02.2024г. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответницата не представя писмен отговор.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 1038/2024г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е подал
възражение с молба с Вх.№ 7280/13.03.2024г. С оглед подаденото възражение,
с разпореждане №3116/15.03.2024г. съдът е указал на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви искова молба. Разпореждането е получено от
заявителя на 20.03.2024г. и исковата молба е подадена в едномесечния срок, на
19.04.2024г, което я прави допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1038/2024г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
2
по чл.422 от ГПК.
В едномесечния срок ответницата не е представила писмен отговор и
не е изразила становище по предявените искове. Копие от исковата молба
заедно с доказателствата е връчено на ответницата на 17.05.2024г. В отрязък
от съобщението, с което са връчени книжата, ответницата е уведомена за
разпоредбата на чл.41 ал.2 ГПК, за задължението в случай, че е призована
веднъж на посочения адрес и го е сменила, е длъжна да уведоми съда за новия
си адрес, както и последиците от неизпълнението на това задължение.
За проведеното по делото съдебно заседание, призовката е изпратена
на същия адрес и е връчена на член на домакинството, което е удостоверено с
подпис.
Както в съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба,
така и в призовката, ответницата е уведомена, че в случай, че не представи в
срок писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея
или да оттегли иска си. С оглед изпълнената процедура по връчването на
книжата със съобщение, съдът е приел, че ответницата е редовно призован за
съдебно заседание.
В проведеното на 11.07.2024г. ответницата не се е явила и не е подала
молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. Представен е с исковата молба договор за потребителски
кредит № 649149 към искане с № 9067101, сключен на 16.03.2022г., подписан
от страните. Видно от приложения в него погасителен план, договорът е
3
изтекъл на 04.01.2023г. с плащане на последната погасителна вноска.
Договорът е подписан от страните и подписите не са оспорени от страните.
Видно от договора, в чл.4 страните са договорили, че с полагане на подписа си
в договора, ответницата кредитополучател е получила в брой договорената
сума в размер на 700 лева.
Представените писмени доказателства не са оспорени от страните. При
така представените доказателства, съдът приема, че по делото се установиха
посочените в исковата молба обстоятелства. В определението за насрочване, с
което е разпределена доказателствената тежест, съдът е указал, че в тежест на
ответника е да представи доказателства за извършени плащания на
дължимите суми.
С оглед обстоятелството, че ответницата не е оспорила исковата молба
и приложените с нея доказателства, съдът не е назначавал съдебно-счетоводна
експертиза.
С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че предявените
искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като на
основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД по реда на чл.422 ГПК, следва да бъде
признато за установено, че И. Н. М. с ЕГН ********** от с.Бу*** №4 дължи
на „**** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Соф**** №25,
офис сграда „**** ет.2 офис 4 сума в размер на 700 лева главница, 108,02 лева
договорна лихва от 30.03.2022г – 04.01.2023г., както и обезщетение за забава в
размер на 507,42 лева за периода 31.03.2022г. до 26.02.2024г, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата, които
суми представляват дължими по договор за кредит главница и лихва и за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1038/2024г. по
описа на РС Плевен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
настоящето производство в размер на 175 лева, от които 75 лева държавна
такса и 100 лева юрк.възнаграждение. За заповедното производство
ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати сумата от 76,31 лева, от
която 26,31 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.79 ал.1 и чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че И. Н. М. с ЕГН ********** от
с.Бу*** №4 дължи на ищеца „**** ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Соф**** №25, офис сграда „**** ет.2 офис 4 сума в размер на
700 лева главница, 108,02 лева договорна лихва от 30.03.2022г – 04.01.2023г.,
както и обезщетение за забава в размер на 507,42 лева за периода 31.03.2022г.
до 26.02.2024г ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
26.02.2024г. до изплащане на сумата, които суми са дължими по договор за
кредит № 649149/16.03.2022г. по искане № 9067101 и за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 642/27.02.2024г. издадена по ч.гр.дело №
1038/2024г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Н. М. с ЕГН **********
от с.Бу*** №4 да заплати на ищеца „**** ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Соф**** №25, офис сграда „**** ет.2 офис 4, разноски в
исковото производство в размер на 175 лева и разноски по ч.гр.д. №
1038/2024г. на ПлРС в размер на76,31 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5