РЕШЕНИЕ
гр.София, 24.07.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10554 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Предявен е
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от Х.П.Т., ЕГН **********, чрез
адв. Й.Д., САК срещу З.“ Б.И.“ АД, ЕИК********. Ищецът твърди, че на 22.01.2015
г., около 15:50 ч., докато се движел с велосипед в гр. София по бул. „С.“ на
кръстовището с ул.“ Луи Пастьор“, от второстепенна улица излязъл товарен
автомобил, който при извършване на маневра „ляв завой“, не пропуснал движещият
се с предимство велосипедист и го блъснал. В резултат от удара велосипедистът
се възкачил на предния капак на автомобила, след което паднал на пътното
платно, при което наранил силно лявата си ръка, ляво коляно и глава. Поради
изживяния стрес от ПТП получил гърч и му е поставена инжекция с Диазепам.
Ръката му е била гипсирана за повече от 30 дни. Следствие на травмите дълго
време търпял болки и страдания, не можел да движи ръката си за един
продължителен период от време, което довело до неудобства и затруднения в
ежедневието му. От травмата на главата получил постстравматична церебрастения,
с непериодични пристъпи на силно главоболие и световъртеж. Автомобилът, който
го блъснал – Форд „Транзит“ с рег.№ ********е
управляван от Н.Б.Н., който след инцидента отишъл при пострадалия, поговорил с
него и без да уведоми органите на МВР, напуснал местопроизшествието и заминал
за гр. Враца. По повод ПТП е образувано досъдебно и впоследствие съдебно
производство №5458/2015 г., което е приключило с Решение от 14.07.2015 г. с
което СРС признава Н.Н.за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и го е освободил от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а от НК. Ищецът твърди, че автомобилът, с които е блъснат, бил
застрахован при ответника с договор за „гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Въз основа на изложените обстоятелства, формулира петитум
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./
– обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и
затруднения в ежедневието му, вследствие на пътнотранспортно произшествие на
22.01.2015 г., около 15:50 ч в гр. София, причинено виновно от водача на
товарен автомобил Форд „Транзит“ с
рег.№ ********застрахован от ответника, ведно със законна лихва от датата на
деликта до окончателното плащане. Претендира разноски по делото. Моли съда да
бъде освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, евентуално чл. 83, ал. 2 ГПК.
Ответникът З.“Б.И.”АД,
***, представлявано от С.С.П., чрез адв. Ал. И., оспорва иска по размер и счита
претенцията за завишена и не съответстваща на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна
практика, както и на действително получените от ищеца телесни травми при ПТП.
Оспорва твърденията в исковата молба и инвокира доводи, че липсват медицИ.ки
доказателства за получено от ищеца вследствие на това събитие мозъчно
сътресение с последващ церебрастенен синдром. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не спазил задълженията си по
чл.15, ал.5 ЗДвП да използва десния пътен банкет, ако същият е годен за това и
това не пречи на другите участници в движението, като не е имал законово право
да се движи по това пътно платно и така се е поставил в превишен риск. Счита
сумата от около 4 000 лв. за напълно адекватна да послужи за обезщетение
на пострадалия. Претендира разноски, в случай на отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Приети са по
делото Констативен протокол №78/22.01.2015 г от СДВР „Пътна полиция“, Протоколи
за оглед на местопроизшествие за
настъпило ПТП на 22.01.2015г, Постановление на СРП от 01.04.2015 г. по ДМ ЗМ №
11037/2015 г, както и влязло в сила Решение по нахд №5458/2015 г., от които
материали се установи, че на 22.01.2015 г. в гр. София на кръстовището между
ул. „Луи Пастьор“ и бул. „С.“, при управление на МПС водача на товарен
автомобил Форд „Транзит“ с ДК №*********Н.Н.е нарушил правилата за движение,
като е отнел предимството на движещия се велосипедист, съгласно чл. 51, ал. 1
ЗЗП, с което е причинил на Х.Т. средна телесна повреда, изразила се в счупване
на стилоидния израстък на лъчевата кост на лявата ръка, както и други
наранявания.
Страните в
процеса не спорят относно обстоятелствата, касаещи: настъпването на ПТП на
посочените в исковата молба дата, място и участници в него, както и относно наличието
на валидно застрахователно правоотношение по риск „Гражданска отговорност“
относно товарен автомобил Форд „Транзит“ с ДК №*********с ответното дружество
по посочената в исковата молба полица и нейното действие към датата на
събитието.
Въз основа
на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, вкл. уточненията на
вещото лице С. при изслушването му в открито съдебно заседание, съдът намира за
установено, че велосипедистът се е движил от ляво на дясно спрямо товарния
автомобил в лентата за движение на бул. С. по посока от бул. „П.В.“ към ул.
„Адам Мицкевич“. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да избегне
ПТП, като спре и пропусне велосипедиста. По делото не се установява наличие на
пътен банкет.
Приета е и
съдебномедицИ.ка експертиза, от заключението на която се установява, че на Х.Т.
е било причинено счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка,
контузия на лява коленна става и разкъсно-контузна рана на брадичката, които
травми са в пряка причинна връзка с произшествието на 22.01.2015г. Причинено е
разстройство на здравето в случаите на средна телесна повреда, като за
подобна увреда се предвижда лечение чрез гипсиране за 35-45 дни. В резултат от
понесената травма на ръката, ищецът може да търпи периодични неприятни усещания
до явна болка при промяна във времето, висока влажност или по-големи
натоварвания. Според вещото лице няма причина към 29.10.2016 г. пострадалият да
не е възстановен от уврежданията. Не се установява с оглед на събраните
доказателства и направената експертиза, че пострадалият е получил гърч,
поставена му е инжекция с Диазепам и е имал мозъчно сътресение и последващ
церебрастенен синдром.
Разпитани са
като свидетели водача товарен автомобил Форд „Транзит“ Н.Б.Н.и
К. П.Т. – брат на ищеца. В показанията на първия се твърди, че видимо на
ищеца нищо му нямало и пострадалият е повтарял, че му е счупена рамката на
очилата, за която св. Н.дал на Т. 15 (петнайсет) лева. Дал показания в РУ на
МВР – гр. София, започнало наказателно дело, което било прекратено с налагане
на административно наказание. От показанията на свидетеля К. Т. – брат на
пострадалия - се установява, че ищецът се е върнал вкъщи сам с колелото, преди
да посети лечебно заведение. Оплаквал се е от болки в ръката. След като отишъл
с родителите си в „Пирогов“, му гипсирали ръката, като гипсът останал за около
месец, било му неприятно. След като гипсът е свален, ищецът посещавал
рехабилитационни процедури в продължение на две седмици. Имал затруднения да се
обслужва, поради което баща му му помагал. Станал е тревожен и е бил неспокоен
при необходимост да излиза навън.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между
ответника и собственика на лек автомобил Форд „Транзит“ с ДК №*********е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките на срока на действие на
застраховката е настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на
водача на застрахования автомобил за вреди в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволено
увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства –
установява се настъпването на транспортно произшествие на сочената дата,
причинено виновно от водача на застрахования автомобил, който е отнел
предимство на участник, движещ се по път с предимство, и не е спрял, за да
предотврати удара. Установява се настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-следствената
връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат. Механизмът
на пътнотранспортното произшествие е установен от приетите материали, ползващи
се с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на
МВР, прокуратура и съд действия и изявления, от приетата по делото
автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните. Осъществени са следователно
предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, според която разпоредба увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
В резултат
от деликта, ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки, страдания и уплаха,
и това се установява от показанията на свидетелите и приетата съдебномедицИ.ка
експертиза, която съдът възприема изцяло, тъй като е безпристрастно и
компетентно изготвена. От показанията на свидетеля Н.се установява, че ищецът
веднага след удара е преживял болки в дясната ръка и е бил уплашен. Установява
се, че болките и страданията на ищеца са били по-интензивни по време и
непосредствено след инцидента и са отшумели в рамките на два месеца след
проведено лечение. Установява се от показанията на свидетеля Х.Т. – брат на
пострадалия, че пострадалият е успял да се прибере сам вкъщи, което изключва
наличие на силно шоково състояние или друго екстремно разстройство на физичното
или психично здраве непосредствено след произшествието. Инцидентът обаче е
повлиял негативно на увереността на ищеца, като при същия са се появили чувства
на безпокойство и уплаха от излизане навън в следващите на ПТП седмици.
По отношение
на доводите за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, съдът счита,
че те не са доказани и са неоснователни. Съпричиняване на вредоносния резултат
ще е налице, когато поведението на пострадалия може да се постави в пряка
причинна връзка с увреждането. В конкретния случай такова поведение на ищеца не
се установява от доказателствата по делото. На първо място, установява се, че
на процесния булевард няма пътен банкет, по който велосипедистът да се движи
съгласно нормата на чл.15, ал.5 ЗДвП, на която ответникът се позовава.
Установява се още, че ищецът се е движил в крайната дясна лента на булеварда по
посока на своето движение. Не е категорично дали движението е било възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение, както изисква чл.80, т.2 З.вП,
но според приетия по делото механизъм на произшествието, последното би
настъпило независимо от това колко близо до дясната граница на платното за
движение се намира велосипедиста, следователно това поведение на последния не
се намира в причинна връзка и не е допринесло за увреждането. От показанията на
свидетеля Н.може да се заключи, че същият е видял велосипедиста.
Съгласно
чл.52 ЗЗ. обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В конкретния случай с оглед доказаните вреди, тяхната
интензивност, характер и продължителност, с оглед обстоятелствата около самия
инцидент, съдът намира, че сумата от 12 000лв. би била в състояние да обезщети
най-справедливо ищеца за преживените от него болки, страдания и стрес от
пътнотранспортната злополука. Посоченото обезщетение следва да бъде поето от ответното
дружество в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на
прекия причинител. Както се приема и в задължителната съдебна практика,
понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката
на съда по същество на конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането,
състояние на пострадалия и др.
В исковата молба ищцата
претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ
/отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на
застрахования пред третите лица –ищеца, произтича от непозволено увреждане. При
непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на
деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на
обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви
за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица,
съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде,
както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на
увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както
към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху
дължимото на ищцата обезщетение се дължи от деня на увреждането - 22.01.2015г.
до окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата до първоначално
предявения размер от 30 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
Ищецът не е направил
разноски по делото. същият е освободен от заплащане на такси и разноски на
основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Неговият процесуален представител претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА. Тази претенция е
основателна. На адв.Д. се следва възнаграждение съобразно уважения размер на
иска и Тарифа №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 690лв.
Ответникът претендира
разноски в размер на 2700лв., от които 190лв. възнаграждение за вещо лице по
САТЕ, 10лв. разноски за свидетел и 2500лв. адвокатско възнаграждение. Процесуалният
представител на ищеца прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски. С оглед правната и фактическа сложност на делото възражението за
прекомерност на направените разноски е основателно. Следва да се присъди
възнаграждение съобразно минималния размер възнаграждение за предявения иск
съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или 1050лв. Съразмерно отхвърлената част от иска на ответника се
следват разноски в размер на 104лв.
На основание чл.78 ал.6
от ГПК в полза на съда следва да се присъди държавна такса в размер на 480лв. и
105,60лв. разноски за СМЕ, платими от ответника.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА З.“ Б.И.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х.П.Т.,
ЕГН ********** сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева обезщетение за
причинените на 22.01.2015 г. неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило
в гр. София, на кръстовището между бул. „С.“ и ул.“ Луи Пастьор“, ведно със
законната лихва от 22.01.2015 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения размер от 30 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.П.Т. да
заплати на „З.“ Б.И.“ АД разноски по делото в размер на 1154лв.
ОСЪЖДА „ЗД“ Б.И.“ АД с ЕИК******** да заплати на
адвокат Й.Д., САК сумата 690 лева
адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца адвокатска помощ на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗД“ Б.И.“
АД, с ЕИК********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 585,60
лева – дължима държавна такса и разноски съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: