Присъда по дело №1615/2014 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 25.01.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.И

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Т.В.

                                                                             2. Н.Т.

 

при участието на секретаря А.С. и в присъствието на прокурор Д.Г., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА н.о.х.д. № 1615 по описа за 2014 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подс.Г.Н.И. – роден на ***г***, общ.П, българин, български гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това,  че на 11.05.2009г. в гр.Т и на 12.05.2009г. на пътен възел „П", общ.С, в съучастие като съизвършител с Х.Т.Т. и с К.Д.М., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35лв.), чрез заплашване, принудили С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му – да преотстъпи владението на товарен автомобил – влекач „МАН" с № * и хладилно ремарке „SCHMITZ" към него с № *, собственост на ,,**.“– Р и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615лв. на румънското търговско дружество ,,***.“ и в размер на 3000 евро (с левова равностойност 5 867,49лв.) на румънския гражданин С.С., поради което и на осн. чл.304 НПК СЪДЪТ го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр.чл. 213а ал.3 т.2 вр.чл.20 ал.2 НК.  

ПРИЗНАВА подс.Х.Т.Т. – род. на *** г. в гр.С, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование,безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 11.05.2009г. в гр.Т и на 12.05.2009г. на пътен възел „П", общ.С, в съучастие като съизвършител с Г.Н.И. и К.Д.М., с цел да набави имотна облага за подс.Г.И. в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35лв.), чрез заплашване принудил С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му – да преотстъпи владението на товарен автомобил - влекач „MAН" с рег. № // и хладилно ремарке „SCHMITZ" към него с рег. № ***, собственост на ,,*“– Румъния и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615,00 лв. на румънското търговско дружество ,,*“ и в размер на 3000 евро (с левова равностойност 5 867,49лв.) на румънския гражданин С.С., поради което и на осн. чл. 304 НПК СЪДЪТ го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл. 213а ал.3 т.2 вр.чл.20 ал.2 НК. 

ПРИЗНАВА подс.К.Д.М. – роден на ***г***, обл. П, българин, български гражданин, със средно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 11.05.2009г. в гр.Тутракан и на 12.05.2009г. на пътен възел „П", общ.С, в съучастие като съизвършител с Г.Н.И. и с Х.Т.Т. с цел да набави имотна облага за подс.Г.И. в размер на 45 000.00евро (с левова равностойност 88 012,35лв.), чрез заплашване принудили св.С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му – да преотстъпи владението на товарен автомобил – влекач „MAН" с рег.№ // и хладилно ремарке „SCHMITZ" към него с рег.№ ***, собственост на ,,*“– Р и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615,00лв. на румънското търговско дружество ,,*“ и в размер на 3000 евро (с левова равностойност 5 867,49лв.) на румънския гражданин св.С.С., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан по НОХД № 964/2005г. по описа на РС-Пазарджик, чиято присъда е влязла в законна сила на 17.07.2006г., поради което и на осн.чл.304 НПК СЪДЪТ го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.214 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 вр.чл.213а ал.3 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ вр.чл.20 ал.2 НК. 

Съдът постановява връщане на иззетия от подс.К.Д.М. мобилен телефон, който е подробно конкретизиран и отразен в протокол от 03.12.2009 г. за претърсване и изземване – (том 2, л. 112).

Съдът постановява връщане на иззетите от подс.Х.Т.Т. движими вещи, които са подробно конкретизирани и отразени по вид и количество в протокол от 03.12.2009г. за претърсване и изземване – (том 2, л. 118).

Съдът постановява връщане на иззетите от подс.Г.Н.И. движими вещи, които са подробно конкретизирани и отразени по вид и количество в протокол от 03.12.2009г. за претърсване и изземване – (том 2, л. 103).

 

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

2.

 

            Мотиви към Присъда № /2016г.по НОХД № 1615/2014г. по описа на СНС

 

            Производството е образувано по повод депозиран в СпНС обвинителен акт от  СП против подсъдимите Г.Н.И., Х.Т.Т. и К.Д.М., срещу които е повдигнато обвинение за извършено престъпление както следва:

Подс.Г.Н.И. е предаден на съд за престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 НК, а именно за това, че на 11.05.09г. в гр. Тутракан и на 12.05.09г. на Пътен възел „Петолъчката", общ.Сливен, в съучастие като съизвършител с Х.Т.Т. и с К.Д.М., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35лв.), чрез заплашване принудили св.С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му - да преотстъпи владението на т.а. влекач „MAН" с № // и хладилно ремарке „ШМИД" към него с № ***, собственост на * и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615лв. на румънското търговско дружество ** и в размер на 3 000 евро (с левова равностойност 5 867,49 лв.) на румънския гражданин С.С..

Подс.Х.Т.Т. е предаден на съд за престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 НК за това, че на 11.05.09 г. в гр.Тутракан и на 12.05.09г. на Пътен възел „Петолъчката", общ.Сливен, в съучастие като съизвършител с Г.Н.И. и К.Д.М. с цел да набави имотна облага за подс.Гр.И. в размер на 45 000 евро (с левова равностойност 88 012,35 лв.), чрез заплашване принудил св.С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му - да преотстъпи владението на т.а. влекач „MAН" с № // и хладилно ремарке „ШМИД" към него с № ***, собственост на * и с това причинил значителни имуществени вреди в размер на 231 615лв. на румънското търговско дружество **и в размер на 3 000 евро (с левова равностойност 5 867,49лв.) на румънския гражданин С.С..

            Подс.К.Д.М. е предаден на съд за престъпление по чл.214 ал.З т.2 вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.З т.2 вр.чл.20 ал.2 НК за това, че  на 11.05.09г. в гр.Тутракан и на 12.05.09г. на Пътен възел „Петолъчката", общ.Сливен, в съучастие като съизвършител с Г.Н.И. и Х.Т.Т. и с цел да набави имотна облага за подс.Гр.И. в размер на 45 000 евро(с левова равностойност 88 012,35лв.), чрез заплашване принудили св.С.Д.Н. да извърши нещо противно на волята му - да преотстъпи владението на т.а. влекач „MAН" с № // и хладилно ремарке „ШМИД" към него с № ***, собственост на * и с това причинили значителни имуществени вреди в размер на 231 615лв. на румънското търговско дружество ** и в размер на 3 000 евро (с левова равностойност 5 867,49лв.) на румънския гражданин С.С..

              Участващият по делото прокурор поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, като изразява становище за обоснованост и доказаност на същите.В тази вр. представителят на СП изцяло кредитира показанията на пострадалия свидетел С.Н. и на св.Л.Б., навеждащи данни за отправени заплахи от страна на подс.Гр. И. по отношение личността и семейството на горепосочения свидетел, като именно тази психическа принуда, обективирана посредством отправените заплахи създават мотивация у последния за разпореждане с инкриминираните вещи, предавайки владението им на подсъдимите.Прокурорът отправя молба за постановяване на осъдителни присъди за всеки един от горепосочените подсъдими, като съобразно критериите по чл.54 НК се наложи наказание съответно на подс.Гр.И. ЛСВ за срок от 5 години и глоба в размер на 5000лв., на подс.Хр.Т. - ЛСВ за срок от 8 години и глоба от 8 000лв., а на подс.К.М. – ЛСВ за срок от 7 години и глоба от 7 000лв.

            В хода на съдебните прения защитникът на подс.Г.И. в лицето на адв.М. Т. ангажира становище за недоказаност на процесното престъпление. Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие доказателства, защитата гради извод за липса на оказана психическа принуда върху св.С.Н., респ. за липса на реализиране на съставомерното изпълнително деяние, изискващо упражняване на принуда чрез изказване на заплашителни изрази, които да са от такъв интензитет, че да създадат основателен страх у свидетеля.В същото време и след съпоставка на всички, дадени от св.С.Н., показания по настоящото дело защитата се позовава на безспорност на факта на налично предварително знание у него за точния ден и място на срещата, като в противоречие с доказателствения материал и с обикновената житейска логика се явяват показанията му за възбуден страх, тъй като от момента на провеждане на инкриминирания телефонен разговар с подс.Гр.И. на 11.05.09г. свидетелят реално не е предприел никакви действия да съобщи твърдените от него факти за осъществяване на заплаха нито на работодателя си, нито на полицията, за да се прекратят или предотвратят евентуално тези заплахи и последващи действия.

          Защитата на подс.К.М. - адв.К. отправя искане за постановяване на оправдателна присъда по чл.304 НПК.Излага се доводът, че събраните по делото доказателства са изключително противоречиви и това пречи за създаването на едностранчива и ясна позиция,подкрепяща вмененото на подс.К.М. престъпление. Защитата изразява и подробни съображения за недоказаност на процесното престъление от обективна и субективна страна – позовава се на доказателства, удостоверяващи по безспорен начин липсата на обективирано поведение от горния подсъдим в насока отправяне на психическа принуда по отношение на св.С.Н. и в насока липсата на предварително знание за извършване на престъпление.

Самите подсъдими И., Т. и М. в предоставеното им право на лична защита и последна дума изразяват молба за постановяване на оправдателна присъда.

            В изпълнение на задълженията си по чл.255 ал.1 НПК съдът е разяснил на пострадалите лица правото им на конституиране и участие, като страна в наказателния процес.По делото обаче пострадалите са се дезинтересирали и не е предявен за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимите и не е отправяно искане за конституиране, като частен обвинител.  

           Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено следното:

 

             От фактическа страна :

              Подс.Г.Н.И. е роден на *. в с.*, общ. *, обл.*, живущ ***ч, българин, български гражданин, грамотен, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********.

           Подс.Х.Т.Т. е роден на *. в гр.*, живущ ***, българин, български гражданин, грамотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********

           Подс.К.Д.М. е роден на *. в гр. *, живущ в с.гр., българин, български гражданин, грамотен, женен, осъждан, изп.директор на „*, ЕГН **********.

           Подс.Г.И. осъществявал търговска дейност чрез фирмата на своя тъст * с предмет на дейност търговия, внос и износ на земеделска продукция, на оранжерийни плодове и зеленчуци.Фирмата разполагала с необходимото за целта плодохранилище - складова база в с.*, общ.*.Самият подс.Г.И. и св.Ст. С., * * (с прякор ф) се познавали от 1997г., а от началото на 2000г. започнали развитието на търговски взаимоотношения.Свидетелят Ст.С. притежавал регистрирано търговско дружество „*“ ЕООД със седалище в гр.*, вписано в ТР под № * Булстат №* и регистрирана в България фирма * *“ ЕООД- със седалище в гр.* и ЕИК *.Търговските взаимоотношения между горепосочените две лица били свързани с вноса и износа на плодове и зеленчуци, като за целта транспортта се осигурявал както от фирмата, представлявана от подс.Г.И., така и от св.Ст.С., който често наемал камиони, а едва през 2008г. започнал да използва свой товарен автомобил.Товарният автомобил, с който св.Ст.С. превозвал стока,  представлявал влекач „МАН“ с *, серия на шаси * и хладилно полуремарке „ШМИД“ към него с рег. № ***, серия на шаси *. Превозните средства били собственост на румънското търговско дружество **, а „*“ ЕООД с представляващ св. Ст.С. по силата на договори за новация №3 и №4 (с начална дата на договорите 09.07.08г)  било цесионер с правата на лизингополучател на описания товарен автомобил и хладилното полуремарке. Тези превозни средства се управлявали за известно време от св.Т.А..Той притежавал регистрирана търговска фирма ЕТ „*“ и извършвал дейността по транспортиране на закупуваните от св.Ст.С. стоки от РБ за Реп.Румъния, като тези взаимоотношения между двамата свидетели били фактически такива, а не били правово оформени и не се базирали на сключен определен договор (трудов или граждански такъв).

           Търговските взаимоотношения между фирмите, представлявани от подс.Г.И. и св.Ст.С. продължили до м.11.08г.Към този период между тях възникнали спорове, довели до прекратяване на търговските им взаимоотношения.Междувременно обаче св.Ст.С. бил натрупал голямо парично задължение в размер, надхвърлящ 30 000 евро към представляваната от подсъдимия фирма, което задължение се дължало на забавените плащания във връзка със закупена стока.Свидетелят отлагал във времето заплащането на дължимата сума, въпреки проведените в тази насока редица разговори с подс.Г.И., който от своя страна споделил за това на св.Т.А..Последният дори посредничал между двамата с цел погасяване на задължението, но въпреки че в тези разговори св.Ст. С. признавал дължимостта на голяма парична сума към подс.И., не заплащал същата.Свидетелят Ст.С. дължал пари и на други фирми-доставчици – на оранжериите в гр.* и гр.* и на фабриката за олио в гр.Стара Загора, като представители на тези фирми са звъняли на св.Т.А. за съдействие и „пет човека се канеха да вземат на С. ТИР-а, заради дългове“.

              Към посочения по-горе времеви период м.11.08г. се развалили и взаимоотношенията между свидетелите Ст.С. и Т.А., като последният  след това започнал съвместна дейност с подс.И. и тази дейност се развивала и към инкриминираните дати.

              След като св.Т.А. преустановил извършването на транспортна дейност за св.Ст.С., за шофьор бил назначен св.С.Н. от грТутракан с договорено трудово възнаграждение от 1 500 евро.На свидетеля било възложено да управлява процесния т.а. - влекач „МАН“с рег* и хладилно полуремарке „ШМИД“ към него с рег.№ ***.Този свидетел се познавал с подс.Г.И., но не е посещавал неговата складова база в с.* с цел натоварване и превоз на стока за св.Ст.С..

През пролетта на 2009г. финансовите отношения между подс.И. и св.Ст.С. все още не били уредени – последният все още не бил изплатил дължимото парично задължение.От своя страна самият подс.И. споделил за тези си проблеми на св.В. И., с когото били близки родственици.Телефонен разговор с идентична тематика се провел между тях, като по това време св.В.И., който се занимавал с продажба на коли, се намирал в автокъща, находяща се в гр.С. бул.„*“.По време на разговора в автокъщата се намирал и подс.Х.Т., който лично познавал горепосочения свидетел от преди.По повод проведения телефонен разговор и във вр. с възникналите за подс.И. проблеми св.В.И. попитал подс.Х.Т. дали може да му окаже определена помощ, ако познава „фирми, които се занимават със събиране на дългове“, като дори за целта им съдействал за размяна на телефонните номера. 

През м.05.09г.св.Ст.С. бил в България, гр.Поморие на почивка за една седмица до 13.05.09г.На 11.05.09г.сутринта той разговарял по телефона със св.С.Н. и му указал да замине за *, гр.* и да донесе от там препарати за домати и 3 000 евро, от която сума възнамерявал да заплати трудовото възнаграждение на св.Н. от 1 500 евро.В същият този телефонен разговор св.Ст.С. наредил на св.Н. на следващия ден 12.05.09г. да пътува за оранжериите в гр.Сливен, за да натовари краставици и за целта се налагало ползването на процесния т.а., който към този момент се намирал на паркинг в гр.Тутракан.Свидетелят Н., придружаван от своята съпруга св.Л. Б. заминали за * още същия ден и преминали държавната граница на 11.05.09г. в 12.00ч.Те пътували със собствения си л.а. * с ДК № *. В гр. * посетили ползваната от св.Ст.С. база и изпълнили нарежданията му за вземане на препарати и пари.Докато пребивавали в Румъния свидетелите С.Н. и Л. Б. се срещнали със св.Т.А., който по време на проведения разговор узнал за предстоящото пътуване до гр.Сливен на следващия ден.Поради тази причина св.Т. А. се обадил по телефона на св.Ст.С. и му предложил да се видят с подс.Г. И. в гр.* и „да си оправи отношенията“.Свидетелят Т.А. се обадил също така и на подс.Г.И., уведомил го за маршрута на зет си на следващия ден и дори дал на св.Н. сумата от 5 000 евро, която да предаде на подс.Г.И..При тази среща на 11.05.09г.в * именно св.Т.А. уведомил зет си св.С.Н., че „Г. ще вземе камиона и че няма да има проблеми, защото ни познавал“ и го посъветвал „да се разберат“.Подсъдимият И. след като узнал за пътуването до гр.Сливен, се обадил на св.Н., който по това време все още бил в гр.Букурещ, и от него получил потвърждение за пътуването до гр.Сливен с почивка на „Петолъчката“.В този разговор подсъдимият казал на св.Н., че ще прати „някакви момчета“ да вземат камиона. Също така той уточнил, че на уговореното място тези момчета ще дадат допълнителни инструкции на свидетеля и му обяснил своето намерение за вземане на камиона с цел последващо погасяване на дължимата му голяма парична сума от св.Ст.С. и директно казал, че ще върнат т.а. по-късно след издължаването на горепосочения свидетел. Подсъдимият И. дори предложил на св.С.Н. друго лице да управлява т.а. от „Петолъчката“ до гр.Петрич, но свидетелят отказал и приел лично да закара камиона до посоченото място.Самият свидетел лично определил часа на тръгването от гр.Тутракан и го заявил на подс.И., който не се възпротивил.

 Междувременно подс.И. разговарял с подс.Хр.Т. и го помолил да отиде на „Петолъчката“, където да се срещне с непознато за него лице на име С. и да го придружи, показвайки му пътя до гр.Петрич.За да не пътува сам, подс.Т. се обадил вечерта на 11.05.09г. на подс.К.М., с когото се познавали отдавна, и му предложил  да го придружи.Подсъдимият М. се съгласил и на 12.05.09г., сутринта рано около 05.00ч. подс.Т. посетил дома му, находящ се в с.*, обл.*, за да го вземе.Двамата пътували със собствения на подс.Т. л.а. *. 

 Същия ден, на 12.05.09г., около 04.00ч. св.С.Н. *** за пътен възел „Петолъчката“, управлявайки процесния т.а. - влекач „МАН“с рег.№ * и хладилно полуремарке „ШМИД“ към него с рег.№ ***.Около 07.00ч.-08.00ч. пристигнал на уговореното място, паркирал камиона и влязъл в намиращото се там кафене.Малко след него пристигнали и подсъдимите М. и Т..Тримата се поздравили и седнали да пият кафе заедно, след което тръгнали в посока гр.Петрич, като св.С.Н. предложил на подс.М. да се качи при него в камиона, за да му показва пътя, а подс.Т. ги следвал с личния си л.а.Пътувайки за горепосоченото място, първоначално св.Н. спрял на оранжериите, находящи се около гр.Сливен и разговарял за кратко с лице с неустановена по делото самоличност.Докато пътували заедно, подс.М. не е отправял никакви заплахи по отношение личността и семейството на св.С.Н. и не му е забранявал провеждането на телефонни разговори. Последният разговарял със съпругата си св.Л.Б., а при позвъняване от страна на св.Ст.С. не е вдигал телефона си.                   

От своя страна още на 11.05.09г. св.Ст.С. пристигнал в гр.Сливен.На 12.05.09г. в оранжериите в гр.Сливен чакал св.С.Н. около 8 часа, но тъй като той не пристигнал, започнал да му звъни, но безрезултатно.Поради това той разговарял по телефона със св.Т.А., но той го уведомил, че нищо не знае за зет си св.С.Н.. Свидетелят Ст.С. опитал да открие св.Н., но безрезултатно и поради това наел друг т.а., натоварил го със стока и след обяд на 12.05.09г. отпътувал заедно с натоварената стока за гр.Разград.

По време на пътуването св.С.Н. и подс.М. разговаряли спокойно, включително и за своите семейства, като подс.М. споделил, че чака дете.От своя страна подсъдимите Т. и М. контактували помежду си по телефоните.На 12.05.2009г. в 9.12ч между М. с тел.№ *  и Т., ползващ тел.№ *, се провел разговор и  се разбрали да спрат за кратко, тъй като св.Н. искал да каже нещо.В 9.16ч. те действително спрели на един мост преди гр.Стара Загора и разговаряли.По пътя св.Н. споделил на пътуващия с него подс.М., че е гладен и след проведен телефонен разговор с подс.Т. в 11.20ч. се разбрали да спрат за обяд в крайпътен ресторант, находящ се на АМ „Тракия“, 61км. и стопанисван съвместно от подс.М. и св.Г.К..Управител на заведението била св.С.Д., живееща на семейни начала с подс.М..Тази свидетелка също пристигнала в заведението на 12.05.09г., около обяд и паркирала управлявания от нея л.а. на намиращия се отпред паркинг, в непосредствена близост до „един бял камион“.На паркинга се намирал и л.а. * на подс.Т..В момента на пристигане на св.Д., горепосочените двама подсъдими и св.Н. вече обядвали, като били седнали на терасата на ресторанта, а в близост до тях, но на друга маса обядвали двама униформени полицаи.След приключване на обяда тримата продължили пътуването си, като отново в камиона се качили св.Н. и подс.М..В района на Ихтиман св.С.Н. уведомил подс.М., че трябва да спрат и това се налагало, поради отчитаните параметри от тахошайбата за пропътувано време.Те действително спрели и за това бил уведомен по телефона подс.Т., който по това време не се движел непосредствено зад тях.След кратка почивка св.С.Н. и подс.М. продължили пътя си, излезли на Владая в посока гр.Перник и там объркали пътя и минали през гр.Кюстендил и за това обстоятелство отново подс.М. уведомил по телефона подс.Т. 

Свидетелят Н. и подсъдимите М. и Т. пристигнали привечер в гр.Петрич.Там били посрещнати от подс.И., след което процесният т.а. бил придвижен до база в района на с.* и то самостоятелно от св.С.Н., тъй като подс. М. бил слязъл вече и не се намирал в камиона.До с.* пътували само процесния т.а. и ползвания от подс.И. автомобил БМВ, в който се качили и другите двама подсъдими, а л.а. * на подс.Т. останал в близост до гр.Петрич.На уговореното място с.* св.Н. паркирал камиона, взел тахокартата и чантичка с личните си документи, като в тази чантичка се намирала и взетата предния ден от гр. Букурещ парична сума.Свидетелят Н. предал ключа от камиона и дадената му от св. Т.А. предния ден парична сума от 5 000 евро на подс.И., след което всички заедно се върнали до разклона, където бил оставен л.а. на подс.Т..В този момент полицейски служители спрели за проверка л.а. * с ДК № * и установили самоличността на тримата подсъдими. След това св.С.Н. и подсъдимите И., М. и Т. отишли в едно кафене и от там последните двама подсъдими си тръгнали.Подсъдимият Т. откарал подс.М. *** вечерта около 21.00ч-22.00ч.

На 12.05.09г. късно вечерта св.С.Н. се обадил на св.Ст.С. и му казал, че на Петолъчката са дошли четирима човека и са взели „насилствено “ТИР-а, като той лично е управлявал камиона и е карал след тези четири лица, а след това го е оставил в гр.София. Още по време на това обаждане на 12.05.09г. св.Ст.С. попитал за паричната сума от 3 000 евро и св.С.Н. го уведомил, че парите също са взети от неизвестните лица.

Вечерта на 12.05.09г. и след заминаването на подсъдимите Т. и М., подс.И. и св.Н. отишли в заведение в с.Самуилово.Свидетелят Н. останал сам в това заведение, а подс.И. излязъл.Той позвънил на св.Н.Т., таксиметров шофьор, и го попитал дали може да направи един курс до гр.Тутракан. Свидетелят се съгласил и отишъл в с.Самуилово, където се сращнал с подс.И. и св.С. Н.. Подсъдимият И. заплатил за таксиметровата услуга – първоначално дал 150лв. на св.Н. Т., а останалите договорени 400лв. му заплатил след това.Пътували в посока Петрич-София-АМ „Хемус“-Тутракан.Свидетелят С.Н. първоначално се качил на предна дясна седалка и по време на пътуването разговарял със св.Т., като му споделил, че работи като шофьор на ТИР.Около 02.00ч. те спрели за вечеря и след това по предложение св.Н.Т., св.С.Н. поел управлението на таксиметровия автомобил. На 13.05.09г. рано сутринта св.Н. *** и отново разговарял по телефона със св.Ст.С..Двамата се разбрали да се срещнат в гр.Русе и да отидат в полицията.Още същия ден преди обяд те се срещнали на бензиностанция ОМВ в гр.Русе, където св.Н. оставил личния си автомобил.Полицейските служители в гр.Русе ги препратили да подадат жалба в РУП-Сливен.При пристигането си в полицията в гр.Сливен неизвестно по делото лице се обадило на св.С.Н. и му казало „кажи на тази румънска маймуна  да дава 45 000 евро и да си взима камиона“.За това телефонно обаждане свидетелят уведомил както св.Ст.С., така и полицейските служители.На неустановена по безспорен начин дата последвало и второ телефонно обаждане, но този път то било лично до св.Ст.С. – обаждането изхождало от молдовски телефонен номер и разговорът бил проведен на румънско-молдовски език, като отново неизвестно лице поискало от свидетеля 45 000 евро, за да му върне камиона.При дадените първоначални обяснения пред полицейските служители св.С.Н. изложил съвсем различни от гореизложените факти и заявил, че на пътен възел „Петолъчката“ четири неизвестни лица са го заплашили и са го принудили да превози камиона до гр.София, където им е предал владението върху същия.Във връзка с разследването свидетелите Ст.С. и С.Н. останали на хотел в гр.Сливен няколко дни.

На 13.05.09г.св.Ст.С. разговарял по телефона и с подс.И. – поискал помощ от него за намиране на камиона и осигуряване на адвокатска помощ.

Товарният автомобил и хладилното полуремарке са обявени за ОДИ с телеграми № *. и №*., като същите и по настоящем все още не са открити.Както се изложи по-горе, процесните превозни средства са били оставени и то лично от св.Н. вечерта на 12.05.09г. в база в с.*, като ключовете са били предадени на подс.И..На неустановена дата след това той се срещнал с неизвестно за процеса лице на паркинг пред заведение „Хепи“, находящо се преди гр.Сандански и му предал папка с документи и ключове.

На неустановена по безспорен начин дата подс.Т. взел от подс.И. един камион, който „преди това бил закарал в Петрич“.През м.11.09г. подс.И. се интересувал от „този камион“ и с цел установяване на контакт с подс.Т. разговарял със св.В.И., който в тази вр.направил опит да се свърже по телефона с подс.Т., но установил че телефонът на последния е изключен.

От извършената по делото СОЕ се е установява, че пазарната стойност на товарен влекач МАН и хладилно полуремарке ШМИД  е в размер на 231 615лв., като в.л. лично уточни, че заключението е изготвено само и единствено на база писмени данни – оглед на процесния т.а. и полуремарке не е правен и по делото липсва информация за действително наличие и инсталиране на стандартното за този вид превозни средства оборудване, но въпреки това експертът е включил в дадената от него оценка и това стандартно оборудване.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Гласните доказателства, които съдът кредитира са обясненията на подсъдимите М. и Т. и показанията на свидетели Г.К., Св.Д., Е.М., В. И., Т.А., Н.Т. и Ст.С..Частично се кредитират и показанията на свидетелите С.Н. и Л.Б..

От показанията на свидетелите Ст.С., Т.А., В.И., Н. и Л. Б. се установява по безспорен начин факта на развивани търговски взаимоотношения между подс.И. и св.Ст.С. с предмет търговия с плодове и зеленчуци, като в течение на това търговско сътрудничество св.Ст.С. не е изпълнявал добросъвестно своите задължения за заплащане на дължимата покупна цена и към инкриминираните дати е дължал на представляваната от подсъдимия фирма значителна парична сума в размер над 30 000 евро.Този факт не се оспорва от държавното обвинение и поради това съдът ще подчертае само и единствено изявлението на св.Ст.С. „моята фирма дължеше пари на фирмата на Г. – около 32-33 000 евро“(л.331), като това парично задължение е било предмет на редица разговори между тях и често е ползван за посредник св.Т.А..В тази вр. последният е категоричен „С. и Г. разговаряха чрез мен и многократно Г. си е искал парите и ме е карал да разговарям със С. ... С. казваше, че ще плати, когато има и все не плащаше“(л.219).Именно от горните доказателствени източници се извлича и информация за обстоятелството на преустановяване и то от преди инкриминираните дати на съвместната между подс.И. и св.Ст.С. търговска дейност – съответно св.Ст.С. заявява „с Г. работехме от началото на 2000г. ... до м.ноември 2008г.“(л.331) и дори свързва това обстоятелство с конкретен факт от обективната действителност „имаше един случай с грозде ... случката с гроздето, което споменах преди малко, стана през м.ноември на предната година.След случката с гроздето аз си развалих отношенията и с Т. и Г.“.Именно поради тази конкретика на възпроизведените факти, съдът възприема показанията на св.Ст.С. за достоверни.Тези показания се подкрепят косвено и от наведените от св.Т.А. данни за провеждани и то след това редица разговори между подс.И. и св.С., като „тези разговори бяха в периода 2009-2008г.“(л.219).Свидетелят В.И. също дава аналогични показания – „Г. имаше някакви проблеми с някакъв румънец ... * му дължал някаква сума пари ... около 30 или 40 хил.евро“(л.256).Т.е. налице са няколко различни доказателствени източници, съдържащи еднопосочни факти, свързани с взаимоотношенията между подс.И. и св.Ст.С..

 За реализираните на инкриминираните дати събития съдът черпи данни както от показанията на свидетелите Ст.С., Т.А., С.Н. и Л.Б., така и от обясненията, дадени от подсъдимите Т. и М..Всеки един от тези доказателствени източници се ползва с процесуална годност, доколкото е приобщен към доказателствената съвкупност по установения в НПК процесуален ред.В тази насока в хода на проведеното съдебно следствие се установи, че св.Ст.С. към инкриминираните дати вече е притежавал и е ползвал за превоз на стока от РБ за Румъния процесните превозни средства, които първоначално са управлявани от св.Т.А., а по-късно, след м.11.08г. – от св.С. Н..Всеки един от горепосочените свидетели заявява следното : св.Ст.С. твърди „първо при мен работеше Т., а после С..Те караха камион МАН ... към камиона имаше хладилно ремарке.Купих камиона на лизинг ... към края на 2007г. Камионът го купих чрез лизингова фирма“(л.330), а св.Т.А. излага фактите „управлявах хладилен ТИР.ТИР-ът беше на С. ... след като се разделих със С., С. започна да управлява ТИР-а“(л.219).Повече подробности, свързани с характеристиките на процесния т.а., се съдържат в приобщените на осн.чл.281 ал.1 т.1 НПК показания на св.С.Н. от ДП–„управлявах камион МАН, който представлява влекач с хладилно ремарке.Влекачът е с регистрация *, регистрацията на ремаркето е В 70 ТВU“ (т.1, л.137).

Касателно възприетата фактическа обстановка, изложена подробно по-горе, в насока осъществена връзка между подсъдимите И. и Т., извършено от свидетелите С.Н. и Л.Б. ***,Румъния и обратно на 11.05.09г., на проведени от тези свидетели и на тази дата срещи и телефонни разговори и за реализираните в последствие на 12.05.09г. факти съдът се позовава на показанията на свидетелите Ст.С., Т.А., Г.К.,Д. и В.И..В контекстта на горното решаващият съдебен състав се позовава и на обясненията на подсъдимите Т. и М., като разбира се, се отчита двойнствената роля на тези обяснения на гласно доказателство и на процесуална възможност за фактологическо изложение на защитната теза.

В показанията на св.В.И. се съдържа информация за повода, начина и времето на запознанство между подсъдимите Т. и И..Свидетелят заявява „Г. просто ми е споделял, че има проблеми ... мисля, че бях тогава в една автокъща и тогава случайно и Х.Т. беше там ... мислех, че Х. познава фирми, които се занимават със събиране на дългове и за това го питах дали може да помогне на Г. да си вземе парите и от там ги свързах по телефона – размених им телефоните“(л.256).Тези показания в частта относно начина на запознанство на подсъдимите И. и Т. се припокриват с обясненията, дадени от подс.Т. – „познавам В.И. ... той ме запозна с Г. на автокъща „*“ и ми даде да говоря с него по телефона“(л.333).Досежно обаче личната мотивация на подс.Т. относно запознанството му с подс.И. се наблюдават определени противоречия между коментираните по-горе гласни доказателства. Както се отбеляза вече, показанията на св.В.И. носят информация за налично намерение у самия свидетел за оказване на услуга на негов близък роднина, в случая подс. И., за събиране на парично вземане и именно с тази цел го запознава с подс.Т.. Последният обаче навежда данни за преследвана лична облага от това си запознаство и твърди „разбрах, че Г. се занимава със зеленчуци и тъй като имам в С. познат П. и исках да ги свържа двамата, за да мога покрай техните сделки да изкарам някакви пари“(л.333).Съдът отчита тези различни данни касателно личната мотивация на св.В.И. и подс.Т., но те не влияят и не променят доказания факт за начина на запознанство на подсъдимите И. и Т..

Именно обясненията на подс.Т. се ползват за годен доказателствент източник и относно реализираната комуникация и постигната договорка между него и подс.И..В тази вр. той заявява „Г. не ми е искал никаква услуга, но ми каза да отида до Петолъчката, за да взема някакъв човек и да го закарам до Петрич.Този човек се казваше С. и трябваше да ме чака на Петолъчката с камион с румънска регистрация“ (л.333).Тук е необходимо изрично да се подчертае, че обясненията на подс.Т. са единственият пряк доказателствен източник за отправеното от подс.И. към него искане с горепосочените параметри и поради това съдът изцяло възприема и дава вяра на тези обяснения.Нещо повече – горните обяснения намират опора и в показанията на св. Д., според която „Приятелката на Х. се казва В. и тя ми е казвала, че Б ... е потърсил Х. с молба да помогне на негов братовчед да помогне на един шофьор, да му покаже пътя.“(л.114).Да, св.Д. пресъздава получена от друго лице информация за целта на пътуването на подсъдимите до пътен възел Петолъчката на инкриминираната дата, като това друго лице, в случая св.В.М. се позова на правото си по чл.119 НПК да не дава показания по делото.Т.е. показанията на св.Д. не се провериха, посредством разпит на св.В.М., но в тази насока следва да се има предвид, че доказателствената тежест в процеса съгл.чл.103 ал.1 НПК принадлежи на прокурора, а в хода на съдебното следствие не се ангажираха доказателства, оборващи изложените от св.Д. факти за целта на пътуването.Следва да се отчете също така и последователността в показанията на горната свидетелка, която дори в началото на своето изложение заявява „К. ... каза, че са на Петолъчката и чакат един човек, на когото трябва да покажат пътя“(л.114).Поради тази последователност, съдът дава вяра и кредитира показанията на св.Д..Този извод не се разколебава дори и от дадените от тази свидетелка показания по образуваното ДП, които показания са прочетени на осн.чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК – пред разследващия орган тя твърди, че „Х. го е помолил да отидат и да вземат някакъв багаж с камион, който бил на Х..Просто трябвало да го придружи.За целта му обещал 100лв.“.Да, показанията действително се различават от тези, дадени в хода на проведеното съдебно следствие, но пред настоящия съдебен състав свидетелката дава логично обяснение за това „досежно причината за посещението на Х., мисля, че така ми беше казано от К ...аз не съм чула лично думите на Х. – той ги е казал при идването си на К, а к после ми ги е пресъздал, като действително днес пред Вас казах, че е трябвало да показват път на шофьора, но това може би е възникнало в последствие при срещата между К, И и този човек на Петолъчката и заради това може би се е получило объркване“.Т.е. свидетелката поддържа изложения преди това факт за целта на пътуването, а именно показване на пътя на неизвестно за нея лице, но не изключва и възможността първоначално подс.М. да я е уведомил, че трябва да се вземе „някакъв багаж с камион, който бил на Х.“.Съдът е длъжен да съобрази в случая дори и ползвания изказ и на базата на едно граматическо тълкуване на горния израз, се заключава за една непрецизност на същия, свързана не толкова с „вземането на багаж“, а с „камион, който бил на Х.“, а нито една от процесните страни не твърди наличието на подобен факт. Тази непрецизност на израза е възможно да се дължи на самия изказ на свидетелката или на направения запис по време на разпита, но в случая това е без значение.Съдът преценява именно отразения в протокола израз, който както вече се посочи, съдържа факт, на чието реално съществуване не се позовава нито една от процесните страни.Тук следва да се отчете и още едно изложеното по ДП от свидетелката обстоятелство, съпътстващо гореанализираните твърдения – „през м.май 2009г. една нощ, докато спяхме заедно с К. ... се звънна на външната врата, той стана да види ... каза, че е И /Х.Т./.Ицо го бил помолил да пренощува в нас.“.Т.е. значим се явява момента на възприемане от св.Д. на целта за предстоящото пътуване, а именно късно през нощта, след като е събудена от сън, а това занижава способността за възприемане на изречени думи и изрази.В същото време и видно от приложената по делото справка от БТК АД за трафик и разположение на клетките (СРС, т.1), се установява фактът на местонахождение на подс.Т. през нощта на 11/12.05.09г. в гр.Стара Загора.Т.е. той не е пристигнал в с.* през нощта и не е преспивал в дома на подс.М. и св.Д..  Нещо повече – следва да се има предвид, че св.Д. не е възприела лично думите на подс.Т. и поради това в тази част показанията й представляват косвени такива, а съдът дава приоритет на преките доказателства, в частност обясненията на подс.М..Той  притежава определена информация за целените от подс.Т. действия, въпреки че не е присъствал лично на проведения между последния и подс.И. разговор с посоченото по-горе съдържание.В тази вр. подс.М. дава обяснения „предишната вечер, преди да тръгнем за Петолъчката, Х. ми се обади дали имам работа в ресторанта и ако нямам работа да тръгна с него на сутринта за Петолъчката“.Тези обяснения са приобщени към доказателствената маса по процесуалния ред на чл.279 ал.1 т.4 НПК, респ. ползват се с процесуална годност и поради това подлежат на проверка за достоверност.Касателно последната съдът отчита пълната еднопосочност между обясненията на подсъдимите Т. и М. и тяхното съответствие с показанията на св.Д. по настоящото дело.Т.е. на базата на горните гласни доказателства съдът черпи данни за целта на пътуването и за внезапността и липсата на предварителна плануваност на това пътуване за подс.М..С оглед дължимата изчерпателност на мотивировката и относно целта на пътуването е необходимо да се отчетат и останалите събрани по делото доказателства и тук съдът има предвид показанията на свидетелите Ст.С. и Т.А. за момента на прекратяване на търговските взаимоотношения между подс.И. и св.Ст.С..Тези показания се цитираха по-горе, като тук съдът само отбелязва отново приетия за доказан факт на преустановяване на търговското сътрудничество между тези две лица в края на 2008г., като към този момент се прекратяват и взаимоотношенията между свидетелите Ст.С. и Т.А. и едва след това св.С.Н. започва работа при св.Ст.С. и започва да управлява процесното превозно средство.Т.е. към този момент и поради прекратените търговски взаимоотношения между подс.И. и св.Ст.С., се заключава, че св.С.Н. не е посещавал складовата база на подс.И. и респ. действително се е нуждаел от помощ и указание при придвижването си на инкриминираната дата до гр. Петрич и до с.*.Т.е. показанията на горните свидетели и обясненията на подсъдимите М. и Т. касателно целта на пътуването са не само еднопосочни и взаимно кореспондиращи се, но и житейски логични и правдиви.В контекстта на горното съдът дава приоритет на количествения признак – налице са много на брой доказателствени източници за горното обстоятелство, на които многобройни източници се противопоставят само и единствено показанията на св.С.Н. за посещение на складовата база на подс.И. и преди инкриминираната дата, респ. досежно този факт съдът не дава вяра на показанията на този последен свидетел, но неговите показания подробно ще се обсъдят по-долу в настоящите мотиви.Тук и касателно обсъжданата цел на пътуването на подсъдимите Т. и М. се отбелязва заявеното от св.С.Н. обстоятелство „аз обърках пътя от Петолъчката към Петрич ... аз много не ги знам там пътищата“(л.190).Т.е. св.С.Н. дава противоречиви показания, твърдейки както факта на посещение на складовата база на подс.И., така и липсата на знание за пътищата в този край на страната, а тези факти са взаимоизключващи се.От друга страна обаче не може да бъде пренебрегнато това негово последно изявление, доколкото липсата на знание за пътищата напълно обосновава необходимостта от помощ в тази насока, с каквато цел са предприели и пътуването си подсъдимите Т. и М..

Обясненията на подсъдимите М. и Т. носят и информация за конкретно реализираните от тях и от св.С.Н. действия на датата 12.05.09г.Установява се по безспорен начин факта на посещение от страна на подс.Т. на дома на подс.М. *** рано сутринта на 12.05.09г. и в тази насока съдът се позовава на обясненията на подс.М. „Х.Т. ... мина и ме взе от с.Л, П, беше сутринта в 5 часа“, като тези обяснения съответстват на показанията на св.Д. „Х.Т. дойде в с.Л ... много рано сутринта, към 06.00ч.-07.00ч. ... тръгнаха с колата на Х. - *“(л.113), като именно ранния час на пристигане на подс.Т. провокират показанията й по ДП за неговото идване „през нощта“.В последствие и в дадените обяснения по НОХД № 216/12г. на СпНС, прочетени по реда на чл.279 ал.14 т.4 НПК, подс.М. заявява „отидохме на Петолъчката ... видяхме един човек, той си говори с него, влезнахме в кафето, аз се присъединих към тяхната маса, пихме кафе ... срещнахме се с въпросния С.Н. – шофьора на камиона.Разбрахме се и шофьорът избра да се кача при него“.След прочита на тези предходни обяснения самият подсъдим внася повече конкретика –„отивайки на Петолъчката, влязохме в намиращото се там малко кафене.С.Н. беше тогава вътре, Х. попита „С. ти ли си“ ... и той потвърди.Тогава седнахме, запознахме се и С. каза аз да се кача при него в камиона, за да пътуваме заедно, не му е бил познат пътя.Аз трябваше да покажа пътя на С. до Петрич – това ми го каза самия С.“(л.333).Идентични данни, навежда и подс.Т. – „влязохме в кафето, пихме кафе тримата и потвърждавам, че С. знаеше, че трябваше да се ходи до Петрич“(л.333).Т.е. налице са два различни доказателствени източника с еднопосочно съдържание за един и същ факт, като се имат предвид, разбира се, и показанията на св. Д. за целта на пътуването.Значимите факти, извличани от горните гласни доказателства, касаят както мястото и момента на срещата със св.С.Н., така и поведението на последния, като в тази насока двамата подсъдими са категорични и единодушни за налично и то предварително знание у св.С.Н. за крайната дестинация на тяхното пътуване.Двамата подсъдими са категорични също така и относно обстоятелството на пътуване на подс.М. в кабината на камиона, съвместно с горния свидетел, като именно последният е изразил желание и воля за това, а не му е наложено от тях самите.

Обясненията на подсъдимите Т. и М. представляват годен доказателствен източник и досежно обективираното от тях, от подс.И. и от св.С. Н. поведение на 12.05.09г.Подсъдимият Т. лаконично заявява само и единствено факта „оставихме камиона в самото начало на гр.Петрич.Г. ми плати обещаната сума и се разделихме ... не съм взимал 3 хил.евро и не съм взимал никакви пари въобще от С..Не зная какво е станало с камиона след това“(л.333).Подсъдимият М. е по-обстоятелствен в своите обяснения и според него „от Петолъчката тръгнахме по пътя към София и по пътя имаше една оранжерия, това беше около Сливен, и С. там спря, слезе от камиона и говори с един човек ... този човек ... не е бил свидетел по делото ... по пътя си говорихме за семействата ни.Потвърждавам, че С. не вдигна на позвъняването на шефа си и се смееше и казваше „това е шефа ми“.На жена си вдигаше телефона си.Аз не съм му забранявал да вдига телефона.Мисля, че не сме се сменяли по време на пътя с Х. ... Х. си караше зад нас, но не е бил непосредствено зад нас“(л.333).Съдът изрично подчертава, че приобщените предходни обяснения на подс.М. напълно кореспондират и съответстват на тези, дадени по настоящото дело, респ. тази последователност се възприема за решаваща в насока достоверност на изложените факти. Показанията на св.С.Н. досежно обстоятелството на позвъняване от св.Ст.С. по време на пътуването на 12.05.09г. частично се припокриват с обясненията на подсъдимите Т. и М., като тук съдът отбелязва изложения от него факт „около 08.30ч.-09.00ч. започна по моя телефон да ми звъни С.С. ... Аз не вдигах телефона на С.“.Свидетелят С. също навежда подобни данни „в деня, в който изчезна ТИР-а аз звънях на С., но той не ми вдигна“(л.331).Т.е. както подсъдимите, така и двамата горепосочени свидетели описват факта на действително телефонно позвъняване от страна на св.С., на което позвъняване св.Н. не отговаря, но подсъдимите и св.С.Н. излагат различна причина за това – съответно според първите, бездействието на свидетеля е резултат на личната му воля и желание, а според св.С.Н., „Х. ми каза да не вдигам, каза нека си звъни, за да види как ние като му звъним и той не вдига“(л.187).Съдът се доверява на обясненията на подсъдимите, тъй като тези обяснения са вътрешно последователни и се подкрепят в по-голямата част от останалите събрани по делото доказателства, включая и от ВДС, а показанията на св.С.Н. са изключително противоречиви и не намират опора в други доказателствени източници (подробен анализ на тези показания ще бъде направен по-долу в мотивите).Тук следва изрично да се посочат и обясненията на подс.М. за обективираното поведение от страна на св.С.Н. по време на пътуването – „попитах го какви деца има, той ми обясни, аз му казах, че жена ми е бременна, че чакаме бебе ... никакво насилие, нищо не е имало, приятелски си говорехме в камиона“(НОХД № 216/12г., т.3 л.716). Изразът на подсъдимия за воден „приятелски“ разговор не се цени от съда за доказателство, доколкото представлява една лична оценка на лицето, но в останалата част на цитираните обяснения досежно конкретната тематика на провежданите разговори обясненията се ползват с доказателствена тежест.За провежданите разговори по време на пътуването св.С.Н. също е категоричен – „разговаряхме си по пътя за много неща, дори за семействата си ... Х. също не ме е заплашвал, също съм си говорил с него по време на пътя и сме си говорили също за семействата“(л.189).В същото време подс.М. заявява и един отрицателен факт относно липсата на осъществени от него насилствени действия върху личността на свидетеля, като св.С.Н. изцяло подкрепя в тази част обясненията на подсъдимия – „не са ми отправяни заплахи от обв.К.М., когато бяхме на Петолъчката, нито по време на пътуването ... не са ми давани указания или нареждания от страна на обв.М.“.Тези последни показания свидетелят дава по време на проведена по ДП очна ставка с подс.М., но те са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 НПК и поради това се ползват с процесуална годност.Изводът не се променя дори и от обстоятелството на даване на прочетените показания не по време на едноличен разпит на свидетеля, а по време на ПСД очна ставка – да, целта на това действие по разследването е проверка на дадени вече гласни доказателства, но на общо основание изложените факти по време на очната ставка следва да се оценят за гласно доказателство, респ. в случая за свидетелски показания по см.на чл.117 НПК.               

В дадените от подс.М. обяснения (както тези по настоящото дело, така и тези, прочетени на осн.чл.279 ал.1 т.4 НПК) се съдържат и данни за неколкократно спиране движението на процесните превозни средства на 12.05.09г., поради различни причини – за обяд и поради отчетените стойности от тахошайбата за превишени часове шофиране.В тази вр. подсъдимият заявява „казах на Х., че ще спрем на моя ресторант да обядваме ... обядвахме заедно тримата“(л.333).Този факт се съдържа и във ВДС и се подкрепя от свидетелите Д. и К., които обаче излагат повече подробности, свързани с точното местонахождение на ресторанта, с други присъстващи по това време лица и с поведението на св.С.Н. и подсъдимите Т. и М..Свидетелят К. твърди, че ресторантът се намира „на магистрала Тракия, 61 км. ... М. ...идвал е и с един ТИР – бяха М., шофьора и още един ... мисля, че на паркинга имаше полицейски коли, то поС.но има полицаи на тези отбивки ... не си спомням след като си тръгнаха от заведението кое лице се качи на шофьорското място“(л.113).Фактът на направена почивка за обяд се съдържа и в показанията на св.С.Н., според когото „спирахме и за да обядваме ... някъде по магистралата, крайпътно заведение ... не мога да си спомня дали е имало полицаи, когато обядвахме“.Липсата на конкретика и категоричност в показанията на свидетелите К. и Н. за някои от горните обстоятелства се запълва от показанията на св.Д., според която „12.30ч.-13.00ч. К., заедно с Г.К., Х.Т. и още един човек, когото не познавам също бяха там, в заведението.На паркинга видях бял камион ... пред заведението има тераса, те седяха от вън ... в близост до тяхната маса има двама униформени полицаи“(л.114).Т.е. и за горните обстоятелства, реализирани по време на пътуването, събраните по делото доказателства са еднопосочни – обясненията на подс.М. кореспондират с показанията на свидетелите К., Д. и С.Н..За реализираните в последствие събития подс.М. дава следното описание „на Ихтиман той каза, че трябва да спрем, заради тахошайбата за превишени часове, спряхме за около 40 минути, мина една патрулка, питаха ни как сме, той отговори, че чака да мине часа, нищо не стана ... излязохме на Владая за Перник, там объркахме пътя и минахме през Кюстендил ... пристигнахме в Петрич, той звънна на някакъв телефон ...Г. ни посрещна с един джип, отидохме в база в с.*, там оставихме камиона ... спираха ни там полицаи, не помня къде беше, искаха ни личните карти, записаха ни имената ... после ходихме в едно друго село, в едно кафене и после ние с Х. си тръгнахме“.Фактите на спиране по време на пътуването и на отиване в с.* се съдържат и в показанията на св.С.Н., но се установяват и други съпътстващи ги обстоятелства - „правех почивки, защото съм с дигитална карта – тахограф.Те ми казаха спирай си, дай си почивка и продължаваме. Спирахме и за да обядваме ... след това продължихме за Петрич, от Петрич към * до базата на Г..*** и отидохме направо в базата в * ... Г. се появи за първи път в * ...Г. ...каза, че трябва да прекараме камиона на друго място ... прекарахме камиона, аз шофирах и базата се намира близо до * ... не беше много далече от базата на Г. ... аз бях сам в камиона тогава.Те тримата се придвижиха с коли ... Г. ме докара след това или в с.* или в друго близко село в заведение на брат му ... Х. и К. не са идвали с нас“ (л.187).Доколкото е налице съответствие между показанията на св.С.Н. и обясненията на подс.М. касателно основните факти на спиране и придвижване до гр.Петрич и до с.*, където оставят процесните превозни средства, то съдът дава вяра и приема за достоверни горните гласните доказателства в тази им част.Необходимо е да се подчертае, че обясненията на подс.М. кореспондират и с приложените по делото ВДС, изготвени по повод експлоатираните СРС – т.напр. фактът на объркване на пътя и минаване през гр.Кюстендил е отразен в проведен телефонен разговор от подс.Т. на 12.05.09г. в 16.43ч. (ВДС т.1, л.52-53).Обясненията на подс.М. и горецитираните показания на св.С.Н. се разминават относно някои обстоятелства – според подсъдимия, те са пристигнали в гр.Петрич, именно там са се срещнали с подс. И. и едва след това са отишли до с.*, а според св.С.Н., не са спирали в гр.Петрич и са се срещнали с подс.И. в с.*, като той дава нареждане къде да бъде оставен камионът.Тук отново следва да се преценят реализираните в началото на деня 12.05.09г. факти, като съдът има предвид фактът на заявена и то както от подсъдимите Т. и М., така и от св.Н. още при първоначалната им среща на пътен възел „Петолъчката“ крайна дестинация гр.Петрич, а не с.*.Дори и в приложените по делото ВДС няма отразен проведен телефонен разговор със съдържание промяна на крайната дестинация.Т.е. доказателствата налагат извода за налична както у двамата подсъдими Т. и М., така и у самия св.С.Н. информация за пътуване до гр. Петрич, като придвижването до с.* се формира за цел едва при пристигането в гр. Петрич и след срещата с подс.И..При това положение съдът отново дава вяра на обясненията на подс.М., а не на показанията на св.С. Н..

Анализирайки обясненията на подсъдимите Т. и М., съдът подчертава доказаното обстоятелство на отпътуване на същите от гр.Петрич – този факт се съдържа и в техните обяснения и в показанията на св.С.Н..В същото време подс.Т. заявява директно „не съм взимал 3 хил.евро и не съм взимал никакви пари въобще от С.“ (л.333).Т.е. подсъдимият изказва един отрицателен факт, а единствените други доказателства за същия са показанията на св.С.Н..Той заявява следното: „нищо не съм взимал от камиона ... чантичката с моите лични документи си я взех и вътре бяха и 3-те хил.евро.Към онзи момент Г. не поиска парите ... Х. започна да звъни по телефона за тези пари ... каза, че трябва да вземе тези пари, не ме е заплашвал“(л.198).Тук меродавен е заявения факт само на отправено искане за паричната сума и на липса на отправена заплаха.В последствие и описвайки хронологията на събитията, свидетелят твърди, че „Х. взе трите хил.евро, това стана след като ние бяхме стояли няколко дена със С. в Сливен да даваме показания.От там той ме върна в Русе да си взема колата и аз се прибрах в Тутракан.Едва след като се прибрах в Тутракан отидох до с.* да се срещна с Х. да му дам 3 хил.евро ... аз приех за заплаха това, че каза, че иска да дойде в Тутракан да вземе парите от жена ми.“(л.192).Тези подробни данни св.С.Н. излага едва след прочит на показанията му по НОХД № 216/12г., в които показания описва конкретните действия на подс.Т., но набляга само на основните обстоятелства на многократно позвъняване от страна на подс.Т. и на вземане на паричната сума – „бяхме 2-3 дни в Сливен ... Х. не спря да ми звъни по телефона и да иска трети хиляди евро ... притесняваше ме по 5-6-7-8 пъти на ден“.Свидетелката Л.Б. също притежава знание за горните факти и твърди „за тези 3 хил.евро Х. му е звънял ... аз всичко знам от С.“(л.193).Т.е. показанията на св.Б. са косвени такива, доколкото пресъздават факти, узнати от друго лице, в случая св.С.Н..Действително последният е категоричен в изказа си, но като изключим всички вътрешни противоречия на неговите показания (които противоречия ще бъдат обсъдени по-долу в настоящите мотиви), тук съдът отбелязва, че фактът на предаване на горната парична сума се излага от св.Н. за първи път едва на 04.02.10г., по време на проведената очна ставка между него и подс.Т., а не и на предхождащия разпит от 26.06.09г., която дата е значително най-близка към инкриминираната такава, а това предполага и най-ясен и детайлизиран спомен за всички осъществени обстоятелства.Това обстоятелство, свързано с различие в показанията и липса на изложени подробности при първоначалния разпит на свидетеля се преценява от съда за преопределящо в случая при преценката за достоверност на показанията на св.С.Н. – след като взема решение да разкаже за всички действително настъпили факти, той не заявява едно релевантно обстоятелство, в частност това на вземане на процесната парична сума.Не е за пренебрегване и приложената по делото справка от М-тел (ВДС т.1, л.18-20), съдържаща информация за проведените телефонни разговори от горния свидетел за периода 12.05.09г.-14.05.09г. – в тази вр. се подчертава, че в дадените по реда на чл.223 НПК показания той заявява ползвания от него телефонен № *, а в горецитираната справка няма посочен нито един проведен телефонен разговор с подс.Т., чийто телефонни №№ * и * се установяват от изготвените ВДС по делото.Т.е. коментираната справка от мобилния оператор представлява писмено доказателство, на което се дава приоритет пред гласните доказателства.Тази коментирана справка носи обективна и безпристрастна информация, от която се извлича факта на липса на проведени телефонни разговори за посочения период между подс.Т. и св.Н., което от своя страна подкрепя обясненията на подсъдимия и съответно дискредитира показанията на свидетеля.

В хода на проведеното съдебно следствие и при съблюдаване принципа по чл.18 НПК за непосредственост са разпитани свидетелите Т.А., Б. и Н., които са близки родственици – св.Т.А. е баща на св.Б. и свекър на св.С. Н..Както лично дадените от тези трима свидетели показания, така и приобщените такива по процесуалния ред на чл.281 НПК се ползват с процесуална годност.Тук отново се подчертава, че се възприемат от решаващия съдебен състав за процесуално годни и прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК показания на св.С.Н., дадени по време на проведени очни ставки с всеки един от тримата подсъдими, доколкото тези показания носят данни за реални факти от обективната действителност и поради това запълват понятието „свидетелски“ показания по см.на чл.117 НПК.Този последен свидетел е основният такъв, на чийто показания се позовава държавното обвинение, а и видно от процесните престъпления именно върху неговата воля се твърди упражнено определено психическо насилие.От м.01.09г. и към инкриминираната дата св.С.Н. е работел по силата сключен трудов договор с ф.„*“ гр.Пловдив със собственик св.Ст.С., заемайки длъжността шофьор на ТИР.По отношение на това обстоятелство не се спори между процесните страни, а и то се съдържа в показанията на всеки един от горните трима свидетели.Както вече се изложи по-горе, св.С.Н. внася конкретика касателно управлявания от него т.а. – „камион „МАН“, който представлява влекач с хладилно ремарке.Влекачът е с регистрация //,а регистрацията на ремаркето е *** ... преди мен камионът го управляваше тъстът ми Т.Г.А.“.В хода на проведеното съдебно следствие свидетелят твърди „аз съм ходил само два пъти при Г. ... още първия път като отидох да товаря, се запознах с Г.“(л.186), а в последствие в своето изложение внася конкретика „с Г. първият ми личен контакт бе в неговата база, товарехме, той караше електрокар и беше доста агресивен, имаше някакъв работник и щеше да мине отгоре му, викаше му“, като обаче първоначалната увереност в изказа по-късно е разколебана „аз съм ходил може би само два пъти в базата му“(л.188). Съдът дава вяра само и единствено на показанията за лично познанство между св.С. Н. и подс.И., който факт се извлича и от показанията на свидетелите Т.А. и Л.Б., като дори тези свидетели ползват в изказа си името „Г“, говорейки за подс.И., което име е показател за определена близост в отношенията.В останалата част на горецитираните показания относно личното посещение на св.С.Н. на базата, стопанисвана от подс.И., съдът приема показанията за недостоверни.В тази вр. се имат предвид на първо място събраните гласни доказателства за преустановяване на търговските взаимоотношения между св.Ст.С. и подс.И. на дата, предхождаща м.01.09г., моментът на сключване на трудовия договор от св.С.Н..Подобни данни се съдържат в показанията на свидетелите С. и Т.А. и тези показания са изложени по-горе – тук лаконично съдът отбелязва думите на св.Ст.С. „с Г. работехме от началото на 2000г...до м.11.08г.“(л.331).Т.е. след като сътрудничеството между св.С. и подс.И. е прекратено, то дори се явява и безпредметно посещението на складовата база на последния от страна на св.Н., работещ като шофьор във фирмата на св.С..В случая не са за пренебрегване и показанията на св.Н. „аз много не ги знам там пътищата“(л.190), което също налага логическото заключение за непосещение от негова страна на складовата база на подс.И..

На следващо място св.С.Н. дава показания за осъществените събития и реализираното поведение от тримата подсъдими на инкриминираните дати 11. и 12.05.09г. По настоящото дело той навежда данни за съвместно със св.Б. пътуване до гр. Букурещ, Румъния на 11.05.09г. по изрично указание на св.С. – „предния ден бях в Румъния да взема лекарства, препарати и 3 хил.евро по поръчение на С.С.. Същият ден, в който получих поръчението от С., веднага тръгнах за Румъния с жена ми.В това време С. бе в България, това го знам от него ... С.С. се обади сутринта предния ден ... и в същия този разговор той ми нареди да пътувам за Сливен“ (л.188).Горните факти се заявяват и от свидетелите Л.Б. и Ст.С. – според първата свидетелка, „в деня 09.05.09г. * се обаде на С. и каза, че трябва да отиде в Румъния и да вземе 3 хил.евро и някакви препарати.С.С. тогава беше в България... пътувахме с личния ни автомобил“ (л.193), а според св.С. „мес.05.09 бях в България, на почивка ... не помня от кога, но бях една седмица до 13.05.09г. ... говорих със С. по телефона и му казах да отиде до Румъния да вземе пари – 3060 евро ... и препарати за домати“(л.331).Отчитайки тази еднопосочност в горните гласни доказателства, съдът дава вяра и кредитира същите, като само отбелязва, че буди недоумение липсата на дадени показания за този факт от страна на св.Н. по ДП – в разпит по реда на чл.223 НПК той въобще не описва обстоятелството на пътуване до Румъния.

Проследявайки хронологията, св.С.Н. първоначално заявява по настоящото дело много лаконично „като бях в Румъния през май, около 09-10.05.09г. там ми се обади Г. по телефона и каза, че камионът ще го вземат ... Г. ме пита къде съм и кога ще пътувам ... казах, че ще ходя в Сливен.Тогава той ми каза, че камионът ще го вземат, щял да прати някакви момчета да вземат камиона ... каза да внимавам, каквото кажат те да не се съпротивлявам, защото били много опасни – режели глави и са отвличали хора ... каза, че на Петолъчката ще ме чакат момчетата и те ще ми кажат какво правим нататък.Това, което ми каза Г. ... го каза, когато може би вече си бях в Тутракан, но не бях в Румъния при провеждане на този разговор“(л.186).Тези показания съдържат факта на проведен между свидетеля и подсъдимия телефонен разговор на посочената дата и място и факта на изказани определени думи от подс.И., свързани с „вземането на камиона“ и с липсата на „съпротивление“ от страна на самия свидетел за това.Веднага обаче прави впечатление вътрешното противоречие и то в рамките на един много кратък абзац – свидетелят твърди местонахождението си в Румъния по време на разговора, а после заявява „не бях в Румъния при провеждане на този разговор“.Прибавяйки към това противоречие и цялостната липса на заявяване в хода на ДП на факта на пътуване до Румъния, се заключава за силно разколебаване в достоверността на тези показания.Този извод се подсилва и от последващото изложение на св.С.Н. - „когато Г. ми се обади, бях в Румъния ... когато се проведе този разговор, бяхме със съпругата ми в колата и се готвехме да пътуваме за България“(л.188), като в последствие отново се твърди местонахождение в Румъния по време на разговора, но не в колата, а в базата на св.С. – „отидохме в Румъния, отидохме до базата и тогава ми се обади Г.“.В същото време и както вече се посочи, в разпит по ДП св.Н. въобще не описва факта на пътуване до Румъния, а относно проведения с подс.И. разговор заявява „Г. ми се обади на 11.05.09г. вечерта от Петрич и каза, че ще вземат камиона и ако не искам да си имам неприятности, да правя каквото кажат хората ... каза, че те режели глави, отвличали хора и били опасни да не се занимавам и да правя каквото ми кажат ... защото съм имал и аз семейство ... каза да закарам камиона в Петрич ... когато говорих с Г. по телефона аз си бях в къщи в Тутракан“(ДП т.1, л.138).В тези показания се наблюдават нови факти, противоречащи на описаната пред настоящия съд фактология – има се предвид факта на проведено телефонно обаждане „вечерта“, а в с.з. свидетелят твърди „от Румъния се върнах в България след обяд или привечер“(л.188) и въобще не излага обстоятелството на неколкократно обаждане от страна на подс.И. с отправяне на цитираните изрази, твърди се само едно единствено обаждане и то през деня.В хода на съдебното следствие и по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК към доказателствената маса са приобщени и показанията на св.С.Н., дадени по НОХД № 216/12г.,в които отново се описва факта на пребиваване в Румъния по време на телефонното обаждане – „докато бях в Румъния, ми се обади Г. ...бях в колата и пътувах за България.Съпругата ми Л.Б. чу разговора, защото телефонът беше на високоговорител“.Тук отново се твърди не само местопребиваване в Румъния и то вътре в личния автомобил на свидетеля, но и вече отпочнато пътуване за РБ, а в показанията по настоящото дело, подробно посочени по-горе, св.С.Н. описва обстоятелството на „бяхме със съпругата ми в колата и се готвехме да пътуваме за България“, респ. придвижването реално не е започнало.Тук следва дебело да се подчертае и още едно уточнение, направено от св.С.Н., а именно „телефонът беше на високоговорител“ и св.Б. лично и непосредствено е възприела думите на подс.И..Относно това обстоятелство и по настоящото дело свидетелят дава съвсем различна конкретизация – „съпругата ми чу някои думи от Г., защото се чува през телефона ... когато проведох първия разговор с Г., аз бях с моята съпруга до колата ми, но извън нея.“(л.188), респ. навежда се един нов факт, изцяло противоречащ на останалите, а именно местонахождение на свидетелите Н. и Б. на голям паркинг в Румъния, до личния им автомобил.Показанията обаче на св.Б. са по-различни – „докато още бяхме в Румъния се обади някакъв мъж на С. по телефона.Аз чувах техния разговор много добре и в последствие разбрах от С., че се е обадил Г. ... и Г. му каза, че камионът ще бъде взет.Това го чух лично с моите уши.Не ми го е казвал С.,аз бях отдясно, а той си държеше телефона с дясната ръка и Г. му каза, че камионът ще бъде взет от двама човека, които са много опасни да не се противопоставя.Тези хора са много опасни, отвличат и режат глави и за това няма да се противопоставяш и това чух аз лично.Ние бяхме в колата“(л.193).Т.е. наблюдава се противоречие между показанията на свидетелите С.Н. и Б. относно обстоятелството на включен високоговорител, улеснил личното възприятие на последната, така както се твърди от св.Н. по НОХД № 216/12г.Фактът на лично присъствие по едно и също време и на едно също място от двамата горепосочени свидетели и навеждането на различни данни за осъществените обстоятелства представлява обективен показател за недостоверност на анализираните гласни доказателства.За изчерпателност на мотивировката съдът подчертава и още едно противоречие в показанията на св.Н. – докато по ДП и по настоящото дело описва факта само на едно единствено телефонно обаждане от подс.И., то по НОХД № 216/12г. твърди и наличието на второ обаждане „докато си бях в къщи сутринта на 12.05.09г.Г. ми се обади пак“, а такова телефонно обаждане не е отразено в приложената по делото справка от М-тел за 12.05.09г.(ВДС т.1, л. 19),респ.показанията на свидетеля противоречат и на приобщените писмени доказателства, а на последните следва да се даде приоритет.

Необходим е анализ и на гласните доказателства касателно изречените от подс. И. думи, които неколкократно се цитираха по-горе.Тук обаче е необходимо да се отчетат не само горните показания на свидетелите Б. и С.Н.,но и думите на последния „Г. ми каза, че тъй или иначе ще вземат камиона или да правя каквото ми кажат или ще ми правят нещо“(л.188), като именно този последен израз се употребява и в последствие „думите на Г. за тези хора, които ще дойдат на Петолъчката, ме уплашиха и за да не ми направят нещо трябва да правя това, което ми казваха“ (л.198).Т.е. изразът „нещо“ се приема за значим в случая, доколкото е изключително неопределен и не се ползва с конкретика (още по-малко негативна) досежно евентуалните последици, а също така според свидетеля, това „нещо“ е насочено към неговата личност (с оглед цялостната граматическа формулировка на изказа), а по-горе и то отново този свидетел твърди „защото съм имал и аз семейство“(ДП т.1, л.138), респ. твърди се насоченост не към личността на св.Н., а към неговото семейство.В същото време и относно горекоментираните евентуални негативни последици следва да се добави и още едно твърдение на свидетеля, който по НОХД № 216/12г. казва „Г. ... каза, че ако не дам камиона, ще ме бият“(т.3, л.679), респ. навеждат се данни за заплаха, насочена към телесната неприкосновеност на лицето, които данни са в противоречие с останалите такива, изложени по-горе.Свидетелят С.Н. дава и още едни показания, в които внася допълнителни уточнения – имат се предвид показанията, дадени по време на проведена на 04.02.10г. очна ставка с подс.И., които показания са прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК и носят следното съдържание : „вечерта на 11.05.09г., след обяд Г.И. ми се обади ... и ми каза, че на „Петолъчката“ ще ме чакат хора, които ще вземат камиона.Каза, че няма да ми направят нищо, но преди това ми каза, че въпросните хора режели глави и отвличали хора, но тъй като ме познавал нямали да ми направят нищо“(ДП т.1, л.169).В тези показания отново се твърди различен времеви период на проведения телефонен разговор, а именно „вечерта ... след обяд“ и отново се твърди дадено от подс.И. описание на „хората“, като обаче се внася и уточнението „тъй като ме познавал нямали да ми направят нищо“, респ. заключава се, че давайки горното описание на „хората“, подс.И. е целял само и единствено информираност на св.С. Н. за личността на същите.Тук съдът отново дебело подчертава възприемания извод за противоречие на показанията на този свидетел, давани в хода на цялото наказателно производство – горното уточнение за липса на евентуално предприемани негативни действия върху св.С.Н. се твърди от него за реален факт само по време на проведената очна ставка и съответно не се заявява в нито един от многобройните му други разпити (изключая употребение термин „нещо“), като това обстоятелство дискредитира същите.В тези последни показания обаче прави впечатление и още един факт – според св. С.Н., при разговора подс.И. веднага му казва, че именно на „Петолъчката“ ще го чакат „хората“, а въобще не го запитва дали ще преминава през този пътен възел и едва след това да го уведоми за мястото на срещата, каквито твърдения свидетелят излага по настоящото дело.Т.е. констатира се противоречие и касателно още един съществен детайл от фактическата обстановка.В контекстта на горното следва да се отчетат и още едни показания, изложени от св.С.Н. по време на очната ставка – „на 11.05.09г. тъстът ми ми каза, че Г. ще вземе камиона и че няма да има проблеми, защото ни познавал.Той ми каза да говоря с Г. и да се разберем, иначе той ще дойде и ще си го вземе“.Т.е. установява се още един проведен от св.Н. разговор на инкриминираната дата във вр. с „вземането на камиона“, но този път с друго лице, „тъстът ми“ св.Т.А., който дори му предлага „да говоря с Г.“ и апелира за „разбирателство“.При тази формулировка на изказа, се налага изводът за проведен първи по време разговор между свидетелите С. Н. и Т.А., а едва след това и то именно по повод този първи разговор се провежда втори такъв и то между подс.И. и св.С.Н..Съдът приема за правно-значим факта кое именно лице първо е разговаряло със св.Н. и съответно го е уведомило за предстоящото „вземане на камиона“.В тази вр. се отбелязват показанията на св.Н. по настоящото дело в насока „С. се обади предния ден ... и в същия разговор той ми нареди да пътувам за Сливен.За това знаеха моята съпруга и Г.. Тъстът ми не знам дали знаеше, аз лично не съм му казвал.В този ден с него не съм говорил“(л.188).В дадените по ДП по реда на чл.223 НПК показания също не се отбелязва подобен факт, но по време на очната ставка с подс.Т. свидетелят заявява „това бяха пари, които моят тъст Т. ми беше дал на 11.05.09г. да ги предам на Г.“ (ДП т.1, л.175), като тези факти лаконично се потвърждават от самия свидетел в с.з. на 29.04.15г. Касателно твърдяното поведение на св.Т.А. показанията на св.С.Н. по НОХД № 216/12г. са по-подробни, но противоречат на горните – „от моя тъст носех 5000 евро за Г. и му ги предадох ... тъстът ми също знаеше, че камионът ще ходи в Петрич.С Г. говорех, когато пътувах от Румъния за България.След това се обадих на тъста ми и му казах, че Г. ме заплашва, че ще вземе камиона ... тъстът ми каза да не се притеснявам, че Г. няма да прати някой да ме трепе.Тъстът ми даде петте хиляди евро вечерта на 10.05.09г. в Тутракан“(т.3, л.679).Отново прави впечатление, че с по-големи подробности се ползват показанията, дадени от свидетеля в един по-късен момент, а показанията, дадени на дата, близка до инкриминираната такава, са изключително лаконични.По същество цитираното по-горе изявление на св.Н. освен признание за получена парична сума от св.Т.А. с цел предаването й на подс.И. носи и информация за момента на получаване на същата, като обаче тази информация отново е противоречива – първоначално се говори за уведомяване на св.А. за отправените от подс.И. думи, като разговорът с това съдържание е проведен непосредствено след този с подсъдимия, респ. твърди се, че до този момент св.А. не е притежавал знание за бъдещата среща между св.Н. и подс.И., а в последствие се сочи факта на предаване на сумата от 5 000 евро на 10.05.09г., респ. в момент, в който св.Н. все още не е говорил с подс.И. и не е знаел, че ще се срещат.Това противоречие отново влияе и подпомага формиране на извод за недостоверност на показанията на св.Н..  Тук следва да се има предвид, че тези показания противоречат и на показанията на св.Т. А., който заявява „зная от С.С., че С. трябваше да кара ТИР-а в Сливен ... аз се обадих на С. да отиде в Сливен и да се обади на Г. и да си оправи отношенията ... аз видях С. и той ми каза-„утре ще пътувам за Сливен“ и аз затова се обадих на С. ... мисля, че по време на тази наша среща със С. аз бях в Румъния ... С. не беше притеснен за това пътуване ... не е споделял за заплахи към него ... по-скоро не си спомням“(л.220).От тези показания се извлича факта на действително проведена на територията на Румъния среща между свидетелите Н. и А., като последният узнава за предстоящото пътуване до гр.Сливен и това провокира телефонно обаждане от негова страна до св.Ст.С., а в последствие разказвайки за предадената парична сума св.А. внася следното уточнение: „спомням си, че съм давал пари на зет ми да даде на Г., мисля че бяха 5 хил.евро ... дадох тези пари на С. преди да тръгне с ТИР-а за Сливен ... може да съм му дал парите и в Румъния ... тогава вече бяхме говорили с Р. и Г. те двамата да се срещнат в Сливен да си оправят взаимоотношенията и аз за това дадох тези пари на С. да ги даде на Г., знаех, че ще се видят.“(л.220). Липсата на увереност и категоричност в показанията на свидетеля касателно точното място на предаване на паричната сума в хода на проведения разпит е отстранена, като дори се внася конкретика за точното местонахождение –„срещнахме със С. на борсата, голяма борса в Букурещ.Ст.С. в тази борса има склад.Там има голям паркинг .. мисля, че бяхме на този паркинг“(л.221).Дори св.С. излага показания в тази насока – „С. ми каза, че в Букурещ е срещнал тъста си Т. и му е казал … че на следващия ден ще пътува до Сливен … и там трябва да се срещне с мен.Т. не ми се е обаждал същия този ден“(л.331).Т.е. установява се противоречие между показанията на свидетелите А. и С. относно факта на проведен телефонен разговор между тях на 11.05.09г.В същото време обаче показанията на св.Т.А., дадени по НОХД № 216/12г. и приобщени към доказателствената маса на осн.чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК се припокриват частично с горепосочените и като се отчетат и събраните доказателства относно реално предадена на 12.05.09г. сума от 5000 евро от св.Н. на подс.И., то съдът заключава за непротиворечивост на дадените от св.А. показания и съответствието им с останалите такива, но само в частта относно действително проведена среща в Букурещ със св.Н. и предаване на парична сума от 5000 евро, предназначена за подс.И.. Относно показанията на св.А. за проведено телефонно обаждане на 11.05.09г. със св.С. следва да се вземе предвид, че последният отрича подобен факт и при това положение се налага изводът, че действително св.А. е притежавал предварително знание за срещата на св.Н. и подс.И. на следващия ден 12.05.09г., но въобще не е планувал и не е предприел никакви действия за уговаряне на среща между този подсъдим и св.С..Т.е. резонен се явява въпросът защо ще се среща св.Н. с подс.И., а не със св.С., за когото работи?Явно този въпрос не е вълнувал и св.А., след като тази тема не е коментирана от него при разговора му със св.Н., и единственият логически възможен отговор в случая се явява този, че и св.А. е знаел за събитията, които е следвало да се осъществят на следващия ден и които са свързани с „вземането на камиона“, а този отговор се налага и от показанията на св.Н., дадени по ДП при очна ставка с подс.И. – „на 11.05.09г. тъстът ми ми каза, че Г. ще вземе камиона … каза да говоря с Г. и да се разберем“.Т.е. на базата на така изложените по-горе доказателства, съдът формира фактологически извод за самоличността на лицето, първо уведомило св.Н. за предстоящите на 12.05.09г.събития, а именно св.А.. Именно неговото поведение и неговите думи са въздействали върху волята на св.Н. и върху решението му да превози камиона до гр.Петрич и да го предаде на подс.И.. По делото се установява също така и наличие на лична мотивировка от страна на св.А. за горното действие.Данни в тази насока се съдържат в показанията на св.Н. „С. и Т. работеха заедно към онзи момент ... те –Т. и С. поС.но се караха ... към датата 11-12.-05.09г. не мога да кажа в какви взаимоотношения бяха“(л.192), като в хода на ДП свидетелят заявява „имаха бизнес отношения с Р..В момента тъста ми няма бизнес отношения с Р., тъй като ... са товарили некачествени зеленчуци и са си развалили отношенията“.При това съдържание на горните показания се заключава за изложени от свидетеля противоречиви данни касателно характера и наличието на определени бизнес отношения между свидетелите А. и С. към инкриминираните дати.Поради това съдът следва да отчете и показанията на св.А., според когото „бях съдружник със С. до момента, в който взе ТИР-а.Тогава парите ни бяха общи и той с тези пари взе ТИР ... С. внесе една сума, която ни бе обща, и взе ТИР-а и продължи да плаща лизинга ... аз от Фани имам много пари да получавам, но съм му казал, че не ща нищо“(л.221), а по НОХД № 216/12г. заявява „бяхме съдружници със С.С..Имахме неуредени взаимоотношения“.Подобни факти не се съдържат в показанията на св.С. – „Т. напусна, защото когато доставяше стока, винаги я доставяше с липси.Точеше гориво от камиона и го продаваше и поради това не работеше хладилното ремарке и то след като не работи, стоката се разваля.След като вече не ми беше шофьор, делови отношения не съм имал с Т., но като се срещнехме, си говорехме ... не сме били съдружници с Т..Т. никога не ми е давал пари за общ бизнес“(л.330).Т.е. св.С. отрича наличието на „бизнес“ отношения със св.А. към инкриминираните дати, но от описаните конкретни обстноятелства, свързани с поведението на св.А. по източване на гориво и възникналите в резултат на това поведение последици, се заключава за съществуването на определен негативизъм в отношенията между двамата свидетели, базиращ се на претърпени от св.С. вреди , именно поради действията на св.А..Т.е. налице са различни доказателствени източници с различно съдържание досежно взаимоотношенията между свидетелите С. и А. и като се отчита и безспорния факт на прекратяване деятелността по управление на процесните превозни средства от този последен свидетел, то съдът приема за единствено обективни показанията на св.С., но все пак с уточнението за възникнал действителен проблем, довел до разваляне взаимоотношенията между тях.Именно този проблем и обективираното от св.А. съдействие за получаване от подс.И. на дължимата му от св.С. голяма парична сума (св.А. е бил нееднократно посредник между тях) се приема за личен мотив на св.А. за поредното оказване на помощ.Именно поради горното този свидетел е разговарял със св.Н. на 11.05.09г. и го е уведомил за намерението на подс.И. за „вземане на камиона“.

При всичко гореизложено, съдебният състав приема наличието на редица противоречия и несъответствия в показанията на свидетелите С.Н. и Б., като по време на всички проведени разпити те остават единодушни само и единствено досежно израза „хората, които ще вземат камиона са много опасни, отвличат и режат глави“.Тази еднопосочност обаче не е достатъчна – необходима е такава за всички факти (било то основни или съпътстващи), тъй като само и единствено при корелация на фактите, съдържащите се в доказателствата, би могло да се заключи за достоверност и обективност на същите.Нещо повече – св.С.Н. дава показания и за други думи и изрази, включая и отправени към него предложения от страна на подс.И., като за тези предложения св. Б. въобще не навежда данни, въпреки че излага твърдение за лично възприемане и то в цялост на проведения телефонен разговор.В контекстта на горното съдът има предвид „Г. ми каза, че ще има награда за мен, ако аз закарам камиона до Петрич и че ще има заплащане ... Г. ми предложи човек да поеме колата от Петолъчката до Петрич, но аз казах, че аз ще карам“(л.189), като идентични по съдържание са и показанията от ДП и по НОХД № 216/12г.„Г. ми каза, ако искам аз да карам камиона ...казах, че няма да карам камиона, но после се съгласих да го карам, защото беше хубав и нов“.Въпреки тази еднопосочност на показанията на св.Н., прави впечатление липсата на заявяване на подобен факт от страна на св.Б., а присъствието й и лично възприемане на проведения телефонен разговор се твърди и от двамата горепосочени свидетели.Т.е. изявлението на св.Н. с горното съдържание остава един изолиран доказателствен източник, недостатъчен за формиране на категоричен извод за действителна реализация на описания факт.За такъв се оценява и още едно описано от св. Н. обстоятелство, а именно „Г. ми каза, че ще върнат камиона на С..Това ми го каза още в Румъния ... каза, че иска да го вземе, защото има да взима пари от С.“, а в хода на своето изложение свидетелят добавя „Г. каза, че ще вземе камиона, но когато * си плати парите, той ще му върне камиона“ (л.192).Тук е мястото да се отбележат и още едни твърдения на св.Н. – „когато стана уговорката да пътувам за Сливен на Петолъчката, аз определих часа на пътуване“(л.189). Интерес представлява не само заявения факт на лично определяне „часа на пътуване“, а и употребения израз „уговорката“.Т.е. налага се изводът за предоставена свобода и лична преценка на св. Н. относно горния факт и изводът за постигната „уговорка“ и споразумение между свидетеля и подс.И. относно цялото пътуване.  

В последствие показанията на св.Н. носят информация за осъществените събития на датата 12.05.09г. и респ. за поведението на всеки един от тримата подсъдими на тази дата.Свидетелят заявява „на другия ден в 04.00ч. тръгнах от Тутракан … на Петолъчката престигнах около 07.00ч.-08.00ч. и там ме чакаха тези две момчета … те дойдоха при мен и ме питаха дали аз съм С. … казаха, че ще вземат камиона и че камионът трябва да пътува до Петрич и едното от момчетата се качи при мен – Х.Т.“(л.187).В частта касателно момента на тръгване от гр.Тутракан и пристигане на пътен възел „Петолъчката“ съдът приема показанията за достоверни, тъй като съответстват на вписаните в справка на М-тел данни (ВДС т.1, л.18) за проведени телефонни разговори от св.Н. рано сутрин на 12.05.09г. и тъй като съответстват на показанията на св. Б. – „сутринта около 03.00ч-04.00ч. или 05.00ч. С. замина“(л.193).Тук следва да се уточни, че в коментираната справка от М-тел няма нито един вписан разговор с подс. И., респ. недостоверни са показанията на св.Н. от ДП за това, че „преди да пристигна на Петолъчката пак ми се обади Г.“.Цитираните по-горе показания обаче в частта на пристигане на свидетеля на „Петолъчката“ преди подсъдимите Т. и М. противоречат на обясненията на двамата подсъдими и позовавайки се на това несъответствие и на многото вътрешни противоречия в показанията на св.Н., съдът приема, че осъществената на пътния възел среща е проведена по начин, описан от самите подсъдими, а именно св.Н. е пристигнал първи,чакал е подсъдимите в намиращото се там кафене и дори тримата заедно са пили кафе, а това предполага една спокойно обстановка.Интерес представлява и изложеното от свидетеля обстоятелство, свързано с „момчетата … казаха, че … камионът трябва да пътува до Петрич“, което потвържадава и изявлението на двамата подсъдими за знание от тяхна страна, че гр.Петрич (а не с. *) е крайната дестинация.В тази вр. обаче показанията на св.Н., дадени по настоящото дело, и тези по НОХД № 216/12г. отново са противоречиви – при предходното гледане на делото той е заявил „на Петолъчката тръгнах с камиона за *“.Това изявление води до две различни заключения – или показанията на св.Н. за крайната дестинация отново са неверни или той самият е имал предварителна уговорка за това с подс.И., като за тази уговорка не са знаели подсъдимите Т. и М..Поради това следва да се вземат предвид и следните показания на свидетеля „Г. преди това беше казал, че … камионът трябва да отиде при него в *“.Т.е. внася се яснота относно този детайл, а именно крайната дестинация е била с.*, а не гр.Петрич, каквото знание са притежавали подсъдимите Т. и М., респ. подс.И. и св. Н. са обсъждали предварително въпроса за точното място на предаване на камиона и този въпрос не е сведен до знанието на подсъдимите Т. и М., а като се има предвид този факт, логически неправдоподобно звучат показанията на св.Н. „Х. ми казваше накъде да карам“(НОХД 216/12г. т.3, л.677).

Касателно начина на провеждане на самото пътуване показанията на св.Н. почти съвпадат с обясненията на двамата подсъдими – имат се предвид фактите на неколкократно спиране, объркване на пътя при гр.Кюстендил и не отговаряне на позвъняванията на св.С..В останалата част обаче относно реализираните събития по време на пътуването коментираните гласни доказателства се разминават.Според св. Н., на пътен възел Петолъчката при него в камиона се е качил подс.Т., като в продължение на самото пътуване подсъдимите Т. и М. са се сменяли.От своя страна подс.М. твърди „С. каза аз да се кача при него в камиона … не му бил познат пътя … само аз пътувах със С., а Х. си караше зад нас, но не е бил непосредствено зад нас“(л.333).По-горе в мотивите съдът неколкократно се позова на пълното съответствие между обясненията на подсъдимите Т. и М. и останалите доказателства по делото, като тук се подчертава факта, констатиран на базата на ползваните СРС, метод видеонаблюдение и заснемане, че действително на датата 12.05.09г. процесните превозни средства не са следвани непосредствено от л.а.// с ДК № **, управляван от подс.Т. (л.276).Дори и от съдържанието на проконтролираните телефонни разговори също се установява твърдяното от подс. М. обстоятелство „само аз пътувах със С.“.В същото време на тази еднопосочност на горните доказателства се противопоставят показанията на св.Н., които показания са изключително противоречиви – наблюдава се както вътрешно несъответствие, така и липсата на корелация и еднопосочност с другите доказателствени източници.При това положение съдът дава вяра на обясненията на подс.М..По-горе в мотивите съдът анализира подробно дадените от подсъдимите Т. и Марнков обяснения и изложи извода за достоверност на същите, съпоставяйки ги с показанията на св.Н. и с останалите доказателства по делото.Поради това и поради обстоятелството, че тези двама подсъдими и св.Н. навеждат данни във вр. с факти, осъществени по едно и също време, на едно и също място и при участието на едни и същи лица, като обаче тези факти се различават, то тук съдът съвсем лаконично ще анализира показанията на св. Н., които приема за недостоверни.Има се предвид факта, че според него „около 08.30ч.-09.00ч. започна по моя телефон да ми звъни С.С. … Х. беше в кабината … Х. ми каза да не вдигам“(л.187), а според подс.М., св.Н. действително не е отговарял на позвъняването на св.С., но по своя лична воля и „смеейки се“, а не защото подобно поведение му е било наложено.В показанията на св. Н. се сочи точно часово време на отпочване на тези позвънявания „08.30ч.-09.00ч.“, респ. почти веднага след търгване от пътен възел „Петолъчката“, а по това време в камиона е бил подс.М., а не подс.Т. и поради това, последният не е разполагал с обективната възможност да въздейства върху волята на свидетеля.Фактът на действително местонахождение на подс.М. (а не подс.Т.) в камиона се извлича и от съдържанието на приложените ВДС – т.напр.разговор 15, проведен на 12.05.09г. в 09.12ч. и други телефонни разговори, които ще бъдат обсъдени по-долу.Свидетелят Н. също така заявява „от Петолъчката до крайната база … разговарях с моята съпруга може би само един единствен път.Тя е звъняла много пъти.Аз не отговарях на жена ми, защото те ми казаха да не вдигам телефона“(л.198).Тези данни противоречат на дадените от свидетеля показания преди това – съответно по НОХД № 216/12г.заявява „когато ми звънеше съпругата ми, ми позволяваха да се обаждам“ и по ДП при проведената очна ставка с подс.Т. „забранявано ми е да провеждам телефонни разговори, но само с Р., със съпругата си можех да говоря“, а по време на очната ставка с подс.М. липсва категоричност в изказа на св.Н. „не си спомням много добре, но мисля че другия човек, който беше с К.М. ми забрани да провеждам разговори“.Т.е. при тези различни данни съдът не може да изгради категоричен фактологически извод, но тези противоречиви данни са достатъчни за направа на заключение за изключителната непоследователност на показанията на св.Н., което влияе на преценката за достоверност на същите.Тук съдът следва да отчете, разбира се, и останалите гласни доказателства  - св.Б. заявява „след 08.00ч. или 09.00ч. започнах да звъня по телефона, но той не ми вдигаше … вдигна само един път телефона, каза не се притеснявай и ми затвори“ (л.193), а св.А. „имаше един случай, когато дъщеря ми ми се обади, че не може да се свърже със С. - той бил заминал за Сливен да товари краставици и тя не можеше да го намери“.На тези гласни доказателства е противопоставима справката от М-тел за телефонната кореспонденция на св.Н. на 12.05.09г., в която справка липсват множество входящи повиквания от св.Б., оставени без отговор.Свидетелят Н. навежда данни също така и за други аспекти в поведението на подсъдимите Т. и М., обективирано по време на пътуването. Имат се предвид показанията „пътувайки с К. и Х. от Петолъчката към * стана дума, че освен камиона искаха да хванат и С. в Сливен, но някакви други хора трябвало да хванат С. ... това го знам от Х. – не помня дали Х. ми го е казвал това или съм го чул от някъде“(л.192).Идентичен факт се съдържа и в показанията от ДП „кестенявият мъж ми каза, че парите ще ги вземат от Р. и ще го хванат.Сега вземали камиона и ще хванели и него, за да могат да вземат парите или да подпишат документ да вземат камиона“.Тези изложени от св.Н. факти не намират категорична доказателствена опора в приобщените ВДС – последните ще бъдат анализирани по-долу, като тук съдът само отбелязва обстоятелството на много проведени от подс.Т. разговори на 12.05.09г. с лице, ползващо тел.№ *, като обаче именно с това лице е разговарял и св.Н. и то отново на датата 12.05.09г., рано сутринта в 07.54ч. (видно от справка на М-тел – ВДС т.1,л.19), като този последен свидетел не изложи подобно твърдение в показанията си и като се има предвид цялостното му поведение в хода на наказателното производство по премълчаване на определени факти и по непрекъснато излагане на нови такива, се заключава за наличие на стремеж по укриване на собствените си действия.Провеждането обаче от страна на св.Н. и на подс.Т. на телефонни разговори с едно и също лице налага фактологическия извод за тяхното познанство с това лице, а от съдържанието на разговорите се установяват обстоятелства за същността на плануваните действия.

Отново показанията на св.Н. и обясненията на подсъдимите Т. и М. са доказателствения източник за последвалите събития.Както вече се посочи, макар и много схематични, двамата подсъдими навеждат данни за пристигане в Петрич, където се срещат с подс.И., и за придвижване до с.*, където са оставени процесните превозни средства.Обясненията на подс.М. са много по-подробни в сравнение с тези на подс.Т. и поради това съдът ще отбележи именно тях. Подсъдимият М. в прочетените по процесуалния ред на чл.279 ал.1 т.4 НПК обяснения внася следната конкретика: „пристигнахме в Петрич … Г. ни посрещна … отидохме до база в с.*, там оставихме камиона.Шофьорът извади една папка с документи и една пачка в евро, видях как си взе от кабината.Тази пачка я даде на Г. … спряха ни там полицаи … после ходихме в едно друго село в едно кафене и после ние с Х. си тръгнахме … не си спомням кой е предал ключовете на камиона … С. и Г. си говореха, но дали ги е дал на Г. не мога да кажа, на мен не ги е давал.Не знам какво е станало впоследствие с камиона … Г.И. има някакви отношения със С.Н. и с тъста му и с Р. … Н. … е имал уговорка с Г. да закарат камиона.“.Подсъдимият М. е категоричен за постигната „уговорка“ между св.Н. и подс.И. „да закарат камиона“ и като се имат предвид и горепосочените данни за детайлна осведоменост за реализираните на 12.05.09г. събития именно на този свидетел, а не и на подсъдимите Т. и М., то наличието на „уговорка“ се приема от съда за реален факт, като участие в тази уговорка има и св.А..Свидетелят Н. също е обстоятелствен в своето изложение – „продължихме за Петрич, от Петрич към * до базата на Г..*** и отидохме направо в базата в *.В * спряхме, събраха се тримата … Г. се появи за първи път в *“ (л.187).Касателно момента на появяване на подс.И. коментираните гласни доказателства се разминават, като съдът дава вяра на обясненията на двамата подсъдими, тъй като показанията на св.Н. са вътрешно противоречиви и то за редица заявявани факти и несъответстващи на останалите доказателства по делото.Свидетелят Н. навежда и следните данни „Х. с Г. ми казаха да се обадя на С.С. и да му кажа, че са ми взели камиона, че са ме хванали непознати хора, взели са ми камиона и са ме оставили на пътя … С. ми вдигна, това стана привечер … той ми каза да намеря нещо и да се прибирам … Х. ми изключи телефона след този разговор … след няколко минути или секунди С. се обади на Г. *** си говорят за камиона … Г. спря да приказва и каза, че трябва да прекараме камиона на друго място … аз шофирах и базата се намира близо до *.Аз бях сам в камиона тогова … те тримата се придвижиха с коли, но не мога да кажа дали бяха с тяхната кола или с колата на Г. ... там, където оставих камиона, мястото е заградено ... заключих камиона ... Г. каза дай ключовете и аз ги дадох ... само ключовете дадох на Г., документите си останаха в камиона„(л.187).В контекстта на тези показания следва да се отчетат и показанията на св.Ст.С. „късно вечерта … се обади С. и ми каза, че на Петолъчката са дошли четири човека и … са взели ТИР-а и тези три хил.евро … не съм говорил с Г. в деня, в който изчезна камиона“ (л.331), а в хода на изложението си свидетелят уточнява „С. ми се обади, че камионът е изчезнал.Същата вечер … се разбрахме да се видим на другия ден в Русе … С. ми каза, че след като те са дошли на Петолъчката, той се е качил на камиона и е карал след тях, като е оставил камиона в София - това ми го каза в Русе“(л.332).Касателно проведения между свидетелите Н. и С. разговор прави впечатление повечето параметри на същия и повечето коментирани подробности, заявени от св.С. (конкретния начин на „вземане“ на камиона и паричната сума и броя на лицата), докато св.Н. въобще не съобщава тези факти.Напротив – той дори твърди, че е уведомил св.С. за взетата парична сума много по-късно, респ. налице е противоречие в гласните доказателства, като такова се наблюдава и досежно описания от св.Н. факт на проведен телефонен разговор между подс.И. и св.С., а последният отрича този факт.В хода на наказателното производство св.Н. е разпитван многократно, като по ДП и досежно съдържанието на проведения със св.С. телефонен разговор на инкриминираната дата заявява, че „* ми каза, че ще изпрати тъста ми да ме вземе“, а подоен факт не се съдържа нито в показанията на св.С., нито в тези на св.А..

 Противоречие се установява и между цитираните показания на св.Н. и обясненията на подс.М., според когото св.Н. паркира камиона и взема от него папка с документи и пари, като предава тези пари на подс.И..С цел установяване на обективната истина и отстраняване на горното противоречие към доказателствената маса са приобщени и показанията на св.Н., дадени по ДП и по НОХД № 216/12г. Т.напр. по това предходно дело свидетелят заявява обстоятелството „закарах камиона на друго място … оставих го в някаква база около Петрич … паркирах.Г. каза да му дам ключовете, аз му ги дадох.Парите … останаха в мен … документите на камиона останаха в мен“.Съдът дебело подчертава този последен факт, а именно „документите на камиона останаха в мен“, доколкото той съществено противоречи на този, изложен по настоящо дело и цитиран по-горе – „документите си останаха в камиона“, като това обстоятелство се явява основно такова при показанията на св.Е.М., които ще бъдат обсъдени по-долу. Подобни на показанията от НОХД № 216/12г. в цитираната част са и тези на св.Н. по ДП, като се описва само факта на предаване на ключовете на МПС, а относно документите на същото и паричната сума, взета на 11.05.09г. от Букурещ не се излагат определени факти – доколкото обаче такива факти се описват в последствие, то съдът приема, че се касае за тяхното премълчаване от страна на свидетеля.Едва при проведените по ДП очни ставки с подсъдимите Т. и М. се навеждат от св.Н. определени данни, свързани с парични суми.По време на очната ставка с подс.Т. и на въпрос, свързан с предадена на подс.И. от горепосочения свидетел „голяма сума евро“, последният заявява „това бяха пари, които моят тъст Т. ми беше дал на 11.05.09г. да ги предам на Г.“.Т.е. св.Н. признава този факт и дори уточнява самоличността на лицето и датата на получаване от негова страна на тази сума.Необходимо е да се отрази процесуалното поведение на св.Н. след прочита на тези негови показания – „за парите от Т. … давал съм нещо – плик ли, пари ли, това не знам … дадох плик на Г., който уж беше с пари, но дали са били пари, не знам … Т. ми даде плика и ми каза в плика има пари, дай ги на Г.“.Тук на първо място прави впечатление изказа на свидетеля, който се „върти“ около тезата има ли пари, няма ли пари в плика и от липсата на категоричност в тази насока „уж беше с пари …“ преминава към пряко заявяване на факта „Т. …каза в плика има пари“.На второ място буди недоумение следното обстоятелство – след като самият приносител на „плика“, в случая св.Н., не е сигурен за наличието на пари в него, то как и подс.Т. и подс.М., за които липсват доказателства за фактическо владеене на „плика“, макар и за кратко, притежават знание и увереност в изложеното от тях обстоятелство за предаване от свидетеля на подс. И. именно на пари,като уточняват и вида на валутата (дори подс.М. говори за „пачка в евро“).Фактът на предадена от св.А. на св.Н. парична сума на 11.05.09г. се съдържа и в показанията на този първи свидетел – „спомням си, че съм давал пари на зет ми да даде на Г., мисля че бяха 5 хил.евро … мисля, че бяхме в Румъния със С., когато аз му дадох 5 хил.евро“(л.221).Горната съпоставка на гласните доказателства отново води до извода за недостоверност на показанията на св.Н. – последният много добре е знаел, че на 12.05.09г. предава на подс.И. голяма парична сума в евро, а зад целия негов коментиран по-горе изказ се крие стремеж за внасяне на заблуда и прикриване на факти.

Свидетелят Н. дава подробно описание и на обективираното от него и от подс.И. поведение след това – „Г. ме докара след това или в с.* или в друго близко село в заведение на брат му.Х. и К. не са идвали с нас … Г. ме остави там … там стоях доста, но помня колко часа, но бяха много … Г. дойде с едно такси … и то ме закара до Тутракан … по някое време смених шофьора на таксито, докато пътувахме“(л.187).Досежно тези факти показанията на св.Н. не се ползват със съществено противоречие в сравнение с тези, давани по НОХД № 216/12г., като обаче се вземе предвид, че по това предходно дело свидетелят описва и един друг факт, а именно „Г. ни заведе на заведение … те си споделяха с Х. какво трябва да правят с Р..* имаше да дава пари на Г. и затова Г. каза, че ще вземе камиона.Те обсъждаха да бият Р.“.В същото време и по ДП в производство по реда на чл.223 НПК св.Н. не описва нито един от горепосочените факти, свързани с посещение на различни заведения, а само заявява „оставих камиона … двамата мъже останаха до камиона … Г. … ме качи в джипа и излязохме двамата на асфалта и от там той ми извика такси и с таксито ме изпрати в Тутракан“.Следва да се има предвид, че последните показания са давани от свидетеля на 26.06.09г., дата, изключително близка до инкриминираната такава, което предполага наличието на пълен и ясен спомен за реализираните събития.Въпреки това с много повече подробности се ползват показанията на св.Н., давани след години – по НОХД №216/12г. и по настоящото дело.Тези обстоятелства, свързани с промяна на свидетелските показания и добавяне все на нови и нови факти (като в случая въобще не се касае за допълване и уточнение на някои подробности от вече заявявани обстоятелства) дискредитират показанията на свидетеля и по-скоро говорят за целево внасяне на нови факти от негова страна.

Свидетелят Н. описва и обстоятелства, реализирани след инкриминираните дати - „прибрах се в Тутракан сутринта рано ... обадих се на С. каза да отидем в полицията.Срещнахме се в Русе, моята кола остана в Русе ... с колата на С. отидохме до Сливен и там дадох показания ... че непознати лица са взели камиона.Преди да влезем в полицията в Сливен, телефонът ми звънна и някой ... каза да кажа на грозната маймуна да даде 40 хил.евро и ще бъде върнат камиона ... С Т. – тъста ми говорих за случая след това, след като се прибрах от Сливен“(л.187).Почти идентични на горните са и показанията на св.Н., давани по ДП, като поради тази идентичност съдът ще отбележи само някои детайли в насока „на 13.05.09г. около 4ч.сутринта се прибрах в Тутракан... между 7 и 8 ч.сутринта се обадих на Р. и той каза, че ще ходим в Полицията в Русе ... той трябва да е бил тогава в Румъния ... после разбрах, че е пътувал за Румъния ... срещнахме се на една бензиностанция ... дойдохме в Сливен ... първо отидохме в оранжериите ... на пропуска в полицията звънна моя телефон ... по телефона ми казаха: „кажи на тази румънска маймуна да дава 45 000 евро и да си взема камиона“ ... казах на Р. ... в обясненията си в полицията написах това, което ми беше казано да кажа от Г. и от другите двама мъже ... при срещите ми със С.С. разбрах, че той знае къде се намира камиона и ми каза, че се намира в Петрич“.Касателно момента на прибиране на св. Н. *** показанията му съвпадат с тези на св.Б..В частта обаче досежно някои други факти (напр. момента на уговаряне на среща между свидетелите Н. и С. в гр.Русе, факта на посещение на полицията в гр.Русе и от двамата свидетели и т.н.) показанията на св.Н. се разминават с тези на св.С..Този последен свидетел по настоящото дело заявява „същата вечер, когато той ми се обади, се разбрахме да се видим на другия ден в Русе“(л.332), като от цялостното изложение се заключава, че те действително са се срещнали в гр.Русе, но св.С. въобще не навежда данни за посещение на РУП-Русе.В тази вр. дори показанията му по НОХД № 216/12г. носят по-пълна информация, но с различно съдържание за някои детайли – „на следващия ден сутринта се видяхме със С., беше 13.05.09г.Изпратих го да отиде до полицията в Русе, за да съобщи за случая.Полицаите в Русе му казали да отиде в Сливен ... В Сливен отидохме заедно до полицията.Направо се срещнахме пред полицията ... докато бяхме заедно в полицията С. ми каза, че някой му е звънял ... човекът е казал на С. „кажи на твоя шеф да ми даде 45 000 евро““, а в хода на своето изложение св.С. добавя и още един факт, а именно „този, който ми звънна от молдовски номер, не е споменавал име.Той ми каза, че трябва да му занеса 45 000 евро и ще ми помогне да си получа камиона“. Касателн последния описан факт св.С. по настоящото дело внася следното уточнение „за първи път се обадиха в полицията в Сливен на телефона на С. ... вторият път, след около седмица или малко повече, ми звъннаха директно на мен тези от Молдова – телефонът беше молдовски и за това мисля, че са молдовци, говорехме на румънско-молдовски език и те тогава лично на мен ми казаха, че искат да им занеса 45 хил.евро, за да ми върнат камиона“(л.332).Т.е. анализирайки в цялост горецитираните показания се констатира определено вътрешно противоречие в показанията на св.С. относно съвместното му със св.Н. посещение в полицията в гр.Русе, но тъй като показанията му по НОХД № 216/12г. са от по-ранна дата, то съдът приема за достоверни именно тези показания, което пък от своя страна налага извода за недостоверност на показанията на св. Н..Относно обаче телефонното обаждане от молдовски номер с горецитираното съдържание показанията на свидетелите Н. и С. се припокриват, респ.съдът дава вяра и кредитира същите.

На последно място и относно доказателствения анализ на показанията на св. Н. е необходимо да се отчетат и описаните от него факти, свързани с паричната сума от 3000 евро.Както вече се посочи, тази сума свидетелят е взел от Букурещ на 11.05.09г. по нареждане на св.С. и е следвало да му я предаде на 12.05.09г.В тази вр. съдът отбелязва следните показания на св.Н. от ДП – „камиона ... документите за него бяха в папка, заедно с 3 000 евро, които бяха за Р. ... оставих камиона ... дадох ключовете на Г. ... двете момчета, които пътуваха с мен от Петолъчката до * знаеха, че в камиона има 3000 евро ... не знам дали Г. е разбрал за това после от тях“.Т.е. единствените обстоятелства, изложени от свидетеля и свързани с коментираната парична сума, е това на поставянето й по време на пътуването в папка, заедно с документите за камиона, и налично знание у подсъдимите Т. и М. за тази сума.Не се навеждат никакви други данни касателно коментираната парична сума в този първи разпит.Едва по време на проведените очни ставки от 04.02.10г. с подсъдимите Т. и М. се изказват определени факти от св.Н. за сумата от 3000 евро.При очната ставка с подс. Т. свидетелят твърди „дадох сумата от 3000 евро ... два-три дни след 13.05.09г.Дадох парите, тъй като Х.Т. поС.но ми звънеше на моя телефон.Парите му ги предадох на пътя между Тутракан и Русе на разклона за с.*“.Т.е. навеждат се данни само и единствено за фактическото предаване на сумата на подс.Т. и за мястото на реализиране на това действие, като се излагат и ориентировъчни твърдения за датата на  това действие.При очната ставка с подс.М. и при зададен въпрос за налично знание у него за паричната сума от 3 000 евро от страна на св.Н. се дава отговор „Не, никой не знаеше“ и се описва следната фактология: „на следващия ден ... Г. ми се обади ... тогава му казах, че в мен остана сумата от 3000евро ... същия ден Г. отново ми се обади и ми каза, че ще дойдат да вземат парите ... същия ден Х. започна да ми звъни по телефона ... за да дойде да вземе парите ... в продължение на два-три дни Х. звънеше поС.но ... и се уговорихме да се срещнем по пътя между Тутракан и Русе. Срещнахме се на разклона за с.*.Х. беше сам ... дадох му 3 000-те евро ... на едно място, което е на около 2-3 км.от базата на Г. ... оставих камиона и при слизане взех 3 000-те евро и картата на дигиталния тахограф ... на следващия ден, когато се срещнахме със С.С. в Русе не му казах, че парите са в мен, защото бях говорил вече с Г.“.От тези свидетелски показания се извличат фактите на узнаване на подс. И. за горната парична сума едва на 13.05.09г.(т.е. след инкриминирания период), за отправено от този подсъдим към св.Н. уведомление в насока „ще дойдат да вземат парите“, за премълчаване от страна на свидетеля при срещата му със св.С. на факта на притежание на паричната сума и за обективираните от подс.Т. действия по реално вземане на тези пари, като липсва отправена определена заплаха.Веднага обаче прави впечатление липсата на описание на горните факти от страна на св.Н. по време на дадените от него показания по ДП – тези показания са приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал.1 т.1 НПК и в тях няма нито едно отразено обстоятелство досежно местонахождението на сумата към момента на предаване на камиона вечерта на 12.05.09г. и досежно „съдбата“ на същата в последствие.Такива обстоятелства се излагат от свидетеля едва в хода на проведеното съдебно следствие.По настоящото дело и касателно паричната сума от 3000 евро свидетелят заявява „само Г. знаеше за тези пари още като взеха камиона.Вечерта, когато взеха камиона и аз дадох ключа, в този момент Г. знаеше, че имам 3 хил.евро. Аз му казах ... и Г. каза да не давам тези пари на С., но не ги поиска и той самия. На другия ден започна да ми звъни Х. ... Х. каза, че трябва да вземе тези пари, не ме е заплашвал“(л.189).Т.е. тези последни показания значително се различават от показанията на св.Н., дадени при очните ставки с подсъдимите Т. и М. – различие се установява относно момента на узнаване от страна на подс.И. за паричната сума, като при очната ставка се твърди узнаване „на следващия ден“, а пред съда се навеждат данни за узнаване още към момента на предаване на камиона на 12.05.09г.; различие се установява и относно момента на отправяне на определени думи от подс.И. към свидетеля, като по време на очната ставка отново този момент се свързва със „следващия ден“, а в хода на съдебното следствие с датата 12.05.09г. Необходимо е да се подчертае и още една част от показанията на св.Н. по настоящото дело, а именно „двете момчета, които пътуваха с мен в камиона, не са знаели за 3 хил.евро“(л.192).Т.е. отново се твърди липсата на знание към инкриминираните дати за паричната сума, но само от подсъдимите Т. и М., а не и от подс.И., което обаче противоречи на изложението на св.Н. в насока „никой не знаеше“.Т.е. установяват се редица съществени противоречия в показанията на горния свидетел. Противоречията не са отстранени дори и след прочита на показанията на св.Н., дадени по НОХД № 216/12г..В това предходно съдебно производство той твърди „камиона ...оставих го в някаква база ... парите, които носех, бяха в мен и останаха в мен ... сутринта на 12.05.09г. Г. ми се обади пак ... аз му казах, че 3000 евро останаха в мен ... Х. не спря да ми звъни и да иска трите хиляди евро ... притесняваше ме по 5-6-7-8 пъти на ден ... аз дадох парите на Х., защото той много ме притесни ... той дойде в с.Бабово ... взе парите ... аз казах на Г. за парите и след това той ми се обади да не ги давам на Р. ... сумата от 3000евро заедно с документите държах в една чантичка, която стои в шофьорската кабина ... парите останаха при моите документи. Като слязох от камиона, си взех чантичката и заключих“.В тези показания и касателно мотивацията на свидетеля за предаване на паричната сума се навеждат данни както за отправени от страна на подс.И. думи за недаване на паричната сума на св.С., така и поведението на подс.Т., обективирано посредством много телефонни позвънявания, като обаче следва да се отчетат заявените от св.Н. детайли – подс.И. само и единствено му казва да не дава сумата на св.С., но не и да я предаде на някой друг, включая и на подс.Т. (такъв факт се описва в очната ставка с подс.М., но не и в последствие по образуваните НОХД), а за последния се твърди оказано „притеснение“ върху св.Н. посредством много на брой позвънявания, като свидетелят е категоричен „дадох парите на Х., защото той много ме притесни“, като обаче не се забравят и показанията му настоящото дело „не ме е заплашвал, но се обади и каза, че ще дойде да вземе тези пари“(л.189).Т.е. не думите на подс.И., изказани дори и след инкриминираните дати, а поведението на подс.Т. мотивират св.Н. за реалното предаване на паричната сума, но значим е факта на липса на отправена заплаха.Друг детайл обаче досежно процесната сума от 3 000 евро, който следва да се отчете са показанията на св.Н. относно момента на уведомяване на св.С. за същата.В тази вр. и както се изложи по-горе при очната ставка с подс. М., св.Н. уточнява, че „когато се срещнахме със С.С. в Русе не му казах, че парите са в мен, защото бях говорил вече с Г.“.Този нюанс във фактическата обстановка не е отчетен по НОХД № 216/12г., но по настоящото дело св. Н. заявява „С. ме пита за парите и аз казах, че са взети парите от Г.“ – такова поведение не е указано на свидетеля от никой от тримата подсъдими; никой от подсъдимите не е давал нареждания в тази насока и поради това се налага изводът, че изказаните думи от св.Н. към св.С. са резултат на неговата лична преценка и воля.Съдът дори не приема горецитираните думи за достоверни, доколкото са логически не последователни –има се предвид обстоятелството, че към този първи момент на срещата между свидетелите С. и Н. в гр.Русе последният все още пред никой не е разказвал за поведението на подсъдимите на инкриминираните дати и въобще за тяхното вмешателство и след като описва факти за „вземане на камиона на Петолъчката от четири неизвестни лица“ изненадващо се появява факта на „вземане на парите от Г.“.Нещо повече – този последен факт не се описва от свидетеля в нито един от многобройните му предходни разпити.Горната алогичност и незаявяването на обстоятелството за проведен разговор със св.С. относно паричната сума влияе при формиране на извода за недостоверност на показанията на св.Н.. Самият св.Ст.С. също навежда данни в тази насока – „В деня, вд който трябваше да се видя със С. в Сливен и той не дойде ... късно вечерта ... се обади С. и ми каза, че на Петолъчката са дошли четири човека и са взели ТИР-а ... аз го питах какво е станало с парите и той каза, че са взели и ТИР-а и тези три хил.евро“(л.331).Т.е. свидетелите С. и Н. дават показания за един и същ факт, реализиран между тях двамата, но описват различни обстоятелства – според св.Н., за първи път е уведомен св.С. за взетата парична сума и то от подс.И. в гр. Русе на 13.05.09г., а според св.С., още вечерта на 12.05.09г. получава и то от св. Н. информация за действия на „четири човека“ по вземане на превозното средство и на паричната сума.Тези различни показания внасят неяснота касателно действително реализираната фактическа обстановка и не допринасят за изясняване на делото от обективна страна.

На последно място при доказателствения анализ на показанията на св.Н. съдът изрично отбелязва неговите думи по НОХД № 216/12г. – „полицията беше разбрала истината и че аз лъжа, затова казах истината“.Тези показания не съдържат факти, осъществени на инкриминираните дати, но въпреки това е необходимо да се вземат предвид, доколкото се установява обстоятелството на даване на лъжливи показания от страна на св.Н., като тези показания са отречени от свидетеля в последствие, но едва след намесата на полицейските служители, а не поради личната воля на свидетеля.В същото време самия факт на даване на лъжливи показания значително дискредитира и последващите показания на този свидетел, който щом веднъж е лъгал е напълно възможно да лъже отново, а и с оглед цялостния и детайлен анализ на показанията му, налагат извода за тяхната недостоверност.

В хода на проведеното по настоящото дело съдебно следствие е разпитан и св.Н. Т., който познава подс.И. от преди инкриминираните дати и който именно по молба на подс.И. е превозил с таксиметров автомобил св.Н. ***.05.09г.Свидетелят Т. заявява „през 2009г., не помня конкретна дата ... бях си в къщи и вечерта Г. ми се обади по мобилен телефон и ме пита дали мога да закарам един човек до някакъв друг отдалечен град ... Г. *** ... отидох до с.Самуилово и се срещнахме на центъра, пред заведението на центъра и там ме чакаше Г. с един човек ... взех човека ... пътувахме цяла вечер, пристигнахме рано сутринта ... Г. ми плати за услугата“(л.312).В приобщените по процесуалния ред на чл.281 ал.5 вр.ал.1 НПК показания на този свидетел от ДП се внася повече конкретика касателно маршрутът на движение и касателно поведението на превозваното лице, в  случая св.Н. – в тази насока св.Т. заявява „по пътя си говорихме, каза ми, че е работил като тираджия и знае пътищата и заведенията.Пътувахме в посока гр.Петрич-София-Магистрала Хемус-Тутракан ... вечеряхме ... не ми е казвал какво е правил в Петрич“.С оглед заявените факти на водени разговори между свидетелите Т. и Н. и последвала вечеря се гради извод за спокойното психическо съС.ие на последния.В същото време отново се констатира противоречие – първоначално св.Н. лично заявява факта на непознаване на пътищата в този край на страната, а и обясненията на подс.М. го подкрепят, но в последствие и видно от показанията на св.Т., св. Н. не само е изложил пред него твърдение за познаване на пътищата, но и за познаване на крайпътните заведение за хранене.

По делото е разпитан и св.Е.М., който също познава подс.И., но не и другите двама подсъдими.Показанията на този свидетел носят информация за действия на подс.И., обективирани след инкриминираните дати – „ходил съм с него в Сандански, но дата не помня ... спряхме на ресторант „Хепи“ ... Г. взе една папка документи и с ключове и излезе... бяхме на паркинга ... мисля, че се срещна с един човек, беше мъж ...когато се върна после в колата не носеше папка и ключове ... ключовете бяха три-четири, но не помня, но единият ключ, предполагам, че беше на камион ... на мястото на срещата на Г. с това лице имаше кола – беше //, тъй като виждах кръговете от емблемата ... видях този мъж до колата, до това //, за това мисля, че тази кола е негова“(л.146).На базата на тези данни се установява едно действително поведение на подс.И. по посещение на паркинг на ресторант „Хепи“ в близост до гр.Сандански, където се среща с „мъж“ и му предава папка с документи и ключове.Не се установява обаче конкретното съдържание на тези документи, а и не следва да се забравят показанията на св.Н. на лично вземане на документите на процесния камион преди предаването му на инкриминираната дата.Не се установява по безспорен начин и факта, че така предадените от подс.И. при тази описана среща ключове са именно ключовете на превозните средства, управлявани от св.Н. на 12.05.09г.Да, действително св.М. твърди, че „аз също имам камион и този ключ ми заприлича на ключ от камион“.Именно тази липса на категоричност в свидетелските показания и наличието само и единствено на определена прилика по външни белези на предадените ключове не допринасят за формиране на извод в горната насока.Нещо повече – дори и да се приеме, че ключовете са такива за камион, то не се ангажираха доказателства от страна на СП, че предадените ключове са именно ключовете на процесното МПС.За лично предположение и умозаключение на свидетеля се възприемат и показанията му в частта, че намиращия се на паркинга л.а.// принадлежи на лицето, с което се среща подс.И. – изводът се прави от свидетеля, тъй като срещата е проведена в близост до такова МПС.В същото време св.Макорик не разпознава подсъдимите Т. и М., като лицето, с което подс.И. се е срещнал на паркинга на ресторант „Хепи“ – „разпознах, че става въпрос за мъж, но все пак разС.ието , на което бях, бе много далече от тях и не мога да кажа дали това лице се намира в залата“(л.145).На последно място и в контекстта на дадените от св.М. показания се подчертават тези, свързани със сочения времеви период на описаната среща, а именно „през пролетта на 2009г. може би сме ходили някъде заедно, но не помня ... ходил съм с него в Сандански, но дата не помня“.Т.е. не само не се навеждат данни за конкретна дата, но отново липсва категоричност дори и за времевия ориентир „пролетта на 2009г.“ и при това положение съдът приема за неустановена по безспорен начин датата на описаната от свидетеля среща и като се отчетат неговите изводи и предположения, то съдът не приема за съотносими в процесния спор показанията на св.М..Малкото конкретни факти, които се съдържат в тези показания, не са достатъчни за инкорпорирането им, като реални такива от действителната фактически обстановка по случая.

В кръга на гласните доказателства следва да се посочи и заключението по приобщената СОЕ, според която справедливата пазарна стойност на т.а.-влекач „МАН“ и хладилно ремарке „ШМИТ“към 12.05.09г. възлиза на 231 615лв.В случая обаче следва да се подчертаят изложените от в.л. факти за изготвяне на експертизата само и единствено на базата на ползвани писмени данни, а не и на личен оглед на процесните превозни средства и поради тази причина за % овехтяване е отчетена само и единствено годината на производство.Дори в.л. признава липсата на знание у негова страна за действително инсталирано в камиона оборудване, като обаче стандартното такова е включено в дадената в експертизата оценка и тук съдът подчертва липсата на събрани доказателства в тази насока – нито един от разпитаните свидетели не наведе данни за конкретно инсталирано оборудване в процесните превозни средства.   

     По делото са приобщени и редица писмени доказателства, съдържащи релевантни по случая факти.Имат се предвид следните документи: официално писмо от ОДМВР-Сливен за задгранични пътувания на св.Н. (т.1, л.32-34), писмо от * от 24.06.09г., изготвено в изпълнение на допусната съдебна поръчка, (т.2, л.16), писмо от * (т.2, л.19), застрахователна полица (т.2, л.29), писмо от * (т.2, л.32), Договори за новация с №№ 3 и 4 (т.2, л.38-41 и л.45-48), писмо от Виваком (т.2, л.136), свидетелства за съдимост за тримата подсъдими (т.2, л.140-145), 3 бр. декларации за семейно и материално положение и имотно съС.ие (т.2, л.146-151), характеристични справки за подсъдимите (т.2, л.152-154).

От така приложената справка от ОДМВР-Сливен се установява обстоятелството на задгранично пътуване на св.Н. на 11.05.09г. за Румъния, като е напуснал страната в 12.00ч. на горната дата и за транспорт е ползвал л.а. * с ДК № * * *.В писмото липсва посочена конкретна дата и час на влизане в РБ.В същото време в това коментирано писмо са вписани и данни за влизане/излизане на процесните превозни средства и за последна такава дата на влизане на територията на страната и то от Румъния е посочена датата 22.04.09г. в 10.00ч., като за дата на излизане фигурира 24.04.09г., 21.00ч.С оглед на горепосоченото съдържание на приложената справка, се констатира една непълнота на същата, но следва да се има предвид правото на свободно преминаване и придвижване на гражданите на територията на ЕС и поради това проверките на ГКПП се осъществяват по метода „преценка на риска“.

Голяма част от изброените по-горе писмени документи касаят титулярството на правото на собственост върху процесните превозни средства и застраховане на същите. Видно от договори за новация с №№ 3 и 4, първоначално към 29.08.07г. т.а. влекач „МАН“ и хладилно полуремарке „Шмитц“ са ползвани от * ЕООД по силата на договори за лизинг с лизингодател *, а в последствие е сменен лизингополучателя и договорните задължения по договора за лизинг за двете превозни средства са поети от *.Т.е. по силата на двата договора за новация ползването на камиона и полуремаркето е предоставено на търговското дружество с представител към инкриминираните дати св.Ст.С., а доколкото се касае за лизинг, правото на собственост е запазено от *Установява се по безспорен начин и факта на налично валидно застраховане на превозните средства за периода 10.10.08г.-09.10.09г., съгл. застрахователни полици с №№ * и *.Установява се също така и факта на подадени молби за изплащане на застрахователни обезщетения, които обаче молби са отхвърлени от застрахователя с мотив за непокриване от условията в самата застраховка на риска от кражба извън територията на Реп.Румъния.

В приобщеното към доказателствената маса писмо на Виваком от 09.07.10г. се съдържа факта на ползвана предплатена услуга от СИМ карта с № *, като не фигурират в мобилния оператор данни за абоната.

В хода на ДП са приложени и още няколко писмени документа, касаещи процесните превозни средства (т.1, л.21-29).Тези документи са представени в незаверени ксеро копия и не са на български език.Съдът обаче намира, че следва да изключи същите от доказателствената маса, тъй като липсват данни за начина им на приемане – липсват данни от кое лице са предадени и съответно кое лице ги е приело, като в контекстта на последното следва да се подчертае, че само и единствено разследващия орган разполага с правомощието да събира доказателства съгл.чл.46 ал.2 т.2 НПК и чл.52 ал.2 вр.чл.46 ал.2 т.2 НПК.В конкретния случай съдът подчертава, че в дадени писмени обяснения от страна на св.Ст.С. е посочено намерението му на предоставяне на документи във вр. с т.а. и полуремаркето, но това намерение на свидетеля е оформено, като едно бъдещо негово действие.В последствие обаче няма изготвен нарочен протокол за доброволно предаване на тези документи и именно поради това съдът приема, че тези коментирани писмени документи не са приобщени към доказателствената съвкупност по установения в НПК процесуален ред и не следва да бъде коментирано тяхното съдържание.

По делото са приложени и редица писмени доказателствени средства, отразяващи реализирани действия по разследването, като тези писмени доказателствени средства следва да бъдат ценени от настоящия съдебен състав.В тази вр. съдът сочи изготвените 3 бр. протоколи за проведени очни ставки между тримата подсъдими и св.Н..Самите протоколи съдържат изявления на горепосочените лица, като тези изявления, в частност тези на св.Н. са възприети от решаващия съд за негови показания по см.на чл.117 НПК и дори са прочетени по процесуалния ред на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК.

В кръга на писмените доказателствени средства следва да се ценят и 3 бр. Протоколи от 04.09.09г. за извършено от св.Н. разпознаване на тримата подсъдими. Тук съдът отбелязва, че всеки един от тези протоколи е изготвен от оправомощено длъжностно лице, притежаващо качеството на разследващ орган и всеки един от протоколите притежава законно-изискуемите реквизити.Протоколите отразяват определено ПСД, в случая разпознаване, като самото действие е предхождано от разпит по реда на чл.170 НПК (т.2, л.70).Т.е. спазена е законово-регламентираната процедура и всичко гореизложено предопределя извода за процесуална годност, но само на един от така съставените три протокола за разпознаване.Протоколът за разпознаване на подс.Т.  е изряден, респ. носи доказателствена сила касателно вписаните в него фактически обстоятелства – св.Н. разпознава подс.Т., „като един от двамата, които ме придружиха до с.*“.Протоколите обаче досежно извършено разпознаване на подсъдимите И. и М.  не се ползват с процесуална годност – в проведения разпит на св.Н. по реда на чл.170 НПК се излага описание на тримата подсъдими, като се навеждат данни за физическите характеристики на подсъдимите и съответно за подс.И. се заявява „около 35 години ... с прошарена къса кестенява коса, която е много гъста“, а за подс.М. се твърди „леко мургав с кестенява прошарена, права коса ... веждите му бяха по-дебели“.Съгл.разп.на чл.171 ал.2 НПК е необходимо за разпознаването да се представят 4 лица, сходни по външност и това е въздигнато в задължение на самия разследващ орган.В конкретния случай и при разпознаването на подсъдимите И. и М. са представени действително 4 лица, но те не са сходни по външност – подс. И. е единственото лице с кестенява коса и той значително се различава и изпъква пред останалите лица, а за разпознаването на подс.М. се подчертава, че само той и още едно лице са с „прошарени“ коси, което говори за неспазване на количествения признак, визиран в горната норма.Имайки предвид горното, съдът приема за допуснато нарушение от страна на разследващия орган на вмененото му задължение по чл.171 ал.2 НПК, като това нарушение опорочава извършените ПСД по разпознаване.Въпреки това, не следва да се забравя, че св.Н. в с.з. разпозна всеки един от тримата подсъдими.

На последно място в доказателствения анализ и досежно писмените доказателствени средства следва да се обсъдят и приложените ВДС, изготвени в резултат на експлоатираните СРС.Разрешението за използване на последните е предоставено от компетентен орган, като това обстоятелство легализира ползвания метод за разследване.На първо място прави впечатление липсата на проконтролирани разговори между подс.И. и подсъдимите Т. и М. на инкриминираните дати 11 и 12.05.09г. Проконтролирани са телефонните разговори на подс.Т. с лица с неустановена самоличност.Наблюдава се зачестена комуникация между подс.Т. и лице, ползващо тел.№ * *.Т.напр. между тях се провежда разговор на 08.05.09г., по време на който подс.Т. отправя искане към непознатото лице „за тва нещо ... увеселителното, бе ...едни подправки, къде-е-е като сложиш в чашата и става ... весело“ и уточнява да се вземе „тва нещо“ от „**, сливенския“.Без да коментира характера на това „увеселително“ вещество, съдът набляга на уточнението за вземането му от „**, сливенския“, тъй като това прозвище „*“ се употребява от подсъдимия и при проведените на инкриминираните дати разговори в насока търсене на съдействие за действия на територията на гр.Сливен, респ. не може да се направи извод за идентичност на лицето с подс.И..Прави и впечатление разговор между горните две лица от 09.05.09г., по време на който подс.Т. получава определени сведения от това неизвестно лице, а именно „Отбой ... нямало кой да ходи“, като се разбират да отидат на неустановено по делото място „за днескашното“.Т.е. тези две лица осъществяват определена обща деятелност, която съвместна работа им е възникнала от преди инкриминираните дати, а не следва да се забравя, че с оглед събраните доказателства, точната дестинация на превоз на стока от св. Н. е определена от св.С. едва на 11.05.09г., респ. не би могла да е предмет на обсъждане в проконтролирания телефонен разговор от 09.05.09г.

В резултат на експлоатираните СРС са установени и проведени от подс.Т. разговори на датите 11 и 12.05.09г.Първият такъв разговор е на 11.05.09г. и то в 12.01ч., като подс.Т. говори отново с лицето, ползващо горепосочения тел.№ и му съобщава „трябвате ми за тука, бе ... за един-два дни.Няма да стане с един ден“, а в последващия разговор между същите лица и на същата дата, но в 12.05ч. се коментира зададения от неизвестното лице въпрос „Всичките ли ти трябваме ... двама не може ли“, като подсъдимият отговаря „Ами не може“.В случая меродавна е не само датата, но и часа на проведения разговор и като отново се има предвид, че към този момент св.Н. все още не е разговарял с подс.И. (св.Н. преминава границата в 12.00ч., изпълнява поръчките на св.С. и едва след това говори с подс.И.) и поради това последният все още няма информация за пътуването до гр.Сливен на следващия ден, за часа на тръгване и за преминаването през пътен възел „Петолъчката“, то е обективно невъзможно темата на проконтролирания разговор, цитиран по-горе, да са именно евентуалните бъдещи действия на подсъдимите за 12.05.09г.

С оглед съдържанието на разговор от 12.05.09г. в 06.31ч., би могло да се направи заключение, че кореспондиращият тел.№ * * се ползва от подс.М. - по време на този разговор подс.Т. ползва обръщението „*“, което се доближа до фамилното име на подс.М. по граматически белези, но най-вече се има предвид, че подс.Т. уведомява лицето „отвори, бе!Отвънка съм, бе“.Този разговор кореспондира с обясненията на подс.М. и с показанията на св.Д. за посещение от страна на подс.Т. на техния дом в с.Лозен на 12.05.09г., сутринта рано.

Установени са и телефонни разговори на подс.Т., проведени в течение на 12.05.09г.На тази дата в 09.12ч. подс.Т. разговаря с лице, ползващо тел.№ * *, и го уведомява „пътувам, бе ...зад вас съм“, като това лице му казва „човекът иска да ти каже нещо, бе.Да спрем някъде? ... ей ся първата отбивка ще ти каже нещо.“.Видно от доказателствата по делото, към момента на провеждане на телефонния разговор вече е била проведена срещата между подсъдимите Т. и М. със св.Н. на пътен възел „Петолъчката“ и те са се насочили към гр.Петрич.От цитирания разговор се установява факта на пътуване на подс.Т. зад процесните превозни средства, а не вътре в кабината на камиона, респ. потвърждават се обясненията на подс.М. и се опровергават показанията на св.Н..От съдържанието на този разговор също така се заключава, че именно лицето, ползващо тел.№ * * пътува съвместно със св. Н., респ. подс.М. ползва горния телефонен номер.Необходимо е да се наблегне и на направеното от този последен подсъдим уведомление в насока „човекът иска да ти каже нещо“, което налага спиране на движението.Т.е. този „човек“ е именно св. Н., който желае да съобщи нещо важно на подсъдимия и това изисква личен разговор, а не телефонен такъв, а тази конфенденциалност говори за определена съвместност в действията и за липса на принуда върху поведението на св.Н..

Както вече се отбеляза по-горе в настоящите мотиви, на датата 12.05.09г. както подс.Т., така и св.Н. провеждат разговори с лице, ползващо тел.№ * *, респ. те се познават взаимно.Съдържанието на разговора на св.Н. с това лице не е установено в хода на съдебното производство, но разговорите на подс.Т. с лицето са отразени в приобщените ВДС. От тези разговори се установява, че лицето с тел. № * * проследява друго лице – подс.Т. директно му казва „дай по него“, а в последващ разговор коментират идеята на непознатото лице „дали да не влеза и да му кажа да кара след нас, че там го чакат, нещо станало.Повреда ... да го изкарам навънка и там некъде да-“, а подс.Т. отговаря „не съм сам да ти кажа.Ти си прецени“.Да, действително този последен израз на подс.Т. тълкуван буквално навежда на единствения възможен извод за присъствие на друго лице в момента при него.Възможно е обаче и друго тълкуване на този израз, а именно подсъдимият го употребява умишлено, тъй като желае да избегне директен и прям отговор.Наличието на възможни два варианта за съдържанието на употребения от подс.Т. израз изключва от своя страна категоричността при направата на фактолигически извод.От проведените множество разговори между подс.Т. и това неизвестно на процеса лице се констатират определени характеристики на лицето, което проследяват – „той спи сега ... там на хотела е ... а другия човек аз го знам кой е с него, където е там“ (р-р 25), „през две минути звъни тука ... от неговия, който ти го пратих ... от него звъни“ (р-р 30), „той пак се връща там, където бяхте днеска“ (р-р 31, който е късно вечерта в 20.46ч.) и „тоя боклук, ъ-ъ, трябва да ги дава тия 1000лева.Ще му еба майката мръсна ... утре Сливен, Мливен, къде ще да е отиваме да ги взимаме“ (р-р 33).При това съдържание на разговорите се гради извод, че проследяваният човек е регистриран на хотел, че е придружаван от друго лице към момента на проследяването, че късно вечерта на 12.05.09г.лицето се е завърнало отново на мястото, където е пребивавало сутринта и че именно това лице трябва да предостави 1000лв. в полза на подс.Т..Тези горепосочени характеристики изключват св.С. – според неговите показания, той нито се е регистрирал в хотел на територията на гр.Сливен на 12.05.09г., нито е бил придружаван от друго лице на тази дата и късно вечерта не се е завръщал в гр. Сливен.Тук дори следва да се имат предвид неговите твърдения, изложени по НОХД № 216/12г. „чаках около 8 часа да пристигне камионът в оранжерията ... поинтересувах се за произшествия по пътя от Пътна полиция ... следобяд като видях че го няма, наех друг камион и да го натоваря.Тръгнах по пътя за Тутракан и като наближих Разград, С. ми се обади“.При тези наведени от свидетеля данни, се установява неговото поведение на датата 12.05.09г. и тя изключва съдържащите се във ВДС факти на регистрация в хотел, на придружаване на св.С. от друго лице, на завръщане в гр. Сливен вечерта на горната дата и на предоставяне на сумата от 1000лв. от негова страна в полза на подс.Т..Към тези фактологически изводи следва да се добави и обстоятелството, че по време на нито един от проконтролираните на инкриминираните дати телефонни разговори не се споменава директно името на св.С. и не се употребява израза „Р.“, който би го свързал с личността на този свидетел.В същото време обаче във ВДС фигурират данни за чести позвънявания от страна на проследяваното лице, като тези позвънявания или са насочени към св.Н. или към подсъдимите М. и Т. – „през две минути звъни тука ... от неговия, който ти го пратих ... от него звъни“ (р-р 30).Тези данни свързват личността на св.С. с това проследявано лице, доколкото са налични по делото доказателства за чести телефонни позвънявания от него до св.Н.. От значение се явява и употребения израз „от неговия, който ти го пратих ... от него звъни“ – т.е. констатира се обстоятелството на изпращане от подс.Т. на неизвестното лице на определен телефонен номер, ползван от това проследявано лице.В тази насока по делото липсват доказателства за притежание от страна на подс.Т. на тел.№ на св.С., а липсват и доказателства за предоставяне на този телефонен номер от св.Н. на подсъдимите           Т. и М., които по това време са с него (подобни факти липсват в показанията на св.Н.).При това положение и след като от данните, съдържащите се във ВДС, не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че проследяваното лице е св.С., то се налага изводът, че подс.Т. на датата 12.05.09г. извършва паралелно две дейности – пътува към гр.Петрич, следвайки процесните превозни средства и дава указания и следи изпълнението на възложена от него и то от преди инкриминираните дати задача за проследяване на определено лице.            

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При гореанализираните доказателства, съдът приема за недоказано по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на осъществяване на процесното престъпление от тримата подсъдими.Съгл. материално-правната норма на чл.214 НК за субект на престъплението е въздигнато всяко едно наказателно-отговорно лице по см.на чл.31 НК, реализирало изпълнителното деяние, а в конкретния случай и видно от доказателствената съвкупност, нито един от подсъдимите И., Т. или М. не е извършил сочените от държавното обвинение принудителни действия.Тук на първо място прави впечатление, че подсъдимите Т. и М. въобще не познават лично св.Н., не са разговаряли с него и въобще не са го виждали на датата 11.05.09г., а подс.И. не е разговорал с горния свидетел на 12.05.09г. до момента на предаване на камиона, а и двете горепосочени дати са въздигнати в инкриминирани такива.Т.е. липсват обективни условия за осъществяване на принуда от страна на подсъдимите и за двете дати.

От друга страна всеки един от тримата подсъдими е имал личен контакт със св. Н. за част от инкриминирания период (подс.И. на 11.05.09г. и късно вечерта на 12.05.09г., а подсъдимите Т. и М. само на 12.05.09г.), но нито един от тях не е извършил определени принудителни действия върху личността на горния свидетел.

Съгласно чл.20 ал.2 НК извършител на престъплението е лицето, осъществило изпълнителното деяние, респ. авторството на престъплението е пряко свързано с изпълнителното деяние.Последното е част от обективните съставомерни елементи.За изпълнително деяние на процесното престъпление е въздигнато това по оказване на принуда.Т.е. престъплението е осъществимо само и единствено посредством обективирано активно поведение, а не и посредством бездействие.Законът изисква извършването на действия от дееца и то такива, които водят до мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение, противно на волята му, като за целта се използва принуда – физическа (чрез сила) или психическа (чрез заплашване).Тези принудителни действия следва да са обективирани по ясен начин, неводещ до двусмислие във волята на дееца, и да са достигнали до знанието на пострадалия.

В конкретния случай и имайки предвид доказаната фактология, съдът приема, че на първата от двете инкриминирани дати, а именно на 11.05.09г., на която дата според държавното обвинение са изказани инкриминираните заплашителни изрази, св.Н. е бил в Реп.Румъния, а не в РБ, гр.Тутракан към момента, в който за първи път узнава намерението на подс.И. за „вземане на камиона“, респ.при това положение не се доказва соченото от държавното обвинение инкриминирано място гр.Тутракан.Касателно точното местонахождение на св.Н. са събрани в хода на проведеното съдебно следствие редица гласни доказателства и въпреки всички противоречия в тях (относно местопребиваване на свидетеля в колата, до колата, на паркинга, на път за РБ, при неотпочнато пътуване и т.н.), то повечето обстоятелствени данни са насочени към факта на местонахождение на св.Н. именно на територията на Реп.Румъния.Разбира се, следва да се отчетат и показанията на горния свидетел за взето окончателно решение за подчинение в един по-късен момент - „още вечерта в Тутракан, след като се прибрахме от Румъния, със съпругата ми, която знаеше всичко, и още тогава решихме.Нямаше какво да направим.Решението за това взехме в България“(л.189).Тук обаче е необходимо да се има предвид, че намерението на подс.И. за „вземане на камиона“ е сведено до знанието на св.Н. на територията на Реп.Румъния и именно на това място е въздействано върху неговата воля.От тук натам самият процес на обмисляне, сломяване на волята и вземане на вътрешно решение у пострадалия за изпълнение на дадените му указания и постигане на целения от дееца резултат е строго индивидуален и след като по конкретното дело и според събраните доказателства, разговорът с тази насоченост е приключил, то самият деец вече няма обективна възможност за въздействие и повлияване на крайното решение. Първият акт от изпълнителното деяние приключва още с момента на изричане на конкретните инкриминирани изрази и към този момент приключва тази инкриминирана деятелност.Обстоятелството на вземане на решение от пострадалия в един последващ момент и на друго място внася само и единствено яснота във фактическата обстановка и реализираните детайли, но се преценява от съда за ирелевантен и невлияещ върху мястото на извършване на действието по психическа принуда, а повечето доказателствени източници сочат за такова именно гр.Букурещ, Реп.Румъния.При това положение липсват доказателства, подкрепящи обвинението, за един от обективните съставомерни елементи, а именно мястото на извършване на първия съставомерен акт, обективиран посредством оказване на принуда.

На следващо място съдът отчита и доказания факт, че първото лице, което уведомява св.Н. за „вземането на камиона“е св.А., а не подс.И..По-горе в мотивите са изложени подробни съображения за проведения между двамата свидетели личен разговор на територията на гр.Букурещ, по време на който св.А. уведомява св.Н. за налично знание досежно намерението на подс.И. за обезвъзмездване на дължимото му от св.С. парично задължелние посредством „вземане на камиона“, като това заключение е изводимо от показанията на св.Н. „на 11.05.09г. тъстът ми ми каза, че Г. ще вземе камиона ... каза да говоря с Г. и да се разберем“.Нещо повече – св.А. апелира за „разбирателство“ между св.Н. и подс.И. и дори му предоставя паричната сума от 5 000 евро, която да предаде на подсъдимия на следващия ден.Т.е. св.А. дори не получава пряк положителен отговор от св.Н. и съгласие за съдействие (или по-точно липсват преки доказателства за това), а направо му дава горепосочената сума, тъй като е убеден в неговите бъдещи действия, но именно това поведение на св.А. по предаване на горната парична сума се преценява от съдебния състав за косвено доказателство, подкрепящо по категоричен и несъмнен начин извода за изразено пред него съгласие от страна на св.Н. по оказване на съдействие на подс. И. за реализация на намерението му по „вземане на камиона“ – от доказателствата се установява, че подс.И. е следвало да се срещне със св.Н. в гр.Петрич и при хипотезата на взетата парична сума от 5 000 евро, то св.Н. е изразил съгласие и то още пред св.А. за придвижване на процесните превозни средства до това населено място.Т.е. след като св.Н. изразява още в разговора си със св.А. съгласие за съдействие на подс.И., то от тук натам всякакви бъдещи действия та последния (дори и изказването на инкриминираните изрази) се явяват без значение, тъй като вече у св. Н. е формирана воля за това.Тук следва да се отвори една скоба и да се подчертае, че по делото не се ангажираха доказателства касателно начина на узнаване от страна на св. А. за формираното у подс.И. намерение за „вземане на камиона“– възможно е последният лично само да го е уведомил, възможно е да го е помолил за помощ във вр. с убеждаването на св.Н. или дори е възможно двамата заедно да са взели това решение.Тези детайли обаче са без значение по настоящото дело. Единственият правно-значим факт се явява този, свързан със самоличността на лицето, което първо разговаря със св.Н. на тази тема и фактът, че по време на този разговор св.Н. изразява съгласието за среща с подс.И. и оказване на съдействие на последния.Разбира се, показанията на свидетелите Н. и А. в тази насока не се ползват с определена конкретика касателно детайлите на постигнатото споразумение, но не следва да се забравя, че двамата се намират в близка роднинска връзка и с оглед цялостното им процесуално поведение, анализирано по-горе в контекстта на изложение в показанията им на нови и нови факти и то с подробности в хода на процеса, въпреки отдалечеността от инкриминираните дати, се заключава за намерение от тяхна страна за прикриване на собственото си противоправно поведение.Въпреки това и с оглед коментираните косвени доказателства, в частност фактът на проведен първи по време разговор между двамата свидетели и фактът на предаване на паричната сума от 5 000 евро от св.А. на св. Н. се заключава за реализирано от тяхна страна такова поведение.Между двамата свидетели А. и Н. е постигнато разбирателство и последният е изразил съгласие с превозването на камиона до гр.Петрич и за това съгласие е уведомен св. А., като обективен признак за горното е именно факта на предоставяне на паричната сума от 5 000 евро с цел предпредаването й на подс.И.. Дори се приема, че св.А. е склонил св.Н. за отклоняване на камиона от предварително набелязания маршрут и придвижването му до гр.Петрич и с.* и с думите „на 11.05.09г. тъста ми ми каза ... че няма да има проблем, защото ни познавал“, говорейки за личността на подс.И., с който явно и двамата свидетели са били в изкллючително близки отношения, доколкото употребяват обръщението „Г.“.Не следва да се забравят и доказателствата за съществуваща лична мотивация у св.А. касателно постигането на резултат по „вземане камиона“ на св.С. – двамата свидетели към инкриминираната дата не са в добри отношения, а св.А. работи към този момент съвместно именно с подс.И. и дори периодично е извършвал посредническа дейност с цел изплащане на дължимата от св.С. на подс.И. голяма парична сума.

От доказателствата по делото и в контекстта на обсъждания обективен елемент от престъпния състав на чл.214 НК по оказване на принуда посредством психически натиск върху волята на св.Н. съдът отчита и изключително противоречивите показания на този последен свидетел.В хода на проведеното съдебно следствие св.Н. нееднократно употребява израза „нещо“, като показанията му звучат „Г. ми каза, че тъй или иначе ще вземат камиона или да правя каквото ми кажат или ще ми правят нещо“ и „за да не ми направят нещо, трябва да правя това, което ми казаха“.Тази неопределеност на израза „нещо“ и липсата на контретизация касателно евентуалното й негативно съдържание се отчита, като липса на съставомерност, тъй като принудата по чл.214 НК изисква застрашаване на жертвата с едно бъдещо деяние, което е от естеството да изложи на опасност живота и здравето й или живота и здравето на друго лице.Употребата на горния израз „нещо“ от св.Н. се явява значима и касателно още един съществен детайл – самият свидетел явно не е убеден в намеренията на подс.И. за застрашаване на неговия живот или този на близките му родственици, а допускането от негова страна на подобни негативни последици е ирелевантно.Значима е само и единствено волята на дееца за действително причиняване на определени негативни последици на свидетеля при неподчинение от страна на последния, а доказателства в тази вр. не се събраха в хода на проведеното съдебно следствие.Разбира се, тази воля на субекта на престъплението следва да е ясна, недвусмислена и да е добре изразена пред пострадалия (било то словесно или било то посредством определени застрашителни конглудентни действия), а от доказателствената съвкупност подобно заключение е неизводимо.От друга страна е напълно възможно принуждаваното лице да е изпаднало в заблуда и грешка относно волята и намерението на дееца за действителна реализация на отправените закани, като осъзнавайки това, последният да е взел решение да се възползва от тази заблуда.В този контекст от изключително значение е интелектуалния капацитет на принуждаваното лице и неговото психично съС.ие на инкриминираните дати.Имайки предвид горното и съобразно събраните по делото доказателства, съдът не може да направи и подобен извод – т.е. св.Н. до настоящия момент никога не е притесняван по определен начин от подсъдимите, като само и единствено при наличие на такава доказателствена опора би могло да се заключи и за съществуването на определено притеснение от негова страна при контактите му с подсъдимите.Напротив – св.Н. и подс.И. са в близки и добри взаимоотношения и показател за това е ползваното лично обръщение „Г.“, факта на развивана съвместна дейност между подс.И. и св.А., тъст на св.Н. и получената предварителна информация от св.Н., че „няма да има проблем, защото ни познавал“.Въпреки липсата на притеснение обаче житейски е напълно възможно св. Н. да е изпаднал в грешка при проведения на 11.05.09г. телефонен разговор относно намеренията на подс.И., но тук съдът дебело подчертава, че държавното обвинение не само не представи такива доказателства, но и не изложи такива аргументи.Дори и чисто хипотетично да се приеме, че св.Н. е изпаднал в заблуждение, то не се ангажираха и доказателства досежно обективирано поведение от подс.И. и от останалите двама подсъдими по възползване от тази заблуда.     

Според държавното обвинение, инкриминираните изрази носят следното съдържание „тези двамата режат глави, колят хора и отвличат“.Идентични думи се излагат от свидетелите Н. и Б. и то нееднократно в тяхното свидетелско изложение.Съдът обаче не дава вяра на тези гласни доказателства и в тази вр. подробни доводи са изложени по-горе в мотивите, като тук отново се подчертава несъответствията в показанията на двамата свидетели, тяхната вътрешна противоречивост и наличието на такава с останалите събрани по делото доказателства.Свидетелите Н. и Б. са единодушни само и единствено относно тези инкриминирани изрази, но показанията им не си кореспондират относно нито един друг съществен детайл от фактическата обстановка.Индиция за неискреност на свидетелите е липсата на еднозначност и последователност относно мястото и времето на отправените думи и изрази –в тази вр. особено св.Н. при всеки последващ разпит заявява различни факти и добавя нови и нови детайли за вече заявени такива, като тези му показания не се потвърждават от св. Б., въпреки твърденията им за лично възприемане от нейна страна на заканителните думи.Необходимо е да се вземе предвид и още едно обстоятелство, изложено по-горе, а именно св.Н. първоначално по ДП дори не навежда данни за пътуване до Реп.Румъния на 11.05.09г. и за вземане на паричната сума от 3000 евро от подс.Т., а това са съществени факти, запълващи инкриминирани съставомерни елементи.В тази вр. и досежно недостоверността на показанията на св.Н. следва да се отчете и неговото първоначално процесуално поведение – той самия признава, че е изложил неверни данни пред св.С. и пред разследващите органи при първото си посещение в РУП-Сливен, респ. тъй като свидетелят е склонен веднъж да опише неистински обстоятелства и то пред надлежни органи, то е напълно възможно да описва такива и в последствие.Не е за пренебрегване и фактът, че първоначално наказателното производство е образувано именно за престъпление по чл.206 НК срещу него самия, което е показател за възприемане на защитна позиция.Разбира се, не следва да се забравя и доказаното обстоятелство, съдържащо се във ВДС и в приложената по делото справка от М-тел, за провеждане на разговори на 12.05.09г. както от подс.Т., така и от св.Н. с едно и също лице, което лице, според съдържанието на проконтролираната телефонна комуникация, извършва действия по проследяване на друго лице с неустановена по безспорен начин самоличност – на тази доказателствена база се заключава за познанство между тези три лица и за съвместност и координираност на действията им.Т.е. при всички гореизложени съображения съдът не кредитира изцяло показанията на св.Н. и тези на неговата съпруга св.Б. и поради това не може да ги постави в основата на осъдителна присъда.Нещо повече – необходимо е да се имат предвид и показанията на св. Н. „Г.И. ми се обади ... и ми каза, че на „Петолъчката“ ще ме чакат хора, които ще вземат камиона.Каза, че няма да ми направят нищо, но преди това ми каза, че въпросните хора режели глави и отвличали хора, но тъй като ме познавал нямали да ми направят нищо“.Отново свидетелят излага инкриминираните думи и изрази, но внася и допълнително уточнение (което при първоначалния разпит не е заявил).Това уточнение представлява релевантен по делото факт.То внася допълнителна яснота касателно обективираното от подс.И. поведение и касателно неговото действително намерение – дори и да се приеме, че подсъдимият е изрекъл инкриминираните изрази (същите носят характеристиките на заплашителни такива, но тяхната употреба не се доказва по безспорен начин), то от значение се явява преследваната от него цел, а именно тези инкриминирани думи само и единствено внасят определена яснота, дават описание и информация за личността на „хората“, но липсва намерение у подс.И. за сплашване и в подкрепа на този извод са последващите изречени от подс.И. думи „тъй като ме познавал нямали да ми направят нищо“.Т.е. дори и св.Н. действително да е изпитал страх от горните думи, съдържащи описание за „хората“, то целта на подсъдимия не е била тази и той изрично я е заявил пред свидетеля.При тези доказателства се налага изводът за нереализация от страна на подс.И. на датата 11.05.09г. на  престъпното изпълнително деяние по оказване на принуда върху св. Н. посредством заплаха.

Горният извод се налага дори и от обективираното на 11.05.09г. от св.Н. поведение.Той сам предлага на подс.И. да закара процесните превозни средства до гр. Петрич и с.* – видно от показанията на св.Н., той отхвърля предложението на подс.И. при първоначалния телефонен разговор, а известно време след това и след обмисляне на предложението, му се обажда и се съгласява с това предложение, като значим представлява фактът и на предложена от подс.И. на св.Н.  парична сума, като вид възнаглаждение, и то за самия процес по превозване, а не за оказано подчинение на волята на „хората“, с които трябва да се срещне на пътен възел „Петолъчката“.Самият факт на приемане на предложението и то след обмисляне на същото е показател за спокойното психично съС.ие на свидетеля, респ. същият не се е чувствал заплашен, а с оглед събраните доказателства, се заключава и за липсата на отправени реални заплахи. Тук следва да се отчете и обстоятелството на прекратяване на телефонния разговор след отправяне на горното предложение – т.е. твърдяният от държавното обвинение психически натиск е прекратен и в последствие лично св.Н. и то по своя собствена инициатива се обажда на подсъдимия и изразявайки съгласие за лично превозване на камиона, сам доброволно се поставя в ситуация на продължително пребиваване в присъствието на „хората“, които „режели глави и отвличали“ – факт, подкрепящ извода, че тези думи дават описание на „хората“, а не представляват заплаха.В контекстта на горното е необходимо да се отчете и обстоятелството, че именно св.Н. еднолично и доброволно определя часа на отпътуване от гр.Тутракан на 12.05.09г. – т.е. и за този факт липсва вмешателство от страна на подсъдимите.

Дори цялото последващо поведение на св.Н. е обективен показател за неговото психическо съС.ие по време на инкриминираната дата 12.05.09г. Досежно това обстоятелство гласните доказателства по делото, в частност показанията на св. Н. и обясненията на подсъдимите Т. и М., са еднопосочни и взаимоподържащи се, като съдържат данни за липсата на отправяни заплахи (директни или индиректни) и данни за тематиката на провежданите по време на пътуването разговори, а именно св. Н. е разговарял с горните двама подсъдими на различни теми, включая и за своето семейство, а изложението на такава информация пред хора, от които се чувстваш застрашен, изключва подобен извод.От приобщените ВДС се извлича и още един значим факт, обективиран посредством отправено от св.Н. лично желание за директен разговор с подс.Т., което му желание е препредадено от подс.М. на подс.Т. и е довело до спиране на превоза с цел провеждането на търсения разговор.Т.е. по време на пътуването горният свидетел не само разполага с определа свобода на действията, като ползва обедна почивка и почивка, съобразена с отчитаните параметри от дигиталния тахограф, но и не се притеснява и изказва желанията си, проявявайки дори съобразителност за личен, а не телефонен разговор.Самото обстоятелство на провеждането на такъв разговор говори за наличие на обсъждана обща тематика, а като се отчете и фактът на провеждани телефонни разговори на 12.05.09г. от подс.Т. и от св.Н. с едно и също лице се допълва и засилва горния извод в насока оказвано действително съдействие от св.Н. при реализация на набелязаната цел по превозване на камиона до определеното от подс.И. място, като това съдействие на горния свидетел е доброволно – по инициатива на св.Н. се спира процеса на транспортиране и се провежда коментирания разговор с подс.Т., като нито един от подсъдимите не е искал и не е търсел такъв разговор.Напълно е възможно именно по време на този личен разговор св.Н. и то по своя лична инициатива да е предоставил на подс.Т. телефонния номер на св.С., който телефонен номер впоследствие е препредаден на лицето с неустановена самоличност, извършващо действия по проследяване.Друг обективен признак за доброволността на действията на св.Н. е обстоятелството, констатирано при предявяване на ВДС, че подс.Т. се движи зад инкриминираните превозни средства, но не директно след тях, а на значително отдалечено разС.ие.Т.е. създадена е ситуация на доверие между св.Н. и подсъдимите Т. и М..

За престъплението по чл.214 НК не е достатъчен само фактът на изказани определени заплашителни думи и изрази, а е необходимо и изискването на определено поведение, което следва да бъде реализирано от заплашеното лице, в случая св.Н., като това последващо поведение е нежелано от заплашения.В същото време за липсата на доброволност в действията на изнудвания, в случая в тези на св.Н., не е необходимо и задължително условие неговото несъгласие да е изразено директно или да е обективирано по един демонстративен (видим) начин, а е необходимо от доказателствата по делото да е категорично ясно, че той е бил против исканото от него поведение и че това именно поведение му е наложено със средствата на принудатата.Касателно тези съставомерни елементи отново показанията на св.Н. са основния доказателствен източник и това е съвсем логично, тъй като престъплението „изнудване“ не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние.Въпреки това обаче показанията на изнуденото лице следва да бъдат проверени за достоверност,съпоставени и подкрепени с други доказателствени източници.В тази насока съдът отчита заявяваните от св.Н. противоречиви данни – той твърди, че исканата от негова страна деятелност се изразява в „щял да прати някакви момчета да вземат камиона ... каза да внимавам, каквото кажат те да не се съпротивлявам“, т.е. иска се бездействие от свидетеля, а в хода на своето изложение в съдебното производство твърди „ще ме чакат момчетата и те ще ми кажат какво правим нататък“, респ. търси се определено активно поведение от свидетеля по изпълнение на давани указания от „момчетата“.В същото време и с оглед доказателствата за отправено от подс.И. предложение към св.Н. за лично управление на процесните превозни средства на 12.05.09г., се заключава отново за искана активна деятелност.В контекстта на последния факт съдът отново подчертава прекъсването на телефонната комуникация между подс.И. и св.Н. на датата 11.05.09г. и последващото възобновяване на същата и то по инициатива на свидетеля, който се съгласява с отправеното предложение, въпреки дадената му възможност за отказ.Изтъкват се отново и доказаните обстоятелства на еднолично определяне от св.Н. на часовото време на отпочване на пътуването, на свободното му поведение по време на самото пътуване и дори на изискване от негова страна реализацията на определени действия от подсъдимите Т. и М. (съответно подс.М. предава исканията му по телефона на подс.Т., който ги изпълнява – спират за личен разговор, спират за обяд).Т.е. приемането на предложението за управление на камиона и превозването му до определеното от подс.И. място се възприема от съда за доброволен акт на свидетеля, а не за принудителен такъв.Той се е съгласил да извърши тези действия още по време на проведения със св.А. разговор в Реп.Румъния.Да, тези действия носят действителна изгода за подс.И. и той е целял по този начин да постигне удоволетворение на имуществените си претенции към св.С., които претенции произтичат от развилите се между тях търговски взаимоотношения, но това съвсем не е достатъчно, доколкото по делото не се събраха безспорни доказателства за обективирана престъпна принуда от подс.И. (а и от останалите двама подсъдими) върху волята на св.Н..

Престъплението по чл.214 НК е резултатно такова – изисква се настъпването на имуществена вреда, която трябва да е пряка и непосредствена последица от упражнената от дееца принуда по отношение на пострадалия или на друго лице.В конкретния случай такава вреда реално е настъпила – доказано е от приобщените гласни и писмени доказателства, че титуляр на правото на собственост върху двете превозни средства е румънското търговско дружество **, а местонахождението на товарния автомобил и хладилното полуремарке не е установено и до настоящия момент. Т.е. щетата е настъпила за горепосочения собственик и тя е съизмерима със стойността на превозните средства.Настъпването на щетата обаче не е пряк резултат от поведението на тримата подсъдими на датите 11 и 12.05.09г.По-скоро може да се каже, че подс.И. само и единствено се е възползвал от съгласието на св.Н. да транспортира превозните средства до определено място, а това съгласие и воля на св.Н. е формирано от оказаното върху него въздействие от страна на св.А..Не следва да се забравя, че към инкриминираните дати именно св.Н. владее и пази процесните превозни средства – ключовете и документите за тях се намират у него и именно той притежава знание за точното им местонахождение на паркинг в гр.Тутракан към 11.05.09г., а към 12.05.09г. в началото на деня именно св.Н. е единственият човек, който управлява т.а. Той разполага с точно набелязан маршрут за придвижване и точна крайна дестинация, която променя и то под въздействието на св.А. и с цел да подпомогне подс.И. за получаване на дължимите му от св.С. плащания по предходни търговски сделки.Т.е. определящо е поведението и на св.А. и на св.Н., а тримата подсъдими само са се възползвали от това поведение.

Нещо повече – държавното обвинение е въздигнало в съставомерен престъпен резултат и причинената на св.С. имуществена щета, представляваща паричната сума от 3000 евро, която св.Н. е следвало да му предаде на 12.05.09г. в гр.Сливен.Доказа се, че тази сума е взета от св.Н. на 11.05.09г. от гр.Букурещ, като не се представи нито едно доказателство за налично у тримата подсъдими знание за това обстоятелство към инкриминираните дати.Към момента на провеждане на телефонния разговор между св. Н. и подс.И. въобще не е обсъждана тематика, свързана с тази парична сума и не са изисквани никакви действия, свързани с тази сума.За да попадне в престъпния състав на чл.214 НК е необходимо още към момента на отправяне на заплахите, респ. на изричане на инкриминираните изрази, да се изисква от дееца конкретно поведение на св.Н., свързано с тази сума – било то предаването й лично на дееца, било то предаването й на друго трето лице или било то само и единствено непредаването й на нейния действителен собственик, в случая св.С..По настоящото дело не се ангажираха категорични доказателства в тази вр. – по време на проведения телефонен разговор тази парична сума въобще не е коментирана.Без да обсъжда в подробности доказаните факти съдът само и единствено подчертава, че на датата 12.05.09г. (която дата е последната инкриминирана такава) св.Н. си тръгва и се прибира на 13.05.09г. в гр.Тутракан, носейки в себе си паричната сума от 3000 евро.От тук натам какво е станало с тази сума и тя действително взета ли е от подс.Т., така както твърди св.Н. се явява без значение по делото, тъй като датата 13.05.09г. и следващите няколко дни след това не са включени в процесното престъпление, а и няма изменение на обвинението в тази вр. съгл.чл.287 НПК. Т.е. съдът не дължи произнасяне по непредявено обвинение и при съществено изменение на инкриминираните обстоятелства.Въпреки това и за прецизност на настоящото изложение се подчертава, че дори и да се приемат за достоверни показанията на св. Н., описващи действията на подс.Т. по вземане на паричната сума от 3000 евро на пътя в района на с.*, то отново това поведение не се ползва с характеристиките на чл.214 НК – няма никаква принуда, извършена от подсъдимите, а само и единствено отправено искане от подс.Т. към св.Н. за вземане на тази сума, като последният просто се е съгласил, без да бъде принуждаван за това.Свидетелят Н. излага твърдения за изразено съгласие за предаване на сумата само и единствено с цел да избегне срещата на подс.Т. със съпругата си св.Б., тъй като последният отправя искане за лично посещение на дома им в гр.Тутракан.Тези факти обаче касаят само мястото на предаване на паричната сума, а не са свързани със съгласието на св.Н. за това, доколкото същото вече е било принципно изразено още при разговора на 13.05.09г., но не е било уточнено конкретното място и време на фактическото предаване на сумата.

При всичко гореизложено и при липсата на категорични доказателства както досежно всеки един от обективните съставомерни елементи, така и досежно субективните такива, съдът възприема крайния извод за неизвършване на процесното престъпление от страна на тримата подсъдими.

Съдът дължи и съпоставка на инкриминираните факти с други престъпни състави против собствеността с цел преценка осъществяването на друго престъпление, включено в глва Пета от Особената част на НК.Имайки предвид обаче всичко гореизложено, свързано с установеното поведение на свидетелите Н. и А., съдът заключава, че тримата подсъдими не са осъществили друго престъпно посегателство, което би могло да се ползва от описаната в обвинителния акт фактология.Единственият доказан по безспорен начин факт е този на настъпване на имуществената вреда, но той не е достатъчен.

При този изход на делото и по силата на чл.190 ал.1 НПК съдът не присъди в тежест на подсъдимите направените деловодни разноски.

Съдът постанови и връщане на тримата подсъдими на иззетите от тях движими вещи, конкретизирани по вид и количество в съответните Протоколи за претърсване и изземване, като се отчете, че се касае за движими вещи, чието притежание не е забранено от закона – в случая става дума за няколко мобилни телефона.

При гореизложените мотиви съдът постанови своя окончателен съдебен акт.

            

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ :