Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 19.03.2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1403 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. чл.61, ал.1 от ЗПБ.
Ищецът
-МС, представляван от М.НА .Е., твърди, че с Решение № 778/05.10.2009 г. /обн.
ДВ, бр. 81 от 13.10.2009 г./ Министерският съвет (МС) на Република България
предоставил концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от
Закона за подземните богатства (ЗПБ) - строителни материали - трахити и
псамитови туфи, представляващи изключителна държавна собственост, от находище
"Караново", разположено в землището на с. Караново, общ. А., обл.
Бургас. Съгласно т. 4 от цитираното решение МС определил пряко за концесионер
ответника "Л." ООД, ЕИК*******, като концесията била предоставена за
срок от 25 години.
Поддържа,
че концедентът упълномощил министъра на регионалното развитие и
благоустройството да предявява вземанията на концедента по съдебен ред и да
представлява МС по концесионния договор.
Сочи, че процедурата по
предоставяне на концесия била довършена от министъра на икономиката,
енергетиката и туризма по силата на § 105, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (обн.,
ДВ, бр. 100 от 2010 г.) и в изпълнение на цитираното решение, на 16.08.2011 г.
между МС, представляван от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и
ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, като договорът влязъл в сила
от датата на подписването му.
Поддържа, че съгласно чл.
5, ал. 2, т. 2 от договора дължимото от ответника концесионно плащане, върху
размера на което се начислявал и дължал ДДС, се определяло въз основа на Методиката
за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на
строителни и скално-облицовъчни материали - Приложение № 4 към чл. 11 от
Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното
възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, приета с ПМС №
127/1999 г. (обн. ДВ, бр. 59 от 29.06.1999 г.), изменена и допълнена с ПМС №
128/2007 г. (обн. ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.).
Сочи, че съгласно т. 3 от
Решение на 42-то Народно събрание (НС) за приемане на структура на МС на
Република България, прието на 29.05.2013 г. (обн. ДВ, бр. 48/31.05.2013 г.),
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма било преобразувано в
Министерство на икономиката и енергетиката, както и че контролът по
предоставените концесии за добив на подземни богатства
се осъществявал от министъра на икономиката и енергетиката. Сочи, че с т. 3 от
Решение на НС от 07.11.2014 г. (обн. ДВ, бр. 93 от 11.11.2014 г.) за приемане
на структура на МС на Република България, Министерството на икономиката и
енергетиката се преобразувало като се разделило на Министерство на икономиката
и Министерство на енергетиката и се създавало Министерство на туризма.
Поддържа, че в съответствие с цитираното решение на НС, с § 62 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на
токсичните химически вещества и техните прекурсори (обн. ДВ, бр. 14 от
20.02.2015 г.), като компетентен орган по управление на подземните богатства,
включително по осъществяване на контрола по изпълнението на задълженията на
титулярите на разрешения за търсене и проучване и на концесионерите по
сключените договори по ЗПБ, бил определен министърът на енергетиката. Сочи, че
с § 31 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015
г.), се предвиждало, че контролът по изпълнението на сключените до 24.02.2015
г. договори за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, в т.ч.
процесуалното представителство на държавата по съдебни дела във връзка с
изпълнението на тези договори, се осъществявал от М.НА .Е..
Твърди, че при
осъществяване на текущия контрол по изпълнение били констатирани неизпълнения
от страна на концесионера на основните парични задължения по концесионния
договор, както следва: дължимо концесионно възнаграждение за първо полугодие на
2013 г. (период 01.01.2013 г. - 30.06.2013 г.) в размер на 7 380 лева с ДДС, с
настъпил падеж 30.07.2013 г.; дължимо концесионно възнаграждение за второ
полугодие на 2013 г. (период 01.07.2013 г. - 31.12.2013 г.) в размер на 7 380
лева с ДДС, с настъпил падеж 30.01.2014 г.; дължимо концесионно възнаграждение
за първо полугодие на 2014 г. (период 01.01.2014 г. - 30.06.2014 г.) в размер
на 7 560 лева с ДДС, с настъпил падеж 30.07.2014 г.; дължимо концесионно
възнаграждение за второ полугодие на 2014 г. (период 01.07.2014 г. - 31.12.2014
г.) в размер на 7 560 лева с ДДС, с настъпил падеж 30.01.2015 г.; дължимо
концесионно възнаграждение за първо полугодие на 2015 г. (период 01.01.2015 г.
- 30.06.2015 г.) в размер на 7 380 лева с ДДС, с настъпил падеж 30.07.2015 г.;
дължимо концесионно възнаграждение за второ полугодие на 2015 г. (период
01.07.2015 г. - 31.12.2015 г.) в размер на 7 380 лева с ДДС, с настъпил падеж
30.01.2016 г.; дължимо концесионно възнаграждение за първо полугодие на 2016 г.
(период 01.01.2016 г. - 30.06.2016 г.) в размер на 7 380 лева с ДДС, с
настъпил падеж 30.07.2016 г. Поддържа, че общият размер на просрочената сума за
дължими концесионни плащания за периода от 31.07.2013 г. до 31.03.2017 г. е в
размер на 52 020 лева.
Твърди, че концесионерът
не представял шестмесечни отчети за дължими концесионни плащания за всички
отчетни периоди от второ полугодие на 2011 г. до първо полугодие на 2016 г. по
образец, както и че ответникът го уведомил с 2 бр. писма през 2015г., че не
изпълнявал това задължение, доколкото до момента експлоатация от находището не
била започнала.
Твърди, че за всеки
шестмесечен период от първо полугодие на 2013 г. до първо полугодие на 2016 г.
(вкл.) било начислено минимално концесионно плащане съгласно чл. 17 от
договора, което не било платено от ответника и към момента.
Твърди, че депозирал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, че СРС издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 06.12.2017 г. по ЧГД № 28433/2017 г., както и ИЛ от 06.12.2017 г. за
сумата от 52 020 лева - главница. Поддържа, че било образувано изп. дело №
653/2018 г. по описа на СРС, СИС, отд. 4/уч.22, както и че на 12.10.2018 г. при
ищеца постъпило съобщение, с което бил уведомен за подаденото възражение на
ответника, обуславящо правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното,
ищецът иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният му
дължи сумата от 52 020 лева – главница по концесионен договор от
16.08.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.05.2017 г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до изплащане на вземането.
Моли за присъждане на сторените разноски в заповедното производство и в
настоящото дело.
Ответникът "Л."
ООД, ЕИК*******, е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявения иск
за неоснователен, като го оспорва по основание и размер.
Не оспорва сключването на процесното
съглашение. Поддържа, че процесният договор бил сключен под условие (според чл.
2 от същия), доколкото действието на договора било поставено в зависимост от
сбъдването или не на едно бъдещо несигурно събитие - постановяването на
положително решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или
на решение да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение за добив и
първична преработка на подземни богатства от находище „Караново“. Твърди, че с
Решение № БС-35-ПР/16.05.2011 г. Регионална инспекция по околната среда и
водите – гр.Бургас решила да се извърши ОВОС за инвестиционно предложение:
"Добив на строителни материали - трахити и псамитови туфи от находище
"Караново", землище с. Караново, община А.", с възложител "Л."
ООД, както и че процедурата по извършването на ОВОС за инвестиционното
предложение приключила през 2012 г. с влязло в сила отрицателно решение.
Поддържа, че проценият договор не е породил действие поради несбъдването на
уговореното в съглашението условие.
Евентуално твърди, че с
влизането в сила на отрицателното решение по извършването на ОВОС за
инвестиционно предложение: "Добив на строителни материали - трахити и
псамитови туфи от находище "Караново", землище с. Караново. община А."
с възложител "Л." ООД, договорът между страните бил прекратен с
обратно действие на основание чл. 36, т. 2 от същия поради настъпването на
обективна невъзможност за осъществяване на дейностите по предоставената
концесия.
Предвид несбъдването на
отлагателното условие (респ. поради настъпването на прекратително условие) по
договора счита, че не дължи на ищеца процесните суми.
Евентуално оспорва
размера на дължимото концесионно възнаграждение, като го счита за завишен.
Твърди, че през процесния период дейност по експлоатация на концесията не била
извършвана от концесионера. Поддържа, че след като през процесния период не
била извършвана екплоатационна дейност по добиване на природни богатства, то
изчисление на концесионното плащане по чл. 17, ал. 2 от договора било
невъзможно и концесионното плащане би следвало да се изчислява съгласно
уговорения в чл. 17, ал. 4 от договора
минимум, т.е. ищецът би могъл евентуално да претендира 4 500 лв. без ДДС за
отчетен период (5 400 лв. е ДДС) или 10 800 лв. с ДДС годишно.
Прави възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на исковата претенция.
Поради неоснователност на главния иск счита, че акцесорната претенция за лихва
също се явява неоснователна.
Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски по делото.
Ищецът е депозирал ДИМ.
Оспорва становището на ответника за недължимост на претендираните суми поради несбъдване
на отлагателното условие по чл. 2 от договора. Счита, че договорът между
страните е породил своето правно действие от момента на подписването му.
Оспорва твърдението за настъпило прекратително условие, водещо до прекратяване
на договора съгласно чл. 36, т. 2 от същия. Твърди, че с решение на МС от
10.01.2020 г. концесионният договор бил прекратен едностранно поради
неизпълнение на задълженията на ответника, за което концесионерът бил уведомен
на 31.01.2020 г. Оспорва твърдението на ответника, че размерът на концесионните
плащания не бил правилно определен, като развива подробни съображения за
правилното им определяне в ДИМ. Твърди, че концесионерът бил уведомен в периода
2013г.-2016г. за дължимите от него концесионни възнаграждения по договора. Оспорва
възражението за недължимост на претенцията за лихва. Намира за неоснователно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
предявения иск. Счита, че в случая давността била прекъсната, считано от
04.05.2017 г.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа
изложеното в ОИМ, вкл. възраженията си, че не е започвал (осъществявал) реален
добив на подземни богатства по процесния договор, за ненастъпило отглагателно
условие по договора (респ. за сбъднало се прекратително условие, водещо до
прекратяването на съглашението), както и за изтекла кратка погасителна давност
по отношение на иска.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК от 06.12.2017 г. по ЧГД № 28433/2017 г., съдът е разпоредил ответникът да заплати сумата
от 52 020 лева – главница по концесионния договор, както и законна лихва и
разноски.
На 29.09.2018 г. е
постъпило възражение от длъжника, като ПДИ изп. дело № 653/2018 г. по описа на
СРС, СИС, отд. 4/уч.22, е получена на 20.09.2018г. от лице, чието качество не е отбелязано. Това
мотивира съдът да приеме, че възражението е подадено в срок.
На 20.07.2020 г.
заявителят е бил уведомен за възражението и възможността да предяви
установителен иск в 1 м срок.
Исковата молба е била
предявена на 29.07.2020 г., а заповедният съд е бил уведомен на 11.08.2020 г.
Следователно срокът по 415, ал.4 ГПК е спазен.
С Решение №
778/05.10.2009 г. /обн. ДВ, бр. 81 от 13.10.2009 г./ Министерският съвет (МС)
на Република България е предоставил концесия за добив на подземни богатства по
чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - строителни
материали - трахити и псамитови туфи, представляващи изключителна държавна
собственост, от находище "Караново", разположено в землището на с.
Караново, общ. А., обл. Бургас. Съгласно т. 4 от цитираното решение МС
определил пряко за концесионер ответника "Л." ООД, ЕИК*******, като
концесията била предоставена за срок от 25 години.
На
16.08.2011 г. между МС, представляван от министъра на икономиката, енергетиката
и туризма и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на концесия
за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ.
По делото е представено Решение №
БС-35-ПР/16.05.2011 г., с което Регионална
инспекция по околната среда и водите - Бургас по инициатива на „Л.“ ООД решава
да се извърши ОВОС за инвестиционно предложение: "Добив на строителни
материали - трахити и псамитови туфи от находище "Караново", землище
с. Караново, община А.", с възложител ответника. Видно от становището на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас,
процедурата, стартирана с Решение № БС-35-ПР/16.05.2011 г. не е приключила и
директорът на РИОСВ - Бургас не е издавал краен административен акт по нея.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и
следователно е допустим.
Законът за
подземните богатства
урежда търсенето, проучването и добив на природните
богатства. Съобразно нормата
на чл.5, т.3 от ЗПБ права за подземни богатства се предоставят
чрез концесия за добив.
Правилото на чл.61, ал.2 от ЗПБ нормира, че концесионното
плащане е цената, която концесионерът заплаща на концедента за предоставеното
му право на експлоатация на подземни богатства чрез добив от съответното
находище. Размерът се определя
в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от
специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка(ал.1)
Конкретният размер на концесионното плащане за добив на подземни богатства по
чл. 2, ал. 1, включително минималният му размер, се определя съгласно наредба,
приета от Министерския съвет по предложение на М.НА .Е. и на министъра на
финансите(ал.3) Концесионното плащане се дължи независимо от
крайния финансов резултат от дейността на концесионера(ал.7) Отклонения са допустими при условията на ал.8
на с.з., като за находища на подземни богатства с доказани
неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за
възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с
трайна безработица Министерският съвет може да приеме решение за освобождаване на концесионера от
концесионно плащане за период
до 5 години, или намаляване размера на концесионното плащане до 50
на сто от вече определения за период до 5 години.
Тъй като концесионерът заплаща
на концедента за предоставеното му право на експлоатация на подземни богатства
чрез добив от съответното находище, задължението се явява
насрещната престация за това предоставено му право. Той трябва да разполага с технологично решение за
извличане на съответния ресурс, като поема риска себестойността му да е под очакваното.
Следователно ако упражняването на правото е възможно, т.е. то съществува,
бездействието на концесионера не го освобождава от задължението за заплащане на
цената.
За да може осъществи правото, обаче добиването
не следва да оказва отрицателно въздействие върху околната среда. Възможно е,
да е налице съответното подземно благо, но неговата свързаност с ландшафа и
екосистемата да не позволяват добив, тъй като ще бъде оказано негативно въздействие
върху околната среда. Тогава изначално липсва прехвърлено право на добив, т.е.
договорът не би имал предмет, което обаче ще се установи на един по-късен етап. Именно поради това се изисква нарочен
административен акт – положително
решение по оценка на въздействието върху околната среда, издадена при
условията на ЗОПС. Този документ - елемент от възникването на правото, не
съществува към момента на сключване на договора, т.е. не е известно дали
съдържанието на концесията – добив на съответните ресурси въобще ще може да се
осъществи. Това мотивира съда да приеме тезата на ответника, че тази
предпоставка има характер на условие.
Тъй като тя не е съществувала за исковия период, при предприети от ответника
действия за осигуряване на нейното наличие, осуетено изцяло от бездействието на компетентния държавен орган, съдът намира, че не се дължи заплащане,
сочещо на неоснователност на иска.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
Отхвърля
предявения от МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, представляван от М.НА Е.срещу "Л." ООД, ЕИК*******,
гр.София, гр.Банкя, ул.“*****иск по чл. 422 ГПК вр. чл. чл.61, ал.1 от ЗПБ за установяване наличието на вземания
за концесионни възнаграждения за периода от 31.07.2013 г. до
31.03.2017 г. в размер на 52 020 лева, по Договор за предоставяне на концесия
за добив на подземни богатства от 16.08.2011 г., както и законна лихва от
04.05.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: