РЕШЕНИЕ
№ 1128
гр. Русе, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520103551 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Ищецът „ОПАЛ 94“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Враца,
представлявано от Председател на СД Тодор Кръстев Топалски, чрез адв. С.Ч.
е предявил срещу „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Мартен, представлявано от управител Людмил Руменов
Мушанов, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 232,
ал. 2, предл. първо от ЗЗД, да бъде осъден ответника да му заплати сумата в
размер на 3600 лв., представляваща наемната цена за м. август, септември и
октомври 2020 г., по силата на сключен договор за наем от 18.12.2018 г. за
ползване на недвижим имот /част от помещение с площ от 400 кв. м.,
находящ се в гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28/, за което са издадени три
фактури по 1200 лв. месечно с ДДС, както и иск по чл. 92 ЗЗД за сумата
289,33 лв., представляваща неустойка по чл. 9 от договора, дължима при
забава погасяване на задължението за плащане на наемно възнаграждение,
изчислена както следва: по фактура № 4300/06.08.2020 г. - 106,67 лв., по
фактура № 4308/08.09.2020 г. - 96,33 лв. и по фактура № 4315/15.10.2020 г. –
86,33 лв. Претендира и законната лихва за забава, считано от деня на
1
предявяване на иска 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението и направените по делото разноски.
По отношение иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във
вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за
наем в полза на ищеца е възникнало задължението за заплащане на наемната
цена на предоставен му за ползване недвижим имот.
Като безспорни не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между
страните е сключен договор за наем от 18.12.2018 г., действащ през
процесния период, с който е предоставен посочения от ищеца обект за
ползване и размера на уговореното наемно възнаграждение за ползване на
имота.
По отношение иска по чл. 92 ЗЗД за сумата 289,33 лв. – неустойка по
чл. 9 от договора, дължима при забава погасяване на задължението за
плащане на наемно възнаграждение, изчислена както следва: по фактура №
4300/06.08.2020 г. - 106,67 лв., по фактура № 4308/08.09.2020 г. - 96,33 лв. и
по фактура № 4315/15.10.2020 г. – 86,33 лв.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по
двустранен договор страните са постигнали съгласие по съглашение, с което
отнапред са определили размера на вредите при забава за изпълнение на
задължение по договора.
Като безспорни не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че между
страните е сключено неустоечно съглашение за обезпечаване вреди от
забавено изпълнение на вземането в посочения в исковата молба размер; че
неустоечното вземане е в претендирания размер, както и че ответникът е в
забава за изпълнението, съобразно уговореното между страните.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който не оспорва допустимостта на предявения иск и изразява
желание по делото да бъде сключена съдебна спогодба между страните.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Депозирал е молба, чрез адв.
Ст. Ч., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Заявява, че
ответникът не се е свързал с него или с неговия доверител за постигане на
спогодба с конкретни параметри. С оглед отговора на исковата молба и
2
направеното от ответника признание на иска и на основание чл. 237, ал. 1 от
ГПК моли съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение
съобразно признанието.
В съдебно заседание, управителят на ответното дружество не се явява,
не се представлява.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД.
В отговора на исковата молба ответникът признава предявените против
него искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 232,
ал. 2, предл. първо от ЗЗД за сумата 3600 лв., представляваща наемна цена за
м. август, септември и октомври 2020 г., за което са издадени три фактури по
1200 лв. месечно с ДДС и по чл. 92 ЗЗД за сумата 289,33 лв. – неустойка по
чл. 9 от договора, дължима при забава погасяване на задължението за
плащане на наемно възнаграждение. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, е депозирал молба с искане съдът да постанови решение по
реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се присъдят и
направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В отговора на исковата молба
ответникът е направил изрично изявление за признание на иска. С оглед
представените, като доказателство по делото заверени копия от: договор за
наем от 18.12.2018 г.; фактура № 4300/06.08.2020 г.; фактура №
4308/08.09.2020 г.; фактура № 4315/15.10.2020 г.; счетоводна справка за
задълженията на ответника; справка за размера на неустойката по всяка
отделна фактура, актуално състояние на „Опал 94“ АД към 18.06.2021 г.;
актуално състояние на „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД към 18.06.2021 г., искът се
3
явява основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с
чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД за основателни и доказани
и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски, тъй като с
действията си ответникът е дал повод за завеждане на иска и не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 165,57 лв. за държавна такса 710 лв. за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Мартен, местност „Калето“, поземлен имот № 000181,
представлявано от управителя Людмил Руменов Мушанов ДА ЗАПЛАТИ на
„ОПАЛ 94“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Враца, бул. „Мито Орозов“
№ 28, представлявано от Председател на СД Тодор Кръстев Топалски, чрез
адв. С.Ч., следните суми: 1/ на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с
чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД сумата 3600 лв. – представляваща общ
размер на неизплатени наемни вноски, дължими по договор за наем от
18.12.2018 г. за м. 08.2020 г., м. 09.2020 г. и м. 10.2020 г. по 1200 лв. месечно
с ДДС, за собствен на ищеца имот: част от помещение с площ 400 кв. м.,
находящ се в гр. Враца, бул. „Мито Орозов“ № 28; 2/ на основание чл. 92 ЗЗД
сумата 289,33 лв. – неустойка по чл. 9 от договора, дължима при забава
погасяване на задължението за плащане на наемно възнаграждение, изчислена
както следва: по фактура № 4300/06.08.2020 г. - 106,67 лв., по фактура №
4308/08.09.2020 г. - 96,33 лв. и по фактура № 4315/15.10.2020 г. – 86,33 лв. и
3/ законната лихва върху посочената главница, считано деня на подаване на
исковата молба – 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Мартен, представлявано от управител Людмил Руменов
Мушанов, ДА ЗАПЛАТИ на „ОПАЛ 94“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. Враца, представлявано от Председател на СД Тодор Кръстев Топалски,
4
чрез адв. Ст. Ч., направените по настоящото дело разноски в размер на 165,57
лв. държавна такса и 710 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5