Решение по дело №135/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 129

гр. Видин,12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

пети административен състав

в публично заседание на

четиринадесети септември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

135

по описа за

2023

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на С.А.М. против Решение с рег.№ 953р-3291/23.05.2023г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС.

Сочи се , че решението е незаконосъобразно като постановено в несъответствие с материалния закон , съществено процесуално нарушение и целта на закона.Сочи се , че е гражданин на Украйна и притежава валидна регистрационна карта на чужденец. Сочи се , че не са ясни причините за отказ-фактически и правни основания. Сочи се , че не е налице основание за направеното стеснително тълкуване на  разпоредбата на чл.4,ал.2 от ЗЧРБ като пребиваването и по ЗУБ и по ЗЧРБ са по същността си „разрешено пребиваване“ в България. Сочи се , че и на ниво ЕС се приемат облекчени правила за признаване на СУМПС, издадени в Украйна. 

Иска се от съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на органа за произнасяне и издаване на СУМПС.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От жалбоподателя С.М. , гражданин на Украйна,  е подадено Заявление вх№1281/15.05.2023г. за издаване на СУМПС , като заявителката е приложила и съответни документи-удостоверение за здравословно състояние , уверение за завършено средно образование , удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при ПТП за водачи на МПС. Представена е и регистрационна карта на чужденец , издадена от Държавната агенция за бежанци при Министерски съвет с № *********, от която е видно , че на лицето е предоставена временна закрила като гражданин на Украйна със срок до 04.03.2024г. Не е спорно по делото, че лицето е положило успешно практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на България, което е видно и от отправеното запитване на сектор „ПП“ с рег.№ 953р-1509/09.03.2023г.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак №**********, същата е сключила граждански брак с български гражданин на 14.01.2021г.

При горните обстоятелства е постановен обжалваният отказ по съображения, че съобразно чл.36 от ПИБЛД СУМПС се издава на чужденци с разрешено пребиваване в РБ, попадащи в обхвата на ЗЧРБ , докато в случая на лицето е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ. Посочено е , че придобиването на първоначална правоспособност за управление на МПС на територията на държава-членка на ЕС от лице-украински гражданин,  със статут на временна закрила не е включено в обхвата на Регламент /ЕС/2020/1280 на Европейския парламент и на съвета.      

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт, и в 14-дневния срок  за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган-Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, тъй като съгласно чл.33 от ПИБЛД  СУМПС се издават от звената „Пътна полиция“ при ОДМВР по постоянен адрес на заявителя.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма,  при спазване на административно-производствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона. 

Съобразно чл.1,ал.5,т.2 от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/ свидетелство за управление на моторно превозно средство е български личен документ, какъвто е и документът за самоличност/т.1/ и документите за пребиваване/т.3/, като съобразно чл.1,ал.1 от ЗБЛД условията  и редът за тяхното издаване се уреждат именно от ЗБЛД.

Съобразно чл.4,ал.2 от ЗБЛД чужденец, пребиваващ на територията на Република България, има право на документ за самоличност или документ за пребиваване, както и на свидетелство за управление на моторно превозно средство в случаите, определени със закон.

  Съгласно чл. 51 от ЗБЛД свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ се издава от органите на МВР при условия и ред, установени с акт на Министерски съвет , а именно с Правилник за издаване на БЛД /ПИБЛД/.  Съгласно чл.36 от ПИБЛД на чужденците с разрешено пребиваване в Република България и с придобита правоспособност съгласно ЗДвП се издава СУМПС по предвидения в правилника ред въз основа на подадено заявление по образец. Видно от посочената разпоредба следва да са налице две предпоставки за издаване на СУМПС на чужденец, какъвто е настоящият жалбоподател-гражданин на Украйна, а именно-да е с разрешено пребиваване в Република България и да има придобита правоспособност съгласно  ЗДвП. В случая по отношение на жалбоподателя е налице само една от предпоставките-придобита правоспособност по ЗДвП. Не е налице другата предпоставка, предвидена в посочената разпоредба-разрешено пребиваване . Съобразно легалната дефиниция , разписана в §.1,т.3а от ПР на Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/,  "разрешение за пребиваване" е всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. Съобразно чл.14, ал.2 от ЗБЛД на пребиваващите в Република България чужденци, които са получили разрешение за пребиваване по Закона за чужденците в Република България, се издават документи за пребиваване - разрешение за пребиваване, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.

В случая на жалбоподателката не е разрешено пребиваване по смисъла на §.1,т.3а от ЗЧРБ, във вр. с Регламент /ЕО/№1030/2002, а е предоставена временна закрила по ЗУБ. Съгласно чл.1,ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно чл. 5 от ЗУБ чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията, които се определят в ЗУБ, но носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани. В ЗУБ са определени правата и задълженията на чужденците при всяка от формите на закрила. Съобразно чл.32,ал.2 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец има правата и задълженията на български гражданин, с посочени в разпоредбата изключения, съобразно ал.3 чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България, а правата и задълженията на чужденците с предоставена временна закрила са изброително посочени в чл.39,ал.2 от ЗУБ, а именно : 1. да останат на територията на Република България;2. на труд и професионално обучение;3. на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост;4. на социално подпомагане;5. на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и на медицински услуги при условията и по реда за българските граждани, с изключение на медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на §.1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване;6. свободно да се завръщат в държавата си по произход.

Видно от горните разпоредби лицата с предоставена временна закрила от Държавната агенция за бежанци нямат всички права на български граждани, нито на чужденци с разрешено пребиваване в България от органите на МВР по смисъла на ЗЧРБ и ЗБЛД, а правата им са изрично разписани в ЗУБ и са в съответствие с тези, предвидени в актовете на ЕС, поради което не е налице основание за издаване на жалбоподателката на български личен документ СУМПС за първоначално придобита правоспособност.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Решението е постановено в съответствие с горните приложими разпоредби. Наведените доводи за немотивираност на същото не могат да бъдат споделени. Изложени са фактическите и правни съображения на органа за издаването на отказа. Подробно са обсъдени и приложимите актове на ЕС относно украинските граждани, като в съответствие с посочения Регламент /Регламент (ЕС) 2022/1280 на европейския парламент и на съвета от 18 юли 2022 година за определяне на особени и временни мерки с оглед на руското нашествие в Украйна по отношение на документите на водач, издадени от Украйна в съответствие с нейното законодателство/ е установано, че в случая същият не може да бъде приложен. Съобразно чл.1 от посочения регламент предметът му е определяне специални и временни мерки, приложими към документите на водач, издадени от Украйна в съответствие с нейното законодателство и притежавани от лица, ползващи се от временна закрила или адекватна закрила съгласно националното право в съответствие с Директива 2001/55/ЕО и Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382. Видно е, че същият касае упражняването на придобити вече права . Липсва правна възможност за административния орган и съда да не приложи приложимите национални разпоредби при липса на противоречие с правото на ЕС. Направеното възражение, че отказът е незаконосъобразен по съображения, че следва да се осигури правото на труд и професионално обучение, не може да бъде споделено. Видно и от разпоредбата на чл.12 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, държавите-членки разрешават за срок, непревишаващ срока на временната закрила, на лицата, ползващи се с временна закрила, да се ангажират с намиране на работа или упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите, регулиращи съответната професия, както и на дейности, като образователни възможности за възрастни, професионално обучение и придобиване на практически опит, но изрично е посочено, че приложими са общите разпоредби на законодателството в сила, отнасящи се до заплащането на труда, достъпа до системите за социално осигуряване, заетостта или дейностите, свързани с упражняването на свободни професии, както и други условия, свързани със заетостта. Доколкото жалбоподателката е украински гражданин същата е чужденец по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗЧРБ, а предвид ангажираните доказателства за сключен граждански брак с български гражданин същата е член на семейството на български гражданин, поради което на основание чл. 1, ал. 2 от ЗЧРБ спрямо нея са приложими нормите на ЗЧРБ и за същата е налице правна възможност да получи разрешение за пребиваване по смисъла на §.1,т.3а от ПР на ЗЧРБ- разрешение за продължително пребиваване по чл.24,ал.1,т.18 от ЗЧРБ, с което ще са изпълнени необходимите предпоставки за издаване на българския личен документ-първоначално СУМПС. В тази насока има развити доводи и от жалбоподателката, но правото си същата следва да реализира по предвидения в ЗЧРБ административен ред и пред компетентния за това орган, което не е сторено в случая .

Предвид горното жалбата е неоснователна. Решението е законосъобразно като не са налице основания за неговата отмяна по чл.146 от АПК .

На основание чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото и направеното искане на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание чл. 172,ал.2 АПК Съдът

                               РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.М. против Решение с рег.№ 953р-3291/23.05.2023г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС по Заявление с вх.№1281/15.05.2023г., като неоснователна.

ОСЪЖДА С.А.М. с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                     Съдия: