Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и пети август
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 3891 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от Ш.Д.И., действащата чрез своя настойник
И.Ш. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 17.07.2014 г. около
07,00 ч. на пътен участък ПП І-3 км 76+340, край село Гривица, обл. Плевен, на главен път София-Русе, при
управление на л.а.м. „Рено Меган Сценик“ с рег. № *******, водачът му Х.А.М.С.в
нарушение на задължението си да осъществява непрекъснат контрол върху
управлявания от него автомобил, причинява ПТП, при което почиват родителите на
ищцата-Д.И. Нуралдин и У.Р.Сюлейман. Твърди се, че с Решение № 15 от 09.02.2016
г. на ОС-Плевен са удовлетворени напълно претенциите на търпените неимуществени
вреди-болки и душевни страдания на детото Ш. от загубата на родителите.
Поддържа се, че от загубата на родителите
си детето Ш. безспорно търпи и имуществени вреди-загуба на издръжка, която не е
претендирана до момента и не е заплатена. Твърди се, че ищцата е приета за
отглеждане от нейния чичо И.Ш.-назначен за настойник от съда, първоначално в
България, а след устройването си за постоянно в Кралство Швеция и от съда по
местопребиваване. Поддържа се, че на детето е предоставена само помощ под
формата за настаняване в семеен дом на чичо му, не е предоставена финансова
помощ.
Поддържа се, че към момента на настъпване
на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22113002317970 от 23.09.2013 г.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 36 421,44 лв., явяваща се дължимата
месечна издръжка в размер на 827,76 лв. месечно, считано от 17.07.2014 г. до
датата на предявяване на претенцията-19.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.07.2014 г. до окончателното й изплащане,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от загубата на
издръжка вследствие смъртта на майката У.Р.С.и бащата Д. Н.И., сума в размер на
827,78 лв. или по 4 186 шведски крони ежемесечно, считано от 20.03.2018 г. до
20.07.2022 г., когато ищцата навършва 13 години, явяващи се необходима
минимална сума за издръжката на дете до 13 годишна възраст и законната лихва
върху тази сума до окончателното й изплащане, или общо сума за 52 месеца в
размер на 43 044,56 лв., сума в размер на 885,90 лв. или 4480 шведски крони,
считано от 21.07.2022 г. до 20.07.2027 г., когато ищцата ще навърши пълнолетие,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от първо число на всеки
месец до окончателното й изплащане, или общо сума за 60 месеца в размер на 53
154 лв., като всички претендирани вреди се намират в пряка причинна връзка с
ПТП, настъпило на пътен участък ПП І-3 км 76+340, край село Гривица,
обл.Плевен, на главен път София-Русе, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Рено Меган Сценик“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица №
22113002317970 от 23.09.2013 г., валидна към датата на произшествието.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез юрисконсулт Йорданова надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
Потвърждава
валидността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
относно л.а.м. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******* към момента на настъпване
на процесната катастрофа-полица № 22113002317970.
Ответникът оспорва основателността на
метода, избран за определяне на размера на издръжката. Твърди се, че в
настоящия процес следва да се установят не хипотетичните нужди на 6-годишно
дете, а конкретният размер на реално получаваната от точно това дете издръжка,
която то вече няма да има възможност да получава и която следва да бъде
изплатена като обезщетение на застрахователя, поради което следва да се
установи какъв е размера на реално получаваните от починалите лица доходи
месечно и каква част от тях е представлява издръжка за ищцата
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата не
депозира допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищцата с писмена молба поддържа исковете чрез своя процесуален
представител. Претендира разноски по списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, съобразно доказателствата по делото. Оспорва иска за присъждане на
издръжка до навършване на 26 годишна възраст, доколкото не е сигурно събитието,
че ищцата ще запише висше образование.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че
отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22113002317970 от
23.09.2013 г., валидна към датата на произшествието.
Не се спори и за настъпването на
деликт, механизма на настъпването му, авторство и противоправността на
деянието, причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт на
родителите на ищцата, доколкото същите са установени между страните със СПН с
влязлото в сила Решение № 15 от 09.02.2016 г. на ОС-Плевен.
Фактът, че ищцата е дъщеря на
починалите при процесното ПТП Д. И.Б.Н.и У.Р.Б.С., се установява с приетото по
делото удостоверение за наследство от 03.12.205
г., издадено от съдия в гр.Камишли, Сирия.
Ответникът не е оспорил
основателността на иска, а само неговия размер. Във връзка с това са събрани
следните доказателства:
Разпитан е свидетеля И.Ш., който
установява, че родилите на ищцата-Д. и У.са получавали общо около 2000 долара,
което преди сирийската криза е около 20 000 сирийски лири. Година преди
инцидента Д. е работил в нефтена компания в Сирия, а У.е работела в
Адвокатската кантора на А.Р.. Като работещ в нефтената компания Д. е получавал
около 1500 долара месечно чисто, а У.около 500 долара чисто е взимала в
адвокатската кантора. Също така са притежавали земеделски земи, от които са
получавали приходи от тях в Сирия. Свидетелят установява, че районът в Сирия-Камишли,
където е живеело семейството на ищцата, в момента е обект на военни действия.
Това е изцяло кюрдско население, като в момента и Турция е там и те са
непрекъснато във военни действия. Поради тази причина не могат да се ангажират
писмени доказателства, относно получаваните от родителите на ищцата доходи.
Свидетелят установява още, че много от архивите са изчезнали и дори
благодарение на това, че все пак общините са електронизирани се пази някакъв
архив и може да се вземе някакъв документ. Всички нефтени компании, включително
и тази в която е работил Д. са били чуждестранни и след началото на военните
действия, вече не са присъстващи в Сирия. Свидетелят установява още, че
семейството на ищцата било четиричленно. Ш.имала брат, който загинал при
катастрофата, към който момент бил на осем години. Децата са ходили на училище
и на детска градина. Малко преди инцидента семейството дошло в България от
Сирия. Намеренията им били да получат статут в България, да видят каква е
ситуацията тук и ако не ги удовлетворява да тръгнат към Германия или Швеция.
Първата им отправна точка била Германия. Семейството живеело в България на
собствени разноски, със спестени пари. Свидетелят установява, че за издръжката
на Ш.в Швеция са нужни около 4500 крони месечно, което е около 500 евро на
месец. С тези пари се покриват различни нужди-дрехи, училище, за свободното
време. Държавата плаща около 1500 крони, което е около 150 евро и те се
превеждат директно по сметка на Ш.. До 18-годишна възраст ще получава тези 150
евро като помощ за сираче. Ищцата не получава 350 евро социални помощи за
бежанец, тъй каго грижи за отглеждането й не се полагат от чужд човек, а от
чичо й. Всеки месец се получават и пари, но само за покриване на медицински
нужди, при необходимост, но не и за храна. Ищцата не получава доходи от
земеделските земи, които са в Сирия, тъй като същите не се обработват, поради
военните действия.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
Наред с това показанията на
свидетеля кореспондират и с ангажираните по делото писмени доказателства, от
които се установява, че майката У.Р.е работела в адвокатска кантора А.Х.,
находяща се в град Кахтание от 10.02.2008 г.-01.01.2011 г., на длъжност
секретар, отговорен за хода на делата в кантората, а бащата Д.И. Н., е работил
в Петролна компания Оудех-ОРС на длъжност охрана на петролните инсталации от
10.02.2009 г. до 01.05.2011 г.
От удостоверение от социалните
служби на град Йевле от 14.05.2019 г. се установява, че ищцата получава пенсия
от Шведския пенсионен фонд за финансова подкрепа след смъртта на родителите й в
размер на 1550 шведски крони, ежемесечно.
От приетата по делото ССчЕ,
неоспорена от страните, се установява, че за периода от 17.07.2014 г.-смъртта
на родителите на ищцата до 20.07.2027 г., когато ищцата ще навърши пълнолетие,
общият размер на издръжката възлиза на сумата от 89 301 лв.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че приложимото
материално право следва да се определи по реда, посочен в чл. 4 от Регламент ЕО
№ 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета. Според цитираната
разпоредба, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
С оглед горното приложимото материално право е това на
Република България.
Регламентът е приложим, доколкото към момента обичайното
местопребиваване на ищцата е в Кралство Швеция.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./, във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, включително и с
влязлото в сила решение между страните по отношение на неимуществените вреди.
Страните не
спорят по основанието на претенцията, а само по отношение на неиния размер.
По отношение
на размера на предявения иск:
Претендира се обезщетение от
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в загубена издръжка, която ищцата
би получавала от лица, които са задължени по закон да дават издръжка, в случай,
че същите не бяха починали, вследствие на процесното ПТП.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Не е предвидена възможността за освобождаването
на родителя от отговорност, предвид ниските му материални възможности, напротив
- издръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с възможност да осигури
такава, след като се отчетат средствата необходими за задоволяване на
елементарните нужди за неговото съществуване -
чл. 140, ал. 2 СК.
След извършване на тази преценка,
следва да се обсъди въпроса относно размера на издръжката, като релевантни за
определянето му са възможностите на лицето, която я дължи, както и нуждите на
лицето, което има право на издръжка, като в чл. 142, ал. 2 СК е установен
минималния размер на издръжката, а именно - 1/4 от размера на минималната
работна заплата за страната.
От събраните по делото
доказателства /удостоверение за наследство/ се установява, че ищцата е дете на
починалите Д. И.Б.Н.и У.Р.Б.С., която към момента на смъртта на родителите си е
малолетна на 4 години.
В т.8 на Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС е прието, че когато при причинена смърт са
увредени близки на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата
смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица
имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от
пенсията, на която имат право.
При определяне на издръжката
следва да се изхожда от нормалните разходи за такава издръжка, без да се вземат
предвид разходите, които надхвърлят обичайните.
Ищцата претендира месечна
издръжка в размер от 827,76 лв. до 885,90 лв., в посочените в исковата молба
периоди. Видно от писмените доказателства, ищцата получава ежмесечно пенсия от
Шведския пенсионен фонд за финансова подкрепа след смъртта на родителите й в
размер на 1550 шведски крони, в левова равностойност 291,38 лв. Следователно
претендирания размер, не се компенсира от пенсията, на която тази ищца има
право и която получава.
От доказателствата по делото се
установява, че година преди смъртта си родителите на ищцата са реализирали
месечни доходи над 3000 лв., реализирали са доходи и от земеделски земи, имали
са спестени пари, които доходи са достатъчни, за да заплащат на детето си
издръжка за в бъдеще време до навършването на пълнолетния в размер по-голям от
минималния императивно определен в нормата на чл.142, ал.2 от СК, който към
2014 г. е бил в размер на 340 лв. /1/4 от МРЗ от 340 лв.=85 лв./
По делото е прието заключението
на вещото лице Б., от което се установява, че общият размер на издръжката на
ищцата за периода от 17.07.2014 г.-смъртта на нейните родители до 20.07.2027
г.-датата на навършване на пълнолетие, възлиза на сумата от 89 301 лв.
Настоящият съдебен състав намира,
че размерът на издръжката следва да бъде определен като при определянето на
месечния размер следва да се съобрази нетния доход на родителите, месечната
издръжка на 4-членно семейство за всяка една година, сумата необходима за
собствената издръжка на починалите и размерът на получаваната от ищцата
наследствена пенсия.
Съобразно трайно установената
съдебна практика, базата за изчисление е доставяната издръжка и за определяне размера
на обезщетението за търпени от дете такъв вид имуществени вреди е необходимо да
бъде установен действителният обем на предоставяното преживе от починалия
родител, при изследване на осигуряваните от него за домакинството средства от
личен труд, спестявания и от всички други доходи. Релевантно за спора е как е
бил организиран бюджетът на семейството, каква част от своите приходи
починалият родител е влагал в него и какви суми реално и действително са били
разходвани за издръжката на детето. От значение за определяне на приноса са и
полаганите от родителя непосредствени грижи за дома и детето, които освен
емоционален източник, имат и паричен еквивалент, който също следва да бъде
съобразен при очертаване на обема на това, от което правоимащият е лишен. За
установяването на тези обстоятелства са допустими всякакви доказателства
/показанията на близки на семейството, обясненията на другия родител,
заключения на вещи лица/. Крайната преценка на съда относно размера на
обезщетението може да се основава на разпоредбата на чл.162 ГПК. В този смисъл
изцяло Решение № 163/04.10.2016 г., т.д. № 3456/15 г., ВКС, ТК, І т.о.
Съобразно т.11 от ППВС №4/75 г.,
дали да присъди еднократно или периодично изпълнение на присъденото обезщетение
за вреди от непозволено увреждане е възложено от закона на съда. С оглед на
конкретните особености на всеки отделен случай съдът преценява дали присъденото
обезщетение следва да бъде изплатено наведнъж или за периоди. С
несъобразяването с посочения от ищеца начин на изплащане на обезщетение не се
присъжда нещо различно от това, което е поискано от ищеца, а следващият се
законен размер.
В случая и доколкото от датата на
смъртта 17.07.2014 г. до 31.08.2020 г. вредата вече е настъпила, то за този
период съдът присъжда глобално обезщетение, съобразно заключението на ССчЕ в
общ размер на сумата от 40 604 лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта.
Доколкото обаче след тази дата в
имуществената сфера на пострадалата ищца вредата ще настъпва периодично,
обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се определя на периоди със
законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в
обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на
обезщетението. Това важи и когато вредите настъпват в периоди, следващи датата
на подаване на исковата молба.
В този бъдещ период е налице възможност
да настъпи основание за прекратяване на плащането или за неговото изменение.
Според решение № 153 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 526/2010 г., IV г. о. и
решение № 263 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2790/2013 г., IV г. о., ГК е
възможно във времето, с оглед промяна в обстоятелствата да се промени размерът
на имуществената вреда, като тези нови обстоятелства могат да послужат като
основание за изменение размера на вече присъденото обезщетение и тази
възможност следва да бъде указана в диспозитива на решението, удовлетворяващо
претенция за обезвреда на бъдещи вреди. В конкретния случай, настоящият съдебен
състав приема, че настъпването на тези вреди до навършване на пълнолетие на
ищцата, е сигурно събитие.
Ето защо и за периода от
01.09.2021 г. до навършване на пълнолетие на ищцата 20.07.2027 г. съдът
присъжда месечно обезщетение в размер на 590 лв. или до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната
лихва за забава, считано от първо число на съответния месец.
Съгласно чл. 86 ЗЗД лихвата се
дължи от датата на забава, а при деликта -това е увреждането. При дължимост на
обезщетение за периодично настъпили вреди, лихва се дължи от момента на тяхното
настъпване, а не от датата на деликта, от който произтичат. Следователно, при
постановяване на решение, с което се присъжда обезщетение на имуществени вреди,
лихвата се присъжда от настъпване падежа на всяка отделна вноска при просрочие
и в случай на разглежданата хипотеза, съдът приема, че падежът за месечните
вноски на сумите, нужни за издръжка на ищцата, е първо число на месеца, за
който се дължи присъдената сума.
Следва да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения
иск за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка на ищцата до
навършване на 26 годишна възраст или до завършване на образование във висше
учебно заведение, което събитие настъпи първо.
Обезщетението при деликт може да
компенсира и бъдещи вреди, когато те произтичат от увреждането и тяхното
настъпване е сигурно, а размерът им – установим. В случая настъпването на
вредите в случай, че ищцата продължи образованието си във висше учебно
заведение не е сигурно събитие, поради което искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото на
ищцата се дължат направените от нея разноски за преводи на документи в размер
на 592,33 лв.
Ищцата не претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, а и до приключване на устните състезания по делото
не е представила писмени доказателства, удостоверяващи извършването на такива
разноски.
Съобразно отхвърлената част от
исковете на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017
г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Или на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищцата разноски по компенсация в размер
на 442,33 лв.
Ответникът на основание чл.78,
ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 1624,16 лв., представляваща държавна такса изчислена върху уважения
размер на иска от 40 604 лв., сумата от 849,60 лв. по иска за периодични
плащания, или общо държавна такса в размер на 2 473,76 лв. и сумата от 200
лв.-възнаграждение на вещо лице, платено от бюджета на съда, съобразно
уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ , във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Ш.Д.И., родена на *** г. в Сирия, действаща чрез своя настойник И.Ш., роден
на *** г. в Сирия, и двамата с настоящ адрес: Кралство Швеция, Гьотеборг, Община
Йевле, „*******В, ап.*******, със съдебен адрес ***, Бизнецентър „Бъкстон“,
ет.2, офис 2, адвокат С.И. сумата от 40 604
лв. /четиридесет хиляди шестстотин и четири лв./ пропуснати ползи от
неполучена издръжка от родителите й Д. И.Б.Н.и У.Р.Б.С., за периода от 17.07.2014
г. до 31.08.2020 год., ведно със законната лихва от 17.07.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 590 лв. /петстотин и
деветдесет лв./ месечно за периода от 01.09.2020 г. до 20.07.2027 г., или до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със
законната лихва за забава, считано от първо число на съответния месец, които
вреди се намират в
пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на пътен участък ПП І-3 км 76+340, край
село Гривица, обл.Плевен, на главен път София-Русе, виновно причинено от водача
на л.а.м. „Рено Меган Сценик“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № 22113002317970 от 23.09.2013 г., валидна към датата на
произшествието, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 442,33
лв. /четиристотин четиридесет и два и 0,33 лв./ разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани исковете над присъдените суми до пълния им предявен
размер от 133 620 лв., както и предявения иск за осъждане на ответника да
заплаща ежемесечна издръжка на ищцата до навършване на 26 годишна възраст или
до завършване на образование във висше учебно заведение, което събитие настъпи
първо.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 473,76 лв. /две хиляди четиристотин
седемдесет и три и 0,76 лв./ върху уважената част от исковете, както и сумата от
200 лв. /двеста лв./-разноски заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: