Р Е Ш Е Н И Е
05.09.2019г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
05 Септември 2019
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
РАЙНА БОЯНОВА
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 879 2019
дело № по описа за
година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 19-0332-000265 от 07.05.2019 г. издадено от началник група
към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения
на чл. 137а, ал. 1, чл. 100, ал.1, т. 1 и чл. 190, ал.3 от ЗДвП, на Ю.Т.Ц., с
ЕГН **********,***, са наложени четири административни наказания „глоба“, както
следва:
1.
За
нарушението по чл. 137а, ал. 1 – неизползване на обезопасителен колан, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДВП на Ц. е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лева;
2.
За
нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 – неносене на СУМПС, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДВП на Ц. е наложено наказание „глоба” в размер на 10
лева;
3.
За
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 – неносене на контролен талон, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДВП на Ц. е наложено наказание „глоба” в
размер на 10 лева и
4.
За
нарушението по чл. 190, ал. 3 – управление с незаплатено в срока наказание
глоба, на основание чл. 185 от ЗДВП на Ц. е наложено наказание „глоба” в размер
на 20 лева.
Недоволен от наказателното
постановление е останал Ю.Т.Ц., който го обжалва изцяло, в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт, като е заявил, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че е налице
несъответствие между АУАН и НП относно правната квалификация и изложените
факти. Заявява, че в АУАН в противоречие с чл. 40 от ЗАНН не са посочени какви
са точно свидетелите и като какви са подписали акта. Оспорва фактическата
обстановка и твърди, че не са описани доказателствата и не е извършил описаните
в АУАН и НП нарушения. Иска отмяна на обжалваното НП. Не се явява лично в
съдебно заседание и не се представлява.
Въззиваемата страна е
редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2019 г., около
15:50ч., в община Рила, жалбоподателят Ю.Т.Ц. е управлявал лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № СВ 8295 КХ, движейки се по път III-107 км, 8+500 метра, с посока на
движение Рилски манастир. Водачът бил спрян от автопатрул съставен от
полицейските служители К.Н. и Л.Г., като при проверката е установено, че Ц.
управлява посочения по-горе лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с
какъвто е оборудван автомобилът. Установено е още, че свидетелят не е представил
при проверката СУМПС и контролен талон към него. След направена справка от
полицейските органи с техническо средство РСОД в системата АЙС на МВР е
установено, че водачът управлява МПС с наложено наказание глоба на стойност 50
лв., незаплатена в срока за доброволно плащане, наложена с НП №
14-8177-000090/17.09.2014 г., РДГП Аерогари ГПУ София, връчено на 13.11.2018 г.
и влязло в сила на 22.11.2018 г.
Поради констатираното от
двамата полицейски служители, свидетелят К.Н. е съставил на Ц. акт за
установяване на административно нарушение. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал с отбелязване, че има
възражения, като не е уточнено какви и такива не са депозирани в 3-дневен срок
пред АНО.
Въз основа на АУАН е
издадено и обжалваното НП № 19-0332-000265 от 07.05.2019 г., издадено от
началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за горепосочените нарушения на чл. 137а, ал. 1, чл. 100, ал.1, т. 1 и чл.
190, ал.3 от ЗДвП, на Ю.Т.Ц., с ЕГН **********,***, са наложени четирите
подробно описани административни наказания „глоба“, в посочените по-горе
размери.
Словесното описание на
нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното
постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното
заседание свидетели Н. и Г., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични,
последователни и ясни. Свидетелите са изпълнявали надлежно служебните си
задължения, няма данни за предходни конфликти с жалбоподателя или каквито и да
други основания за евентуалната им предубеденост спрямо него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При
разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги
се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие
съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени
от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание -
чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП е също
връчено редовно, видно от разписката на гърба на същото. Наказателното постановление е издадено от
компетентен за това орган.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”.
В случаите, в които е допуснато нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно определено наказание за
виновните лица – „глоба” в размер на 50
лева.“ Без съмнение от приетите писмени и гласни доказателства се установява
изцяло и обективно фактическия състав на това административно нарушение.
Според разпоредбата на чл.
101, ал.1, т.1 от
ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него.“ Предвиденото наказание в случаите, когато
е нарушено правилото по чл. 101, ал.1, т.1 от ЗДвП, по отношение на който и да е от двата документа
визирани в хипотезите на нормата е установено в чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1
или предл. 2 от ЗДвП: „Наказва се с глоба
10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство.“. В случая първите два от общо трите изброени
документа. Административнонаказващият
орган правилно е наложил две отделни наказания глоба по чл. 183 т. 1 от ЗДвП,
тъй като са налице извършени две отделни деяния - нарушение по чл. 183, т. 1,
пр. 1 и друго такова по чл. 183, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Контролният талон по
определение от закона е част от СУМПС, но двата документа се издават на отделни
хартиени носители, като имат и различно предназначение. Свидетелството за
управление удостоверява правоспособността на водача, а контролният талон се
използва за осъществяване на контрол на обстоятелства, касаещи съставени актове
за административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Непредставянето
му в конкретния случай може да е във връзка с друго нарушение на водача на санкционираното
МПС и в случая извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП не е
идентично с това по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, тъй като съгласно чл.
26 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
контролният талон се отнема при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП.
Връченият на водача екземпляр от акта замества контролния талон за срок от един
месец и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП / заплащане на дължимата
"глоба" в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване/.
В този смисъл, неносенето на свидетелство за управление на МПС, съответно
неносенето на контролен талон към същото са две различни и самостоятелни
нарушения. В този см. виж. /Решение №
73 от 17.03.2017 г. по н. д. № 356 / 2016 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 132 от 03.04.2014 г. по н. д. № 50 / 2014 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение
№ 262 от 03.11.2016 г. по н. д. № 257 / 2016 г. на Административен съд –
Кюстендил и др./
Съгласно чл.
190, ал.
3 от ЗДвП: „Наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.“ Неспазването
на тази норма влече след себе си определени санкционни последици, съгласно
общата разпоредба на чл.
185 от ЗДвП: „За нарушение на този закон /ЗДвП/ и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните
се наказват с глоба 20 лв.“. С оглед датата, на която
посоченото НП е влязло в сила - 22.11.2018г. и датата, на която е установено
обсъжданото административно нарушение - 21.04.2019г., към момента на издаване
на обжалваното НП, е бил изминал визирания в чл.190, ал.3 от ЗДвП едномесечен
срок за заплащане на глобата, поради което при налагането на административно
наказание от АНО, съдът приема, че е осъществен фактическият състав на нормата
и правилно е наложена санкция по чл. 185 от ЗДвП.
Съдът намира, че и четирите
описани в АУАН и НП административни нарушения са безспорно установени от
обективна страна, тъй като водачът Ц. доказано от обсъдените и анализирани
доказателства е шофирал без обезопасителен колан, с който е било оборудвано
управляваното от него МПС, без да носи СУМПС и контролен талон към него, които
съставляват две самостоятелни административни нарушения, както и без да е
заплатил наложеното му по-рано с НП № 14-8177-000090/17.09.2014 г., РДГП
Аерогари ГПУ София, връчено на 13.11.2018 г. и влязло в сила на 22.11.2018 г.,
наказание "глоба" в размер на 50 лв., което е следвало да заплати в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, т.е.
най-късно до 22.12.2018 г.
От субективна страна
нарушенията са извършени от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл –
жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата на чл. 137а, ал. 1, чл. 100,
ал.1, т. 1 и чл. 190, ал.3 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е реализирането на общественоопасните последици и пряко
е целял настъпването им, доколкото много добре е знаел, че управлявайки
автомобил без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв, без да носи
СУМПС и контролен талон и без да е заплатил наложеното му по-рано с цитираното
НП наказание глоба в срока за доброволно плащане, извършва действия
представляващи административни нарушения на Закона за движение по пътищата, за
които се налагат санкции.
По наложените наказания, съдът намира следното:
За посочените нарушения по
чл. 137а, ал. 1, чл. 100, ал.1, т. 1 и чл. 190, ал.3 от ЗДвП, видът и размерът
на наказанието, за всяко едно от тях е точно определен в закона, поради което
за настоящия състав не съществува възможност да ги намали.
Досежно
възраженията на жалбоподателя, съдът намира следното:
Относно твърдението на
жалбоподателя, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП не отговаря на
действителната, съдът намира това твърдение за недоказано и изолирано, тъй като
не се подкрепя от никое от събраните по делото доказателства. Освен това,
жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, с които да се опита да
обори констатациите в АУАН и НП. Относно качеството на свидетелите същото се
установява безспорно от събраните свидетелски показания и съставени документи,
според които свид. К.Н. е актосъставител, а свид. Л.Г. е свидетел присъствал
при установяване на нарушението, а след това и при съставяне на акта, който е
подписал. Съдът не намери, че при издаването на НП и съставянето на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито се твърдят в
жалбата и които да водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Ето
защо и това възражение е неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като е правилно
и законосъобразно.
По разноските:
На основание чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.3 от НПК и с оглед изхода от делото, сторените в
съдебното производство разноски следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя. В хода на делото от бюджета на съдебната власт са изплатени 28,98 лв. – пътни разноски на свидетеля
К.Н., която сума Ю.Т.Ц. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Дупница, в полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление (НП) № 19-0332-000265 от 07.05.2019 г.
издадено от началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл. 137а, ал. 1, чл. 100, ал.1, т. 1 и чл. 190,
ал.3 от ЗДвП, на Ю.Т.Ц., с ЕГН **********,***, са наложени общо четири
административни наказания „глоба“, както следва:
1.
За
нарушението по чл. 137а, ал. 1, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от
ЗДВП, на Ц. е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лева;
2.
За
нарушението по чл. 100, ал.1, т.1, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1
от ЗДВП, на Ц. е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева;
3.
За
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
2 от ЗДВП, на Ц. е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева и
4.
За
нарушението по чл. 190, ал. 3, на основание чл. 185 от ЗДВП, на Ц. е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 лева, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ю.Т.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 28,98
лв. /двадесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ – разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: