Решение по дело №2605/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба от С.В.П., ЕГН ********** *** за присъждане на обезщетение в размер от 30 000 лв. - частична претенция от общ размер 900 000 лв., представляваща причинените му от служителите, в т.ч. и от главния архитект на Общината имуществени вреди за периода 26.06.2016г.- 26.07.2021г., поради бездействие за одобряване на ПУП-ПРЗ, представляващи неполучени наеми в сграда, всеки от които с паркомясто, която сграда би била изградена в реституирания му имот с площ 743 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.****.268, целия с площ 1764 кв.м. с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), стари идентификатори: 10135.****.214, 10135.****.142, 10135.****.215, идентичен с УПИ Х-215 в кв. 8 по ПУП -ПРЗ на ж.к. „Чайка“, гр. Варна при граници: 10135.****.270, 10135.****.266,10135.****.273,10135.****.269 и 10135.****.142.

В съдебно заседание на 13.06.2023г. процесуалният представител на ищеца адв. С. Х. с изрична молба направи "изменение на предявения частичен иск чрез увеличението му, като същият да се счита за предявен частичен иск вместо за 30 000 лв. в размер на 100 000лв.".

В исковата молба и уточнителните молби от 13.12.2021г. и 28.02.2021г. ищецът посочва конкретните незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, които са: - Бездействие от страна на ответника във връзка с неизпълнението на нареденото от зам. министъра на МРРБ, предписание, обективирано в Писмо № 08-В-67/27.11.1997г., Община Варна да изработи и одобри нов ЗРП на кв.2 и кв.2А в 19-ти микрорайон на гр. Варна, дадено във връзка с изрично запитване на Община Варна изх.№ АГ-0300-5/12.09.1997г.; - Фактическо прекратяване на процедурата по приемането на внесения в ЕСУТ проект за ПУП-ПРЗ посредством формалното му „отлагане” под претекст изискването на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ за съгласуване с Областна управа в качеството й на съсобственик, обективирано в Протокол № 13/05- 06.04.2005г. При условие, че преписката е образувана при ответника, ответникът е бездействал и до разглеждането й в ЕСУТ, предварително не е уведомил „съсобственика“ — Държавата, чиито права се упражняват от Областната администрация като не е поискал съгласието на съсобственика; - След като на 04.07.2005г. преписката отново е разгледана на редовно заседание на ЕСУТ на Община Варна, с вече депозираното писмо-съгласие на Областния управител № РД- 04-9400-467-2/30.06.2005 г. до Гл. архитект на общината с приложен план за ПЗ, разглеждането й е прекратено с мотив „наложена кметска забрана за строителство“. Доколкото към дата 04.07.2005г. не е имало нито забрана на кмета за строителство, нито решение за изработването на ПРЗ на ж.к. ”Чайка” то прекратяването на преписката е незаконосъобразно действие. Самото внасяне на неверен мотив за прекратяването на преписката също представлява незаконосъобразно действие; - В продължение на 6 години ответникът е бездействал като не е давал ход на преписката.; - Незаконосъобразно е действието на Гл. архитект по спиране прилагането на действащия устройствен план в определения обхват, но не повече от една година, обективирано в предписание № 0362/11.06.2004г. за допускане изработването на ПУП в обхват ПИ 2641=2635.; - Кмета и Гл. архитект на Община Варна продължавали да бездействат, независимо от официалното становище на зам. министъра на МРРБ Савин Ковачев, обективирано в писмо изх. № V8-592/11.04.2006г. да се прецени възможност за допускане изработването на план-извадка от проекта за ПУП на ж.к. „Чайка“ за имота на ищеца по реда и при условията на чл.133, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.; - След подновяване на молбата за продължаване на процедурата по издаване на ПУП-ПРЗ от 11.07.2011г. след два месеца с писмо изх.№ РД-4-94С (57)/08.09.2011г. гл. архитект информира ищеца, че кметът е издал Заповед № 3192/01.09.2011г. за строителна забрана, считано от 11.09.2011г., като в този период по преписката не са извършвани действия.; - След ново подновяване на преписката с молба от 04.10.2011г., на 11.10.2011г. е изпратен отговор РД-4-94С(57), вече с приложено копие от самата Заповед № 3192/01.09.2011г., а също и от Заповед №1042/15.04.2010г. С последната се нарежда издаването на ПУП, вкл. за план-извадка по чл.133, ал.1 и 2 от ЗУТ и КПИИ по чл. 150,ал.1 от ЗУТ, да се приемат в администрацията на района, където е имота. Дават се и указания за входирането на преписките при внасянето им в ЕСУТ, за да бъдат разглеждани, т.е. ответникът от 2005 г. е бездействал до издаването на Заповед № 1042/15.04.2010г. В тази връзка като незаконосъобразно бездействие на служителите на ответника е посочено, че след издаването на Заповед №1042/15.04.2010г. на Кмета на Община Варна преписката не е изпратена служебно в район „Приморски“ , за да бъде процедирана според посочената заповед. Ищецът сочи, че доколкото, според разпоредбите на ЗМСМА, възлагането на извършване на определени действия от районните администрации става по делегация от Кмета на Общината, то по аргумент на по-силното основание и при условие, че преписката е била заведена при делегиращия орган 5 години преди издаването на Заповед №1042/15.04.2010г. служителите на ответника са били длъжни, можели са и са имали правомощията сами да извършат нужните действия да процедирането на преписката, в т.ч. и без да се налага поредното й внасяне този път в районната администрация, което представлява незаконосъобразно бездействие на служителите на ответника. А самото изпращане в районната администрация за подаване на ново заявление и за поставяне на ново начало на преписка за допускане на ПУП-ПРЗ за имота ищецът счита за незаконосъобразно действие.; - Незаконосъобразно /нищожно/ действие е отказът на гл. архитект на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ УПИ V-2635=2641, УПИ VI-2635=2641 и УПИ VI-2635=2641 в кв.3, ж.к. "Чайка”, гр. Варна, обективиран в писмо РД-4-94-С/57/11.10.2011г. /обявен за нищожен с влязло в сила на 02.03.2012г. окончателно Решение № 543/02.03.2012г. по адм.д. № 3881/2011г. по описа на АдмС-Варна, ХХIХ състав, образувано по жалба срещу отказа на гл. архитект, обективиран в Писмо РД-4-94-С/57/11.10.2011г./. Като незаконосъобразно е определено и бездействието на Кмета на Община Варна, на служителите в администрацията на ответника и на гл. архитект, които не са изпълнили указанията на съда, дадени в мотивите на Решение № 543/02.03.2012г. по адм.д. №3881/2011г.. по описа на АдмС-Варна.; - След като на 30.03.2015г. с Решение № 2106-14/40/ от Общински съвет Варна ПУП-ПРЗ отнасящ се и за имота на ищеца е факт, незаконосъобразно действие на Кмета на Община Варна е внасянето в Общинския съвет на незаконосъобразни документи, които са довели до това да бъде взето от последния незаконосъобразното Решение № 2218-2 от 05-06.08.2015г., с което е отменено Решение № 2106-14/40/ на Общинския съвет. С Решение 2504/25.11.2015г. на АдмС-Варна, потвърдено с Решение 7938/29.06.2016г. по к.адм.д.№ 1123/2016г. е обявено за нищожно Решение № 2218-2 по протокол № 42 от 05-06.08.2015 година на Общински съвет-Варна.; -По жалба на МРРБ чрез Областен управител, срещу Решение № 2106-14/40/ от Общински съвет Варна, с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за ж.к. “Чайка“, с Решение №5640/30.04.2018г. по к.адм.д.№ 12095/2017г. Второ отделение на ВАС по отношение на съсобствен на ищеца имот с ид. №10135.****.214, обезсилва Решение №1423/28.07.2017г. по адм.д.№11786/2015г. на Адм.С-Варна, с което беше отменено изцяло решението на ОбС-Варна.; - Продължило две години бездействие на служители на администрацията на ответника за издаване на Заповед №1/14.01.2019г. на Кмета на Община Варна по чл.16, ал.6 от ЗУТ относно реституирания имот.; - Бездействие на служителите на район „Приморски“ по подадена от ищеца молба вх.№АУ071693ВН/23.07.2019г. с поискано одобряване на РУП за имот №10135.****.268. Липса на произнасяне по повторно Искане вх.№АУ071693ВН_005ВН от 13.10.2020г. от зам. кмета на Община Варна.; - Поради горното бавене от страна на ответника, внесеният проект за РУП е бил преработен от вносителите за елиминиране на проблема със собствените на ответника 30 кв.м. и е бил разгледан и одобрен от ЕСУТ на ответника с решение от 26.10.2021г., но до датата на подаване на исковата молба няма одобрен РУП именно поради бездействието на служителите на ответника, които не внасят преписката в Общинския съвет за одобрение на ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.****.142 и РУП за ПИ 10135.****.142 и ПИ 10135.****.268.

Ищецът е посочил и конкретните административни актове, които са отменени като незаконосъобразни, съответно прогласени за нищожни: - Отказ на гл. архитект на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ УПИ V-2635=2641, УПИ VI-2635=2641 и УПИ VII-2635=2641 в кв.3, ж.к. "Чайка”, гр. Варна, обективиран в писмо РД- 4-94-С/57/11.10.2011г.прогласен за нищожен с влязло в сила на 02.03.2012г. окончателно Решение №543/02.03.2012г. по адм.д. №3881/2011г. по описа на АдмС-Варна и Решение №2218-2 от 05-06.08.2015г. на Общински съвет-Варна, с което е отменено Решение №2106-14/40/ на Общинския съвет, обявено за нищожно с Решение 2504/25.11.2015г. на АдмС-Варна, потвърдено с Решение 7938/29.06.2016г. по к.адм.д. №1123/2016. ВАС.

Липсата на реализирана и приключила процедура по допускане и одобряване на ПУП-ПРЗ за реституирания имот лишила ищеца от ползване на имота и реализиране на месечен доход от наеми не по-малко 15000,00лв., т.е. за една година - 180000,00лв. Според сключения на основата на идейния проект Предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 13.03.2020г. ищецът следвало да получи като обезщетение 15 самостоятелни обекти в сградата (два магазина, един офис и 12 апартамента), разпределени по етажите и 16 паркоместа, както следва: магазин № 2 на ет.1 с площ 77,10кв.м.; магазин № 4 на ет.1 с площ 28,05кв.м.; офис № 2 на ет.2 с площ 113кв.м.; апартамент № 9 на ет.3 с площ 68,70кв.м.; апартамент № 17 на ет.4 с площ 64,29кв.м.; апартамент № 25 на ет.3 с площ 93,98кв.м.; апартамент № 31 на ет.6 с площ 64,29кв.м.; апартамент № 32 на ет.6 с площ 93,98кв.м.; апартамент № 36 на ет.7 с площ 116,61кв.м.; апартамент № 47 на ет.8 с площ 83,29кв.м; апартамент № 48 на ет.8 с площ 63,40кв.м.; апартамент № 49 на ет.8 с площ 102,89кв.м.; апартамент № 61 с площ 63,40кв.м.; апартамент № 62 на ет.10 с площ 102,89кв.м.; апартамент № 68 на ет.11 с площ 63,40кв.м., както и 16бр. паркоместа, за които претендира пропуснати доходи от наем за процесния период. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С. Х. - ВАК, която поддържа заявената искова претенция и моли за присъждане на сторените разноски и платеното адвокатско възнаграждение по представен списък.

Ответникът - Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск като счита същия за неоснователен моли за отхвърлянето му.

Представителят на ВОП изразява мотивирано становище за неоснователност на исковата претенция. Счита, че не се установяват всички предпоставки за реализиране на отговорността на Община-Варна.

Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът се легитимира като собственик по силата на Решение № Р-129/03.07.1998г, на Кмета на Община Варна, с което му е възстановено правото на собственост по реституция, на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. “Чайка“, 19-ти подрайон, представляващ 743кв.м. ид.ч. от място пл.№ 2641(ч.) с обща площ 2000кв.м., отчуждени по ЗТСУ за строителство на „Хотел и бюра на БГА “Балкан“, за което е бил и съставен АДС № 391/25.04.1986г. С Протокол № 77/11.10.2000г. на Отдел „Кадастър и регулация“ при Община Варна е въведен във владение на реституирания имот.

Със Заповед № Р-67/22.03.2001г. на Кмета на Община Варна е попълнена кадастралната основа на имот пл.№ 2635 с площ 1510кв.м., идентичен с 2641(ч.) по плана на ж.к. “Чайка“, 19-ти подрайон на гр. Варна. В северната част на бившия имот пл.№ 2641 е обособен отделен имот с пл.№ 2477 с площ 490 кв.м., собственикът на който имот е инициирал ЧИЗРП за района, с което за имот пл.№2477 е отреден самостоятелен парцел и в него е построена жилищна сграда.

Със Заповед № АО-1-7703(320)/29.05.2002г. на Областния управител на област с административен център Варна реституираната идеална част от имота на ищеца е отписана от актовите книги за недвижимите имоти - частна държавна собственост.

Във връзка е извършената реституция ищецът върнал на общината апартамент № 95 в гр. Варна, ул. ”Люлебургаз” № 1, вх.Д, с който е бил обезщетен при отчуждаването на описания по-горе имот.

След многократно подавани молби за изработване на ПУП-ПРЗ за процесния имот е издадена заповед по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ.

Ищецът прекратява съсобствеността с Държавата в обособения поземлен имот с идентификатор 10135.****.268, целият с площ 1764кв.м., като притежаваната от Държавата идеална част от имота става собственост на търговското дружество „НАТ“ ЕООД-Варна, ЕИК *********. Ищецът притежава 743/1764кв.м, идеални части от поземления имот, който е в територия с предназначение: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Високо застрояване (над 15м), стари идентификатори: 10135.****.214, 10135.****.142, 10135.****.215, идентичен с УПИ X- 215 в кв.8 по ПУП-ПРЗ на ж.к. “Чайка“, гр.Варна, при граници: 10135.****.270, 10135.****.266, 10135.****.273, 10135.****.269 и 10135.****.142.

От изготвените и приети от съда експертизи се установява следното:

Вещото лице арх. инж. С. по СТЕ установи, че с Протокол №77 от 11.10.2000г. на Община Варна ищецът е въведен във владение на имот, описан в Решение на Комисията по реституция при Община Варна №Р-129 от 03.07.1998г., а именно 743кв.м. ид. части от 2000кв.м. представляващ имот с пл.№ 2641, 19 подрайон. В Забележка е записано, че част от имот с пл.№ 2641 е отделена и попълнена в кадастралния план като имот №2477 с площ 490 кв.м. като останалата част е 1510кв.м. Със Заповед №Р-67/22.03.2001 г. на Кмет на Община Варна е одобрено попълване на кадастралната основа на имоти с пл.№ 2635=2641/ч/ по плана на ж.к. „Чайка”, с площ 1510кв.м. С писмо №08-В-67/27.11.1997 г. МРРБ нарежда Община-гр. Варна да изработи и одобри нов застроителен и регулационен план на кв.2 и кв.2а в 19-ти микрорайон на гр. Варна. С Решение №0005/12.08.2005г. на Кмет на Община Варна е разрешено изработване на План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на ж.к. „Чайка” /19 и 20 м.р./. С Решение № 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет - Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за ж.к. „Чайка”, 19 и 20 м.р. За процесния имот е отреден УПИ Х-215 „за жилищно строителство и търговия”, кв.8. Според плана, имотът попада в устройствена зона „Смф” /смесена многофункционална зона/ с показатели на застрояване: плътност- мах 60%, кинт - мах 5, озеленяване-мин.30%. Със Заповед №001/14.01.2019 г. /вписана в СВ като Акт №22, т.II, дело №229/2019г., вх.рег. 593/15.01.2019г./, Кмета на Община Варна определя за ПИ със стар идентификатор 10135.****.215 с площ 1764кв.м. по Кадастралната карта на гр. Варна урегулирането му в ПИ с идентификатор 10135.****.268 с площ 1764кв.м., идентичен с УПИ Х-215, кв.8, по плана на ж.к. „Чайка”, гр. Варна. Собственици на последния са: С.В.П. и „НАТ” ЕООД. Съгласно действащите КККР одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, процесният имот е с идентификатор 10135.****.268, област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, ж.к. "Чайка", вид собственост-частна, вид територия-урбанизирана, начин на трайно ползване-високо застрояване (над 15 м), площ 1764 кв. м, стар номер 215, квартал 8, парцел X.

С Протокол №77 от 11.10.2000г. на Община Варна, С.В.П. е въведен във владение на имот описан в Решение на Комисията по реституция при Община Варна №Р-129 от 03.07.1998г., а именно 743кв.м. ид. части от 2000кв.м. представляващ имот с пл.№ 2641, 19 подрайон. В Забележка е записано, че част от имот с пл.№ 2641 е отделена и попълнена в кадастралния план като имот №2477 с площ 490кв.м., като останалата част е 1510кв.м. Към настоящия момент, процесният имот е индивидуализиран със Заповед №001/14.01.2019 г. на Кмет на Община Варна и е с площ 1764 кв.м. Същият е съсобствен. След реституцията на имота, до настоящия момент, същият не е обособен като самостоятелен такъв.

Съгласно действащите КККР одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, процесният имот е с идентификатор 10135.****.268, област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, ж.к. "Чайка", вид собственост-частна, вид територия -урбанизирана, начин на трайно ползване-високо застрояване (над 15 м), площ 1764 кв. м, стар номер 215, квартал 8, парцел X.

Процесният имот попада в устройствена зона „Жк” /жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване/ съгласно ОУП на гр. Варна, Правила и нормативи за прилагането му, одобрени със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ и Специфични правила и нормативи към ОУП, одобрени със Заповед РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ. Показателите на застрояване са: височина <26м., плътност-мах 40%, кинт - мах 3,0, озеленяване-мин.40%. Съгласно действащия ПУП-ПРЗ за ж.к. „Чайка”, 19 и 20 м.р., одобрен с Решение № 2106-14/30.03.2015г. на Общински съвет, гр. Варна, за процесния имот е отреден УПИ Х-215-„за жилищно строителство и търговия”, кв.8. Според плана, имотът попада в устройствена зона „Смф” /смесена многофункционална зона/ с показатели на застрояване: плътност - мах 60%, кинт - мах 5, озеленяване-мин.30%.

Максималната застроена площ в УПИ Х-215, кв.8, по плана на ж.к. „Чайка”, гр.Варна е 1058,4 кв.м. Максималната разгъната застроена площ в УПИ Х-215, кв.8, по плана на ж.к. „Чайка”, гр. Варна е 8820 кв.м. Към настоящия момент няма одобрен инвестиционен проект за процесния имот и може да се коментира единствено максималната застроена и разгъната застроена площ на бъдещата сграда. Съгласно сключения предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 13.03.2020г. собствениците - учредители ще бъдат обезщетени с 37% от брутната разгъната застроена площ на бъдещата сграда - 3263,4 кв.м.

Към настоящия момент в процесния имот няма изградена сграда и започнато изграждане.

В съдебно заседание, проведено на 18.04.2023г. вещото лице поясни, че ПУП ПРЗ е одобрен с решение № 2106-14 от 30.03.2015г. и е влязъл в сила за процесния имот. Предвиждането по ПУП-ПРЗ за процесния имот е за свързано застрояване със североизточния имот УПИ XI за 146, 148 и съответно в северозападната част с УПИ IX за 142. Към датата на завеждане на исковата молба в съда и към момента на изготвяне на заключението не е наличен одобрен РУП по чл. 113, ал. 2 от ЗУТ за процесния имот. Застроената площ и РЗП на сградата се определят според показателите в ПУП.

Вещото лице М.С. по СОЕ определи месечния пазарен наем през процесния период като представи изчислителните таблици за определяне пазарния наем по години в приложения както следва: магазини-прил. 2, офиси-прил. 3, жилища-прил. 4, гаражи паркоместа-прил. 5. Обща площ — 1 399.27кв.м., от които: търговска площ - 218.15кв.м., жилищна площ - 981.12кв.м., гаражи и паркоместа - 200.00кв.м.

По обекти:

За магазин № 2: 48 482.02лв.: за 2016г. - 4 083.99лв., 2017г. - 10 285.14лв., 2018г. - 9 615.91лв., 2019г. - 9 804.04лв., 2020г. - 9 948.98лв., 2021г. - 4 743.96лв.

за магазин № 4: 17 638.40лв. : за 2016г. - 1 485.81лв., 2017г. - 3 741.87лв., 2018г. - 3 498.40лв., 2019г. - 3 566.84лв., 2020г. - 3 619.57лв., 2021г. - 1 725.92лв.

за офис № 2: 66 055.28лв.: за 2016г. - 4 168.57лв., 2017г. - 11 281.92лв., 2018г. - 16 696.88лв., 2019г. - 15 282.12лв., 2020г. - 12 420.96лв., 2021г. - 6 204.83лв.

за апартамент№ 9: 32 501.28лв.: за 2016г. - 2 440.22лв., 2017г. - 6 018.12лв., 2018г. - 6 663.90лв., 2019г. - 7 037.63лв., 2020г. - 6 751.84лв., 2021г. - 3 589.58лв.

за апартамент № 17: 30 414.96лв.: за 2016г. - 2 283.58лв., 2017г. - 5 631.80лв., 2018г. - 6 236.13лв., 2019г. - 6 585.87лв., 2020г. - 6 318.42лв., 2021г. - 3 359.15лв.

за апартамент № 25: 44 461.00лв.: за 2016г. - 3 338.17лв., 2017г. - 8 232.65лв., 2018г. - 9 116.06лв., 2019г. - 9 627.31лв., 2020г. - 9 236.35лв., 2021г. - 4 910.46лв.

за апартамент № 31: 30 414.96лв.: за 2016г. - 2 283.58лв., 2017г. - 5 631.80лв., 2018г. - 6 236.13лв., 2019г. - 6 585.87лв., 2020г. - 6 318.42лв., 2021г. - 3 359.15лв.

за апартамент № 32: 44 461.00лв.: за 2016г. - 3 338.17лв., 2017г. - 8 232.65лв., 2018г. - 9 116.06лв., 2019г. - 9 627.31лв., 2020г. - 9 236.35лв., 2021г. - 4 910.46лв.

за апартамент № 36: 55 167.02лв.: за 2016г. - 4 141.99лв., 2017г. - 10 215.04лв., 2018г,- 11 311.17лв., 2019г. - 11 945.53лв., 2020г. - 11 460.43лв., 2021г. - 6 092.87лв.

за апартамент № 47: 39 403.67лв.: за 2016г. - 2 958.46лв., 2017г. - 7 296.20лв., 2018г. - 8 079.13лв., 2019г. - 8 532.23лв., 2020г. - 8 185.74лв., 2021г. - 4 351.90лв.

за апартамент № 48: 29 993.91лв.: за 2016г. - 2 251.97лв., 2017г. - 5 553.84лв., 2018г. - 6 149.80лв., 2019г. - 6 494.70лв., 2020г. - 6 230.95лв., 2021г. - 3 312.65лв.

за апартамент № 49: 48 676.23лв.: за 2016г. - 3 654.65лв., 2017г. - 9 013.16лв., 2018г. - 9 980.33лв., 2019г. - 10 540.05лв., 2020г. - 10 112.03лв., 2021г. - 5 376.00лв.

за апартамент № 61: 29 993.91лв.: за 2016г. - 2 251.97лв., 2017г. - 5 553.84лв., 2018г. - 6 149.80лв., 2019г. - 6 494.70лв., 2020г. - 6 230.95лв., 2021г. - 3 312.65лв.

за апартамент № 62: 48 676.23лв.: за 2016г. - 3 654.65лв., 2017г. - 9 013.16лв., 2018г. - 9 980.33лв., 2019г. - 10 540.05лв., 2020г. - 10 112.03лв„ 2021г. - 5 376.00лв.

за апартамент № 68: 29 993.91лв.: за 2016г. - 2 251.97лв., 2017г. - 5 553.84лв., 2018г. - 6 149.80лв., 2019г. - 6 494.70лв., 2020г. - 6 230.95лв., 2021г. - 3 312.65лв.

за гаражи и паркоместа: 30 280.00лв., от които: за 2016г. - 4 674.00лв., 2017г. - 4 778.00лв., 2018г. - 4 882.00лв., 2019г. - 4 986.00лв., 2020г. - 5 090.00лв., 2021г. - 5 870.00лв.

Общо по периоди: от 26.07.2016г. до 31.12.2016г.-49 261.75лв., 2017г. -116 033.04лв., 2018г. - 129 861.83лв., 2019г. - 134 144.93лв., 2020г. - 127 503.99лв., от 01.01.2021г. до 26.07.2021г. — 69 808.23лв. Общо - 626 613.76лв.

Пазарната стойност по типове обекти беше определена както следва:

За търговски площи: 132 106.05лв., от които: 2016г. - 9 738.37лв., 2017г. - 25 308.93лв., 2018г. - 29 811.19лв., 2019г. - 28 652.99лв., 2020г. - 25 989.52лв., 2021г. - 12 605.06лв.

За жилищни площи: 463 873.54лв., от които: 2016г. - 34 849.38лв., 2017г. - 85 946.11лв., 2018г. - 95 168.64лв., 2019г. - 100 505.93лв., 2020г. - 96 424.47лв., 2021г. - 50 979.00лв.

За гаражи и паркоместа: 30 248.00лв., от които: 2016г. - 4 674.00лв., 2017г. - 4 778.00лв., 2018г. - 4 882.00лв., 2019г. - 4 986.00лв., 2020г. - 5 090.00лв., 2021г. - 5 838.00лв.

Във вариант 2 вещото лице определи пазарни стойности, въз основа на средни пазарни цени, както следва:

За магазин № 2: 45 475.89лв.: за 2016г. - 8 804.05лв., 2017г. - 7 131.75лв., 2018г. - 9 149.46лв., 2019г. - 9 053.85лв., 2020г. - 6 086.27лв., 2021г. - 5 250.51лв.

за магазин № 4: 16 544.73лв.: за 2016г. - 3 203.03лв., 2017г. - 2 594.63лв., 2018г. - 3 328.69лв., 2019г. - 3 293.91лв., 2020г. - 2 214.27лв., 2021г. - 1 910.21лв.

за офис № 2: 46 003.43лв.: за 2016г. - 8 117.92лв., 2017г. - 6 541.57лв., 2018г. - 6 608.24лв., 2019г. - 5 621.75лв., 2020г. - 9 415.16лв., 2021г. - 9 698.79лв.

за апартамент № 9: 36 485.88лв.: за 2016г. - 2 666.25лв., 2017г. - 7 117.32лв., 2018г. - 8 472.08лв., 2019г. - 7 477.31лв., 2020г. - 7 301.44лв., 2021г. - 3 451.49лв.

за апартамент № 17: 34 143.78лв. : за 2016г. - 2 495.09лв., 2017г. - 6 660.44лв., 2018г. - 7 928.24лв., 2019г. - 6 997.32лв., 2020г. - 6 832.74лв., 2021г. - 3 229.93лв.

за апартамент № 25: 49 911.84лв. : за 2016г. - 3 647.36лв., 2017г. - 9 736.33лв., 2018г. - 11 589.61лв., 2019г. - 10 228.78лв., 2020г. - 9 988.19лв., 2021г. - 4 721.56лв.

за апартамент № 31: 34 143.78лв.: за 2016г. - 2 495.09лв., 2017г. - 6 660.44лв., 2018г. - 7 928.24лв., 2019г. - 6 997.32лв., 2020г. - 6 832.74лв., 2021г. - 3 229.93лв.

за апартамент № 32: 49 911.84лв. : за 2016г. - 3 647.36лв., 2017г. - 9 736.33лв., 2018г. - 11 589.61лв., 2019г. - 10 228.78лв., 2020г. - 9 988.19лв., 2021г. - 4 721.56лв.

за апартамент № 36: 61 930.40лв. : за 2016г. - 4 525.63лв., 2017г. - 12 080.80лв., 2018г. - 14 380.35лв., 2019г. - 12 691.83лв., 2020г. - 12 393.31лв., 2021г. - 5 858.49лв.

за апартамент № 47: 44 234.49лв. : за 2016г. - 3 232.48лв., 2017г. - 8 628.84лв., 2018г. - 10 271.32лв., 2019г. - 9 065.28лв., 2020г. - 8 852.06лв., 2021г. - 4 184.49лв.

за апартамент № 48: 33 671.11лв.: за 2016г. - 2 460.55лв., 2017г. - 6 568.24лв., 2018г. - 7 818.49лв., 2019г. - 6 900.46лв., 2020г. - 6 738.15лв., 2021г. - 3 185.22лв.

за апартамент № 49: 54 643.85лв.: за 2016г. - 3 993.16лв., 2017г. - 10 659.40лв., 2018г. - 12 688.39лв., 2019г. - 11 198.55лв., 2020г. - 10 935.15лв., 2021г. - 5 169.19лв.

за апартамент № 61: 33 671.11лв.: за 2016г. - 2 460.55лв., 2017г. - 6 568.24лв., 2018г. - 7 818.49лв., 2019г. - 6 900.46лв., 2020г. - 6 738.15лв., 2021г. - 3 185.22лв.

за апартамент № 62: 54 643.85лв. : за 2016г. - 3 993.16лв., 2017г. - 10 659.40лв., 2018г. - 12 688.39лв., 2019г. - 11 198.55лв., 2020г. - 10 935.15лв., 2021г. - 5 169.19лв.

за апартамент № 68: 33 671.11лв.: за 2016г. - 2 460.55лв., 2017г. - 6 568.24лв., 2018г. - 7 818.49лв., 2019г. - 6 900.46лв., 2020г. - 6 738.15лв., 2021г. - 3 185.22лв.

за гаражи и паркоместа: 30 280.00лв., от които: за 2016г. - 4 674.00лв., 2017г. - 4 778.00лв., 2018г. - 4 882.00лв., 2019г. - 4 986.00лв., 2020г. - 5 090.00лв., 2021г. - 5 870.00лв.

Общо: за2016г. - 62 876.27лв., 2017г. - 122 689.98лв., 2018г. - 144 960.11лв., 2019г. -129 740.62лв., 2020г. - 127 079.13лв., 2021г. - 72 020.97лв. Общо - 659 367.08лв.

В съдебно заседание, проведено на 13.06.2023г. вещото лице С. обясни, че е определила наемните цени по два начина. В първите таблици са въз основа на конкретни аналози на имоти, които са най-близо като местоположение и характеристики до описаните и оценявани имоти. Във втората група в изчислителните таблици за определяне на пазарната стойност няма посочени конкретни имоти, а има посочени дати, които отразяват средните наемни цени в района към конкретните дати, като вещото лице е използвало данни от началото, средата и края на отчетната година, по статистически данни от специализирани издания. В тях се включва по-широк кръг от имоти като характеристики и местоположение, както и са включени много луксозни довършителни работи и такива в много лошо състояние и това са средни цени, а в първата група са по-близки до местоположението и характеристиките на оценяваните. Според вещото лице първата група е по-реална и близка, от това което би следвало да се реализира като наем и това следва да се приеме като пазарна стойност, а другите са чисто математически изчислени средни цени, като в тях се включват лошите практики на агенции имоти, които са в по-отдалечени райони да се вписват като такива в по-атрактивни райони. Също така един и същи имот може да участва много пъти в извадката в случай, че се предлага от повече от една агенции, което е практика и тези стойности не могат да се прилагат като чисти, а са ориентировъчни, докато в първите таблици са използвани реални аналози, с реално местоположение посочено и с конкретика по отношение на вид, характеристики, етаж и т.н.

От представения по делото Предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 13.03.2020г. учредителите-възложители, между които и ищецът по настоящото дело, възлагат на изпълнителят – „Комфорт-Варна“ ООД да извърши със свои сили, средства, материали и труд строителството на жилищна сграда, включително изготвянето на идеен и технически проект и да осигури всички необходими строителни книжа, необходими за построяването й, като изгради и завърши същата с всички необходими актове за степента на завършеност и осигури въвеждането й в експлоатация, като я снабди с Разрешение за ползване/въвеждане сградата в експлоатация във вида и характеристиките на отделните обекти, които ще бъдат изградени, степента на завършеност и сроковете за изпълнение на строителството и минималните гаранционни срокове, респективно при санкциите, при неточно изпълнение на договорните условия съгласно договора, като сградата ще бъде изградена върху Поземлен имот с идентификатор 10135.268 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, община Варна, район „Приморски“, ж.к. „Чайка“, целия с площ от 1764 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване: високо застрояване /над 15 м/, стари идентификатори: 10135.****.214, 10135.****.142, 10135.****.215, идентичен с УПИ Х-215, в кв. 8 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Чайка“. В раздел XI, т. 8.5 е посочено, че в случай, че в срок до 12 месеца не влезе в сила заповед за одобрение на ПУП-РУП и разрешение за строеж за пътна връзка в общински имот с идентификатор 10135.****.270, договорът губи своето действие.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание.

Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.

Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да се ползва от собствеността си през сочения от него период, довела до пропусната полза, изразяваща се в неполучени доходи от конкретни обекти в сграда, която е искал да се построи в имота му, които вреди са му причинени от незаконосъобразни действия и бездействия и нищожен акт на служители на ответника, довели до забава в одобряването на ПУП-ПРЗ за имота на ищеца.

В контекста на изложеното съдът счита, че е налице първият елемент от фактическия състав на обезвредата. В случая първата от установените в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки е налице. Отказът на гл. архитект на Община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ V-2635=2641, УПИ VI-2635=2641 и УПИ VII-2635=2641 в кв.3, жк "Чайка”, гр. Варна, обективиран в писмо РД- 4-94-С/57/11.10.2011г. е прогласен за нищожен с влязло в сила на 02.03.2012г. окончателно Решение №543/02.03.2012г. по адм.д. №3881/2011г. по описа на АдмС-Варна, като преписката е изпратена на Кмета на Община Варна за произнасяне. Решение №2218-2 от 05-06.08.2015г. на Общински съвет-Варна, с което е отменено Решение №2106-14/40/ на Общинския съвет за одобряване на ПУП-ПРЗ, също е обявено за нищожно с Решение 2504/25.11.2015г. на АдмС-Варна по адм.д. №2701/2015г., потвърдено с Решение 7938/29.06.2016г. по к.адм.д. №1123/2016г. ВАС. Следователно, в случая е налице първата материалноправна предпоставка - нищожен административен акт, издаден от длъжностно лице на общински орган при или по повод изпълнение на административна дейност.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдяното бездействие на служители на ответника, довело до непроизнасяне по молбата на ищеца вх. №АУ071693ВН/23.07.2019г. за одобряване на РУП за процесния имот, не могат да се квалифицират като незаконосъобразни бездействия по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото връзката между правната норма и дължимото действие е опосредено от властническо волеизявление. Казано с други думи, обсъжданите действия и бездействия са правни, а не фактически. Ето защо в конкретния казус, може да се говори единствено за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на обжалване. В горния смисъл е константната практика на ВАС, според която незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е налице, когато административният орган не е изпълнил задължение за фактическо действие, което задължение произтича пряко от нормативен акт. Не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т.е. за издаване на административен акт. Неизпълнението на задължения за волеизявление чрез непроизнасяне в срок, не представлява фактическо бездействие - основание за обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 и 2 от АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване.

Независимо от горното наличието на първата кумулативно изискуема предпоставка – нищожен административен акт, налага установяване и на останалите две предпоставки - вреди от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Във всички случаи наличието на вреда е част от предмета на доказване като липсва законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва с издаването, респективно изпълнение на незаконосъбразния акт. Доколкото настъпването на този резултат е елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца е с пълно и главно доказване да установи по делото, че в резултат на отменения акт е настъпил твърденият вредоносен резултат.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на възложената им дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Понятието вреда е утвърдено в науката и съдебната практика. Тя представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониума на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ освен наличие на незаконосъобразен акт или действия и бездействия на администрацията, ищецът следва да установи, както причинната връзка между понесените пропуснати ползи и постановяването на акта или извършването на действията, така също и тяхното действително и реално пропускане в търсения размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.

Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

„Пропуснатата полза“ е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 от ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти. На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и закономерен резултат.

В съответствие с горното ищецът следва да докаже, че въз основа на относимите обстоятелства със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с бъдещите обекти по повод ползването или разпореждането с тях, които са били осуетени именно в резултат от незаконосъобразното бездействие или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обектите под наем, за получаване на доходи чрез използването им за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Такива доказателства не бяха представени от ищеца, който обоснова претенцията си единствено на база сключения предварителен договор за учредяване право на строеж от 13.03.2020г.

В случая видно от предварителния договор за учредяване право на строеж, същият е загубил своето действие към м.03.2021г. с оглед липсата на влязла в сила Заповед за одобрение ПУП-ПУР и разрешение за строеж за пътна връзка в общински имот с идентификатор 10135.****.270. Видно от СТЕ по т. 6 към момента на изготвяне на експертизата – м. март 2023г. в процесния имот няма изградена сграда и започнато изграждане. Следователно строителство в процесния имот не се е състояло и е останало единствено, като намерение за в бъдеще, поради което съдът намира за недоказани вредите от пропуснати ползи от нереализирани приходи от наем. В случая се претендира увреда от пропуснати ползи от бъдещи имоти, като дали в процесния случай ищецът е щял да отдаде обектите си под наем, в кой точно момент е щяло да бъде възможно това да се случи с оглед пазарната конюнктура – търсене и предлагане в района, на каква цена и при какви точно условия са хипотетични въпроси. Следователно, твърдяните пропуснати ползи не са сигурни, а хипотетични. /Решение № 1725 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11799/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Х./.

Предвид Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза е наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето, каквато сигурност по делото не беше доказана.

Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна по чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 82 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ и не следва да води до необосновано реализиране на приходи, каквито в случая се претендират.

Горното сочи на извода за неоснователност на исковата претенция, тъй като не е налице една от кумулативно изискващите се предпоставки за ангажиране на отговорност, а именно- вреди под формата на пропуснати ползи. Това налага претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло. Доколкото липсва основен изискуем елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно имуществена вреда във вид на пропусната полза, е безпредметно да се обсъждат останалите елементи от този фактически състав, необходими за уважаване на иска срещу ответника, поради което съдът не намира за необходимо да коментира размера на пазарната наемна цена по заключенията на вещите лица по СТЕ и СОЕ.

При този изход на спора по аргумент от чл. 143, ал.1 от АПК искането на ищеца за заплащане на разноски по представен списък е неоснователно. Ответната страна не е изразила претенции за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.П., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Община - Варна за присъждане на обезщетение в размер от 100 000 лв. - частична претенция от общ размер 900 000 лв., представляваща причинените му от служителите, в т.ч. и от главния архитект на Общината имуществени вреди за периода 26.06.2016г.- 26.07.2021г., поради бездействие за одобряване на ПУП-ПРЗ, представляващи неполучени наеми в сграда, всеки от които с паркомясто, която сграда би била изградена в реституирания му имот с площ 743 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.****.268, целия с площ 1764 кв.м. с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), стари идентификатори: 10135.****.214, 10135.****.142, 10135.****.215, идентичен с УПИ Х-215 в кв. 8 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „Чайка“, гр. Варна при граници: 10135.****.270, 10135.****.266,10135.****.273,10135.****.269 и 10135.****.142.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.

	Съдия: