№ 1266
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901213 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност в процеса са предявени
възражения за прихващане с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Х.И.1” ЕАД, твърди, че е собственик на вятърна електрическа централа
/ВяЕЦ/, находяща се в землището на с. Вранино и произвежда електрическа енергия от нея.
Посочва, че на 08.03.2013 г., между него, като производител на електрическа енергия, и
ответника - „Н.Е.К.“ ЕАД, като купувач, е сключен договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от ВЕИ, с поетапно въвеждане на мощности. С този договор
ответникът поел задължение да изкупува произведената от ищеца електрическа енергия и да
заплати преференциална цена за това, която е в размер на 148, 71 лв. за 1 МВтч без ДДС. В
изпълнение на този договор ищецът произвел и доставил на ответното дружество през месец
юни 2018 г. електрическа енергия в количество, чиято цена възлиза на сумата от 396 801, 05
лв. с включен ДДС, за което е издадена фактура № 78/ 01.07.2018 г. Ответникът не е
изпълнил така възникналото в негова тежест задължение за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия в уговорения в чл. 29 от договора срок за това, който е до
10 дни от получаване на фактурата с придружително писмо. Ето защо ответникът дължи да
заплати на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, което за
периода от 20.07.2018 г. до 29.06.2021 г. възлиза на сумата от 118 599, 42 лв. Посочва, че
тези вземания не могат да бъдат погасени чрез прихващане, защото в негова тежест не са
възникнали задълженията, които са предявени в процеса чрез заявените от ответника
възражения за прихващане, защото липсва законова разпоредба, от която те да са
1
възникнали, а постановените от КЕВР решения от 16.11.2017 г. и от 13.08.2020 г., с които се
определя нетното специфично производство на електрическа енергия, са порочни. Заявява,
че второто от посочените решения е нищожно и унищожаемо, като счита, че по наличието
на пороци, които водят до тези правни последици, съдът, разглеждащ настоящия спор, е
длъжен да се произнесе съгласно чл. 17 ГПК. Поради изложеното ищецът моли „Н.Е.К.“
ЕАД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 396 801, 05 лв., представляваща
неплатена цена за доставената електрическа енергия за месец юни 2018 г. съгласно фактура
№ 78/ 01.07.2018 г., както и сума в размер на 118 599, 42 лв., представляваща обезщетение в
размер на законната лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената
за доставената електрическа енергия за месец юни 2018 г., начислено за периода от
20.07.2018 г. до 29.06.2021 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по исковете - „Н.Е.К.“ ЕАД, ги оспорва. Твърди, че не е изпълнил
претендираното от ищеца задължение, защото има вземане към него за получаване на сума в
размер на 5 237 547, 04 лв., представляваща платена без правно основание сума, която
подлежи на връщане, което ищецът не е погасил след като е бил поканен да стори това.
В срока за подаване на отговор на исковата молба, ответникът предявява за
разглеждане процесуалноправно възражение за прихващане между вземанията на ищеца,
предмет на предявените искове, и възникналите в негова полза вземания към ищеца за
получаване на сума в размер на 396 801, 05 лв., представляваща платена от ответника на
ищеца без правно основание цена за доставена през месец декември 2016 г. електрическа
енергия над определеното с чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми
източници /ЗЕВИ/ нетно специфично производство, която подлежи на връщане, както и
сума в размер на 138 990, 57 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата от 396 801, 05 лв., начислено за периода от 17.01.2018 г.
до 30.06.2021 г. Ответникът твърди, че съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ общественият
доставчик, каквото е неговото качество, има задължение да изкупи електрическата енергия,
произведена от ВЕИ, която надхвърля нетното специфично производство, само и единствено
по цени за излишък на балансиращия пазар. Той обаче е заплатил закупената през месец
декември 2016 г. от ищеца такава електрическа енергия по преференциалните цени,
уговорени в сключения между страните договор, поради което сумата, представляваща
разлика между заплатената цена, изчислена по преференциалните цени, и цената, изчислена
по цени за излишък на балансиращия пазар, е такава, която е платена при липса на правно
основание за това и следователно подлежи на връщане. Поради изложеното моли
предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в
производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Ищецът основава претенциите си за получаване на цена на закупената от ответника
електрическа енергия на съществуващи между страните облигационни отношения,
произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който е действал за
процесния период, който е месец юни 2018 г. Ето защо и за да бъде уважен предявения в
процеса иск, на първо място следва да се прецени дали от представените доказателства се
установява, че е сключен такъв договор, както и дали той обвързва страните по него за
спорния период.
В Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че продажбата на електрическа енергия
се осъществява въз основа на сделки, които се сключват по регулирани от комисията /КЕВР/
цени, по свободно договорени между страните цени и на борсов пазар, както и на
балансиращ пазар на електрическа енергия, при спазване разпоредбите на този закон и
правилата за търговия с електрическа енергия /чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Страни по тези сделки
могат да бъдат само субектите, изрично посочени в закона, а именно: общественият
доставчик на електрическа енергия, крайният снабдител на електрическа енергия,
производителят, крайният клиент, който може да бъде битов и небитов, операторът на
електропреносната мрежа, операторът на електроразпределителна мрежа, търговецът на
електрическа енергия, доставчикът от последна инстанция, координаторът на балансираща
група и операторът на борсов пазар на електрическа енергия /чл. 92 ЗЕ/.
Между страните в производството не е спорно, а и това се установява от
представените писмени доказателства, че ищецът „Х.И.1” ЕАД има качеството на
производител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, тъй като е
юридическо лице, което произвежда електрическа енергия. Безспорно е и обстоятелството,
че ответникът „Н.Е.К.“ ЕАД има качеството на обществен доставчик на електрическа
енергия съгласно § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ. Така установените факти водят до правния извод,
че ищецът и ответникът имат такова качество в процеса по производство и доставка на
електрическа енергия, което ги легитимира като страни по договор за продажба на
електрическа енергия съгласно чл. 92 ЗЕ.
По делото не се спори, че между „Х.И.1” ЕАД и „Н.Е.К.“ ЕАД са възникнали
облигационни отношения от сключен на 08.03.2013 г. договор за продажба по регулирани от
КЕВР цени на електрическа енергия, произведена от собствената на първото дружество
вятърна електрическа централа /ВяЕЦ/ „Караджалово“, находяща се в землището на с.
Вранино. Това обстоятелство се и установява от приетия като доказателство по делото
писмен договор от 08.03.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ
с поетапно въвеждане на мощности, намиращ се от л. 14 гръб до л. 22 от делото на СГС.
Този договор е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира
тяхното съгласие за сключването му.
Дейността по производство и потребление на електрическа енергия е обществено
значима, като нейното извършване има за цел както да бъде осигурено качествено и сигурно
3
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, но така също и да бъде
постигнато енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно
използване на енергията и енергийните ресурси. Ето защо и обществените отношения, които
възникват между отделните правни субекти по повод производството и потреблението на
електрическа енергия, са законово регулирани с императивни правни норми, с които е
ограничена свободата на договаряне между участниците на пазара на електрическа енергия.
Такива норми се съдържат в общия закон, който е ЗЕ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, като специални правила, които уреждат производството и
продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници, какъвто характер има
енергията, която се произвежда от вятърните централи и е предмет на договора, който се
сочи като правопораждащ предявеното в процеса вземане факт, се съдържат и в Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. С оглед на това и задълженията, които
възникват за страните по договора за продажба на електрическа енергия, се определят както
от уговорките, постигнати по общо съгласие на страните в съдържанието на сключения
между тях договор, но така също и от правилата, предвидени в императивните
разпоредбите, съдържащи се в националното законодателство, с които се регулират
отношенията по производство и продажба на електрическа енергия, които също са част от
съдържанието на този вид договор. С императивни правни норми в ЗЕ и ЗЕВИ са уредени
случаите, при които по този договор за обществения доставчик възниква задължение да
изкупи определено количество електрическа енергия, която е произведено от насрещната
страна по тази сделка, както и съдържанието на задължението на обществения доставчик да
заплати определена покупна цена за това. Една част от съдържанието на правата и
задълженията, които възникват за страните по договора за продажба на електрическа
енергия, включително и тази от възобновяеми източници, се определя и принудително по
административен ред от органа, изпълняващ правомощията на държавен енергиен
регулатор, който е КЕВР. Това се отнася за задължението за заплащане на покупна цена за
произведената електрическа енергия, което възниква по договор за продажба на енергия по
регулирани цени, които се определят с индивидуален административен акт, издаден от
КЕВР.
Предвид изложеното и за да определи какви са правата и задълженията, които са
възникнали за страните по спора по сключения между тях договор за продажба на
електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца вятърна централа, съдът следва
да съобрази както постигнатите в съдържанието на този договор уговорки, но също така и
императивните правила, предвидени в ЗЕ и в ЗЕВИ, които регулират изкупуването от
обществения доставчик на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници,
които също са част от съдържанието на този договор.
С чл. 1, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че ищецът се задължава да
продава на ответника произведената от него активна електрическа енергия, доставена в
мястото на доставка след първата дата на доставка в рамките на целия срок на действие на
договора, за която има издадена гаранция за произход, с изключение на енергията, за която
4
производителят е сключил договори за продажба на свободния пазар или с която участва на
балансиращия пазар, както и тази, която той ползва за собствени нужди. С чл. 11, ал. 1 от
договора ответникът е поел насрещно задължение за срока му на действие, който съгласно
чл. 3 от неговото съдържание е 12 години, а именно от 08.03.2013 г. до 08.03.2025 г. и
следователно включва процесния период, който е от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., да
изкупува електрическата енергия, произведена от вятърната електрическа централа
„Караджалово“ по определената от КЕВР преференциална цена, в съответствие с
разпоредбите на чл. 31 ЗЕВИ. При тълкуване на волята на страните, изразена в тези
договорни клаузи, се налага изводът, че при определяне на това какво е съдържанието на
задължението, което възниква по силата на процесния договор за обществения доставчик да
заплаща покупна цена за доставената му от ищеца електрическа енергия, следва да се
изхожда както от изрично постигнатото между страните съгласие, но така също и от
правилата, установени с нормата на чл. 31 ЗЕВИ, с които се регламентира задължението на
обществения доставчик да изкупува електрическа енергия от възобновяеми източници,
което възниква по сключени договори за продажба и които правила са императивни и като
такива са част от съдържанието на всеки един такъв договор, включително и на процесния.
Това се отнася както за количеството на електрическата енергия, която общественият
доставчик е длъжен да изкупи, но така също и за размера на покупната цена, на която следва
да бъде закупена енергията, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ.
Към момента на сключване на процесния договор за продажба на електрическа
енергия е действала разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, в редакцията, съгласно която е
предвидено задължение за обществения доставчик да изкупува по преференциални цени,
определение от КЕВР, цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници,
с изключение на количествата, които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по
свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и
обекти; 3. продава по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от
Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар.
След сключване на договора и в периода му на действие са настъпили законодателни
изменения в сферата на търговията с електрическа енергия от възобновяеми източници, като
едно от съществените изменения е това на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от
24.07.2015 г. С него законодателят въвежда промяна относно обема, до който за
обществения доставчик възниква задължение да изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници на преференциални цени. В редакцията на чл. 31, ал. 5
ЗЕВИ съгласно изменението с ДВ, бр. 56/2015 г., е предвидено, че общественият доставчик
закупува по преференциална цена вече не цялото количество произведена енергия от
възобновяеми източници, а само тези количества енергия, които са до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР. От 24.07.2015 г. в чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ
е въведено и ново правило, съгласно което останалото количество електрическа енергия от
възобновяеми източници, което е произведено от производител, който е страна по сключен
5
договор, което надхвърля нетното специфично производство, се закупува от обществения
доставчик по цена за излишък на балансиращия пазар. В практиката на ВКС се приема, че
това изменение на нормата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ отразява тенденцията в законодателството
за постепенно интегриране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници на свободния пазар с цел създаване на условия за постигане на устойчива и
конкурентна енергийна политика. С оглед на това и с новата редакция на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ
законодателят постига ограничаване на обема, до който общественият доставчик следва да
изкупуват произвежданата електрическа енергия от възобновяеми източници по
преференциални цени, както и намаляване на цената, по която ще се изкупува
произведената над този обем електроенергия, тъй като цената за излишък на балансиращия
пазар е по-ниска от определяните от КЕВР преференциални цени. В тази насока е
произнасянето на ВКС в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - Решение № 60130/
31.01.2022 г., постановено по т.д. № 1681/2020 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение 60073/
16.11.2021 г., постановено по т.д. № 1184/2020 г. по описа на ВКС, I т.о.
Съдът счита, че при определяне на задължението на обществения доставчик да
изкупува и заплаща произведената от ищеца електрическа енергия следва да бъде
съобразено всяко изменение на чл. 31 ЗЕВИ, което отразява промяната в регламентацията на
тези специфични отношения от обществен интерес и да се съобразява редакцията на
нормата, която е в сила към момента, в който се извършва реалната доставка на
електрическа енергия. Това е така, тъй като на първо място с чл. 31 ЗЕВИ са установени
императивни правила относно условията, при които общественият доставчик изкупува
произведена от възобновяеми източници електрическа енергия, поради което и тази
разпоредба определя част от съдържанието на правата и задълженията, които възникват за
страните по сключен договор, като ако тези правила са различни в различните периоди от
време, това се отразява на съдържанието на договора, което е различно за целия срок на
неговото действие. Освен това, трябва да се посочи, че в сключения между страните договор
от 08.03.2013 г. не е записано, че в техните отношения, възникнали от тази сделка, ще се
съобразяват правилата, регламентирани само в действащата към момента на сключването му
законова уредба, а напротив в чл. 10 и чл. 11 от договора е посочено, че електрическата
енергия се изкупува съгласно чл. 31 ЗЕВИ, без да е направено ограничение относно
прилагането на определени редакции на тази разпоредба, което означава, че правилата,
установени с нея, се прилагат съгласно актуалната им редакция към конкретния момент,
която неизбежно ще търпи промени в срока на действие на договора, който е много
продължителен – от 12 години. Това разрешение е съобразено с обстоятелството, че за
период от 12 години обществените отношения, касаещи производството на електрическа
енергия от възобновяеми източници, се изменят, с което се налага промяна на тяхната
регулация, включително на обема, цените и условията, при които общественият доставчик
се задължава да изкупува количествата произведена енергия от този вид, а сключеният за
този дълъг период от време договор трябва да създава такива задължения за страните, които
да не противоречат на действащите във всеки един момент императивните прани норми, с
които се регулират тези специфични отношения. Това, че законодателното изменение на чл.
6
31, ал. 5 ЗЕВИ с ДВ, бр. 56/2015 г., рефлектира върху договорните отношения на страните,
възникнали от договор за продажба на електрическа енергия, които са сключени при старата
редакция на тази законова разпоредба, се приема и в практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 60130/ 31.01.2022 г., постановено по т.д. № 1681/2020 г. по
описа на ВКС, II т.о., Решение 60073/ 16.11.2021 г., постановено по т.д. № 1184/2020 г. по
описа на ВКС, I т.о.
За претендирания в исковата молба период, през който се твърди, че е произведена
енергията, чието заплащане се търси в процеса, който е месец юни 2018 г. е действала
редакцията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ съгласно изменението с ДВ, бр. 56/2015 г. Ето защо и от
въведеното с тази редакция на разпоредбата правило се определя съдържанието на
задължението за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, което
възниква за ответника, в качеството му на обществен доставчик, по силата на сключения
между страните договор, което е следното: - ответникът се задължава да заплати по
определените от КЕВР преференциални цени само това количество произведена през месец
юни 2018 г. от собствената на ищеца ВяЕЦ електрическа енергия, което е до нетното
специфично производство; - ответникът се задължава да изкупи и останалата част от
произведената от ищеца електрическа енергия, надвишаваща това ограничение, но не по
определените от КЕВР преференциални цени, а по по-ниската цена, която е тази за излишък
на балансиращия пазар.
Между страните в производството не е спорно, че през месец юни 2018 г. ищцовото
дружество е произвело от ВяЕЦ „Караджалово“, находяща се в землището на с. Вранино,
електрическа енергия в количество от 2 223, 573 MWh. Не се спори, че това количество
електрическа енергия не надвишава нетното специфично производство, което е границата,
до която то подлежи на изкупуване от обществения доставчик по преференциални цени.
Безспорно е и това, че определената от КЕВР единична преференциална цена за закупуване
на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ, като тази на ищеца, която е действаща през
месец юни 2018 г., е от 148, 71 лв. без ДДС за 1 MWh енергия. Тези факти се твърдят от
ищеца и не се оспорват от ответника в хода на производството, доколкото при оспорване на
основателността на предявения иск за главница, той възразява единствено, че
претендираното с исковата молба вземане за получаване на цена за изкупената електрическа
енергия следва да бъде погасено чрез прихващане, но не и че то не е възникнало или че
размерът, до който то е възникнало е различен от този, който се заявява в процеса. Това
означава, че в тежест на ответника, в качеството му на обществен доставчик, на основание
сключения на 08.03.2013 г. договор за изкупуване на електрическа енергия, е възникнало
задължение да изкупи цялото количество електрическа енергия, произведена от ищеца през
месец юни 2018 г., което е 2 223, 573 MWh, по определените от КЕВР преференциални цени
и съответно да заплати на ищеца обща покупна цена за така доставената енергия в размер на
330 667, 54 лв. без ДДС и 396 801, 05 лв. с ДДС.
Ответникът не твърди и не представя доказателства да е изпълнил това свое парично
задължение. Той обаче заявява в процеса възражение за прихващане на това задължение с
7
парично вземане, което той твърди, че е възникнало в негова полза към „Х.И.1” ЕАД за
получаване на сума в размер на 396 801, 05 лв., която е част от общото вземане в размер на 1
039 423, 90 лв.
При съобразяване на посочените от ответника обстоятелства, се налага изводът, че
правопораждащите факти, от които той твърди, че е възникнало вземането му за получаване
от ищеца на сума в размер от 396 801, 05 лв. са следните: 1) извършено плащане от
ответника в полза на ищеца на парична сума в размер на 1 039 423, 90 лв., част от която е
тази от 396 801, 05 лв.; 2) липса на валидно правно основание за ответника да получи
престираната парична сума, която липса съществува още към момента на преминаване на
имуществените блага от патримониума на ответника в този на ищеца. С оглед на това
трябва да се приеме, че ответникът се позовава на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Това означава, че съдът следва да се произнесе по въпроса дали това право, което се
основава на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, е възникнало в полза
на „Н.Е.К.“ ЕАД към ищеца.
За да се счете, че вземането по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е възникнало, в
производството трябва да бъде доказано наличието на две предпоставки: 1) получаване на
нещо от обогатилото се лице - ищеца, което му се дава от обеднялото лице – ответника и 2)
липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази
липса следва да е начална.
По делото не е спорно, че на 19.01.2017 г. ответникът „Н.Е.К.“ ЕАД е заплатил на
ищеца „Х.И.1” ЕАД сумата от 1 039 423, 90 лв., която се твърди, че е получена без правно
основание за това и част от която е процесната сума в размер на 396 801, 05 лв. Този факт се
заявява от ответника като настъпил, като не се оспорва от ищеца в нито един момент от
развитие на производството. Той се и установявана в процеса от представеното по делото
платежно нареждане от 19.01.2017 г., намиращо се на л. 92 от делото на СГС, от което е
видно, че ответникът е заплатил на ищеца сума, която е по-голяма от сумата от 1 039 423, 90
лв., но за която се твърди, че само част е такава, която е престирана без правно основание за
това. Доказването на посочения факт в процеса означава, че е установено настъпването на
първата от посочените две предпоставки, при които в полза на ответника възниква парично
вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 З ЗД срещу ищеца.
На следващо място съдът следва да разгледа въпроса дали за „Х.И.1” ЕАД
съществува правно основание да получи тази парична сума. Това дружество твърди, че я е
получило в изпълнение на задължението, което ответникът има към него съгласно
сключения на 08.03.2013 г. договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
ВЕИ с поетапно въвеждане на мощности, да заплати електрическата енергия, произведена
през месец декември 2016 г. от собствената на ищеца вятърна централа, по определени от
КЕВР преференциални цени.
Както беше посочено в изложените мотиви по основателността на предявения главен
осъдителен иск, съдържанието на задължението на ответника, в качеството му на обществен
доставчик, да изкупува електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ „Караджалово“,
8
находяща се в землището на с. Вранино, и да заплаща покупна цена за това се определя
както от постигнатите с чл. 10 и чл. 11 от съдържанието на договора уговорки, така също и
от императивните правила на чл. 31 ЗЕВИ. Към месец декември 2016 г. е в сила редакцията
на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ съгласно изменението с ДВ, бр. 56/2015 г., която е била в сила и към
месец юни 2018 г., с която законодателят е въвел ограничение по отношение на обема на
задължението на обществения доставчик да изкупува по преференциална цена
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници. Ето защо и по изложените
вече подробни мотиви съдът приема, че съгласно чл. 10 и чл. 11 от процесния договор за
продажба на електрическа енергия и чл. 31 ЗЕВИ по силата на тази сделка за ответника
възниква задължение да заплати по определени от КЕВР преференциални цени само това
количество произведена от ищеца през месец декември 2016 г. електрическа енергия, което
е до нетното специфично производство, като за останалото количество произведена и
доставена през периода електрическа енергия той се задължава да заплати покупна цена,
определена на база цената за излишък на балансиращия пазар за 1 MWh електрическа
енергия.
По делото не се спори, че през месец декември 2016 г. ищецът е произвел от
собствената си ВяЕЦ електрическа енергия, която е доставена на обществения доставчик
„Н.Е.К.“ ЕАД. От заключението на изготвената по делото от вещото лице В. К. съдебно-
техническа експертиза се установява, че количеството произведена от ищеца през месец
декември 2016 г. електрическа енергия е 7 040, 576 MWh. За да се отговори на въпроса каква
е покупната цена, която ответникът се е задължил да заплати за така доставената енергия
съгласно сключения между страните договор, трябва да се установи какъв е размерът на
нетното специфично производство, както и кога е достигнато то по отношение на енергията,
произвеждана от собствената на ищеца вятърна централа.
Понятието нетното специфично производство има легална дефиниция в закона. Тя се
съдържа в нормата на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, съгласно която то представлява
средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК е тълкувана
тази разпоредба във връзка с други, свързани с нея норми, и е прието, че критерият нетното
специфично производство изразява онова количество произведена електрическа енергия с
оглед ефективни часове работа при конкретна производствена мощност, за съответния вид
производител на електрическа енергия от възобновяем източник, с достигането на което и
при заплащането му по съответно определената на база на ценообразуващите фактори
преференциална цена, ще се осигурят „необходимите приходи“ за производителя на
електрическа енергия, които са икономически обоснованите приходи, необходими на
енергийното предприятие за предоставяне на услугата по лицензията с определено качество
и постигане на определената възвръщаемост, като спрямо всеки отделен производител е
логически възможно приложението само на една стойност на нетно специфично
производство, която е свързана с изначално определена за него средногодишна
9
производителност, а не с фактически достигнатата такава за конкретен период от действието
на договора за продажба на електрическа енергия /Решение № 601096/ 30.03.2022 г.,
постановено по т.д. № 1219/2020 г. по описа на ВКС, I т.о./. С разпоредбата на § 17 ПЗР на
ЗИДЗЕ /ДВ бр. 56/24.07.2015 г./ е възложено на КЕВР в срок до 31 юли 2015 г., в
съответствие със ЗЕВИ, да приеме решение за установяване на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответствие с решенията на комисията, приети до влизане в сила
на ЗЕВИ. При тълкуване на тези правни норми и съобразяване на разрешенията, приети в
цитираното решение на ВКС, се налагат няколко извода. Първият от тях е, че стойността на
критерия нетно специфично производство, установен в чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, се установява в
административен акт, издаден от КЕВР в съответствие със ЗЕВИ. Вторият извод, който
следва пряко от дефиницията на понятието, дадена в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и неговото
тълкуване в решението на ВКС, е, че стойността на нетното специфично производство
отразява критерии, които към момента на въвеждане на това понятие вече са определени от
КЕВР в момент, който предхожда с много възникването на необходимостта от приемане на
решението за нетно специфично производство. Тези критерии са остойностени с приети от
този орган решения за определяне на преференциалните цени, при които се закупува енергия
от възобновяеми източници с договорите, сключвани между обществения доставчик и
производителя при регулирани цени. Следователно това е величина, за определяне на
стойността на която КЕВР не трябва да прави какъвто и да е анализ и изчисления, защото те
вече са направени при определяне на стойността на средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, което е станало при постановяване на
решенията за определяне на преференциални цени, като резултатът се взема направо от тези
стари решения и се формира стойността на нетното специфично производство. Това
означава, че издаването на решение, което е възложено като правомощие на КЕВР, за
установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, има за цел
единствено да внесе яснота за всички участници на пазара на електрическа енергия по
отношение на стойността на този критерий. С това решение не се формира нова воля от
КЕВР, различна от тази, отразена в решенията за определяне на преференциални цени. Ето
защо дори и да няма решение на КЕВР за установяване стойността на нетното специфично
производство, тя може да бъде определена въз основа на приети преди това и стабилизирали
се още към момента на сключване на процесния договор стари решения на компетентния
орган за определяне на преференциалните цени.
Ответникът твърди, че нетното специфично производство, което е приложимо по
отношение на вятърните електроцентрали, като тази на ищеца, която не се спори, че е
такава, работеща до 2 250 часа, е на стойност 33 480 MWh. Ищецът не оспорва този факт –
той възразява срещу валидността и законосъобразността на решението на КЕВР за
определяне на нетното специфично производство, но не твърди, че този критерий по
отношение на него има друга стойност. С оглед на това съдът приема, че този факт е
безспорен и като такъв следва да се счете за установен в процеса, предвид и изложените
мотиви, че стойността на нетното специфично производство е ясна и без да има издадено
10
решение на КЕВР по § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ. Фактът, че стойността на нетното специфично
производство за ползваната от ищеца вятърна електрическа централа възлиза на 33 480
MWh се доказва и от изводите на вещото лице, направени в задача 1.1. от заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, които са дадени в рамките на
специалните знания на експерта и които съдът намира, че се основават на направена от него
самостоятелна проверка на това каква е стойността на критерия нетно специфично
производство с оглед стойността на величините, посочени в решенията за определяне на
преференциални цени, а не единствено на посочената стойност в постановено от КЕВР
решение за установяване стойността на нетното специфично производство.
Освен това от събраните по делото доказателства се установява, че КЕВР е издала
решение за определяне на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответствие с решенията на
комисията, приети до влизане в сила на ЗЕВИ, което е Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на
КЕВР. В него е определена стойност на нетното специфично производство на електрическа
енергия за вятърни централи, като тази собственост на ищеца, която е от 33 480 MWh,
каквато стойност на критерия твърди ответникът и каквато е изчислена от вещото лице,
изготвило допуснатата в производството техническа експертиза. Това решение е оспорено
пред съда, като до края на устните състезания по настоящото дело производството по
разглеждане на подадената жалба не е завършило с постановяване на окончателен съдебен
акт. Към този момент в административното производство по обжалване на Решение № Ц-35
от 13.08.2020 г. на КЕВР е постановено решение на ВАС по адм.д. 7927/ 2021 г. по описа на
ВАС, с което е отменено решението на АССГ, постановено при първоинстанционното
разглеждане на подадената жалба, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. От изложените от ВАС мотиви се установява, че съдът е счел, че
оспореното решение на КЕВР не е нищожен административен акт, като по отношение на
произнасянето по неговата законосъобразност е дал конкретни указания на АССГ.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да се съобрази с така направения извод на
административния съд, който е компетентен да се произнесе по валидността и
законосъобразността на постановения от КЕВР административен акт и да приеме в
настоящото производство, че Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР не е нищожен
административен акт, още повече, че такава е и трайната практика на ВАС, постановена по
сходни дела - решение по адм. д. № 2016/2020 г. на ВАС, III отд. По все още висящото
административно производство по обжалване на Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР
съдът, на който делото е върнато от ВАС за ново разглеждане и който е длъжен да се
съобрази с указанията и разрешенията, дадени от ВАС, ще следва да се произнесе само по
законосъобразността на решението на КЕВР, който въпрос все още не е решен с окончателен
съдебен акт и по който гражданският съд не може да се произнася.
Поради особената значимост на обществените отношения, попадащи в обхвата на
регулация с приеманите от КЕВР решения, законодателят е допуснал отклонение от общите
правила на чл. 166 и чл. 167 АПК относно обжалването и спирането на изпълнението на
11
индивидуалните административни актове и със специалната законова разпоредба на чл. 13,
ал. 9 ЗЕ е предвидил, че решенията на КЕВР от категорията на приетите на основание § 17
ПЗР на ЗИДЗЕ подлежат на незабавно изпълнение като обжалването им относно тяхната
законосъобразност пред административния съд не спира изпълнението и искане за спиране
на тяхното изпълнение от съда е недопустимо. Следователно правните последици на този
вид индивидуални административни актове, към които те са насочени, следва да бъдат
зачетени за периода от тяхното постановяване до отмяната им като незаконосъобразни в
производството по подадена жалба срещу тях, като това не може да бъде изключено при
никакви хипотези, тъй като не може да бъде постановено спиране на тяхното предварително
изпълнение от съда. Ако този вид актове бъдат отменени в хода на образувано
административно производство, тяхното действие ще отпадне занапред – от отмяната им с
влязло в сила решение. Тогава, когато е налице гражданско исково производство, по което
някоя от страните черпи права от решение на КЕВР за установяване на нетното специфично
производство на електрическа енергия по § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ, съдът, разрешаващ
гражданския спор е длъжен да зачете правните последици на административния акт, който
се ползва с предварително изпълнение, ако неговата отмяна не бъде постановена с
окончателен акт в административното производство до края на устните състезания пред
гражданския съд. В тази насока се е произнесъл ВКС с решения по чл. 290 ГПК – Решение
№ 60130/ 31.01.2022 г., постановено по т.д. № 1681/2020 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение
60073/ 16.11.2021 г., постановено по т.д. № 1184/2020 г. по описа на ВКС, I т.о.
Следователно на основание чл. 13, ал. 9 ЗЕ Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР
подлежи на предварително изпълнение, което не може да бъде спряно дори и при подадена
жалба срещу неговата законосъобразност, каквато е налице в случая. С оглед на това и
доколкото производството по тази жалба не е приключило до края на устните състезания по
настоящото дело и решението не е отменено от съда с окончателен съдебен акт, настоящият
съдебен състав следва да зачете неговите правни последици и да приеме, че с него от КЕВР е
определено нетното специфично производство на електрическата енергия, произведено от
вятърна централа, като тази, ползвана от ищеца в с. Вранино, в размер на 1 869 kWh/ kW,
което с оглед инсталираната мощност на ищцовата ВяЕЦ, посочена при отговор на задача
1.1. от заключението на приетата СТЕ, е 33 480 MWh.
От изводите на вещото лице, направени при отговора на задача 1.2. от заключението
на приетата СТЕ, се установява, че произведените от ВяЕЦ на ищеца и продадени на
ответника количества електрическа енергия са достигнали нетнотото специфично
производство за 2016 г. от 33 480 MWh на 05.10.2016 г. в 23:00 часа. Това означава, че
цялата електрическа енергия, която е произведена от тази централа и е доставена на
ответника през месец декември 2016 г., вече надвишава нетнотото специфично
производство и на основание чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ подлежи на изкупуване не по
преференциална цена, а по цена за излишък на балансиращия пазар, която е от 9, 682199 лв./
МWh. С оглед на това и предвид количеството доставена от ищеца за този период
електрическа енергия, което съгласно изводите на вещото лице по задача 1.3 от
12
заключението на приетата СТЕ е 7 040, 576 МWh, за ответника е възникнало задължение да
му заплати покупна цена за това в общ размер от 68 168, 26 лв. без ДДС или 81 801, 91 лв. За
ответника не е възникнало задължение да заплати на ищеца покупна цена за доставената
електрическа енергия над тази сума, което означава, че платените от ответника на ищеца
парични средства в размер над сумата от 81 801, 91 лв. до пълния размер от престираните
като покупна цена за това количество енергия парични средства в размер от 1 121 225, 08 лв.
с ДДС, които средства са в размер на 1 039 423, 90 лв., са получени от ищеца без наличие на
правно основание за това. Ето защо и в тежест на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД е възникнало задължение да върне на ответника сумата от 1 039 423, 90 лв., част от
която е и сумата от 396 801, 05 лв., която е предмет на предявеното в процеса
процесуалноправно възражение за прихващане.
В производството не се представиха доказателства ищецът да е погасил това свое
парично задължение. Той обаче е направил своевременно в процеса възражение за
погасяване по давност на предявеното от ответника пред съда вземане по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, което възражение следва да бъде разгледано.
Искът с правно основание чл. 55 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност.
Давността тече от момента на възникване на вземането за връщане на получената сума,
което в хипотезата на начална липса на основание, е от деня на получаване на платената без
основание сума. В тази насока са задължителните указания, дадени с т. 7 от Постановление
№ 1/ 28.05.1979 г. на Пленума на ВС.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че сумата от
1 039 423, 90 лв., част от която е и процесната от 396 801, 05 лв., е престирана от ответника
на ищеца на 19.01.2017 г. От този момент започва да тече петгодишният давностен срок за
погасяване на възникналото за ответника вземане за нейното връщане като получена без
правно основание за това. Този срок изтича на 19.01.2022 г. С оглед на това и предвид
датата на заявяване пред съда на възражението за прихващане, което има за предмет това
вземане, което е 20.08.2021 г., следва да се заключи, че то е предявено преди изтичане на
давността, поради което и направеното възражение от страна на ищеца за погасяването му
по давност, е напълно неоснователно.
След като се доказа, че в полза на „Н.Е.К.“ ЕАД е възникнало вземане за получаване
на сума в размер на 396 801, 05 лв., представляваща част от общото вземане в размер на 1
039 423, 90 лв. – получена без правно основание сума, която подлежи на връщане, трябва да
се заключи, че направеното в процеса възражение за прихващане е основателно и
задължението, предмет на предявения главен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 396 801, 05 лв., следва да се счита погасено по силата на
извършеното прихващане с насрещното задължение на ищеца към ответника, като
доколкото двете насрещни задължения са равни по размер, то това, което е възникнало за
ответника за заплащане на цената за закупената през месец юни 2018 г. електрическа
енергия, се погасява изцяло. Това прави предявеният главен осъдителен иск неоснователен и
като такъв трябва да се отхвърли поради извършено в процеса прихващане.
13
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на цената за закупена електрическа енергия, дължима по
договора за продажба на електрическа енергия, е парично, поради което и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Това задължение е срочно, тъй като страните са уговорили момента, в който
същото следва да бъде изпълнено, който съгласно чл. 29 от договора е в срок от 10 работни
дни след получаване на оригиналната фактура с придружително писмо, когато фактурата е
приета и не е оспорена от обществения доставчик.
Ищецът твърди, че ответникът е получил фактурата, която е издадена за
удостоверяване възникването на задължение за заплащане на цената за доставената през
месец юни 2018 г. електрическа енергия, на 05.07.2018 г., като настъпването на това
обстоятелство не се оспорва от ответника. Следователно падежът на задължението за
заплащане на покупна цена за доставената през месец юни 2018 г. електрическа енергия е
19.07.2018 г.
В чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД е предвидено, че при срочните задължения, като процесното,
длъжникът изпада в забава с настъпването на падежа и непрестиране на дължимия резултат
на него. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за
изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
Задължението на ответника за заплащане на цената на доставената през месец юни
2018 г. електрическа енергия се счита за погасено чрез извършено в хода на настоящия
процес съдебно прихващане. За да се отговори на въпроса дали ответникът е изпаднал в
забава за претендирания с исковата молба период, който е от 20.07.2018 г. до 29.06.2021 г.,
трябва да се определи в кой момент задължението за заплащане на цената на доставената
енергия се счита погасено чрез прихващане. В тази връзка съдът следва да съобрази
задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г.,
постановено по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че правилото на чл.
104, ал. 2 ЗЗД е приложимо както при извънсъдебно, така и при съдебно прихващане,
поради което при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни
вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е
възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното -
поне изпълняемо.
В случая активното вземане е вземането на страната, упражняваща правото на
прихващане - „Н.Е.К.“ ЕАД, т.е. това по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. То възниква по силата на
закона, като липсва законова разпоредба, с която да е предвиден срок, в който обогатилото
се лице трябва да изпълни задължението си да върне полученото без основание. Ето защо
това вземане става изискуемо след изпратена от кредитора до длъжника покана за
изпълнение. От представените от ответника доказателства се установява, че той е поканил
ищеца да изпълни възникналото в негова тежест парично задължение да върне получената
14
без правно основание сума в размер на 1 039 423. 90 лв., част от която е и предявената в
процеса сума от 396 801, 05 лв. Това е станало с писмо с изх. на НЕК № 26-02-1/ 09.01.2018
г., което се намира на л. 68 от делото на СГС. От представените в производствата
доказателства се установява, че тази покана за плащане е получена от „Х.И.1” ЕАД на
10.01.2018 г., в каквато насока са отбелязванията, направени в представеното в
производството известие за доставяне на пощенска пратка. От съдържанието на поканата е
видно, че с нея кредиторът на задължението по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е предоставил на
длъжника срок за доброволното му изпълнение от седем дни, който с оглед датата на
нейното получаване изтича на 17.01.2018 г. Следователно вземането на ответника за
получаване на платената без правно основание сума става изискуемо от 18.01.2018 г.
Пасивното вземане по извършеното прихващане е това на ищеца към ответника за
получаване на цената за доставената през месец юни 2018 г. електрическа енергия. То е
възникнало в цялост в края на месец юни 2018 г., поради което трябва да се счита
изпълняемо от 01.07.2018 г., предвид това, че в чл. 70, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че длъжникът
може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на
кредитора. С оглед на това трябва да се приеме, че към 01.07.2018 г. активното вземане по
извършеното прихващане е вече изискуемо, а пасивното макар още да не е изискуемо, е вече
изпълняемо. Това означава, че 01.07.2018 г. е първият момент, в който прихващането между
тези вземания е било възможно да се осъществи и това е моментът, в който те се считат
погасени, като погасяването на вземането на ищеца е за пълния размер, до който то е
възникнало. Това като време е преди да настъпи падежа на това вземане, поради което
трябва да се заключи, че ответникът не е изпаднал в забава неговото изпълнение и в негова
тежест не е възникнало задължение за заплащане на кредитора на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Следователно предявеният акцесорен осъдителен иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Предвид извода за
неоснователност на предявения иск съдът няма да разглежда предявеното при условията на
евентуалност възражение за прихващане.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ответника. Той има право да получи
пълния размер на направените от него разноски, както тези за осъществена защита по
акцесорния осъдителен иск, който е счетен за неоснователен, защото вземане по чл. 86, ал. 1
ЗЗД изобщо не е възникнало, но и тези за осъществена защита по предявения главен
осъдителен иск, който е отхвърлен поради погасяване на вземането, което е негов предмет,
чрез извършено съдебно прихващане. Както се посочи, съдебното прихващане има обратно
действие и вземането на ищеца към ответника за заплащане на покупна цена за доставена
през месец юни 2018 г. се счита погасено на 01.07.2018 г., което е преди предявяване на иска
за неговото изпълнение. Това означава, че в случая не е налице хипотезата за отхвърляне на
иск поради факт, който е настъпил в хода на процеса. По делото се доказаха реално
заплатени от ответника разноски в общ размер от 1 770 лв., от които 1 370 лв. – платени
15
депозити за възнаграждения на вещи лица и 400 лв. - възнаграждение за защита от
юрисконсулт в производството, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8
ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.И.1” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, срещу „Н.Е.К.” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „********* иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на „Н.Е.К.” ЕАД да заплати на „Х.И.1” ЕАД сума в размер на
396 801, 05 лв. /триста деветдесет и шест хиляди осемстотин и един лева и пет
стотинки/, представляваща покупна цена за електрическа енергия, произведена и доставена
през месец юни 2018 г., съгласно договор от 08.03.2013 г. за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от ВЕИ с поетапно въвеждане на мощности, сключен между „Н.Е.К.”
ЕАД и „Х.И.1” ЕАД, за която сума е издадена фактура № 78/ 01.07.2018 г., поради
извършено прихващане на това задължение със задължението на „Х.И.1” ЕАД да заплати
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на „Н.Е.К.” ЕАД сума в размер на 396 801, 05 лв.
/триста деветдесет и шест хиляди осемстотин и един лева и пет стотинки/,
представляваща част от цялото вземане в размер на 1 039 423, 90 лв. – получена от „Х.И.1”
ЕАД без правно основание сума като заплащане по преференциални цени на доставената на
„Н.Е.К.” ЕАД през месец декември 2016 г. електрическа енергия, произведена от
собствената на „Х.И.1” ЕАД вятърна централа над нетното специфично производство за тази
централа, която сума подлежи на връщане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.И.1” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, срещу „Н.Е.К.” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „********* иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на „Н.Е.К.” ЕАД да заплати на „Х.И.1” ЕАД сума в размер на 118 599, 42 лв.
/сто и осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на цената за доставената електрическа енергия за
месец юни 2018 г., начислено за периода от 20.07.2018 г. до 29.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Х.И.1” ЕАД да заплати на „Н.Е.К.” ЕАД
сума в размер на 1 770 лв. /хиляда седемстотин и седемдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
16
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17