Решение по дело №5819/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Решение по АНД № 5819 по описа за 2021година на ПРС,
ІІ н.с.

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Районна прокуратура гр.П. е внесла в съда за разглеждане постановление, с
което прави предложение обвиняемият Н. Х. Т. от гр.П. с ЕГН ********** да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК за това, че на 14.01.2021г. в гр.П., в
едногодишен срок от наказването му по административен ред /с наказателно
постановление № 20-1030-008004/13.08.2020г. издадено от Началник група в
сектор“пътна полиция“ при ОД МВР гр.П. влязло в законна сила на
27.10.2020г./ е извършил такова деяние – управлявал е моторно превозно
средство – лек автомобил „Део“ с рег. № ***, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство – престъпление по чл.343в, ал.2 от
НК.
В съдебно заседание представителят на РП П. поддържа предложението,
като счита, че обвиняемият Т. следва да бъде признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в
размер към законодателно определения минимум.
Обвиняемият Н. Х. Т. редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се
представлява от процесуален представител адв.С. СТ. който изложи
становище, че по отношение на подзащитния му са налице основания на
чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание глоба. Адв.С. по отношение размера на
глобата поиска от съда да бъде определен в рамките на законодателно
определения минимум.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

Обвиняемият Н. Х. Т. е роден на **** година в гр.П., живущ в гр.П., ж.р“Т.
****, б. български гражданин, със средно образование, трудово ангажиран,
неженен, неосъждан, ЕГН:**********.
От приетата по делото справка съдимост на обвиняемия Т. / лист 23 от
досъдебното / съдът намира като установено, че същия не е осъждан, както и
че не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
От приетата по делото справка за нарушител/водач от сектор ПП при
ОДМВР гр.П. / лист 20 21 от досъдебното/ относно обвиняемия Т. съдът
намира като установено, че същия е неправоспособен водач поради отнемане
на СУМПС.
1

Обвиняемият Н.Т. бил правоспособен водач от 08.02.2012г. с категории
„АМ“, „М“ и „В“. По силата на ЗППАМ 19-1030-000735 по чл.171, т.4 от
ЗДвП на 28.11.2019г. свидетелството за управление на моторно-превозно
средство на обвиняемия Т. било отнето поради отнемане на всички контролни
точки, потвърждаващи валидността на СУМПС, като същият е изгубил и
придобитата си правоспособност. Въпреки това обвиняемия продължил да
управлява моторно превозно средство. Така на 02.08.2020г. докато управлявал
л.а. „Пежо 206” с рег.№ **** по бул.“Освобождение“ в гр.П. той бил спрян за
проверка от екип на Сектор“СПС“, група „Сигма“ при ОД МВР гр.П.. При
извършената му проверка било установено, че обвиняемият Т. управлява
посочения по-горе лек автомобил без съответното свидетелство за
правоуправление, без да е правоспособен водач. Във връзка с така
констатираното нарушение на чл.150 от ЗДвП /“Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл.152, ал.1, т.4“/ на обвиняемия Т. бил съставен АУАН серия АА, бланков №
639701/02.08.2020г., който той подписал без възражение. Във връзка с така
съставения му АУАН на 13.08.2020г. било издадено наказателно
постановление № 20-1030-008004/13.08.2020г. от Началник група в сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР гр.П., упълномощен със Заповед рег. №8121з-
515/14.05.2018г. на МВР, допълнена със Заповед рег. № 8121з-
825/19.07.2019г. на МВР. На 19.10.2020г. постановлението било връчено на
свидетел И.А. – съпруг на майката на обвиняемия, с който обвиняемият Т.
живее в едно домакинство и още същата вечер той го предал на обвиняемия
Т.. Обвиняемият Т. не се възползвал от правото си да го обжалва по
съответния ред и по тази причина наказателно постановление № 20-1030-
008004/13.08.2020г. влязло в законна сила на 27.10.2020г.. На 14.01.2021г. в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за това, че е
управлявал моторно-превозно средство без да има свидетелство за
управление обвиняемият Т. отново управлявал моторно-превозно средство -
л.а. „Део” с рег.№ ***. В същия ден около 07.00 часа служители на 03 РУ
МВР гр.П. – свидетелите Г.Д. и Н.М., и двамата като дежурен автопатрул с
позивна 435, били на установъчен пункт на бул.“Северен“ в гр.П., като
извършвали дейност по контрол на безопасността на движението. В тази
връзка те спрели за рутинна проверка обвиняемия Т.. Когато полицейските
служители му поискали за проверка свидетелството за управление на
моторно-превозно средство обвиняемия заявил, че не може да го представи,
защото няма такова, тъй като преди време му е било отнето поради
изчерпване на контролните точки. По този повод на обвиняемия Т. бил
2

съставен АУАН серия АА и бл. № 946922/14.01.2021г.
С първо действие – разпит на свидетел на основание чл.356, ал.3 от НПК на
14.01.2021г. е било образувано бързо производство № 23/2020г. по описа на
Трето РУ –П. срещу Н. Х. Т. за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от
НК.
Привлечен като обвиняем Н. Х. Т. е признал вината си и изразил съжаление от
извършеното.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, като
доказателствата са непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в
своята съвкупност не налагат различни изводи. Както показанията на
свидетелите Д. и М., така и от обясненията на обвиняемия Т., въпреки
тяхната лаконичност се установява, че на 14.01.2021г. в гр.П. последният е
управлявал автомобил марка „Део“ с рег. № ***, чужда собственост, без да
притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство с
наказателно постановление, влязло в законна сила на 27.10.2020г.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
приема от правна страна следното:
Обвиняемият Н. Х. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК.
От обективна страна по делото се установи че на 14.01.2021г. в гр.П.,
обвиняемият Т. е управлявал е моторно превозно средство – лек автомобил
„Део“ с рег. № ***, без да притежава съответно свидетелство за управление
на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред, с наказателно постановление № 20-1030-
008004/13.08.2020г. издадено от Началник група в сектор“пътна полиция“
при ОД МВР гр.П. влязло в законна сила на 27.10.2020г.
Безспорно е установено извършване от страна на обвиняемия на
фактически действия по „управление на автомобила”, което е „всяка една
манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Налице е и
другият признак от обективна страна – обвиняемият е извършил деянието
предмет на разглеждане в едногодишния срок, след като е наказан по
административен ред за управление на МПС, без да притежава
правоспособност. Разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното
административно наказание за това, че е управлявал МПС без свидетелство за
управление. Горната разпоредба е приложима за всички случаи, когато лицето
е вече санкционирано по административен ред на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП за управление без свидетелство - както в хипотезата, когато
свидетелство за управление на МПС не е издавано на водача, така и в
хипотезата, когато е отнето.
От субективна страна, деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като
обвиняемият е съзнавал обстоятелството, че е наказван вече по
3

административен ред за такова деяние и че в едногодишен срок от
наказването му, на процесните време и място отново управлявал МПС. В този
смисъл обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Съзнавал е, че има влязло в сила наказателно постановление, връчено му чрез
член на семейството му на 19.10.2020г. и което не е било обжалвано и влязло
в законна сила на 27.10.2020г., с което е наказан по административен ред за
управление на МПС без свидетелство за управление на МПС и въпреки това,
без да притежава свидетелство, на 14.01.2021г. е управлявал горепосочения
автомобил.
Двата престъпни състава на престъпленията по чл.343в, ал.1 и 2 от НК, макар
и самостоятелни, боравят с единни понятия за правоспособността на дееца
като водач на МПС и правото му законосъобразно да осъществява такава
дейност, за което притежава валидно свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/. Транспортната дейност следва да се разглежда
свързано с правата на гражданите на свободно придвижване, на работа,
свързана с транспорт на пътници или стоки, било в рамките на Европейската
общност или извън нея, но като се отчита характерът на регулираните
обществени отношения и правомощията на държавата да въведе определени
ограничения чрез националното си законодателство на това право да се
управлява МПС чрез правилата за контрол и осигуряване на пътната
безопасност. Или, за разрешаване на разглеждания проблем от значение е не
само вътрешното ни законодателство, но и норми от Общностното право в
Европейския съюз, част от който е България. На тази база следва да се
разрешат въпросите относно правоспособността на водача и защо следва да
притежава валидно, съответно СУМПС.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП „за да управлява МПС, водачът трябва да
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него превозно средство”, т.е. според категорията на управляваното от него
МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е „съответно”. От
друга страна, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП той получава и контролен талон
към това СУМПС и определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Този талон съпътства СУМПС и може да бъде
отнет при съставяне на акт за констатиране на административно нарушение
по ЗДвП (АУАН), който го замества за един месец от съставяне на акта.
Правното значение на СУМПС е изяснено в чл.3, ал.3 от ЗБЛД, като тези,
издадени от българската държава на нейните граждани имат силата и на
документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е
удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена
категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в
националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на
ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от
25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно
съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр.82/2009 г.) и § 35 т.3
4

от ДР на ЗДвП (ДВ.бр.54/2010г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за
издаване, ползване и съхранение на българските лични документи”,
включително СУМПС, то ЗДвП „урежда ... изискванията за правоспособност
на водачите на ППС, ... както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове”, като целта е „да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от МПС”. Дадено лице ще
придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за
което има правото да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със
СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да удостовери
„правоспособността за управление на МПС”. Съгласно този закон, СУМПС
като български личен документ е собственост на държавата (чл.2) и то се
предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност
(чл.10, ал.1, т.5 от ЗБДЛ), т.е. той е „индивидуален удостоверителен документ
за правоспособност за управление на МПС” от „категорията/ите, за които е
валидно” (чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1, т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност
са определени в двата цитирани закона, съобразено с посочените директиви
на ЕП и на ЕС и Комисията на ЕС. С §1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД е
дефинирано какво е „нередовен български личен документ” – „ е с изтекъл
срок на валидност”, а съгласно чл.81, ал.2, т.6 от ЗБДЛ - притежателят му
подлежи на санкция по административен ред, ако „използва нередовни
български лични документи” ( с ал.1 т.7 на същия член) е наказуемо и
неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново СУМПС при
промяна на постоянното местоживеене на лицето от едно населено място в
друго). Изводът е, че по ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на
БЛД, съответно предвижда санкции при нарушаване на свързаните с това
правила. За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на него други
подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с
управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на
лицето да осъществява такава дейност, придобиването и запазване във
времето на придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването
на определени знания и постигане на умения от него на основата на
определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за
управление на съответните ППС, което намира своето отражение при
първоначалното издаване или при периодичното подновяване на СУМПС,
което, според цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в
законодателството ни, ще даде възможност за „редовен контрол ... за
съответствие” с тези минимални стандарти за постигане на посочените цели,
общи за ЕС, поради което те „следва да съвпадат с подновяването ..... и да се
определят от срока на валидност на СУМПС”. По този начин, всяка държава-
членка на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за
административна валидност на СУМПС, може да ги и намали, за по-
5

ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само
за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им.
Поради това следва да се приеме, че изискването за „съответно свидетелство
за управление на МПС” значи да е валидно както с оглед на срока на неговата
„административна валидност”, така и за „категорията МПС”, което се
управлява от водача. Когато дадено лице не е провело обучение и не е
издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
то безспорно не притежава такава и нарушава чл.150 от ЗДвП. Приравнено на
него е и правоспособен водач, който съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП „губи
придобитата правоспособност” заради отнети всички контролни точки.
Разумът на това законодателно решение е, че щом той е допуснал множество
нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на тези всички
контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения при
управлението на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и
проверовъчен изпит.
Съдебната практика е утвърдила в множество решения на ВКС, че чл.343в,
ал.2 от НК е приложим за всички случаи на управление на МПС без съответно
СУМПС – както когато такова не е издавано на водача, така и когато то е
отнето на някакво основание. Не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на
валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на
съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на МПС от съответната категория, което се доказва със
съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с
националното законодателство. При просрочие на валидността на СУМПС и
управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи
административно-наказателна отговорност (уредена в чл.171, ал.1, т.2, вр.
чл.150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по
административен ред продължава да управлява МПС без „подновено”
СУМПС, той осъществява състава на чл.343в, ал.2 от НК. Затова за това
престъпление не е предвидена в чл.343г от НК и санкция по чл.37, ал.1, т.7 от
НК – лишаването на водача от право да управлява МПС, тъй като при
подновяване на СУМПС той следва да докаже пред контролните органи
съответствието с минималните изисквания за издаването на съответно
СУМПС и едва тогава може да осъществява транспортна дейност било за себе
си, съобразно свободата на придвижване в рамките на общността или извън
нея, било като работа. Разумът на законодателя да не предвиди такава
санкция за тези водачи е както защото те нямат или са загубили правото за
управление на МПС, така и защото не са доказали в съответния срок
годността си да го упражняват.
Задължение на водача, в частност обвиняемия, е да докаже пригодността си
за управление на МПС чрез притежаване на валидно за категорията на
управляваното такова СУМПС, а това означава и то да е в срока на
административната му валидност, за да е годен удостоверителен документ за
тази му правоспособност.
6

Обвиняемият е имал съзнанието за не притежание на валидно СУМПС, за
което вече е бил наказан по административен ред.
За извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200
лева. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост,
обвиняемият Т. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК. С престъплението не са причинени имуществени
вреди, което да налага тяхното възстановяване. В случая приложение следва
да намери разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като същата е императивна
и са налице всички изискуеми от закона предпоставки. Ето защо, съдът
освободи от наказателна отговорност обвиняемия Н.Т. за извършеното и
описано по–горе престъпление и му наложи административно наказание
глоба по чл.78а, ал.1 от НК. Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда
административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева. При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на
деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчете като:
смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, самокритично
отношение, съжаление, а като отегчаващи отговорността обстоятелства –
наличие на предишни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Отчитайки горното, съдът наложи на обвиняемия Н.Т. административно
наказание глоба при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в
минималния законоустановен размер, а именно 1000 /хиляда/ лева,
съобразявайки имотно и материално състояние на дееца, както реално по
делото не е установено.
Съдът приема, че с този размер на наказание целите на наказанието ще се
постигнат в пълнота.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

Районен съдия: …………………………

7

Номер на акта:	1519
Дата:	24 септември 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия:	Димитър Василев Кацарев

Дело:	20215330205819
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 септември 2021 г.

Решение по дело №5819/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите