№ 350
гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. С. Х. против решение № 672/20.05.2022 г.,
постановено по гр. д. № 3786/2021 г. на Русенския районен съд, с което е признато за
установено по отношения на нея, че дължи на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
сумата от 310,32 лв., представляваща вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „ГО“ на л. а. „Тойота Корола“ с рег. № ***
на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 12.03.2021 г., присъдена със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 713 от 16.03.2021 г.
по ч. гр. д. № 1380/2021 г. по описа на РРС и върху нея са възложени 1010 лв. разноски.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението, че същото е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Жалбоподателката намира, че
претенцията на ищеца не кореспондира нито с нормативната уредба, нито с
фактическата обстановка. Възразява, че тази претенция следвало да бъде уредена по
реда на специалния закон – чл. 410 КЗ, а не по реда на чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД. Счита, че
имущественото разместване в случая било извършено при наличие на правно
основание – договор за застраховка ГО. Нормативната уредба задължавала
застрахователя да изплати обезщетение при представен констативен протокол за ПТП,
който подлежал на самостоятелно оспорване по съответния законов ред, каквото в
1
случая не било проведено от посочения за виновен в него водач, който имал правен
интерес от това. Този констативен протокол не бил оспорен и в настоящото
производство, поради което не следвало да бъде ценен по делото. Именно поради
наличието на този протокол й било изплатено застрахователното обезщетение.
Съдебното решение, което отменяло наказателното постановление не отменяло самия
констативен протокол. Заявява, че ответницата не е виновна за процесното ПТП, тъй
като имало документ, подписан от виновния водач, който не бил оспорен от негова
страна. Единствено първоинстанционният съд до момента бил констатирал вината й за
процесното ПТП, а не и компетентните органи. Излагат се възражения за
немотивираност и необоснованост на изводите на съда защо и въз основа на какви
доказателства приема конкретни варианти на приетата експертиза. Излага доводи за
недопустимост в производство като настоящото да се изследва вина. Счита, че
доколкото в конкретния случай застрахователят е изплатил обезщетение на
ответницата, приемайки за виновен водачът на застрахования при него автомобил, то
последният, а не застрахователното дружество имали право на претенция в конкретния
казус. Счита поради това показанията на св. МХ за недопустими и заинтересовани,
поради което не следвало да се кредитират, вследствие на което не следвало да се цени
и първата приета по делото експертиза, доколкото тя била изготвена само въз основа на
тези гласни доказателства. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново,
с което предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е депозирала
отговор по реда на чл. 263 ГПК. В о. с. з. чрез процесуалния си представител адв. К. Х.
взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Иска решението да бъде
потвърдено като правилно. Претендира разноски, съгласно приложен списък по чл. 80
ГПК.
Русенският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима
като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, поради което
може да бъде разгледана по същество.
Съдът, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната и
насрещната въззивна жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна:
Пред Русенския районен съд е бил предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК. Ищецът ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп " твърди, че в негова полза по ч.
гр. д. № 1380/2021 г. на РРС, е била издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответницата С. С. Х., по силата на която последната е осъдена да заплати сумата
310,32 лв., подлежащо на връщане застрахователно обезщетение, като недължимо
2
платено.
Ищецът сочи, процесната сума е изплатена на ответницата като
застрахователно обезщетение по щета № 4710181919000832 за репариране на щети по
л. а. "БМВ", с ДК № ***, нейна собственост, настъпили в резултат на ПТП на
12.02.2019 г. в гр. Русе, ул. „Николаевска“ № 67 между този автомобил, управляна от
ответницата и л.а. "Тойота Корола", ДК № ***, управляван от МХ Х за който бил
налице валиден застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", със срок на валидност 25.03.2018 г. - 24.03.2019 г., сключен между
собственика на автомобила „Оргахим“ АД и ищцовото застрахователно дружество.
Сочи, че обезщетението било изплатено на отв. С. Х. по банков път на 22.02.2019 г.,
като впоследствие застрахователят бил уведомен, че Наказателното постановление №
19-1085-0005141/13.03.2019г., издадено на виновния водач е било отменено с влязло в
сила решение на АдмС Русе, постановено по КАНД № 95/2020 г. Заявява, че водачът
на застрахования при него автомобил нямал вина за настъпилото ПТП, поради което не
можело да бъде прието, че в резултат на неговото поведение са причинени
имуществени вреди на отв. С. Х., а същите са настъпили поради нейно виновно и
противоправно поведение. При това положение, изплатеното й на 22.02.2019 г.
застрахователно обезщетение се явявало недължимо, платено без основание и като
такова подлежало на връщане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. С. Х. депозира отговор, в който
оспорва основателността на иска. Излага доводи, че обезщетението било платено въз
основа на констативня протокол за ПТП, който не бил оспорен от посочения за виновен
в него водач. Сочи, че отмяната на наказателното постановление не водела до право на
претенция от страна на застрахователя, нито пък водела до отмяна на констативния
протокол. Релевира възражение за съвина. Намира, че правото на претенция в случая
не било на ищеца, а на виновния водач. Липсвало право на застрахователното
дружество да се суброгира.
Настоящият състав на Русенския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч. гр. д. № 1380/2021 г., на РРС е видно, че в полза на ищеца,
сега въззиваема страна е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
ответницата, сега въззивник, за сумата 310,32 лв., представляваща недължимо платена
сума като обезщетение по задължителна застраховка „ГО“ на л.а. "Тойота Корола", ДК
№ ***, ведно с разноските по заповедното производство.
Поради депозирано възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК е
предявен и настоящият иск.
По делото е приложен протокол за ПТП № 1688695/12.02.2019 г., от който се
3
установява, че на 12.02.2019 г. в 8:50 ч е настъпило ПТП в гр. Русе, ул. „Николаевска“
срещу № 64, при което л.а. "Тойота Корола", ДК № ***, управляван от МХ Х не е
пропуснал навлизащият от дясната му страна л. а. "БМВ", с ДК № ***, управляван от
С. С. Х. и се сблъскват.
По делото са представени доказателства за наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и
собственика на л.а. "Тойота Корола", ДК № *** – „Оргахим“ АД, опис на претенцията
на С. Х. от 13.02.2019 г. и платежен документ, удостоверяващ, че на 22.02.2019 г. по
нейна банкова сметка от страна на ищеца й била преведена сумата в размер на 310,32
лв. по щета № 4710181919000832 за л. а. "БМВ" с ДК № ***.
Към делото е приложено и АНД № 891/2019 г. на РРС, от материалите по
което се установява, че срещу водача на л. а. "Тойота Корола", ДК № *** - МХ Х за
процесното ПТП е бил издаден АУАН от 12.02.2019, а въз основа на него и НП № 19-
1085-0005141/13.03.2019 г., с което му била наложена глоба в размер 200 лв. за
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. С Решение № 950/10.12.2019 г., постановено по АНД
№ 891/2019 г. това наказателно постановление е потвърдено. Приложено е и КНАД №
95/2020 г. на АдмС Русе, по което с Решение № 117/01.07.2020 г. е отменено
решението на РРС и НП № 19-1085-0005141/13.03.2019 г., издадено на МХ Х.
Решението като необжалваемо е влязло в сила на 01.07.2020 г.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели – ГГ и МХ Х като между двамата е
проведена и очна ставка.
Св. МХ Х - водачът на л. а. "Тойота Корола", ДК № *** дава показания, че
преди процесното ПТП бил паркирал в най-лявата лента за движение на ул.
„Николаевска“, след кръстовището на аптека „Манев“ по посока центъра на града. В
момента, когато настъпило произшествието се качил в автомобила и с бавна скорост
потеглил напред, след което се огледал. Целта на потеглянето била да ускори леко, за
да може да навлезе в средната лента за движение. В дясното огледало виждал
автомобили, на които трябвало да даде предимство. Другият автомобил, с който имал
съприкосновение рязко завил вляво с цел да паркира. Пред него нямало други
паркирали автомобили. Произшествието настъпило в лявата лента, не я бил напускал.
И двата автомобила били в лявата лента. При произшествието автомобилът му не бил в
покой, движел се с ниска скорост, подал десен мигач. Повредите по управлявания от
него автомобил били повредена броня отпред вдясно, а по другия автомобил – по
задния калник вляво.
Св. ГГ, за когото е налице отбелязване в протокола за ПТП, че е бил свидетел
на местопроизшествието първоначално е дал показания, че не е бил свидетел на
произшествие, а познава ответницата по служебен ред – бил квартален на квартала, в
4
който живеела.
При съобразяване на тези показания, както и на материалите по гр. дело, в т.
ч. и по АНД и КАНД е изготвена САТЕ, вещото лице по която дава заключение, че от
техническа гледна точка, причина за произшествието е пресичането на траекториите на
двата автомобила в лентата, в която се е движил л. а. „Тойота Корола“ с ниска скорост
с цел включване в движението в средната лента и невъзприемането като опасност от
страна на водача на л. а. „БМВ“ на движещият се с ниска скорост в лявата лента.
По молба на ответната страна е проведен повторен разпит на св. Г, който дава
показания, че при първоначалния му разпит не разбрал за кое произшествие го питат,
но на процесното наистина бил присъствал. Свидетелства, че възприел водача на л. а.
„Тойота Корола“ преди да се качи в автомобила и да потегли, още на тротоара.
Автомобилът му бил паркиран в лявата лента за движение, бил първи автомобил, пред
него имало само едно свободно паркомясто. Видял, че отгоре идвало „БМВ“- то, което
влязло с ляв мигач до половината навътре на това свободно паркомясто, когато
водачът на л. а. „Тойота Корола“, както бил паркирал свил вдясно и тръгнал, при което
ударил „БМВ“- то. Уточнява, че паркиралят автомобил тръгнал не напред, а надясно да
излиза от паркомястото. После върнал назад малко да изправи автомобила и тогава
слязъл. Видял, че преди да върне назад гумите му били леко надясно.Свидетелства, че
понеже видял, че познава собственичката на „БМВ“-то останал на произшествието
докато дойдат контролните органи. Дава показания, че „БМВ“-то не било влязло
изцяло в лявата лента, багажникът му останал в средната лента след удара, докато л. а.
„Тойота Корола“ не бил излизал от лявата лента поради сблъсъка.
По делото е назначена допълнителна САТЕ, която въз основа и на показанията
на св. Г дава заключение, че могат да се развият две хипотези относно механизма на
произшествието, като и при двете той е един и същ. При движение с ниска скорост до
напълно спрял автомобилът „Тойота Корола“ и при движение от страна на л. а. „БМВ“
се е получило съпрокосновение между двата автомобила - за Тойотата в предния десен
ъгъл, а за БМВ-то в средата на задна лява врата. След това БМВ-то е продължил
маневрата и е получил охлузване от средата на задна лява врата до ъгъла на
облицовката на задната броня над светлоотразителните елементи, монтирани в долната
част на задната броня, а на Тойотата е охлузена дясната страна на предната броня. По
делото според вещото лице е спорен моментът, в който водачът на БМВ-то е навлязъл
в лявата лента – дали е било преди или след потеглянето на водача на Тойотата, тъй
като данните за това са противоречиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
5
на така посочените въззивни предели, съставът на РОС съобрази следното:
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1380/2021 г., на РРС.
Произнасянето на РРС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради
което обжалваното решение е валидно и допустимо.
Необходимо е обаче да се посочи, че определената от районния съд правна
квалификация на исковата претенция, а именно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е неточна.
Видно от релевираните от ищеца в исковата молба фактически твърдения, преди датата
на предявяване на иска дружеството, в качеството си на застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е заплатил
на ответницата, в качеството й на пострадал от ПТП с участието на автомобил,
застрахован при него, сумата от 310,32 лв. Ищецът заявява, че впоследствие установил
липсата на законоустановените предпоставки за заплащане от негова страна на
застрахователното обезщетение, поради което претендира връщането на същото като
платено при липса на основание. Тъй като посочването на правното основание на всяка
искова претенция е задължение на съда, въззивната инстанция следва да отстрани
служебно така допуснатото нарушение, квалифицирайки правилно предявения иск.
Това изменение в квалификацията не води до промяна на подлежащите на доказване
факти по делото, поради което извършването й от въззивния съд с крайния съдебен акт
е допустимо. От значение за допустимостта на преквалифицирането на предявения иск
в хода на въззивното производство е още, че ответницата се е защитавала именно по
наведените в исковата молба доводи за заплащане на процесната сума без основание,
излагайки съображения в противния смисъл, както в отговора на исковата молба, така
и във въззивната жалба. Горното води до извод, че не се накърнени правата на страните
в процеса на доказване по делото.
Неоснователно е възражението на ответницата, че приложим в случая бил
специалният ред, установен в чл. 410 КЗ, тъй като в случая ищецът не упражнява свое
регресно право. Застрахователното дружество не претендира възстановяване на
платеното на увреденото лице обезщетение, а твърди, че извършеното от него плащане
е било без основание, тъй като водачът, управлявал застрахованият при него със
застраховка ГО автомобил „Тойота Корола“, не е виновен за настъпилото ПТП. Според
ищеца то е настъпило по вина на ответницата и поради това обезщетение не й се е
дължало. Това са фактическите твърдения, с които той е обосновал претенцията си и
поради това тя намира своето правно основание в чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК
във вр. с чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Неоснователни са и доводите на ответната
страна, оспорващи материалноправната легитимация на ищеца. Плащането на
обезщетението не е от страна на св. Х а от застрахователя, поради това и той
6
претендира връщането му.
В производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, когато
ищецът твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на
основание, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил претендираната
сума. При възражение на ответника, че е получил сумата на определено основание, в
негова тежест е да установи твърдяното основание. При твърдение, че сумата е
получена без основание /каквито твърдения е изложил ищеца в исковата молба/, в
тежест на получателя е да установи основание за получаване на сумата, ако твърди, че
има такова.
В конкретния случай страните не спорят, а това се установява и от събраните по
делото доказателства, че към 12.02.2019 г. е бил налице валидно сключен застраховка
"Гражданска отговорност" за л. а. "Тойота Корола", ДК № *** между „Оргахим“ АД и
ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", че на 12.02.2019 г. е настъпило ПТП с
участието на този автомобил и л. а. "БМВ" с ДК № ***, управляван от ответницата, за
което е съставен констативен протокол за ПТП, че ответницата, заявявайки, че има
качеството на увредено лице по смисъла на чл. 429 КЗ е поискала заплащане на
щетите, възникнали от това ПТП и на 22.02.2019 г. е получила по тази си претенция от
ищеца сумата в размер на 310,32 лв.
Спорът между страните се фокусира върху механизма на ПТП и вината на
водачите. Във връзка с доводите във въззивната жалба, че вината на ответницата била
установена единствено в обжалваното решение и че не било допустимо установяването
й в настоящото производство, следва да се отбележи следното:
Трайна е съдебната практика по приложението на чл. 45 ЗЗД, вкл. и по въпроса
за компетентността на гражданския съд да се произнася по въпроса за
противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. В
гражданскоправен аспект нарушението на правилата на Закона за движение по
пътищата съставлява деликт. Решението по наказателно-административното дело не е
задължително за гражданския съд, който сам и независимо от решението по него
следва да разреши спора за това дали е извършено деяние, което съставлява
административно нарушение, като се произнесе по въпросите за неговата
противоправност и виновността на извършителя.
В случая няма спор, че издаденото против водача на л. а. "Тойота Корола"
наказателно постановление е отменено. Не обаче неговата отмяна е посочена като
основание на иска от ищеца в случая. Не издаването на наказателно постановление е
основание за изплащане на застрахователно обезщетение, а това че е причинен деликт
и наличието на договорни отношения между застрахователя и водача на увредения
автомобил.
Относно протокола за ПТП, въз основа на който ответницата е претендирала и
7
й е било изплатено процесното обезщетение следва да се отбележи следното:
Съгласно практиката на ВКС - решения № 85 от 28. 05. 2009 г. по т. д. №
768/2008 г.; № 711 от 22. 10. 2008 г. по т. д. № 395/2008 г.; № 98 от 25. 06. 2012 г. по т.
д. № 750/2011 г. на Второ т.о.; № 15 от 25. 07. 2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на Първо
т.о.; № 24 от 10. 03. 2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Първо т.о.; № 110 от 04. 09. 2013 г.
по т.д. № 194/2012 г. на Второ т.о.; № 227 от 12. 02. 2014 г. по т.д. 0 769/2012 г. на
Първо т.о.; № 73 от 22. 06. 2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на І Т.О. и др., констативният
протокол за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от
длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП съставлява официален
свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката
на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. Когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава, ответникът, който в случая носи тежестта за
установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства - АТЕ,
свидетели.
В случая ищецът е оспорил като неверни обстоятелствата около настъпването
на събитието, описани в съставения от органите на реда протокол за ПТП, излагайки
твърдения за конкретен друг механизъм и други обстоятелства, при които да са
настъпили вредите, които според него неоснователно е обезщетил. Възражението на
ищеца срещу механизма на настъпването на ПТП, описан в протокола за ПТП,
правилно е било прието от първоинстанционния съд за доказано.
Според трите варианта на САТЕ ПТП е настъпило в лявата лента на ул.
„Николаевска“. Показанията и на двамата разпитани свидетели за това обстоятелство
са еднопосочни. Това се установява и от представения протокол за ПТП, който с оглед
посоченото по-горе, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
възприетото от служителите на КАТ местоположение на МПС при извършения оглед,
отразено в документа.
Показанията на свидетелите са противоречиви относно обстоятелството дали
непосредствено преди съприкосновението между двата автомобила л. а. „Тойота
Корола“ се е движил напред в лявата лента с ниска скорост, както твърди св. Х или от
паркирало състояние е свил надясно без да се движи напред, както твърди св. Г.
Настоящият състав намира, че показанията на св. Г в тази им част не следва да
бъдат кредитирани предвид безспорно установеното по делото познанство между него
и ответницата и процесуалното му поведение в настоящото производство, наложило
8
повторен разпит и очна ставка. Що се отнася до показанията на св. Х неоснователни са
оплакванията за възможна тяхна заинтересованост, доколкото управляваният от него
автомобил е служебен и изходът от настоящия спор не го засяга по никакъв начин.
Същите съдът кредитира и поради това, че са житейски логични и последователни,
съобразявайки изнесеното от него, че се е движил бавно напред в лявата лента,
ускорявайки, докато изчаква да преминат автомобилите в средната лента.
Паркомястото отпред е било свободно според показанията и на двамата свидетели и
поради това не е предполагало излизане от реда на паркираните МПС по начина
посочен от св. Г- без да се движи напред, направо вдясно.
При съобразяване на горното и най-вече на безспорно установеното, че
произшествието е настъпило изцяло в крайната лява лента, правилен и
законосъобразен е изводът на районния съд, че ответницата като водач на л. а. „БМВ“,
навлизайки в реда на паркираните автомобили, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, не е
съобразила своето поведение с другия участник – водачът на л.а. „Тойота Корола“,
поради което нейна е вината за настъпилото ПТП. Нейна е била тежестта да докаже
основанието за получаване на процесното застрахователно обезщетение - че е
претърпяла имуществени вреди от произшествие, причинено виновно от водач на
застрахован при ищеца автомобил, каквото доказване в случая същата не е провела.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият въззивен съдебен
състав приема, че предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
връщане на даденото при начална липса на основание , ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на поканата /в случая датата на подаване на
заявелнието за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/, по реда на чл. 422
от ГПК е основателен.
Решението като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, представените доказателства и отправеното искане в
полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 672/20.05.2022г., постановено по гр. д. №
3786/2021 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА С. С. Х., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, пл. "Позитано" № 5, представлявано заедно от
всеки двама от изпълнителните директори НДЧ, ИИГ и ПАШ СУМАТА от 300 лв.
9
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10