Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр. Пловдив, 02
декември 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти
ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря К.Р., като разгледа
административно дело №842 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.49, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър
(ЗКИР).
З.С.Х.,***, обжалва Заповед №РД-18-13 от 19.02.2009г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която, на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР, са одобрени кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) за землището на град Кричим, община Кричим, област Пловдив. Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност в частта и относно поземлени имоти (ПИ) с №39921.505.27, №39921.505.26 и №39921.505.30, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът-
изпълнителен директор на АГКК, не се явява, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Заинтересуваното
лице- А.К.А. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересуваното лице- “Погледец” АД- в ликвидация, представлявано от С.М. Лалов- ликвидатор, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не взима становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно
чл.49, ал.2 от ЗКИР, заповедите за одобряване на приетите КК и КР на изпълнителния
директор на АГКК, могат да бъдат обжалвани в 30-дневен срок от обнародването им
в “Държавен вестник” по реда на АПК, пред административния съд по местонахождението
на имота. В случая, процесната заповед е била обнародвана
в “ДВ”, бр.21 от 20.03.2009г., видно от приетото по делото нарочно обявление
(лист 52), а жалбата (лист 2, 12) е подадена чрез Служба по геодезия, картография
и кадастър (СГКК), гр. Пловдив на 21.04.2009г. Предвид липсата на изрични
правила за изчисляване на сроковете в АПК, приложими са правилата на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), според препращащата норма на чл.144 от АПК. Според чл.60, ал.6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден, а според чл.154, ал.1 от Кодекса
на труда (КТ) един от официалните празници на страната е Великден - два дни
(неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването
му. За 2009г. това са дните на месец април 19 /неделя/ и 20 /понеделник/. Следователно,
30-дневният срок за обжалване на Заповед №РД-18-13,
считано от 20.03.2009г. и съобразно правилото на чл.60, ал.6 от ГПК изтича на 21.04.2009г.,
когато именно е подадена жалбата. Ето защо, изискването за срочността на
обжалването е спазено.
На следващо
място, жалбоподателят Х., се легитимира за собственик
на ½ идеална част от празно дворно място, с площ от 1350 кв.м.,
съставляващо имот с планоснимачен №65, кв.157 по
плана на град Кричим по силата на нотариален акт от 30.11.1976г. с №35, том 12,
Н.дело №4730/976г. (лист 3, 13). Освен това, според приетото по делото удостоверение
за наследници с №000147 от 24.04.2009г. (лист 5, 15), жалбоподателят
е единствен законен наследник на А.З.Х., която е била собственик на останалата
½ идеална част от празното дворно място, с площ от 1350 кв.м.,
съставляващо имот с планоснимачен №65, кв.157 по
плана на град Кричим по силата на нотариален акт от 30.11.1976г. с №36, том 12,
Н.дело №4731/76г. (лист 4, 14). Следователно, като подадена в законоустановения
срок и от собственик на недвижим имот, попадащ в обхвата на одобрената КК, респективно
при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Въз основа на
приетите по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със Заповед №РД-16-43 от 05.09.2006г., на основание чл.35, ал.1 от ЗКИР,
на изпълнителния директор на АГКК (лист 22) е открито производството по
създаване на КК и КР за землищата на част от град Пловдив /Община Пловдив -
Район "Централен"/ и на град Кричим. Заповедта е обнародвана в “ДВ”,
бр.79 от 29.09.2006г. С протокол №235 от 13.12.2007г. (листи 24-27) на комисия
от служители в СГКК- Пловдив изработените КК и КР на град
Кричим са били приети, съгласно чл.45 от ЗКИР, и обявени на заинтересованите
лица, според чл.46, ал.1 от ЗКИР, чрез нарочно обявление в ДВ, бр.6 от 18.01.2008г.
(лист 28). В законоустановения 30-дневен срок за подаване на възражения по приетите
КК и КР на град Кричим постъпили 79 броя възражения, между които нямало такова от
страна на жалбоподателя. Възраженията били разгледани
от комисията по чл.47, ал.1 от ЗКИР, назначена със Заповед №РД-14-66
от 03.11.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, резултатите от което са подробно
отразени в протокол №14 от 14.03.2008г. (листи 29-47). С протокол №100 от 17.12.2008г.
(листи 48-50) на комисията, назначена със Заповед №РД-14-65
от 05.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, извършените поправки в
изработените кадастрална карта и кадастрални регистри за град Кричим също били
приети, след което последвало издаването на процесната
заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира производството да е проведено от компетентни органи и при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
Според легалното определение за кадастър, това е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред (чл.2, ал.1 от ЗКИР). Освен това, кадастърът обхваща и данните, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.2, ал.2 от закона, като всички посочени данни се нанасят върху КК и се записват в КР. На следващо място, поземленият имот, като обект на кадастъра и основна кадастрална единица се отразява в КК и КР чрез основните кадастрални данни, а именно- идентификатор; граници, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес (чл.27, ал.1 т.1 от ЗКИР).
Съгласно чл.41, ал.1 от ЗКИР, КК и КР се създават чрез обединяване на данни, които: се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България (ЗЕКНРБ, отм.), отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.), Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ); са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления.
От своя страна, разпоредбата на чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР предвижда установяване границите на поземлените имоти да става въз основа на означеното на място състояние в съответствие с актовете, удостоверяващи правото на собственост или други вещни права върху имота; въз основа на работните материали, изработени по време на определяне на границите; според изображението върху одобрена КК или според плановете и картите, одобрени по реда на ЗЕКНРБ, отм., ЗТСУ, отм., ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Посочената законова разпоредба е доразвита в нормата на чл.14, ал.1 от Наредба №3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №3), чрез посочване на реда за приоритетно установяване на границите на поземлените имоти. В случая, по делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е изпълнил своите задължения по чл.38 от ЗКИР, като означи с регламентирани трайни знаци границите на имота си в съответствие с акта, установяващ правата му върху същия, нито пък за наличието на съществуващи на място материализирани граници. Също така, липсват и доказателства за извършено на място заснемане на имотите от страна на лицата, изработили КК и КР /ЕТ”Геоинженеринг- Н.К.” и “Ековит” ООД/, поради което следва да се приеме, че установяването на границите на имотите е направено въз основа на одобрените кадастрални планове по реда на ЗЕКНРБ, отм., ЗТСУ, отм. и картите по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ (чл.14, ал.1, т.3 от Наредба №3). В тази връзка, за проследяване кадастралното отразяване на процесните 3 имота в различните планове на град Кричим по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице В.К.. Според заключението на вещото лице (листи 93-104), което съдът кредитира изцяло, като съответстващо на останалите по делото доказателства, първоначалното отразяване на имот с пл. №65, кв.157 в плана на град Кричим от 1949г. е илюстрирано на скица №1 (лист 97) и същият попада отчасти в парцели /УПИ/ ІV-65 и VІ-64. Графично измерената площ на имота е около 1650 кв.м., от които 1350 кв.м. попадат в УПИ ІV-65. В разписния лист към този план (лист 7, 17) УПИ ІV-65 е посочен като “лозе”, а за негов собственик е записан С. К.Х., баща на жалбоподателя. Според приетата скица (лист 6, 16), както и скица №2 (лист 99) от заключението на К., планът е бил изменен, като части от УПИ ІV-65 са придадени към УПИ VІ- Окръжно управление на горите- Смолян, УПИ ІІІ- Административна сграда НПК и УПИ ІІ- Експериментален завод за гъбен мицел. Данни за изменението на плана до 22.05.1962 се извличат и от съдържанието на нотариален акт от тази дата, с №111, том І, Н.дело №1509/1962 г. (лист 82), съставен на основание §§108 и 109 от Правилника за прилагане на Закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ, отм.). Съставеният нотариален акт удостоверява прилагането на регулационния план, като части от имоти с пл.№64 и №65, с обща площ от 1612 кв.м., са придадени към УПИ VІ, а за негов собственик е признато Окръжно управление на горите- Смолян. Със Заповед №395 от 16.05.1985г. е одобрен сега действащия кадастрален и регулационен план (КРП) на град Кричим, видно от чиято извадка (лист 9, 19), както и от скица №3 от заключението на вещото лице (лист 101), квартал 157 е получил нов №7, отреждането на УПИ ІІ е променено на “Автостопанство”, отреждането на УПИ VІ е променено на “ДГС /държавно горско стопанство/ Девин”, а УПИ ІІІ е променен на УПИ ІV-“Булгарплод”. Освен това, по делото са приети нотариален акт от 10.07.2008г., с №4, том ІІІ, Н.дело №362/2008г. (лист 79), по силата на който заинтересуваното лице А.А. се легитимира за собственик на 1500/3880 идеални части от УПИ ІV- Булгарплод, кв.7, както и акт за държавна собственост с №2779 от 03.11.1999г. (лист 83), видно от който, част от капитала на “Погледец” ЕАД е терен с площ от 571 кв.м., съставляващ УПИ V- ДГС Девин, кв.7, и построената в него едноетажна сграда със застроена площ от 150 кв.м.- “Баланшорна”.
Имотът на жалбоподателя е отразен в КК с идентификатор №39921.505.30 и площ от 1,050 дка., видно от скица с №68 от 08.06.2009г. (лист 78), а по документите за собственост е от 1350 кв.м.; имотът на “Погледец” АД- в ликвидация е отразен с идентификатор №39921.505.27 и площ от 1,721 дка., видно от скица с №85 от 16.06.2009г. (лист 75), а по акта за държавна собственост е от 571 кв.м.; съсобственият на А.А. имот е отразен с идентификатор №39921.505.26 и площ от 3,905 дка., видно от скица с №67 от 08.06.2009г. (лист 77), а по документа за собственост УПИ ІV- Булгарплод е с площ от 3905 кв.м.
От една страна, установеното несъответствие в площите на имотите, според отразяването им в КК и представените документи за правото на собственост върху същите, както и несъответствието в конфигурацията на имотите, според отразяването им в действащия КРП на град Кричим и КК, изразяващо се в припокриване на части от тях, илюстрирано в скиците към заключението на вещото лице, в чисто геометричен аспект е извън допустимите стойности за точност на КК, установени с разпоредбите на чл.чл.18-20 от Наредба №3, за да може несъответствието да бъде игнорирано и да се приеме, че КК е одобрена според изискванията на закона. От друга страна, посоченото несъответствие обуславя извода за наличието на спор за материално право, препятстващ одобряването на КК в тази и част до разрешаването на спора по съдебен ред.
Следователно,
оспорената част от заповедта за одобряване на КК и КР на град Кричим е постановена
в нарушение на закона, поради което се явява незаконосъобразна и като такава ще
следва да бъде отменена. С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане
за присъждане на разноските от страна на жалбоподателя
се явява основателно и такива ще следва да му се присъдят в размера, в който са
направени.
Поради
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№РД-18-13 от 19.02.2009г. на изпълнителния директор
на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за
землището на град Кричим, община Кричим, област Пловдив, досежно
границите между поземлени имоти с №39921.505.27, №39921.505.26 и №39921.505.30.
ОСЪЖДА
Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на З.С.Х.,***, сумата
от 260,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/