РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100508723 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20009476 от 12.01.2021 г., постановено по гр.д. № 63656/2019 г.
на СРС, ГО, 26 състав, е признато за установено по предявените от „Т. С.“ ЕАД срещу
Г. М. ИЛ. и И.И.И. искове, че Г. М. ИЛ. и И.И.И. дължат на „Т. С.“ ЕАД, при квоти: Г.
М. ИЛ. – 5/6 и И.И.И. – 1/6, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, сумата от 3 631, 82 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот: апартамент № 7,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № 282376, ведно със законната лихва от
20.06.2019 г. до изплащане на вземането, и на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 424, 58 лв., представляваща мораторна лихва за периода
14.09.2017 г. – 11.06.2019 г.
Отхвърлени са искът за главницата, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 59 лв., и искът за мораторна лихва върху нея за сумата от
12, 21 лв. за периода 30.06.2016 г. – 11.06.2019 г.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца при горепосочените квоти, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 732, 84 лв. разноски за заповедното и исковото
производство – по компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове, са
депозирани въззивни жалби от ответниците Г. М. ИЛ. и И.И.И.. Излагат съображения,
1
че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Навеждат доводи, че не са били
обсъдени всички релевирани с отговорите на исковата молба възражения. Поддържат,
че между тях и ищцовото дружество не е налице облигационно правоотношение, както
и че заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза не
следва да бъдат кредитирани. В тази връзка излагат съображения, че не са подписвали
представения по делото протокол от 28.09.2001 г.; че представеното заверено копие на
договор № 224/17.10.2001 г. е неотносимо; че срокът на договор № 224/17.10.2001 г. е
изтекъл; че не са ангажирани доказателства – декларация или заявление от ответниците
за откриване на партида за имота на името на някой тях; че не са ангажирани
доказателства общият топломер в абонатната станция да е преминавал изискуемите на
всеки две години метрологични проверки. Молят съда да отмени решението в
обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Т. С.“ ЕАД, който поддържа доводи за неоснователност на релевираните с
въззивните жалби оплаквания. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ищеца – „Т. С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивните жалби.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че ответниците Г. М. ИЛ. и И.И.И. са
потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент
№ 7, находящ се в гр. София, ж.к. ******, аб. № 282376, като му дължат сумата от
общо 4 127, 61 лв., от която: сумата от 3 631, 82 лв. главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., сумата от 424, 58
лв. мораторна лихва за периода 14.09.2017 г. – 11.06.2019 г., сумата от 59 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2016 г. –
м.04.2018 г., и сумата от 12, 21 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 30.06.2016 г. – 11.06.2019 г. Във връзка с подадено на 20.06.2019 г. заявление
по ч.гр.д. № 35291/2019 г. по описа на СРС, 26 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от
ответниците, с които оспорват предявените искове. Излагат съображения, че ищецът не
ангажира доказателства за установяване качеството им на потребители на топлинна
енергия. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество
с предмет – доставка на топлинна енергия. Твърдят, че представеният по делото
2
протокол от Общо събрание на етажната собственост от 28.09.2001 г. не е подписван от
ответниците; че представеният договор № 224/17.10.2001 г., сключен между етажната
собственост и фирмата за дялово разпределение, е неотносим към исковия период, тъй
като срокът му е изтекъл; че не са ангажирани доказателства – декларация или
заявление от ответниците за откриване на партида за имота на името на някой тях; че
не са ангажирани доказателства общият топломер в абонатната станция да е
преминавал изискуемите на всеки две години метрологични проверки. Излагат
съображения във връзка със законосъобразността на избора на фирма за дялово
разпределение. Позовават се на погасителна давност. Считат, че ищецът не е
ангажирал доказателства за установяване на претенцията си по размер. Молят съда да
отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
На 20.06.2019 г. „Т. С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. М. ИЛ. и И.И.И. за сумата от 3 631, 82
лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2016 г. – м.04.2018 г., сумата от 424, 58 лв. мораторна лихва за периода 14.09.2017
г. – 11.06.2019 г., сумата от 59 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., и сумата от 12, 21 лв.,
представляваща мораторна лихва върху нея за периода 30.06.2016 г. – 11.06.2019 г. за
топлоснабден имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. *********, аб. №
282376. Видно от т.13 от заявлението, сумите се претендират в условията на
разделност, както следва: И.И.И. – 1/6 и Г. М. ИЛ. – 5/6.
С разпореждане от 05.07.2019 г. по ч. гр. д. № 35291/2019 г. на СРС, 26
състав, съдът е издал исканата заповед за изпълнение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с
които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Представен е нотариален акт за собственост № 141, том III, нот. дело №
541/1989 г., с който Г. М. ИЛ. е призната за собственик на следния недвижим имот:
апартамент № 7, бл. ******, състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения със
застроена площ от 88, 43 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122, том IV, рег. № 18203,
дело № 0620/2009 г. от 25.09.2009 г. Р. И. И. дарява на своята майка и съсобственик Г.
М. ИЛ. собствената си 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 7,
находящ се в гр. София, ж.к.******, състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88, 43 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том VI, рег. № 19130,
дело № 0947/2018 г. от 02.10.2018 г. – след края на исковия период, И.И.И. дарява на
своята майка и съсобственик Г. М. ИЛ. собствената си 1/6 ид.ч. от следния недвижим
имот, а именно: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. ********, състоящ се от:
три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88, 43 кв.м.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ******* от
28.09.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т. С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
3
На 17.10.2001 г. е сключен договор № 224/17.10.2001 между „Т. С.“ ЕООД и
етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „*******, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и
отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Видно от удостоверение, издадено от Столична община, Район „Слатина“, на
изградения жилищен комплекс след 1976 г. на територията на района е дадено
наименованието ж.к. „Христо Смирненски“, което не е променяно с решение на
столичния общински съвет в популярното сред населението име „Слатина“.
Пред СРС е ангажиран договор № У-144/29.07.2015 г., сключен между „Т.
С.“ ЕАД – възложител и „Т. С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена
от вещото лице инж. Д. С., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.н.
„терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на месеца.
Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в случая е
направено, се разпределя между потребителите. Констатира се, че в имота за
процесния период е имало 4 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО, щранг лира в
банята и 2 бр. водомери за топла вода. На 01.11.2000 г. е изключено отоплението на
стълбите. Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Директ“
ООД на база реален отчет на разпределителите за отоплителния сезон 2016/2017 г., при
който са съставяни протоколи за главен отчет с подпис на абоната, като за 2017/2018 г.
не е бил осигурен достъп за отчет на уредите и е била начислена топлинна енергия за
отопление на имота на база екстраполация по максималния специфичен разход на
сградата съгласно чл.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ бр. 25 от 20.03.2020 г.), действала през
исковия период. Размерът на дължимата сума за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. по
данни на фирмата за дялово разпределение възлиза на сумата от 3 636, 90 лв.,
формирана като сбор на общо фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 957, 12
лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 679, 73 лв. Констатира
се, че през процесния период общият топломер е преминавал метрологични проверки –
на 15.09.2014 г., 13.10.2016 г. и 13.09.2018 г., при които е констатирана неговата
изправност.
Пред СРС е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице Й.П., от която се установява, че не са извършвани плащания за исковия период.
Констатира се, че според информационната система на ищеца задълженията за
процесния имот са, както следва: сумата от 3 631, 82 лв. за потребена топлинна енергия
заедно с мораторна лихва в размер на 424, 58 лв., сумата от 59 лв. за дялово
4
разпределение, заедно с мораторна лихва в размер на 12, 21 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което
следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателите относно правилността му.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от страна
на длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано
в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на
ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Пред настоящата инстанция не се поддържа спор относно качеството на
ответниците на съсобственици на процесния имот в приетите от първоинстанционния
5
съд квоти, обуславящо качеството им на клиенти на топлинна енергия за исковия
период, с оглед на което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка, очертан с
въззивните жалби, по аргумент от нормата на чл.269 ГПК.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014
г., и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението,
че за исковия период между ответниците и топлопреносното предприятие е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите за липса на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество по съображения, че не са ангажирани
доказателства – декларация или заявление от ответниците за откриване на партида за
имота на името на някой тях. Облигационното правоотношение между ищеца и
ответниците в качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
произтичащо от качеството им на съсобственици, възниква при публично известни
Общи условия. В случая горното се явява установено по делото, като този извод не се
променя от обстоятелството дали ответниците са подали заявление за откриване на
партида за имота.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите за липса на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество по съображения, че не са подписвали списъка
на етажните собственици, приложен към протокола, с който е взето решение на общо
събрание на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение.
Облигационното правоотношение между страните възниква при публично известни
Общи условия с лица, имащи качеството клиенти на топлинна енергия, каквито се
явяват ответниците, като за същото е без правно значение участието им във взимането
на решение за избор на фирма за дялово разпределение. За пълнота следва да се
посочи, че етажните собственици са обвързани от влезлите в сила решения на Общото
събрание на етажната собственост, независимо дали са участвали в приемането им.
Неотносимо към разглеждания въпрос е оплакването на жалбоподателите, че
срокът на договора, сключен между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение, е изтекъл. Това обстоятелство не се отразява на валидността на
облигационното правоотношение между ищеца и ответниците в качеството им на
6
клиенти на топлинна енергия. Единствено за пълнота следва да се посочи, че срокът на
договора не е изтекъл с оглед клаузата на чл.2.5, предвиждаща автоматичното му
продължаване след изтичане първоначално предвидения срок от три години.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата пред исковия период Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на доставената
топлинна енергия възлиза на сумата от 3 636, 90 лв., която надвишава претендираната
от ищеца стойност на доставен топлинна енергия.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че заключенията на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза не следва да бъдат
кредитирани. Експертизите са допуснати в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1
ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните области на науката, в
т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са
заложени технически показатели. Вещите лица са отговорили на поставените въпроси,
като заключенията са дадени обективно и компетентно, поради което следва да бъдат
кредитирани.
От страна на жалбоподателите се поддържа оплакване, че по делото не са
ангажирани доказателства общият топломер в абонатната станция да е преминавал
метрологични проверки на всеки две години. От заключението на СТЕ се установи, че
топломерът е преминал метрологични проверки на 15.09.2014 г., 13.10.2016 г. и
13.09.2018 г. По силата на Заповед № А-441/13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН,
отменена със Заповед № А-333/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН, топломерите,
използвани в абонатни станции, подлежат на метрологичен контрол на 2 години.
Обстоятелството, че метрологичната проверка от 13.10.2016 г. е извършена през срок
по-дълъг от 2 години, не обуславя извод, че топломерът не е годно средства за
търговско измерване, с оглед заключението от последната, а именно – че топломерът
„съответства“.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува
вземане към ответниците за стойността на доставената топлина енергия в размер на
7
исковата сума, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Според мнозинството от съдебния състав върху главните вземания за
периода м.05.2016 г. - м.07.2016 г. не се дължи мораторна лихва, тъй като ответниците
не са изпаднали в забава за изплащането им – поради нищожност на клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от приложимите за този период Общи условия от 2014 г. – в сила от
12.03.2014 г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, като неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително
неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя
/купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г.
е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
опреде-лени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 –
падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане
след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в 30-дневен
срок след публикуването им на интернет страницата на продавача „Т. С.“ ЕАД.
Настоящата съдебна инстанция приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребите-ля да обезпечи
допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка
с тези вложения. С оглед гореизложеното мнозинството на настоящия състав приема,
че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната материалноправна норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за чието приложение
съдът следи служебно съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 146, ал.
1, пр. 1 ЗЗП са нищожни.
Предвид изложеното, за вземанията на ищцовото дружество за дължимата
стойност на топлинната енергия за периода м.05.2016 г. – м.07.2016 г., които попадат в
приложното поле на Общите условия от 2014 г., ответникът не е изпаднал в забава, тъй
като липсва договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е
представена и покана за изпълнение на това задължение в съответствие с изискването
на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД. С оглед тези обстоятелства ответниците не дължат
престирането на обезщетение за забавено плащане на посочените главни вземания в
размер на 23, 11 лева, изчислен при условията на чл.162 ГПК.
По изложените съображения обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД относно
главницата за стойността на доставената топлина енергия възлиза на сумата 401, 47
8
лева, дължима от ответниците в приетите от първоинстанционния съд квоти: Г. М. ИЛ.
– 5/6 и И.И.И. – 1/6.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението
следва да се отмени в частта, с която искът за мораторна лихва върху главницата,
представляваща стойност на доставената топлинна енергия, е уважен за сумата над
401, 47 лв. до 424, 58. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
По разноските:
От страна на първоинстанционния съд са присъдени разноски в полза на
ищеца за заповедното и исковото производство – по компенсация, в размер, по-малък
от дължимия такъв съобразно приетия от настоящата инстанция изход от спора. С
оглед изложеното, в тази му част решението не следва да бъде ревизирано.
В полза на жалбоподателите следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 0, 46 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от жалбите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20009476 от 12.01.2021 г., постановено по гр.д. №
63656/2019 г. на СРС, ГО, 26 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за установено, че
Г. М. ИЛ., ЕГН ********** и И.И.И., ЕГН ********** дължат на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
*********, при квоти: Г. М. ИЛ. – 5/6 и И.И.И. – 1/6, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, разликата над сумата 401, 47 лева до признатия размер
от 424, 58 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главните
вземания за м.05.2016 г. – м.07.2016 г., начислено за периода 14.09.2017 г. – 11.06.2019
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 35291/2019 г. по описа на СРС, 26 състав, като вместо
това ПОСТАНОВАВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК******** срещу Г. М. ИЛ.,
ЕГН ********** и И.И.И., ЕГН ********** искове за признаване за установено, че Г.
М. ИЛ., ЕГН ********** и И.И.И., ЕГН ********** дължат на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
**********, при квоти: Г. М. ИЛ. – 5/6 и И.И.И. – 1/6, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, разликата над сумата 401, 47 лева до признатия размер
от 424, 58 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главните
вземания за м.05.2016 г. – м.07.2016 г., начислено за периода 14.09.2017 г. – 11.06.2019
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 35291/2019 г. по описа на СРС, 26 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20009476 от 12.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 63656/2019 г. на СРС, ГО, 26 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ***********да заплати на Г. М. ИЛ., ЕГН
********** и И.И.И., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 0, 46 лева
9
разноски за въззивната инстанция, както следва: Г. М. ИЛ. – 0, 38 лева и И.И.И. – 0, 08
лева.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца:
„Т. С.“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав за нищожност на
клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от
12.03.2014 г., според която купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на купувача, мотивирано със съображения, че същата поставя потребителя
в значително неравностойно положение спрямо търговеца, като го задължава да закупи
крайно техническо устройство и да поддържа договори с други доставчици (на
интернет услуги).
Считам, че с оглед етапа на социално-икономическото развитие на обществото,
на който същото се намира – преценено към исковия период, процесната клауза не
поставя потребителя в неравностойно положение, доколкото закупуването на
техническо устройство и встъпването в договорни правоотношения с доставчици на
интернет услуги не представляват действия, чието предприемане категорично е
изключено за потребителя, в случай че последният не се намира в договорни
правоотношения с „Т. С.“ ЕАД, т.е. не би могло да се приеме, че се касае за разходи,
които потребителят не би направил и без да се намира в договорни правоотношения с
ищцовото дружество. С оглед изложеното, намирам, че клаузата не внася неравновесие
в отношенията между страните, обуславящо извод за нейната неравноправност.
Независимо от посоченото, доколкото по иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника в забава, както и
че дължимото обезщетение е в размер на исковата сума, доколкото от страна на ищеца
не са ангажирани доказателства за поставяне на длъжниците в забава, искът се явява
неоснователен, в какъвто смисъл са и крайните изводи на съдебния състав.
СЪДИЯ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11