№ 23
гр. В, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВЙМ
Членове:ГПЙ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВРГ Въззивно гражданско дело №
20241300500186 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 319/04.06.2024 г. по гр. дело № 729/2023 г. по описа на
ВКС, касационната инстанция обезсилва въззивното решение на Окръжен съд
– В, в частта, с която държавата, представлявана от министъра на земеделието
е осъдена да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД, на основание чл. 72 ЗС сумата от
604 684,18 лева, представляваща стойност на извършени подобрения в имот №
147016, в землището на с. Г община Р, както и в частта, с която „ПИ ПАУЪР“
ЕООД е осъдено да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на
24 187,37 лева, но не го е прекратил.
Върховният касационен съд е отменил въззивното решение, в частта, с
която е признато на основание чл. 72 ал. 1 от ЗС право на задържане на „ПИ
ПАУЪР“ ЕООД върху имот № 147016, в землището на с. Г община Р, до
заплащане на извършени подобрения в размер 604 684,18 лева и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав.
Предвид гореизложеното настоящия спор следва да бъде преразгледан.
Против Решение № 144/ 15.11. 2019 г. по гр. д. № 16/ 15г. по описа на
1
Районен съд – Б е постъпила въззивна жалба от Министъра на земеделието и
храните в частта, в която е уважено възражението на ответника с правно
основание чл.72, ал.1 и 72,ал.3 от ЗЗД и ищеца в първоинстанционното
производство е осъден да заплати на „ПИ ПАУЪР“ ЕООД сумата от 604 684,
18 лева , както и е признал право на задържане върху същия до заплащане на
тази стойност.
В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства, а също така, че е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззиваемата страна - „ПИ ПАУЪР“ ЕООД е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната
неоснователност.
Против Решението на районен съд – Б е подадена жалба и от „ПИ
ПАУЪР“ ЕООД. Предмет на тази въззивна жалба е решението , в частта, в
която е прието за установено, че собственик на имота е Министерство на
земеделието и храните /МЗХ/ и в частта, в която ответното дружество е
осъдено да предаде владението на имот № 147016 на МЗХ.
В срок против тази въззивна жалба е постъпил отговор от
Министерството, в който се поддържа, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът МЗХ се представлява от процесуалния
представител ИИ. Същият поддържа депозираната жалба и оспорва другата
такава. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли така
предявените искове под формата на евентуалност и допустимост по
съображения, подробно изложени в писмената защита. Представя списък с
разноски.
Въззиваемата страна „ПИ ПАУЪР“ ЕООД не се представлява.
Депозирала е писмена защита, чрез адвокат СС, в която подробно аргументира
своята теза.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд.
Окръжен съд - В, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивните жалби оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
3
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
доказателства.
По делото безспорно е установено,че на 26.02.2009г. е бил сключен
договор № 1/2009г. между директора на ОДЗ В като пълномощник на
Министъра на Земеделието и храните и ЛАП за покупко-продажба на пет
недвижими имота, представляващи земи-стопански дворове на организации
по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вписан в службата по вписвания при РС Б на
20.03.2009 г. в това число и имот № 147011, представляващ стопански двор с
площ 23376 кв. м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г., обл. В.
Л А. П е разделила имот № 147011 на няколко имота в т. число и имот №
147016 от 3 881 кв.м. в местността „Стоп. Двор” в землището на с. Г, общ. Р,
обл. В. По силата на Нотариален акт за покупко - продажба № 200 от
04.12.2009 г., том IV, per. № 2860, дело № 701 на Нотариус РК, вписан в
Службата по вписвания при БРС, имот № 147016 от 3 881 кв.м., е продаден от
ЛАП на ответника „Пи Пауър” ЕООД.
С решение № 43/06.02.2015г. по гр.д. № 77/2014г. на ОС Монтана,
потвърдено с Решение № 540/08.03.2017г. по в.гр.д. № 5057/2015г. на САС и
влязло в законна сила на 12.12.2017г. е признат за нищожен на осн. чл. 26 ал.1
ЗЗД поради противоречие със закона договор от 26.02.2009 г. за покупко-
продажба на недвижими имоти, частна държавна собственост, с който
Министърът на земеделието и храните, представляван от инж. Н Ц. Т,
директор на ОД “Земеделие” - В прехвърля на ЛАП правото на собственост
върху недвижим имот №147011, представляващ стопански двор с площ 23376
кв.м. в м."Стоп. двор" в земл. на с. Г., обл. В който впоследствие е разделен, и
от който е образуван и процесния такъв - Имот № 147016 от 3 881 кв.м.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответника владее
процесния недвижим имот. От заключенията на в. лице Г. Г. и Р.К, както и от
показанията на св. Д. Найденов се установява, че ответното дружество е
изградило ФВЕЦ в имота, състояща се от фотоволтаични модули, инвертори,
КТП с трансформатор, метално-алуминиеви конструкции, кабели и други ел.
приспособления за присъединяване към елекроразпределителната мрежа на
“ЧЕЗ Разпределение Бъгария” АД.
Правилно е прието от първоинстанционния съд , че договорът за
покупко-продажба от 26.02.2009г., с който е прехвърлен на Л. А. П имот №
4
147011 представляващ стопански двор от 23376 кв.м. в земл. на с. Г., обл. В,
част от който е и процесният недв. имот - № 147016 с площ от 3 881 кв.м. е
обявен за нищожен с Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г. на ОС -
Монтана. Това решение е потвърдено с решение № 540 от 08.03.2017 г. на САС
по в.гр.д. № 5057 по описа на същия съд за 2015 г. С определение от
12.12.2017 г. ВКС по гр.д. № 3248 /2017 г. не е допуснал касационно
обжалване на решението на Апелативен съд София и решението на
Монтанския окръжен съд е влязло в законна сила на 12.12.2017 г.
Спорен е въпросът за принадлежността на правото на собственост на
държавата върху имот № 147011, предмет на договора за покупко-продажба от
26.02.2009г., част от който е и процесният недвижим имот - № 147016, чиято
недействителност е обявена с Решение от 06.02.2015 г. по гр. д. № 77/2014 г.
на ОС – Монтана.
Районен съд – Б правилно е изследвал всички доказателства по делото и
е достигнал до правилен извод за предпоставките на иска по чл108 от ЗС, че
ищеца е собственик на недвижимия имот, че ответника владее имота и липсва
правно основание за това владение.
Окръжен съд – В се солидаризира с извода на контролирания съд,
предвид събраните по делото доказателства. Безспорно е доказано, че ищеца -
МЗХ е собственик на спорния имот. Сделката, материализирана с Договор №
1/ 26.02.009 г. за покупко -продажба на недвижими имоти, по силата на който
Директора на ОД „Земделие” - гр. В, като пълномощник на Министъра на
Земеделието и храните, е прехвърлил на ЛАП правото на собственост върху
имот № 147011, от който впоследствие е образуван и процесния такъв - №
147016, е обявена за нищожна по силата на Решение от 06.02.2015 г. по гр. д.
№ 77/ 2014 г. на ОС - Монтана, влязло в сила на 12.12.2017 г. Поради
обявената нищожност, сделката не е породила правни последици, респективно
правото на собственост не е надлежно прехвърлено на купувача по договора Л
П, а от тук - последната не е могла да прехвърли надлежно правото на
собственост на ответника. И тъй като сделката не е породила
вещнотранслантивния ефект, имота е останал в патримониума на ищеца.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника в
първоинстанционното производство по отношение на собствеността на имота.
Районен съд – Б позовавайки се на Решение от 06.02.2015 г. по гр.д. № 77/
5
2014 г. на ОС - Монтана, влязло в законна сила на 12.12.2017 г. е спазил
императивните разпоредби на чл. 297 от ГПК. Зачитайки силата на присъдено
нещо с влязъл в сила съдебен акт, контролираният съд правилно е достигнал
до извода е ищеца МЗХ е собственик на спорния имот, поради което и този
въпрос не следва да бъде пререшаван.
В процеса пред първоинстанционния съд по безспорен и абсолютен
начин се доказа и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС,
а именно че ответника владее имота и то без правно основание.
По делото са събрани безспорни доказателства, че в имота, от страна на
ответника е била изградена Фотоволтаична ЕЦ, респективно - ответника е
установил е фактическа власт върху имот № 147016 в землището на с. Г, общ.
Р, обл. В и владее същия.
Нещо повече - ответника признава, че владее имота, предвид
изграденото в него съоръжение. Владението обаче е без наличие на правно
основание, тъй като се установи, че ответника не е придобил правото на
собственост върху недвижимия имот, нито пък владее имота на каквото и да
било друго правно основание.
Не е спорно по делото, че ответникът „ПИ ПАУЪР“ ЕООД е във
владение на процесния имот. Същият го владее без правно основание и дължи
предаване на владението на неговия собственик-Държавата.
Предявеният ревандикационен иск е основателен и правилно е уважен
от първоинстанционния съд, чието решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани
по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни
правни изводи, които се споделят и от настоящия съдебен състав.
В отговора на исковата молба в производството пред Районен съд – Б,
ответникът „ПИ ПАУЪР“ ЕООД е навел възражения с правно основание чл. 72
ал. 1от ЗС и с пр. осн. чл. 72, ал.З от ЗС.
Съгласно Тълкувателно решение № 111 от 1.XI.1962 г. по гр. д. № 104/62
г., ОСГК е прието,че владелецът - добросъвестен или недобросъвестен -
ответник по ревандикационния иск, може да поиска сумата за подобренията,
които е направил в процесния имот, не само чрез насрещен иск, но и по реда
на възражението.
6
По силата на чл. 72 ал. 3 от ЗС добросъвестният владелец има право да
задържи имота до заплащане на подобренията. Правото на задържане дава
възможност на добросъвестния владелец да откаже да предаде имота на
собственика-ищец и да иска предпочитателно удовлетворение от стойността
му. А за да може ответникът-добросъвестен владелец, да задържи процесния
имот до заплащане на подобренията, необходимо е да установи размерът на
вземането му. Следователно съществува връзка между правото на задържане и
вземанията, обезпечени чрез него, и понеже е безспорна възможността
правото на задържане да бъде упражнено само по пътя на възражението, без
насрещен иск, то следва, че добросъвестният владелец - ответник по
ревандикационния иск, може да поиска плащане за подобренията не само с
насрещен иск, но и по пътя на възражението. Възражението за задържане
обхваща и искането за плащане на увеличената стойност на имота, дължаща се
за направените подобрения.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на районен съд – Б
и намира, че направените възражения са допустими, поради следните
причини:
Ответникът е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл. 70, ал.
1 ЗС. Законовата разпоредба постановява, че владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без
да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. Ответникът е добросъвестен владелец, тъй като при
придобиването на имота по силата на Нотариален акт за покупко - продажба
№ 200 от 04.12.2009 г„ том IV, рег. № 2860, дело № 701 на Нотариус РК, не е
знаел, че праводателя му ЛАП не е собственик на процесния имот. И тъй като
ответното дружество притежава качеството на добросъвестен владелец, то има
основание да се позове на разпоредбата на чл. 72 ал. 1 ЗС - да иска за
подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения.
По делото безспорно е установено, че в процесния имот търговското
дружество е изградило ФВЕЦ - „Г 4”, състояща се от: трайно прикрепени към
земята с помощта на навити в земята на дълбочина от 1.40 м. спираловидни
метални колове; стоманено - алуминиеви конструкции, върху които трайно са
прикрепени фотоволтаични панели и инвертори; Фотоволтаични панели - 616
7
бр., всеки с мощност 230 вата; инвертори - 11 броя, всеки от тях с мощност 12
киловата; Комплексен трафопост КТП с трансформатор ТМХ 160/ 20/ 40
киловата, който КТП е трайно прикрепен към земята с помощта на бетонови
основи и фундамент, положен на дълбочина 1.20 м. в земята; положени в
земята на дълбочина 1.20 м. силови и контролни кабели, както и други
електротехнически съоръжения /главно разпределително табли - ГРТ,
разпределителни табла и др./ за присъединяване на произведената ел. енергия
към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България”.
От изготвените съдебно - техническа и допълнителни съдебно -
технически експертизи на вещото лице Р К - икономист по строителство и
икономист - счетоводител, както и от приетата в първоинстанционното
производство експертиза от вещото лице Г. се установява, че изградената
Фотоволтаична централа има белезите на недвижима вещ и същата е трайно
прикрепена към земята , по смисъла на чл. 110 от ЗС.
Съгласно цитирания член недвижими вещи са всички телесни вещи,
които от действието на човека са прикрепени трайно към земята. В настоящия
случай, безспорно е доказано, че построената в имота централа е изградена
спазвайки всички законови регулации, като по делото са приети доказателства
от които е видно, че същата притежава Разрешение за строеж от
компетентните за това органи по смисъла на чл.148, ал.2 от ЗУТ.Сградата е
въведена в експлоатация на базата на издадено Разрешение за ползване от
компетентната за това РДНСК-В по силата на чл.177, ал.2 от ЗУТ. Централата
е нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект, по силата на
чл.175, ал.6 от ЗУТ, във връзка с чл.52, ал.5 от ЗКИР.
Видно от посочените документи и приетите експертизи и заключения
на двете вещи лица, настоящия съдебен състав е съгласен с извода на Районен
съд – Б, че изградената изградило ФВЕЦ - „Г 4” представлява недвижима
вещ. В този смисъл е и съдебната практика обективирана в Определение
№839/19.12.2012 год по ч.гр.д.№549/2012 год. на ВКС, III Г.О.; 2. Определение
№393/12.10.2010 год. По ч.гр.д.№349/2010 год. на ВКС, II Г.О.;
И двете вещи лица посочват че стойността на извършените подобрения в
имота, е 610 000 лв. От тях следва да бъде приспадната пазарната стойност на
имот № 147016, която е в размер на 5 315.82 лв., или стойността с която се е
увеличила стойността на имота, е разликата между тези две стойности, или
8
съответно - 604 684.18 лв. Поради това, съдът намира, че възражението с
правно основание чл. 72 ал.1 ЗС, е основателно и доказано за сумата от 604
684.18 лв., и следва да бъде уважено в този размер, като за разликата до
претендирания размер 610 000 лв., следва да се отхвърли.
Подобренията са такива промени в недвижимия имот, които водят до
увеличаване на неговата стойност и които не могат да бъдат премахнати без
съществено да го увредят. Подобрение на един имот е налице, когато в него са
вложени труд, средства и материали, които водят до увеличаване на неговата
стойност. Извършените „полезни разноски” в случая водят до подобряване на
функционалните качества на имота и повишаване на неговата стойност.
Окръжен съд- В-приема, че всички части на изградената ФВЕЦ
представляват подобрения, които не могат да бъдат отделени без да се
разруши тяхната цялост. Видно от допълнително заключение на съдебно -
техническата експертиза от 17.10.2019 г., изготвено от вещо лице - Р К,
извършеното подобрение в имота, представлаващо ФВЕЦ представлява
сложно техническо съоръжение и премахването на който и да е от
компонентите му, в това число и на фотоволтаичните панели, ще доведе до
невъзможността съоръжението да бъде използвано по предназначение, тъй
като детайлите са трайно прикрепени към земята.
В тази връзка следва да се подчертае и заключението на вещото лице Р
К, според което :„..извършените подобрения в имота, представляващо
фотоволтаична електрическа централа, представлява сложно техническо
съоръжение, което за да може да служи по предназначението си – да
произвежда електрическа енергия, следва да има както земя, върху която да е
трайно и здраво прикрепено, така и основи, конструкция, фотоволтаични
панели, които да произвеждат електрическа енергия , инвертори,
трансформатори, които чрез положените здраво в земята кабели да отвеждат
произведената електрическа енергия към ел. мрежата. В тази връзка
отделянето на фотоволтаичните панели от конструкцията ще представлява
нарушаване на целостта на съоръжението и не може да работи по
предназначение… Премахването на един от компонентите на съоръжението
ще доведе до преустановяване на работата на централата.“
Заключението не е оспорено от страните и е прието по делото, като
съгласно същото при евентуалното премахване на фотоволтаичните панели,
9
същите ще бъдат повредени, като освен това ще бъде увреден и терена, върху
който е изградена централата. Вещото лице е дало заключение, че в случай на
премахване и на спираловидно навитите колове, същите ще бъдат негодни за
употреба, тъй като при премахването им биха били увредени. Стоманено-
алуминиевата конструкция, върху която са монтирани фотоволтаичните
панели, е захваната посредством навити метални колове, поставени на
дълбочина 1.40 м., трайно вкопани в земята. Изразено е становище, че
изграденият комплексен трансформаторен пост, е също трайно прикрепен към
земята с бетонови основи вкопани на дълбочина 1.20 м., като бетоновите му
основи са изградени на място, по традиционен метод за монолитно
строителство, включващо направата на изкоп, кофраж, полагане на арматура и
отливане на бетон. Силовите кабели също са положени в земен изкоп с
дълбочина 1.20 м.
Безспорно е установено по делото, че изградената в имот № 147016, ФВЕЦ
„Г - 4”, представлява законно строителство по смисъла на всички законови
изисквания. Поради това, така изградената ФВЕЦ не попада в хипотезата на т.
II - 7. от Постановление 6/ 27.12.1974 г. по гр.д. № 9/ 1974 г. на Пленума на ВС.
Така изграденото съоръжение представлява законно строителство, не подлежи
на премахване, поради което и на добросъвестния владелец, следва да бъде
заплатено обезщетение за направените подобрения.
Предвид уважаването на възражението с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС,
основателно се явява и акцесорното потестативно право на задържане на
имота по чл. 72, ал. 3 ЗС, до заплащането на обезщетението за направените
подобрения. Ответникът има право да задържи имота, докато ищеца не му
заплати направените разходи за извършените в имота подобрения.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
Съдът намира, че оглед на обстоятелството, че както въззивната жалба,
така и насрещната въззивна жалба са неоснователни, разноските остават за
страните, така както са направени.
Воден от гореизложеното, Съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 144/ 15.11. 2019 г. по гр. д. № 16/ 15г. по
описа на РС Б.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок
от съобщаването му пред Върховния касационен съд при условията на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11