Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028 04. 12. 2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 27. 10. 2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия
Методи Величков търговско дело № 101 по описа
за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ вр. с чл.
288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./, с чл. 288, ал.1, т.7 от КЗ /отм./ и с
чл.288, ал.1 т.8 от КЗ /отм./.
По
съображения изложени в исковата молба, ищецът Гаранционен
фонд гр. София, моли да бъде осъден ответникът
М.В.Й., да му заплати сумата 32 701,51лв., представляваща изплатеното от Гаранционен
фонд обезщетение по влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. №
46603/2009г. по описа на Софийски районен съд, 70-ти състав, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Поддържа
исковата молба чрез адвокат М.Х. и моли да бъде уважена, както и да му се
присъдят направените разноски съобразно списъка по чл. 80 ГПК.
Ответникът
М.В.Й., чрез особения му представител адвокат Н.Х., е депозирал писмен отговор,
с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Моли да бъде
постановено решение, съобразно събраните по делото доказателства, а именно за
главницата от 15 000лв. и разноски в размер на 2000лв., в производството
пред Софийския районен съд.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна,
имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за
предявяването й и не са налице данни за отрицателни процесуални предпоставки. Касае
е се за спор, между процесуално правоспособни и
дееспособни правни субекти, който е подведомствен на
Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен
да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
С протоколно
определение, постановено в с.з. на 16. 12. 2005г. по НОХ дело № 576 / 2005г. по
описа на Пернишкия районен съд, е одобрено споразумение съгласно което обвиняемият
М.В.Й. се признава за виновен в това, че на 04. 07. 2005г. в гр. П., кв. „И.“, ул. „Л.“ в районен на кооперативния пазар, при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил „О.“ с рег. № ****, собственост на Г. Д. С. от гр. П., нарушил правилата за движение
по пътищата – не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците – чл.5, ал.2 от ЗДВ, не контролирал непрекъснато
/чрез органите за управление на МПС /спирачна и кормилна системи/ пътно
превозно средство, което управлявал, при избиране скоростта за движение не се
съобразил с характера и интензивността на движение /наситено движение на МПС и
пешеходци, наличие на административна сграда, търговски обекти и питейни
заведения/ - чл.20, ал.2, пр.5 от ЗДП, не направил всичко възможно за да намали
скоростта или да спре във всички случаи когато
възникне опасност за движението – наличие на пешеходци, пресичащи
пътното платно – чл. 20, ал.2 ЗДП, при избиране скоростта на движение като водач на пътно превозно средство
превишил превишил стойността на скоростта км./час за категория „Ф“ – 50км./час –
чл.21, ал.1 ЗДП, като водач на пътно превозно средство не се движел възможно
най – вдясно на платното за движение – чл. 15, ал.1 ЗДП, като водач на пътно
превозно средство което е участник в ПТП не е спрял за да установи, какви са
последиците от от произшествието, не уведомил компетентната служба на МВР за
пострадал в резултат на произшествието човек – пешеходеца А. Д. А., не останала на мястото на произшествието и не изчакал пристигането на представител
на МВР или на следовател, не оказал помощ на пострадалия, като това не
представлява опасност за него, не взел мерки следите от ПТП да бъдат запазени
до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби – чл. 123, ал.1, т.1,
т.2, б. „а“, „б“, „в“, „д“ от ЗДП, като допуснал по непредпазливост
причиняването на смъртта на пешеходеца А. Д. А. от гр. П. на 72години, настъпила на 07. 09.
2005г., като след деянието деецът е
избягал от местопроизшествието - престъпление чл. 343, ал.3, предл. 3, б. „б“, вр.
с чл.342, ал.1 от НК, поради което на подсъдимия са му наложени наказания.
Това споразумение
има характер на вляза в сила присъда и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително
за настоящия съдебен състав по отношение обстоятелствата – че е извършено
деянието, че то е противоправно и че М.В.Й. е виновен за смъртта на А. А..
С решение,
постановено на 01. 20. 2013г. и последващо решение от 09. 04. 2013г. за
отстраняване на очевидна фактическа грешка, и двете по гр. д. № 46603 / 2009г.
на Софийския районен съд, е осъден Гаранционен фонд да заплати на Д. А. Д., сумата 15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
баща му А. А., настъпила на 07. 09. 2005г. в причинна връзка с ПТП, станало на 04. 07.
2005г. по вина на М.В.Й., както и сумата 2000лв. разноски в производството пред
Софийския районен съд. В това производство е участвал и М.В.Й. в качеството му
на трето лице помагач на Гаранционен фонд. И това обстоятелство е отбелязано в
съдебното решение, поради което и на основание чл. 179, ал.2 от ГПК /отм./
установеното в мотивите на това решение, а именно, че същият, в качеството си
на виновен водач не е имал задължителна застраховка гражданска отговорност за
увредилия автомобил, е задължително в отношенията между М.Й. и Гаранционен фонд
и то не може да се опровергава в настоящето производство.
С решението,
постановено на 01. 20. 2013г. по гр. д. № 46603 / 2009г. на Софийския районен
съд, е бил отхвърлен предявения иск на Д. А. Д. срещу Гаранционен фонд за заплащане на законната лихва върху главницата от
15 000лв., считано от 04. 07. 2005г. до окончателното изплащане на сумата.
С решение, постановено на 31. 10. 2014г. по въззивно гр. д. № 9117 / 2013г.
по описа на софийския градски съд решението
на СРС е било отменено в тази му част и е осъден Гаранционен фонд да заплати
законната лихва за забава върху сумата 15 000лв., считано от 17. 06.
2009г. до окончателното изплащане на сумата.
Пернишкият окръжен
съд следва да отбележи, че производството се развива като търговски спор, при
който се извършва двойна размяна на съдебните книжа и след като ищецът е подал
допълнителна искова, с която е допълнил и пояснил първоначалната си такава, то
съдът не може да игнорира представените с допълнителната искова молба писмени
доказателства, тъй като срокът за представянето им с първоначалната искова
молба не е преклузивен.
Към онзи момент не
е съществувала разпоредбата на чл. 127, ал.4 /въведена с ДВ 86 от 2017г./ от ГПК, поради което Д. А. Д. се е снабдил с изпълнителен лист
за присъдените му суми 15000лв., ведно с със законната лихва за забава, считано
от 17. 06. 2009г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 2000лв.
разноски и е образувал изпълнително дело за тези суми № 265/2015г. на ЧСИ Е. Д..
Гаранционен фонд е
изплатил на Д. Д. общо сумата 31880,08лв., от която - главница в размер на 15 000лв.,
законна лихва за забава върху нея в размер на 9865,90 и съдебни разходи 7014лв.
/по решението на СРС и такива по изпълнителното дело/ + 221,43лв. доплащане по
изпълнителното дело, а по сметка на СРС е заплатил 600лв. държавна такса,
присъдена по гр. д. № 46603/2009г./. Следователно Гаранционен фонд е направил
общо разноски в размер на 32 701,51лв., като направените разноски в
съдебното и изпълнителното производство, видно от заключението на вещото лице Я.А.
са дължими такива.
С регресна покана
изх. № ГФ – РП – 126 / 14. 03. 2019г., Гаранционен фонд е поканил М.В.Й., на
основание чл. 558, ал.7 от КЗ /сега отм./ да му заплати сумата
32 701,51лв. по посочената сметка в „Уни Кредит Булбанк“. Поканата е
изпратена по пощата с обратна разписка на адреса на Й. ***, достигнала е до
там, но не е била потърсена от получателя. По делото няма данни тази сума да е изплатена
от ответника.
От правна страна.
Тъй като лек
автомобил „О.“ с рег. № ****, не е имал задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП - 04. 07. 2005г., то Гаранционен фонд, на
основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ
/сега отм./, е изплатил присъденото обезщетение от Софийски районен съд, за
претърпени неимуществени вреди на Д. Д., за лихвите за забава и за направените от него разноски
в размер на 2000лв. Гаранционния фонд е заплатил и направените разноски и такса
както по делото пред Софийски районен съд, така и тези по изпълнителното дело
на ЧСИ Е. Д.. Общата сума която е изплатил е в размер на 32 701,51лв., включваща
главница, лихви за забава и разноски /както по гражданското дело, так и по
изпълнителното дело/. Гаранционния фонд е предявил регресна покана по чл. 558,
ал.7 от КЗ /сега отм./ до И. В. А. за заплащането на тази сума, но той не я е изплатил. Следователно на
основание чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ вр. с чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /сега
отм./, с чл. 288, ал.1, т.7 от КЗ /отм./ и с чл.288, ал.1 т.8 от КЗ /отм./,
следва да бъде ангажирана отговорността на М.В.Й. и той да бъде осъден да заплати сумата 32
701,51лв. на Гаранционния фонд. Сумата следва да бъде заплатена ведно със
законните лихви, считано от датата на предявяване на иска - 24. 10. 2019г. до
окончателното изплащане.
Доводите на
особения представител на ответника, че Гаранционен фонд се опитва да черпи
права от собственото си противоправно поведение, не се възприемат от съда. По
делото няма установено противоправно поведение от страна на Гаранционен фонд,
нито заплащането на каквато и да било сума, която да не се дължи по силата на
съдебното решение на СРС /СГС/ и/или нормативни актове /ГПК, ТТРЗЧСИ и др./
Ищецът е направил
разноски по настоящето производство в размер на 3 119,10лв., от които: 1 308,06лв.
за държавна такса + 300лв. възнаграждение за вещо лице + 1 511,04лв. за
особения представител на ответника, която сума, с оглед изхода по делото
ответникът следва да бъде осъден да му я заплати.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.В.Й., с ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд гр. София, ул. „Г., № *, ет.*, сумата 32 701,51лв. /тридесет и две хиляди седемстотин и един лева
и петдесет и една стотинки/, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение
по гр. д. № 46603/2009г. по описа на СРС, касаеща ПТП на 04. 07. 2005г. в гр.
Перник, с лек автомобил „О.“ с рег. № ****, управляван от М.В.Й. без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 24. 10. 2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски в размер на 3
119,10лв. /три хиляди сто и деветнадесет лева и десет стотинки/.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: