№ 1286
гр. Перник, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20221720103538 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Р. Т. И. ЕГН:
********** и Е. Д. И. ЕГН:********** и двамата с адрес: ********* срещу Р. В. Г.
ЕГН:********** и Н. С. И. ЕГН: ********** и двете с адрес ******** с твърдението,
че са съсобственици на урегулирано място, цялото с пространство от 775 кв.м.,
представляващо урегулиран поземлен имот XIX- 658 в квартал 57 по регулационния
план ******, Пернишка община, Софийска област, при граници на целия урегулиран
поземлен имот:от две страни улици, парцел ХХ-657 "б" и парцел ХVIII-659 (Дворното
място).
Пояснява, че съсобствеността е възникнала на основание договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 42, том I, рег. № 348, дело 52/1998г. на
нотариус И. И. с рег. № 134 на Нотариалната камара, по силата на който ищците
притежават в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост
върху ½ от незастроената част - Дворното място, Втория етаж от построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда, които е със самостоятелен вход и ½ идеална част
външна тоалетна. Пояснява, че недвижимия имот е придобит от продавачите Н. С. И.
и Т. П. И., които са си запазили правото на ползване върху Дворното място при
сключване на договора.
Сочи, че на основание нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по
вписванията, Перник - акт том 4, акт № 31 от 2010 г., ответницата Р. В. Г. е придобила
другата ½ идеална част от Дворното място, Първия етаж от построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда, които е със самостоятелен вход и ½ идеална част
външна тоалетна. Пояснява, че при сключване на този договор продавачите отново са
си запазили правото на ползване върху Дворното място.
Твърди, че Т. П. И. е починал на ******** поради което правото му на ползване
е погасено, като с такова разполага единствено ответницата Н. С. И..
Твърди се, че между страните съществува спор относно начина, по който следва
да се ползва Дворното място, поради което молят съда да постанови решение, с което
1
да разпредели ползването върху него.
В срок са депозирани еднотипни отговори от Н. С. И. и Р. В. Г.. Намират
предявения иск за недопустим с твърдението, че спор не съществува, че ЗС е
неприложим при наличие на етажна собственост, както и с твърдението, че ищците
притежават единствено голата собственост.
С оглед на изложеното молят съда да прекрати настоящото производство като
недопустимо, а в условията на евентуалност да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените
становища.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск за осъществяване на спорна съдебна
администрация относно ползване на съсобствен недвижим имот, с правно основание
чл. 32, ал. 2 ЗС, който предполага установяването на следните материалноправни
предпоставки: страните да са съсобственици на описания в исковата молба имот на
соченото основание, както и да не може да се образува мнозинство от съсобствениците
за вземане на решение за ползване на общият имот. При този иск съдът замества
липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най - целесъобразно
ползване на общата вещ. Този иск имплицитно включва в съдържанието си
произнасяне и по правата на собственост, притежавани от съсобствениците, които
претендират определяне на начина на ползване, с оглед отредените им площи от
съсобствен имот, които да съответстват на притежаваните от тях идеални части.
Страните не спорят, че ищците са придобили възмездно в режим на СИО втори
етаж от двуетажна сграда и голата собственост върху урегулирано място, цялото с
пространство от 775 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот XIX- 658 в
квартал 57 по регулационния план ******, Пернишка община, Софийска област, при
граници на целия урегулиран поземлен имот:от две страни улици, парцел ХХ-657 "б" и
парцел ХVIII-659, в което сградата е построена.
Страните не спорят, че ответникът Р. В. Г. е придобила възмездно първи етаж от
двуетажна сграда и голата собственост върху същото урегулирано място, в което
сградата е построена.
Страните не спорят, че праводателите им – Н. С. И. (също ответник) и Т. П. И.
(починал), притежавали целият имот в СИО, са си запазили заедно и поотделно
пожизнено правото на ползване върху Дворното място.
Спорът се концентрира относно поддържаното от ответниците, че искът е
недопустим, тъй като е приложим ЗУЕС, а не ЗС, както и че спор не съществува. Макар
и съдът да се е произнесъл по допустимостта на предявения иск, следва в краткост да
отговори на тези възражения.
Настоящият състав приема, че самото искане за съдебна администрация е
категорично указание, че спор е налице. В тази насока са показанията на част от
разпитаните по делото свидетели, поради което искът не е недопустим.
Съдът приема, че в конкретната хипотеза е налице изключението по чл. 3 ЗУЕС
и този закон е неприложим. Важно е да се посочи, че дори спорът да бе в приложното
поле на ЗУЕС, то предявеният иск не би бил недопустим, а евентуално неоснователен,
доколкото не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ответникът е представил съдебна
практика на ВКС в обратна на изразеното становище насока, съгласно съдебно
решение от 19.02.2009 г., което обаче е преди влизане в сила на ЗУЕС - 1.05.2009 г. и
2
специално ДВ, бр. 57 от 2011 г., очертал сегашната редакция на чл. 3.
Съдът намира обаче предявения иск за неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен. Това е така, защото по делото безспорно се установи, че Н. С. И. и Т.
П. И. „заедно и поотделно“ са си запазили пожизнено право на ползване. Вярно е и че
Т. П. И. е починал, поради което по правилото на чл. 59, ал. 1 ЗС правото му на
ползване е погасено. Съдът приема, че ограниченото вещно право на ползване е единно
и неделимо, като може да бъде упражнявано от няколко лица. В Решение № 347 от
2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 30/2011 г., II г. о., ГК се приема, че в хипотеза, при
която две лица са запазили за себе си правото на ползване върху недвижим имот заедно
и поотделно, всяко едно от тях има правото да ползва цялата вещ при зачитане обаче
правата и на другия ползвател, като това негово право е противопоставимо на всички
трети лица, вкл. и на собственика на имота. Правото на ползване може да бъде
ограничено само от правата на другия ползвател.
Ищците поддържат, че те са „другия ползвател“ след смъртта на Т. П. И., тъй
като този прехвърлител е могъл да си запази правото на ползване до размера на
неговото право на собственост.
Тези правни доводи обаче не се споделят от съда. От приетия по делото като
писмено доказателство нотариален акт № 42, том I, рег. № 348, дело 52/1998г.на
нотариус И. И. съдът прави извод, че двамата прехвърлители са си запазили пожизнено
и безвъзмездно право на ползване върху целия процесен имот. По делото не е
представен нотариалния акт, от който Н. С. И. и Т. П. И. черпят своите права, но в тук
посочения такъв е той цитиран. Същият е от 1966 г. и по правилото на чл. 103 от
Заключителни и преходни разпоредби на СК 1968 (отм.), приложим в отношения
между съпрузите за имуществата, придобити преди влизането му в сила при заварени
бракове, имотът е бил собственост на двамата прехвърлители (по делото това
обстоятелство не е спорно). При действащият към този момент режим на СИО всеки от
прехвърлителите си е запазил правото да ползва целия имот до своята смърт. Този
извод следва от това, че СИО е бездялова, съпрузите нямат идеални части от
собствените в режим на СИО имоти, а имат равни права - всеки от тях има правото да
ползва целия имот. С оглед изложеното и предвид липсата на други уговорки в
нотариалния акт, ограничаващи това тяхно право, настоящият състав приема, че Н. С.
И. и Т. П. И. са си запазили право на ползване върху целия процесен имот, като това
право е неделимо. Затова със смъртта на Т. П. И. действително се е погасило неговото
право на ползване върху имота, но същият е останал обременен изцяло с правото на
ползване на неговата съпруга - Н. С. И..
По тези съображения съдът приема, че единствен носител на вещното право на
ползване е именно Н. С. И., поради което предявеният от Р. Т. И. и Е. Д. И. иск за
разпределение на ползването е неоснователен, тъй като те притежават единствено
голата собственост върху Дворното място.
При този правен извод е безпредметно да се коментират допуснатите и приети
по делото СТЕ.
По разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в
който са направени. При този правен извод обаче разноските следва да бъдат
разпределени по правилото на чл. 78 ГПК. Право на разноски имат ответниците, но те
не са претендирали такива.
3
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Т. И. ЕГН: ********** и Е. Д. И.
ЕГН:********** и двамата с адрес: ********* срещу Р. В. Г. ЕГН:********** и Н. С.
И. ЕГН: ********** и двете с адрес ******** иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределение ползването на урегулирано място, цялото с пространство от 775 кв.м.,
представляващо урегулиран поземлен имот XIX- 658 в квартал 57 по регулационния
план ******, Пернишка община, Софийска област, при граници на целия урегулиран
поземлен имот:от две страни улици, парцел ХХ-657 "б" и парцел ХVIII-659.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4