Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 25.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1359 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „М.Б” ЕАД, ЕИК *********, с седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Mapия Луиза” №100, ет.3, представлявано от
изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., представляващи дружеството заедно и
поотделно, чрез пълномощника адв.К.Бот САК
със съд адрес гр. София, ул. Г.С.Раковски № 1 етаж 4, против
Е.И.Х., ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, като физическо лице и в
качеството му на собствени управител на ЕТ „Бени - Е.Х." с ЕИК I 126673
със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, Цанко Церковски №14 -
СЛУЖЕБНО ЗАЛИЧЕН.
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на „М.Б” ЕАД, следните суми: сумата в размер на общо 15
125,72 лева, представляващи неизплатени
суми по Договора за кредит №BL17573/16.05.2008г. сключен между Ю.Б” АД (бивша
„Българска пощенска банка" АД) и кредитополучател: ЕТ „Бени - Е.Х.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул. „Цанко
Церковски"№ 14, прехвърлен с цесия на „М.Б" ЕАД, в това число: 10 000
лева - просрочена главница; 3 811,41 лева
- просрочени договорна и наказателна лихви начислени съгласно чл. 5 и
чл.б от Договора за банков кредит, за периода от 21.11.2008 г. до 25.03.2016г. (включително);
1 314,31 лева - законна лихва за периода от 26.03.2016г. до 03.08.2017г., ведно
със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на
вземането.
Ищецът
твърди, че с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г., Ю.Б”
АД (бивше наименование Българска пощенска банка" АД) /"Банката",
действаща като Цедент, е прехвърлила всички свои вземания и права заедно с
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности на
Цесионера „М.Б" ЕАД, с ЕИК *********. със седалище и адрес на управление
гр. София. бул. „Княгиня Мария Луиза" 100, ет. 3, произтичащи от Договор
за кредит №BL17573/16.05.2008г. (наричан по-долу за краткост ..Договора за
кредит”), сключен между Банката и кредитополучател: ЕТ „Бени - Е.Х.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул. „Цанко
Церковски"№ 14
Вземанията
по горепосоченият договор за кредит били прехвърлени на 03.08.2017., като
същите фигурирали под сделка № 806675, отразена в Приложението към Договора за
прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г.
При
извършена справка в Търговски регистър на Агенция по вписванията ищецът
установил, че лицето е служебно заличено, тъй като същото не се е
пререгистрирало в Търговски регистър. Поради това счита, че настоящата
претенция следва да бъде насочена към физическото лице.
Гореизложеното
се подкрепяло със съдебна практика, а именно: Определение № 389 от 10.06.1997г.
на ВКС по ч.гр.д. № 269/1996г., според което „С регистрирането си като
едноличен търговец физическо лице не придобива правосубектност различна от
тази, която притежава като физическо лице. След прекратяване дейността на
физическото лице като търговец, респ. заличаването му от търговския регистър,
отговорността за задълженията му, сключени когато е било вписано като ЕТ
продължава да се носи от физическото лице, макар вече то да няма качество на
търговец. Субект на гражданското право, в частност търговското право може да
бъде физическо или ЮЛ. С регистрирането си като едноличен търговец физическото
лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като
физическо лице, защото българското право не познава други субекти на частното
право, освен посочените два вида. Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава
права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице в две различни негови
качества, дори имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от
неговото лично имущество. Затова след прекратяване дейността на физическото
лице като търговец, респ. заличаването му от търговския регистър отговорността
за задълженията, сключени от него, когато е било вписано като ЕТ продължава да
се носи от лицето, макар и вече то да няма качество на търговец.; РЕШЕНИЕ №
206/26.06.2015г. на Апелативен съд - Варна, по т.дело№ 254 по описа за 2015 г.,
според което: Безспорно прието в
доктрината е, че признаването на търговско качество на едно физическо лице
разширява неговата правоспособност, като му дава възможност да бъде страна и по
правоотношения и в търговското право, но не води до възникване на нов правен
субект. Едноличният търговец продължава да бъде физическо лице, като за всички
свои задължения, независимо дали са възникнали от упражняване на търговската му
дейност или от други отношения, той отговаря с едно и също свое имущество. / В
този смисъл - „Коментар на ТЗ, О.Герджиков, 1991 г.. книга първа, с. I 84/.
Като израз на горепосоченото схващане константната съдебна практика приема, че
заличаването на едноличния търговец от Търговския регистър, вкл. и като последица
от непререгистрирането му в срока по § 4, ал. I от П3Р на ЗТР, не е основание
за прилагане разпоредбата на чл. 227 ТПК, тъй като страна по делото следва да
се счита физическото лице , без да е необходимо изричното му конституиране,
/опр. 159/28.02.201 Зг. на ВКС, ТК по ч.т.д. № 1115/201 Зг. по чл.274 ал.2
изр.1 ГПК/. Затова и при заличаване на ЕТ от търговския регистър не се извършва
ликвидация по смисъла на чл.266 и следващите ТЗ. - опр.38/15.01.2015г. на ВКС.
4-то г.о. по ч.гр.д. № 7371 /2014г.; РЕШЕНИЕ № 6648 ОТ 11.07.2005 Г. по адм. д.
№ 8588/2004 Г., I отд. на ВАС: Макар и регистриран по ТЗ едноличният търговец
запазва качеството си на физическо лице и отговаря с имуществото, което
притежава, а обстоятелството, че е вписан като едноличен гърговец. разширява
правоспособността му. което е свързано с осъществяваната от него търговска
дейност.
Твърди
още, че на посочения адрес на кредитополучателя е изпратили уведомление по
чл.99, ал.З от ЗЗД за настъпилата цесия, но пратката била върната в цялост. Иска
се с връчването настоящата искова молба длъжникът да се счита за уведомен по
чл. 99 ЗЗД. ал. 3, че Ю.Б АД е прехвърлила всички свои вземания и права по
Договора за кредит на длъжника, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните
гаранции и другите им принадлежности в полза на кредитора М.БЕ.
Настоява
се на това, че считано от 03.08.2017г. (прехвърляне на вземането). Цеденгът - „Ю.Б"
АД вече не е законен носител на вземането по договора за кредит и от тази дата
към настоящия момент, всички права по Договора за кредит се упражняват, както и
всички и всякакви изменения по Договора за кредит се администрират, от
Цесионера - „М.Б" ЕАД. Следвало да се има предвид, че с изключение
настъпилата промяна на кредитора, извършената цесия не засягала по никакъв друг
начин правата, задълженията и ангажиментите на задължените лица произтичащи от
Договора за кредит.
Твърди,
че между „Българска пощенска банка" АД, ЕИК *********, в качеството си на
кредитор („Банката') и ЕТ „Бени - Е.Х." ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Велинград, ул. „Цанко Церковски", №14 като Кредита
получател („Кредито получател’'), е сключен Договор за банков кредит (продукт
„НОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ") № BL 17573 на 16.15.2008г. („Договора за
кредит"), по силата на който Банката е предоставила и Кредитополучателят
бил усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 10 000 лева за посрещане на
бизнес нужди.
На
основание чл.5 от Договора за кредит, годишната лихва за предоставения кредит,
включвала сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми (БЛПМФ) за лева,
обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 2.25 пункта. Към
датата на подписване на Договора за кредит обявеният от Банката БЛПМФ бил в
размер на 10,6%.
Съгласно
чл.4 погасяването на всички усвоени суми по кредита се извършвало ежедневно,
служебно от Банката, със средствата осигурени по разплащателната сметка,
посочена в чл.1 , за което кредотополучателя е дал неотменяемото си и
безпрекословно съгласие и оправомощава Банката.
Съгласно
чл.5, ал.З от Договора за кредит дължимата лихва се начислявала ежемесечно и
била платима на 21-во число на всеки месец, следваш месеца на откриване на
заемната сметка. Плащането на лихвата се извършвало от разплащателната сметка
на Кредитополучателя по чл. 1 и/или която и да е друга сметка на
Кредитополучателя в Банката, за което Кредитополучателят, подписвайки договора
давал неотменяемото си и безпрекословно съгласие и оправомощавал Банката.
Съгласно
чл.6 от Договора за кредит, при просрочие на дължимите погасителни вноски по
кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от
кредитополучателя лихва по чл.5, ал.1 се увеличавала автоматично с наказателна
надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Договора за кредит Кредитополучателят се задължавал да върне
предоставеният кредит в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка, която дата видно от Приложението към Договора за кредит била 17.05.2018г.
Това от своя страна означавало, че крайната падежна дата на целия кредит била
настъпила на 17.05.2018г.
Главницата
по посочения договор за кредит била падежирала на 17.05.2018г.
Въпреки
поетите с Договора за кредит задължения и настъпилия му падеж на 17.05.2018г.,
Кредитополучателят не обслужвал кредита в сроковете и по начините, уговорени в
Договора за кредит, като напълно усвоеният от кредитополучателя банков кредит
бил в просрочие към датата на подаване настоящата искова молба.
С оглед
гореизложеното и липсата на каквито и да е постъпления на суми за доброволно
погасяване на задължението от страна на длъжника, за „М.Б“ ЕАД се пораждал
правен интерес да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
Настоява
се и на това, че към датата на подаване на настоящата искова молба, общият
размер на претендираното вземане по Договора за кредит е в размер на сумата от
15 125,72 лева, от която:
• главница 10 000,00 лева,
• просрочена наказателна лихви 3 811,41
лева, начислени съгласно чл.5 и чл.6 от Договора за банков кредит за периода от
21.11.2008г. до 25.03.2016г. (вкл);
• изчислена законна лихва 1 314,31 лева
за периода от 26.03.2016г. до 03.08.2017г.
Към
настоящата искова молба представя и справка-извлечение от счетоводните книги на
Цедента за размера на дълга към 03.08.2017г. включително.
Изрично
уточнява, че в настоящото производство не претендира лихвите върху главницата от
датата на цесията (03.08.2017г.) до датата на исковата молба.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на „М.Б” ЕАД, следните суми: сумата в размер на общо 15 125,72 лева,
представляващи неизплатени суми по
Договора за кредит №BL17573/16.05.2008г. сключен между Ю.Б” АД (бивша
„Българска пощенска банка" АД) и кредитополучател: ЕТ „Бени - Е.Х.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул. „Цанко
Церковски"№ 14, прехвърлен с цесия на „М.Б" ЕАД, в това число: 10 000
лева - просрочена главница; 3 811,41 лева
- просрочени договорна и наказателна лихви начислени съгласно чл. 5 и
чл.б от Договора за банков кредит, за периода от 21.11.2018 г. до 25.03.2016 г.
(включително); 1 314,31 лева - законна лихва за периода от 26.03.2016г. до
03.08.2017г, ведно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба
до изплащане на вземането. Претендира и разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител - адв. Л.З. ***. В него оспорва предявените от ищеца искове,
като неоснователни по следните съображения: Ответникът не бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания и само на това основание, исковете следвало
да бъдат отхвърлени. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента) било въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване щяло да
създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му.
В исковата молба се твърдяло, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за цесията, като е изпратено уведомление на посочения адрес от
кредитополучателя, но пратката е върната в цялост. Представено е само ксерокопие
на пощенски плик без отметка, поради каква причина не е получено. Това
уведомление реално не било достигнало до длъжника. По делото нямало
доказателства за такова. Тъй като длъжникът не знаел за цесията, за него не
съществувало задължение да престира на цесионера. Според чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. От представените по делото
доказателства се установявало, че цедентът е дал на ищеца-цесионер изрично
пълномощно да уведоми по реда на чл.99 от ЗЗД длъжницитие по договора за цесия
за извършеното прехвърляне на вземания, но същото не било получено от длъжник.
Отделно от това процесният договор за кредит бил сключен между цедента и
длъжника, а цесионерът се явявал трето лице по отношение на постигнатото
съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не произвеждали
действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не
можело да се приеме, че е осъществено чрез връчване на преписа от исковата
молба и приложенията към нея, доколкото било извършено при условията на чл. 47.
ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата било предвидено, че
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаване му от
канцеларията на съда, но тази законна фикция била уредена единствено за да
обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга
страна уведомлението за цесията съставлявало материалноправно изявление, което
имало ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение,
след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, то и не следвало
да се приеме, че длъжника е надлежно уведомен за цесията.
Не следвало да се приеме и че предаването на исковата молба и приложените
към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, който няма връзка с длъжника, е уведомление, което да има
обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството и обема
на правомощията.
Счита ,че търсените лихви са погасени по давност, тъй като съгласно чл.111 ЗЗД с изтичане на тригодишния срок вземанията за лихви и други периодични
плащания се погасяват по давност.
По горните съображения се иска отхвърляне на иска, като неоснователен.
В о.с.з. ищеца, чрез
пълномощника си адв.Бачева подържа иска и иска уважаване на същия, оспорва
възраженията на ответника, с подробни съображения изложени в защита. Претендира разноски съгласно списъка по чл.80 ГПК.
В о.с.з. ответника, чрез
особения си представител адв.Л.З., оспорва иска и поддържа възраженията си и иска отхвърлянето
му по съображенията изложени в отговора.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
представеното копие от Договор за банков кредит № ВL17573/16.05.2008г. е видно той да е сключен между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД, като кредитор и ЕТ „Бени-Е.Х.“, Булстат ********* със седалище и
адрес на управление гр.Велинград, ул.“Ц.Церковски“ № 14, представляван от Е.И.Х.,
ЕГН ********** – собственик, като кредитополучател. Този договор е подписан от страните. Съгласно договора банката е
отпуснала на кредитополучателя банков кредит във формата на револвираща линия
по разплащателната му сметка с IBAN ***0лв. за посрещане на бизнес нужди, а кредитополучателя е възникнало задължение да върне
кредита, ведно с дължимите лихви при
условията на този договор за срок от 120 месеца, считано от откриване на
заемната сметка по кредита., при откриване на която се подписва от страните
приложение към договора.
По делото е представено приложение
към договора, подписано от страните касаещо откриване на заемна сметка на
17.05.2008г. Не са представени и каквито и да било доказателства за това по
сметка на кредитополучателя ЕТ „Бени-Е.Х.“
да е преведена заемната сума от 1000лв.
Единствено е представена справка
за дълга на кредитополучателя ЕТ „Бени-Е.Х.“, издаден от „Юробанк и Еф Джи България“ АД и
Извлечение от счетоводните книги на същата банка, според които има непогасени
вземания съответно: 1000лв. – главница по с-ка 944153189246407390119 ;
3811,14лв. – лихва по с-ка 944153189246407390122 с дата на просрочие
21.11.2008г. и период 21.11.2008г.-18.08.2016г., както и 1314,31лв. –изчислена законно
лихва за периода 25.03.2016г. -03.08.2017г. Според тях общото задължение е в
размер на 15 125,72лв. Тези документи обаче изхождат единствено и само от
кредитора „Юробанк и Еф Джи България“ АД
Ответникът
обаче не е ангажирал каквито и да било
доказателства нито е направено от него възражение да не теглил този заем, поради
което и следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение по
договор за заем, по който е налице и реално предоставяне на договорената в заем
сума. И тъй като заемна сметка е открита на 17.05.2008г., то и
срокът на договора от 120 месеца /10години/ от откриването й, каквато е
уговорката в чл. чл.3,
ал.1 от Договора за кредит, е изтекъл на 17.05.2018г. От тази и дата е
настъпила изискуемост на неплатените задължения възникнали от него, до колкото
не се и твърди да е обявявана предсрочна изискуемост.
По делото е представен Договор за покупко- продажба на
вземания от 21.06.2017г., сключен между „Ю.Б" АД и ищеца „М.Б“ ЕАД, ведно с извлечение от приложение №1 към този
договор, по силата на които ищеца е придобил вземането на кредитора
към ответника произтичащо от Договор за
банков кредит № ВL17573. Според него общото непогасено задължение е 14862лв.,
включващо 10000лв.– главница и 4862лв. –лихва за просрочие, изрично посочени в
приложението.
По силата на Пълномощно във връзка с цесията от 21.06.2017г.
„Ю.Б" АД е упълномощил ищеца „М.Б“, в качеството му на
цесионер да уведомява от негово име всички длъжници по договорите за кредит,
които са му цедирани. Тези права са предоставени във връзка със задължението на
упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Не е представено уведомително писмо, адресирано до длъжника ЕТ „Бени-Е.Х.“.
Представено е само известие за доставяне, в което е посочено да е адресирано до
ЕТ „Бени-Е.Х.“, съдържащо уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, но същото няма
дори печати от поща. Респективно няма и данни това такова известие да е
изпращано и доставяне на получателят, а той да не е получил пратката.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена
от в.л.Т., която и съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от
заключението основано на документите по делото и проверена информация при
ищеца, непогасеното задължение на ответника по процесния договор за банков
кредит, сключен с „Ю.Б" е следното: 10000лв. –главница, представляваща пълния
размер на кредита, по който не са правени никакви вноски; 3811,41лв.–
представляваща договорна лихва начислена до 25.03.2016г.; 1314,31лв. –законна
лихва начислена до 03.08.2017г., като общо задължение е 15125,72лв. От констативно
съобразителна част на ССЕ се установява още, че в чл.5 от договора за кредит е
уговорен годишна лихава равна на сбора от базовия лихвен процент – малки фирми
и надбавка от 2,25 пункта. Към дата на кредита БЛПМФ е бил 10,6 пункта, при
което и общия лихвен процент е станал 12,85 пункта. А при просрочие на дължими
вноски същият се увеличавал с 10 пункта наказателна надбавка. Тъй като
кредитополучателя изобщо не бил правил погасителни вноски и изпаднал в
просрочие още на 22.11.2008г. върху всяка дължима вноски била начислявана
наказателна лихва. А начисляването на наказателна лихва било преустановено на
25.03.2016г. от банката, тъй като променила лихвения процент на наказателната
лихва и от тогава започнала да начислява законната лихва върху главницата.
От направени служебни справки в ТР се установява, че не
съществува дружество ЕТ „Бени-Е.Х.“*** от справка в регистъра на Апис се
установява, че ЕТ „Бени-Е.Х.“ е неактивно дружество от 01.01.2012г., като е
прекратено от тази дата, прилагайки ;5, л.1 от ЗТР.
При така установената по делото фактическа страна съдът
намира следното: Процесния договор за банков кредит № ВL17573/16.05.2008г. е
сключен от ЕТ „Бени-Е.Х.“, като кредитополучател. Въпросното търговско
дружество не съществува от 01.01.2012г. Безспорно
е прието в доктрината, че с признаването на търговско качество на едно
физическо лице се разширява неговата правоспособност, като му се дава
възможност да бъде страна по правоотношения и в търговското право, но това не
води до възникване на нов правен субект. Едноличният търговец продължава да
бъде физическо лице, като за всички свои задължения, независимо дали са възникнали
от упражняване на търговската му дейност или от други отношения, той отговаря с
едно и също свое имущество. Затова регистрацията на едно лице като ЕТ му дава
права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице в две различни негови
качества, дори имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от
неговото лично имущество. При което след прекратяване дейността на физическото
лице като търговец, респ. заличаването му от търговския регистър, какъвто е
настоящия случай, отговорността за задълженията, сключени от него, когато е
било вписано като ЕТ продължава да се носи от физическото лице, макар и вече то
да няма качество на търговец. Това обоснова и активната легитимация на
ответника Е.И.Х., ЕГН ********** в качеството му на физическо лице, което е
имало търговско качество като Едноличен търговец към момента на сключване на
процесния договор за банков кредит.
Онователно съдът намира направеното от особения
представител на ответника възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно в
тази насока по делото се установи, че вземането на заемодателя „Ю.Б" АД по договора за банков кредит, сключен с
ответника, въз основа на който е основавано вземането, е било прехвърлено на
ищеца, по силата на договор за цесия. С факта на подписване на договора за
цесия, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането към
ответника по договора за заем е преминало от предишния кредитор върху новия
кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо
и наличието на материално правната му легитимация.
Възражението на ответника, направено чрез особения му
представител, че прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него,
поради това, че не му е съобщено от стария кредитор, съдът намира за
необосновано. В закона липсва забрана съобщението на цесията да бъде извършено
от новия кредитор по силата на нарочно упълномощаване от цедента. Действително,
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Това обаче не означава, че предишния кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според
чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил – чл.39 от ЗЗД и не са предвидени изрични ограничения посредством повелителни правни норми
на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата на
принципа за свободата на договарянето – чл.9 от ЗЗД, няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията.
Разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за
съобщаване, и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще
се съобщи на длъжника – това може да стане по телефон, по телекс, по факс или
писмено, включително и по пощата.
За да има действие спрямо длъжника, цесията обаче следва
да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за
прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му.
От представените по делото доказателства се установява,
че цесионерът по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента е правил
опит да изпрати съобщение за извършената цесия, но няма данни същото да е получено
от длъжника. Обстоятелството, че има попълнено известие за пратката, за която
няма данни дори да е била изпратена на получателя не е автоматично свързано с
настъпването на неблагоприятни за него последици, а именно, че е налице редовно
връчване на съобщението. За да е в съответствие с принципа на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, от страна на последния следва да се
установи наличието на определени предпоставки и / или фактически констатации,
при наличието на които ще се счита, че е положил дължимата грижа. Единствената
конкретна предпоставка, при която би могло да се приеме, че съобщението е
връчено редовно, е когато адресът на потребителя е променен и последният не е
уведомил кредитора за новия си адрес. В разглеждания случая тази хипотеза не е
налице, доколкото по делото липсват доказателства за това, а не се и твърди
ответникът да е променил адреса си. При липса на ясно разписани други
предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължимата грижа, съдът приема, че не е налице
фингирано връчване на съобщението, чрез предприемане на ново връчване на
уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, доказателства за извършването на което не
са представени.
На следващо място не е налице и връчване на Уведомление
за извършената цесия на ответника от съда. В конкретния случай към искова молба
няма и уведомление за извършена цесия€ но дори и да имаше то такова уведомление
за цесията, заедно с искова молба не са връчени на самия длъжника, а назначения
му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК –адв.Л.З.. Така до
фактическо връчване на ответника на книжата по делото, между които и
уведомление за извършена цесия – тоест за прехвърляне на вземането на „Ю.Б" АД на ищцовото дружество, с материално
правния ефект предвиден в чл.99, ал.3 от ЗЗД не се е стигнало. Връчването на
уведомление на особения представител, няма за последица уведомяване на
длъжника, тъй като особените представители
осъществяват единствено и само процесуално представителство пред съда, но нямат
представителна власт да получават материалноправни изявления, каквото е
изявлението за прехвърляне на вземането по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Липсата на данни за надлежно съобщаване на цесията на ответника-длъжник
по процесния договор за паричен заем, лишава ищеца от качеството на кредитор и
от материално правната легитимация да търси изпълнение на задължения възникнали
от Договор за банков кредит № ВL17573/16.05.2008г., сключен между „Ю.Б" АД и ответника.
Основателно съдът намира и възражението на ответника,
направено от особения му представител, за погасяване по давност на претенциите
за лихви - за договорна и законова лихва. Видно от справка на дълга /л.29/ по Договор
за банков кредит № ВL17573/16.05.2008г. вземанията за лихви в размер на
3811,41лв. са начислени към дата на просрочие 21.11.2008г. Дори ида се приме,
че периода за който е начислена такава сума за лихва е 21.11.2008г. -25.03.2016г.,
то до колкото искова молба е постъпила в съда на 31.10.2018г. погасени са по
давност на осн. чл. 111, т.“б“ от ЗЗД вземанията за лихви възникнали за периода
три години назад от дата на искова молба от 31.10.2015г. до 31.10.2018г. или за
времето от 21.11.2008г. до 31.10.2015г. От ищеца не са ангажирани доказателства
за размера на лихвата за периода от 31.10.2015г. до 31.10.2018г. При което и
претенцията му за лихви е останала
недоказана по размер. Освен това не се установява и да е налице някаква
договорна уговорка по силата на която банката да започне да начислява законова
лихва върху главницата за периода от 26.03.2016г. до 03.08.2017г. При което и
няма как да се приме, че такова задължение е възникнало от процесния договор.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
задължението на ответника за лихви по процесния договор, според претенцията на
ищеца е договорна лихва в размер на 3811,41лв. за 21.11.2008г. -25.03.2016г. Но
от данните по ССЕ се установява, че тази сума всъщност е начислена наказателна
лихва, а не претендираната договорна такава.
В обобщение на горното
съдът намира, че предявения осъдителен иск се явява неоснователен и като такава
ще се отхвърли. А щом неоснователни са главните претенции, то и неоснователни
са и аксесорните на тях за заплащане на договорна лихва в размер на размер на
3811,41лв. за периода 21.11.2008г. -25.03.2016г., както и за законната лихва,
поради което и иск е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода от спора ищеца няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
Ответникът, който е представляван от особен представител няма право на
разноски, а и като не направил такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Б” ЕАД, ЕИК *********, с седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Mapия Луиза” №100, ет.3,
против Е.И.Х., ЕГН ********** ***
и настоящ адрес ***, като физическо лице и в качеството му на собствени
управител на ЕТ „Бени - Е.Х." с ЕИК I 126673 със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, Цанко Церковски №14 - СЛУЖЕБНО ЗАЛИЧЕН, осъдителни искове, за заплащане на сумата
в размер на общо 15 125,72 лева, представляващи
неизплатени суми по Договора за кредит №BL17573/16.05.2008г. сключен
между Ю.Б” АД (бивша „Българска пощенска банка" АД) и кредитополучател: ЕТ
„Бени - Е.Х.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Велинград,
ул. „Цанко Церковски"№ 14, прехвърлен с цесия на „М.Б" ЕАД, в това
число: 10 000 лева - просрочена главница; 3 811,41 лева - просрочени договорна и наказателна лихви
начислени съгласно чл. 5 и чл.б от Договора за банков кредит, за периода от
21.11.2008 г. до 25.03.2016г. (включително); 1 314,31 лева - законна лихва за
периода от 26.03.2016г. до 03.08.2017г., ведно със законна лихва за периода от
подаването на исковата молба – 31.10.2018г. до изплащане на вземането, като
неоснователни и недоказани.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................