№ 583
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Л. Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500398 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на М. Й. Л. срещу
Решение № /08.12.2022 по гр.д.№ 1823/22 по описа на СГС, I-28 състав.
Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв.
изцяло. В жабата се сочи, че решението в тази си част е неправилно и
незаконосъобразно и постановено при процесуални нарушения на нормата на
чл. 236 ал.2 от ГПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е
кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като ако ги е оценил
подробно би достигнал до извод, че връзката между жалбоподателя и
починалата му леля е била „изключителна“ и надхвърля пределите на
традиционната семейна близост между племенник и леля. Грижите на
неговата леля по отношение на него били ако не заместващи тези на майка му,
то поне дублиращи грижите на майката. Твърди се, че поради това загубата на
родственика се е отразила изключително неблагоприятно върху ищеца, видно
от свидетелските показания. Счита, че са установени предпоставките на ТР
№1/21.06.2018г. на ОСГТК по т.д.№ 1/16 на ВКС и на ищеца се дължи
1
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Твърди, че е
установено от събраните доказателства, че ищецът е отглеждан от майка си и
от леля си, като син, което води до по-дълбока близост между
двамата.Отделно от това било установено, че ищецът страдал много от
загубата на леля си т.е. налице са предпоставките за присъждане на
обезщетение. Счита, че справедливото обезщетение за загубата на леля му, би
било в размер на 100 000лв. и моли да бъде отменено решението в
отхвърлителната му част и постановено ново, с което бъде осъден ответника
да му заплати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва за
забава, считано от 05.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както
и разноски за безплатна адвокатска защита.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който оспорва
същата и моли решението да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно и постановено при правилна преценка на събраните
доказателства. Претендира разноски в минимален размер.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да
произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания за неговата
неправилност.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
Не са спорни между страните следните обстоятелства по делото:
Гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към
датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по
застрахователна полица № BG/03/120000814584 с валидност от 20.03.2019 г
до 19.03.2021 г., както и че Р. Н. С. е леля на ищеца М. Й. Л. – сестра на
неговата майка. На основание чл. 300 от ГПК за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието е задължително установеното с Присъда
№ 12/27.01.2022г. по НОХД № 4000/21 по описа на СГС, а именно, че
виновен за смъртта на Р. Н. С. на 27.06.2020г. е С. Д. С., водач на автобус
„Мерцедес“, модел „Конекто-Г“ с ДК№ ******, който е причинил
пътнотранспортно произшествие от 27.06.2020 г., в гр. София, кв. „Толева
махала“, бул. „Европа“, на спирка „МГТ - Толева махала“, нарушавайки
правилата за движение, като при слизане от последното стъпало на автобуса
2
на пътника Р. Н. С., която в този момент държала в лявата си ръка дамска
чанта и патерица, вратите на автобуса се затварят и едновременно с това той
потегля. В резултат ръката на Р. С. остава на вратата притисната в лакътя, при
което я повлича и тялото й пада, а автобусът я прегазва и тя е почива на
мястото на ПТП.
Ищецът живеел постоянно в град Перник, а леля му в град София.
Същият пътувал ежедневно до град София, където работил.
Родителите на ищеца са починали - Й. Л. И., починал на 20.06.2010 г. и
Б. Н. И., починала на 02.01.2019 г. Ищецът е женен с едно дете. Същият е
единствен наследник по закон на починалата си леля.
Р. Н. С. е имала дъщеря, родена 1955 г. и починала на 29.01.2020 г.
Дъщеря й била неомъжена и живеела заедно с майка си, като боледувала от
онкологично заболяване. Съпругът на Р. С. е починал около десет години
преди съпругата си, видно от гласните доказателства.
От показанията на свидетелката И. В. Л., съпруга на ищеца, описва
отношенията между М. Л. и починалата му леля като изключително близки,
по скоро такива като на майка и син, отколкото типичните между леля и
племенник. Починалата била част от тяхното семейство, като те със съпруга
си се грижели за нея, събирали се заедно на всички празници и почивните
дни, помагали й финансово. Тези отношения се засили особено след смъртта
на съпруга на Р. С., когато М. Л. бил до нея и всеки ден, преди или след
работа е минавал да я види, тъй като работил в гр. София, а живеел в гр.
Перник. През зимата проверявал дали печката е запалена и дали има дърва,
носил й храна. Описва случаи, при които лелята се обаждала през нощта, за
да сподели, че не се чувства добре. Когото отношенията й с бъдещия й съпруг
станали сериозно той я представил първо на леля си, а не на майка си. Когато
ищецът бил войник в гр. София, лелята го посещавала всяка седмица, носила
му храна. Съпругът й приел много тежко новината за смъртта на леля си, тъй
като починалата е била вторият най-близък човек след майка му. Р. С. е имала
дъщеря, която била със здравословни проблеми и е починала през м. януари
2020 година. От показанията на свидетелката Р. И. Л.а – И., първа
братовчедка на ищеца, се установява, че отношенията му с леля му Р. С. били
изключително близки, а настъпилата смърт била много тежко приета от М. Л..
Като единствен мъж в семейството, след като лелята е останала вдовица, той
3
е полагал огромни грижи, както за нея, така и за родната си майка. Купувал
дърва, носил храна, пазарувал. Много често вечер се прибирал късно, тъй
като навестявал след работа леля си.
При наличието на така събраните доказателства е законосъобразен
изводът на първоинстанционния съд, че предявения иск от ищеца с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Ищецът е племенник на пострадало при ПТП лице, като претендира
обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт, насочвайки иска си
срещу застрахователя на прекия причинител на вредата по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите.
С ТР№1/21.06.2018г по тълкувателно дело №1/2016г на ОСНГТК на
ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг
и лице във фактическо съжителство.
С ТР№ 1/21.06.2016г бе прието, че по изключение всяко друго лице,
освен горепосочените в ПП № 4/61г и ПП № 5/69г, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъдат обезщетени.
Основателността на претенцията се преценява с оглед релевантните
обстоятелства, а именно кумулативно: наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка, надхвърляща обичайната за съответната степен на
родство, както и естеството и продължителността на търпените болки и
страдания, които също следва да надхвърлят обичайните.
Според коментираното ТР, обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на същото ТР е прието, че наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Според
ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на
4
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност морални
болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът е бил силно привързан към сестрата на майка си. Той й е оказвал
помощ, тъй като в семейството й нямало друг мъж, след смъртта на съпруга й
преди десет години. Тази връзка обаче, не е заместила връзката с неговата
майка, напротив той бил в пълноценна връзка с майка си. Починалата също
имала свое дете, с което живеела заедно непрекъснато. Фактът, че поради
стечение на обстоятелствата, ищецът е оказвал непрекъсната физическа и
финансова помощ на леля си не обосновава изключителност на връзката им
по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Двамата са били в много
близки отношения, но от събраните доказателства не може да се направи
извод, че тези отношения са били извън рамките на отношенията за такава
степен на родство. Отношенията им са се характеризирали с обич и
привързаност, но всеки от тях е имал свое семейство, с което е живеел и е
поддържал пълноценна връзка.
Другият критерий за изключителност на отношенията е
продължителността на търпените болки и страдания от загубата. В
конкретния случай, видно от събраните гласни доказателства, ищецът е бил
силно разстроен от загубата на леля си,но според свидетелите, част от
страданията му са били причинени и от загубата на майка му година и
половина преди това.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че свидетелските
показания не са ценени правилно от първоинстанционния съд. Напротив,
макар и свидетелите да са съпруга и братовчедка на ищеца, техните
показания са кредитирани изцяло от СГС, но въпреки това е преценено, че те
не водят до извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение.
С оглед изложените съображения, настоящата инстанция споделя
изводите на СГС относно неоснователността на предявения иск за
неимуществени вреди и следва да бъде потвърдено решението в тази му част.
5
За настоящата инстанция на ответната страна се дължат направените
разноски поради неоснователността на въззивната жалба и такива следва да
бъдат присъдени в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № /08.12.2022 по гр.д.№ 1823/22 по описа
на СГС, I-28 състав в частта, в която е отхвърлен предявения от М. Й. Л. с
ЕГН ********** срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, за заплащането на сумата от 100 000 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта на неговата леля Р. Н. С. с ЕГН **********,
настъпила в резултат от ПТП на 27.06.2020 г., ведно със законната лихва от
05.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Й. Л. ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6