Решение по дело №2243/2017 на Районен съд - Русе

                                               Р  Е  Ш   Е  Н   И   Е  

                                                    №

                                          гр. Русе, 11.05.2018 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд ІV граждански състав 

в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                             Председател: Виржиния Караджова

 

при секретаря ………………………………………………

в присъствието на прокурора …………………………….

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 2243 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Постъпила е молба от Агенция ”Пътна инфраструктура”-София, чрез юрисконсулт, с която се иска да се допълни постановеното решение по настоящото дело, като съдът се поизнесе с отхвърлителен диспозитив до пълния размер на определените от ищците суми за обезщетения, стойностно съизмерими с причинените им болки и страдания от загубата на техния наследодател при  ПТП, като в тази връзка се претендира и изменение на акта в частта за разноските.

Насрещната страна считат молбата за неоснователна.От ищците има постъпила въззивна жалба.

След преценка на данните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Молбата е процесуално допустима–подадена е в срока по чл.250 и чл.248 от ГПК, чрез надлежно упълномощено за производството лице с право да представлява пред съд съгласно нормата на чл.32 от ГПК, като във връзка с искането за изменение на решението в частта за разноските, страната своевременно е представила по дело списък по чл.80 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата на АПИ-София е неоснователна.

Делото е образувано по молба на Х.Ю., лично и като майка и законен представител на Р.Ю. и на С.Ю., срещу АПИ-София, като са предявени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумите от по 10 000 лв., частично предявени от общи размери на по 200 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния наследодател С.Ю., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2015 г., както и разноски за производството.

С Решение № 374 от 13.03.2018 г. по гр.дело № 2248/2017 г. по описа на РРС, ответникът е осъден да заплати на Х.Ю., лично и като майка и законен представител на Р.Ю. и на С.Ю., на основание чл.49 от ЗЗД, сумите от по 10 000 лв., частично предявени от общи размери съответно на 80 000 лв. за първата от тях и на по 56 000 лв. за двете малолетни деца, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на техния наследодател С.Ю., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2015 г., както и сумата от 3 154 лв.-разноски по делото.

В мотивите на акта, съдът е приел, че съобразно критерия за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, на преживялата съпруга се следва обезщетение за причинените й неимуществени вреди от загубата на наследодателя, в размер на 100 000 лв., а на двете малолетни деца-по 70 000 лв.Спрямо тези стойности е приложен процент за съпричиняване от страна на починалия на вредоносния резултат.

Решението е обжалвано от двете страни, като предмет на жалбата на ищците е разликата между приетите от този състав общи стойности на обезщетенията до пълния размер от по 200 000 лв. .

Съгласно т.18 Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.гр.дело № 1/2000 г., ОСГК, постановено при  действието на ГПК/отм./, но  която не е загубила действието си и при сегашната правна уредба, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото.Източник на СПН е диспозитивът на решението, който е констатация за спорното право, а мотивите, съдържащи констатации за доказателствените и правно релевантните факти, не са източник на СПН и не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС,  когато ищецът съзнателно въведе като предмет на делото само част, а не цялото материално право, запазвайки си възможността с нов иск да търси горницата над нея, е предявен частичен иск.Тази процесуална възможност се ползва от ищеца като средство да спести разноски от държавна такса при несигурен изход от спора.При уважаване на частичния иск, той може да предяви нов иск за разликата, а при отхвърлянето му, тъй като се отрича цялото спорно право, ищецът не би могъл успешно да търси допълнително присъждане.И в двата случая със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право.При уважаването на частичния иск за горницата от сумата, предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на присъдено нещо по частичен иск, макар че при отхвърлянето му се отрича основателността на претенцията като цяло. Предмет на делото при частичния иск е частта от спорното право, на който съответства и предметът на решението.

При определяне по справедливост на общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е обвързан от посочения от страната размер на вземането.В съответствие с диспозитивното начало в ГПК следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението.Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е присъден с диспозитива на решението, не се ползва със сила на пресъдено нещо (в този смисъл например Решение № 166 от 13.01.2012 г. по т.дело № 43/11 г. на ВКС, т.о. Решение № 89 от 11.07.2011 г. по търг. д. № 716/2010 г., I т. о. на ВКС, Решение № 35 от 27.02.2015 г. по гр.дело № 6594/2014 г., ІІ г.о., ВКС).Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото.В предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера за който се отнася петитумът на иска.По предявените искове ищците не може да се позоват на силата на пресъдено нещо по настоящото дело за останалата част от вземанията си.Дали последните съществуват се установява в новия състезателен процес.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че не следва да допълва решението си, като постанови отхвърлителен диспозитив за общия размер на търсените от ищците обезщетения.Предмет на спора са били частични искове за по 10 000 лв., които са уважени в пълен размер.Само за тези вземания ще се формира сила на присъдено нещо, а ако решението бъде отменено изцяло от въззивната инстанция-до пълния размер на заявените стойности по исковата молба.

Тъй като съдът е уважил изцяло частичните искове, то на ответника не се следват никакви разноски за това производство съобразно нормата на чл.78 ал.1 от ГПК.Молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение.

По отношение на постъпилата въззивна жалба от ищците срещу Решение № 374 от 13.03.2018 г. по гр.дело № 2243/2017 г., с разпореждане от 04.04.2018 г. съдът е указал на страната да обосноват правен интерес от обжалване на акта, с който заявените претенции са били уважени в пълен размер.Посочено е, че държавната такса, дължима по сметка на РОС ще бъде определена впоследствие.

С последваща молба въззивниците са потвърдили, че поддържат претенциите си, като са развити съображения, че тази инстанция не може да изследва въпроса за допустимост на жалбата.

С разпореждане от 23.04.2018 г. съдът е указал на ищците, при положение, че считат, че с обжалваното решение се формира сила на присъдено нещо върху заявения общ размер, да внесат по с/ка на РОС държавна такса за производството в размер на 2 400 лв. от Х.Ю. и по 2 880 лв. от другите двама въззивника, като стойностите са определени по т.18 от ТДТ по ГПК над разликата от съответно 80 000 лв. до 200 000 лв. и над 56 000 лв. до 200 000 лв.

Жалбоподателите са заявили несъгласие с тези размери.    

Настоящият състав счита, че размерите са определени правилно в съответствие с въведения предмет на жалбата.Дори да се приеме, че не е в правомощията на тази инстанция да извършва преценка за наличие на правен интерес от обжалването, предвид отсъствието на отхвърлителен диспозитив на решението и невъзможност за самостоятелно обжалване на  мотивите на съдебния акт, то от РРС се контролира спазването на изискванията на чл.261 от ГПК, в частност по т.4.С оглед изложените съображения как е определена следващата се държавна такса по с/ка на РОС,       на въззивниците следва да се даде срок да отстранят нередностите си по жалбата, като в противен случай последната ще бъде върната на страната.

По изложените съображения, съдът

                           

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Агенция ”Пътна инфраструктура”-София за допълване на Решение № 374 от 13.03.2018 г. по гр.дело № 2243/2017 г. по описа на РРС съдът да се поизнесе с отхвърлителен диспозитив до пълния размер на определените от ищците суми за обезщетения, стойностно съизмерими с причинените им болки и страдания от загубата на техния наследодател при  ПТП, както и за  изменение на този акт в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалба вх.№ 14274/ 03.04.2018 г., като дава 1-седмичен срок на въззивниците да представят по делото доказателства за внесени държавни такси по с/ка на РОС в размер съответно на 2 400 лв. за Х.Ю. и по 2 880 лв. за другите двама въззивника.

УКАЗВА на Х.Ю., лично и като майка и законен представител на Р.Ю. и С.Ю., всички със съдебен адрес чрез адв.Н.М. ***, че при неизпълнение в определеното време, жалбата с приложенията към нея ще бъде върната.  

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

               

 

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ :