№ 530
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100510885 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Б.Е.Е.“ ООД, чрез юрк.
Н. М., срещу решение от 19.07.2021 г. по гр.д. № 13681/2021 г. на Софийския
районен съд, 77 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. У.
сумата от 400 евро, ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 31.08.2020г. до окончателното изплащане,
представляваща компенсаторно обезщетение за отмяна на полет № BGH5596
по направление Единбург – Бургас на 07.09.2018г.
В жалбата въззивникът твърди, че решението на СРС е неправилно и в
противоречие с изискванията на материалния закон. Поддържа, че тъй като с
отговора на исковата молба е оспорил приложимостта на Регламент (ЕО) №
261/2004г., поради наличие на мултимодално пътуване, в тежест на ищеца
било да установи спорното обстоятелство. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна М. У., чрез надлежно упълномощен процесуален
представител в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който се оспорва депозираната въззивна жалба. Твърди,
че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо, обосновано
и правилно. Изложени са пространни съображения, че по делото са доказани
по несъмнен начин всички факти, обуславящи възникването на правото на
обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. Поддържа се, че в
1
тежест на ответника е било да докаже положителния факт, че процесният
полет е част от мултимодално пътуване. Заявява, че недоказан е останал факта
на наличие на договор между въздушния превозвач и „Б.Х.Л.“, доколкото
твърденият договор между тези страни не бе представен от „Б.Е.Е.“ ООД.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 368, ал. 1 от ТЗ, като
първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест.
Съдът намира за неоснователно единственото възражението на
въззивника, че в тежест на ищеца е било да установи оспореното от ответника
с отговора на исковата молба наличие на мултимодално пътуване.
В случая при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
правилата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
разпоредбата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон.
Всяка страна е длъжна да установи положителните факти, на които
основава своите искания и възражения. Такова се явява и твърдението на
ответника, че процесният полет е част от мултимодално пътуване. Видно от
определението по чл. 140 от ГПК, първостепенният съд изрично е указал на
ответника да докаже възраженията си, от които черпи изгодни факти. С това
на практика съдът е указал на ответника да докаже възражението му за
наличие на мултимодално твърдение. Именно поради липса на процесуална
активност от страната, е останал недоказан наличието на договор между него
и „Б.Х.Л.“. Ето защо, противно на възражението на въззивния жалбоподател,
в случая е приложим Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г..
2
Доколкото изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези
на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната от
ответника част следва да се потвърди като правилно и постановено в
съответствие с приложимите материален закон.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна
на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство. Същата е направила искане за присъждане на съдебни
разноски, но не са представени доказателства, такива да са действително
направени, поради което и не се дължат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 19.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 13681/2021 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3