Р Е
Ш Е Н
И Е
№16
гр. Добрич, 29.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На петнадесети януари година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. ДЯКОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 751 по описа за 2019 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Ж.Г.И. ***, срещу решение №757/01.07.2019г. по гр.д.№1458/2019г. на
Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу „Център за спешна медицинска помощ -
Добрич” – гр.Добрич, искове по чл.344 ал.1 т.1 и 3 от КТ - за отмяна поради незаконосъобразност на заповед № РД-13-11/21.02.2019г. на
директора на ответното дружество, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на
осн.чл.71 ал.1 от КТ, и за заплащане на обезщетение в размер на 2047,50 лева за времето, в което въззивницата е останала без работа поради уволнението, както и със същото решение
въззивницата е осъдена за разноски в полза на другата страна.
В
жалбата се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че уволнителната
заповед е законосъобразна. Не било правилно приетото в обжалваното решение, че
заповедта е надлежно връчена на ищцата при условията на отказ, удостоверен с
двама свидетели. Не било правилно да не се обсъдят данните по делото за
осъществено грубо отношение от страна на работодателя. Доводите за нищожност на
клаузата за изпитване в трудовия договор не били преклудирани и следвало да
бъдат обсъдени, което първоинстанционният съд не сторил.
Настоява
решението на районния съд да бъде отменено и предявените искове да се
удовлетворят.
Депозирана
е и частна жалба срещу определение №2506/13.09.2019г. по същото дело на
районния съд, с което е оставена без уважение молбата на въззивницата за
изменение на решението в частта за разноските. Посочено е, че въззивницата е
затруднена материално и не разполага с достатъчно средства да заплати
присъденото на другата страна адвокатско възнаграждение. Иска определението да
бъде отменено и решението да бъде изменено в частта на присъденото на другата
страна адвокатско възнаграждение.
Жалбите
са редовни, подадени са в срок и са допустими.
Въззиваемата
страна „Център за спешна
медицинска помощ - Добрич” – гр.Добрич, чрез пълномощника си, в съдебно
заседание оспорва жалбите като неоснователни и настоява за потвърждаване на
атакуваните актове на първоинстанционния съд.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявените от Ж.Г.И.
срещу „Център за спешна медицинска помощ“ – гр.Добрич искове
за установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните и отмяна на заповедта, с която то е извършено, и за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2 047.50 лева за оставането
на ищцата без работа в периода 22.02.2019г. – 14.04.2019г. поради незаконното
уволнение.
Установено е, че страните по делото са били в трудово правоотношение. На
30.08.2018г. те са сключили трудов договор, с който ищцата е назначена на работа
при ответника на длъжност „медицинска сестра“ с шифър по НКПД 2221 6001.
Договорът е сключен за неопределено време с шестмесечен изпитателен срок,
уговорен в полза на работодателя. На 01.01.2019г. страните са сключили
допълнително споразумение, с което ищцата е преназначена на длъжността
„акушерка“ с шифър 2222 6001. Със заповед №РД-13-11/21.02.2019г.
на директора на ответника трудовото правоотношение е прекратено, като това е
извършено при позоваване на възможността по чл.71 ал.1 от КТ, с оглед уговорения
в полза на работодателя срок за изпитване.
В исковата молба ищцата се е
позовала на няколко обстоятелства, съставляващи според нея основания за
незаконосъобразност на уволнението. Те се свеждат до това, че уволнението е
извършено по време на ползван от ищцата отпуск по болест, без мотиви
/обяснение/ за причините за прекратяване на правоотношението, при нарушаване
правота на защита на ищцата и при ненадлежно връчване на уволнителната заповед.
Допълнително ищцата се е позовала на
незаконност на уволнението и поради недействителност на клаузата за изпитване.
Доводи в тази насока в исковата молба не се съдържат, но с оглед правното
значение на недействителността, съдът счита, че възражението следва да бъде
обсъдено.
Както се установи, на
30.08.2018г. ищцата е била назначена на длъжността „медицинска сестра“ с
шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. С допълнителното
споразумение от 01.01.2019г. тя е преназначена на длъжността „акушерка“.
Представена е длъжностна характеристика; в нея длъжността, за която тя се
отнася, не е изписана със словесното й наименование, а с шифър по НКПД. Видно
е, че длъжностната характеристика е за три длъжности; две от тях са тези с
шифър 2221 6001 /медицинска сестра/ и шифър 2222 6001 /акушерка/. Следователно
на длъжностите „медицинска сестра“ и „акушерка“ при ответника са били възложени
напълно идентични трудови функции, каквото е и твърдението на ищцата. Това
означава, че сключеното на 01.01.2019г. допълнително споразумение между
страните е изменило само наименованието на заеманата от ищцата длъжност, но не
и възложените й трудови функции. Допълнителното споразумение е сключено преди
изтичане на уговорения с първоначалния трудов договор срок за изпитване и в
споразумението не е уговарян друг/нов срок за изпитване. Така, преди изтичане
на срока за изпитване страните са променили наименованието на длъжността на
ищцата, но уговорката за изпитване на способностите й за изпълнение на
съответните възложени й трудови функции, не е променена и е запазила действието
си.
При положение, че уговорката
за шестмесечен срок за изпитване е постигната на 30.08.2018г. и при отчитане на
ползвания от ищцата отпуск по болест в периода 19.02.2019г. – 26.02.2019г. /не
се спори/, по правилото на чл.70 ал.4 от КТ крайната дата на изпитателния срок
е 08.03.2019г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена
преди изтичане на срока за изпитване. Още в исковата молба ищцата признава, че
на датата на издаването й – 21.02.2019г., ответникът чрез свой служител е
направил опит да й връчи заповедта, но ищцата отказала да я получи. Следователно
на 21.02.2019г. волеизявлението на ответника е достигнало до ищцата, отказът за
получаването на заповедта от ищцата не препятства прекратителното действие на
волеизявлението и то е настъпило преди крайната дата на изпитателния срок.
Изложеното до тук е достатъчно да обоснове извод за законосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото.
Останалите обстоятелства, на които ищцата в се позовава във въззивната
жалба и исковата молба, са ирелевантни за законността на уволнението й.
Когато трудовият договор е сключен със срок за изпитване в полза на
работодателя, последният не дължи на работника обяснения и мотиви за
прекратяването. В тези случаи работодателят има право да прекрати трудовото
правоотношение едностранно, без предупреждение /предизвестие/, във всеки един
момент преди изтичане на срока за изпитване - независимо дали
работникът/служителят ползва някакъв вид отпуск и независимо от здравословното
му състояние. В тази връзка и противно на поддържаното от нея, влошеното
здравословно състояние на ищцата, не е правно регламентирана пречка ответникът
да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение в уговорения в
негова полза срок за изпитване, като й връчи заповедта, обективираща
волеизявлението му за прекратяване. Отделно, че евентуално неизпълнение на
изискванията на връчване на уволнителната заповед /такова, както се установи не
е осъществено/ биха имали значение за настъпване ефекта на уволнението, но не и
за неговата законосъобразност.
С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че
уволнението на ищцата е законно и искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е
неоснователен. Съответно на това, неоснователен е и искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, в
което е останала без работа поради незаконно уволнение. Решението на районния
съд, с което предявените неоснователни искове са отхвърлени, е правилно и
следва да се потвърди.
При този резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи на
ответника разходите за водене на делото във всяка инстанция. Те се свеждат до
платените от него адвокатски възнаграждения в размер на 360 лева за първата
инстанция и 240 лева за въззивната инстанция.
С постановеното от него решение първоинстанционният съд е присъдил на
ответника разноските за адвокат в размер на 360 лева. С определение по чл.248
от ГПК молбата на ищцата за изменение на решението в тази част е отхвърлена.
Възраженията в частната жалба на ищцата срещу горния резултат по разноските
са неоснователни. На първо място, до приключване на производството пред първата
инстанция ищцата не е възразявала за прекомерност на адвокатското
възнаграждение платено от другата страна. На следващо място, платеното от
ответника адвокатско възнаграждение е под минималното по чл.7 ал.1 т.1 и ал.2
т.2 от НМРАВ, а твърдяното от ищцата затруднено материално положение не е
предвидено правно основание за освобождаване от задължението й по чл.78 ал.3 от ГПК.
По тези съображения постановеното от първоинстанционния съд определение по
чл.248 от ГПК също следва да бъде потвърдено.
С въззивното решение ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
платеното от него адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
240 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №757/01.07.2019г. по гр.д.№1458/2019г. на Добричкия
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2506/13.09.2019г. по гр.д.№1458/2019г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Ж.Г.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Център за спешна
медицинска помощ“ – гр.Добрич, ул.“Панайот Хитов“№24, сумата 240 лева – платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от датата на обявяването му 29.01.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.