Производството е по чл.37,ал.2 от ЗАП. Обжалва се решение № 1/ 21.12.2005 г. на комисия , назначена със заповед № 1201/ 19.12.2005 г. на Кмета на Община – Кърджали, с която е отхвърлено като недопустимо искането на Тодор Стоянов Хаджиев с ЕГН ********** , в качеството му наследник на Стоян Николов Брашников, за възстановяване /връщане / на конфискувани земеделски земи по реда на ЗАВОИ . В жалбата се твърди, че решението на комисията е незаконосъобразно, тъй като в сроковете по ЗАВОИ е подадено искане , но комисията отказала връщане на конфискуваните земеделски земи , тъй като не били отразени в свидетелството за съдимост на наследодателят му . Сега представил нови документи със съзнанието , че ще бъдат взети при решаването на проблема. Моли съдът да постанови решение , с което да отмени решението на комисията и върне преписката на административния орган за да се произнесе или да постанови връщане на земеделските земи на наследниците на Стоян Николов Брашников . В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания . Жалбата е комплектована с писмени доказателства. Община г. Кърджали намира жалбата за основателна. Прокурора намира жалбата за основателна и моли съдът да я уважи. Окръжния съд, след преценка на доказателствата , намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С молба вх. № 94-00-1794 от 22.11.2005 г. на Община – Кърджали жалбодателя е подал искане до кмета на общината да изготви предложение до Областен управител г. Кърджали на основание чл.20 от ЗАВОИ във вр. с чл.3,ал.2 от Наредба за прилагане на чл.5,ал.2 от ЗАВОИ , за връщане на конфискувани земеделски земи , за които общината отказала връщането им и били съставени актове за държавна собственост . Към молбата жалбодателя е представил писмени доказателства , от които се установява, че е наследник на Стоян Николов Брашников б.ж. на г. Кърджали . Установява се още , че с присъда № 74/ 26.02.1948 г. по НОХД № 396/1948 г. на Кърджалийски областен съд наследодателя на жалбодателя е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години за извършено престъпление по чл.99г на Наказателен закон в сила до 13.03.1951 г. , на наказание лишаване от свобода за срок от пет години за извършено престъпление по чл.102,ал.2 от Наказателен закон в сила до 13.03.1951 г. , осъден е и за престъпление по чл.181 от същия Наказателен закон с конфискация на недвижими имоти – къща в г. Кърджали и земеделски земи общо 14 дка в различни местности в землището на г. Кърджали. По правилата на съвкупността наследодателя на жалбодателя е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 15 години и конфискация на имуществото му – къща и земеделски земи . Престъпните дейния по чл.99г и по чл.102, ал.2 от Наказателния закон в сила до 13.03.1951 г. са амнистирани съгласно Закона за амнистия от 1964 г. С протокол от 25.03.1993 г. по повод молба на наследниците на Стоян Николов Брашников , комисия , назначена със заповед на Кмета на Община – Кърджали е предложила на Министъра на финансите връщане на недвижим имот , представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м и дворно место от 250 кв.м , находяща се в г. Кърджали ул. “ Рила” № 11 и е отказано връщане на земеделските земи , тъй като в свидетелство за съдимост не е постановена конфискация на посочените имоти. Въз основа на представените доказателствата комисия , назначена от Кмета на Община г. Кърджали със заповед № 1201/ 19.12.2005 г. е разгледала постъпилото искане на жалбодателя и с решение № 1/ 21.12.2005 г. е отхвърлено искането за връщане на недвижими имоти като недопустимо .В мотивите си комисията е приела, че искането е подадено извън срока по чл.8 от ЗАВОИ . Постановено е препис от решението да се изпрати на Областен управител на Област Кърджали и е дадена възможност за обжалване на акта . С разписка от 03.01.2006 г. жалбодателя е удостоверил с подпис , че е получил решение № 1/ 21.12.2005 г. по негово искане с вх. № 94-00-1794/ 22.11.2005 г. По делото е представен и протокол от 21.12.2005 г. на посочената по-горе комисия , който е сходен с обсъдения по-горе , но утвърден от кмета на общината с подпис и са изложени мотиви . По делото обаче няма данни този протокол да е получен от жалбодателя, при което съдът не обсъжда качествата му . При тези данни съдът намира жалбата за основателна , без да обсъжда оплакванията на жалбодателя . Искането на жалбодателя е направено след изтичането на преклузивните срокове по чл. 8 от ЗАВОИ и пар. 2 от ПЗР на ЗОСОИ. Или жалбодателя е загубил правото си да търси съдебна защита по ЗАВОИ и Наредба за прилагане на чл.5,ал.2 от ЗАВОИ . По делото не може да се мисли и за запазване на правата по молба от вх. № 94-М- 138 / 4.06.1993 г. , тъй като от съдържанието на жалбата се установява , че административния ред по подаденото искане е изчерпан . Независимо от това обаче съдът е сезиран с административен акт , който е издаден от некомпетентен орган . Съгласно чл.16 и 17 от Наредба за приложение на чл.5,ал.2 от ЗАВОИ дейността на комисията по чл.16 от наредбата има подготвителен характер , закона не е предвидил възможност да се произнася с административен акт . Съгласно изискванията на чл.17 от Наредба за приложение на чл.5,ал.2 от ЗАВОИ дейността й се свежда до изготвяне на предложение до общината за правоимащите за обезщетяване с пари или друг равностоен имот , или за връщане на имоти съобразно разпоредбата на чл.18, 19 и чл.20 от наредбата .В случая искането на жалбодателя е за връщане на имоти , които се намират в собственост на държавата и процедурата е по чл.20 от Наредба за приложение на чл.5,ал.2 он ЗАВОИ . Т.е. компетентен да се произнесе е кмета на общината и съответно областния управител с нарочен административен акт . Или от изложеното следва , че комисията по чл.16 от Наредбата е постановила административен акт , който е лишен изцяло от законова опора и извън рамките на своята компетентност . Налице е порок свързан с некомпетентност и материална незаконосъобразност , от което следва , че акта е нищожен . За нищожността съдът следи служебно , при което следва да прогласи нищожността на решение № 1 / 21.12.2005 г. на Комисията по чл.16 от Наредба за приложение на чл.5,ал.2 от ЗАВОИ. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 1/ 21.12.2005 г. на Комисията по чл.16 от Наредба за приложение на чл.5, ал.2 от ЗАВОИ , назначена със заповед № 1201/ 19.12.2005 г. на Кмета на Община – Кърджали. Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщението на страните , че е изготвено .
Председател: Членове: 1.
2.
|