Р Е Ш Е Н И Е № 516
гр. Монтана, 15 август 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 20 07 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм.д. № 378 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на § 8 от АПК, вр. с § 4б, ал. 4 от ДР на ЗИНЗС, вр. с чл.
256 и чл. 145 и сл. от АПК.
Първоначално
е образувано по жалба (наименована Искова молба) на л/св Г.В.В., понастоящем в
Затвора гр. Ловеч против Министерство на правосъдието – София, в която твърди,
че не е получил информация във вид на административна услуга, касаеща
изтърпяване на наложеното му наказание, в който смисъл е чл. 76 от ЗИНЗС,
същата поискана с подадено Заявление от 22 06 2022 г. (№ М2009/24 06 2022 г. на
ОЗ Плевен и рег. инд. 94-Г-80/22 от 28 06 2022 г. на МП). Видно от съдържанието
на така подаденото Заявление, л/св Г.В. е поискал от Зам. Министър на
Правосъдието да му бъде предоставено копие от всички преписки за извършените
проверки по негови жалби и сигнали, изброени в писмо рег. № 94-Г-80/22/16 06
2022 г. на МП.
С
Определение от 24 10 2022 г. съдът е конституирал оспорващия Г.В.В. и
Министерство на правосъдието – София, като е изискал от последното представяне
на административната преписка по Заявление от 22 06 2022 г. (№ М2009/24 06 2022
г. на ОЗ Плевен), респ. предоставената по това заявление информация, ведно с
доказателства за нейното получаване, респ. препращане на Заявлението до
съответния компетентен орган.
С
Определение от 4 юли 2023 г. съдът приема, че въпреки посоченият от оспорващия
ответник Министерство на Правосъдието, страна в производството, съгласно чл. 153,
ал. 1 от АПК, следва да бъде органът, издал или отказал издаването на
административен акт, респ. извършил или отказал извършването на определено
действие, който в случая е Зам Министър при МП, към който административен орган
е отправено и процесното Заявление и за който се твърди, че не е извършил
исканата административна услуга. С оглед на това със същото Определение съдът е
заличил конституираният ответник – Министерство на правосъдието.
В с.з.
оспорващият твърди, че жалбите, за които е поискал преписките по Заявлението от
22.06.2022 г., са свързани с изпълнение на наказанието му по ЗИНЗС. Никъде в
чл. 76, ал. 1 от специалния ЗИНЗС не пише, че може да поиска само колко е
изтърпял до сега, колко му остава да изтърпи и на какъв режим примерно. Няма
такова ограничение. Абсолютно всичко свързано с изтърпяване на присъдата на
наказанието е по чл. 76, без изключение. Всичко което засяга присъдата /
изпълнението попада в обхвата на чл. 76 от ЗИНЗС. Възразява изцяло срещу
поисканите разноски от ответната страна, тъй като за тях няма реално
представени доказателства. Желае съда да се запознае с практиката по чл. 76 и
да се съобрази със същата, а именно: с Решение № 3137 от 09.05.2016 г. на АдмС
София по адм. д. № 4/2016 г.; Решение № 1693 от 16.03.2015 г. на АдмС София по
адм. д. № 324/2014 г.; Решение № 7553 от 03.12.2013 г. на АдмС София по адм. д.
№ 8196/2013 г.; Решение № 12563 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2992/2014
г.; Решение № 4648 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5304/2015 г. Моли да се
уважи жалбата му, като счита, че е доказано неполучаване на исканите преписки.
Делото е изяснено, както от фактическа, така и от правна страна и няма
основание да не му се предостави исканата информация, която е пряко и
непосредствено свързана с изтърпяване на наказанието по чл. 76 от ЗИНЗС.
Назначеният
служебен адвокат П. поддържа жалбата По отношение на претендираните разноски от
ответната страна, счита, че не следва да бъдат присъдени, но оставя на
преценката на съда. Моли да се постанови решение, с което се уважи искането на
оспорващия за предоставяне на исканата информация, а именно да бъдат
предоставени преписките, които са поискани от Министерството на правосъдието.
Моли съдът да се съобрази с практиката.
Ответната
страна – Зам.Министър при МП, гр. София, чрез юрк И*** С*** оспорва жалбата
като недопустима и неоснователна и не възразява по извършените процесуални
действия до момента. Представя Заповеди, касаещи материалната компетентността
на съответните Зам. Министри, които са се произнасяли по заявления на
оспорващия предвид Устройствения Правилник на Министерство на правосъдието,
според който Министъра със свои заповеди разпределя ресорите на своята
професионална компетентност на съответните зам. министри. При смяна на министрите
се сменят и лицата, като могат да бъдат променени и ресорите. По Заявление от
28.06.2022 г., отговор на същото се явява писмо 94-Г-85 от 13.09.2022 г., което
е подписано от зам. министър М*** П*** . Към тази дата Зам. министър М*** П*** е
била ресорен зам. министър, на когото са възложили правомощия да отговаря за
ГДИН, което е видно от Заповед от 05.08.2022 г., а видно от т. 5 на Заповед № ЛС-04-414 от 12.08.2022 г.
изрично ресорният зам. министър, в случая г-жа П*** , се произнася по сигнали свързани с дейността,
т.е. по силата на тази заповед тя се е произнесла с писмото от 13.09.2022 г.
Тази заповед моли да се отнесе към твърденията му за недопустимост на
производството, дотолкова, доколкото счита, че това е производство по АПК
свързано със сигнали. Към настоящия момент и към момента на изготвяне на писмо с
изх. № 94-Г-80/22 от 16.06.2022 г. функцията на ресорен министър се изпълнява
от Зам. министър на правосъдието г-н Е*** Д*** , съгласно заповед от 03.07.2023
г. и заповед от началото на януари 2022 г. Не възразява по извършените
процесуални действия, така както са изслушани. Недопустимостта на жалбата е, че
процедурата по реда на чл. 76 касае друг вид информация, а не тази, която е в
конкретния случай, която е по повод сигнали за нарушения. Представя и списък с
разноски, и моли присъждане на разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Окръжна
прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано
заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че с доклад на
Инспектората по чл. 46 от Закона
за администрацията от 03.06.2022 година са
приключени проверки, образувани по жалби на Г.В.В. – общо 11 броя, адресирани
до Министерство на правосъдието в
периода април-май месец 2022 година. За резултата от извършените проверки с
писмо рег. № 94-Г-80 от 16.06.2022
година Г.В. е уведомен лично. Със Заявление /предмет на настоящето
производство/ от 22.06.2022 г., рег. № 94-Г-80/22.06.22 г. по описа на
Министерство на правосъдието, Г.В., на основание чл. 76 от ЗИНЗС, е поискал да
получи лично в писмен вид на хартиен носител, във вид на административна услуга,
в качеството му на заинтересована страна, копие от всички преписки за
извършените по тях проверки по негови жалби и сигнали, съгласно писмо с рег. №
94-Г-80/22 от 16.06.2022 година по описа на
Министерство на правосъдието. С писмо, адресирано лично до В., чрез началника на затвора гр. Ловеч,
жалбоподателят е уведомен, че
Инспекторатът по чл. 46 от Закона
за администрацията е извършил
проверки по неговите жалби и сигнали,
между които е посочено и заявлението на В.
по чл. 76 от ЗИНЗС, приети за неоснователни. С жалба, наименувана Искова молба, Г.В. обжалва отказът на
Министерство на правосъдието за предоставяне на информация по подаденото на
основание чл. 76 от ЗИНЗС заявление от 22.06.2022 година. Регламентираният в
чл. 76 ЗИНЗС достъп на лишените от свобода до информация за въпроси, свързани с
изпълнение на присъдата, размера на изтърпяната част от наказанието,
възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието, както
и предсрочно и условно предсрочно освобождаване, представлява административна
услуга, оказвана от администрацията на ГДИН на лишените от свобода, тоест
административно обслужване на лишените от свобода, регламентирано в ЗИНЗС.
Касае се за информация, съдържаща се в затворническото досие на всеки лишен от
свобода. При условията на специалния закон - чл. 76 ЗИНЗС лицето лишено от
свобода може да получи достъп до информацията, съдържащата се в затворническото
му досие. С подаденото в настоящия случай заявление се иска получаването на
копие от преписките по извършените от Министерство на правосъдието проверки по
жалби и сигнали на В., а това е информация, която не се включва в обхвата на
чл. 76, от ЗИНСЗ, в който лимитативно са изброени въпросите, по които лишеният
от свобода може да поиска и получи информация, а именно: 1. въпроси, свързани с
изпълнението на присъдата; 2. размера на изтърпяната част на наказанието; 3.
възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и
предсрочно и условно предсрочно освобождаване. Видно от събраните по производството
писмени доказателства извършените от министерството проверки по жалби и сигнали
на В. не представляват информация, свързана с изпълнението на присъдата, нито
касаят размера на изтърпяната част от наложеното наказание, нито възможностите
за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и предсрочно и
условно предсрочно освобождаване. С оглед на изложеното намира жалбата на Г.В.В.,
понастоящем в затвора гр. Ловеч, срещу Зам. Министър при Министерство на
правосъдието, с правно основание чл. 76,
ал. 1 от ЗИНЗС за неполучаване на информация във вид на административна услуга,
касаеща изпълнение на присъдата му, за неоснователна.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С
Определение от 30 11 2022 г. съдът е отказал да освободи Г.В. от внасяне на 10
лева д.т., което Определение е отменено
Определение № 203 от 23 03 2023 г. по адм.д. № 263/2023 г. на троен
състав на Административен съд Монтана и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С
Разпореждания от 30 09 2022 г. и 27 10 2022 г. е изискана административната
преписка по подаденото Заявление от 22 06 2022 г. (№ М2009/24 06 2022 г. на ОЗ
Плевен и рег. инд. 94-Г-80/22 от 28 06 2022 г. на МП).
От
представената преписка е видно, че Заявление от 22 06 2022 г. (№ М2009/24 06
2022 г. на ОЗ Плевен) е получено и заведено с рег. № 94-Г-80/22 от 28 06 2022
г. на Министерство на Правосъдието. От това Заявление е видно, че е подадено до
Заместник – Министър на правосъдието, посочени са правни основания чл. 76 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 13а и пар. 8 от ПЗР на АПК, във връзка със ЗАдм и чл. 10,
т. 1 от ЕКПЧОС, а по същество е заявено искане за представяне на копие от
всички преписки, от които да е видно, че са извършени проверки по негови жалби
и сигнали, съгласно Писмо с рег. № 94-Г-80/22 от 16 06 2022 г. по описа на МП.
Съгласно
цитираното, в Заявлението от 22 06 2022 г., Писмо с рег. № 94-Г-80/22 от 16 06
2022 г. по описа на МП, последното адресирано до л/св Г.В. ***, чрез Началник
на Затвора Плевен, Зам Министър на правосъдието, уведомява адресата, че по
постъпили негови Сигнали, регистрирани с рег. № № 94-Г-80/04.04.2022г.;
94-Г-84/06.04.2022г.; 94-Г-74/14.04.2022г.; 94-Г-74/14.04.2022г.;
94-Г-94/14.04.2022г.; 94-Г-98/18.04.2022г.; 94-Г-97/18.04.2022г.;
94-Г-101/27.04.2022г.; 94-Г-110/10.05.2022г.; и 94-Г-109/10.05.2022г./2 бр.,
Инспекторатът по чл. 46 от Закона за администрацията в министерството, е
извършил проверка на твърденията изложени в тях, при която не са установени
нарушения, поради което приема сигналите за неоснователни. Писмото е връчено
лично на л/св В. на дата 20 06 2022 г. /л. 147/.
С
Определение от 22 11 2022 г. съдът повторно е указал на ответника МП да
представи в цялост преписката по Заявление от 22 06 2022 г., последното
регистрирано в Министерство на Правосъдието с рег. № 94-Г-80/22 от 28 06 2022
г., тъй като не са представени доказателства за извършени действия, издавани
актове/писма/друго по така регистрираното Заявление, респ. заявителят да е
уведомяван. В случай, че липсват издавани след датата 28 06 2022 г. каквито и
да било документи/уведомления, същото обстоятелство да бъде установено изрично.
С писмо
рег № 92-32-96/22 от 09 12 2022 г. МП посочва, че в докладна записка с рег. №
94-Г-85 от 02 09 2022 г. и в доклада, в който е разгледано заявление рег. №
94-Г-80 от 28 06 2022 г. е допусната техническа грешка, като вместо датата 28
06 2022 г. е посочена датата 22 06 2022 г. Същата грешка е допусната и в
изпратения отговор до подателя с рег. № 94-Г-85 от 13 09 2022 г. на Зам
Министър на МП.
С Писмо
рег. № 94-Г-85 от 13 09 2022 г. на Зам Министър на МП до л/св Г.В.В., чрез Началник
на Затвора Ловеч, е посочено, че в МП са постъпили сигнали, сред които е и
сигнал под рег. № 94-Г-80/22.06.2022 г., по които Инспекторатът по чл. 46 от ЗА
в министерството е извършил проверка, при която изложените твърдения не са
потвърдени и сигналите са приети за неоснователни. Няма данни Писмо рег. №
94-Г-85 от 13 09 2022 г. на Зам Министър на МП до л/св Г.В.В. да е връчено на
лицето.
С
Определение от 30 03 2023 г. съдът е дал указания да се представят
доказателства за връчване на Писмо рег. № 94-Г-85 от 13 09 2022 г. на Зам
Министър на МП, както и за връчване на Писмо, с което В. е уведомен за
допуснатата грешка в Писмо рег. № 94-Г-85 от 13 09 2022 г. на Зам Министър на
МП, което е издадено по повод подаденото от него Заявление с рег. № 94-Г-80/22
от 28 06 2022 г. на МП. Повторно указания са дадени и с разпореждане от 03 05
2023 г. /л. 170/ В отговор на тези указания, МП пояснява, че Писмо рег. №
94-Г-85 от 13 09 2022 г. на Зам Министър на МП е изпратено на Затвора гр. Ловеч
чрез Системата за електронен обмен на съобщения, както и че в затворническото
досие на лицето, липсват данни за неговото връчване /л. 200/, респ. няма
изготвено Писмо до л/св В., с което същият да е уведомен за допуснатата грешка
в Писмо рег. № 94-Г-85 от 13 09 2022 г. на Зам Министър на МП. /л. 171 и л.
175/.
Със
Заявление от 15 09 2022 г., рег. инд. № 94-Г-85/22#8 от 19 09 2022 г. на МП, оспорващият отново е поискал целите
преписки по подадените от него сигнали, в това число и преписката, заведена в
МП под рег. Писмо 94-Г-85/22/13 09 2022 г. /л. 32/.
По
делото са представени още Заповеди за възлагане на правомощия; Жалбите, въз
основа на които е извършена проверка и съставено Писмо с рег. № 94-Г- 80/22 от
16 06 2022 г. по описа на МП (по което съгласно процесното Заявление са
поискани преписките), ведно с доклад от дата 03 06 2022 г. на Инспекторат
по чл. 46 от ЗА и Доклад от 01 09 2022 г. на Инспекторат по чл. 46 от ЗА,
изготвен по подаденото Заявление от 22 06 2022 г.
Разпитаният
по делото допуснат свидетел М.С., понастоящем л/св в Затвора Плевен заявява, че
за периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г., заедно с Г.В. са пребивавали
съвместно в Затвора в град Плевен, в една и съща група, която се води 5-та
група. Тя се намира в затвора в зоната за повишена сигурност, на ет. * в
корпуса на затвора и са били в съседни клетки в килията, която са обитавали. Тя
е едно голямо помещение, разделено на клетки. Той е бил в трета клетка, а Г.В.
е бил в шеста клетка до него, в една подгрупа за непушачи, Съвместно излизат на
разходка по час и половина всеки ден, когато е определено времетраенето за тази
разходка на двора на Затвора Плевен. Могат да си говорят през клетките, тъй
като те са само с преградни стени, но отпред цялата клетка е открита, от пода
до тавана е само решетка и се чува всичко. Не се виждат, но той го вижда в
прозореца, особено вечер, когато се стъмни. Общуват предимно двамата, защото
само те са българи. Спомня си, че Г.В. нищо не е получавал като отговори. Получавал
е в три – четири изречения, които са му зачитани на комисия. Говори специално за
Плевенския затвора, защото в другите затвори няма такива неща. Там се събира
една комисия от членове на администрацията на затвора. Тя се провежда предимно
в дните понеделник и четвъртък от седмицата. Извикват ги на тази комисия. Уведомяват
ги като сведение и те са задължени да се подпишат, че са уведомени и да сложат
датата. Водят ги при комисията, предоставят им отговора, който обаче не е
адресиран лично до адресата, а е адресиран до началника на Затвора Плевен. И
там пише уведомете, така започват всички отговори – уведомете лишеният от
свобода, че еди какво си. Знае за преписките на оспорващия, тъй като са си
говорили много по този въпрос с него и точно това са разяснявали, че те трябва от инспектората да изпратят човек и
трябва да направят преписки. Защото предишните години при други министри, той е
получавал такива преписки от инспектората, кой е извършил проверката, даже са
идвали такива хора на място, да направят, огледат и да се запознаят с
документацията. Така, че той в това отношение не е получил преписки. Оплаквал
се е от условията в Затвора Плевен, от това неосновано преместване, от това че
не може да бъде преместен пак в затвора Ловеч, от това че там не се държат
толерантно с него, че е депресиран, обжалвал е и дисциплинарни наказания. Тъй
като министъра има право да отмени актовете на гл. директор. Много жалби е
писал. Конкретно тези единадесет жалби не са негови, тъй като ако са негови
може да каже какво точно е съдържанието им. Не знае съдържането на всички
жалби, но знае, че са свързани с условията и са основателни. Не знае точно за
какво се е жалва в този период. Не може да каже какво е естеството, но
принципно знае за какво се оплаква за периода, в който е бил в Затвора Плевен.
Има много и най-различи жалби, които той е писал. Някой жалби ги е чел, но те
са много дълги. Имаше жалби, че
изхвърлят храната, а не я раздават на затворниците; за ремонтите в тази група,
в която са настанени, че нямат съответните актове, съответната комисия не е
преминала през това нещо и че не отговарят на условията за живот в затвора.
Това го знае, даже и той имам такива. До общината е писал също, до съответните
комисии, но това е за целия период.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:
Съгласно
§ 4б, ал. 4 от ДР на ЗИНЗС - Производствата за защита срещу неоснователни
бездействия на органите по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276
– 283, се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието
по реда на глава петнадесета, раздел II от Административнопроцесуалния кодекс.
Актовете на съда, постановени в това производство, може да се обжалват пред
тричленен състав на същия съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно
чл. 10, т. 1 от КЗПЧОС - Всеки има право на свобода на изразяването на мнения.
Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо
от границите. Този член не забранява на държавите да въвеждат разрешителен
режим за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на
кинематографична продукция.
Съгласно
чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията - Всеки има право да търси, получава и
разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде
насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите
имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които
представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга
защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от АПК - Всички лица, които са заинтересовани от изхода на
производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в
тях за защита на своите права и законни интереси.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от АПК - Органите
са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в
административното производство. Страните осъществяват правото си на достъп до
информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по
реда на Закона за достъп до обществена информация.
Съгласно
чл. 13а от АПК - Административните органи прилагат комплексно административно
обслужване.
Съгласно § 8 от
ПЗР на АПК - Уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални
административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се
прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването
на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Съгласно
чл. 27, ал. 1 от АПК - С подаването на искането за започване или за участие в
производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят,
привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в
производството по издаване на индивидуалния административен акт.
Съгласно
чл. 34, ал. 1 от АПК - Административният орган осигурява на страните възможност
да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки
или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на
производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален
административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд.
Съгласно
чл. 107, ал. 1 и ал. 4 от АПК - По реда на тази глава се разглеждат
предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други
органи, които осъществяват публичноправни функции. Сигнали могат да се подават
за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско
имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните
администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или
законни интереси на други лица.
Съгласно чл. 116 от АПК - Производството по предложенията
и сигналите приключва с решение за отказ те да бъдат уважени или с изпълнение
на постановено положително решение по тях.
Съгласно
чл. 124, ал. 1 и ал. 2 от АПК - Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който
има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на
решението или се основават на нови факти и обстоятелства. Решението,
постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 и ла. 2, т. 15 от ЗИНЗС - Министърът на правосъдието осъществява
общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията. Министърът
на правосъдието отменя незаконосъобразни и нецелесъобразни актове, издадени от
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и от
ръководителите на териториалните й служби, по жалби на заинтересовани лица и по
своя инициатива.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 и ал 3 от ЗИНЗС - Прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Затворите и областните
служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията".
Съгласно
чл. 75 от ЗИНЗС - Лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с
изключение на правата: 1. от които са лишени с присъда; 2. които са им отнети
или ограничени изрично със закон; 3. чието упражняване е несъвместимо с
действието на присъдата и изпълнението на наказанието.
Съгласно
чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - Лишените от свобода могат да искат информация за
въпроси, свързани с изпълнението на присъдата.
По отношение допустимостта на жалбата (наименована искова
молба), респ. по предмета на делото, този състав следва да отбележи, че съдът
не е обвързан от сочените в жалбата правни основания, а е длъжен спрямо
фактическите обстоятелства изложени в нея да определи естеството на правния
спор, респ. приложимият процесуален ред.
В тази
връзка, въпреки че като правно основание в жалбата е посочен чл. 76 от ЗИНЗС, с
оглед на подаденото Заявление с дата 22 06 2022 г., със същото се иска предоставянето
на „копие от всички преписки”, от които да е видно, че са извършвани проверки
по подадени от оспорващия жалби и сигнали, във връзка с връчено му Писмо с рег.
№ 94-Г-80/22/16 06 2022 г. на МП /л. 146-147/. С оглед на това искането в
Заявление от 22 06 2022 г., е за получаване на преписки, което по своето
същество не е идентично с искането за получаване на информация по чл. 76 от ЗИНЗС.
Исканията
за запознаване с документите, съдържащи се в преписки на административния орган,
в случая по подадени сигнали, последните изброени в Писмо с
рег. № 94-Г-80/22/16 06 2022 г. на МП, са различни по естество и съдържание от искането
на информация по реда и условията на чл. 76 от ЗИНЗС, като при отказ е приложим
и различен процесуален ред.
С оглед
на това, от една страна този състав приема, че настоящият спор не касае
обжалване на издадено Решение по подадените сигнали/жалби, както същите са
изброени в Писмо с рег. № 94-Г-80/22/16 06 2022 г. на МП, респ. не е против
отказ от издаване на такова Решение, каквото е изискването на чл. 123, ал. 1 от АПК, за да бъде недопустима съгласно чл. 124 от АПК. От друга страна обжалването
не е против отказ от предоставяне на информация по чл. 76 от ЗИНЗС, която
информация същевременно се съхранява и предоставя от компетентния за това
административен орган, а именно: ГДИН, за да се счита за недопустима като
подадена срещу орган, а именно Зам Министър на правосъдието, който няма
правомощия да взема решения от съответния вид.
Искането
на оспорващия е за предоставяне на заверени преписки от ответната страна, във
връзка с подадени до тази страна сигнали, които сигнали са против служители на
ГДИН, с оглед правомощията на този орган, по чл. 10 и чл. 11 от ЗИНЗС, да осъществява
общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията и който
е в правомощията си да отменя незаконосъобразни и нецелесъобразни актове,
издадени от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и от ръководителите на териториалните й служби. В тази връзка
с подаването на сигнал, стартира административно производство, по което следва
да бъде извършена проверка и издаден административен акт – решение, макар и
необжалваем, а документите събрани в хода на тази проверка съставляват
преписката, която се съхранява при същия този орган.
С оглед
на изложеното, предмет на настоящото производство е отказът на Зам.Министър на
МП да предостави на л/св Г.В.В., исканите със Заявление от 22 06 2022 г. копие
на преписки, видно от които да са извършени проверки по негови жалби и сигнали,
цитирани в Писмо с рег. № 94-Г/22/16 06 2022 г. по описа на МП. Отказът от
предоставяне на преписки по своята правна природа представлява фактическо
бездействие, предвид това, че подобно искане не изисква издаването на
индивидуален административен акт, а извършването на определени фактически
действия, поради което и неговото оспорване е безсрочно, в който смисъл е чл.
256, ал. 1 от АПК.
С оглед
на така очертаният предмет следва да се установи дали на ответника – Зам
Министър в МП, му е вменено задължение, което да произтича пряко от нормативен
акт, за да се приеме, че това негово фактическо бездействие е неоснователно.
Текстовете
на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предоставят
неотменимо право на всеки гражданин да иска и получава информация, включително
и от всеки държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за него
законен интерес, при условие, че информацията не е държавна или друга защитена
от закона тайна или не засяга чужди права. С оглед на това императивно
задължение на държавните органи и във връзка с отправено до тях искане за предоставяне
на преписки по подадени техни жалби/сигнали и когато не се касае за държавна
или друга защитена от закона тайна, респ. засягане на чужди права, а такава,
която касае правата на заявителя, същите следва да предоставят исканата
информация, като съобразят законовите изисквания за това. По отношение на жалбите
(за периода м. април – май 2022 г.), по които с въпросното Заявление от 22 06
2022 г. са поискани преписките, същите систематизирано са със следните
оплаквания: некоректно отношение на л/св спрямо оспорващия, в това число и
упражняване на физическо насилие, рекет, тормоз, изнудване за пари и вещи;
отрицателно отношение от страна на служители спрямо него; липса на провеждан
корекционен процес; необосновано завишаване оценката на риска от рецидив; за
зоната и помещението, в което е настанен; невземане на мерки при упражнено
спрямо него физическо насилие; умишлено забавяне на кореспонденцията адресирана
до него, както и че същата му се чете; при свиждания и срещи с адвокат,
служител стои на близо и подслушва разговора; лоши хигиенно-битови условия;
лошо качество на предоставения му дюшек; липса на разрешение за строеж и
удостоверение за въвеждане в експлоатация за килията, в която е настанен. При
това естество на подадените жалби, очевидно е, че всички се отнасят и пряко
засягат правата и интересите на оспорващия. По отношение исканията, касаещи разрешението
за строеж и удостоверението за въвеждане в експлоатация на килията, в която е
настанен, то естеството на тези актове също не е държавна или друга защитена от
закона тайна, респ. проверките по тях не засягат чужди права и/или интереси.
Въпреки,
че предоставянето на преписки не е сред информацията на чл. 76 от ЗИНЗС, основателността
за предоставянето на същите се следва пряко от текста на чл. 41, ал. 1 и ал. 2
от Конституцията на Република България. Производствата по подаването на
сигнали, са уредени в АПК, същите се развиват пред съответния административен
орган и за тях важат всички относими правни норми на АПК, в това число
принципите на равенство, достъпност,
публичност и прозрачност - чл. 8 и 12 от АПК, респ. правото на страните в него,
да са запознати с документите по преписката, в който смисъл е чл. 34, във връзка с чл. 27 на АПК. С оглед на
тази правна уредба, всеки АО има нормативно вменено задължение да осигури
възможност на всяка страна по образувано пред него производство, възможност да
преглежда документите по преписката, както и да си прави бележки и извадки или
- според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на
производството, включително и след приключването му, а в случая тази възможност
следва да е осигурена за исканите преписки. Непредоставянето на достъп до
документите по образуваните преписки по предвидените в закона процесуални
възможности, представлява фактическо бездействие, което е неоснователно.
За
пълнота на изложението, макар и извън предмета на настоящото дело, този състав
установява, че в случая АО – Зам Министър на МП не е изготвил (или поне не се
представят такива доказателства) надлежно Решение по подаваните от л/св В.
сигнали, каквото е императивното изискване на чл. 123, ал. 1 от АПК, а именно
същото да е писмено, мотивирано и съобщено на подателя в 7-дневен срок от
постановяването му. Изпратените до оспорващия Писма, в които същият
декларативно е уведомен, че сигналите му са неоснователни, не заместват
издаването на мотивирано Решение, което да бъде надлежно връчено на лицето, за
да може последното да има уверението, че по подаваните от него жалби/сигнали,
действително е извършвана проверка. Отделно от това, оспорващият изобщо не е
уведомяван дори и със соченото Писмо рег. № 94-Г-85 от 13 09 2022 г. на Зам
Министър на МП, че искането му за предоставяне на преписки е неоснователно или
че липсва техническа възможност за тяхното предоставяне. От съдържанието на
това писмо, е видно, че същото касае подадени сигнали, което е различно от
искането за предоставяне на копие от преписки, в който смисъл са изложените
по-горе съображения.
Този
състав счита за необходимо да поясни още, че въпросите, непосредствено свързани
с изпълнението на присъдата, са всички, касаещи време на изтърпяване / помилване
/ преместван от един затвор в друг, награди / наказания / работа, както и
такива свързани с правата, респ. задълженията на л/св по ЗИНЗС, като от съдържанието
на жалбите е видно, че в тях се твърди нарушаване на права, предвидени в ЗИНЗС.
Отделно от това всички останали въпроси, извън обхвата на чл. 75 от ЗИНЗС и
които остават извън непосредственото изпълнение на присъдата, също подлежат на
разглеждане и решаване по съответно предвидения ред, който ред се определя в
зависимост от вида и характера на съответно засегнатото право, което се
претендира.
Предвид
изложеното правото на получаване на преписки по производства, по които дадено
лице е страна, е всякога основателно. Въпросът следва да бъде разглеждан
единствено от техническа страна, като с оглед по-големият брой жалби/преписки,
срокът за тяхното предоставяне следва да бъде определен на 30 дни, от влизане
на настоящото решение в сила.
Съдът
не обсъжда показанията на разпитания по делото свидетел М.С., тъй като същите
не са релевантни към правилността по разрешаване на настоящия спор.
Мотивиран
от горното, настоящият състав счита жалбата за основателна, като искането за
получаване на копия от преписките, последните изброени в Писмо с рег. №
94-Г-80/22 от 16 06 2022 г. по описа на МП, същото цитирано в отправеното до АО
Заявление от 22 06 2022 г., следва да бъде изпълнено при спазване на всички
законови изисквания.
Воден
от горното и на основание чл. 172, във вр. с § 4б, ал. 4 от ДР на ЗИНЗС и чл. 256
от АПК Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Зам Министър в Министерство на Правосъдието, в 30 дн.ср. от
влизане на настоящото съдебно решение в сила, ДА ПРЕДОСТАВИ на л/св Г.В.В., на
основание чл. 34, ал. 1 от АПК и с оглед техническите възможности, исканите от
него копия на документи, съдържащи се в преписките поискани със Заявление от 22
06 2022 г. (№ М2009/24 06 2022 г. на ОЗ Плевен и рег. инд. 94-Г-80/22 от 28 06
2022 г. на МП), във връзка с цитираното в същото Писмо с рег. № 94-Г-80/22 от
16 06 2022 г. по описа на МП.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред тричленен състав на
Административен съд Монтана в 14 дневен срок от съобщението му до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ: