Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.10.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
петнадесети септември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 303 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по реда на гл.XXXII от ГПК с предмет осъдителни
искове с пр. основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.309а ТЗ, чл.86 ЗЗД .
По
изложените в искова молба обстоятелства „Ю.Б." АД, ЕИК *******, представлявана
от М. В.–прокурист и П. Д.– изпълнителен директор, чрез адв.Х.И.
–пълномощник, е предявило срещу В.Б.И. ЕГН ********** и П.Ц.И. ЕГН **********, обективно и
субективно съединени искове с пр. основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1, пред. І от ЗЗД, за осъждане на ответниците
солидарно да заплатят сумата от 70 605.25 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима
главница по сключен договор за кредит № HL 31232/22.02.2008, ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на предявяване на иска - 09.01.2019г.
до окончателното изплащане, сумата от 2 233.53 шв. франка/CHF/, представляваща банкови
такси, сумата от 454.83 шв. франка/CHF/ – застраховки и 1518.21 лева,
представляваща нотариални такси. Претендира се присъждане на разноски сторени в
настоящото производство.
В
исковата молба се твърди, че ответниците В.И. и П.И. са
получили банков кредит, съгласно сключен с „Ю.Б." АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България" АД/ договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31232/22.02.2008г., съгласно който
банката е отпуснала сума в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 69 000 EUR, по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България АД“ в деня на
усвояване на кредита, от които:
-
равностойността
в швейцарски франкове на 13 705 EUR по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за
покупка на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4 находящ се в ж.к. ******,
с площ от 66,40 кв.м., ведно с прилежащото помещение №11 с площ от 3,16 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, мястото върху което е построена сградата при описани съседи и с
подробно описание съгласно приложените документи за собственост;
- равностойността в швейцарски
франкове на 55 295 EUR по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк
И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания, като
кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора. Твърди се, че с банково бордеро №
№4961759/07.03.2008г. по банковата
сметка на ответницата В.Й. банката ищец е превела сумата от 111 016.00 CHF,
като така изцяло е изпълнила
задължението си по сключения между страните договор за кредит. Заявява, че за
обезпечение на отпуснатия кредит отевтинците, като кредитополучатели учредили договорна ипотека в полза на банката
с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 179 том I per. № 2316 д.№145
от 2008г. върху недвижимия имот описан по-горе. Сочи се, че с договор за цесия
от 09.04.2008г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България" АД и „Б.Р.С."
АД, банката е прехвърлила на „Б.Р.С." АД (БРС) всички свои вземания, произтичащи
от горецитирания договор за кредит, ведно с всички обезпечения и
принадлежности, каквато възможност е предвидена и в чл. 27, ал.1 от договора за
кредит. Заявява, че с няколко Допълнителни споразумения /общо шест/ към договора за кредит, страните са
предоговорили условията по договора за кредит. Ищецът поддържа, че банката е уведомила
кредитополучателите за извършеното прехвърляне при сключване на допълнителното
споразумение от 08.09.2009г., а също така и с нотариална покана с per. № 2600,
том 2, №46 от 19.04.2018г. и нотариална покана с per. № 2603, том 2, №47 от
19.04.2018г. на Нотариус М.Д.-С.per. № 621. Посочва
още, че по силата на подписаното между страните Допълнително споразумение от
25.04.2012г., В.Й. и П.И., са дали своето безусловно съгласие, оправомощават и
упълномощават банката служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към
момента на сключване на допълнителното споразумение просрочие, чрез
натрупването им към редовната главница по кредита. След така извършените преструктурирания
по кредитната сделка общият размер на кредита се е увеличил до размер от 122
531,27 CHF, поради предоставените преди всяко едно споразумение суми за
погасяване на просрочията. Заявява, че задълженията по банковата сделка се
погасяват съгласно чл. 4 от Допълнително споразумение от 25.04.2012г., а именно
за период от три месеца съдлъжниците следва да погасяват кредита на равни
месечни погасителни вноски в размер на 425 CHF, съгласно погасителения план
представляващ разделна част от договора, анексите и допълнителните споразумения
към същия. Твърди, че поради непогасяване на погасителна вноска с падеж
10.06.2013г., на основание чл. 18 от Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL31232 от 22.02.2008 г. вземанията на Ю.Б. АД по цитирания договор са
обявени за изцяло предсрочно изискуеми, за което ответниците били уведомени.
Посочва още, че с договор за цесия от 30.07.2013г., сключен между „Ю.Б."
АД като цесионер и „Б.Р.С." АД (като цедент), банката - ищец е придобила обратно от „Б.Р.С."
АД (БРС) всички свои вземания, произтичащи от горецитирания договор за кредит,
ведно с всички обезпечения и принадлежности, за което ответниците били
уведомени.
В законоустановения срок по чл.367 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от адв. Т.Л., като назначен по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответниците В.Б.И.
и П.Ц.И.. В отговора на ИМ е наведено възражение за изтекла погасителна
давност. Особеният представител поддържа, че предявеният частичен иск е погасен
по давност. Оспорва иска и като неоснователен, като поддържа, че предсрочна
изискуемост по договора за кредит не е настъпила. Не оспорва подписания на
22.02.2008г. договор за кредит между страните, както и че сумата от 111 016 шв.
франка /сумата по кредита/ е получена от кредитополучателите на 07.03.2008 г.
Заявява, че кредитополучателите не са уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
В
срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба. Оспорва всички
възражения в отговорите на ответниците, включително за нищожност на договорните
клаузи. Представя писмени доказателства.
В
срока по чл. 373 ГПК ответниците В.Б.И. и П.Ц.И. чрез
особения им представител адв. Т. Л. депозират допълнителен отговор. Поддържат
наведеното възражение за погасителна
давност.
В съдебно
заседание банката ищец чрез пълномощника си адв.Петков поддържа предявените
искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответниците,
чрез особения представител адв.Т. Личичкова оспорват исковете.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 и ал.3 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, като и от приетия Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31232/22.02.2008г., се установява,
че ищеца „Ю.Б." АД с предходно наименование „Юробанк И Еф Джи
България" АД, като кредитодател е
предоставил на ответниците В.Б.И. и П.Ц.И. в
качеството им на кредитополучатели кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 69 000 EUR, по курс
„купува“' за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня
на усвояване на кредита, от които както следва:
-
равностойността в швейцарски франкове на 13 705 EUR по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване
на кредита за покупка на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4
находящ се в ж.к. ******, с площ от 66,40 кв.м., ведно с прилежащото помещение
№11 с площ от 3,16 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, мястото върху което е построена сградата
при описани съседи и с подробно описание съгласно приложените документи за
собственост;
- равностойността в швейцарски франкове на 55 295 EUR по курс „купува“
за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на
усвояване на кредита за други разплащания. /л.5-л.10 от делото/ Съгласно клаузата на чл.5.1. от договора за
потребителски кредит, страните уговорили
срок на погасяване на кредита: 408 месеца
на 408 месечни анюитетни погасителни вноски (включващи главница и лихва), всяка
по 326,28 швейцарски франка, формирана при договорен годишен лихвен процент
5,65%, представляващ сбора на действащия към датата на сключване на договора
базов лихвен процент на банката 4,5% +1,15 пункта надбавка. Падежната дата на месечните анюитетни вноски е
всяко 07-мо число на месеца като първата падежна дата е 07.04.2008 г. В чл.4,
т.2 от договора е предвидена дължима от
кредитополучателя годишна такса за управление на кредита в размер на 0,3% върху
остатъка от главницата.
В
клаузата на чл.2, ал.1 от договор за банков кредит е уговорено, че кредита се
усвоява по конкретна сметка на кредитополучателя В.Б.Й., след представяне на
нотариален акт за покупко- продажба на недвижимия имот, по чл.1, нот. акт за учредяване на договорна ипотека,
удостоверение за тежести върху имота по чл.1, писмено искане от клиента за
усвояване на суми по кредит и молба за превалутиране.Вземането на банката по
предоставения кредит е обезпечено с учредена в полза на банката договорна
ипотека върху АПАРТАМЕНТ № 4 находящ се в ж.к. ******, с площ от 66,40 кв.м. собственост
на кредитополучателите, съгл.чл.13, ал.1 от договора.
Съгласно уговореното в чл. 18, ал. 2 от
договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни вноски
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
По делото не е спорно, че ответниците са
подписали лично договор за кредит № HL 31232 от 22.02.2008г., както и че
предоставения кредит е усвоен. Последното
се установява от неоспореното двустранно подписано Приложение №1
/07.03.2018г. представляващо неразделна
част от договор за банков кредит № HL 31232/22.02.2008г.в което е отразено, че предоставения
на кредитополучателите кредитния лимит от 111 016 швейцарски франка е с дата на
усвояване 07.03.2008г., при приложим курс „купува“ за швейцарски франк към евро
1,6008917. /л.11 от делото/
Представени са допълнителни споразумения от 28.09.2009г,
от 28.05.2010г., от 23.06.2010г., от
31.05.2011г., от 25.04.2012г., към Договор за банков кредит № HL
31232/22.02.2008г., в които страните са преструктурирали
кредита. /л.12 - л.43
от делото/
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кледит от 09.04.2008
г. сключен между "Б.Р.С." АД и Юробанк И Еф
Джи България АД, банката ищец е
прехвърлил /цедирал/ свои вземания на "Б.Р.С." АД, произтичащи от
договори за жилищни и банкови кредити,
сред които и вземането срещу В.Б.И. и П.Ц.И., в приложението към договора за
цесия . Поради тази причина Допълнително споразумение от 28.09.2009г., от
28.05.2010г. от 23.06.2010г., от 25.04.2012г.
към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31232 от
22.02.2008г. и са сключвани между "Б.Р.С." АД и двамата ответници.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 30.07.2013г.
между "Б.Р.С." АД и "Ю.Б." АД, "Б.Р.С." АД е
прехвърлило /извършило обратна цесия/ на "Ю.Б." АД, на свои вземания,
сред които и това срещу В.И. и П.И., произтичащо от процесния
договор за кредит.
След извършване на цесиите, на
основание чл. 18 от договора, банката ищец е обявила процесните суми за
предсрочно изискуеми, като съдът следва да отбележи, че няма разлика между
сумите или периодите, за които те се отнасят по първоначалната искова молба и
по допълнителната искова молба, както твърди особения представител на
ответниците в писмената си защита.
Приета
е нотариална покана рег.№.2600/19.04.2018г. до ответницата В. Б. И., чрез нотариус
М. Д.-С. рег.№624 от НК, в която същата е уведомена от „Б.Р.С." АД и
"Ю.Б." АД за извършените Договори за прехвърляне на вземания от 30.07.2013
г., както и за обявяването на кредита по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL
31232 от 22.02.2008г. от банката
кредитодател за незабавно и предсрочно изискуем, поради допусната забава в
погасяването. В поканата е посочен общ размер на задължението към 04.10.2017г.
възлизащ на 175 464,87 шв. франка. Видно от приетата разписка за връчване на нотариална покана от 24.10.2018г. и от нотариалното
удостоверяване на гърба на поканата, че същата е връчена на адресата при условията на чл.47, ал.1 до ал.5 ГПК на адрес гр.София, ж.к. ******, ап.4, който съвпада с постоянния и настоящ
адрес на лицето и след извършена справка в НАП, установяваща, че за лицето няма
регистриран трудов договор./л.49-л.54 от
делото/
Приета е и нотариална
покана рег.№621/2018 до ответника П.Ц.И., чрез нотариус М. Д.-С.рег.№624 от НК,
в която същия е уведомен от „Б.Р.С." АД и "Ю.Б." АД за
извършените Договори за прехвърляне на вземания от 30.07.2013 г., както и за
обявяването на кредита по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
31232 от 22.02.2008г. от банката
кредитодател за незабавно и предсрочно изискуем, поради допусната забава в
погасяването. В поканата е посочен общ размер на задължението към 04.10.2017г.
възлизащ на 175 464,87 шв. франка. Връчване на нотариална покана е на 8.11.2018г.,
видно от нотариалното удостоверяване на гърба на поканата, че същата е връчена
на адресата при условията на чл.47, ал.1
до ал.5 ГПК на адрес гр.София, ж.к. ******, ап.4, който съвпада с постоянния и
настоящ адрес на лице и след извършена справка в НАП, установяваща, че за лицето
няма регистриран трудов договор.
От приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза с в.л.Ю.Х., се
установява, че при извършената проверка в счетоводството на банката ищец, в
същото е отразено, че по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
31232 от 22.02.2008г. е усвоена главница в размер на 111 016,00 швейцарски
франка на 07.03.2008 г., което е усвояване е осчетоводено по разплащателната
сметка на В.Б.И. с аналитичен номер 1815756 940625851015 и IBAN: ***. На
въпроса относно направените от ответниците кредитополучатели погашения, вещото
лице сочи, че от падежирали 18 броя месечни погасителни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, с падежи от 07.04.2008 г. до 07.09.2009 г. по
погасителен план към процесния договор за кредит, са погасени 15 от вноските. Констатирано
е в закючението, че последното плащане на задължения по процесния кредит от
страна на кредитополучанелите е извършено на 14.11.2012г. С внесена сума в брой на каса в банката по
погасителната сметка на ответницата в размер на 426,00 шв.фр. са погасени:
част, в размер на 417,69 шв.фр., от дължимата редовна лихва с падеж 10.10.2012
г., цялата в размер на 425,00 шв.франка.
От заключението е видно, че след 14.11.2012г. погасяването по кредита е
преустановено, като към 09.01.2019 г. - дата на подаване на исковата молба, е налице
забавата от 2 219 дни (за периода от 10.11.2012 г. до 08.01.2019 г. вкл.) Вещото лице
сочи, че са налице 129 падежирали месечни вноски по процесния кредит към
момента на предявяване на иска. Обоснован е извод, че дългът по главница към
09.01.2019 г. в размер на 113 000,63 шв.фр. редовна главница плюс 1474,75
шв.фр. просрочена главница. Данните са онагледени от вещото лице в таблица 1 към даключението, като за главница
са посочени, както следва: в колона 1 - остатъкът от главница на падеж; в
колона 5 - падежна дата; в колона 9 - вноска за главница; в колона 10 - дата на
погасяване на главница; в колона 12 - погасен размер на главница; в колона 14 -
просрочена главница.Обосновано ев заключението, че неизплатени такси по процесния договор за кредит към 09.01.2019 г.
(дата на депозиране на исковата молба в настоящото производство) Вещото лице е
установило, че неизплатени годишни такси за управление на кредита в размер на 2
116,90 шв.фр.. Данните са онагледени в таблица 1 към експертизата за
начислените и погасените годишни такси за управление на кредита са посочени
съответно в колона 20 и колона 21. Сочи
се, че неизплатени такси за просрочие в размер на 116,63 шв.фр./начислени за
периода 10.05.2012 г. - 10.10.2016 г. в размер на 153,23 шв.фр. минус 36,60
шв.фр. погасени за същия период / или неизплатени банкови такси общо 2 233,53
шв.франка.
В приетото заключение на ССчЕ е изчислено, че неизплатени годишни премии по
имуществена застраховка в размер на 454,83 шв.фр.(начислени за периода 2012 г.
- 2018 г. в размер на 576,60 шв.фр. минус 121,77 шв.фр. погасени за същия
период). Доколкото в исковата молба не е
въведена претнция за договорна лихва или обезщетение за забава, съдът не е
обсъжда заключението на ССчЕ в частта, в
която вещото лице счетоводител е правило констатации и изчисления за лихвите по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31232 от 22.02.2008г.
Съдът възприема
приетото заключение на ССчЕ с вещо лице Ю.Х., като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо
с приетите писмени доказателства.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявените при условията на
субективно съединяване осъдителни искове с пр.основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и
ал.2 ТЗ, чл.309а ТЗ, чл.86 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения
са допустими, при надлежно упражнено право на иск.
По същество на
доводите:
Основанието на предявения
иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията на ответницата
по договор за кредит, сключен с банката ищец. При предоставен банков
кредит приложение намират правилата на
чл. 430 –чл. 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е
уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила
за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
Безспорно се установи от приетите писмени доказателства, че банката ищец е изпълнила това свое задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна. По делото не се спори, като бе установено и от неоспореното заключение
на ССчЕ, че на 07.03.2008г. по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31232 от
22.02.2008г. е усвоена главница в размер на 111 016,00 швейцарски франка.
Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че ответниците са неизправна
страна по договора, тъй като не са изпълнили задължението си да връщат кредита
по начина и сроковете, определени с погасителен план, тъй като редовното
погасяване на задълженията по кредита е преустановено през 2012г. с преустановяване на плащанията
по кледита, с оглед на което исковете са доказани по основание.
Тъй като предявеният иск е осъдителен с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, следва да
се прецени дали исковата молба в случая има характер на уведомление до
длъжниците за настъпване на предсрочната изискуемост. В исковата молба изрично
е заявено от ищеца, че поради неиздължаване
на ридшцо погасителни
вноски, на основание чл. 18 от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
банката обявява цялото задължение по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 31232 от 22.02.2008г. за незабавно изискуемо и дължимо.
Уговорената в
чл. 18 от договора за кредит предсрочна изискуемост на кредита, е обусловена от
наличието на два елемента: обективен - неизпълнение от страна на
кредитополучателя на поетите с договора задължения; и субективен - упражняване
от страна на кредитора на правомощието да направи кредита предсрочно изискуем,
който избор следва да е обективиран в съответно волеизявление /уведомление/, достигнало
до кредитополучателя.
Относно
субективния елемент се установява, че на 19.04.2018г. банката ищец е изпратила
до ответниците уведомление, чрез нотариална покана в което е посочено, че по изложените причини и
на основание чл. 18 от договора обявява за незабавно изискуеми и предсрочно
платими всички суми по договора за кредит и анексите към него, в това число
цялата усвоена главница, начислената лихва, такси, застраховки и разноски.
Връчването на уведомлението е извършено на 8.11.2018г.
при условията на чл.47, ал.1 до ал.5 ГПК на адрес гр.София, ж.к. ******, ап.4,
който съвпада с постоянния и настоящ адрес на лицето и след извършена справка в
НАП, установяваща, че за лицето няма регистриран трудов договор.
От приетите нотариални покани
изпратени до ответниците, се установява, че банката е упражнила правото си да
обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по процесния договор.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора,
че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона
за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост
на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Волеизявлението на Банката е стигнало до ответницата на 14.05.2018 г. с
изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал.5 от ГПК, а предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 24.10.2018 г. с получаване на
уведомленията от ответниците за обявяване на целия остатък от кредита за
предсрочно изускуем. Недоказано остана твърдението на ответниците, чрез
особения представител, че е била опорочена процедурата по връчване на
нотариалната покана.Нотариалната покана в частта, в която нотариусът е
удостоверил връчването й по посочения ред, представлява официален, писмен,
удостоверителен документ, чиято доказателствената сила не бе оборена от ответницата
по реда предвиден в ГПК.
Следва да се посочи, че кредиторът е положил необходимите усилия да
изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие
да обяви предсрочната изискуемост на кредита.
Принципно и в чл. 29 от процесния договор, страните са уговорили, че
всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с
телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.
В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на
договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия са
адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до
стария адрес ще се считат за получени. Адресът, който ответницата е посочила е
този, на който й е връчена и нотариалната покана, а именно: гр. София, ж.к. ******,
ап.4. С оглед на горното съдът приема, че е налице договорна фикция, обективирана
в клаузата на чл. 29 за редовно връчване на книжа, по отношение на която не
намират приложение разпоредбите на ГПК, относно връчване на съобщения и книжа,
а правилата за доставяне на препоръчани пощенски пратки, уредени в ОБЩИ ПРАВИЛА
за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, Приети с
Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн.,
ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г. В тези правила обаче не е
уреден начина, по който пощенският оператор следва да удостовери
обстоятелството, че получателят е сменил адреса си, за разлика от случаите, в
които пратката не е потърсена от получателя.
Ето защо и предвид липсата на удостоверителна функция на пощенския
оператор в тези случаи, кредиторът е предприел действия за връчване на
уведомлението по друг начин, а именно: по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД).
При връчване по възлагане в посочения случай се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.
47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В случая е налице именно такова връчване, поради което съдът приема, че
кредиторът е упражнил надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем
спрямо длъжниците –ответници
в настоящото производство.
Преди
произнасяне относно обективните предпоставки - неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за заплащане на месечните погасителни вноски, съдът възприема
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, според която към 08.11.2018г. - датата на обявяване на
предсрочна изискуемост от „Ю.Б." АД, дължима непогасена главница по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31232 от 22.02.2008г. е в
общ размер на 113 000,63 шв.фр.
Предвид
изложеното, по делото бе установено наличието и на двата елемента за
уговорената в чл. 18 от договора за кредит предсрочна изискуемост на
кредита: обективен - неизпълнение от
страна на кредитополучателите на поетите с договора задължения; и субективен -
упражняване от страна на кредитора на правомощието да направи кредита
предсрочно изискуем, който избор следва да е обективиран в съответно
волеизявление /уведомление/, достигнало до кредитополучателя. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да
изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в
обективната действителност. В противен
случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ответниците
не са ангажирали доказателства, които да установят факта на плащане на
непогасената част от процесния кредит. От
приетото заключение на ССчЕ се установи
безспорно, че дължимата
неплатена главница по процесния договор за кредит е в размер на 113 000,63 шв.франка. Предвид изложеното предявения частичен иск с пр. осн. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за сумата 70 605,25 швейцарски франка, се явява доказан по
основание и размер, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
настоящата искова молба – 09.01.2019г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за
застраховка и такси по договора за кредит:
От събраните неоспорени пимени
доказателства и ССчЕ се установи и непогасените застраховки в размер на 2 233,53
шв. франка, от които неизплатени годишни такси за управление на кредита в
размер на 2 116,90 шв.фр. и неизплатени такси за просрочие в размер на 116,63
шв.франка. От заключението на ССчЕ се установи, че че неизплатени годишни премии по имуществена
застраховка в размер на 454,83 шв.фр.(начислени
за периода 2012 г. - 2018 г. В каузата на чл. 10, т. 2 и чл. 14 от договора за
креит от 22.02.2008г., ответниците са поели задължение да застраховат ежегодно
имота служещ за обезпечение на вземането, като са упълномощили банката да
извършва от тяхно име и за тяхна сметка, действия по застраховането, както и да
заплащат дължимите такси, вкл. такса за управление на редовен и на просрочен
кредит предвидена в чл.4 т.1-т.3 от договора. Ето защо и на основание чл.79, ал.
1 вр. с чл. 285 от ЗЗД ответниците дължат на банката възстановяване на
заплатените от нея застрахователни премии, както и таксите по процесния договор
за кредит в размера определен от заключението на неоспорената ССчЕ .
По иска за
направени разходи за нотариални такси:
По
искането за присъждането на сумата от 1518.21 лв. - разноски направени от ищеца
за изготвяне и изпращане на нотариални покани. Това искане е с правно основание
чл. 309а ТЗ, съобразно която норма кредиторът има право на обезщетение за
разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е
необходима покана.
Безспорно кредиторът има право на справедливо обезщетяване за разноските
по събиране, понесени вследствие на забава на плащане. Разноските по събирането
следва също да включват възстановяване на административни разходи и обезщетение
за вътрешните разноски, понесени вследствие забава на плащане.
С оглед на горното безспорно ответниците дължат обезщетение за
разноските по поканите за изпълнение, изпратени до тях, поради забавяне на
плащането. Тези разноски представляват вреда за кредитора, която вреда се
намира в пряка причинна връзка с неизпълнение на облигационната връзка. В
случая и вследствие на неизпълнението на кредитополучателите, кредиторът е
претърпял имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на стойността на
нотариалните покани, с които е обявил предсрочната изискуемост на кредита.
По възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност:
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в
който вземането стане изискуемо. Ответникът в отговора е направил общо възражение за погасяване по
давност на задължения по кредита, без да посочи за кои суми, дължими на какво
основание и за какъв период счита че е настъпило погасяване по давност. Задължението,
поето от ответниците е да внасят анюитетните вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за
всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по
отношение на банката. Съобразно задължителната практика на ВКС /Решение № 261
от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от
5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ при договора за
заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по договора за
кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, която в случая
не е изтекла, тъй като изискуемостта е настъпила на 08.11.2018г., а искът е
предявен на 09.01.2019г.
Предвид изложеното, съдът намира възражението на ответниците за изтекла
погасителна давност изцяло за неоснователно и при липса на други факти водещи
до погасяване на дълга искът за реално изпълнение следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 11863 лв. направените по делото разноски в
исковото производство пред СГС./списък по чл.80 ГПК на л.184 от делото/
Възражението на особения представител на ответниците наведено
в хода на устни състезания за прекомерност на адвокатския хонорар от 4 936,84 лв.
претендиран от ищеца е основателно, с оглед действителна фактическа и правна
сложност, поради което съдът го редуцира до 4130 лв. – размер определен по реда
на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I -7
състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Б.И. ЕГН ********** и П.Ц.И. ЕГН ********** ***,
да
заплатят солидарно на „Ю.Б." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** /с предишно име -„Юробанк И Еф Джи
България“ АД/, на основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.ТЗ, чл.86 ЗЗД, чл.309а ТЗ следните суми: сумата от 70 605.25 шв.
франка /CHF/, представляваща част от дължима главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 31232/22.02.2008, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
предявяване на иска - 09.01.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 2 233.53 шв. франка/CHF/, представляваща
банкови такси, сумата от 454.83 шв. франка/CHF/ – имуществена застраховка, както и 1518.21 лева, представляваща нотариални
такси.
ОСЪЖДА В.Б.И.
ЕГН ********** и П.Ц.И. ЕГН **********, да
заплатят на „Ю.Б." АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 11 863 лв. направени
разноски пред СГС.
Присъдените на ищца суми могат да бъдат
заплатени по банкова сметка ***.4 от делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: