№ /04.12.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 2147 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 80734/01.11.2019г. по описа на ВРС от Н.И.М.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. М.Н. от ВАК, срещу определение № 13217/09.10.2019г. по гр. д. № 8655/2019г.
по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото,
поради неподведомственост на спора, на основание чл.15, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като наведените
оплаквания са следните: районният съд неправилно е приел, че доставяната в
обекта на ищеца ел. енергия е за небитови нужди; намира, че ищецът е потребител
на енергийни услуги по смисъла на Закона за енергетиката; намира, че нормата на
чл.19 от ГПК касае всички спорове между потребител и доставчици на услуги;
счита за неиндивидуализиран надлежно арбитражния съд, който порок водел до
недействителност на арбитражната клауза. Отправеното искане е за отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В отговора на насрещната страна е изложено
становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт, който намира за законосъобразен и правилен. Претендират се и
направените по делото разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството
по гр. д. № 8655/2019г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав е образувано по искова молба от Н.И.М. срещу „Енерго - Про Продажби” за
приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 11181,07 лв., представляваща начислена корекция на електроенергия по фактура
№ **********/31.05.2019 г., за периода 12.05.2017г. до 11.05.2018г., за обект с
кл. № ********** и аб. № 11102075, с адрес на потребление: гр. Шумен, ул.
„Света гора“ № 10.
В депозирания в срок отговор на исковата молба
ответникът е релевирал отвод за неподведомственост, като се е позовал на сключена
между страните арбитражна клауза. Сочи, че същата е обективирана в съставения
при проверката констативен протокол № 1301406/11.05.2018г., подписан от ищеца, и
съобразно която всички спорове, възникнали между страните да бъдат решавани от
Арбитражен съд – Варна при сдружение „Правна помощ и медиация“. Излага се, че
ищецът не е потребител по смисъла на ЗЗП, доколкото обектът му на потребление е
със стопанско предназначение, поради което процесният спор не е изключен от
обхвата на арбитражните съдилища по силата на чл. 19, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
намерил възражението за основателно, като е обосновал извода си с арбитрируемостта
на спора.
Нормата на чл.19, ал.1 от ГПК регламентира правото на
страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд,
като изрично е изключил споровете с предмет вещни права върху недвижими имоти,
издръжка или права по трудово правоотношение, както и споровете, по които една
от страните е потребител по смисъла на &13, т.1 от ДРЗЗПотр. В конкретния случай е предявен отрицателен установителен
иск за дължимост на сума, т.е. касае се за имуществен спор, който не попада в
първите три изключения на чл.19, ал.1 от ГПК. Спорният въпрос е ищецът има ли
качеството на потребител. Съобразно &13, т.1 от
ДРЗЗПотр потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая е безспорно, че ищецът е физическо лице, но обектът, за който
е сключен договора за продажба на страните представлява магазин – кафе,
следователно същият не е потребител по смисъла на цитираната норма. Без
значение е обстоятелството дали ищецът има качеството на потребител на енергийна
услуга по смисъла на ЗЕ, доколкото разпоредбата ясно изисква страната да е
потребител по смисъла на &13, т.1 от
ДРЗЗПотр. Ето защо следва да се приеме, че не е налице и последното изключение
на чл.19, ал.1 от ГПК, поради което сключената арбитражна клауза е действителна
и възникналия спор е арбитрируем. Неоснователно е и възражението за
недействителност на арбитражната клауза. В сключената такава между страните по
делото е посочено разрешаването на евентуалните спорове да става от Арбитражен
съд – Варна при сдружение „Правна помощ и медиация“. Арбитражната институция е
индивидуализирана в достатъчна степен, която позволява разграничаването й от
други подобни по дейност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че сезираният първоинстанционен съд не е компетентен да разгледа
предявения иск, предвид наличието на валидна арбитражна клауза и своевременно
релевираното възражение за неподведомственост. В този смисъл, обжалваното
определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на осн. 78, ал.3 от ГПК
частният въззивник следва да бъде осъден да заплати на частния въззиваем
сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 348 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, за което са
представени писмени доказателства.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
13217/09.10.2019г. по гр. д. № 8655/2019г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с
което е прекратено производството по делото, поради неподведомственост на
спора, като подлежащ на разглеждане от арбитражен съд.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН **********
*** да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс –
Г сумата от 348 лв. /триста четиридесет
и осем лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.
78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274, ал.
4 вр. чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: