Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,20.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 7099 по описа за 2018г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В. против Р.А.Я. с ЕГН ********** ***,
с постоянен адрес ***. Ищецът твърди, че ответницата е собственик на
топлоснабден имот и е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е
определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния
ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание
чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата
сума. В заключение моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи
51,99 лева главница за ползвана но незаплатена топлоенергия за периода
01.03.2015г – 31.01.2016г. и сумата от 12,69 лева лихва за забава за периода
06.05.2015г. до 19.04.2018г. Прави искане за допускане на експертиза със
задачи, посочени в исковата молба.
Назначеният особен
представител оспорва предявените искове. Твърди, че не е ясно от представените
по делото доказателства за имот на какъв адрес ищцовото дружество претендира
заплащане на топлоенергия.
В съдебно заседание
по молба на процесуалния представител на ищеца, съдъте допуснал изменение в размера на предявените
искове, като искът за главница се счита предявен за сумата от 15,56 лева за
периода 01.03.2015г. – 31.03.2015г., а искът за лихва се счита предявен за
сумата от 4,58 лева за периода 06.05.2015г. – 19.04.2018г. В съдебно заседание,
назначения особен представител на ответницата изразява становище, че
предявената искова молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като
доказателство ч.гр.дело № 2797/2018г., ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 312,43 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013г. до 31.01.2016г., лихва
върху главницата в размер на 131,93 лв. за периода от 04.03.2013г. до 19.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 25.04.2018г.
до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. Длъжникът не е
намерен на постоянния си адрес, поради което, с Разпореждане №
9160/29.08.2018г., съдът е указал на заявителя, че има възможност да предяви
исковете си в едномесечен срок. Разпореждането е получено от ищцовото дружество
на 07.09.2018г. и в срок, на 02.10.2018г. е предявена исковата молба срещу
ответника.
Претенцията
на ищцовото дружество е за заплащане на консумирана, но незаплатена
топлоенергия за имот, находящ се в ***. В настоящото исково производство
задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи основанието и размера на вземането,
за което се е снабдил със заповед за изпълнение. Спорно по делото е за кой имот
е претенцията за дължима незаплатена топлоенергия.
Установява
се от представеното по делото постановление за възлагане от 26.10.2015г., че
ответницата е била собственик на имот, представляващ *** с площ от 39,71 кв.м.,
състоящ се от *** от 26,85 кв.м., ***от 5,33 кв.м., преддверие към ***от 1,10
кв.м. и ***от 1,54 кв.м. Установява се от постановлението за възлагане, че
имотът е станал собственост на М.Е.О.. При така изложеното, съдът приема, че
считано от 26.10.2015г. процесният имот е станал собственост на друго лице,
поради което искът са явява доказан по основание само за периода от
01.03.2015г. до 26.10.2015г. Видно от препис извлечението от сметка, за периода
от 01.03.2015г. до 26.10.2015г. начислената дължима за предоставена
топлоенергия сума е в размер на 15,56 лева, каквато е и претенцията на ищеца в
исковото прозиводство. При така изложеното и с оглед неоспорването на размера
от страна на назначения особен представител на ответницата, съдът счита, че
предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 15,56 лева за
ползвана но незаплатена топлоенергия за периода от 01.03.2015г. – 26.10.2015г.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, то задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на
последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за лихва за
забава върху главницата от 15,56 лева за периода 06.05.2015г. до 19.04.2018г. е
основателен и следва да бъде уважен до предявения размер 4,58 лева.
При
така изложеното, съдът приема, че двата иска са доказани по основание и размер
и следва да бъдат уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено,
че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 15,56 лева,
представляваща доставена, но незаплатена топлоенергия за периода 01.03.2015г.
до 31.03.2015г., както и лихва за забава върху главницата за периода 06.05.2015г.
– 19.04.2018г. в размер на 4,58 лева.
Ищецът претендира разноски в
настоящето производство в размер на 150 лева за юрк.възнаграждение, 300 лева за
особен представител и 75 лева за държавна такса. С оглед сложността на делото,
съдът счита, че на ищеца следва да бъде определено юрк.възнаграждение в размер
на 100 лева. Предявените искове са частично основателни, поради което ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 147,90 лева. Ответникът дължи
на ищеца и разноски в заповедното производство в размер на 3,47 лева съобразно
размера на признатото вземане.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Р.А.Я. с ЕГН ********** ***,
с постоянен адрес ***, че дължи на кредитора „***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 15,56 лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2015г. до 31.03.2015г.,
сумата 4,58 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 06.05.2015г. до 19.04.2018г.,
както и законната лихва върху
главницата от 15,56 лв., считано от 25.04.2018г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1742/26.04.2018г.
по ч.гр.дело № 2797/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Р.А.Я. с
ЕГН ********** ***, с постоянен адрес *** да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Й.В., сумата 147,90
лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.А.Я. с
ЕГН ********** ***, с постоянен адрес *** да
заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 3,47 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 2797/2018г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: