РЕШЕНИЕ
№ 1184
гр. Пловдив, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300502000 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Г. С., ЕГН ********** чрез процесуалния и
представител адв. В. П. М. против Решение № 2189/18.05.2023 г., постановено по гр. д. №
17225/2022, ПРС в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка на основание чл. 144 от
СК, предявен срещу майката К. В. П., ЕГН ********** за разликата над 195 лв. месечно до
пълния предявен размер от 300лв, считано от датата на предявяване на исковата молба
28.11.2022 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
задължението, както и в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за минало време за
периода от 27.04.2022 год. до 28.11.2022 год. в размер на 200 лв. месечно.
Жалбоподателката С. е обжалвала решението като неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В жалбата се твърди, че съдът не е установил материалното състояние на
майката на ищцата и неправилно е приел, че плащането на претендираните с исковата молба
суми биха създали особено затруднение за нея. Моли съда да отмени обжалваното решение
в отхвърлителните части и да постанови ново такова, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира и присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски.
Въззиваемата страна К. В. П., чрез процесуалния и представител адв. Л. в съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея твърдения.
1
Моли да се потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част. Не заявява претенция за
направени разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, чийто иск е частично отхвърлен с постановеното атакувано съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба. Конкретният съдебен акт е валиден и допустим, поради което следва да се
пристъпи към проверка само на неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, с
изключение на случаите на установени нарушения на императивни материалноправни
норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване
в тази насока, съгласно ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
Обжалва се решение, с което е частично отхвърлен иск за определяне издръжка на
пълнолетно лице, продължаващо средното си образование, дължима от негов родител, и е
изцяло отхвърлен иск за издръжка за минало време. Предявените искове са с правно
основание чл. 144 от СК във вр. чл.149 СК.
Претенцията е обоснована с твърдения, че ищцата, като пълнолетна ученичка в 12-ти
клас завършва средното си образование в средно училище „***“, гр. Пловдив в редовна
форма на обучение и няма доходи или имущество, от които да се издържа. За нейната
издръжка се грижи изцяло баща й. Твърди се, че ответницата, като нейна майка, може да
осигурява издръжка без особени затруднения. Изложени са твърдения, че на ищцата са й
необходими парични средства за учебни помагала, извънкласни дейности, храна, дрехи,
обувки, джобни пари, средства за лекарства и лекарски прегледи, и консултации. Към
момента на предявяване на исковата молба на ищцата е предстоял и абитуриентският й бал.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск като
неоснователен, с доводи, че плащането на търсената издръжка би представлявало
затруднение за нея. Посочила е размерът на приходите и разходите си месечно. Твърди, че и
след навършване на пълнолетието на дъщеря й В. С., тя продължава да и заплаща издръжка
в размер на 100 лева месечно и моли съдът да отхвърли иска за размера над 100 лева.
За да постанови обжалваното сега решение, районният съд е приел, че са налице
изискуемите от закона елементи от фактическия състав на претенцията – нужда на ищцата
от издръжка, липса на доходи, в това число лично и от имущество, и възможност на
родителя да плаща такава издръжка без особени затруднения, но до размера от 195 лева
месечно, колкото е минималният размер на издръжката съгласно чл. 142 ал.2 СК, равняващ
се на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Съдът е приел, че искът
2
следва да бъде уважен само до посочения размер, а за разликата над него до пълния
претендиран размер от 300 лева – отхвърлен, тъй като майката реализира месечен доход,
който не й позволява да отделя такава сума всеки месец, без това да представлява особено
затруднение. Съдът е отхвърлил изцяло иска за издръжка за минало време (от 27.04.2022 год.
до 28.11.2022 год.), тъй като е счел, че плащането на общата сума за седем месеца би
затруднило ответницата.
По делото е безспорно, а и се установява от представеното удостоверение за раждане
на В. Г. С., че жалбоподателката е дъщеря на въззиваемата, навършила пълнолетие на
27.04.2022 г. Последната е завършила в България средното си образование в СУ „Св. ***“,
гр. Пловдив през учебната 2022/2023 г., като това се установява от приложената по делото
служебна бележка № УР-08-222/26.09.2022 г., издадена от СУ „Св. ***“, а и от показанията
на разпитания по делото свидетел – М. Д. Ч.. От показанията на тази свидетелка се
установява също, че жалбоподателката живее в гр. Пловдив със своя баща, който изцяло е
поел издръжката на детето. Известно й е, че на В. и са необходими средства за дрехи,
обувки, учебни пособия, за лекарски прегледи при офталмолог и стоматолог; към момента
на предяването на иска е престоял абитуриентският й бал. Свидетелката посочва още, че й е
известно, че майката на В. плаща по 100 лева на месец за нейната издръжка, откакто е
навършила 18 години.
От показанията на другата разпитана свидетелка - Г. А. М. се установява, че
ответницата П. получава доход от около 1400 лева на месец. Твърди, че тази сума не й е
достатъчна, за да покрива месечните й нужди и й се налага да взима заеми от близки.
Свидетелката споделя, че П. доброволно заплаща по 100 лева месечно на дъщеря си В. след
като последната е навършила 18 години. Сочи още, че ответницата има здравословни
проблеми, за лечението на които също разходва средства.
От представеното удостоверение с изх.№ 94-У-176/10.04.2023 год., издадено от
работодателя на майката - „***“ АД е видно, че размерът на нетния доход на П. за
последните 12 месеца е около 1400 лева на месец, които данни кореспондират с посоченото
от свидетелката М..
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си, а родителите могат да дават издръжка
без особени затруднения.
Следователно, за да е основателен искът трябва да се установи, че детето е
навършило пълнолетие, респективно не е навършило максимално допустимата възраст от
20, че продължава да учи редовно в средно учебно заведение, че не може да се издържа от
3
доходите си или от използване на имущество, както и че даването на издръжка не създава
особени затруднения за родителя.
В случая по делото е установено, че жалбоподателката е навършила пълнолетие на
27.04.2022 г., респективно не е навършила 20 години. За периода, за който се търси
издръжката същата е учила в средно училище. Липсват данни за получавани от нея доходи
или притежавано имущество, от което да може да се издържа. Следователно нуждата от
издръжка следва да се приеме за доказана.
По отношение на последната предпоставка, която е необходимо да бъде кумулативно
налице с останалите, а именно – плащането на издръжката да не съставлява особено
затруднение за родителя, съдът намира, че ищцата, тук жалбоподател, е установила при
условията на пълно и главно доказване, че родителят може да дава издръжка на пълнолетен
учащ без особени затруднения, но не в пълния търсен размер. Доколкото плащането на
издръжка в хипотезата на чл. 144 от СК не е безусловно, родителят следва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, така че да може без особено затруднение
да отделя средства за навършилото пълнолетие дете. Преценката за това е винаги конкретна
и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, от семейното положение,
здравословното състояние, начина на живот на задълженото лице (решение № 199 от
17.05.2011 г. по г. д. № 944/10 г. на ВКС, III г. о.; решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по
г. д. № 1424/2010 г., на ВКС, III г. о. и решение № 305/07.06.2011 г. по г. д. № 1269/2010 г.,
на ВКС, IV-то г. о.).
В случая майката е в работоспособна възраст; няма доказателства за нейно з
безусловно задължение за издръжка на други ненавършили пълнолетие лица. Не се доказа и
здравословният й проблем да води до временна или трайна неработоспособност, нито до
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и реализира трудови доходи по
трудовото си правоотношение. Ето защо, настоящият съдебен състав споделя извода на
първата инстанция, че във финансовите възможности на майката е да плаща издръжка на
пълнолетната си дъщеря в размер на минималната такава, а именно 195 лева при минимална
работна заплата за страната от 780 лева, но сумата над 195лв до 300лв, представлява
особено затруднение за въззиваемата предвид доходите и. От друга страна обаче,
настоящата инстанция не споделя извода на първата инстанция, че заплащането на
издръжката за минало време би представлявала особена трудност за майката. Напротив,
намира че размерът от 195 лева на месец за справедлив, както с оглед възможностите на
майката, така и отчитайки нуждите на детето в този период. Тази издръжка се дължи за
целия период от седем месеца, считано от 27.04.2022 год. до 28.11.2022 год, но от сумата
195 лева следва да се приспаднат по 100 лева на месец, заплащани в посочения период
доброволно от майката. Това обстоятелство е признато от ищцовата страна, както в
исковата молба, така и в съдебно заседание от 18.09.2023 год. пред настоящата инстанция, а
се подкрепя и от събраните гласни доказателства. Така въззиваемата следва да плати
разликата от 95 лева за период от седем месеца или общо 665 лева.
С оглед на гореизложеното, въззивната жалба се явява частично основателна.
4
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за заплащане на ежемесечна издръжка за разликата над 195 лв. месечно до
пълния предявен размер от 300лв, считано от датата на предявяване на исковата молба
28.11.2022 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
задължението и да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
издръжка за минало време в размер на 95лв, вместо което същият бъде уважен в размер на
95лв месечно за периода от навършване на пълнолетие на детето до предявяване на исковата
молба. Решението, в частта с която е отхвърлена претенцията за издръжка за минал период
от време, за разликата над 95лв до 200лв, следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателката се дължат разноски, съобразно
уважената част от исковете, а именно сумата от 200лв, договорен и заплатен адвокатски
хонорар.
Доколкото не е събрана държавна такса за въззивно обжалване, в тежест на ответника
следва да се възложи дължимата държавна такса за производството по делото на основание
чл.78 ал.6 ГПК и съобразно тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по
ГПК. Размерът на държавната такса върху обжалвания интерес е в размер на 38,60 лева,
които следва да бъдат заплатени в полза на бюджета на съдебната власт
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2189/18.05.2023 г., постановено по гр. д. № 17225/2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения иск от В. Г. С.,
ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** против К. В. П., ЕГН ********** от гр. Пловдив,
бул. *** за заплащане на издръжка за минало време за периода от 27.04.2022 год. до
28.11.2022 год. за сумата от 95лв месечно , ведно със законната лихва върху същата, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. *** да заплати на В. Г. С.,
ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** сумата от общо 665,00 /шестотин шестдесет и пет/
лева, представляваща издръжка за минало време, за периода от 27.04.2022 год. до 28.11.2022
год. по 95лв на месец, ведно със законната лихва, считано от датата на падежа на всяка
просрочена месечна вноска до окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2189/18.05.2023 г., постановено по гр. д. №
17225/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В. Г. С., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** против К. В. П., ЕГН
********** от гр. Пловдив, бул. *** иск за заплащане на ежемесечна издръжка за
5
разликата над 195.00лв до претендирания размер от 300лв месечно, считано от датата
на завеждане на исковата молба 28.11.2022 год. до завършването на В. Г. С. на средно
образование през м.май 2023 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна
вноска до окончателното и изплащане и в частта, с която е отхвърлена претенцията
заплащане на месечна издръжка за минало време, за периода от 27.04.2022 год. до
28.11.2022 год. за разликата над уважения размер от 95лв до предявения размер от 200лв,
ведно със следващата се законната лихва.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. *** да заплати на В. Г. С.,
ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** сумата от 200,00 /двеста/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция съразмерно на уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 26.60 /двадесет
и шест лева, и шестдесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса по настоящото
производство.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6