Р
Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр. Русе, 17.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия,
в открито заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Анета Георгиева
Членове: Татяна Черкезова
Атанас Димитров – мл.с.
при участието на секретаря Галина Иванова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров въззивно гражданско дело № 148 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от В.М.Ш., ЕГН **********, против Решение № 232 от 30.11.2017г. по гр.д.
№ 31/2017г. по описа на Районен съд – Бяла, с което са определени мерки за
защита от домашно насилие по отношение на И.Т.Г., упражнено от жалбоподателката.
Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на решението и се иска
то да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявената молба по ЗЗДН
бъде отхвърлена. Претендират се разноски за производството пред двете съдебни
инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор
от И.Т.Г., ЕГН **********, чрез мл. адв. Т.Г., с който се взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Иска се решението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено и да се присъдят направените разноски за производството
пред въззивната инстанция.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН и срещу
решение на районния съд подлежащо на въззивно обжалване, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК, съдът препраща
към мотивите на атакуваното решение на районния съд, като споделя както установената
в него фактическа обстановка, така и направените правни изводи и счита, че
същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С Решение № 232 от 30.11.2017г. по гр.д. № 31/2017г.
по описа на Районен съд – Бяла са постановени на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, мерки за защита от домашно насилие извършено спрямо И.Г. от В.Ш., като се
задължава същата да се въздържа от извършване на домашно насилие и се забранява
да приближава жилището му на адрес…. местоработата му – офисите на … и местата
за социални контакти и отдих, за срок от дванадесет месеца.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания
във връзка с анализа на доказателствата от първоинстанционния съд, които били
тълкувани в противоречие с всички обстоятелства и факти. Сочи се, че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, като е допуснал разглеждане на
депозирана молба по реда на ЗЗДН без да е придружена с надлежна декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, а съществуващата декларация не съдържа данни за конкретен
инцидент. Твърди се, че не е установено от съда, че на посочената дата
26.12.2016г. жалбоподателката е присъствала на твърдяния
от молителя акт. Изцяло били пренебрегнати събраните писмени и гласни
доказателства на ответната страна, като съдът е кредитирал единствено тези на
молителя. Сочи, че представеното СМУ представлява частен документ, тъй като
макар и официален, възпроизвеждал твърдения на пациента въз основа на които се
изгражда заключение. Събраните гласни доказателства от свидетелите на молителя
възпроизвеждали изцяло молбата му до съда, като не била отчетена възможната
тяхна заинтересованост. Твърди се, че в проведен разговор с Ш., свидетелката Райна
В.а е признала, че е дала такива свидетелски показания, каквито са я помолили
молителят и неговите родители. Освен това била подадена и жалба до Районна
прокуратура гр.Варна срещу свидетелката Росица Кръстева.
Окръжният съд намира, че не е налице
твърдяното нарушение на процесуалните правила във връзка с декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. На първо място, липсата на
декларация не представлява нередовност на исковата молба, тъй като съгласно
чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, тя представлява доказателствено средство в процеса и
по съществото си представлява частен документ. Като всяко доказателство, така и
декларацията касае основателността на молбата, а не нейната редовност. На
следващо място, заедно с исковата молба е представена декларация,
която се намира на л.6 от първоинстанционното производство. Законът не урежда
изрично съдържанието на декларацията, нито има въведени изисквания относно
посочване на конкретно и ясно описание, като време, място, дата, съответно
конкретните действия, с които е извършено домашното насилие. Като доказателствено
средство, декларацията представлява приложение към исковата молба и не е
необходимо да се повтаря изложеното в нея.
Въззивната инстанция счита, че
първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните писмени и
гласни доказателствени средства и е достигнал до законосъобразния извод за
осъществения акт на домашно насилие. Неправилно жалбоподателката счита, че
представеното СМУ има характер на частен документ. Удостоверението изхожда от
длъжностно лице в кръга на службата му, изготвено е по установените форма и
ред, и отразява установените от него обективни находки при прегледа.
По отношение на свидетелските показания са
оформени две групи свидетели, чиито показания са били обсъдени задълбочено от
първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира анализа им за правилен
и обоснован, поради което изцяло го споделя. Изнесеното от св. В. и св. Х.
взаимно си противоречи, като първият твърди, че е излязъл от дома на Ш., докато
вторият свидетел сочи, че е бил в домът ѝ да ремонтира банята, но не е
възприел наличието на друг човек в жилището. Именно при преценката за
достоверност на свидетелските показания съдът е достигнал до извод, че с оглед
наличието на това противоречие, показанията на тези свидетели не следва да се
кредитират. Докато от друга страна, показанията на св. Д., св. В.а и св.
Кръстева са еднопосочни, взаимно се допълват и се подкрепят от останалите
събрани данни по делото. Именно от тази доказателствена съвкупност се
установява, че жалбоподателката е присъствала на посочената дата и е извършила
акта на домашно насилие спрямо молителя. Твърдението, че в последващ
разговор между Ш. и св. В.а, последната е признала, че е дала свидетелски
показания по молба на молителя е недоказано и не може да се приеме за осъществило
се. Също недоказано е останало и възражението относно подадената жалба в
Районна прокуратура гр.Варна срещу св. Кръстева, като освен това не се сочи и
причината за подаването ѝ. Не се твърди, че жалбата е подадена с оглед
дадените свидетелски показания по настоящото дело, но дори и да се отнася за
тях, фактът само на подадена жалба не може да доведе до различен извод.
По изложените съображения окръжният съд
намира, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд потвърдено.
С оглед изхода на спора и съобразно
правилото на чл.78 от ГПК, въззивникът дължи на въззиваемата страна сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната
инстанция, съобразно представения списък, в размер на 750лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 232 от 30.11.2017г. по
гр.д. № 31/2017г. по описа на Районен съд – Бяла.
ОСЪЖДА В.М.Ш., ЕГН ********** да заплати на
И.Т.Г., ЕГН ********** сумата от 750лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: