№ 150
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110101956 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл.210, ал.3, вр. чл.203, ал.1, вр. чл. 206,
ал. 1 КТ.
Ищецът СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД моли за осъджането
на ответника К. М. Ч. да му плати на осн. чл.210, ал.3, вр. чл.203, ал.1, вр. чл.
206, ал. 1 КТ сумата от 1614,14 лв., претендирана като представляваща
обезщетение за имуществени вреди, които ищецът е причинил на 1.11.2021 г.
при изпълнение на трудовите си задължения по трудов договор №18/9.9.2019
г. – виновно предизвиканото от него ПТП между управлявА.я от него
тролейбус „SKODA 27 Tr Solaris“ с инв. № **** и неустановен по делото
паркиран автомобил, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба - 14.01.2022 г., изплащане на сумата и на осн. чл.78, ал.1 ГПК –
обезщетение за направените по делото разноски. Ищецът твърди, че
ответникът е управлявал тролейбуса на посочената дата, причинил е ПТП, в
резултат на което предното стъкло на тролейбуса се е счупило, което е
признато от ответника пред служители на дружеството и писмено е заявено в
негов доклад, както и протокол за констатиране на повредата.
Ответникът К. М. Ч. оспорва иска по основА.е и размер. Отрича да е
причинил твърдяната от ищеца повреда на тролейбуса, както й направеното от
него извънсъдебно признА.е в обратния смисъл. Допуска различни възможни
1
други хипотези за счупване на стъклото – хвръкнало камъче, принизяване на
повредата от други шофьори при управлението на същия тролейбус. Счита, че
зап. за ангажиране на имуществената отговорност на ищеца е нищожна
поради неизпълнение на вътрешни съгласувателни процедури в дружеството.
Съдът като прецени събрА.те по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е, че на 9.9.2019 г. стрА.те са сключили трудов договор (л. 7
от делото), с който ищецът се е задължил и е работил в предприятието на
ответника на длъжност „шофьор, съчленен автобус“ (с код по НКПД 8331
2004), срещу задължението на ответника да му плаща трудово
възнаграждение. Със заповед №68/23.3.2021 г. основното трудово
възнаграждение на ищеца е увеличено на 1391,50 лв. С трудовия договор
стрА.те са се съгласили ищецът да получава допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година
трудов стаж и професионален опит. Трудовият му стаж и професионалния му
опит към 1.11.2021 г. е в размер на 20 г. и 6 месеца, тоест договореното
трудово възнаграждение към този момент е в размер на 1391,50 лв. основна
заплата и 12 % (което се равнява на 20 х 0,6 %) допълнително
възнаграждение, т.е. 166,98 лв. – общо 1558,48 лв.
На 2.11.2021 г. е сключено допълнително споразумение 214/15.11.2021 г.
(л. 25) към трудовия договор, с което със задна дата - считано от 1.11.2021 г.,
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит се заплаща в размер на 16 %.
От приетите по делото Доклад от ответника от 1.11.2021 г., който е
подписан от последния (л.13), GPS извадка от 1.11.2021 за маршрута на
управляван от него тролейбус, пътен лист от 1.11.2021 г. (л.16) – също
подписан от ответника, длъжностна характеристика (л.17), протокол
№221/1.11.2021 г. за нанесени щети – също подписан от ответника и от
показА.ята на разпитА.я по делото свидетел П.Г. (л.99 гръб и 100) се
установява, че на 1.11.2021 г. ищецът е управлявал тролейбус №**** при
извършване на маневра – завой наляво, предизвиква е ПТП с паркиран
автомобил, в резултат на което от съприкосновението между двете пътни
превозни средства се счупва предното стъкло на тролейбуса, в дясната му
част. По делото не се установява водачът на тролейбуса да е сигнализирал
2
контролните оргА. за предизвиканото от него пътно транспортно
произшествие. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника, че
произшествието се установява единствено от направеното от него
извънсъдебно признА.е, от което той се отрича. ПризнА.ето на неизгодни за
страната факти е годно доказателствено средство и следва да се цени, особено
в случай че кореспондира с останалия доказателствен материал, както е в
процесния случай.
ПризнА.ето на ответника в настоящия случай за мехА.зма на
причиняване на повредата на тролейбуса, което е обективирано в доклад от
него и в няколко констативни протоколи, които са подписА. от ответника,
съответства на и на показА.ята на свидетеля П.Г., на които съдът се доверява
поради съответствието им с останалия доказателствен материал. От тях се
установява, че ответникът сам е заявил пред свидетеля за настъпване на
произшествието, причиняването на вредата и е попълнил съответните
документи за задвижване на фирмената процедура за ремонт на щетата.
Връзката между доказателствените източници, които еднопосочно
разкриват именно ответника като извършител на деликта се установява и от
приетата по дело нарядната книга за процесната дата - 01.11.2021 г., от която
личи, че водач сл. № *****, а именно – ответникът К. Ч., е определен за
оперативен резерв на тролейбус с инв. № **** от 08:00 ч. до 16:00 ч. Приети
са и преписи от книга за инструктаж на работното място, периодичен и
извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана (л. 82-84), както и книга за ежедневен инструктаж на работното място
(л. 85-86), картон за текущ ремонт от 01.11.2021 г. (л. 72 от делото), протокол
за приемане след монтаж от 03.11.2021 г. (л. 73 от делото) и ремонтна книга (л.
89-92) с данни, че на 01.11.2021 г. има счупено предно стъкло на тролейбус с
инв. № ****.
От длъжностна характеристика за заеманата от ответника длъжност (л.
17) се установява, че според т. 3 от същата „Преди излизане на тролейбуса от
депо шофьорът получава от дежурния диспечер заверен пътен лист, проверява
външната и вътрешна хигиена на тролейбус и маршрутните табели; проверява
изправността на сигналната система, осветлението и отоплението (през
зимата), на спирачните системи и токоприемника. За открити неизправности е
длъжен да съобщи писмено на дежурен депо и да изпълни указА.ята му“; т. 4 -
3
„Да движи тролейбуса съгласно изисквА.ята на ЗДП, ППЗДП и указА.ята на
ЦКК и други оторизирА. оргА. на движението“; т. 6: „Да попълва редовно
пътния лист“; т. 10: „При управлението на тролейбуса на линия шофьорът
носи отговорност за безопасността на пътниците и други участници в
движението и целостта и изправността на поверения му тролейбус“; т. 11:
„След прибиране от работа на линия: предоставя попълнен пътен лист на
дежурния диспечер; отбелязва евентуални неизправности в ремонтната книга
и предава тролейбуса за ремонт; ако е изправен – го паркира по указА.е на
дежурния диспечер и го застопорява с мехА.чната спирачка; сваля
токопрекъсвача и продухва въздушната инсталация. При прибиране на
тролейбус от линия поради авария, шофьорът е длъжен да остане на
разположение до отстраняване на повредата или предоставяне на друг
тролейбус“.
Според т. 3 от длъжностната характеристика, посочена по-горе, „преди
излизане на тролейбуса от депо шофьорът получава от дежурния диспечер
заверен пътен лист […], като за открити неизправности е длъжен да съобщи
писмено на дежурен депо и да изпълни указА.ята му“. Видно от пътния лист
на 01.11.2021 г. (л. 16 от делото) К. Ч. се е подписал, че приема тролейбуса
технически изправен. Също така е вписано, че е направен курс от 12:30 ч. до
13:30 ч., след което от 13:30 ч. до края на смяната в 16:00 ч. Ч. е бил
оперативен резерв, което по изяснената от свид.П.Г. терминология в
предприятието на ответното дружество означава, че е стоял на разположение
и при необходимост му се възлага да покрие необезпечена линия от
маршрутите на Столичния електротранспорт.
Всичко това опровергава възражението на ответника за възможен друг -
различен от описвА.я от ищеца и видим от приетите по делото доказателства,
мехА.зъм за повредата на тролейбуса.
Със заповед № 275/12.11.2021 г. (л. 20), връчена на ищеца на 23.11.2021
г., се търси огрА.чена имуществена отговорност на служителя в размер на
договореното трудово възнаграждение на осн. чл.203, ал. 1 и ал. 3 КТ, чл. 205
КТ, чл. 206, ал. 1 КТ и чл. 210 от КТ. Същата е издадена от законния
представител на ищцовото дружество в съответствие с вътрешните правила на
същото, обективирА. в Заповед №1295/10.11.2008 г. на изпълнителния
директор на „Столичен електротранспорт“ ЕАД. Възражението на ответника
4
за нищожност на тази заповед са неоснователни освен поради
обстоятелството, че няма факт по чл.26 ЗЗД, който да сочи нищожност на това
изявление на работодателя, и по ради това, че сочената от ответника
съгласувателна процедура касае ангажиране на дисциплинарната отговорност
на работниците по чл. 188, т. 1 и т. 2 от КТ, а не имуществената им
отговорност, какъвто е процесният случай. С издадената от изпълнителния
директор Заповед № 1295/10.11.2008 г. (л. 26-27 от делото) е уреден в
специален раздел реда за осъществяването на огрА.чена имуществена
отговорност в дружеството, а именно – в раздел V от заповедта, а не ІV, към
който се е ориентирал ответникът.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (л. 105-107) се
установява, че съгласно фактура № 11289/03.11.2021 г. (л. 10), издадена от
Български автостькла ООД – дружеството извършило ремонта на тролейбуса,
цената за ремонта на тролейбуса е в размер на 1780,00 лв. без ДДС (или
2136,00 лв. с вкл. ДДС, която е платена от ищеца на 22.12.2021 г. В
счетоводството на ищеца не е осчетоводено погасяване на задължението на
ищеца за обезщетяване на процесната вреда.
При така установената фактически обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Искът е с правно основА.е по чл.203, ал.1, вр. чл.206, ал.1, вр. чл.210,
ал.3 КТ. Според чл.203, ал.1 КТ работникът или случителят отговаря
имуществено съобразно правилата на Глава десета от КТ за вредата която е
причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения. Съгласно чл.206, ал.1 КТ За вреда, причинена на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не
повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Според чл.210, ал.3
КТ ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на
заповедта оспори писмено основА.ето или размера на отговорността,
работодателят може да предяви срещу него иск пред съда (според следващата
алинея – ако не оспори – работодателят може да удържи обезщетението от
трудовото му възнаграждение, но в случая ответникът е възразил писмено).
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
трудовия договор (в случая е безспорен), задължението на деянието на
5
ответника-работник при или по повод изпълнението на трудовите му
задължения, причиняването на имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, причинната връзка между деянието и вредите; размерът на
договореното трудово възнаграждение на ответника към датата на
причиняването на вредите; връчване на заповедта за ангажиране на
имуществената отговорност в преклузивните срокове по чл. 210, ал. 2 КТ.
Искът е обусловен още и от доказване от страна на ответника на твърдените
правоизключващи факти – причиняването на повредите от трето лице.
В настоящия случай не се спори, че заповедта на работодателя, с която е
определено основА.ето и размера на отговорността на работника е издадена в
преклузивните срокове по чл. 210, ал. 2 КТ - едномесечен срок от откриване
на вредата (считано от доклада и постъпилите документи за ремонт на щетата)
и не по-късно от една година от причиняването . Срещу възраженията на
ответника за нищожност на тази заповед вече се изложиха доводи по-горе и
тук може да се допълни, че те се основават на неправилната оценка на тези
заповеди като административни актове вместо като частноправни актове на
работодателя.
Според нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвА.я товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“. Съответно шофьорът на тролейбуса е бил длъжен да прецени
пътната обстановка и да изпълни предприетата маневра със съобразена
скорост, имайки предвид, че навлиза в насрещното платно, където може да
има кола и вследствие на това да не засегне паркирА.те отстрА. на пътя
автомобили. В т. 4 от длъжностната характеристика на шофьора пише, че той
е длъжен „да движи тролейбуса съгласно изисквА.ята на ЗДП, ППЗДП и
указА.ята на ЦКК и други оторизирА. оргА. на движението“. Нарушението на
трудовите задължения е било извършено при форма на вина непредпазливост.
Анализът на доказателствата сочи, че ищецът доказа фактите в негова
доказателствена тежест с изключение на иска по размер. Съгласно цитирА.те
6
текстове от КТ, размерът на обезщетението се равнява на по-ниския размер
между цената за отстраняване на повредите и размера на договореното
трудово възнаграждение. В случая повредите по тролейбуса са с по-висок
размер, поради което следва да се вземе предвид размерът на трудовото
възнаграждение. Определящо за размера на обезщетението по чл.206, ал.1 КТ
е договореното месечно трудово възнаграждение към датата на изискуемостта
на обезщетението за деликта, а това е датата на причиняването му – 1.11.2021
г. Затова увеличението на трудовото възнаграждение след тази дата – на
2.11.2021 г., не следва да се отразява на размера на дължимото обезщетение по
чл.203, ал.1 вр. чл.206, ал.1 КТ, макар и да е уговорено със задна дата. Това
налага да се вземе предвид размерът на договореното трудово възнаграждение
към 1.11.2021 г. в размер на 1558,48 лв., а не договорения на 2.11.2021 г.
размер от 1614,14 лв.
Възраженията на ответника са неоснователни. Отричането на ответника
от направените извънсъдебни признА.я не изключва възможността да се
ползват като годно доказателствено средство, особено когато кореспондира с
останалия доказателствен материал, както е в настоящия случай. Съдебната
практика на ВКС - Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., г. к.,
III г. о. на ВКС, сочи че „ПризнА.ето представлява обяснение на страна по
делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа
неизгодни за нея факти. ПризнА.ето на неизгодни за страната факти може да
се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето
лице. Когато не е направено пред съда разглеждащ спора, признА.ето е
извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно
доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при
решаването на спора. Извънсъдебното признА.е може да бъде доказано или
със свидетелски показА.я, или с документа, който го материализира. На такова
доказано извънсъдебно признА.е на неизгодни за страната по спора факти, не
може да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, дадени по чл.
114 ГПК (отм.), респ. чл. 172 ГПК, които съдържат изгодни за нея факти и
същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения“.
Твърденията на ответника, че вредата е възможно да е причинена от
другиго или по случаен начин, изключваща небрежността на ответника, не се
подкрепят от събрА.те по делото доказателства. Деянието на ответника, което
от обективна страна е довело до причиняването на имуществени вреди за
7
ответника има за последица и презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, според която
вината под формата на небрежност се предполага. Презумпцията размества
доказателствената тежест, поради което именно ответникът носи тежестта да
докаже възраженията си, че не е предизвикал деликта поради небрежност
(чл.154, ал.2 ГПК).
Предвид изложеното, съдът приема, че искът е частично основателен –
до основателен и до доказА.я размер от 1558,48 лв., в която част следва да
бъде уважен, съответно - отхвърлен за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 1614,14 лв.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска – 96,55 % от 664,56
лв., т.е. 641,63 лв.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е задължен да плати на ответника
обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска. В процесния случай обаче по делото не са представени
доказателства договореното с договора за правна защита и съдействие
адвокатско възнаграждение да е платено, което съгласно тълкувателната
съдебна практика е необходима предпоставка за ангажиране отговорността на
насрещната страна за разноските.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на ответника К. М. Ч. с ЕГН ********** с адрес в гр.София,
ж.к.БА.шора, бл.26, вх.А, ет.2, ап.6 и съдебен адрес в гр.София, ул.Три уши 1,
чрез адв.Г. Ч. от САК с тел. ********** и съдебен адрес в гр.София, да плати
ищеца СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ ЕАД с ЕИК ********* и адрес в
гр.София ул. Подп. Калитин №30 следните суми:
на осн. чл.203, ал.1, вр. чл.206, ал.1, вр. чл.210, ал.3 КТ – 1558,48 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, които ищецът е
причинил на 1.11.2021 г. при изпълнение на трудовите си задължения по
трудов договор №18/9.9.2019 г. – виновно предизвиканото от него ПТП между
управлявА.я от него тролейбус „SKODA 27 Tr Solaris“ с инв. № **** и
8
неустановен по делото паркиран автомобил, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 14.01.2022 г., изплащане на сумата и
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 641,63 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването й на стрА.те.
Преписи от решението да се връчат на стрА.те на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9