Решение по дело №563/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  10.ІV.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на десети март, две хиляди и двадесета година в състав

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

В исковата молба се твърди, че на 18.ІV.2018г. между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *** гр. София като кредитор  и И.А.Т. ЕГН ********** *** – като длъжник ,бил сключен потребителски кредит № ********** с подробно описани параметри.

Сочи се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които длъжника внимателно се е запознали преди подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полагал подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

В т.М „Допълнителни възможности за клиента” от ДПК № ********** , ответника пожелал с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано друго негово задължение, а именно Задължение към „Профи Кредит България” ЕООД в размер на 45.61лв.

Твърди се че ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 18.ІV.2018г. превел парична сума в размер на 454.39лв. по посочена от длъжника И.Т. банкова сметка (*** № 2272 6781 с банкова референция: 067029970030765, от дата 18.ІV.2018г.).

От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № ********** , като го сключил за срок от 11 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 105.38лв. и падежна дата 16-то число на месеца.

Твърди се, че ответника не изпълнявал точно поетите с договора задължения и не направил нито една погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: ,,...КР може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер...”, била обявена предсрочната изискуемост на Договора. На 29.VІІІ.2018г., на длъжника било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

Предсрочната изискуемост била настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен.

Сочи се, че съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Твърди се, че към датата на предявяване на иска размерът на погасеното от И.А.Т. задължение по ДПК № ********** , било в размер на 0.00лв. .

Поради неизпълнението на договорното задължение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр.Харманли. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 332/2019г. На „ Профи Кредит България" ЕООД било връчено указание за предявяване на установител иск срещу ответника И.А.Т., получено от заявителя на 03.V.2019г.

В исковата молба е посочено , че ищцовото дружество, се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 9.32лв. и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00лв., поради липса на материален интерес. Претендира се само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Моли съда да постанови решение с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника И.А.Т., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** в размер на 1 159.18лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Претендира се присъждане на разноски по делото .

 

Ответника И.А.Т., не е открит на установените по делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия.  С Определение № 530/22. VІІ.2019г. за особен представител на ответницата е назначен адв. Й.Х. ***.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е допустим, като предявен от активно легитимирана страна, за която е налице правен интерес. Оспорва иска както по основание, така и по размер.Счита предявения иск за  неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК  за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи процесните суми за което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № 332 по описа на РС Харманли за 2019г.  Като предявен в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК иска се явява допустим.

Не се спори , а и от доказателствата по делото се ,установява че между ищцовото дружество  и ответника Т. е сключен Договор за потребителски кредит № **********. Не се спори, че дружеството е изпълнило задължението си е превело договорената сума в размер на 454.39лв. по посочена от длъжника Т. банкова сметка (*** № 22726781 с банкова референция: 067029970030 765, от дата 18.ІV.2018г.). Не се спори и за закупения от клиентите пакет от допълнителни услуги.

 

Доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът преценява от доказателствата, че са налице обективните предпоставки за обвяването на същата, уговорени в т.12.3 от договора, а именно просрочено плащане на една месечна вноска с повече от 30 дни.

Съгласно легалното определение в чл. 430 ал.1 от Търговския закон ,с банков договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В настоящия случай ищцотото дружеството няма статут на банка по смисъла на чл.2 от Закона за кредитните институции и представлява финансова институция, регистрирана с основа дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК,  а не само по чл. 417 от ГПК, следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 от кодекса, за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

От ангажираните от ищеца в настоящото производство доказателствата по не може по никакъв начин да се направи обоснован извод, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Представено е по делото уведомително писмо, с дата от 29.VІІІ.2018г. от "Профи Кредит България" ЕООД, но липсват както твърдения, така и доказателства, за това как то е изпратено до длъжника, още по-малко да е получено от него.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита,тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422 ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е налице и съдебна практика.

С оглед гореизложеното според настоящия съдебен състав, предсрочната изискуемост на която са позовава ищеца, не е настъпила преди депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 28.ІІІ.2019г., ако такава въобще е настъпила с оглед обстоятелството , че исковата молба не е връчена на ответника – длъжник , а на назначен по реда на чл. 47 от ГПК особен представител.

Следва да се посочи че със заявлението и исковата молба вземанията за главница и договорна лихва се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а не като присъждане на вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422 ал.1 от ГПК , от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което е недопустимо.

С оглед изложеното по-горе съда намира че предявения иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Доколкото от страна на ответника по делото не се претендира присъждане на деловодни разноски и не представя доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне по чл.78 ал.3 от ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *** , със седалище й адрес на управление гр.София бул***, чрез пълномощник юрк.К. Е. С., против И.А.Т. ЕГН ********** ***, иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено по съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу длъжника И.А.Т. ЕГН ********** ***, произтичащо от Договор за потребителски кредит № **********, в размер на 1 159.18лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за които суми е издадена Заповед № 180/ 03.ІV.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 332 по описа на Районен съд Харманли за 2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                                   Районен съдия: ........................