№ 16565
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110131687 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 411 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД “..........“ АД твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 52 262.01 лева по застраховка „Каско“-полица № 16-0300/378/5000840, с
валидност от 00:00 часа на 24.03.2020 г. до 24:00 часа на 23.03.2021 г. и образувана при него
щета № 0300/20/777/503897 за посочените в исковата молба вреди на автомобил „Мерцедес“,
с рег.№ СВ 6973 АС, по повод на настъпило ПТП на 31.03.2020 г. в района на община
Перник, на ПП I-6, км.78+700. Заявява, че причина на ПТП-то, според Протокол за ПТП №
1679897/31.03.2020 г. е движение с несъобразена с пътните условия и интензивността на
движение скорост и навлизане в лентата за насрещно движение на автомобил „Ленд Ровър“,
с рег № РК 7036 ВН, за който е налице застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че
с плащането на обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
вредата. Твърди, че ответника му е платил сумата от 32 491.92 лева, като от разликата от
20 025.09 лева следва да се извади сумата от 7 180 лева, представляваща стойността на
запазените части Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 12 845.09
лева, представляваща остатъка от застрахователното обезщетение, заедно със законната
лихва от предявяване на исковата молба- 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските.
Ответникът ЗК „...........“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131
от ГПК е представил писмен отговор. Твърди, че действителната стойност на причинените
вреди на автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СВ 6973 АС са за сумата от 25 311.92 лева, която е
преведена на ищеца. Прави на основание чл.219 от ГПК искане за привличене на К. С. М.,
като трето лице-помагач. Претендира разноски.
К. С. М., конституирано на основание чл.219 ГПК, като трето лице-помагач на
страната на ответника е получил препис на исковата молба и в едномесечния срок по чл.131
ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че предявения иск е в завишен размер.
С Протоколно определение от 11.10.2023 г. е допусната поправка на техническите
грешки в исковата молба, респ. в доклада по делото, обективиран в Определение №
1
21215/15.06.2023 г., като вместо сумата „32 491.92 лева“ да се чете „25 311.92 лева“; вместо
„сумата 20 025.09 лева“ да се чете „27 205.09 лева“ и вместо сумата от„12 845.09 лева“ да се
чете „20 025.08 лева“, като поради пропуск е допълнен иска по чл.86 ГПК, за сумата от
2 302.90 лева.
На основание чл.214 ГПК с Протоколно определение от 11.10.2023 г. е допуснато
изменение на предявените искове, като този по чл.411 КЗ да се счита предявен за сумата от
20 025.08 лева, а иска по чл.86 ЗЗД да се счита предявен за сумата от 2 302.90 лева.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие има валидна застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СВ 6973 АС, застрахователна полица № 16-
0300/378/5000840 от 21.03.2016 г. и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на автомобил „Ленд Роувър“, с рег.№ РК 7036 ВН, застрахователна
полица №BG/22/119002317547, валидна до 17.08.2020 г.
Установява се по делото от Протокол за ПТП № 1679897/31.03.2020 г., че на
31.03.2020 г. в гр.Перник, на ПП I-6, км.78+700 автомобил „Ленд Роувър“, с рег.№ РК 7036
ВН, управляван от К. М. навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с
автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СВ 6973 АС, като му причинява вреди в предната част-
капак, броня, фарове, ходова част и еърбеци.
От Уведомление за щети по МПС(щета № 0300/20/777/503897) от 06.04.2020 г. и
Опис на щета №0300/20/777/503897 от 18.06.2022 г. и Доклади по щета №0300/20/777/503897
от 28.09.2020 г. и от 29.10.2020 г. се установява по делото, че при ищеца като застраховател,
с когото собственикът на автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СВ 6973 АС е имал
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско”, е образувана
застрахователна преписка по щета № 0300/20/777/503897, относно увредения от процесното
ПТП автомобил.
Съгласно Калкулация-ремонт от 14.08.2018 г.; Контролен списък от 14.08.2018 г.;
Преводно нареждане № 23156372/28.09.2020 г. сумата от 50 878.81 лева и с Преводно
нареждане № 23406405/29.10.2020 г. сумата от 240 лева са преведени на лизингодателя-
собственик „........“ АД.
Приложени са по делото Покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по
щета №0300/20/777/503897; Писмо (изх.№3661/20.04.2021 г.) на ответника до ищеца с
Приложение №1(позиция №1 е процесната щета).
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице заявява, че
от техническа гледна точка щетите на автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СВ 6973 АС са в пряка
и непосредствена последица от ПТП, станало на 31.03.2020 г. и съответстват на
констатираната от застрахователя щета, като стойността на нанесените щети по средни
пазарни цени е 34 979.74 лева. Вещото лице заявява, че не е налице „тотална щета“ на
процесното МПС.
По делото е разпитан свидетелят Д. П. Я.- водач на автомобил „Мерцедес“, с рег.№
СВ 6973 АС-собственост на „........“ АД, който заявява, че си спомня за ПТП близо до Перник
(движел се е в от квартал „Бяла вода“, посока квартал „Изток“, град София), като
движението било в едно платно и в този участък е станало ПТП-то (загубил е бил съзнание
за определено време). Твърди, че другия автомобил е бил „Ленд Роувър“, който го ударил
челно. На предявения Протокол за ПТП № 1679897/31.03.2020 г. същият заяви, че подписа
под участник 2 е негов.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
За възникването на претендираното регресно право трябва да бъдат осъществени
2
следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредения;
заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата по
правоотношението вещ; възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата и съществуването на действително
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност към настъпването на ПТП-то.
По делото е прието за безспорно, че при настъпването на процесното ПТП между
ищеца и увредения – собственик „........“ АД на автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СВ 6973 АС е
съществувало действително застрахователно правоотношение по аргумент от чл. 399 от КЗ,
като за този договор е предвидена писмена форма за действителност – чл.344, ал. 1 от КЗ,
която в случая е спазена. В срока на действие на този договор между тях е настъпило
застрахователно събитие – процесното ПТП, за което ищецът като застраховател е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди общо в размер на 51 118.81
лева, видно от Преводно нареждане № 23156372/28.09.2020 г. за сумата от 50 878.81 лева и с
Преводно нареждане № 23406405/29.10.2020 г. за сумата от 240 лева.
Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Ленд Ровър“, с рег №
РК 7036 ВН, съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата
за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СВ
6973 АС. Деянието на водача на автомобил „Ленд Ровър“, с рег № РК 7036 ВН е
противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата
за движение по чл. 44, ал.2, във връзка с чл.20, ал.2 ЗДвП. По делото се доказа от протокола
за ПТП, описи на щети, свидетелските показания и кредитираното от съда заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, че вредите на автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СВ
6973 АС, с рег.№ СВ 4670 АМ са в предната част на МПС-то и същите са в причинно-
следствена връзка с механизма на ПТП-то, описан в протокола за ПТП, съответно с
противоправно поведение на водача на автомобил „Ленд Ровър“, с рег № РК 7036 ВН.
Виновното причиняване на посочените вреди- в предната част на МПС-то, съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с
обратно доказване от ответника. Следователно действията на водача на автомобил „Ленд
Ровър“, с рег № РК 7036 ВН представляват граждански деликт и за увредения е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредите, които са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в
правата на увредения въз основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от
деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав,
обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието на
действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
делинквента – водача на автомобил „Ленд Ровър“, с рег № РК 7036 ВН застрахователното
покритие, по която съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ покрива отговорността на водача на
автомобила. Този правнорелевантен факт се доказа от справката на Гаранционния фонд.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя
по “Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на
платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования. По
делото се доказа от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че
действителния размер на причинените от процесното ПТП вреди на автомобила по средни
пазарни цени е 34 979.74 лева, както и приетия за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факт, че ответника е платил на ищеца сумата от 25 311.92 лева.
В тази връзка предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от 9667.82
лева, представляващ разликата между определения от съдебно-автотехническата експертиза
размер и изплатеното от ответника на ищеца застрахователно обезщетение за вредите на
автомобил „Мерцедес“, с рег.№ СВ 6973 АС, с включени ликвидационни разходи от 15 лева
3
и следва да бъде уважен до този размер, като за разликата до пълния предявен размер следва
да бъде отхвърлен. Последица от уважаването на иска е и присъждането на законна лихва
върху сумата от подаване на исковата молба – 13.06.2022 г., до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за
застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от
отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, а
не от възникването на вземането – плащането на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по търговско дело №
677/2008 г. на І ТО при ВКС). Следователно, предвид установения в чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ,
30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по процесното регресно
правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената му
регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на
посочения законов срок. Поканата за доброволно изпълнение на регресната претенция е
представена по делото, но няма информация за момента на връчването и на ответника. В
тази връзка съдът приема за най-късен момент на връчване на регресната покана, датата на
Писмо (изх.№3661/20.04.2021 г.) на ответника до ищеца с Приложение №1 за одобрени суми
по регресните щети, т.е. на 20.04.2021 г., поради което той е изпаднал в забава с изтичане на
срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, след връчване на поканата или от 21.05.2021 г., а не от
22.04.2021 г. Според електронния калкулатор от интернет дължимото от ответника
обезщетение за забавено плащане на задължението от 9667.82 лева за периода от 21.05.2021
г. до 12.06.2022 г. е в размер на 1041.98 лева, поради което акцесорният иск следва да бъде
уважен до този размер, като за разликата до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид
направеното от ищеца своевременно искане, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 1464.95 лева, представляваща направените от ищеца разноски по
производството за държавна такса от 428.39 лева, възнаграждение на вещо лице от 191.86
лева, възнаграждение на свидетел от 47.96 лева и адвокатско възнаграждение от 796.74
лева, съразмерно на уважената част от исковете. В тази връзка настоящият съдебен състав
намира за основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като редуцира
същото до минималните размери предвидени в чл.7, ал.2, т.2 и т.3, във връзка с чл.2, ал.5 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК„...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Симеоновско шосе“ №67А, да заплати на ЗАД „..........“ АД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Сребърна“ №16, на основание чл. 411 от
КЗ, сумата 9667.82 лева, представляваща дължимата част от изплатеното застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по образувана застрахователна преписка
по щета № 0300/20/777/503897 за настъпило на 31.03.2020 г. в гр.Перник пътнотранспортно
произшествие, с включени 15 лева ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на исковата молба- 13.06.2022 г. до окончателното й изплащане,
4
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
20 025.08 лева.
ОСЪЖДА ЗК„...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Симеоновско шосе“ №67А, да заплати на ЗАД „..........“ АД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Сребърна“ №16, на основание чл.86, ал.1
ГПК, сумата 1041.98 лева, представляваща мораторна лихва, върху гореспоменатата
главница и за периода от 21.05.2021 г. до 12.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 2302.90 лева и за периода от 22.04.2021
г. до 21.05.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК„...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.„Симеоновско шосе“ №67А, да заплати на ЗАД „..........“ АД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Сребърна“ №16, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, сумата 1464.95 лева, представляваща разноски по производството, съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е взето при участието на К. С. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул.„Могилата“ бл.7, вх.Г, ет.3, ап.33, като трето лице-помагач на страната на
ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5