РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Белоградчик, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20251310200124 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН .
Образувано е по жалба на П. Т. И. от гр. Б., обл. В., против Наказателно
постановление № 48/ 24.06.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 от ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300 лв., за
нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ във вр. с чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите.
Депозирана е бланкетна жалба против издаденото Наказателното
постановление. Моли се, същото да бъде отменено, тъй като констатациите в
АУАН и Наказателното постановление не отговарят на действителната
фактическа обстановка. Твърди, че в хода на проведеното административно
наказателно производство, са допуснати съществени процесуални нарушения,
като конкретни такива не се сочат.
В съдебно заседание, жалбоподателят П. И. не се явява и не се
представлява.
Доказателства не се представят и не са направени искания за събиране
на такива.
1
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – М. Д. –
юрисконсулт в РДГ – Берковица, оспорват жалбата и молят съда да потвърди
Наказателното постановление. Представена е Писмена защита, в която са
изложени подробни съображения на основание на които се иска съда да
потвърди оспореното Наказателно постановление. В същият смисъл е и
пледоарията на процесуалния представител на въззиваемата страна в хода по
същество на делото.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – В.
Й. А. – на длъжност „главен специалист горски инспектор“ в РДГ – Берковица.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното физическо лице, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетеля на въззиваемата страна В. А. – на длъжност
„главен специалист горски инспектор” в РДГ Берковица, се установи следната
фактическа обстановка: На 07.11.2024 г. свидетелят В. А. и колегата му А. П. –
и двамата служители в РДГ – Берковица извършили проверка в землището на
с. Каменна рикса, обл. Монтана, в имот № 35871.640.13, за който имало
издадено Позволително за сеч на дървесина, на името на жалбоподателя П. Т.
И. в качеството му на частен лесовъд. Служителите на РДГ – Берковица,
извършили проверка на терен, в хода на която установили, че в имота има
отбелязани 32 броя дървета, предвидени за сеч, които са маркирани с КГМ и
видима марка, отбелязана на височина 1.30 м. Същевременно, при извършена
проверка на досието на сечището в системата РСОД, установили, че в Карнет –
описа, който е изготвен за същия имот от жалбоподателя П. И. – частен
лесовъд, посочения брой дървета, предвидени за сеч, е посочен като 76 броя.
За установеното нарушение бил съставен Констативен протокол № 150341 от
06.12.2024 г. Актосъставителят е приел, че нарушението е извършено на
територията на гр. Белоградчик, тъй като там е изготвен карнет описа, така е
посочено в него /страница последна/.
Поради това, св. В. А., съставил на жалб. П. Т. И., АУАН № 48/
15.01.2025 г. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, във вр. с чл. 50, ал. 11 от
2
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление
№ 48/ 24.06.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257,
ал.1, т. 2 ЗГ, на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 300 лв., за
нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ във вр. с чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите.
От правна страна, съдът намира следното :
На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че приема, че
е компетентния съд, който следва да се произнесе по Жалбата против
обжалваното Наказателното постановление. Видно от приложения по
административно – наказателната преписка Карнет – опис от дата 16.08.2024
г., изготвен от жалбоподателя, същия е издаден в гр. Белоградчик. Поради това
и мястото на извършване на нарушението е гр. Белоградчик.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и
гласни такива намира, че се събраха безспорни доказателства, че
жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за
което е наказан.
Не се спори по делото, че жалбоподателя П. Т. И. е лицензиран лесовъд,
упражняващ частна лесовъдска практика.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. В. А. – свидетеля
присъствал при установяване на нарушението и съставил Констативния
протокол, в който е обективирано констатираното административно
нарушение.
Както от разпита му, така и от представените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, се установи,
че в издадения Карнет – опит за извършено маркиране на насажденията в имот
35871.640.13 в землището на с. Каменна рикса, обл. Монтана, издателят му –
жалбоподателя П. Т. И., в качеството му на частен лесовъд, е посочил, че
маркираните дървета за сеч са 76 броя. При проверка на терен в имота обаче,
от контролните органи е установено, че реалния брой маркирани с КГМ
дървета за сеч, е 32 броя.
Поради това, съдът намира, че нарушението е доказано от обективна и
субективна страна. Допуснато е противоречие и пълно несъответствие между
предвидената за сеч дървесина и реално маркираната такава в сечището.
3
Възприятията на изслушания по делото свидетел на въззиваемата страна
са преки и непосредствени. Свидетелят е присъствал на установяване на
нарушението.
Поради това, съдът приема за доказано, че жалбоподателят, като лице,
упражняващо лесовъдска практика, е издало документ – Карнет – опис от
16.08.2024 г., в нарушение на ЗГ и подзаконовия акт по прилагането му –
Наредба № 8/ 2011 г. за сечите в горите.
Безспорно е и че жалбоподателят е субект на наказанието по чл. 257 ЗГ,
тъй като е лице, упражняващо частна лесовъдска практика.
Предвид на това, съдът намира, че по делото са събрани безпорни
доказателства, че жалб. П. И., от обективна и субективна страна е осъществил
състава на административното нарушение, за което е наказан.
АУАН и Накателното постановление са издадени при изяснена
фактическа обстановка и при наличието на безспорни доказателства за
извършеното административно нарушение от жалбоподателя.
Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за
законосъобразност на административнонаказателното производство, намира,
че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението,
подробно са описани обстоятелствата при което същото е извършено.
Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно
нарушителя в какво нарушение е обвинен, че е извършил.
При съставяне на АУАН и издаването на Наказателното постановление,
се съобразени сроковете по чл. 34 ЗАНН. И двата основни акта са издадени от
лица, притежаващи материална компетентност и са били надлежно връчени на
нарушителя – срещу подпис.
Съдът намира, че правилно е определена и административнонаказателната
разпоредба, по силата на която на жалб. И. е наложено адм. наказание – чл.
257, ал.1, т. 2 ЗГ, тъй същия е съставил документ – Карнет – опис, в качеството
му на частен лесовъд.
Правилно е определен и вида на наказанието – „Глоба”, предвидено за
физически лица, какъвто е жалбоподателя.
Законосъобразен е и размера на наказанието. Наложеното такова е в
4
установения законов минимум – 300 лв. Така наложеното наказание е
правилно определено и по размер, при съблюдаване на изискванията на чл. 27
ЗАНН.
Поради това, съдът намира, че оплакванията, инвокирани в жалбата за
допуснати нарушения на процесуалните правила и за недоказаност на
нарушението, са неоснователни и недоказани. Не се събраха никакви други
доказателства, от които съдът да изведе правен извод, че нарушението не е
извършено.
Предвид горните мотиви, съдът намира, че обжалваното Наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Предвид изхода на делото, съдът потвърди наказателното
постановление, поради което и съгл. чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като са били защитавани от юрисконсулт. Разноски са
претендирани от въззиваемата страна в така депозираните по делото Писмени
бележки от 06.10.2025 г. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
съобразно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
намира, че в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно –
130.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 48 от 24.06.2025 г.
на Директора на РДГ – Берковица, с което на П. Т. И., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., обл. В., ул. „..................“ № ..., ет. ..., ап. ..., на осн. чл. 257, ал.1, т.
2 от ЗГ, е наложено наказание „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за
нарушение на чл. чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, във вр. с чл. с чл. 50, ал. 11 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА П. Т. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул.
„.....................“ № ..., ет. ..., ап. ..., ДА ЗАПЛАТИ на РДГ – Берковица, с
5
адрес: гр. Берковица, общ. Берковица, обл. Монтана, ул. „Митрополит Кирил“
№ 13, ет. 3, представлявана от Сашко Каменов – Директор, направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130.00
лв. – на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6