Р Е Ш Е Н И Е №260374
08.06.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7488/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение
(МБАЛ) „Свети Г.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско
шосе” № 66, предявена против Г.И.Г., ЕГН
**********,***, с искове с правно
основание в чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 109 ал. 1 изр. последно от Закона за здравното осигуряване.
Според фактите , така, както са изложени в исковата
молба, на дата 02.07.2018г., ответникът посетил спешен кабинет при ищеца , тъй
като имал ***************. Тъй като това му състояние не могло да бъде
преодоляно в спешния кабинет, той била
хоспитализиран в Първа хирургична клиника и лекувана от постоперативна херния,
по клинична пътека № 171 „***************************„. Бил
лекуван медикаментозно, била съставена необходимата медицицинска
документация („история на заболяването“
), но ответникът отказал да се подложи на предвидената по клиничната пътека
оперативна процедура и напуснал самоволно лечебното заведение преди
да бъде довършена клиничната пътека
и преди да бъде изписан. Към датата на постъпването в болницата,
ответникът бил със прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил
до датата на изписване си , 06.07.2018г.
Стойността на оказаната на Г. медицинска
помощ от 642.80 лева останала
незаплатена въпреки нарочната покана.
Затова ищцовото дружество се снабдило
със заповед за изпълнение на това парично задължение , издадена по
частното дело № 752 по описа на ПРС за 2020г., която била връчена на ответника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, затова ищеца иска да се установи вземането му със сила на
пресъдено нещо и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен. Не бил хоспитализиран в посочени в исковата молба период.
Вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза дава заключение, че всички медицински дейности, посочени в събраната
документация и съставената „сметка на пациент“, са извършени и са на стойност
от 714.26 лева.
Искът е допустим. Сроковете по чл. 414 и
чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна идентичност между спорното право,
така, както е описано в заповедта за изпълнение, от една страна, и исковата
молба , от друга.
По същество:
Според чл. 109 ал.1 изр. последно, „лицата с прекъснати здравноосигурителни
права заплащат оказаната им медицинска помощ“.Тоест, доказаните по делото факти следва да са следните:
Г. да е бил лекуван в ищцовото заведение, и да е била здравнонеоосигурен за целия период на
лечението си, без да е възстановил здравноосигурителните си права до края на
същото. С оглед императивния характер на нормата , без значение за изхода на
спора е дали ответника като пациент е дала съгласие да бъде лекувана, стига да
са налице медицински показания за нужда от специализирана болнична помощ.
Спорно е било дали ответника е бил лекуван в
лечебното заведение – ищец; ответника отрича
да е бил хоспитализиран , а подписите в съставената за хоспитализацията
документация - история на заболяването
- били положени от друго лице. Съдът е назначил експертиза, която да
изследва тезди подписи , но ответника не внесе определения за нея депозит и такава не бе проведена. С оглед изложеното
,съдът на основание чл. 161 от ГПК приема , че подписите под декларацията за
информирано съгласие на л. 37 от делото
и друга декларация по образец на
л. 39 от делото са положени от ответника. Декларациите носят неоспорената дата
02.07.2018г. и затова съдът приема факта на хоспитализацията за осъществен. В
тази връзка , на л. 34 от делото фигурира лист за преглед на пациент в КДБ /СО,
според който лист, именно ответника е била третиран в спешно отделение и
насочен за хоспитализация. Този лист кореспондира с представената на л. 40 от
делото епикриза за проведеното лечение , сама по себе си – издадена в
изпълнение на законово задължение по смисъла на чл. 24 от Наредба № 49 от
18.10.2010 г. за основните изисквания , на които трябва да отговарят
устройството , дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико- социални грижи. Тази епикриза затова съставлява
официален свидетелстващ документ, и констатациите в нея са задължителни за
настоящия състав на основанието по чл.
179 от ГПК, включително в частта, която сочи именно ответника като пациент,
получил съответен обем грижи и лечение.
На следващо място, не е бил формиран спор , че към датата на
постъпването при ищеца и датата на изписването, Г. не е бил здравноосигурен,
нещо, което и личи от удостоверението на
л. 48 от делото; ответникът нито твърди , нито доказва своевременно плащане на здравноосигурителни вноски за
периода на хоспитализацията или възстановяване на здравноосигурителните си
права.
Има осъществена хипотеза по чл. 109 от
Закона за здравното осигуряване и иска е основателен.
Разноските се присъждат в тежест на ответника
, предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на
Г.И.Г., ЕГН **********,*** отношенията между страните , дължи на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе” № 66, плащането на сума от
642.80 лева - главница , стойност на
оказани му в периода на хоспитализация
от 02.07.2018г. до 06.07.2018г медицински услуги , ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда , 20.01.2020г, до окончателното
изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за плащане №
325/21.01.2020г по частното дело № 752
по описа на ПРС за 2020г.
Осъжда Г.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати на УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско
шосе” № 66, сумата от 430 лева разноски
по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ