Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 18.09.2018 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 477 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове са с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с трудов договор № .г.,
сключен между ответното дружеството и ищеца, последният бил назначен на
длъжност „к.“, като мястото, където полагал труд и изпълнявал своите служебни
задължения без прекъсване в продължение на 12 години, 10 месеца и 5 дни, било
кроялна, цех за ушиване на чехли, находящ се в гр. З.,ул.“З.ш.“ № ., което
място не било в седалището на ответното дружество, а в негово поделение,
находящо се на посочения адрес.
Посочва, че на 20.07.2017 г. му била връчена заповед № .г.,
с която трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
заповедта изрично било записано, че на основание чл. 222, ал. 3 КТ следвало да
му бъде изплатено обезщетение в размер на 2904,00 лева. Обезщетението следвало
да му бъде заплатено с последното трудово възнаграждение към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовото възнаграждение му било
изплатено своевременно, но не и обезщетението за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Няколко пъти ищецът водил разговори с вече бившия
си работодател, но категорично му било отказано да му бъде изплатено дължимото.
Твърди, че на 18.09.2017 г. депозирал искане за образуване
на административно производство в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Перник,
като от извършената проверка било установено, че е работил във фирма „С.Ш.“ ООД
съгласно трудов договор № .г., на длъжност „к.“, както и че трудовото му
правоотношение било прекратено съгласно заповед № .г. на основание чл. 327, ал.
1, т. 12 КТ, считано от 20.07.2017 г. Безспорно било установено също, че
работодателят не е изпълнил задължението си да изплати полагащото се
обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за
което на последния бил съставен АУАН. След извършената проверка и констатирано
административно нарушение ищецът изчакал ответното дружество да му изплати
дължимото обезщетение, но това не се случило.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сума в размер на 2904,00 лева, представляваща дължимо обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ за придобито право на пенсия и осигурителен стаж, 180,69 лева
- мораторна лихва за забава за периода от 01.09.2017 г. до 12.04.2018 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 12.04.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира деловодни
разноски.
Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.
131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява, представлява се от представител по пълномощие – адв. Я. Сотирова
от ПАК, която моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му
възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На
същия са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а
именно, че ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
След като прецени, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК –
ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 04.06.2018
г., не е представил в срок отговор на исковата молба, като не се е явил и не се
е представлявал в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването
на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото
заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Представените
писмени доказателства доказват съществуването на сключен между страните трудов
договор от 15.09.2004 г. и последващото му прекратяване със заповед № .г. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 20.07.2017 г., в която изрично е
записано, че на ищеца следва да бъде заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ
в размер на 2904,00 лева. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените
от него разноски по делото. Видно от посоченото в договора за правна защита и
съдействие от 05.04.2018 г., страните по него са договорили възнаграждение в
размер на 734,00 лева, което е заплатено от ищеца изцяло и в брой, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца така посочената сума,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на РдРС държавна такса по исковата
претенция, за която е осъден, в размер на 166,16 лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.Ш.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“, комплекс „Макси“ № 110, бл. 10, ет. 4,
ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на
2904,00 лева (две хиляди деветстотин и четири лева), представляваща дължимо
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за придобито право на пенсия и осигурителен стаж,
180,69 лева (сто и осемдесет лева и шестдесет и девет стотинки) - мораторна
лихва за забава за периода от 01.09.2017 г. до 12.04.2018 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
12.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „С.Ш.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“, комплекс „Макси“ № 110, бл. 10, ет. 4,
ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на
734,00 лева (седемстотин тридесет и четири лева), представляваща направени
разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА „С.Ш.“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“, комплекс „Макси“ № 110, бл. 10, ет. 4,
ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РдРС, сумата
от 166,16 лева (сто шестдесет и шест лева и шестнадесет стотинки ) – държавна
такса в производството пред настоящата инстанция.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:
М.М.