№ 13908
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110124048 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания по договор за електронни съобщителни услуги и
устройства на изплащане със системен партиден № ., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.09.2023 г. по ч.гр.д. № ./2023 г. по
описа на СРС, 67 състав, за следните суми: сумата 454,49 лева,
представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги за периода от 10.11.2021 г. до 29.05.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 71,53 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 06.12.2021 г. до 30.08.2023 г., сумата 1 809,10 лева, представляваща
неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане за
периода от 10.11.2021 г. до 29.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 265,41 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
06.12.2021 г. до 30.08.2023 г., сумата 1 133,22 лева, представляваща дължими
неустойки поради предсрочно прекратяване по вина на абоната, ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането и сумата
167,06 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 06.12.2021 г. до 30.08.2023 г.
1
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги и устройства на изплащане № . от 05.02.2020 г., със
системен партиден № .. Поддържа, че с приложение № 1 към договора били
уговорени и конкретни услуги. На 20.09.2021 г. - подписан анекс за услуга ., с
който условията на тарифен план “.” се продължават за нов срок от 24 месеца
/приложение № 1 за посочената услуга, подписано на 05.02.2020 г./; На
04.08.2021 г. - подписано приложение № 1 за услуга . с план “., за срок от 24
месеца и към него, с оглед двугодишното обвързване, е закупено устройство в
брой на преференциална цена, с отстъпка – таблет .; На 04.08.2021 г. -
подписан анекс за услуга ., с който условията на тарифен план “.” се
продължават за нов срок от 24 месеца /приложение № 1 за посочената услуга,
подписано на 01.06.2021 г./; На 10.11.2021 г. - подписан анекс за услуга ., с
който условията на тарифен план “. + . Юни`21 - 2г - . се продължават за нов
срок от 24 месеца /приложение № 1 за тази услуга, подписано на 04.08.2021 г./;
На 04.08.2021 г. е подписано приложение № 1 за услуга . с план “.” за срок от
24 месеца; На 10.11.2021 г. - подписано приложение № 1 за услуга телевизия .
с план “. 100 + . – 2г” за срок от 24 месеца. В исковата молба се твърди и че
към договора са закупени и устройства на изплащане, като с договор за
продажна на изплащане от 20.09.2021 г. е закупено устройство ., при
първоначална вноска в размер на 29,98 лева и 23 последващи равни месечни
вноски, съгласно погасителен план, а с договор за продажба на изплащане от
10.11.2021 г. – телевизор ., при първоначална вноска в размер на 49,98 лева и
23 последващи равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Поддържа,
че на 26.11.2021 г. ответницата е депозирала в магазин на . заявление за пренос
на национално значим номер . в мрежата на друг оператор, на 30.11.2021 г.
искането е изпълнено, като договор № . със системен партиден номер . е
прекратен предсрочно в частта за посочения номер, по вина на ответницата.
Излага, че била начислена неустойка за съответния номер съгласно т. 7 от
приложение № 1. Навежда твърдения, че за периода на фактуриране от
07.10.2021 г. до 06.04.2022 г. било извършено изпълнение от страна на
ищцовото дружество, но ответницата не заплатила задълженията си в
сроковете, съгласно договора и Общите условия на “. Б. ЕАД. Твърди, че на
14.04.2022 г. договор № . със системен партиден номер . в частта му за номера
., ., ., . и . е прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни, като
съгласно приложимите ОУ е начислена неустойка и предвид предсрочното
2
прекратяване съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане,
операторът начислил оставащите месечни вноски за посочените по-горе
устройства.
Ответницата Н. М. Р. не е депозирала отговор в законоустановения срок.
В подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК излага, че не дължи
изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Навежда
твърдения, че за същите услуги, претендирани от ищеца, е подписала договор
№ ./11.11.2021 г. с “.” ЕООД, поради измама и въвеждане в заблуждение от
страна на служители на ищцовото дружество. Счита, че не дължи плащане,
такси и неустойки за услуги, които не са активирани, и за устройство, което не
й е предоставено. В съдебно заседание представя писмено становище, в което
излага допълнителни доводи срещу претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационно отношение между него и ответницата,
възникнало по силата на описания договор за електронни съобщителни услуги
и устройства на изплащане, по който е изпълнил задължението си за
предоставяне на твърдените мобилни услуги на претендираната стойност,
предоставянето на твърдените устройства, както и твърдяното прекратяване
на договора.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и в нейна тежест е да
докаже твърденията за извършена измама във връзка с подписването на
договор.
Съдът намира, че въз основа на приетите по делото писмени
доказателства следва да се приеме за установено, че между страните по делото
„. Б.“ ЕАД и Н. М. Р. е сключен твърдения от ищеца договор № . от 05.02.2020
г. (лист 7), като към договора е подписано приложение № 1 от 05.02.2020 г., в
което са описани конкретни услуги. На 20.09.2021 г. към договора е подписан
анекс (лист 13-15) за услуга ., с който условията на тарифен план “.” се
3
продължават за нов срок от 24 месеца /приложение № 1 за посочената услуга,
подписано на 05.02.2020 г./. На 04.08.2021 г. към договора е подписано
приложение № 1 (лист 16-18) за услуга . с план “., за срок от 24 месеца. Във
връзка с подписването му, на ответницата е предоставено устройство таблет .
(по делото е представен и приемо-предавателен протокол за същото - лист 48).
На 04.08.2021 г. към договора е подписан анекс (лист 22-24) за услуга ., с
който условията на тарифен план “.” се продължават за нов срок от 24 месеца
(приложение № 1 за посочената услуга, подписано на 01.06.2021 г. - лист 19-
21). На 10.11.2021 г. към договора е подписан анекс (лист 28-29) за услуга ., с
който условията на тарифен план “. + . Юни`21 - 2г - . се продължават за нов
срок от 24 месеца (приложение № 1 за тази услуга, подписано на 04.08.2021 г.
лист 25-27). На 04.08.2021 г. към договора е подписано приложение № 1 (лист
31-33) за услуга ., с план “.” за срок от 24 месеца. На 10.11.2021 г. към
договора е подписано приложение № 1 (лист 34-37) за услуга телевизия . с
план “. 100 + . – 2г” за срок от 24 месеца.
Следва да се приеме и че между страните са сключени и твърдените
договор за продажба на изплащане от 20.09.2021 г. (лист 38-40), касаещ
закупуване на устройство . (при първоначална вноска в размер на 29,98 лева и
23 последващи равни месечни вноски, съгласно погасителен план – общо
689,54 лева, във връзка с който е представен и приемо-предавателен протокол
- лист 42), както и договор за продажба на изплащане от 10.11.2021 г. (лист 43-
45), касаещ телевизор . (при първоначална вноска в размер на 49,98 лева и 23
последващи равни месечни вноски – на обща стойност 1149,54 лева, съгласно
погасителен план, във връзка с който е представен и приемо-предавателен
протокол - лист 47). Във връзка със сключването на посочените споразумения
по делото са приети писмени доказателства, като в рамките на преклузивния
срок не са направени твърдения за неавтентичност на подписи, респективно по
делото не е установена неистинност на документи, поради което следва да се
приеме, че същите валидно са обвързали страните. Съдът намира и че следва
да се приеме за неоснователно направеното от ответницата възражение за
наличието на порок при сключването на споразуменията, доколкото от нейна
страна не са ангажирани доказателства, от които да се установява твърдяното
въвеждане в заблуждение от страна на представител на ищцовото дружество.
От съдържанието на възникналото между страните облигационно
отношение по силата на сключения помежду им договор следва извод, че е
4
уговорено заплащането на абонаментни месечни такси и стойност на
потребление на предоставени услуги срещу насрещното задължение на
оператора на мобилни услуги да предоставя достъп до далекосъобщителна
мрежа и мобилен и фиксиран достъп до интернет и телевизия с оглед
извършването на телефонни разговори, изпращането на кратки текстови
съобщения и пренос на данни при съответна скорост на връзката. Видно от
съдържанието на договора е, че страните са уговорили дължимост на
абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора
същата е дължима, предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната
мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством
които се осъществява ползването на останалите мобилни услуги, съответно
осигурения достъп до фиксиран интернет и телевизия. Отделно страните са
уговорили заплащането на ползвани от абоната мобилни услуги, чиято
стойност се определя съгласно ценоразписа на търговеца, съобразно реалното
потребление от клиента. Съдът намира, че следва изцяло да бъде кредитирано
заключението на вещото лице по изготвената техническа експертиза,
доколкото същото е достатъчно мотивирано и липсват доказателства в
различна насока. От заключението се изяснява предоставянето на достъп във
връзка с ползването на услугите по договора, както и че въз основа на начина
на отчитане и остойностяване на ползвани услуги и ползвания в тази връзка от
оператора софтуер, може да се изведе, че услугите, за които са начислени
суми, са предоставени. Предвид изложеното съдът намира, че за ответницата е
възникнало задължение за заплащане на абонаментните такси по договора,
както и стойността на предоставените услуги. Съдът счита, че извод в
противната насока следва да се направи единствено по отношение на
отразената във фактура № . (лист 68) сума за „Общи такси и услуги“ стойност
106,58 лева без ДДС, съответно 127,90 лева с ДДС, доколкото поради липсата
на конкретизация на въпросните такси и услуги не може да се приеме за
установено наличието на уговорка, на която същите се основават, респективно
предоставянето на услугите, което да формира тази стойност, поради което в
тази част претенцията следва да бъде отхвърлена и уважена в останалата – до
размера 326,59 лева.
В допълнение следва да бъде посочено, че от събраните по делото
доказателства не се установява за твърдените услуги да е налице сключен
договор и с друг абонат – дружество, представлявано от ответницата,
5
доколкото от приетите копия от споразумения със същото е видно, че се касае
за различни услуги.
С оглед установяването на наличието на сключени договори за продажба
на изплащане и предоставянето на стоките по същите, следва, че е възникнало
задължение за заплащане на уговорените суми, поради което и при липса на
събрани доказателства за плащане следва да бъде постановено решение, с
което да бъде установено съществуването на претендираните вземания.
Съдът намира, че по делото не е налице спор, както и се установява от
приетите писмени доказателства, че процесният договор е сключен при Общи
условия, приети от ответницата с подписването му. Съобразно т. 54.12 от
същите договорът се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от
124 дни.
В случая ищецът претендира установяване съществуването на вземания
за неустойки, основаващи се на уговорки за дължимост на такива при
едностранно прекратяване от негова страна – неустойка в размер на три
стандартни месечни такси, неустойка за дадена отстъпка от цената на
месечната такса, неустойка за дадена отстъпка от цената на предоставени
устройства и неустойка за невърнато оборудване, както и обезщетение за
обработка на просрочени задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма
определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените
вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е
предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и
специфичните функции на неустоечното вземане - обезщетителна, свързана с
преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния
длъжник, обезпечителна - за обезпечаване изпълнението на задължението и
наказателна - в случаите, при които размерът на неустойката е по - голям от
причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР
№ 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.
Съдът намира, че по отношение на сключените между страните по
делото споразумения са налице уговорки за дължимост на претендираните
неустойки, както и безспорно се установява, че е налице прекратяване на
договора, представляващо част от фактическия им състав. Неустойките в
размер на три месечни абонаментни такси обезпечават възстановяването на
6
вредите от предсрочно прекратяване на договорите и невъзможността
мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане
на срока им. Те не са необосновано високи и не водят до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, напротив, неустойката в трикратния
размер на съответната абонаментна такса има за цел да набави заместваща
облага за оператора, предвид факта, че същият пропуска възможността да
реализира приходи от предоставянето на услуги за по-продължителен срок,
като той вече е осигурил техническата възможност за това. Предвид това
съдът намира, че искът следва да бъде уважен в частта, касаеща този вид
неустойки – т.е. за сумата 272,34 лева. По отношение на претенцията, касаеща
допълнително заплащане като неустойка на суми във връзка с дадена
отстъпка от цената на месечната такса, съдът намира, че уговорките следва да
се приемат за нищожни, доколкото при това кумулиране би се достигнало до
излизане извън посочените по-горе и допустими от закона функции. Предвид
това в тази част претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че неустойката в размер на предоставената в полза на
абоната отстъпка от пазарната цена на крайно устройство има за цел да
обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде
устройството по пазарна цена, като го е предоставил на намалена такава на
клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв по
силата на облигационната връзка между страните по договора за съобщителни
услуги. При отпадане на това условие отпада и интересът на оператора да се
лиши от разликата в цените, която евентуално би могъл да компенсира в
условията на дългосрочна обвързаност. Също така неустойката, дължима
поради невърнато оборудване, има за цел да компенсира стойността на
същото. С оглед на това следва да се приеме, че са налице валидни уговорки,
но в същото време съдът намира, че от събраните по делото доказателства не
се установява част от фактическия състав на претендираните вземания,
доколкото липсват представени доказателства, въз основа на които да се
приеме за безспорно какъв е размерът на ползваните от ответницата отстъпки
от цената на процесните устройства, както и предоставянето на конкретните
устройства, във връзка с които се твърди, че не е изпълнено задължение за
връщане. Предвид това тези претенции следва да бъдат охвърлени.
Съдът намира, че следва да бъде отхвърлена и претенцията за
установяване съществуването на вземане за обезщетение за обработка на
просрочени задължения, тъй като следва да се приеме, че този вид дейност се
явява част от грижата на добрия търговец да управлява дейността си, поради
което уговорката за дължимост на сума в тази връзка от абоната се явява
недействителна.
С оглед на изхода на делото по отношение на предявените главни искове,
съдът намира, че по отношение на претенциите за обезщетения за забавено
плащане на същите, следва да се приеме следното:
Предвид частичното уважаване на претенцията за неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, на основание чл. 162 ГПК
следва да бъде признато за установено съществуването на вземане за сумата
50,48 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
7
периода от 06.12.2021 г. до 30.08.2023 г., а в останалата част да бъде
постановен отхвърлителен диспозитив. С оглед на уважаването на
претенцията, касаеща неплатени суми за устройства по договори за продажба
на изплащане, следва да бъде прието, че е налице вземане и за сумата 265,41
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 06.12.2021 г. до 30.08.2023 г. Доколкото претенцията за
установяване съществуването на вземания за неустойки е частично уважена,
то съобразно чл. 162 ГПК следва да бъде прието, че е налице вземане за
сумата 34,24 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 06.12.2021 г. до 30.08.2023 г. В останалата част
претенциите с правно основание чл. 86, а. 1 ЗЗД следва да бъдат охвърлени.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите. От страна на ищеца е
направено искане за присъждане на разноски, като съответно следва да му
бъде присъдена сумата 421,98 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и сумата
90,89 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Н. М. Р.
ЕГН **********, с адрес гр. . ДЪЛЖИ НА „. Б. ЕАД ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. ., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 326,59 лева, представляваща неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 10.11.2021 г. до
29.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 50,48 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 06.12.2021 г. до
30.08.2023 г., сумата 1 809,10 лева, представляваща неплатени суми за
устройства по договори за продажба на изплащане за периода от 10.11.2021 г.
до 29.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 265,41 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 06.12.2021 г. до
30.08.2023 г., сумата 272,34 лева, представляваща дължими неустойки
поради предсрочно прекратяване по вина на абоната, ведно със законната
8
лихва, считано от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 34,24
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница
за периода от 06.12.2021 г. до 30.08.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.09.2023 г. по ч.гр.д. № ./2023 г. по
описа на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 10.11.2021 г. до
29.05.2022 г. за разликата до 454,49 лева, иска за обезщетение за забавено
плащане на тази главница за периода от 06.12.2021 г. до 30.08.2023 г. за
разликата до 71,53 лева, иска за дължими неустойки поради предсрочно
прекратяване по вина на абоната за разликата до 1 133,22 лева и иска за
обезщетение за забавено плащане на тази главница за периода от 06.12.2021 г.
до 30.08.2023 г. за разликата до 167,06 лева.
ОСЪЖДА Н. М. Р. ЕГН **********, с адрес гр. . ДА ЗАПЛАТИ НА „.
Б. ЕАД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 421,98 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и сумата 90,89
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „. Б. ЕАД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. .
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата 13,20 лева –
държавна такса, дължима съгласно чл. 103з, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9