Р Е Ш Е Н И Е
Номер
504 Година
23.04.2019 Град -
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми февруари Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5814 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Н.П.Б. твърди в
исковата си молба, че бил
собственик на имот в - и клиент на ответника с -. Преди няколко дни получил от
него писмо изх. № 5911102/12.11.2018 г., от което узнал, че имал начислена
корекционна сметка от 138.68 лева за стар период. Стриктно спазвал задълженията
си за плащане на дължимите месечни суми. Не бил манипулирал електромера си. Не
знаел за такова действие и на друго лице. Към момента не бил платил тази сума и
за него възникнал правен интерес от предявения иск за недължимостта й.
Неправомерно му била начислена допълнително за същата сума ел.енергия, в
нарушение на ЗЕ и ОУ на Е.Р. и Е.С., и при неспазване на ПИККЕ. Електромерът се
намирал в заключено ел.табло извън имота му. Проверката била извършена в негово
отсъствие. Не бил уведомен за нея и резултата. В изпратеното му писмо пишело,
че корекцията за стар период се извършвала, т.к. служители на Б. установили, че
провереният електромер не отчитал. От приложения към писмото обаче констативен
протокол № 353/14.05.2018 г. било видно, че СТИ отчитал в норма. Установено
било единствено, че бил осъществен достъп до вътрешността му, но не и че
извършената манипулация водела до пълно или частично неизмерване на ел.
енергия. В тежест на доставчика й било да установи периода на грешното
измерване. Иначе му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не
ставало ясно и как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. Липсвали
и данни за виновното му поведение. Електромерът се намирал извън имота му и
само служители на Е.Р. имали физически достъп до него. Дори да били налице
неточности при отчитането, те не били причинени от него. Неизпълнението на
задължението за поддържане на СТИ в изправност не следвало да влече ощетяване
на потребителя чрез корекция на сметката му за минал период. СТИ били
собственост на ответника и задължението за поддържането им било негово.
Липсвало и законово основание за корекцията. По въпроса за правото на
доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите в
периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ ДВ 98/2013 г., при
условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените му ОУ, била
налице трайна съдебна практика, според която, със ЗИД на ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. , т. 6 ЗЕ и в ОУ бил предвиден ред за уведомяване на клиентите му, че имало
основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Общите условия на ответника не били
ПНА или ОАА и §199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не
намирал приложение по отношение на тях. Според чл. 98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012
г., следвало в същите да има ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било
предвидено в предходните редакции на ЗП, както и в заварените от тази нова
уредба ОУ на ответника. В чл. 28, ал. 2 от същите било предвидено само негово
задължение за уведомяване, но не и ред за това. Тази теза се повтаряла и в
решение по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, което било потвърдено изцяло с
решението по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС и било окончателно. Искането е да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата
138.68 лева за допълнително начислената му ел. енергия вследствие на установено
неизмерване, непълно/неточно измерване на количеството й за горепосочеиня обект
за периода от 28.10.2016 г. до 25.11.2016 г., за която е издадена фактура №
**********/12.11.2018 г. Претендира разноски.
Ответникът Е.Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор и с представена писмена молба, а в съдебно заседание,
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел.енергия, по силата на които
ответникът снабдява с такава - на ищеца в гр. -, на -, а той е негов битов
потребител на същата енергия с клиентски № -. От представения с исковата молба
констативен протокол № 320008/25.11.2016 г. се установява, че на същата дата, посочените
в този протокол двама служители на Е.Р., извършили, в присъствието на
посочените в този протокол двама свидетели, проверка на електромера, находящ се
в ел.табло във - на сградата в -, отчитащ доставената до - на ищеца ел.енергия
(л. 8). При тази проверка същите служители, след като установили, че на дисплея
на електромера не работи индикацията за отворен капак на клемния му блок, го
демонтирали за експертиза и поставили в безшевна торба, която пломбирали с пломба
№ 449024, а на негово място поставили друг електромер (л. 8). Вярно е, че
ответникът не поиска разпит на свидетели, които да потвърдят тези констатации в
този протокол. Но също така е вярно, че ищецът не само не е оспорил същия
протокол, но и го представя в заверен препис като доказателство с исковата си
молба. Поради това следва да се приеме, че не оспорва вписаните в него
горепосочени обстоятелства.
При извършената
метрологична експертиза на сваления електромер е установено, че е осъществяван
достъп до вътрешността му, където е изваден куплунг Х15 за сигнализация при
отваряне на капака на клемореда и е направен опит за срязване на черен
проводник, свързващ шунта с куплунг Х2 на измервателната му платка, като е
залепена и пластина на сензора за индикация при отваряне на горния му капак (л.
10). Поради това ответникът начислил на ищеца допълнително 959 кВтч ел.енергия
за миналия период от 28.10.2016 г. до 25.11.2016 г., на цена от 138.68 лева с
ДДС (л. 7). По делото няма данни ищецът да е платил тази цена на ответника.
По делото е назначена и
съдебно - техническа експертиза, чието заключение съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства (чл. 202 ГПК). От същото е видно, че процесният електромер е отварян
и манипулиран, като е изваден куплунга на индикатора за отворен клемен капак, а
индикаторът за отваряне на корпуса е залепен към основата на електромера, който
несъответства на техническите изисквания, но функционира и измерва
консумираната ел.енергия в рамките на нормативно допустимата грешка, а
използваните от ответника при корекцията в случая на сметката на ищеца за
посочения минал период - метод за изчисляване на неотчетена ел. енергия и
методика за остойностяването й, са приложени правилно, в съответствие с чл. 48,
ал. 1, т. 1, б. „б” и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, но липсва нормативно основание за
това (л. 50).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск
е основателен и следва да се уважи (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него ответникът носи
тежестта да докаже пълно и главно, че спорното право е възникнало и съществува,
а ищецът - фактите, които го изключват, унищожават или погасяват. Или при този
иск ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно факта, от който е
възникнало и съществува претендираното от него вземане, едва след което ищецът следва
да доказва възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV
г.о.). В случая ответникът не доказа пълно и главно по делото да е възникнал
посоченият по същество в отговора му правопораждащ процесното вземане фактически
състав, респективно не доказа това вземане да се дължи на основание чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр. с
чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
По въпроса за правото
на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
си в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ и новите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.), при условие, че
корекцията се извършва при действието на заварените му от тях общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия – в случая одобрените с решението на ДК. №
ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на
ответника (които, макар и последният да не представи по делото, са публикувани
на страницата му в интернет) - практиката е уеднаквена с постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС (Р № 111-2015-I т.о., №
173-2015-II т.о., № 115-2015-IV т.о. и № 164-02.03.2016-II т.о.). Тя
не е изменена и с посоченото в отговора на ответника решение на ВКС (Р
118-2017-II т.о.). Според същата съдебна практика, със ЗИД на ЗЕ
(Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено
законово основание за крайният снабдител да коригира за минал период сметката
на клиентите си, но само при доказано неточно отчитане на потребена ел.енергия
и ако е изпълнено изискването на чл. 98а, ал.
2, т. 6 и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ – да е предвиден в общите му условия ред за уведомяване
на клиентите му, че има такова основание за корекция на сметката им и спази ПИКЕЕ, чийто автор, според
чл. 83, ал. 2 ЗЕ, е ДК. (сега К.). С изменението на чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 83, ал.
2, изр. 2 ЗЕ (в ред. след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), законодателят делегира от една страна на ДК. правомощието да приеме нов,
особен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, регламентиращ
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА). Подобна законова делегация бе
налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнасяше за
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и корекциите
на сметки на потребители в тези случаи (Р 200-2013-II т.о. Р 201-2013-II
т.о., Р 38-2014-I т.о., Р 165-2009-II т.о.,
Р 104-2010-II т.о., Р 26-2011-I т.о., Р 189-2011-II
т.о., Р 79-2011-II т.о., Р 177-2011-II
т.о., Р 29-2011-II т.о., Р 57-2012-I т.о.,
Р 159-2013-II т.о. и Р 487-2012-IV т.о. на ВКС). В
изпълнение на тази законова делегация, ДК. прие новите ПИКЕЕ (Обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.). Последните, макар
понастоящем да са отменени с обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в
сила на същата дата решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС, с изключение на чл.чл.
48-51, които са отменени след това, с обнародваното в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. и влязло
в сила на 23.11.2018 г. решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, отмяната им има
действие само занапред - от влизането в сила на тези решения съответно на
14.02.2017 г. и на 23.11.2018 г. Поради това същите се прилагат в случая по
делото (чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, така и мотивите на ТР 2/2014
на ОСГТК на ВКС и Р 232-2016-VII о. на ВАС).
В чл.чл. 47-51
от тях e регламентиран реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както и начините
за извършване в тези случаи на преизчисление на количеството й от операторите
на съответните мрежи, респективно за "корекция на сметките на потребителите
им" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.
Според чл. 5, ал. 5
КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3
и 4
ЗНА, тези ПИКЕЕ са влезли в сила на 16.11.2013 г., а според чл. 14, ал. 1
и 2 ЗНА, те нямат обратно действие, защото такова не им е изрично придавано
нито с преходните им правила, нито със ЗИД на ЗЕ
(ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
От друга страна, с
изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, законодателят изрично вмени и
задължението на крайният снабдител/електроснабдителното дружество, да предвиди
в общите си условия за продажба на ел.енергия - ред за уведомяване на клиентите
си при наличие на основание за корекция на сметките им въз основа на новите
ПИКЕЕ. Вярно е, че §199, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) предвижда, че до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на тази нова уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Действащите обаче общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решението на ДК. с № ОУ-013 от
10.05.2008 г., не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен
акт, а договор при общи условия. С изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г., се предвиди, като необходимо задължително съдържание на същите
и задължителното уреждане в тях на ред за уведомяване на клиентите при
извършване на корекция на сметките им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Такова изискване липсваше в по-старите редакции на закона, както и в
заварените от тази нова уредба – общи условия на ответника, одобрени с
решението на ДК. № ОУ-013 от 10.05.2008 г. Въпреки неоснователните доводи за
противното в отговора му, в чл. 28, ал. 2 от тези му общи условия е предвидено
само негово задължение за уведомяване на клиентите му за корекция на сметките
им, но не и ред за уведомяването им при корекция на сметките им в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия съгласно новите ПИКЕЕ
(Р 173-2015-II т.о.). Този извод не търпи промяна от посоченото в отговора му
решение № 118-2017-II т.о. на ВКС, защото в него са разглеждани други общи
условия на друг доставчик на ел.енергия. Такъв ред обаче не е предвиден в
одобрените с решението на ДК. № ОУ-013 от 10.05.2008 г. и заварени от
горепосочените законови промени - общия условия на ответника, защото в чл. 28,
ал. 2 от същите е предвидено само негово задължение за уведомяване на клиентите
му за корекция на сметките им, но не и ред за уведомяването им при корекция на
сметката им в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия съгласно новите ПИКЕЕ (Р 173-2015-II т.о.).
При това положение, с
оглед посочената трайна практика на ВКС, следва да се приеме, че в случая, ответникът
не само не доказа пълно и главно да е налице неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия от процесния електромер, отчитащ доставената до -
на ищеца ел. енергия, тъкмо напротив, от метрологичната експертиза и
заключението на назначената по делото СТЕ е видно, че същият електромер е измервал
консумираната ел.енергия в рамките на нормативно допустимата грешка, но не е
изпълнил и задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като в общите му условия
за продажба на ел.енергия не е предвиден и ред за уведомяване на клиентите му
при наличие на основания за корекция на сметките им съгласно новите ПИКЕЕ - в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. При това
положение не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира
сметката на ищеца за миналия исков период от 28.10.2016 г. до 25.11.2016 г., с
исковата сума от 138.68 лева, както е сторено с издадената на 12.11.2018 г.
фактура № ********** (л. 7). Ето защо тази искова сума следва да се приеме за
недължима от ищеца, защото носещият тук доказателствената тежест ответник, не
доказа пълно и главно, да е налице посоченото по същество в отговора му
основание/фактически състав за пораждане на претендираното от него
право/вземане да я получи. Поради това предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск за признаване несъществуването на такова вземане за същата
сума, се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на
делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер от 350 лева, от които 50 лева внесена от същия държавна такса за
производството и 300 лева платено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника в молбата му от
18.02.2019 г. по делото, за прекомерност на това възнаграждение, защото е в
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който съдът не може да
го намалява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление
-, че Н.П.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, не му дължи сумата от 138.68 лева,
представляваща цената на 959 кВтч електрическа енергия по фактура № **********/12.11.2018
г., с която е коригирана сметката му за миналия период от 28.10.2016 г. до 25.11.2016
г.
ОСЪЖДА
Е.Е. с п.а., да заплати на Н.П.Б. с п.а., сумата от 350 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: