Решение по дело №38899/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7972
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20211110138899
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7972
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110138899 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:



Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че ответникът претендира спрямо нея, че е титуляр на партида с кл.
№....., открита за имот, находящ се в гр. ......, в който се доставят ВиК услуги, и за който
установила, че ответникът е начислил сумата 10038.14 лв., представляваща дължима сума за
предоставени ВиК услуги. Моли да бъде признато за установено, че не дължи сумата от 600
лв., частично от 10038.14 лв., от една страна поради липса на облигационна връзка,
недоставяне на стоки или услуги на процесната стойност, от друга страна защото
принудителното й събиране е погасено по давност.
Ответникът оспорва иска в депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

На първо място следва да се посочи, че съдът намира исковата претенция за допустима,
1
споделяйки заложеното в представената от ищеца практика, че правото на защита на
длъжника срещу издадена заповед за изпълнение може да се осъществи и чрез предявяване
на отрицателна установителна претенция до изтичане на срока за подаване на възражение
срещу заповедта, каквато е настоящата, а образуваното заповедно производство не е
процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за предявяване на иск за недължимост на
вземането по заповедта.
Така приетата за допустима искова претенция, се явява и основателна.
Указано на ответника е че в негова тежест е да докаже договорните отношения между
страните за доставката на ВиК услуги, количеството на реално доставените услуги за
процесния период и размера на нейната цена; както и качеството „потребител” на
ответника, за които не сочи доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2014 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, приложима в настоящия казус, „потребители на услугите В и К
са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води“. Следователно за да бъде ангажирана
отговорността на ответника по настоящите искове на първо място ищецът следва да докаже,
че същият е титуляр на право на собственост или ограничено вещно право на ползване
досежно процесния имот.
Съдът намира, че нито едно от тези обстоятелства не бе доказано по делото. Въпреки
че съдът с доклада е указал изрично на ответника, че не сочи доказателства, такива не бяха
ангажирани в хода на производството, поради което претенцията следва да бъде уважена.

Относно разноските в производството:

При този изход на спора ответникът дължи да репарира извършените от ищеца
разноски за производството в общ размер на 50 лв. държавна такса, а в полза на
процесуалния му представител 360 лв. адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от П. Д. Б., ЕГН**********, срещу
“....., със седалище и адрес на управление: гр. ...... иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
че П. Д. Б., ЕГН**********, не дължи на „....., със седалище и адрес на управление: гр. ......
2
сумата от 600 лв., частично от 10038.14 лв., представляваща дължима сума за предоставени
ВиК услуги за имот, находящ се в гр. ......, начислени за периода 01.07.2012 г. до 14.12.2020
г.
ОСЪЖДА “....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, да заплати на П. Д. Б.,
ЕГН********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. държавна такса, а на адв.
Н.И. И. ЕГН **********, сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3