РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе,
ІV-ти състав в открито съдебно заседание
на шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година
в състав :
Съдия :
ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря …..… ДИАНА МИХАЙЛОВА …………........……. и в присъствието на прокурора
….……………………………………..…...............……. като
разгледа докладваното от ……. съдията
Райчева …………. адм. дело № 516 ….. … по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид :
Производството
е по реда на чл. 156, ал. 1, вр. чл. 144, ал. 1, вр. чл. 107, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). вр. с чл. 4, ал. 5 и чл.9б от
Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба от Ц. Ив.А. ***, чрез
адвокат-пълномощник, срещу Акт за
установяване на общински публични вземания № СУД001110 от 16.05.2019г., издаден от старши
инспектор в отдел КСМДТ-Дирекция „Местни данъци и такси”, в качеството на орган
по приходите при община Русе, потвърден частично с решение № 61 /19.07.2019г.
на директора Дирекция "Местни данъци и такси", с който е установен
размера на задълженията за данък превозно средство за периодите 2013 г., 2014
г. 2015 г., 2016 г., 2017 г. и м. ноември 2018 г. в общ размер на 32,74 лв., от
които 24,62 лв.– главница и 8,12 лв. лихви.
В жалбата се сочи, че издаденото решение е неправилно,
незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалните закон. Сочи правни
съображения в подкрепа на наведените доводи за наличието на основание за отмяна
на административния акт, които конкретизира с нормите на чл.171, ал.1 ДОПК и
правилата относно спиране и прекъсване на давността по този специален процесуален
закон, като се позовава и на обстоятелството, че е извършена дерегистрация на
превозното средство от органите на КАТ. Направено е искане за отмяна на акта и
в потвърдената с решението част. Не се претендира заплащане на деловодни
разноски.
Ответната страна – директора на Дирекция "Местни
данъци" при Община – Русе, чрез процесуален представител счита жалбата за
неоснователна, тъй като липсват наведените основания за незаконосъобразността
му. Не претендира заплащане на разноски.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, писмените доказателства по делото, становищата на страните и при направената
служебна проверка за законосъобразност на административния акт съгласно чл.168,
ал.1 АПК, административният съд намира следното:
Предмет на проверка за законосъобразност е Акт за
установяване на общински публични вземания № СУД001110/ 16.05.2019 г., издаден от старши
инспектор в отдел КСМДТ-Дирекция „Местни данъци и такси”, в качеството на орган
по приходите при община Русе. При проведеното обжалване по административен ред,
този акт частично е потвърден с решение № 61 /19.07.2019 г. на директора
Дирекция "Местни данъци и такси". По силата на решението са установени
общински публични вземания от данък за превозно средство - придобит по
наследство мотоциклет ИЖ Планета, дв. 28420,рама 28420, обем 250 куб.см., рег №
Р 2920А, за времето
от 2013 год. до м. ноември 2018 г. включително, в размер на общо 32,74 лв, от които 24,62 лв. –главница
и 8, 12 лв. лихви.
Акт за установяване на общински публични вземания № СУД001110/ 16.05.2019г. , издаден от К. Д.
Д.- старши инспектор в отдел КСМДТ-Дирекция „Местни данъци и такси”, в
качеството на орган по приходите при община Русе, е издаден въз основа на
еднократно предоставена информация от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе
и за подадената данъчна декларация от 01.01.1998г. за мотоциклет ИЖ
Платена, дв. 28420, рама 28420, обем 250 куб.см., рег № Р ***А, собственост на И. П. Т. (наследодател). За това МПС е била открита данъчна партида № Р 2920 А. Партидата
била закрита на 16.11.2018 год. На 14.12.2018 г. до жалбоподателката е
изпратено съобщение за дължими публични общински вземания по ЗМДТ ( местен
данък НДИ, такса смет и данък ПС), изх.№СВ003227 – л.8 от преписката, получено
на 24.01.2019 г. Тъй като задължението за заплащане на данък върху превозното
средство не било заплатено нито в законоустановените срокове, нито след
изготвеното съобщение, на основание чл.107 ал.3 ДОПК е издаден и Акт за установяване на общински
публични вземания № СУД001110/
16.05.2019г. за обща сума 63,48 лв. , от която 41,26 лв. главница и 22,22 лв,
лихва за периода 2009-2018 г. за придобития по наследство мотоциклет.
В него е вписано, че посоченото ППС е собственост на
жалбоподателката като наследник на И. П.Т. , като тази информация е установена
служебно от декларация по чл. 54 от ЗМДТ. Ответната страна не е представила
изискана й информация за подадените декларации по чл.54 ЗМДТ и не е оспорила
твърдението в жалбата, че декларация по чл.54 ЗМДТ не е подавана.
И. П. Т. е починал на 28.06.2010г. и
жалбоподателката е негова дъщеря и наследник по закон.
АУОПВ е връчен на жалбоподателката, чрез препоръчана
пощенска пратка на 27.05.2019 г.
Акт за установяване на общински публични вземания № СУД001110/ 16.05.2019г. е обжалван по
административен ред пред директора на Дирекция "Местни данъци" при
Община-Русе, който се е произнесъл в срок като е уважил жалбата частично
досежно погасени по давност задължения за периода 2009-2012г. Приел е жалбата
за неоснователна досежно позоваването на параграф 3 от ПЗР на Наредба I-45 / 2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистриране пътни превозни средства, в частта
на § 3 ал.3 от ПЗР на наредбата, според който регистрационни табели, които не
отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO7591, са валидни до 31.05.2006
г и регистрацията се прекратява служебно считано от 01.06.2006г. Отхвърлил е
възражението, с мотив че прекратяване на регистрация на МПС е налице, когато се
представят табелите с рег.номера и свидетелството за регистрация, като
неизпълнението на това задължение по чл.19 от
Наредба I-45
/ 2000г. означавало, че регистрацията не е прекратена, както и е счел, че регламентацията § 3 ал.3 от ПЗР на наредбата визира само
служебно прекратяване на действието на регистрационните табели, но не и
прекратяване на регистрацията. Ответникът се е позовал на удостоверението от сектор
ПП-Русе и е приел, че отпадането на данъчната тежест не е последица от
служебното прекратяване на регистрацията, което намира законова опора в чл.58 ал.5 ЗМДТ.
В хода на производството от ответника е представено
писмено доказателство-служебно заверен препис от писмо, вх.№3489/02.10.2019 г.,
приложено по адм.д.№517/2019 г. по описа на административния съд. В това писмо
се съдържа информация за регистрацията на мотоциклет ИЖ Платена рег. № Р 2920А,
като изрично се сочи, че табелата с регистрационния номер не е отговаряла на
изискванията на БДС 15980 и БДС ISO7591,
била е валидна до 31.05.2006, и същата
не е подменяна, а от 01.06.2006г. служебно се прекратява регистрацията на
всички ПС с неотговарящи на изискванията на стандартите регистрационни табели.
В изисканата информация от сектор ПП-Русе е посочено още, че регистрацията на
мотоциклета е прекратена на 16.11.2018г. на основание чл.18 а ал.5 вр.чл.18 т.1
от Наредба
I-45 / 2000г.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на
оспорения АУЗ, в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, след изчерпване на
задължителното административно обжалване и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно посоченото в процесния АУОПВ, той
е издаден от лице на длъжност старши инспектор в отдел КСМДТ-Дирекция „Местни
данъци и такси”, в качеството на орган по приходите при община Русе, съгласно представената
заповед на кмета на общината №РД-01-1733/11.07.2017 г., изменена със заповед
РД-01-28/05.01.2018 год.(л.9-11 от преписката).
С този
акт, на осн. чл. 107, ал.3 ДОПК, служебно е инициирано особеното
данъчно производство по установяване на задължения по данни от декларация. С
оглед цитираните заповеди за определяне на служители с права на орган по
приходите, съдът намира, че обжалвания АУОПВ
е издаден от оправомощен орган по см. на чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП и ЗМДТ.
Спазен е и задължителният административен
контрол пред горестоящия орган – директор Дирекция МДТ при Община Русе, като
именно той е издател на решението, с което частично се потвърждава акта на
органа по приходите, издаден на осн. чл. 107 от ДОПК.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването на местните такси по
този закон се извършва по реда на чл. 4, ал.1-5
от с.з. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Член 4, ал.1 от ЗМДТ от своя страна предвижда
установяването да се извършва от служители на общинската администрация по реда
на ДОПК. Според чл. 4, ал.5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната
агенция за приходите.
Оспорващата страна не твърди да има допуснати
съществени процесуални нарушения и такива на изискванията за форма и съдържание.
При направената служебна проверка от страна на съда също не се установява
наличието на такива пороци. АУОПВ и потвърдилия го акт на горестоящия орган са
постановени в задължителната писмена форма, съдържат всички реквизити на едно
властническо волеизявление, в т. ч. конкретни фактически обстоятелства, на
които органът дава и конкретна правна обосновка. АУОПВ е издаден служебно, тъй
като е установено, че задължението не е платено в срок. В АУОПВ се съдържа позоваване
и на декларация по чл.54 ЗМДТ (за каквато не са посочени доказателства), но
законодателят визира правомощие за органа по приходите да издаде този вид - по чл.107
ал.3 ДОПК и при неплатено задължение в срок, което се установява от връчените
по реда на чл.32 ДОПК съобщения.
Относно материалната
законосъобразност, съдът намира следното:
Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК и чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ вземанията
за данък превозно средство са публични общински вземания. С данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1 ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на
превозни средства - чл. 53 ЗМДТ.
Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от служители на
общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в случая
установяването е по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4,
ал. 1 ЗМДТ - с издаването на акт за установяване на публични общински
задължения.
Законодателят е обвързал
дължимостта на данък върху ПС до прекратяване на регистрацията - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Следователно, правото на
собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ и
регистрацията му за движение по пътищата, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на
данъка, поради което легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на
регистрацията, за данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ
възниква задължението за заплащане в законоустновения срок (чл. 60 ЗМДТ) на ДПС. Създадената нова ал.5 на
чл.58 ЗМДТ (в сила от 01.01.2018г.) установява дължимост на данък върху
превозното средство, противно на правилото по чл.58 ал.4 ЗМДТ, само в случаите
при служебно прекратена регистрация поради това, че е с табели с регистрационен
номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти –
БДС 15980 и БДС ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена
задължителна застраховка ГО (чл.143 ал.10 ЗДвП). Новелата на ал.5 в чл.58 ЗМДТ по правило, поема под своето действие
бъдещите юридически факти и
юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. Тази правна
норма е материалноправна и нейното действие е ex nunc (действие за
напред), а не ex tunc (обратно действие).
Преди всичко решаващият
състав намира за безспорни следните обстоятелства от значение за спора:
Не е спорно по делото, че в
посочените в АУОПВ периоди, а именно 2013 г.-м.ноември 2018 г.,
жалбоподателката като собственик по наследство не е заплащала дължимия данък за
ПС-мотоциклет ИЖ Планета.
Не се оспорват от ответника обстоятелствата,
че регистрационните табели на същото моторно превозно средство не са били подменени
и, че не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO7591 . Това, не само
не е спорно между страните по делото, но се подкрепя и от обстоятелството,
отразено в писмо от сектор „Пътна полиция“-Русе (л.27 от делото). Липсват данни,
а и твърдения, че свидетелството за
регистрация на процесното ПС е било подменено по реда на чл. 17, ал.1 вр. с чл.
14 от Наредба и промени в регистрацията
на МПС са били извършени по реда на чл.
14, вр. с чл. 17, ал.1 от Наредба №I-45/2000 г., а това е задължително при
подмяна на регистрационните табели, при което биха били получени и нови
регистрационни номера за автомобила.
Видно от представените по делото
доказателства, регистрацията на автомобила е била прекратена на 01.06.2006 г.
по силата на §3 ал.3 от ПЗР на Наредба I-45 / 2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистриране пътни превозни
средства , видно от писмо на Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе и това е и
релевантният момент, от който следва да се приложи нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. По отношение на задълженията за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. в размер на 37, 44 лв. главница и 21,
94 лв. лихва, приложим закон се явява редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, обнародвана в ДВ бр.102 от 2012 г.,
в сила от 01.01.2013 г., която предвижда като условие за недължимост /
освобождаване/ от данък прекратяване на регистрацията на МПС.
Независимо от твърденията на
органите от общинска администрация, че процесното ПС е било регистрирано от времето
от 30.04.1998 г. до 16.11.2018г., съдът, на база писмото от началник сектор
ПП-Русе счита, че регистрацията на мотоциклета е служебно прекратена , считано
от 01.06.2006 г., ex lege по
силата на §3, ал.3 от ПЗР на Наредба №
І-45/2000 г. , а не от посочената дата 16.11.2018г., тъй като самото писмо
съдържа твърдения, че условията на §3, ал.3 от ПЗР на Наредба № І-45/2000 г. са
настъпили на 01.06.2006г., когато е и възникнало задължението за фактически
действия от страна на началник сектор ПП по прилагането на §3 ал.3 от Наредбата
чрез техническо отразяване по партидата на наследодателя на факта на служебното
прекратяване на регистрацията на ПС мотоциклет ИЖ Планета.
Неизвършването на
фактическите действия към посочения период от страна на органа по регистрацията,
който и поддържа регистъра на ППС, не следва да обременява жалбоподателката,
още повече, че прекратената по-късно регистрация е на същото съществувало през
2006г. основание - ПС е с табели,
които не отговарят на българските стандарти на основание чл.18 а ал.5 от
наредбата, но което е извършено на база писмено заявление по чл.18 т.1 от
Наредбата, т.е. не е извършено служебно.
Разпоредбата на § 3, ал. 3 от
Наредба № I-45 сочи,
че считано от 01.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички
превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на
изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Изписването на
текста „българските стандарти БДС 15980
и БДС ISO 7591“ е резултат на действието на §25 от ДР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № I-45 от 2000 г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.) и § 14 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№ I-45 от 2000 г. (ДВ, бр. 31 от 2015
г.)
Следва да се отбележи в
случая, че историческия преглед на §3 от ПЗР на Наредба I-45/2000г. визира регистрационни
табели по отменения БДС 15980-99 и БДС ISO 7591-99.
Едва с измененията на
наредбата обн., ДВ, бр. 40 от 18.04.2008 г.се въвеждат изменения в чл.10 ал.2,
като формата, размерите,
шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят освен с българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO
7591, действащи след 2002г., и с Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., а
в чл.24 е въведено изменението за изискване на графично изображение на
българския идентифициращ код "BG" и националното знаме на син фон или
европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. С
това изменение се създават и параграф 3а и 3б в ПЗР относно запазване
валидността на издадените табели с рег.номера с изображение на българското национално знаме (стандарта
от 2002г.) и се въвежда изискването издаването на табели с регистрационни
номера с графично изображение на българския идентифициращ код "BG" и
европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон да се извършва при
първоначална регистрация на превозните средства и в случаите, при които е
предвидена промяна на табелите. Българският стандарт БДС 15980:2010 отменя БДС
15980:2002, който отменя стандарта от 1999 г. и се различава от него по
отношение на допълване на фигурите с табели, съдържащи синя зона със знамето на
ЕС и на България, именно с оглед на въвеждането с измененията от 2008г. на Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета. Така след измененията от 2008 г. регистрационният номер се състои от: графично изображение на
българския идентифициращ код "BG" и националното знаме на син фон или
европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон, съгласно Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета от 03.11.1998 г.; буквен код за месторегистрация, но
само този който е общ за кирилицата и за латиницата; пореден номер -
четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9; серия - една или комбинация от
две букви., докато всички регистрирани до влизане в сила през 2000г на Наредба № I-45 ПС са били с табели на
друг фон,без отбелязване на държавата и с номера само на кирилица.
Видно от писмото от сектор ПП-Русе и факта, че
ПС е регистрирано през 1998г. (а задължението за подмяна на старите рег.табели
е до 2002г., най-късно до м.май 2006 г.), и същата не е подменяна, са настъпили
условията на § 3 ал.3 от ПЗР на наредбата.
С тази преходна разпоредба на
§ 3 ал.3, законодателят е създал правно основание за служебно прекратяване на
регистрацията на превозните средства извън посочените в чл. 18а и чл.18 б от Наредба № I-45/2000. Това правно основание има
еднократно действие и за това законодателят го поставил в преходните и
заключителни разпоредби на наредбата. А нормата на чл.18а ал.5 е в сила от
2012г. и не е предвидено в основанията за служебно прекратяване по чл.18 б
вр.чл.18 т.2 от наредбата. Служебното прекратяване на действието на табелите с
регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591,/
при приемането на наредбата посочени като БДС 15980:99 и БДС ISO 7591:99/ по
своята същност представлява принудителна административна мярка и е резултат от
неизпълнение на задължението на собственика на лекия автомобил за подмяната на
регистрационните табели в указаните в §3 ал.2 срокове.
При съблюдаване нормите на
чл.146 и чл.140 ЗДвП, съдът счита за необоснован доводът на ответната страна,
че § 3 ал.3 от ПЗР на Наредба І-45/2000г. прекратява само действието на
регистрационните табели. Непочиващ на историческото тълкуване на нормата на
чл.18 а и чл.19 ал.3 от Наредбата е и довода, че за да е налице прекратяване на
регистрацията (дори и служебно) е необходимо да се представят регистрационните
табели и свидетелството за регистрация/чл.19 ал.3 допуска и деклариране/.
Визираното в разпоредбата в чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ право не обвързва
приложимостта си нито с обстоятелството по чия инициатива е прекратена
регистрацията, нито с допълнителни условия. Не е обусловено и от подаването на
нарочна декларация по чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ.
В тази връзка следва да се отчетат двете хипотези в специалният нормативен акт
– ЗМДТ, който разграничава недължимостта на данъка от основанията за освобождаване
от данък и ползване на данъчно облекчение. За разлика от разпоредбите на
чл. 54, ал.
4 и чл. 58, ал. 1-3 от ЗМДТ, специалната норма на чл. 58, ал. 4 изр. първо от ЗМДТ не освобождава от
данък, а дерогира неговата дължимост. В този смисъл Решение на ВАС № 12371/17.10.2017
г. по адм. д. № 4619/2017 г. /.
При това положение за
жалбоподателката е отпаднало задължението за плащане на данък върху превозните
средства. Независимо, че по силата на § 3 ал.3 от Наредба І-45/2000г., служебно
се прекратява регистрацията на мотоциклета от 01.06.2006 г., правото на лицето да бъде
освободено от дължимия данък възниква от влизане в сила на изменението на
разпоредбата на чл. 58, ал.4 от ЗМДТ, а именно от 01.01.2013 г. Т.е.
считано от тази дата не се дължи и данък ПС. Предвид гореизложеното, съдът
намира за неправилен извода на органа по приходите, че данъкът за процесното ПС
за периода от 01.01.2013 г. до м.11.2018 г. се явява дължим на основание чл. 53 от ЗМДТ, във връзка с чл. 52 от ЗМДТ, ведно с припадащите му се лихви за
забава.
По отношение на периода от
01.01.2018 г. до 16.11.2018 г. и посочения в акта размер на задължения от 3, 82
лв. главница и 0.28 лв. лихва, следва да се съобрази следното:
Действително, според новата ал. 5 на чл. 58 от ЗМДТ (Д.в. бр.97/2017 г.), алинея 4 на чл.58 не се прилага и данъкът се дължи и за превозни средства
със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с
регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските
държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. На тази разпоредба обаче, не е
придадено действие ex tung, съгласно чл. 14 от ЗНО. Не само това- изрично в § 56 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 97 от 2017 г.), е
отбелязано, че § 52 от ПЗР на ЗИД, именно с който е създадена разпоредбата на
чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ,
влиза в сила от 1 януари 2018 г. Недопустимо е скрито ретроградно действие на
данъчен закон, при положение, че вече са уредени данъчните отношения/
недължимост на данък ПС/ за превозни средства с прекратена регистрация,вкл.и
служебна/независимо от основанията, вкл. и поради несъответствие на табелите с
изискванията на българските стандарти/.
Съдът на ЕС също изрично
приема, че обратно действие има само когато даден акт изисква приложение от
минал момент, а не когато преурежда съществуващи правоотношения за в
бъдеще, но които не са се осъществили изцяло.
В тази връзка следва да се
посочи, че нормите на Наредба I-45/2000г.
–чл.21 вр.чл.14-17 вр.чл.18ал.1т.1вр.ал.5 визират и възможност за
възстановяване на прекратена регистрация, дори и при табели с регистрационни
номера, които не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591,
но едва след извършването на процедурата и от възстановяването на регистрацията
за движение по пътищата за собственика ще възникне и данъчно задължение за
данък ПС.
Видно от мотивите към
проекта за ЗИД на ЗМВР и най-вече за § 56 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР ,с което е
въведена ал.5 на чл.58 ЗМДТ предложените със законопроекта в § 37/ 36/ от Преходни и
заключителни разпоредби на проекта на ЗИДЗМВР промени в разпоредбата на чл. 58,
ал. 5 от Закона за местните данъци и такси се отнасят до това, че „регистрацията
е административно разрешение за превозно средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. При прекратяване на регистрацията на МПС,
регистрационните табели се връщат или се уведомява компетентентният орган, че
табелите са иззети и унищожени, или се потвърждава от компетентен орган, че
табелите са унищожени при пожар или природно бедствие, или че МПС и табелите са
отнети в полза на държавата. Във всички тези случаи се гарантира, че ПС не може
да се използва с издадените при регистрацията в Република България
регистрационни табели. Текстът на предложението се отнася за служебно
прекратени ПС, на които не са отнети регистрационните табели и свидетелствата
за регистрация, поради което те реално биха могли да се ползват за движение по
пътищата“.
При съобразяване на тези
мотиви, съдът приема, че чл.58 ал.5 ЗМДТ следва да се прилага за задължения,
възникващи след тази дата при едновременно изпълнени условия – служебно прекратяване
на регистрацията на ПС поради това, че е с табели с регистрационен номер, които
не отговарят на изискванията на българските стандарти – БДС 15980 и БДС ISO
7591 след 01.01.2018г., и които табели не са върнати/отнети/ при условията на
чл.18 а ал.5 от наредбата, но не и при вече настъпилото еднократно действие на §
3 ал.3 от Наредба І-45/2000г., какъвто е случая, и при липса на
доказателства/дори и твърдения за противното/, че старите регистрационни
табели, съответни на отменения стандарт от 1999г. не са върнати, загубени или
унищожени/. За последното, по силата на
чл.19 ал.3 от Наредба І-45/2000г., (в
приложимата й редакция след 2009 г.) е необходима само декларация, т.е не се
изисква и връщане на несъответните на стандартите регистрационни табели. Следва
да се отчете и обстоятелството за липса на каквито и да било твърдения и доказателства
в тяхна подкрепа, че наследеното превозно средство е могло да бъде ползвано за
движение по пътищата. Съдът счита, че настоящия случай попада именно в това
изключение с оглед на мотивите към законопроекта, като по отношение на
жалбоподателката юридическите факти, които чл.58 ал.5 ЗМДТ
заварва, са се реализирали изцяло в предходен момент.
При тези съображения съдът намира, че актът в
е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва
да бъде отменен. Жалбоподателката не е направила искание за присъждане на
разноски.
Във връзка с гореизложеното на основание чл.160,
ал.1 и ал.6 ДОПК вр. чл.144, ал.1 и § 2 ДОПК вр.чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК Административен съд гр.Русе,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ц. И.А. ***
Акт за установяване на общински публични вземания № СУД001110/ 16.05.2019г. , издаден от старши
инспектор в отдел КСМДТ-Дирекция „Местни данъци и такси”, в качеството на орган
по приходите при община Русе, потвърден частично с решение № 59 /19.07.2019г.
на директор Дирекция "Местни данъци и такси", с който е установен
размера на задълженията за данък превозно средство за периодите от 2013 г.до м.
ноември 2018 г. в размер общо на 33,74 лв., от които 24,62 лв. –главница и 8,12лв.
лихви.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: