МОТИВИ: /към
присъда № 2 от 01.02.2016г. постановена
по н о х дело № 44 от 2016г. по описа на РС велинград./
Обвинение против И.А.З. *** ,
- в това, че на 10.01.2016г. в
гр. Ракитово управлявал МПС - т.а. Мерцедес 307Д с рег. № ******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.45 на хиляда,
установено по надлежния ред с химическа
експертиза № 32/12.01.2016г.- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК
Подсъдимият И.З. не се признава за виновен и дава
обяснение по обвинението.Тезата поддържана от него и от неговия пълномощник адв. И.П.,е че следва да се постанови оправдателна
присъда,тъй като не той е бил водача на т.а. в момента на извършване на
проверката, а неговия син,който е пътувал с него в автомобила.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.01.2015г. полицейските
служители на РПУ Велинград /участък Ракитово/ свид. Б.П.С.
и свид. М.Я.Б. , били на работа като автопатрул в района на Участък - Ракитово. Около ОО.20ч.
двамата служители се движели с патрулния автомобил по улица “Средно поле”
кв.Запад-ромската махала, когато видели срещу тях да се движи т.а. Мерцедес
307Д с рег. № ******, който криволичил по пътя. Служителите на РУ веднага направили обратен завой с патрулния
автомобил и със светлинен и звуков сигнал спрели товарния автомобил ,който вече
бил на ул. „И. Назлънин". Свидетелите С. и Б.
установили, че водачът на автомобила е подс. И.А.З. и
при спирането му и при осветяването му преди това,когато е навлезнал
в платното на патрулния автомобил.. Отдясно до него бил синът му - свид. С.И.З., род. на ***г. Полицаите забелязали, че подс. З. лъха на алкохол и съобщили в ОДЧ при РУ -
Велинград. На място пристигнал дежурният автопатрул
по КАТ-свид. Т.Н.М. и И. Б.. Подс.
З. бил тестван за алкохол с техническо средство алкотест
дрегер, който показал 1.53 на хиляда концентрация на
алкохол в кръвта. На З. бил издаден талон за медицинско изследване. Бил
съставен акт за нарушение на ЗДвП. Автомобилът останал на място до приключване
на проверката, като З. дал ключовете на
свой племенник, пристигнал на местопроизшествието, за да прибере автомобила.Свид.С. и Б. са категорични в своите показания,че повода за
проверката е бил,че управлявания т.а. от подс.З. е
щял да ги удари в тяхното платно за движение,че същия е управлявал автомобила и
до него на дясната седалка е бил малолетния му син,не е имало размяна на
места,както и че в хода на проверката не е имало други хора,като едва след като
е бил изпробван за алкохол и при
тръгването на патрулния автомобил с подс.З. за да се
откара последния в РПУ Велинград за задържане
са дошли негови роднини които са му дали дрехи.Пред тях ,както и пред свид.М. дежурен по линия на КАТ подс.З.
е заявил че е изпил една ракия и че е
бил на гости,попитал е дали при пробата ще му покаже положителен резултат,след
което е бил тестван с техническото средство.Свид.М.
също е категоричен в показанията си,че в хода на самата проверка не е имало
други хора,като при идването му детето на подс.З. го
е нямало на място.В с.з. са дадени обяснения от страна на подс.З.
във връзка с изградената от него защитна позиция,че не е управлявал процесния т.а., а това е сторил малолетния му син свид.С.З..В същите подс.З.,сочи,че
автомобила е бил управляван от сина му,който макар и малолетен е могъл да
управлява такъв автомобил,тъй като го е правил и преди това,а самия той е решил
да предпази сина си,за да не се уплаши от проверяващите,като не отрича,че е бил
изпил две ракии.В подкрепа на тези обяснения по искане на защитата на подс.З. от страна на адв.П. са разпитани
в качеството си на свидетели М.Я.,М.Б. и А.К..Свид.Я.
сочи,в показанията си ,че същата вечер е бил с останалите двама свид.Б. и К. на гости при А.К. и при излизането си тримата
са си говорили на пътя при което е минал буса на подс.З. спрял е след което около две три минути е дошъл и
полицейския автомобил,като автомобила е бил управляван от сина на подс.С.З..Другите двама свид. М.Б.
и А.К. потвърждават,че са били на около 10-15 метра от проверката извършена на подс.З.,но не са видели,кой управлява автомобила,на за
разлика от свид.Я. сочат,че детето на подс.З.С.З. не е идвал при тях,но е скочил от страната на
шофьора след спирането на автомобила. Дадени са и показания от сина на подс.З. малолетния С.З. в присъствието на инспектор –психолог от ДПС/чл.140 ал.1 от НПК/,като
се сочи,че автомобила е управляван от него,и при проверката се е уплашил и избягал в двора на
дома им.Твърди,че и друг път е управлявал автомобила и е бил спиран,както и че
при проверката е имало и други хора на около 100 метра от мястото.
В хода на разследването е
извършена химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта
/Протокол № 32/12.01.2016г./, която установява наличие на алкохол в кръвта с
концентрация 1.45 промила. В тази връзка в с.з. се е явила свид.А.
и е разпитана в това си качество,като същата сочи ,че е изготвила протокола за химически анализ на взетата
кръвна проба,като контролен анализ не е имало поради липса на искане за това ,и
че изследването и пробата отговарят на Н-ба №-30.
Подсъдимият е ****** три пъти – по НОХД 26/1995г. за престъпление по чл.129, вр.
с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването му за срок от четири
години /реабилитиран/, по НОХД №
153/2004г. за престъпление по чл. 129 от НК, като след прил.на
чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ предл.първо, е осъден да изтърпи наказание „Пробация“, и по нохд № 290/2013г със споразумение от 04.07.2013г..,
одобрено от Смоленския районен съд е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1 НК, поради което е осъден да изтърпи наказание
„лишаване от свобода" за срок от четири месеца, изтърпяването на
което на осн. чл.66 НК е отложено за срок от три
години, считано от 04.07.2013г.
От
представена характеристична справка е
видно,че З. *** , има пет деца ;
криминално проявен е и срещу него има регистрирани три ЗМ, две криминалистически регистрации и същия има съдебна регистрация едно деяние.
Декларирал е ,че семейството му се състои от него , съпругата му и едно дете ,
безработен е и не притежава недвижими имоти и МПС.Представени са и писмени
данни,от които е видно,че същия многократно е наказван по административно
наказателен ред за извършени от него
административни нарушения по ЗДвП.
За възприемането на тази
фактическа обстановка съдът приема и обсъжда съвкупно всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, както и протокола за химическо изследване на
кръвната проба и дадените в тази връзка показания на свид.А..
Всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по повдигнатото
обвинение по чл.343 б ал.1 от НК спрямо подс.З. и
релевантни за неговата съставомерност, са установени
с валидни, допустими и относими доказателства и доказателствени средства. По
безспорен начин е установено авторството на деянието, дееца И.З. и виновното му
поведение, при ясно установен приложим материален закон и очертана правна
квалификация на деянието. Тезата на адв.И.П.
пълномощник на подс.И.З. за недостатъчност на
доказателствената съвокупност ангажираща
наказателната отговорност на неговия доверител и подсъдим по делото и че същия
не е извършител на процесното деяние е неоснователна
и следва да се разглежда като вид защитна теза в хода на съдебното дирене и
процеса,която обаче разгледана и преценена през призмата на цялостния анализ на
тази съвокупност е изолирана и не следва да се
кредитира по съответния процесуален ред.Нещо повече,съдът намира,че обвинението
е доказано по един несъмнен от фактическа и правна страна начин,като
доказателствата обосновават както авторството на деянието,така и неговата вина
респ. наказателна отговорност спрямо подс.И.З..Съдът
изхожда от спазването на процесуалния принцип за анализ на събрания по делото
доказателствен материал,съобразен както с неговата достоверност,така и
убедителност на изложените факти и обстоятелства включени в предмета на
доказване по повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл.343б ал.1 от НК.
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото,както и за
формиране на изводите си от правна страна, съдът кредитира показанията на
полицейските служители Б.С.,М.Б. и Т.М. ,а така също отчита и писмените
доказателства по делото,приобщени към доказателствената съвокупност
и най вече протокола за химическо изследване на кръвна проба- №32 от
12.01.2016г. на МБАЛ Пловдив.Показанията на разпитаните полицейски служители на
РУ на МВР Велинград са достоверни, най вече с оглед съпоставката им с
останалите доказателства и като последица от това са и убедителни, тъй като са
последователни,непосредствени и непротиворечиви относно
обстоятелствата,ангажиращи наказателната отговорност на подс.З.
по състава на чл.343б ал.1 от НК, още повече, че същите са дадени от позицията
на незаинтересованост от изхода на делото и са пряка последица от изпълнението
на служебните им задължения по ЗДвП.По никакъв начин тези гласни доказателства
не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал и
разпитаните в тази насока свид.Я.,Б.,К. и С.З.,имайки
предвид казаното по горе за достоверност и убедителност на тези показания.В
този смисъл,макар и да няма изрично твърдение от страна на защитата на подс.З.,съдът счита,че няма никакво процесуално основание показанията
на полицейските служители да не се кредитират и това да стори по отношение на
свидетелите на защитата ,посочени по горе,тъй като последните не са достоверни
и убедителни,като последица от това,че са и вътрешно противоречиви досежно отделни факти и обстоятелства от описаната от тях
фактическа обстановка.На първо място нелогични и житейски неприемливи са
обясненията на самия подс.З.,който макар да не
отрича,че е пил две ракии е решил да предпази сина си свид.С.З.,който
е бил управлявал т.а. и е дал проба и с техническо средство и кръвна такава с
аргумента да не се уплаши сина му.Същевременно сочи,че сина м,у и преди това е
управлявал автомобила и е бил спиран за проверка,приемайки такова поведение за
съвсем нормално,а от друга страна дава проба и приема вината на друг водач в
случай на неговия син,при положение че извършва управление на МПС след употреба
на алкохол в изпитателен срок на предходно условно ******е.На второ място не са
последователни и непротиворечиви и показанията на свид.Я.,Б.
и К.,тъй като на съдът прави впечатление ,че още на досъдебното производство
липсват такива данни тези лица да са присъствали,не са им съобщавани имената
при разпита на подс.З.,респ. не са правени искания за
техния разпит.Самите показания досежно основания
факт,кой е управлявал автомобил е противоречив,тъй като само свид.Я. сочи,че този автомобил е бил управляван от сина на подс.З.,а останалите двама,макар да са били на едно място
със свид.Я. не сочат такива обстоятелства и
твърдят,че не са видели кой е водача на т.а.,но са видели сина на З. да слиза
от автомобила.Противоречие има и относно,в кой момент е пристигнал полицейския
автомобил,тъй като свид.Я. ,сочи,че автомобила на З.
е спрял изведнъж на улицата/преди дома на З./ и след 2-3 минути е дошъл
патрулния автомобил,а свид.Б. и К. ,сочат,че т.а. на З.
е бил спрян от полицейския патрул.Разминаване има и по отношение на това къде е
отишъл сина на подс.З. слизайки от автомобила,тъй
като Я. сочи,че е отишъл пир тях тримата с Б. и К.,факт който не се сочи от
последните двама, а и самия свид.С.З.,сочи пък в
своите показания,че си е отишъл в къщата и се е скрил зад дувара в двора и е
наблюдавал от там самата проверка на баща си.Също така прави впечатление,че
малолетния С.З.,сочи,че е имало някакви хора, на мястото на проверката,но
същите били на около 100 метра, а останалите трима Я.,Б. и К., твърдят,че са
били на около 10 метра от това място.Относно това дали разпитаните свидетели в
подкрепа на защитната теза на подс.З. са били заинтересувани от изхода на делото,като
основание за кредитирането или не на
техните показания,съдът,счита,такава заинтересуваност е налице,имайки предвид ,че
свид.С.З. е син на подс.И.З.,свид.А.К. е съсед на подс.З. и
очевидно тримата последни свидетели са в приятелски отношения с подс.З..Не на последно място тези показания са в
противоречие с показанията на полицейските служители и са изолирани,тъй като не
се подкрепят от тях,а направения по горе фактически анализ на тези
показания,същите не могат с необходимата процесуална тежест да установят твърдяните в тях факти, и да оборят показанията на
полицейските служители,поради което съдът счита че не следва да се кредитират
като доказателства подкрепящи
основателността на изградената защитна теза на подс.З.
за неговото неучастие в деятелността.Не без значение е и факта,че свид.А.,извършила пробата с химическия анализ и съставила
протокола за това,сочи,че пробата и резултата са направени съобразно Н-Ба №30, а и няма доводи в тази насока от страна на
защитата.
С оглед на горното е
видно,че И.А.З. ***, от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК :
- на на
10.01.2016г. в гр. Ракитово управлявал МПС - т.а. Мерцедес 307Д с рег. № ******,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.45 на
хиляда, установено по надлежния ред с
химическа експертиза № 32/12.01.2016г.,поради което следва да носи
наказателна отговорност.
От доказателствата по
делото събрани и инициализирани по-горе в съвкупност от фактическа и правна
страна се установи по безспорен начин
авторството на деянието, участието в деятелността на подсъдимия И.З. неговото
виновно му поведение , както с огледа на
това се установи прилагането на материалния закон и възприетата правна
квалификация на това деяние
Деянието е извършено при п р я к
у м и с ъ л, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата обстановка, при
която е извършено престъплението и от цялото волево поведение предмет на
инкриминираната деятелност, тъй като подсъдимия З. е съзнавал всичките признаци
на осъществения състав, искал и е желаел настъпването на обществено опасните
последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
При определяне на
наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на
деянието,обусловена от конкретната концентрация на алкохол в кръвта на водача
,времето и мястото на управление на моторното превозно средство; високата
степен на обществена опасност на дееца; причините за извършване на деянието -
незачитане на установените правила за движение по пътищата; подбудите за
извършване на престъплението – неотчитане на влиянието на употребения алкохол; с
липсата на смекчаващи вината обстоятелства, с наличието на отегчаващите вината
обстоятелства – множеството наложени административни наказания за нарушения по
ЗДвП и лоши характеристични данни и минали
******ия за престъпления от общ характер. Поради
изложеното, съдът счита, че са налице балансиращи обстоятелства, поради което
наказанието следва да бъде определено в близост до средата на санкцията –
лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и глоба в размер на
500 лева. На основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС във вр.с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи
режим на изтърпяване на наказанието “строг” което да се изтърпи в затворническо
общежитие от “закрит тип”. Съдът при определяне на вида на наказанието и
неговия размер,счете,макар и да няма искане от страна на защитата на подс.З. , че не са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства , и да намери приложение
разпоредбата по чл.55, ал.1 ,т.1 от НК – да бъде наказанието под минимума от
една година определен в нормата на чл.343б ал.1 от НК . В настоящия процес не
се установи наличието нито на многобройни
смекчаващи обстоятелства, нито на изключително смекчаващо обстоятелство
, за да се направи извода , че и най-лекото ,предвидено в санкцията на
чл.343б,ал.1 от НК наказание е несъразмерно тежко. Нещо повече, налице са и
множество отегчаващи вината обстоятелства , посочени по-горе , поради наличието
на които съдът определи наказанието при балансиращи обстоятелства.Това
наказание е в състояние да осъществи целите
, предвидени в чл.36 от НК.
С постановената присъда
се определи на основание чл.68, ал.1 от НК
подсъдимия И.А.З. да изтърпи отделно и изцяло отложеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА наложено с определение по споразумение
от 04.07.2013 г. по НОХД №290 по описа за 2013 г.на Смолянския
районен съд при режим на изтърпяване на наказанието “строг”, което да се
изтърпи в затворническо общежитие от “закрит тип” на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС във вр.с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
На основание
чл.59,ал.1 от НК, при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне времето , през което
подсъдимия И.А.З. е бил задържан в РУП – Велинград за срок от 24 часа ,със
заповед за задържане на лице № 367зз-7/10.01.2016 година на осн.
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР.
На основание чл.343г
от НК във връзка с чл.343б, ал.1 от НК се постанови подсъдимия И.А.З. да бъде лишен от право на правоуправление на МПС за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА считано от влизане на присъдата в сила.
В
тежест на подс.З. се присъдиха и разноските по водене
на делото.
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: