Решение по дело №751/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 16
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 3 март 2020 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева
Дело: 20193200500751
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                               

                     

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              №16

                                             гр. Добрич, 29.01.2020г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На петнадесети януари                                          година 2020

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: Д. ДЯКОВА

                                                            ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

Секретар Румяна Радева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 751       по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ж.Г.И. ***, срещу решение №757/01.07.2019г. по гр.д.№1458/2019г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу „Център за спешна медицинска помощ - Добрич” – гр.Добрич, искове по чл.344 ал.1 т.1 и 3 от КТ - за отмяна поради незаконосъобразност на заповед № РД-13-11/21.02.2019г. на директора на ответното дружество, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн.чл.71 ал.1 от КТ,  и за заплащане на обезщетение в размер на 2047,50 лева за времето, в което въззивницата е останала без работа поради уволнението, както и със същото решение въззивницата е осъдена за разноски в полза на другата страна.

В жалбата се възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че уволнителната заповед е законосъобразна. Не било правилно приетото в обжалваното решение, че заповедта е надлежно връчена на ищцата при условията на отказ, удостоверен с двама свидетели. Не било правилно да не се обсъдят данните по делото за осъществено грубо отношение от страна на работодателя. Доводите за нищожност на клаузата за изпитване в трудовия договор не били преклудирани и следвало да бъдат обсъдени, което първоинстанционният съд не сторил.

Настоява решението на районния съд да бъде отменено и предявените искове да се удовлетворят.

Депозирана е и частна жалба срещу определение №2506/13.09.2019г. по същото дело на районния съд, с което е оставена без уважение молбата на въззивницата за изменение на решението в частта за разноските. Посочено е, че въззивницата е затруднена материално и не разполага с достатъчно средства да заплати присъденото на другата страна адвокатско възнаграждение. Иска определението да бъде отменено и решението да бъде изменено в частта на присъденото на другата страна адвокатско възнаграждение.

Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.

Въззиваемата страна „Център за спешна медицинска помощ - Добрич” – гр.Добрич, чрез пълномощника си, в съдебно заседание оспорва жалбите като неоснователни и настоява за потвърждаване на атакуваните актове на първоинстанционния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявените от Ж.Г.И. срещу „Център за спешна медицинска помощ“ – гр.Добрич  искове за установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение между страните и отмяна на заповедта, с която то е извършено, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 2 047.50 лева за оставането на ищцата без работа в периода 22.02.2019г. – 14.04.2019г. поради незаконното уволнение.

Установено е, че страните по делото са били в трудово правоотношение. На 30.08.2018г. те са сключили трудов договор, с който ищцата е назначена на работа при ответника на длъжност „медицинска сестра“ с шифър по НКПД 2221 6001. Договорът е сключен за неопределено време с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. На 01.01.2019г. страните са сключили допълнително споразумение, с което ищцата е преназначена на длъжността „акушерка“ с шифър 2222 6001. Със заповед №РД-13-11/21.02.2019г. на директора на ответника трудовото правоотношение е прекратено, като това е извършено при позоваване на възможността по чл.71 ал.1 от КТ, с оглед уговорения в полза на работодателя срок за изпитване.

В исковата молба ищцата се е позовала на няколко обстоятелства, съставляващи според нея основания за незаконосъобразност на уволнението. Те се свеждат до това, че уволнението е извършено по време на ползван от ищцата отпуск по болест, без мотиви /обяснение/ за причините за прекратяване на правоотношението, при нарушаване правота на защита на ищцата и при ненадлежно връчване на уволнителната заповед. Допълнително ищцата  се е позовала на незаконност на уволнението и поради недействителност на клаузата за изпитване. Доводи в тази насока в исковата молба не се съдържат, но с оглед правното значение на недействителността, съдът счита, че възражението следва да бъде обсъдено.

Както се установи, на 30.08.2018г. ищцата е била назначена на длъжността „медицинска сестра“ с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. С допълнителното споразумение от 01.01.2019г. тя е преназначена на длъжността „акушерка“. Представена е длъжностна характеристика; в нея длъжността, за която тя се отнася, не е изписана със словесното й наименование, а с шифър по НКПД. Видно е, че длъжностната характеристика е за три длъжности; две от тях са тези с шифър 2221 6001 /медицинска сестра/ и шифър 2222 6001 /акушерка/. Следователно на длъжностите „медицинска сестра“ и „акушерка“ при ответника са били възложени напълно идентични трудови функции, каквото е и твърдението на ищцата. Това означава, че сключеното на 01.01.2019г. допълнително споразумение между страните е изменило само наименованието на заеманата от ищцата длъжност, но не и възложените й трудови функции. Допълнителното споразумение е сключено преди изтичане на уговорения с първоначалния трудов договор срок за изпитване и в споразумението не е уговарян друг/нов срок за изпитване. Така, преди изтичане на срока за изпитване страните са променили наименованието на длъжността на ищцата, но уговорката за изпитване на способностите й за изпълнение на съответните възложени й трудови функции, не е променена и е запазила действието си.

При положение, че уговорката за шестмесечен срок за изпитване е постигната на 30.08.2018г. и при отчитане на ползвания от ищцата отпуск по болест в периода 19.02.2019г. – 26.02.2019г. /не се спори/, по правилото на чл.70 ал.4 от КТ крайната дата на изпитателния срок е 08.03.2019г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена преди изтичане на срока за изпитване. Още в исковата молба ищцата признава, че на датата на издаването й – 21.02.2019г., ответникът чрез свой служител е направил опит да й връчи заповедта, но ищцата отказала да я получи. Следователно на 21.02.2019г. волеизявлението на ответника е достигнало до ищцата, отказът за получаването на заповедта от ищцата не препятства прекратителното действие на волеизявлението и то е настъпило преди крайната дата на изпитателния срок.

Изложеното до тук е достатъчно да обоснове извод за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото.

Останалите обстоятелства, на които ищцата в се позовава във въззивната жалба и исковата молба, са ирелевантни за законността на уволнението й.

Когато трудовият договор е сключен със срок за изпитване в полза на работодателя, последният не дължи на работника обяснения и мотиви за прекратяването. В тези случаи работодателят има право да прекрати трудовото правоотношение едностранно, без предупреждение /предизвестие/, във всеки един момент преди изтичане на срока за изпитване - независимо дали работникът/служителят ползва някакъв вид отпуск и независимо от здравословното му състояние. В тази връзка и противно на поддържаното от нея, влошеното здравословно състояние на ищцата, не е правно регламентирана пречка ответникът да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение в уговорения в негова полза срок за изпитване, като й връчи заповедта, обективираща волеизявлението му за прекратяване. Отделно, че евентуално неизпълнение на изискванията на връчване на уволнителната заповед /такова, както се установи не е осъществено/ биха имали значение за настъпване ефекта на уволнението, но не и за неговата законосъобразност.

С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че уволнението на ищцата е законно и искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен. Съответно на това, неоснователен е и искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, в което е останала без работа поради незаконно уволнение. Решението на районния съд, с което предявените неоснователни искове са отхвърлени, е правилно и следва да се потвърди.

При този резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника разходите за водене на делото във всяка инстанция. Те се свеждат до платените от него адвокатски възнаграждения в размер на 360 лева за първата инстанция и 240 лева за въззивната инстанция.

С постановеното от него решение първоинстанционният съд е присъдил на ответника разноските за адвокат в размер на 360 лева. С определение по чл.248 от ГПК молбата на ищцата за изменение на решението в тази част е отхвърлена.

Възраженията в частната жалба на ищцата срещу горния резултат по разноските са неоснователни. На първо място, до приключване на производството пред първата инстанция ищцата не е възразявала за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от другата страна. На следващо място, платеното от ответника адвокатско възнаграждение е под минималното по чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 от НМРАВ, а твърдяното от ищцата затруднено материално положение не е предвидено правно основание за освобождаване от задължението й по чл.78 ал.3 от ГПК.

По тези съображения постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.248 от ГПК също следва да бъде потвърдено.

С въззивното решение ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника платеното от него адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 240 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №757/01.07.2019г. по гр.д.№1458/2019г. на Добричкия районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение №2506/13.09.2019г. по гр.д.№1458/2019г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА Ж.Г.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Център за спешна медицинска помощ“ – гр.Добрич, ул.“Панайот Хитов“№24, сумата 240 лева – платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от датата на обявяването му 29.01.2020г.

   

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.