Решение по дело №8511/2011 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Гр.С., 27.03.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав :

                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8511/11 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1, вр. чл.282, ал.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищците твърдят, че техният родственик А.П.А. починал на 08.11.2010 г. при ПТП на същата дата, причинено от турския гражданин И.Я., който управлявал лек автомобил „О.А.” с турски рег. № *******. ПТП настъпило на ГКПП „К.А.”, където А.П. работел като граничен полицай. Виновният водач притежавал застраховка „зелена карта” в турска застрахователна компания № TR 040 2295925, валидна към датата на ПТП. Пострадалият бил в изключително близки отношения с  ищците, живеел с тях заедно. Грижел се за двете си малолетни деца, имал щастлив брак със съпругата си, бил морална и материална подкрепа на родителите си. Като дългогодишен служител на МВР бил уважаван от колегите си и многократно награждаван за работата си. Ищците посрещнали новината за смъртта му със силен шок, преживели мъка и страдания ,които няма да отшумят и в бъдеще – загубили най-близкия си човек, когото обичали и който им бил опора. Малолетните му деца загубили своя родител и ще чувстват незаменимата му липса при израстването си.

Ищците поискали от ответника да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като същият признал правоотношението и определил обезщетение в следните размери: за майката и бащата на загиналия  - по 50 000 лева; за съпругата – 75 000 лева и за двете деца – по 80 000 лева.

Ищците намират така определеното обезщетение за занижено.

Искат да бъде осъден ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди на всеки от тях по 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.11.2010 г. до окончателното плащане.

Ответникът по делото „Н.Б. на Б.А.З.” оспорва частично предявените искове по основание и размер над сумите, които извънсъдебно е определил. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия А.А., който е могъл и е бил длъжен да  забележи приближаващия се автомобил и да предотврати сблъсъка, освен това се е движел на непредназначено за целта място. Оспорва размера на претенциите като завишен, както и прави възражение, че същите заедно надхвърлят установения лимит на отговорност по §27, ал. 1, т. 1, б. „а” от КЗ. Оспорват претенцията за лихва, тъй като не им е предоставена банкова сметка ***. 107, ал. 1 КЗ не е изтекъл. Искат съдът да задължи ищците да посочат банкова сметка ***, то заплащането на присъдената сума да стане по нея.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, при прилагане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане на Н.А.А. издадено на 16.05.2006 г. от община П. се установява, че същата е родена на *** г. от майка И.К.А. и баща А.П.А..

От удстоверението за раждане на П.А.А., издадено на 17.07.1998 г. от община Х. се установява, че същият е роден на *** г. от майка И.К.А. и баща А.П.А..

Представеният Препис-извлечение от акт за смърт № 226/09.11.2010 г. на общинска администрация, гр. С. установява, че А.П.А. е починал на 08.11.2010 г. в 08.30 ч. в местоработата си поради смазвания в няколко области на тялото, причинени от злополука с МПС.

Удостоверението за съпруга и родство до първа степен от 23.11.2010 г. на община Х. установява, че А.П.А. е имал съпруга – И.К.А., майка – С.И.А., баща – П.А.А., дъщеря – Н.А.А., син П.А.А. и сестра – И.П.И..

Видно от представеното удостоверение за наследници на А.А., след смъртта си същият е оставил законни наследници: своята съпруга и двете си деца.

         По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.11.2010 г., издаден от младши автоконтрольор при РУП - С., в който е отбелязано, че на същата дата е настъпило ПТП, при следните обстоятелства: Водачът И.Я. управлява личния си лек автомобил „О.А.”  с рег. № ****** на ГКПП „К.А.” по платно излизащи автомобили по посока Република Т. и блъска попътно движещия се пешеходец А.П.А. от гр. С.. В следствие на удара на място е починал пешеходеца А..

         Представена е кадрова справка от ГД „Гранична полиция”, от която е видно, че А.А. е бил старши полицай в 04 група на ГКПП „К.А.”. Многократно е награждаван за предотвратяване  незаконно влизане на лица в страната и разкриване на укрити лица. От представената Служебна бележка  изх. № У-е 75/02.03.2011 г. е видно, че А.А. е получавал БТВ в размер на 1105.84 лева.

         По делото е приет Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, съставен от разследващ полицай при РУ на МВР – С. на 08.11.2010 г. От него се установява, че местопроизшествието е на ГКПП „К.А.”, лента изходящи от Б. МПС-та, в близост до столовата. Огледът е започнал в 21.20 ч., нощно време, при мокра пътна настилка и слаб северен вятър. За огледа са използвани фарове и джобни прожектори. Асфалтът е дребнозърнест, без неравности, участъкът е прав. Платното е еднопосочно с четири ленти за движение. Има тротоар вдясно от пътя. Намерено е ПТС-1 с предната си част, сочеща линията на паспортен контрол на платно изход от страната, намиращо се във втората лента за движение. ПТС е лек автомобил марка „О.А.” с турска регистрация рег. № ******, тъмно зелен металик, намерен на трета скоростна предавка с нулеви показатели на километгража. Деформирана предна регистрационна табела, на места огъната към лекия автомобил, счупено стъкло на преден ляв фар, деформация на предния капак; напукано предно панорамно стъкло и липсваща от него част в центъра.

         От приетия Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.11.2010 г. на дознател от РУП, гр. С. се установява, че огледът е извършен към 23.30 ч., нощно време и изкуствена светлина, извършен е в поликлиниката в гр. С. и по същество представлява оглед на трупа на А.А., извършен по сигнал за причинена смърт при ПТП.

         По делото е приет Албум към протокол за оглед на трупа на А.А. от 08.11.2010 г.във вр. с ДП № 1045/2010 г. на РУП – С..

         От Протокол от открито съдебно заседание на 27.01.2011 г. на Хасковски окръжен съд по нохд № 46/2011 г. се установява, че съдът е одобрил споразумение между прокуратурата и обвиняемия Ю.Я. и неговия защитник, според което обвиняемият Ю.Я., роден на *** г. в гр. Б., Т., живущ в гр. Х., турски гражданин, се признава за виновен в това, че на 08.11.2010 г. на ГКПП „К.А.”, общ. С., Хасковска област, при управление на л.а. „О.А.”, с турски д.к. № ******* нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 8 км./ч., указана с пътен знак В-26 - забранено движение със скорост по висока от означената” и като се движел със скорост от 55.2 км./ч. по непредпазливост причинил смъртта на А.П.А., ЕГН ********** от С. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК.

         От представения препис от сертификат - оригинал и копие на международна карта за застраховка на МПС № TR 040/2295925 на турски език и в превод на български се установява, че същият е със срок на валидност от 22.05.2010 г. до 22.05.2011 г., със застрахован И.Я., живущ в гр. Х., О., Т., застраховател „А.С.” А.Ш., със седалище в гр. И., действащ с правомощията, дадени от Бюро за МПС на Т. и покриваща щети от лек автомобил Опел 1994 с рег. № *******, включително на територията на Б..

         Представена е кореспонденция между страните по делото, от която е видно, че на 08.03.2011 г. ищците, чрез пълномощника си адв. Й. Й., са направили искане до ответника да им бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди по 200 000 лева на всеки от тях, както и за имуществени вреди, претърпени от децата на пострадалия. С писмо от 10.05.2011 г. ответникът е уведомил адв. Й., че по решение на УС предлага сключване на извъсъдебно споразумение за суми от 50 000 лева за родителите на А.А., 75 000 лева за съпругата и по 80 000 лева за децата. Отправена е покана за подписване на споразумение, като при подписване на споразумението бъдат представени банкови сметки за превод на сумите. На 12.05.2011 г. адв. Й. е уведомил ответника, че ищците не са съгласни с така определените обезщетения и ще претендират правата си по съдебен ред. Поканили са ответника да заплати сумите, които е определил, като част от дължимото обезщетение.

         За установяване механизма на ПТП по делото е изслушана и приета АТЕ, изготвена от вещото лице С.П., който е обосновал изводите си въз основа на притетите по делото Констативен протокол, Протокол за оглед на местопроизшествие и Фото- Албум. Вещото лице е посочило, че при конкретната обстановка турският водач се е движел със скорост от окоро 55 км./ч., опасната му зона за спиране е било около 44 м., ударът за него е бил предотвратим, тъй като късите светлини на автомобила осигуряват видимост пред автомобила на пешеходци в тъмни дрехи на около 60 м., вдясно от десния габарит – до 5 м.; в ляво от левия габарит – до 3.5 м. и напред до 43 м. Това се отнася в още по-голяма степен за движение при скорост от 8 км./ч., каквото е било ограничението на ГКПП. Относно механизма на ПТП вещото лице сочи, че  около 20.40 ч. А.А. се е движел пешеходно в близост до столовата на ГКПП в посока ІІІ-та бариера към линията на паспортен контрол. „О.А.” управляван от Ю.Я. се е движел попътно в платно излизащи от Б. автомобили, със скорост от 55 км./ч., застигнал пешеходеца и го ударил в гръб с предната челна част н автомобила, при който удар са настъпили дефомациите, описани в Протокола за оглед. Тъй като ударът е настъпил под центъра на тежестта на тялото на пешеходеца, последният е бл повален върху капака и се ударил в предното стъкло. Тогава водъчът задействал спирачките и оставил спирачна следа от 21.70 м. От удара пешеходецът е отхвърлен напред от автомобила. Становището на вещото лице е, че ако пешеходецът е гледал в посока на идващия автомобил, той е щял да го забележи и да предотврати ПТП, но движението му е било попътно, с гръб към автомобила.

         По делото са приети и съдебно –медицинска експертиза на труп, Протокол за разследване н атрудова злополука то 19.11.2010 г. Обяснение от Центъра по спешна медицинска помощ – Х. и журнал от приема на пострадалия в центъра. Въз основа на тези писмени доказателства и във връзка с оспорване от страна на ответника на заключението относно позицията на двамата участници при ПТП и възможността на пешеходеца да предотврати ПТП при правилно насочване на вниманието, по делото е изслушана комплексва СМЕ и САТЕ. Според заключенията на вещите лица д-р Б. и инж. С.П. вследствие на ПТП А.А. е претърпял: Черепно-мозъчна травма, Гръдна травма, Коремна травма и увреда на ОДА (дълбоки кръвонасядания по гърба и долните крайници. Раздробено счупване на костите на дясната подбедрица), които увреждания са несъвместими с човешкия живот. С оглед вида, тежестта и разположението на получените увреждания, вещите лица сочат, че пешеходецът е пресичал пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо движението на лек автомобил „О.А.”, под ъгъл 45 градуса, бил е полуобърнат с лице към отделението за паспортен контрол и полуобърнат с гръб към идващия автомобил. При това движение не е моъл да види автомобила, защото дори да е обърнал главата си на 90 градуса назад, което е максималната възможност за завъртане на шията, е нямало да види автомобила. Подробно е описан механизма на настъпване на удара и причинените от него увреждания.

         По искане на ответника е изслушана и повторна комплексна САТЕ и СМЕ, изготвена от вещите лица д-р К. и инж. А.М.. Според тяхното заключение скоростта на движение на лекия автомобил е била около 55 км./ч., опасната зона за спиране – около 50 м.; фаровете осветяват напред в средата до 50 м., в ляво до 3.11 м. и напред до 30 м., а в дясно – до 7 м.и напред до 80 м.. Пешеходецът е отстоял на около 57 м., поради което ударът е бил непредотвратим за шофьора. Същият би бил предотрвратим при скорост под 35 км./ч. Движението на пешеходеца е било от ляво на дясно, косо под ъгъл от 45 градуса. Той е могъл да забележи фаровете от разстояние 57 м., а шофьорът не е могъл да го забележи, поради осветеността от ляво напред на 30 м.

При разпита на вещите лица в съдебно заседание д-р К. уточнява, че при положението „полуобърнат с гръб” на пешеходеца, същият не е можел да се обърне достатъчно, за да види автомобила.

Първоначалната и повторната комплексна експертиза не се различават в изводите си, освен по отношение предотвратимостта на удара от страна на виновния водач. По този въпрос съдът кредитира първоначалната експертиза, доколкото същата е по-обоснована. В същото време този въпрос не е от значение за изхода от настоящото дело, поради задължението на съда да приеме за установен дееца, противоправността на извършеното от него и вината, на осн. чл. 300 ГПК. Механизмът на ПТП има значение с оглед направеното възражение за съпричиняване.

         Относно механизма на ПТП е разпитана и свидетелката С.К., която е била ръководител на групата на пострадалия в деня на ПТП. Същата не е видяла удара. От нейните показания се установява само, че е видяла трупа пред входа на столовата; че работното място на пострадалия е в дясно от мястото, на платно „влизащи товарни”, където е длъжен да стои постоянно, но е възможно да отиде до сградата на столовата да вечеря или да ползва тоалетна.

Относно претърпените от ищците неимуществени вреди е разпитан свидетеля А.С., брат на ищцата И.А.. Съдът възприема показанията му като обективни и достоверни, доколкото същият е имал непосредствени наблюдения върху живота на семейството на пострадалия и показанията му не противоречат на останалите събрани доказателства. От показанията му се установява, че от 17-18 години познавам родителите на починалия, всички са живели всички в една къща. Били много сплотено семейство. Отношенията на А. с родителите му били прекрасни, разбирали се помежду си, живеели в синхрон. А. имал перфектни отношения със съпругата си и децата си,  грижел се за децата си. Постоянно бил с тях през свободното си време. Видял с родителите на А. в деня след катастрофата. Всички били в шок, картината била ужасна, не искали да приемат, че това се е случило със сина им А.. Децата го изживели много тежко. Момченцето все още е затворен в себе си и много трудно изживява загубата на баща си. Момиченцето тайно се надява баща й все още да се върне. Родителите му и съпругата на А. не са преживели смъртта му. Баща му и майка му постоянно плачат. Живота на И. се променил след смъртта на съпруга й. Сега тя не е същия човек. Трудно й е и още не може да преодолее загубата на съпруга си.

         Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу Националното бюро на Б.А.З. на деликвента, следва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между чуждестранен застраховател и делинквента по системата „зелена карта”. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция.

            Безспорно установена е по делото материалноправната легитимация на ответника да отговаря по исковете за неимуществени вреди. Б. е страна-членка на системата „Зелена карта” по Лондонската типова конвенция от 1953 год., поради което дължи изплащане на застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, в случай, че застрахователното събитие е настъпило на територията и и е налице валидно издаден сертификат „Зелена карта”. Водачът на автомобила, с който е извършено ПТП има качеството на застраховано лице, предвид представените доказателства, които установяват наличието на застрахователно правоотношение с турски застраховател. Тойе притежавал валиден сертификат „Зелена карта”, същият покрива отговорността на водача на МПС в чужда държава, включително Б. в случай, че той виновно причини имуществени и/или неимуществени вреди на трети лица. Действието на разглеждания вид застрахователен договор, функциониращ под системата „Зелена карта”, към момента на настъпилото на територията на Република Б. произшествие от 08.11.2010 г. - по силата на чл.282, ал.5 КЗ във връзка с чл. 282, ал.3 КЗ и т.3.1 и т.3.4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 30.05.2002 г.,  ревизирани на 29.05.2008 г., е породило задължението за Националното бюро на Б.А.З. - в качеството му на „Национално застрахователно бюро” по този международен акт, за обезщетяването на увреденото лице от това събитие в съответствие със законовите разпоредби на Република Б. в тази материя.Ответникът НББАЗ е признат за единствен представител пред международните застрахователни организации за дейностите, предвидени с международни договори за застраховане на Гражданската отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства. Изложеното е основание да бъде ангажирана отговорността му.

 

В процесния случай по безспорен начин е установено, че в следствие на ПТП е починал А.П.А..

Предвид наличието на одобрено от съда споразумение между водача на автомобила, предизвикал ПТП и прокуратурата по нохд № 46/2010 г. на ХОС, което на основание чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, и на основание чл. 300 ГПК, за гражданския съд присъдата е задължителна относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е., следва да се приеме за установено, че именно Ю.Я., турски гражданин, е виновен за причиняването на смъртта на А.П.А. на 08.11.2010 г. на ГКПП „К.А.”, обж. С., Хасковска област, когато - при управление на л.а. „О.А.”, с турски д.к. № ******* нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 8 км./ч., указана с пътен знак В-26 забранено движение със скорост по висока от означената”, като се движел със скорост от 55.2 км./ч.

 

Причиняването на смърт при пътно - транспортно произшествие, което носи белезите на граждански деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятни последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. В цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба. Такива лица са безспорно съпругата, децата и родителите на починалия, каквито именно родствени връзки съществуват между ищците и пострадалия от ПТП А.А..

Съдът намира, че по делото е доказано и настъпване на претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от непреодолимата загуба на морална опора и подкрепа от сина, съпруга, съотв., бащата на ищците. Разпитаният свидетел установи, че преди смъртта на А.А. всички ищци са живеели  заедно с него в една къща, всички имали прекрасни отношения помежду си, А. се грижел за децата си и постоянно бил с тях в свободното време. След смъртта му всички били в шок, родителите му още плачат за него; децата трудно изживяват загубата и все се надяват баща им да се върне, момченцето се затворило. Съпругата също не може да прживее смъртта му, вече не е същия човек. При смъртта на баща си децата са били на 4 г. - момиченцето и на 12 г. – момченцето. Те ще растат без опората и закрилата на баща си от най-ранна детска възраст. Съдът намира, че по интензивни са страданията на сина на пострадалия, както поради осъзнатата му възраст, така и поради факта, че момчето има безспорна нужда от примера на баща си в тази възраст. Възрастта н адъщерята е такава, че тя не е могла да осъзнае напълно загубата на бащата, съответно – нейните страдания са с по-ограничен интензитет. Съпругата, млада жена на 34 г., остава без емоционалната близост и опората на мъжа до себе си, с две малки деца, като следва да бъде зачетена възможността  да преуреди живота си в бъдеще. Родителите (на 64 и 67 г.) няма да имат подкрепата на сина си в годините, когато най-много ще имат нужда от това. Не без значение за емиционалните преживявания на родителите и съпругата е и обстоятелството, че в професионалната си кариера пострадалият е бил служител с високи постижения, многократно награждаван и уважаван.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени. Конкретните икономически условия в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 вр. чл. 282 КЗ, но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Като се съобрази, че ищците са в най-близката възможна родствена връзка с починалия от ПТП, че са живеели задружно и са били в много добри отношения, като се вземе предвид времето на настъпване на ПТП – 2010 г. и възрастта на пострадалия (42) и ищците по това време, съобрази се интензитета на техните индивидуални болки и страдания и доколкото същият е доказан, и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че претърпените от тях неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 130 000 лева за дъщерята, 150 000 лева за сина, 90 000 лева за съпругата и по 70 000 лева за всеки  родител.

Съдът намира обаче възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, за основателно. Установено е по делото, че при ПТП същият се е намирал на пътното платно на еднопосочен път пред столовата на ГКПП „К.А.”, като е пресичал косо от ляво на дясно, полуобърнат с гръб към посоката на движение на излизащите от Б. автомобили. Това поведение на пострадалия е в нарушение на чл. 113, ал. 1 т. 1 и 2 ЗДвП, според които разпоредби при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане. Пострадалият не е пресякъл платното за движение по най-краткия път, а го е удължил ненужно, пресичайки косо пътното платно. Движел се е полу с гръб към идващите автомобили, като по този начин се е поставил в невъзможност да ги забележи дори при максимално извъртане на главата и при необходимост да предприеме действия по предпазването си от удар. По този начин пострадалият е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът намира обаче, че този принос може да бъде определен само на 1/5. Общоизвестно е, че на граничните пунктове скоростта за движение е силно ограничена. ПТП е настъпило на ГКПП на външна за Евопийския съюз граница, където се извършва засилан полицейски и митнически контрол, поради което ограниченията са още по-сериозни и скоростта на движение е ограничена до минимум. Пострадалият е бил в района на работното си място, добре е познавал правилата за поведение и движение в района и очевидно не е очаквал зад него да има движение на автомобил с такава скорост. Въпреки това, той е бил длъжен да спазва правилата за движение на пешеходци и при пресичане на еднопосочния път да пресече по най-прекия път, като си осигури постоянна видимост към посоката на движещите се превозни средства. Безспорно основната причина за настъпване на ПТП е поведението на виновния водач – същият е шофирал със скорост 7 пъти над разрешената на граничната територия, показвайки безцеремонно неуважение към установения в чуждата държава ред. При спазване на ограничението, което в процесния случай е било 8 км./ч., водачът е щял да забележи движещия се пешеходец и да спре, а дори и да не спре – удар с такава скорост не би предизвикал смърт.

Предвид изложеното, определените по-горе обезщетения следва да бъдат намалени с една пета.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. Безспорно е, че на основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ, на която се позовава ответника, е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред - чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането – 08.11.2010 г. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 126/2.10.2009 г. по т. д. № 290/2009 г. на II т. о., решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК.

При този изход на спора, тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса, но същите са направили разноски за адвокат по 12 000 лева всеки, уговорен в представените допълнителни споразумения от 18.05.2012 г. към договор за правна помощ и изплатени на 16.03.2012 г., видно от представеното удостоверение от „МКБ Ю.” АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да им бъдат присъдени, съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС държавна такса съразмерно на уважената част от исковете в размер на 16 320 лева. На ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е станал причина за съдебното предявяване на исковете до признатите от него размери и не го бил изплатил, защото не му били посочени банкови сметки от ищците. Видно от представената по делото кореспонденция между страните, ответникът е поставил изплащането в зависимост от подписване на споразумение за неговия размер. Освен това, дори ищците да не са оказали необходимото съдействие за изпълнение задължението на ответника, последният е можел да се освободи от него, като внесе сумите по открити на името на ищците банкови сметки, но не е сторил това – чл. 97 ЗЗД.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                               РЕШИ :

 

         ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б. на Б.А.З.”, рег. по ф.д. № 11830/2001 г. на СГС, със седалище: гр.С.,***, да заплати на С.И.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. С.,*** – адв. И.Й., сумата от 56 000 (петдесет и шест хиляди) лева., на основание чл.226, вр. чл.282, ал.3 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й А.П.А. при ПТП, причинено от И.Я., живущ в гр. Х., О., Т., турски гражданин, притежаващ международна карта за застраховка на МПС № TR 040/2295925 със срок на валидност от 22.05.2010 г. до 22.05.2011 г., със застраховател „А.С.” А.Ш., със седалище в гр. И., действащ с правомощията, дадени от Бюро за МПС на Т. и покриваща щети от лек автомобил Опел 1994 с рег. № *******, включително на територията на Б., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 200 000 (двеста хиляди) лева., както и да й заплати 3 360 (три хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б. на Б.А.З.”, рег. по ф.д. № 11830/2001 г. на СГС, със седалище: гр.С.,*** да заплати на П.А.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. С.,*** – адв. И.Й., сумата от 56 000 (петдесет и шест хиляди) лева, на основание чл.226, вр. чл.282, ал.3 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му А.П.А. при ПТП, причинено от И.Я., живущ в гр. Х., О., Т., турски гражданин, притежаващ международна карта за застраховка на МПС № TR 040/2295925 със срок на валидност от 22.05.2010 г. до 22.05.2011 г., със застраховател „А.С.” А.Ш., със седалище в гр. И., действащ с правомощията, дадени от Бюро за МПС на Т. и покриваща щети от лек автомобил Опел 1994 с рег. № *******, включително на територията на Б., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 200 000 (двеста хиляди) лева., както и да му заплати 3 360 (три хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б. на Б.А.З.”, рег. по ф.д. № 11830/2001 г. на СГС, със седалище : гр.С.,*** да заплати на И.К.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. С.,*** – адв. И.Й., сумата от 72 000 (седемдесет и две хиляди) лева, на основание чл.226, вр. чл.282, ал.3 от КЗ,  ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й А.П.А. при ПТП, причинено от И.Я., живущ в гр. Х., О., Т., турски гражданин, притежаващ международна карта за застраховка на МПС № TR 040/2295925 със срок на валидност от 22.05.2010 г. до 22.05.2011 г., със застраховател „А.С.” А.Ш., със седалище в гр. И., действащ с правомощията, дадени от Бюро за МПС на Т. и покриваща щети от лек автомобил Опел 1994 с рег. № *******, включително на територията на Б., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 200 000 (двеста хиляди) лева, както и  да й заплати 4 320 (четири хиляди триста и двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б. на Б.А.З.”, рег. по ф.д. № 11830/2001 г. на СГС, със седалище : гр.С.,***, да заплати на П.А.А., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си И.К.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. С.,*** – адв. И.Й., сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, на основание чл.226, вр. чл.282, ал.3 от КЗ,  ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му А.П.А. при ПТП, причинено от И.Я., живущ в гр. Х., О., Т., турски гражданин, притежаващ международна карта за застраховка на МПС № TR 040/2295925 със срок на валидност от 22.05.2010 г. до 22.05.2011 г., със застраховател „А.С.” А.Ш., със седалище в гр. И., действащ с правомощията, дадени от Бюро за МПС на Т. и покриваща щети от лек автомобил Опел 1994 с рег. № *******, включително на територията на Б., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 200 000 (двеста хиляди) лева.,  както и  да му заплати 7 200 (седем хиляди и двеста) лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б. на Б.А.З.”, рег. по ф.д. № 11830/2001 г. на СГС, със седалище : гр.С.,***, да заплати на Н.А.А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.К.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. С.,*** – адв. И.Й., сумата от 104 000 (сто и четири хиляди) лева, на основание чл.226, вр. чл.282, ал.3 от КЗ,  ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й А.П.А. при ПТП, причинено от И.Я., живущ в гр. Х., О., Т., турски гражданин, притежаващ международна карта за застраховка на МПС № TR 040/2295925 със срок на валидност от 22.05.2010 г. до 22.05.2011 г., със застраховател „А.С.” А.Ш., със седалище в гр. И., действащ с правомощията, дадени от Бюро за МПС на Т. и покриваща щети от лек автомобил Опел 1994 с рег. № *******, включително на територията на Б., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 200 000 (двеста хиляди) лева., както и да й заплати 6 240 (шест хиляди двеста и четиридесет) лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б. на Б.А.З.”, рег. по ф.д. № 11830/2001 г. на СГС, със седалище: гр.С.,***, да заплати по сметка на СГС сумата от 16 320 (шестнадесет хиляди триста и двадесет) лева, представляваща дължимата държавана такса съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 76, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА ищците С.И.А., ЕГН **********, П.А.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. С.,*** – адв. И.Й.,  И.К.А., ЕГН **********, П.А.А., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си И.К.А., ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.К.А., ЕГН **********, всички с адрес гр.С., ул. „Я.В.” №*, съдебен адрес: гр. С.,*** – адв. И.Й. да заплатят на Сдружение „Н.Б. на Б.А.З.”, със седалище : гр.С.,*** сумата от 22 040.34 лева (двадесет и две хиляди и четиридесет лева и тридесет и четири стотинки), представляващи разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ :