Р Е Ш Е Н И Е
№ 568 15.10.2019 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на трети
октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№903 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Делото е образувано по искова
молба на К.Б.Д., ЕГН ********** против Застрахователно дружество „БУЛ ИНС”АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джейм Баучер”№87. Ищецът
твърди, че на ***
в гр.*** докато пресичал
пътното платно по пешеходна пътека
тип „зебра” в района на ул.”***” и ул.”***” бил блъснат от лек автомобил
„Опел Зафира” с
рег.№РВ3098КМ, управляван от
М.М.С.. От
удара на ищеца било причинено
счупване на шийката на дясната
бедрена кост. Приет бил за лечение
в болница, където му направили операция
със смяна на дясната тазобедрена
става. Получените травми причинили
на ищеца силни и продължителни болки и страдания, затруднения при обслужването. През първите три седмици след изписването
му от болница
бил на легло
и не можел да става; често
се будел и не можел да
спи; разчитал изцяло на помощта
на близките си; след 45-тия ден постепенно започнал да прави
опити да се изпратя и да
се придвижва сам. Към момента на подаване на исковата
молба твърди, че не е напълно
възстановен. Твърди се, че към датата на произшествието
виновният водач имал валидна застраховка “гражданска отговорност” при ответното
дружество, посредством застрахователна полица с период на покритие от
28.01.2018г. до 27.01.2019г.
Ищецът отправил към ответника
писмена претенция за обезщетяване на претърпените при инцидента неимуществени
вреди, но получил отказ. Сезира съда с искане да осъди ответника да му заплати
80 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане.
В хода на делото ищецът К.Б.Д. е починал и на негово място
като ищци са конституирани неговите наследници – съпруга Л.Г.Д., ЕГН **********,
дъщеря К.К.В., ЕГН ********** и син Й.К.Д., ЕГН **********.
В съдебно заседание пълномощникът им е уточнил, че всеки от тях претендира 1 /
3 от търсеното от наследодателя им обезщетение или сума в размер на
26 666,00 лева.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответника ЗД”Бул Инс”АД чрез
пълномощника адв.Н.Ш., с който искът се оспорва.
Навеждат се следните възражения: оспорва се механизма на ПТП; оспорва се
констативния протокол за ПТП; оспорва се твърдяната причинно-следствена връзка
между ПТП и причинените на ищеца вреди; застъпва се становище, че се касае за
случайно деяние; претенцията се оспорва по размер като несъответстваща на критерия
за справедливост и на икономическата и социална действителност; лихвите за
забава се дължат не от датата на застрахователното събитие, а от датата на
уведомяването на застрахователното дружество.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от протокол от съдебно
заседание, проведено на 28.05.2019г. по НОХД №394/2019г. по описа на ****
районен съд, съдът е одобрил постигнато споразумение между прокурор при Районна
прокуратура – гр.*** и М.М.С. в следния смисъл:
признава се обвиняемият М.М.С., ЕГН ********** ***,
за виновен в това, че на ***г. в гр.***, при управление на МПС – лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№РВ3098КМ, е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на К.Б.Д.
/пресичащ пътното платно на пешеходна пътека/ средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, довело до трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник. За извършеното от С.
престъпление по чл.343, ал.3 от НК на същия е наложено наказание.
При наличие на доказателства за
вината на водача на лекия автомобил е безпредметно да се коментира оспорването
от страна на ответника на констативния протокол за ПТП относно отразените в
него причини за произшествието.
По делото не е спорно
обстоятелството, че към момента на деликта за лекия
автомобил, управляван от М.С. е била налична застраховка „гражданска
отговорност“ при ответното дружество посредством застрахователна полица №***,
валидна за периода от 28.01.2018г. до 27.01.2019г.
Приетата в настоящото
производство автотехническа експертиза на вещото лице
С.М., която съдът възприема като компетентно изготвена и неоспорена от
страните, установява следния механизъм на настъпване на ПТП: водачът М.М.С. е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№РВ3098КМ по платното за движение на ул.“***“
в гр.***, като е предприел маневра „завой наляво“ към ул.“***“. През това време
пешеходецът К.Б.Д. е пресичал платното за движение на ул.“***“ в посока от
дясно на ляво пред лекия автомобил „Опел“, модел „Зафира“.
Водачът С. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца и така
е настъпил удар в предната лява част на автомобила. Като причина за ПТП вещото
лице посочва поведението на М.С., който е имал техническа възможност да избегне
удара, като отложи потеглянето си, за да пропусне пешеходеца, но не е реагирал своевременно.
Приетата по делото медицинска
експертиза на вещото лице Д.М. установява, че при инцидента на *** на К.Д. е
причинено счупване в областта на шийката на дясна бедрена кост. Проведено е
оперативно и консервативно лечение – подмяна на счупената става с изкуствена.
По време на престоя в болничното заведение ставата се изкълчва и е наместена
отново. Д. е изписан на ***г. с указание да ползва помощни средства 45 дни и да
провежда антитромботична терапия още 25 дни. След
изписването спазвал постелен режим в продължение на
три седмици, а след 45 дни се приучвал да ходи и да натоварва оперирания крак. Вещото лице посочва, че обичайният
период за възстановяване на травмата при пациенти на тази възраст е 5-6 месеца.
Посочва, че на наследодателя на ищците е била причинена болка със силно изразен
характер. Изтърпял е силно изразени страдания поради продължителността на
лечението, засягане на важна става и затруднено придвижване и обслужване по
време на лечението.
За установяване
на преживените от К.Д. болки
и страдания е разпитана като свидетел Е.Д. – негова
снаха.
Показанията й се кредитират като последователни, логични и съответстващи на
останалите доказателства по делото. Според свидетелката Д. бил неадекватен след
операцията. При изписването синът му го
носел на ръце. В къщи денонощно го обслужвали като малко дете за всички
ежедневни дейности – хранене, къпане, ходене по нужда. Изпитвал много болки и
като цяло се бил отказал да живее. Преди инцидента бил жизнен и много помагал
на семейството.
Събраните по делото доказателства
установяват по безспорен начин, че описаното в исковата молба ПТП е виновно причинено
от водача на лекия автомобил М.С.. Той е нарушил правилата за движение по
пътищата, като не е осигурил предимство на движещия се по пешеходната пътека К.Д..
В пряка причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача е причинената на К.Д. средна телесна повреда, последвана от
смяна на тазобедрената става.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема, че съгласно чл.432 от КЗ са
налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на наследодателя на ищците неимуществени вреди, които са следствие от извършения деликт.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. При това съдът
отчита силните по интензитет болки, извършената операция и проведено лечение,
продължителният период на възстановяване и нуждата от помощ в този период.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че сума в размер на 45000,00 лева се явява
справедливо обезщетение за претърпените от К.Д. неимуществени вреди. Тъй като
обезщетението се претендира по равно от наследниците, техните искове ще се
уважат до размер на 15 000,00 лева. За разликата над този размер до
предявените размери от по 26 666,00 лева исковете ще се отхвърлят като
неоснователни.
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за
които отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия случай не
се спори и се представят доказателства за това, че пострадалият е предявил
претенция пред застрахователя на ***г., като не се твърди и не се доказва
по-ранна дата на уведомяване от застрахования. Ето защо законна лихва върху
определените от съда обезщетения е дължима и ще се присъди от посочената дата.
Претенциите за лихви ще се отхвърлят за периода от ***г. до ***г.
По
отношение на разноските.
Ищците
са освободени от заплащане на държавна такса в производството. За
възнаграждение на вещи лица по допуснатите експертизи от бюджета на съда е
платена сума от 500,00 лева. Тази сума на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на Държавата, бюджета на съдебната власт, по бюджетна
сметка на ВСС, както и сумата 1800,00 лева – държавна такса върху размера на
уважените искове.
Ще
се уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Д.Й. на основание чл.38, ал.2 ЗА. При цена на уважените искове в размер на 45000,00
лева, дължимото възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1880,00
лева, което и следва да се присъди в полза на адвоката.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част на исковете. В настоящия случай ответното дружество е
направило разноски в размер на 20,00 лева – за призоваване на свидетел.
Съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.02.2019г. между ЗД”Бул Инс”АД и адвокатско
дружество „А., Х. и партньори“ за процесуално представителство по настоящото
дело е уговорено възнаграждение в размер на 4219,20 лева с ДДС или 3516,00 лева
без ДДС. Видно от представените доказателства /проформа
фактура от 30.05.2019г., фактура от 05.06.2019г. и платежно нареждане от
04.06.2019г./ ответникът е платил адвокатско възнаграждение в по-нисък размер
от уговореното, а именно сума от 3516,00 лева с ДДС. Така платеното
възнаграждение не е прекомерно съобразно с фактическата и правна сложност на
делото, като се има предвид, че минималното адвокатско възнаграждение при
материален интерес от 80000,00 лева е в размер на 2930,00 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо възражението на ищците по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
В
обобщение доказателствата сочат, че ответното дружество е направило разноски по
делото в общ размер на 3536,00 лева. В негова полза ще се присъди част от тази
сума в размер на 1547,00 лева, представляваща разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД”Бул
Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да
заплати на Л.Г.Д., ЕГН ********** ***, К.К.В., ЕГН ********** *** и Й.К.Д., ЕГН ********** *** сума
в размер на 15 000,00/петнадесет/ хиляди лева на всеки един от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от техния
наследодател К.Б.Д., ЕГН **********, починал на ***г., изразяващи се в болки и страдания
от причинената му средна телесна повреда /счупване на шийката на дясната
бедрена кост/, получена при ПТП на ****г., виновно причинено от М.М.С. – водач на застрахован при ответника лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№РВ3098КМ, ведно
със законна лихва върху главниците, считано от *** до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над присъдените суми от 15 000,00 лева до пълните
предявени размери от 26 666,00 лева, както и претенциите за лихви за
периода от ***г. до ***г.
ОСЪЖДА ЗД”Бул
Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да
заплати на Д.Й. ***, с адрес на кантората: ****, сумата 1880,00 лева –
дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА
“ЗД”Бул Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да
заплати в полза на Държавата,
бюджета на съдебната власт, по бюджетна сметка
на ВСС сумата 1800,00 лева – държавна такса по
делото, както и 500,00 лева – разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА
Л.Г.Д.,
ЕГН ********** ***, К.К.В., ЕГН ********** *** и Й.К.Д., ЕГН ********** *** общо да заплатят на “ЗД”Бул
Инс”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87
сумата 1547,00 лева, представляваща разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: