РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Смолян, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440100233 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 З*, вр. с чл.187 З* и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила искова молба от К. Щ. К., с ЕГН:
********** от гр.Смолян с предявени осъдителни искове срещу * „*“ при * -
гр. *, с адрес: гр. *, ул. „*, представлявана от * * * *, по които претендира
ответникът да му заплати: 1) сумата от 2 000,00 лева - главница,
представляваща дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
положения от ищеца и незаплатен нощен труд при сумирано изчисляване на
работното време за периода 03.02.2022 г. до 03.02.2025 г., получена в резултат
на преизчисляване на положените часове нощен труд, е коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда до датата на окончателното плащане на задължението.; 2) 250,00
лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху
претендираната главница, считано от първо число от месеца, следващ
тримесечния период, за който се дължи съответното допълнително
възнаграждение до датата на предявяване на иска.
По искане на ищеца в с.з. съдът по реда на ч.214 ГПК допусна
изменение на предявените искове под формата на увеличение на размера им,
1
съгласно което претенцията по главния иск е в размер на 3085,95лв., а по
аксесорния- в размер на 521,10лв.
Ищецът твърди, че е държавен служител в * – * в група „*“ на РС „*“ -
Смолян при * * - * * и полага труд на смени.
Сочи, че предвид характера на заеманата длъжност, полагал труд на
смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумарно отчитане
на работното време на тримесечие. Всяка от смените е с продължителност от
12 часа, като е полаган труд и през нощта (22.00 часа - 06.00 часа). За времето
от 03.02.2022 г. до 03.02.2025 г. положил нощен труд, който при
преизчисляването му с коефициент 1,143 формира разлика между изплатеното
на ищеца възнаграждение и дължимото му такова вследствие положения
нощен труд.
Ищецът излага, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от З*, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители в * се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3 З* е
предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен
извънреден труд, какъвто труд съгл. чл. 179, ал. 1 от З* полага той. Според
нормата на чл. 187, ал. 9 от З* редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесният период се сочи, че са действали Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011 г.
обн. В ДВ бр. 60/29.07.2022 г., в сила от 22.07.2022 г. и действаща към
момента, издавани от министъра на вътрешните работи, и същите уреждат
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи. Преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., обн. В ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г., обн. В ДВ бр. 40/02.06.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г., обн. В ДВ, бр.
69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.06.2015 г. Според ищеца
текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016 г., 2015 г. и
2
2014 г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.
Същото е предвидено и в наредбите от 2020 г.
Ищецът излага, че в разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общия
брой часове положен труд между 22:00 ч. и 6:00 ч. за отчетния период се
умножават по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В последвалите тази наредба нормативни актове -
последните 4 наредби, такава изрична норма липсва. Според съдебната
практика, липсата на такава норма не следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в * часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в *,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата в която в чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Ищецът счита, че при
наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в
* по чл. 142, ал. 1, т. 1 от З* и предвид изричната разпоредба на чл.179, ал.1 от
ЗВМР, предвиждаща, че на държание служители се изплашат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. за полагане
на труд на официални празници и за времето на разположение, както и
препращането на чл. 188, ал. 2 от З* към КТ, следва субсидирано да се
приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място, т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Намира, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в
3
дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121 з - 407 от 11
август 2014 г. е нормата на субсидирано приложимата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 188 ал.2 от З* „Държавните служители,
които полагат труд ва времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда", т.е. по силата на тази препратка за
неуредените въпроси на нощния труд в З* не само е допустимо, но
задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ.
Счита, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за
нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от
ЗДСл и чл.261 от КТ.
В исковата молба се твърди, че отчитането на положения труд от
ищеца става сумирано чрез съответните протоколи, изготвени от *Смолян за
всяко тримесечие. Сочи се, че през исковия период, ищецът е положил над 1
200 нощен труд, който при преизчисляването му е коефициент 1.143 е над 1
716 часа дневен труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в
часове дневен труд се явява разлика в часове положен допълнителен труд,
който не е заплатен. В рамките на исковия период има отработен нощен труд и
през официални празници, които се равняват на два часа допълнителен труд,
подлежащ на плащане на 200%. Според ищеца при изчисляването на
положения нощен труд, съгласно часовите ставки за времето на полагането
му, се получава сумата от 2 000,00 лв. неизплатено възнаграждение.
Счита, че неизпълнението от страна на ответника-работодател на
задължението му за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд чрез приравняването му е посочения коефициент 1.143, го поставя
в забава, за което дължи законна лихва в размер на 250,00 лв.
От ответника * „*“ - *, е постъпил отговор на исковата молба по реда
на чл.131 ГПК, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни.
Според * „*“ – * не е е спорно, че през процесния период ищецът е
бил в служебно правоотношение с него, възникнало на основание Закона за
министерството на вътрешните работи (З*) и е заемал длъжност — старши
пожарникар в група „*“ към * - Смолян при * - *.
4
Счита, че исковете са предявени с твърдения в противоречие с
относимите норми в З* и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2023 г. по Тълкувателно дело №
1/2020 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния
касационен съд, както и на установената съдебна практика на ВКС, като ги
оспорва, както по основание, така и по размер.
Сочи, че ищецът полага труд на смени, като всяка от работните смени
е с продължителност от по 24 часа, съобразена с утвърдени работни графици.
Работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24-часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Според него приложими към настоящия правен спор са действащи
нормативни актове за исковият период и датата на завеждане на исковата
претенция, които имат пряка връзка със статута на служителя и неговото
правоотношение с работодателя, а именно - Закона за министерството на
вътрешните работи (З*) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от З*.
В отговора се излага, че действително чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режим на дежурство, времете за отдих и почивките
на държавните служители в * е било предвидено при сумиране и отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00
часа да се умножават по 0,143, като полученото число се сумира с общият
брой отработени часове за отчетният период, но тази наредба е неотносима за
процесният период. Твърди се обаче, че същата е отменена с Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в *, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС
по адм.д.№5450/2016 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
5
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в *.
Според ответника чл. 3, ал.2 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. гласи: За
държавните служители в * е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Следователно според него положеният нощен
труд в рамките на установеното работно време на служителя се заплаща като
нощен труд по силата на закона и подзаконовият нормативен акт, в размер
определен със заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл.
179, ал.2 от З*.
Ответникът сочи, че в настоящия случай не е спорно и видно от
представената служебна бележка, издадена от * - Смолян, ищецът е държавен
служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от З*. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от З* - статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с
този закон. Твърди, че организацията на работното време на служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 от З* се урежда с Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. по
законова делегация и е недопустимо с прилагането на общите правила,
установени по Кодекса на труда и НСОРЗ същата да се пренебрегва. Според
него всички документи свързани с организацията и начина на отчитане на
работното време, протоколи и графици се изготвят и отчитат съобразно
посочената наредба и правилата установени в нея, включително по отношение
на заплащането на нощният труд, като е недопустимо прилагане по аналогия
на други нормативни актове, при своеобразното превратно тълкуване на
волята на законодателя, сторено с предявената претенция.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от З*
предвижда следното, съгласно която нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в * е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Сочи, че в разпоредбата на чл.
187 ат. 4 от З* е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. В тази
връзка намира за неоснователни доводите в исковата молба за празнота в
нормативната уредба на закона и подзаконовите нормативни актове,
6
действали през периода, но на практика такава празнота и основание за
субсидиарно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не е налице.
* „*“ – * припомня постановеното Тълкувателно решение 1/2020 от
15.03.2023 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховен
касационен съд, с което е решено, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/в частност разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
същата наредба и следва да се прилагат разпоредбите на специалният Закон за
министерство на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Сочи, че в решението се приема, че З* не
съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в *, изразено в брой часове, като 8 часа дневно означава 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага и в хипотезата на времето от 22 часа до 6.00 часа и
при съпоставка с нормите на Кодекса на труда и се потвърждава, че
разпоредбите на З* установяват по-голяма продължителност на работното
време на нощният труд на служителите на * в сравнение с тази на работниците
н служителите по трудово правоотношение.
Отбелязва, че разпоредбата на чл. 188, ал.2 от З*, съгласно която
държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч.
се ползват със специална закрила по КТ -тази по чл. 140, ал.З и по чл.140а от
КТ не е пряко законодателно указание за съответно приложение разпоредбите
на КТ спрямо служителите на * със статут по специалният закон и такова
препращане е допустимо, само ако е предвидено в З*. Ответникът счита, че
специалният закон не съдържа това генерално правило, което да препраща за
всички неуредени хипотези към Кодекса на труда. Случаите по З* и по КТ не
са сходни. Трудовото правоотношение в общите случаи е насочено към
изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за
осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения, те са
различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ според ответника към
въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на
законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената
в чл. 187, ал. 1 З* воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“,
7
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага -
през деня или през нощта. При разработването и приемането на З*,
законодателя е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на *
се компенсира със съответните механизми - заплащане на нощният труд,
допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал.1, т. 1 З*, по -
голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 З*/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ат. 1 З*/, по -
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ат. 6, 7 и 8 З*/,
липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по -
благоприятни, условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др. За
сравнение тези по ЗДСл и КТ, за които е приложим З* не разполагат с горните
механизми по вид и/или обем в соченият обхват.
Неоснователно и необосновано ответникът намира и твърдението на
ищеца за поставянето му в неравностойно положение спрямо работещите по
трудово правоотношение по КТ и държавни служители по ЗДСл полагащи
нощен труд. Излага, че прилагането на З* в точния му смисъл и съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т.д. №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в
публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях
труд и не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС
по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Различната
регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от държавните
служители на * и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение,
сама по себе си не води до извод за наличие на дискриминация на субектите на
служебните правоотношения, регламентирани в специалния З*.
Ответникът сочи, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа конкретно
изискване за по-малка продължителност на нощният труд, като Директивата е
приложима и не въвежда изискване нормалната продължителност на труда
през нощта да е по - кратка от продължителността на труда през деня, то не се
налага на националната правна система да урежда, че нормалната
продължителност на нощният труд за работниците от публичния сектор като
8
полицаи и пожарникари да е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност през деня.
В отговора на исковата молба се навеждат и доводи за
неоснователност на претенцията за лихви, доколкото тя има аксесорен
характер.
В с.з. ищецът, редовно призовани, не се явява. От негово име исковете
поддържа пълномощникът му адв.Р..
От името на ответника, редовно призован, се явява гл.юрисконсулт *,
който навежда доводи за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото е безспорно, че в периода от 03.02.2025г. до 030.11.2024г
ищецът работил по служебно правоотношение по З* като * в група „*“ на РС
„*“ - Смолян при * * - * * и полагал труд на смени, че изпълнявал служебните
си задължения на смени, всяка една с продължителност от 24 часа, съгласно
утвърдени месечни графици и протоколи, както и че е полагал нощен труд за
периода 03.02.2022г. до 03.02.2025г. по утвърдени графици за отчитане, на
които са били съставени протоколи, които са били предоставени на вещото
лице и съобразени при изготвяне на експертизата.
От коригираното заключение по назначената ССчЕ, изготвено от
вещото лице Н.Ч., което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните, се установява, че за процесния период
ищецът е положил общо 1 645 ч. нощен труд. Положените часове нощен труд
за периода не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите
възнаграждения с коефициент 1,143.Съгласно методологията по Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен
труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При
направените изчисления, положените общо 1 645 часа нощен труд приравнени
към дневни часове са общо в размер на 1881 часа. Общата сума на
неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд,
изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 % надбавка за
периода от 03.02.2022 г. до 03.02.2025 г. е в размер на 3085,95 лв. Законната
лихва върху дължимата сума за извънреден труд е подробно описана в таблица
9
Приложение 1, като общата сума е в размер на 521,10 лева.Съгласно чл.178
ал.1 т.3 З* към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според чл. 187 ал.1-5 З* нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в * е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага
между 22,00 и 6,00 ч. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по
изключение. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. За държавните
служители в *, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява
ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват
служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 КТ урежда различна нормална
продължителност на нощния труд на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица - до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
По делото не се спори, че ищецът и полагал труд на смени с
продължителност от 24 часа, за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, при
сумирано отчитане на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни
графици.
Спорния въпрос по делото е за изчислението на положения нощен
труд от ищеца на смени по реда на З*, при липса на изрична нормативна
уредба в З*, приложим ли е чл.9, ал.2 НСОРЗ за приезчисление на нощния
труд в дневен с коефициент 1,143.
Съгласно ал.10 на чл.187 от З* редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
10
Съгласно чл.2 ал.3 от Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за
държавните служители в * е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Раздел V урежда отчитане и документиране
на работното време, времето на разположение, както и на положен труд извън
редовното работно време, между 22,00 и 6,00 ч. и на официални празници.
Съгласно чл. 21 ал.1-3 работното време на държавните служители, работещи
на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни - подневно. Часовете
положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове
за месеца, в който са положени. Работното време на държавните служители,
работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен
период. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за
служители, работещи на ненормиран работен ден.
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016
г. не уреждат преизчисляване на нощния труд в дневен, така както е бил
уреден въпросът с Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., (отм. бр. 60 от
2.08.2016 г.), в чл. 31, ал.1-2 от която се сочи, че отработеното време между
22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол (приложение № 5). При сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Поради липса на изрична регламентация в специалния закон, ищецът
основава иска на приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която предвижда преизчисляване на
положения нощен труд, с коефициент 1,143.
Ищецът е държавен служител и съгласно чл.50а, ал.2 ЗДСл спрямо
него се предвижда приложение на Кодекса на труда само относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд.
Съгласно чл. 187а З* полагането на извънреден труд се разрешава до
25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията по
чл.187 ал.8 при бедствия и други извънредни ситуации. По изключение се
разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8
само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки
11
конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 9. Редът за полагане,
компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187,
ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10. Положеният извънреден
труд по реда на ал. 1 и 2 се компенсира с възнаграждение за извънреден труд и
се заплаща по реда на чл. 187, ал. 7. Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.
Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Предвид противоречива съдебна практика по въпроса дали е
приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк.дело №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Относимо към казуса е решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по
дело № С262/20 по преюдициално запитване от Районен съд - гр. Луковит
относно тълкуването на чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ное*и 2003 г. относно някои аспекти
на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от Хартата
на основните права на ЕС, което постановява, че член 8 и член 12, буква а) от
Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че минималната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня и че при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или други
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях труд. С решението Съда на ЕС постановява още, че членове
12
20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената
в законодателството на държава - членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
По преюдициално запитване на Окръжен съд Смолян е образувано
дело С- 435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024 г. Съдът на
Европейския съюз дава следните отговори: Член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ное*и 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група
работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по
охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Член 12, буква
а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна
национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим
с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в
третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.
В решението си съдът на ЕС припомня, че принципът на предимство
на правото на Съюза, който закрепва върховенството на правото на Съюза над
правото на държавите членки, задължава всички органи на държавите членки
да осигурят пълното действие на различните норми на правото на Съюза, в
частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да
могат да са пречка за това (вж. в този смисъл решение от 21 деке*и 2021 г.,
Euro Вох Promotion и др., С-357/19, С-379/19, С-547/19, С-811/19 и С-840/19,
ЕU С:2021:1034, т. 245 и 251).
13
Изтъква се, че принципът за съответстващо тълкуване изисква
националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат
предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното
методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната
директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от
нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-
специално задължение за националните юрисдикции при необходимост да
изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на
националното право, което е несъвместимо с целите на директива.
Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че
е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в
съответствие с правото на Съюза, единствено поради факта че тази
разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл или е
прилагана по такъв начин от компетентните национални органи (решение от
24 юни 2019 г., Рoplawski, С-573/17, ЕU С:2019:530, т. 79).
Сочи се, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и
би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право
във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел.
С оглед решението на СЕС и като съобрази практиката на Окръжен
съд Смолян (решение №1/02.01.2025 г. по ВГД№293 по описа за 2023 г.,
решение №60/28.02.2025 г. по ВГД№330 по опса за 2023 г.), съдът намира, че в
случая за целия исков период трябва да се използва методиката на чл.9, ал.2
НСОРЗ.
Разпоредбите на чл.187, ал.1, изр.2 и ал.4 З*, Наредба № 8121з-1353
от 15.12.2020 г. и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
14
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от З* не следва да се прилагат. Не намират приложение и
разрешенията на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Те се явяват несъвместими с правото на ЕС, тъй като поставят в
различно и по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите -
държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от З*, работещи на смени и полагащи
нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от
З*, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо
полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика в
положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от
допустима от закона цел.
Ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от З*, а
именно: „държавни служители - полицейски органи и органи по *“. Работи на
12-часови и 24-часови смени, поради което и съгласно чл.187, ал.3 от З*
работното му време се изчислява сумирано за тримесечен период.
В числото на държавните служители по същата точка 1 на ал.1 от
чл.142 З*, има голям брой служители, които обаче не работят на смени и не
полагат нощен труд. За тях при предходната редакцията на чл.187 е
предвидено, че се установява ненормиран работен ден, като са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време; работното им време се изчислява в работни дни-
подневно. Според настоящата редакция на същия член, ал.5, за държавните
служители в *, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява
подневно отчитане на работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от наредбата от
22.07.2022 г., за тях се установява работно време от 8,30 до 17,30 ч. с един час
обедна почивка.
В същото положение са и служителите към * „Охрана“ към
Министъра на правосъдието, чиято уредба е в чл.391-394 от ЗСВ, в
Правилника за устройството и дейността на * "Охрана", издаден от
Министъра на правосъдието, както и в З* - чл. 393, ал.2 от ЗСВ разпорежда,
че, по отношение на личния състав на * "Охрана", се прилагат разпоредбите
на част трета, глави седма - дванадесета от З*. В Глава Седма са например
Раздел Шести, уреждащ „Възнаграждения, материално и социално
15
осигуряване на служителите на *“ от чл.176 до чл.186а включително, както и
Раздел Седми - “Работно време и отпуски“ от чл.187 до чл.190 от З*.
В същото положение се намират и служителите в * „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните и служби, чиято уредба е в ЗИНЗС, в
Правилника за приложението му и в З* - в чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е предвидено,
че за държавните служители по ал. 1, т. 1/ държавни служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража/ се прилагат разпоредбите относно
държавната служба в З*, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2
и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а,
чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и чл.234, чл.238 от З* и чл.69
от КСО обаче се ползват от всички държавни служители по точка 1 на чл.142,
ал.1 от З*, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на
смени. Примерно изброените в ТР № 1/15.03.2023 г. придобивки:
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 З*/, по-
голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 З*/ и др., се ползват не
само от работещите на смени и полагащи нощен труд полицаи и пожарникари,
а и от всички останали държавни служители по т.1 на чл.142, ал.1 З*,
включително и от онези служители по същата т.1., които не са работили на
смени и не са полагали нощен труд.
Следва да се отбележи, че в ал.5 на чл.187 З* в редакцията му преди
изменението от 11.07.2020 г. се прави известно разграничение между
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 З*, които работят на смени, и тези
по същата точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е по
отношение компенсирането на извънредния труд - „Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.“
Съгласно чл.142, ал.4 от З*, част от горните придобивки се ползват и
от държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 З* - придобивките по чл.181,
ал.3, чл.182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1- частично, както е уредено в
16
ал.2, чл.191 и чл.233 З*, както и чл.184 З*, а някои - от всички служители на *,
включително работещите по трудово правоотношение - напр. придобивките по
чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и ал.3, чл.182, чл.184, чл.185, ал.1, чл.186а,
чл.191, чл.233, чл.238.
В т.51 от Решението по дело С-262/20 е прието, че „... По- конкретно,
когато определят необходимото равнище на защита на здравето и
безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки
трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в
полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.“
Описаните придобивки не могат да бъдат определени като
„компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла,
посочен в т.51 от решението на СЕС по същото дело С-262/20 - те не са
насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността
на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
Както вече се посочи, след отмяната на наредбата от 2014 г., която
позволява преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, не
са предвидени придобивки, които не са съществували дотогава и които
същевременно да са създадени именно с цел по друг начин да компенсират
полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари.
От друга страна, лицата, работещи по трудово правоотношение в
частния сектор не разполагат с тези придобивки. Това обаче е по причина, че
не са натоварени да изпълняват дейности, които са от особена важност за
обществото, каквито са описаните чл.2 З*, а не защото придобивките по З*
компенсират точно нощния труд.
В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 З*,
работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от
неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка
1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл.2 от
17
З* - на защитници на правата и свободите на гражданите и обществения ред и
сигурност.
Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия ищец, не
могат да се възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се
ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не се полагат
придобивките по З*, но защото не са натоварени с особените функции и
ограничения по З*.
Всъщност към момента не се открива друг начин да се овъзмезди
адекватно тежестта именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като
него полицаи и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд,
освен прилагането на методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което обаче законът и
тълкувателното решение забраняват.
Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ се явява в изпълнение на
предвиденото в член 12, буква а) от директивата задължение да се
предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен
труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита.
Така, при положение, че е налице празнота в предходната редакция на
З*/чл.187, ал.1 и 3 и наредбите/; че не следва да се прилагат изречение второ
на ал. 1 и ал. 4 на чл. 187 от З*, /а също и чл.187, ал.1 и 3 З* от предходната
редакция - ако се приеме, че няма празнота и уреждат еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта/ и съответно
посочените по-горе чл. 22, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от наредбите от 2020 г. и 2022 г,
заради несъвместимостта им с правото на Съюза, националният съд следва да
приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, и преизчисляването на възнаграждението за
положения от ищеца труд през нощта през целия исков период да стане с
прилагане на коефициент 1,143.
Ако се приложи ТР № 1/15.03.2023 г. на ВКС, полицаите и
пожарникарите - държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от З*, работещи на
смени и полагащи нощен труд биха били поставени в по-неблагоприятно
положение, както спрямо държавни служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от
З*, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо
полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика в
положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от
18
допустима от закона цел.
Гореизложеното обосновава основателност на предявените искове.
С оглед изхода на делото на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в
размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор
за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5
ГПК на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението на ищцовия
адвокат- пълномощник. Делото се отличава с правна сложност, доколкото от
процесуалния представител на ищеца и направен анализ на редица решения
на СЕС. На оснчл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Смолян ДТ върху двата иска в
размер на 173,44 лв. и разноските за експертиза -150лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА * „*”- * гр.*, ул.”*” №*, представлявана от ** *, да заплати
на К. Щ. К. ЕГН: ********** с адрес гр.Смолян, ул.*, сумата от 3085,95 лв.,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за периода 03.02.2022г. до 03.02.2025г, получени в
резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, сумата от 521,10 лв., представляваща мораторна лихва за забава,
считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се
дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-04.02.2025г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
04.02.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА * „*”- * гр.*, ул.”*” №*, представлявана от директора * *,
да заплати на К. Щ. К. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА * „*”- * гр.*, ул.”*” №*, представлявана от директора * *,
да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените искове в размер на 173,44
лв., както и разноски за експертиза в размер на 150,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
19
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
20