РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1236 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37 против
М.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени искове с правно
основание чл.422 вр.с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл.
98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 198,10 лв.,
представляващи стойността на консумираната електрическа енергия, за обект с ИТН
3214396, находящ се в гр. Велинград, ул. „Цар Самуил" № 67, ап. 4, с клиентски номер **********, за периода
03.08.2016г. - 02.11.2016г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 22.06.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 32,84 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 21.09.2016 г.
- 21.06.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
25.06.2018 г., по гр.д. № 878, по описа
ВРС за 2018г..
Ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди, че подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена заповед за от 25.06.2018 г., по
гр.д. № 878, по описа ВРС за 2018г., като на основание чл. 415 вр. Чл. 47, ал.
5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск,
поради което е налице правен интерес. Излага, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект,
на ответника: обект с ИТН 3214396, находящ се в гр. Велинград, ул. „Цар
Самуил" № 67, ап. 4. За М.В.Т. е
открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на
задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е
доставило на обекта на М.В.Т. за периода 03.08.2016г. – 02.11.2016г.
електроенергия на обща стойност 198,10 лв., която до този момент не е
заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът
дължи законна лихва в общ размер от 32,84 лв. за периода 21.09.2016г. -
21.06.2018г. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземанията на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД към М.В.Т., както следва: за сумата от 198,10 лв.,
представляващи стойността на консумираната електрическа енергия, за обект с ИТН
3214396, находящ се в гр. Велинград, ул. „Цар Самуил" № 67, ап. 4, с клиентски номер **********, за периода
03.08.2016г. - 02.11.2016г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 22.06.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 32,84 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 21.09.2016 г.
- 21.06.2018г., , за които суми е издадена заповед за изпълнение от
25.06.2018 г., по гр.д. № 878, по описа
ВРС за 2018г.. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК оспорва иска. Счита, че е процесуално
недопустим, тъй като от съдържащите се в кориците на делото писмени
доказателства не се установява и доказва по безспорен и категоричен начин
исковата претенция на ищцовото дружество, в условията и хипотезата на пълно и
главно доказване; липсва установяване на фактите, на които ищеца основава
своите искания; липсват доказателства за консумираната от ответника ел.енергия.
Излага, от приложените по делото доказателства
е посочен адрес: Велинград, ул.„ Цар Самуил»-67,ап.4, а със
заявление-декларация той е заявил получаване на ел.енергия за обект с ИТН
3214393 с номер 1090357 за едноетажна паянтова сграда; не е установено дали
така заявената услуга е извършена; дали е консумираната от ответника
ел.енергия, за да се дължи претендирана сума. Предвид изложеното моли искът да
се отхвърли.
Въз основа на
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска
с правно основание чл чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ
За основателността на исковата претенция ищцовото дружество е следвало да
докаже пълно и главно, че претендираното от него вземане съществува, т.е. че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
отношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което е
доставил на ответника, в качеството му на клиент, като
собственик или ползвател на сочения обект, който е електрифициран, определено количество
електрическа енергия, чиято цена възлиза поне на процесната сума.
В съответствие с нормата на чл. 98а, ал.
1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия (ОУ), които влизат в сила за потребителите, без изрично
писмено приемане. В случай, че в 30-дневен срок от влизането в сила на ОУ
потребителите, които не са съгласни с тях, не предложат специални условия, се
счита, че ОУ на ищцовото дружество намират приложение спрямо тях (чл. 98а, ал.
5 ЗЕ). По делото не са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че между страните са договорени условия по предоставянето на
електрическа енергия, различни от посочените в ОУ, поради което съдът приема за
установено, че последните са приложими в отношенията между страните по делото.
Безспорно се установи, че ищцовото дружество има качеството на краен
снабдител на електроенергия съгласно чл. 98а от ЗЕ,
притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №Л-141-11
от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, чл. 2, ал. 1, чл. 3 и
следващите, които Общи условия са одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-13 от
10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.. С оглед на това, по делото е
установено, че между ищцовото дружество и ответника е налице облигационно
отношение по покупко-продажба на електроенергия.
От неоспорени и приети като писмени доказателства- заявление-декларация
за започване на продажба на електрическа енергия, както и от декларация за
достъп до мрежа, и двете за клиентски номер **********, подписани от ответника М.В.Т.,
а и от приетата без възражения по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, безспорно се установи, че процесният обект, находящ се
в гр. Велинград, ул. „Цар Самуил" № 67, ап. 4, е бил присъединен към мрежата и захранен с
електрическа енергия през процесния период, като именно ответникът в качеството
му на собственика на така присъединения обект е направил искане за това. От
събраните по делото доказателства се установява, че за ответника е открит
клиентски номер **********, за който са
издавани процесните фактури. Според чл. 7, т. 1 от ОУ ищецът има задължението
да снабдява с ел. енергия клиентите си, а ответникът като потребител има
насрещно задължение по чл. 11, т. 1 от ОУ- да заплаща стойността на
използваната ел. енергия, като при неизпълнение дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден, според чл. 27, ал. 1 от ОУ.
В съответствие с възложената доказателствена тежест ищцовото дружество
установи надлежното изпълнение на задълженията си по продажба и доставка на ел.
енергия за исковия период 03.08.2016г. - 02.11.2016г., при съобразяване приетата
съдебно- техническа експертиза. От кредитираните заключения по двете експертизи
се установи по несъмнен и категоричен начин, че през исковия период в процесния
обект е налице потребление на ел. енергия, която е била отчетена правилно от
съответното измервателно устройство, както и че фактурираната цена на
потребеното количество енергия е извършено в съответствие с цените, определени
от ДКЕВР, като въз основа на това е възникнало задължение в размер на 198,10 лева.
При доказаното съществуване и изискуемост на претендираното вземане в
тежест на ответника е да установи, че го е погасил. По делото не се твърди,
нито доказва, че фактурираното количество потребена ел. енергия и доставени
мрежови услуги е заплатено, поради което съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД
Предвид направения извод за основателност на главната претенция следва да
бъде уважена и акцесорната за присъждане на обезщетение за забава, начислена
върху главницата за периода от падежа на всяка фактура. Предвид наличието на
уговорен падеж на задължението, то с настъпването му потребителят изпада в
забава, без да е необходима покана. При съобразяване заключението по
неоспорената съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че задължението на ответника възлиза на сума в размер на 32,91 лв.,
за периода 21.09.2016 г. - 21.06.2018г.. Следователно и при съобразяване
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да уважи предявеният
иск изцяло при съобразяване заявения петитум и липсата на изменение на иска по
размер, както и липсата на доказателства за това задължението да е погасено.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените
от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от исковете или
на сума в общ размер на 750 лв., представляващи платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и платени държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение възнаграждение в исковото производство, съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37 против
М.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.422 вр.с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, че М.В.Т., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 198,10 лв., представляващи стойността на консумираната
електрическа енергия, за обект с ИТН 3214396, находящ се в гр. Велинград, ул.
„Цар Самуил" № 67, ап. 4, с
клиентски номер **********, за периода 03.08.2016г. - 02.11.2016г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда- 22.06.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 32,84 лв., представляващи стойността на законната
лихва за забава за периода 21.09.2016 г. - 21.06.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 25.06.2018
г., по гр.д. № 878, по описа ВРС за 2018г.. ОСЪЖДА М.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв., представляваща сторените по делото разноски от ищеца в
заповедното и исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА