Р Е Ш Е Н И Е
№2458/22.05.2013г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди и тринадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №
427 по описа
на Варненски районен съд за 2010г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.П.П. – Г., ЕГН ********** *** А, с която са предявени искове с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК, срещу П.Д.П.,***, П.А.А.,
ЕГН ********** ***, А.С.А., ЕГН ********** *** Д. А. № 1 и Т.А.А., ЕГН ********** ***, за приемане за установено в
отношенията между страните, (съобразно допуснато изменение на предявения иск с
определение от с.з. проведено на 10.12.2010г.), че ищцата е собственик на 25
кв.м. реални части от УПИ ХІІ-432 с площ от 708 кв.м. от който стар имот са
образувани нови имоти УПИ ХVІІІ-642 и УПИ ХVІІ-642, от които 15 кв.м
досежно УПИ ХVІІІ-642, който иск е предявен срещу П.А.А., А.С.А. и Т.А.А.,
и 10 кв.м. от УПИ ХVІІ-642, който иск е предявен срещу П.Д.П..
В исковата молба се поддържа, че процесните имоти №
УПИ ХVІІІ-642 и УПИ ХVІІ-642, са
образувани от стар имот № ХІІ-432, кв.33 по пана на гр. Аксаково. Излага, че
през 1978г., наследодателя на ищцата неин баща П. П. и неговия брат М. П. са
разпределили правото на ползване на имот ХІ-432, по силата на което устно
споразумение М. П. ползва половината от имота в източната му част, а
наследодателя на ищцата западната му част, където се намира и процесната
граница. Поддържа, че собствеността върху 25 кв.м. реална част от новообразувани
имоти УПИ ХVІІІ-642 (15 кв.м.) и УПИ ХVІІ-642 ( 10 кв.м.), е придобила по давност, с оглед владение, упражнявано за периода
от 1983г. до завеждане на исковата молба в съда, като се присъединява към
владението на нейните праводатели, които са вледели
имота в периода от 1978г. до 1983г. Сочи, че винаги тя е упражнявала фактическа
власт над процесните 25 кв.м., като сочи, че същите са били винаги част от имот
№ ХІІ-432, кв.33, по стария план на гр. Аксаково. Сочи, че границата е
материализирана с плана от 1967г., като с приетия план през 2001г. границата е
изместена над допустимите по закон отклонения. Сочи, че през 1998г.,
собствениците на старите парцели № ХІІ-432 и ХІ-432, са направили измерения по
стария план, като са поставили бетонови колчета по самата граница, като в този
обем е било осъществявано и владението до 2010г., когато ответниците са
премахнали поставените колчета. Сочи, че в имот ХІІ-432 (стар), сега УПИ
ХVІІ-642 се намира постройка, която се намира точно на границите на имотите. Сочи,
че други граници на имота са още една постройка, която към момента е полусъборена, която се намира по-напред от към улицата,
както и асма, която също е граница между двата имота.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците
П.А.А. и Т.А.А., в който се оспорва
иска по допустимост
и основателност въз основа на твърдение,
че ищцата не осъществява владение върху претендираната от нея реална част,
както и че сделката за покупка
на част от
урегулиран поземлен имот с неуредени сметки по регулация
е нищожна. Твърди се, че по силата на
сделката, обективирана в нот. акт
№1718/2002г., на която същата основава
правата си, е придобила ид.части единствено от УПИ ХІІ-641 в
кв.33. Твърди се, че ответниците към момента владеят УПИ ХVІІІ-642 с площ от 310 кв.м,
образуван по силата на заповед
№1596/22.12.2008г. на
Кмета на Община Аксаково, придобит чрез възмездна
сделка за покупко-продажба по нот. акт
№80/2008г. Оспорва се осъществяваната
от ищцата фактическа власт върху имота, понастоящем
и през последните пет години, като
се твърди, че изтеклата в предходен период давност, евентуално в нейна полза, е заличена вследствие на загубването на владението впоследствие.
В евентуалност навеждат
твърдения за придобиване по давност от праводателя
им върху частта от УПИ ХІІІ-642 по плана от
2001г. чрез владение, осъществявано от 1973г. до
29.12.2008г.
В
срока по чл.131 от ГПК не е постъпил
отговор от ответника П.Д.П..
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото (л.13)
договор за покупко – продажба от 10.10.1978г., по силата на който А. Д. продава
на П. П. и М. П., дворно място с площ от 740 кв.м., включени в парцел № ХІ-432,
кв.33 по плана на с. Аксаково заедно с построената в същото място едноетажна жил. сграда.
От представения по делото
(л.14) договор за дарение от 13.01.1983г., оформено в НА № 41, т.1, дело № 108/1983г.
се установява, че П. и Р. П.ви даряват на дъщеря си В. П. ½ ид.части от парцел ХІ-432, кв.33 по плана на с. Аксаково,
цялото с площ от 740 кв.м. заедно с построената в същото място сграда.
Представя се по делото
удостоверение за наследници (л.137) на А. Д.П., от която се установява че
наследници на същия са неговите синове – М., Д. и П. П..
От представеното по делото (
л.136) удостоверение за наследници на П. П., се установява, че след смъртта на
лицето негови наследници са Р. П., М.П.-Г. и Гергана Лечева.
С решение от 21.12.2001г. на
ВРС, постановено по гр.дело № 3634/2001г. е допусната промяна на името на
ищцата, като видно от съдебното решение В. П.П. и М.П.П. са едно и също
лица. Със същото решение е постановена промяна на фамилното име на ищцата, от П.
на П..
Представен е по делото договор
за продажба от 20.09.2002г., оформен в НА № 171/том І, рег. №7197/117 от 2002г. по силата на който Д. С. продава на ищцата
½ ид.части от имот №ХІ-432, в кв.33 на с.
Аксаково, целия с площ от 740 кв.м.
Представен е по делото НА №
104, т.ХVІІІ, дело № 5249/02.10.1990, по силата на който Е.М.К. ½ ид.части от УПИ ХІ432, кв.33 на с. Аксаково, целия с площ
от 740 кв.м.
Представя се по делото договор
за покупко – продажба от 29.12.2008г., оформен в НА № 80, т.VІ, рег. № 8392,
дело № 950/2008г., по силата на който П.П. продава на П.А.А. и Т.А.А., при
равни квоти ПИ с площ от 310 кв.м., съставляващ УПИ ХVІІІ-642, квм.33, по плана на
гр. Аксаково.
Представя се по делото Заповед
№ 1590/22.12.2008г. на Кмета на община Аксаково, по силата на която е изменен
действащия план на гр. Аксаково, в частта досежно кв.33 за УПИ ХІІІ-642, от
който се образуват два нови имота: УПИ ХVІІ-642 и ХVІІІ-642.
От заключението на в.л. Ш. Х.
по назначената единична СТЕ се установява, че УПИ ХІІ-641 попада в кв.33 по
плана на гр. Аксаково, който е одобрен със заповед № 358/20.12.2001г. на кмета
на община Аксаково. В.л. сочи, че за територията, в която се е намирал имота е
действал РП от 1967г., като в същия имотите са били отредени под №№ ХІ-432 и
ХІІ-432 в кв.33 по плана на с. Аксаково. Сочи, че със заповед №
187/15.11.1980г. плана е бил изменен, като имотите са запазили своята
номерация. Експерта сочи, че към момента действа ЗРП на гр. Аксаково, одобрен
със Заповед № 358/20.12.2001г. на кмета на Община Аксаково, като със заповед от
22.12.2008г. на кмета на община Аксаково е одобрен ПУП – ПРЗ, с който се изменя
УПИ ХІІІ-642 и от него се образуват два нови УПИ – ХVІІ-642 и ХVІІІ-642. По
плана от 1967г. имот ХІ-432 е с площ от 717кв., а имот ХІІ в кв.33 с площ 694
кв.м. По плана от 1980г. имот ХІ-432 е с площ от 720кв., а имот ХІІ в кв.33 с
площ 696 кв.м. по действащия РП от 2001г., УПИ ХІІ е с площ от 695,10 кв.м., а
УПИ ХІІІ-642 е с площ от 709,80 кв.м.
От заключението на назначената
по делото тройна СТЕ на вещите лица Ю.П., Д. П. и В. А. се установява, че
ищцата по различните действащи във времето планове е била собственик както
следва, по РП от 1967г. – 722 кв.м., по РП от 1980г. на 724 кв.м. , по РП от
2001г. на 696 кв.м., а по документ за собственост 740 кв.м. ответниците по РП от
1967г. са били собственици на 698 кв.м., по РП от 1980г. на 700 кв.м. и по плана от 2001г. на 702 кв.м., а по документи
за собственост на 708 кв.м. Експертите дават заключение, че разликата в
площите се получава от разминаването в
имотните граници през годините, като разминаването не е единствено само по
общата на имотите граница, а и в останалите. Сочи се, че разликата в площта на
имота на ищцата по плана от 1967г. с таза по плана от 2001г., възлиза в размер
на 28 кв.м., съответно разликата за имота на ответниците между тези два плата
възлиза на 4 кв.м. В експертизата се сочи, че лицето на имота на ищцата по
плана от 67г. възлиза на 20,56м., по плана от 80г. на 20,56м., а по плана от
2001г. на
От заключението на назначената
по делото тройна СТЕ на вещите лица Й. В., К. В. и Ж. Б. се установява, че съществува
гранична разлика между западните граници на имот №ХІ-432 по РП от 67г. и имот №
ХІІ-641 по КРП от 2001г., която в. лица на скица на л.253 са оцветили в сив
цвят. Излага се, че в резултата от това кръстосване на западната граница на ХІ-432 по РП от 67г. със западната граница на
ХІІ-641 по КРП от 2001г., то фигурата която се образува между тях откъм южната
страна води до намаляване на имот № ХІ-432 по РП от 67г. с 14,20кв.м., фигурата
която се образува от към северната граница – увеличава същия имот № ХІ-432 по
РП67г. Експертите сочат, че сумарното намаление на имот Х—432 по ВР от 1967г.,
спрямо имот № ХІІ-641 по КРП от 2001г. възлиза на 13,60 кв.м., посочени със сив
цвят на скицата към заключението на в.лица.
По искане на ищцата са
разпитани свидетелите В. А. и А.Б..
Свидетеля А. сочи, че познава
ищцата има впечатления за имота от 2004г.-2005г. Сочи, че за да се влезе в
къщата на ищцата се влиза през голяма портална врата в двора, покрай намиращ се
в имота зид, след което се изкачват няколко стъпала. Сочи, че в имота има асмалък от тръбна конструкция, който в едната си част е
захванат за зида, а в другата си част за къщата.Сочи, че между находящия се в
имота на ищцата подпорен зид и съседния имот от към западната част, на около 1-
Свидетеля Байчев, сочи че
познава ищцата, посещавал е имота за пръв път през 1985г. Излага, че при
посещенията си в имота същия е виждал подпорен зид – подпорна стена. Сочи, че
преди са били разположени между имотите бетонови колчета, които вече ги няма,
като сочи, че същите са били поставени на метър от подпорната стена, успоредно
спрямо нея и перпендикулярно спрямо пътя. Сочи, че не му е било известно
подпорната стена е да е била граница на имота на ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Изложените
в исковата молба твърдения и формулираният, въз основа на
тях, петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявен установителен
иск за собственост
с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване по отношение на
ответниците,
на правото на собственост на ищцата по отношение на
описания в исковата молба реална част от УПИ ХVІІІ-642 (15 кв.м.) и УПИ ХVІІ-642 ( 10 кв.м.),
при наведени твърдения, че посочените два имота са образувани от стар имот УПИ ХІІ-432 с
площ от 708 кв.м. Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на
положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните
досежно установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право.
В качеството й на страна, заявяваща право на собственост
върху имота, ищцата следва да установи
по пътя на
главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на
въведеното придобивно основание.
В разглеждания случай, ищцата се позовава (съобразно направено изменение с
определение от с.з. проведено на 10.12.2010г.) на първично
придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна
давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху процесните реални части с намерение за своене
в периода от 1983 година до предявяване на
исковата молба в съда, при присъединяване на владението на нейните праводатели, а т.е. от 1978г. до 1983г. Не се сочат в
условията на евентуалност други основания за придобиване на имота.
Забраната за придобиване на реална
част от имот е възведена през 1973г., когато е влязъл в сила ЗТСУ, отм. през
2001г. С решение №
185/01.03.2010г., постановено по гр.дело № 280/2009г. на ВКС, І-во ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо
задължителна за настоящия съд съдебна практика, е прието разбирането, че до 2001г. в ЗТСУ е съществувала изрична забрана за придобиване на част от
парцел по давност /в този смисъл чл.59 ЗТСУ/отм./ в редакцията му до
изменението с ДВ брой 34/2000г., който гласи, че реално
определени части
от дворищно-регулационни парцели не могат
да се придобиват
чрез правни сделки или по
давност. В чл.59 от ЗТСУ /отм./ в редакцията
му след изменението
с ДВ брой 34/2000г. и в
чл.200 от ЗУТ е предвидено,
че владението върху определена реална част от парцел
може да доведе
до придобиване по давност на тази реална част, но не
и на ид. част от целия парцел и то само при
определени условия /ако са спазени
изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ
и размери на парцелите/.
Съдът кредитирайки заключенията на
назначените в хода на съдебното производство съдебно – технически експертизи,
същите ценени от съда, като обективно и компетентно дадени, приема че имотите
на ответниците, съответно УПИ
ХVІІІ-642 и УПИ ХVІІ-642, по действащия план от 2001г.,
са образувани от имот №ХІІ-641 по плана от 1967г. От заключенията на назначените СТЕ, съдът не може да приеме, че
реалната част от 25 кв.м., съставляваща сбор от посочените реални части от
имотите собственост на ответниците, може да бъде обособена като самостоятелен
имот, доколкото същата не отговаря на изискванията за обособяване на
самостоятелен имот, по параметри площ и лице към път.
Така изложеното налага извода, че ищеца не е станал собственик на посоченото
от нея първично придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза
придобивна давност, вследствие на упражнявана
непрекъсната и необезпокоявана
фактическа власт върху процесните реални части с намерение за своене
в периода от 1983 година до предявяване на
исковата молба в съда, при присъединяване на владението на нейните праводатели, а т.е. от 1978г. до 1983г.
Горепосоченото налага извода за неоснователност на предявените искове с
правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК от ищеца М.П.П. – Г., ЕГН ********** *** А срещу П.А.А., ЕГН **********,***, А.С.А.,
ЕГН ********** *** Д. А. № 1 и Т.А.А.,
ЕГН ********** ***, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 15 кв.м. реална част от УПИ ХVІІІ-642, съобразно регулационен план на гр. Аксаково
одобрен със заповед № 358/20.12.2001г., изменен със заповед № 1590/22.12.2008г.
на Кмета на Община Аксаково, както и срещу П.Д.П.,***, че ищцата
е собственик на 10 кв.м.
реални части от УПИ ХVІІ-642, съобразно регулационен план на
гр. Аксаково одобрен със заповед № 358/20.12.2001г., изменен със заповед №
1590/22.12.2008г. на Кмета на Община Аксаково, които имоти са образувани от
стар имот ХІІ-432, кв.33 по плана на с. Аксаково.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно представените по делото доказателства в полза на ответниците П.А.А. и Т.А.А. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 300 лева, съставляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство, за което е ангажирано доказателство, а т.е.
договор за правна защита и съдействие № 118257/17.05.2010г. Ответника А.С.А. не ангажира доказателства за сторени от същата разноски,
с оглед на което и такива не й се следват.
С определение о.с.з. проведено на 12.04.2013г. е бил определен окончателен
размер на възнаграждението на в.лица по назначената тройна СТЕ в размер на 615
лева, като ищеца е задължен в двуседмичен срок от датата на съдебното заседание
да представи доказателства за доплатен депозит в размер на 315 лева. В указания
от съда срок доказателства от ищеца не са ангажирани в тази насока, с оглед на
което и на осн. чл. 77 ГПК, като страна, която е
останала задължена за разноски по делото, същите следва да бъдат принудително
събрани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените искове
от М.П.П. – Г., ЕГН ********** *** А срещу П.А.А.,
ЕГН **********,***, А.С.А., ЕГН ********** *** Д. А. № 1 и Т.А.А., ЕГН ********** ***, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на 15
кв.м. реална част от УПИ
ХVІІІ-642, съобразно
регулационен план на гр. Аксаково одобрен със Заповед № 358/20.12.2001г.,
изменена със Заповед № 1590/22.12.2008г. на кмета на Община Аксаково, както и срещу П.Д.П.,***, че ищцата е собственик на 10 кв.м. реални части от УПИ ХVІІ-642,
съобразно регулационен план на гр. Аксаково одобрен със Заповед №
358/20.12.2001г., изменен със Заповед № 1590/22.12.2008г. на кмета на Община
Аксаково, които имоти са образувани от стар имот ХІІ-432, кв.33 по плана на с.
Аксаково, на осн.
чл. 124, ал.1 ГПК.
Осъжда М.П.П. – Г., ЕГН ********** *** А да заплати на П.А.А., ЕГН **********,*** и Т.А.А., ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста) лева съдебно – деловодни разноски, съставляващи
заплетено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Осъжда М.П.П. – Г., ЕГН ********** *** А да заплати в полза Варненски районен
съд сумата от 315 (триста и петнадесет) лева, съставляващи дължими от ищеца
разноски под формата на възнаграждение за вещи лица, по назначена и приета по
делото тройна съдебно – техническа експертиза, като и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: