Присъда по дело №379/2018 на Районен съд - Поморие

П Р И С Ъ Д А

№ 8

гр.Поморие, 03.04.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            

                                                    СЪДИЯ : Димитър Д.

                                                                                                                                   

                 при участието на секретаря Валентина Атанасова и в присъствието на прокурора Благовест Вангелов, като разгледа докладваното от съдията Д. НОХД N 379 по описа за 2018 г.  и на основание чл.300 и сл. НПК

 

П Р И С Ъ Д И  :

 

 ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН подсъдимия Й.Д.Т., роден на *** ***, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, безработен, адрес: гр. Бургас, ЕГН **********, В ТОВА ЧЕ, на 15.03.2015 г., около 12.30 ч., на територията на Община Поморие, по път 906, км. 60,4, в отсечката между с. Лъка, общ. Поморие и гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Корса“ с peг. №, нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”. и  чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, загубил контрол над управлението на автомобила, като е започнал рязко завиване на волана, навлязъл е в насрещната лента за движение на пътното платно с двупосочно движение с две пътни ленти, без да е изпреварвал или заобикалял, след което е последвал челен кос удар в средата на пътното платно, при който предната част на управляваният от него автомобил се е ударила в предната част на лек автомобил марка „Опел Зафира“ с peг. управляван от Р.Д.М. с ЕГН ********** и по непредпазливост причинил на пътуващия на предната дясна седалка в лекия автомобил „Опел Зафира“, М.Р.Д. с ЕГН **********, тежка телесна повреда, представляваща черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, съпроводена от коматозно състояние от степен да налага апаратно поддържане на дихателната действеност, квалифициращо черепно-мозъчната травма, като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание 343, ал. 1, буква „б“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.54 НК, го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл.343г, вр.с чл. 343, ал. 1, буква „б“ НК.

 ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, на основание чл.66 ал.1 НК.

 ОСЪЖДА подсъдимия Й.Д.Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати в полза на държавата сумата 861.89 лв. (осемстотин шестдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща направени по делото разноски, от която 765.89 лв. (седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи разноски на досъдебното производство – по сметка на ОДМВР – Бургас и 96 лв. (деветдесет и шест лева), представляващи разноски на съдебното производство – по сметка на РС – Поморие.

 Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Окръжен съд – Бургас в 15-дневен срок от днес.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ

към присъда № 8/03.04.2019 г. по

НОХД № 379/2018 г. по описа на РС – Поморие

 

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт на районен прокурор на РП – Поморие по досъдебно производство (ДП) № 320  ЗМ-169/2015 г., по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.

С обвинителния акт е повдигнато обвинение на Й.Д.Т. ***, за това че 15.03.2015 г., около 12.30 ч., на територията на Община Поморие, по път 906, км. 60,4, в отсечката между с. Лъка, общ. Поморие и гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Опел Корса“ с peг. №, нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”. и  чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, загубил контрол над управлението на автомобила, като е започнал рязко завиване на волана, навлязъл е в насрещната лента за движение на пътното платно с двупосочно движение с две пътни ленти, без да е изпреварвал или заобикалял, след което е последвал челен кос удар в средата на пътното платно, при който предната част на управляваният от него автомобил се е ударила в предната част на лек автомобил марка „Опел Зафира“ с peг. №, управляван от Р.Д.М. с ЕГН ********** и по непредпазливост причинил на пътуващия на предната дясна седалка в лекия автомобил „Опел Зафира“, М.Р.Д. с ЕГН **********, тежка телесна повреда, представляваща черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, съпроводена от коматозно състояние от степен да налага апаратно поддържане на дихателната действеност, квалифициращо черепно-мозъчната травма, като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и за осъждането му на наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, редовно призован.

Защитникът на подсъдимия адв.С.К. не оспорва виновността на подсъдимия в извършване на престъплението, за което е обвинен, но застъпва становище, че водачът на другия автомобил, участвал в процесното ПТП, с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Пледира за налагане на минимално наказание на подсъдимия.

След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.

Подсъдимият Й.Д.Т. е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС на Република България № *********/19.07.2011 г., валидно за категории А, В и М до 19.07.2021 г., видно от приложената справка за нарушител/водач (л.9-10 от ДП).

На 15.03.2015 г., в светлата част на денонощието, при облачно време, суха пътна настилка, подсъдимия Т. управлявал лек автомобил „Опел Корса” с рег. №, движейки се по път № 906, в участък от пътя между гр.Каблешково, общ.Поморие и гр.Бургас, след с.Лъка, общ.Поморие, км.60.4.

Заедно с водача, на предна дясна седалка в автомобила, пътувала св.Е.Д.С..

При управлението на посоченото пътно превозно средство (ППС) водачът Т. не бил под влияние на алкохол, което обстоятелство се установява от заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество № 174/16.03.2015 г. (л.75 от ДП), на БНТЛ при РДВР – Бургас.

Управляваният от подсъдимия л.а. „Опел Корса” с рег. № представляващ ППС от категория В, по смисъла на чл.150а, ал.2, т.6 ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите на МПС и от категория М1, по смисъла на чл.149, ал.1, т.2, б. „а” ЗДвП, за нуждите на типовото одобряване на ППС, бил технически изправен, преминал технически преглед на 25.02.2014 г. и подлежащ на последващ технически преглед на 25.02.2016 г., видно от удостоверение за техническа изправност, издадено от контролно-технически пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС № 1 075 гр.София (л.14 от ДП) и писмо от 24.03.2015 г. (л.40), от „Ексклузив Б2” ЕООД.

Автомобилът Опел Корса” с рег е собственост на „Венид кар” ООД гр.Свети Влас, същият отдаден под наем на подс.Т., като към момента на възникване на процесното ПТП автомобилът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на ЗД „Евроинс”АД, полица № 07114001356858/14.05.2014 г. (л.15 от ДП).

Около 12.30 часа на горепосочената инкриминирана дата МПС, управлявана от подсъдимия се намирала на около 500 м. след разклона за рудник „Черно море 2”, в прав пътен участък, след продължителен десен завой с радиус 500 метра.

В този пътен участък платното за движение било сухо, с асфалтово покритие, с широчина на платното 7.20 м., състоящо се от две пътни ленти, за движение съответно в посока гр.Бургас и гр.Каблешково, общ.Поморие (с.Лъка, общ.Поморие), всяка една с широчина 3.60 м., разделени с надлъжна пътна маркировка М3 „Единична прекъсната линия”.

Подсъдимият управлявал автомобила си в дясната пътна лента, с посока на движение към гр.Бургас, със скорост от 84.60 км/час.

По същото време в лявата пътна лента, с посока на движение към гр.Каблешково, общ.Поморие (с.Лъка, общ.Поморие), се движел със скорост 78.30 км/час лек автомобил „Опел Зафира” с рег., управляван от св.Р.Д.М., последният правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС на Република България № *********/02.10.2008 г., валидно за категории А, В и М до 10.07.2017 г., видно от приложената по досъдебното производство справка за нарушител/водач (л.11-12 от ДП).

При управлението на посоченото МПС водачът М. не бил под влияние на алкохол, което обстоятелство се установява от заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество № 178/16.03.2015 г. (л.63 от ДП), на БНТЛ при РДВР – Бургас.

В управляваният от св.М. автомобил „Опел Зафира” с рег., на предна дясна седалка пътувал синът на М. – св.М.Р.Д..

На около 63 метра след горепосочения десен завой с радиус 500 метра, подсъдимият Т. отклонил вниманието си и се разсеял от поставения на седалката му мобилен телефон, навлязъл в десния банкет на пътя, след което завил волана рязко наляво и натиснал спирачка, успял да се върне на пътя, но не можал да се впише в лентата си за движение, пресякъл косо пътното платно, завил волана рязко надясно, преминал през левия банкет, оставяйки дъгообразна следа с дължина 2.50 метра, след което отново преминал през десния банкет и се върнал на пътното платно, при което последвал челен – кос удар в л.а. Опел Зафира” на св.М..

По дължината на пътя ударът станал на около 17 метра след широколистно дърво, избраното за ориентир при извършения оглед на местопроизшествие, а по ширината на пътя ударът бил около осовата разделителна линия на пътя.

Ударът бил силен, защото станал със сумарна скорост на ППС от 94-102 км/час, при скорост на движение и на двете ППС към момента в порядъка от 47-51 км/час.

При движение преди възникване на ПТП със скорост от 84.60 км/час (23.50 м. в секунда), опасната зона за спиране на л.а. „Опел Корса” е 64.90 м. и се изминава за 4.33 секунди.

При движение преди възникване на ПТП със скорост от 78.30 км/час (21.76 м. в секунда), опасната зона за спиране на л.а. „Опел Корса” е 61.90 м. и се изминава за 4.30 секунди.

От момента на възникване на опасност за движението – навлизане на управлявания от подсъдимия автомобил по десния банкет, до мястото на удара, този автомобил е изминал разстояние от 80 м., което е по-голямо от опасната му зона за спиране и водачът му и подсъдим е имал обективна възможност при движение с установената скорост от 84.60 км/час да предотврати произшествието като се върне плавно в лентата си за движение и продължи същото към гр.Бургас или като предприееме незабавно аварийно спиране – намали скоростта и спре на около 15 метра преди удара.

В резултат на удара между управлявания от подсъдимия л.а. „Опел Корса” и л.а.„Опел Зафира”, на пътника в  последно посоченото ППС – св.М.Р.Д., била причинена черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, довела до изпадането на пострадалия в коматозно състояние, което квалифицира травмата като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото и горепосочени от съда доказателства, в това число справки за нарушител/водач, знак за преминат преглед и писмо, застрахователна полица, така също и от протокол за оглед на местопроизшествие от 15.03.2015 г. (л.19-21 от ДП), безмащабна скица към него (л.24) и фотоалбум към него (л.25-28), от заключенията на изслушаните от съда вещи лице по извършените химически, автотехническа (л.181-200 от ДП) и комплексна съдебномедицинска експертиза (л.171-172 от ДП), които съдът кредитира изцяло като пълни, ясни и обосновани, както и от показанията на св.Е.Д.С., св.В.М.П. (прочетени от съда на основание чл.281, ал.5 НПК), св.М.Р. Д, св. Р.Д.М., св.С.Й.О. и св.З.А., които съдът кредитира като последователни и бепротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

Безспорно се установява от доказателствената съвкупност, че на 15.03.2015 г., около 12.30 ч., на територията на Община Поморие, по път 906, км. 60.4, в отсечката между с. Лъка, общ. Поморие и гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Корса“ с peг. № подсъдимият Й.Д.Т. е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП  и  чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно императивното правило на чл.20, ал.1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Изискуемият се от диспозицията на чл.20, ал.1 ЗДвП контрол върху пътното превозно средство, който водачите са длъжни да упражняват обхваща поредица от действия на водача, засягащи техническото състояние на автомобила, положението му спрямо останалите участници в движението по време на собственото му движение или покой, възприемане и съблюдаване на показателите на отделните уреди /скорост, температура, светлини/, позицията му спрямо пътя или терена, възможността да се придвижи или ползува от други лица, както и само да излезе от покой. Този контрол е непрекъснат и обхваща времето, през което моторното превозно средство е под управлението на водача, включително и някои състояния на покой /спиране, краткотрайно паркиране/. От момента, в който поеме управлението на превозното средство до преустановяването му, водачът е длъжен да го владее постоянно и във всяко отношение. Попадащи в обсега на неспазването на цитираната правна разпоредба, са случаите на изгубване на контрола върху управлението, поради заспиване, отклоняване на вниманието и разсейване, или при други противоправни проявления, обективиращи едно недопустимо бездействие на водача, поради различни външни и вътрешни фактори. Неосъщественият контрол на управлявания автомобил е самостоятелно нарушение и може да бъде извършено с отделен поведенчески акт, и само доколкото не е налице несъблюдаване на режима на скоростта по чл.20 и чл. 21 ЗДвП/шофиране с несъобразена и неразрешена скорост/ - норми, съотнасящи се при колизия като обща към специална. /т. 1, б. "а" на Р28/84 г. на ОСНК на ВС / – Решение № 279/16.09.2015 г. по н. д. № 813/2015 г., III н. о., НК на ВКС.

В случая скоростта на движение на управляваното от подсъдимия ППС е била от 84.60 км/час, същата е разрешена в конкретния пътен участък, в който е настъпило процесното ПТП, като съответстваща на предписанието на чл.21, ал.1 ЗДвП, задължаваща водачите на ППС от категория В, каквото е управляваното от обвиняемия, да не превишават стойност на скоростта от 90 км. в час извън населено място, при положение, че по делото не се установи в участъка от пътя където е възникнало процесното ПТП да е налице ограничение на стойността на скоростта под 90 км.в час, въведено с пътен знак, съобразно чл.21, ал.2 ЗДвП. Скоростта на движение на подсъдимия не е била и несъобразена предвид ниския интензитет на движението, сухата пътна настилка, правия участък от пътя и добрата видимост.

Предвид посоченото съдът прие, че подсъдимият е извършил нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП, което е самостоятелно такова и се изразява в изгубване на контрола върху управлението на превозното средство, ползвано от него, поради отклоняване на вниманието и разсейване от поставения на седалката му мобилен телефон.

Поведението на обвиняемия безспорно е неправомерно и като нарушаващо нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаващо водача на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.

Безспорно е, че подсъдимият е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, в която правомерно се е движил автомобила на св.М..

При конкретната пътна ситуация и криволичещо движение по пътното платно на управлявания от подсъдимия автомобил според съда безспорно са установени допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение - по чл.20, ал.1 ЗДвП, предписваща задължението да контролира непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство и на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - забраняваща на водачите на пътни превозни средства да навлизат в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, която хипотеза, в случая не е налице.

Изрично в този смисъл Решение № 2 от 27.02.2017 г. по н. д. № 1276/2016 г., III н. о., НК на ВКС .

Извършените от обвиняемия нарушения на посочените норми на ЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП и последиците от същото, каквато е и нанесеното на пострадалия св.М.Р.Д. увреждане – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, довела до изпадането на пострадалия в коматозно състояние, което състояние определя травмата като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и квалифицира същата като тежка телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, предл.последно НК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прие, че с действия си подсъдимия Й.Д.Т. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по 343, ал. 1, буква „б“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От субективна страна обвиняемият е осъществил деянието виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11, ал.3, предл.първо НК, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдът не споделя възражението на защитата за съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от водача на л.а. „Опел Зафира”.

При установеното криволичещо движение по пътното платно на управлявания от подсъдимия автомобил, водачът на другия, участвал в ПТП, автомобил  – св. Р.Д.М. е имал изцяло правомерно поведение, тъй като в изпълнение на предписанието на чл.20, ал.2, изр.второ ЗДвП е направил възможното да намали скоростта и да спре при възникналата опасност за движението.

Несъмнено съдебната практика, включително практиката на ВКС трайно приема, че при възникнала опасност за движението водачът на МПС има единствено задължение да намали скоростта или да спре и няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация.

Безспорно е също така, че св.М. при задействане на спирачната уредба на управлявания от него автомобил е завил волана на същия вляво по посоката му на движение, но последно посоченото завиване на волана не е в причинно-следствена връзка с възникналото ПТП.

Такава би била налице, ако подсъдимият след допуснатите от него нарушения на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, бе овладял автомобила и се бе върнал в лентата, предназначена за движение на управляваното от него ППС и ПТП бе възникнало в резултат на промяната на разположението на л.а. „Опел Зафира” върху пътното платно – Решение № 298 от 10.02.2017 г. по н. д. № 1235/2016 г., II н. о., НК на ВКС.

В случая тази хипотеза не е налице и ПТП е възникнало тъй като до момента на настъпване на удара между двете превозни средства подсъдимият не е успял да овладее управлението на автомобила си и да възстанови правомерното му движение в предназначената за него дясна лента.

Ако бе сторил това двата автомобила щяха да се разминат и ПТП не би настъпило, в който смисъл е и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза.

Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е възникнало единствено поради горепосочените нарушения на ЗДвП, допуснати от подсъдимия и при липса на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. „Опел Зафира”.

За извършеното от подсъдимия непредпазливо престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” НК, наказанието е до три години или пробация.

Съгласно чл.78а, ал.7, предл.първо НК (ред.ДВ, бр.26/2010 г.), ал.1-5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда.

Безспорно се установи, че на пострадалия е причинена тежка телесна повреда, което обстоятелство е пречка за приложението на диференцираната процедура, уредена в гл.28 НПК, поради което съдът определи наказанието за конкретното престъпление в рамките на предвиденото от закона съобразно установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

Подсъдимият не е осъждан, показал е добро процесуално поведение, в сравнително млада възраст е, от придобиването на правоспособност да управлява МПС категория В през 2011 г. до настъпване на процесното ПТП е санкциониран по административен ред само за три нарушения на ЗДвП, но едното от наказанията му е по чл.179, ал.2 ЗДвП, за причиняване на ПТП, поради което и като съобрази продължителността на наказателното производство, съдът намери, че от една страна не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание и да обуславят приложението на чл. 55 от НК, а от друга страна, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, поради което определи по вид наказание „Лишаване от свобода” за срок към минималния, предвиден от закона, а именно четири месеца, в който размер според съда наказанието би постигнало целите както на специалната така и на генералната превенция по чл.36 НК, да се въздействува възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

Съдът прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието, поради което на основание чл.66, ал.1 НК, отложи изпълнението му за изпитателен срок от три години. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок четири месеца – по-ниско от 3 години лишаване от свобода и размерът на същото наред с определения тригодишен срок на отлагане изпълнението на наказанието, според съда ще мотивира в достатъчна степен подсъдимия да не извършва други престъпни посегателства.

Съдът наложи на подсъдимия Т. и наказание лишаване от право да управлява МПС, предвид обстоятелството, че лишаването от такова право е предвидено в чл.343г, вр.с чл.343 НК.

При съобразяване с горепосочените предишни административни нарушения на подсъдимия по ЗДвП като брой и тежест съдът определи наказанието лишаване от права за срок от шест месеца.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на държавата сумата 861.89 лв., представляваща направени по делото разноски, от която 765.89 лв., представляващи разноски на досъдебното производство – по сметка на ОДМВР – Бургас и 96 лв., представляващи разноски на съдебното производство – по сметка на РС – Поморие.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :