Решение
гр. София, 15.04.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А. и с участието на прокурор Стефанов,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7130 по описа за 2015 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Ищецът Ю.А.К. твърди, че срещу него било повдигнато
обвинение по чл. 321 НК (за образуване и ръководена на престъпна група) и чл. 242,
ал. 1 НК (за квалифицирана контрабанда) и било образувано дознание № 21/05 г.,
ГДБОП, пр.пр. № 7037/05 г. на СГП, като на 9.12.2005 г. в жилището на ищеца е
извършен обиск и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Образуваното НОХД № 2291/07 г. на СГС, НО, 10 с-в, е приключило с
оправдателна присъда, влязла в сила на 29.11.2013 г. В течение на осем години
ищецът бил подложен на стрес и притеснение за това, че е несправедливо обвинен,
близки и приятели се отдръпнали от него, тъй като го приемали за престъпник,
той изпитвал срам, страхувал се от осъждане, страдал от повишено кръвно
налягане, главоболие, световъртеж. Ищецът се страхувал как децата му (на 13 г.
и 8 г.) ще възприемат събитията, било ограничено правото му на придвижване,
възможността да се грижи за децата си, било му обидно да живее в условия, които
не отговаряли на елементарни житейски изисквания. Претендира да му се заплати сумата от 73 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила
на оправдателната присада, сумата от 7000 лв. като обезщетение за имуществени
вреди (стойност на конфискувани вещи - персонален
компютър с флопи-дисково устройство и видеокарта, персонален компютър, ДВД
записващо устройство, флопи-дисково устройство, видеокарта, мобилен телефон, и пари на стойност 5690 лв.) и разноски в настоящия процес.
Ответникът П. на РБ оспорва иска като недоказан,
твърди, че претендираните вреди не са установени, че размера на иска е завишен,
че производството се е развило предимно в съдебна фаза (2007 г. – 2013 г.) и е
било с висока степен на сложност. Оспорва, че носи отговорност за
санитарно-битовите условия в ареста. Твърди, че за невръщане на веществени
доказателства имуществена отговорност не следва да се носи от ответника.
Съдът, като разгледа исковата претенция и събраните по
делото доказателства в съответствие с чл. 235 ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен протокол за обиск от 9.12.2005
г., извършен от органите на МВР по отношение на лицето Ю.К., както и протокол
от същата дата за претърсване и изземване.
В служебна бележка № 3021 от 31.08.2015 г., издадена
от МП-ГДИН е отразено, че Ю.А.К. е бил задържан в ареста на 10.12.2005 г. по ЗМ
№ 21 от 2005 г. по описа на НСБОП за извършено престъпление по чл. 321 НК и е
бил освободен на 17.02.2006 г. с изменение на мярката за неотклонение в
„парична гаранция“.
Видно от присъда, постановена на 13.10.2011 г. по НОХД
№ 2291/2007 г., СГС, НК, 10 с-в, подсъдимият Ю.А.К. е признат за невиновен за
това, че през периода 15.09.2005 г. – 9.12.2005 г. участвал в организирана престъпна група на длъжностни
лица при Митническо бюро „Горубляне“ с цел да вършат съгласувано престъпления
по чл. 242, ал. 1 НК – престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. ал. 3, т. 2 вр. чл.
93, т. 1, б. „а“ и чл. 20 НК. Със същата присъда К. е признат за невиновен и за
това, че на 25.10.2005 г. е пренесъл през границата на страната без да
манифестира и декларира със съответните документи стоки за търговски цели в
големи размери без знанието и разрешението на митниците – престъпление по чл.
242, ал. 1, б. „б“, „д“ и „ж“ НК. С присъдата на подсъдимия са върнати персонален компютър с
флопи-дисково устройство и видеокарта, мултифункционално устройство „Брадър“,
персонален компютър, ДВД записващо устройство, флопи-дисково устройство,
видеокарта, мобилни телефони 3 бр., както и сумата от 5690 лв.
Присъдата на СГС е била протестирана пред въззивната
инстанция от П., потвърдена е с решение от 21.10.2013 г. на САС, VІ въззивен
с-в, по ВНОХД № 27/12 г. и е влязла в сила на 29.11.2013 г.
По настоящото дело е изискано НОХД № 2291/07 г. от СГС,
НО, но в писмо от 26.08.2015 г. е отразено, че същото е приложено по друго
гражданско дело в същия съд – І ГО, 4 с-в. Страните в настоящия процес са били
надлежно уведомени за това обстоятелство с оглед организиране на защитата си,
съгласно разпореждане на докладчика от 27.08.2015 г., връчено им съответно на
18.09.2015 и 2.09.2015 г.
По делото е разпитана като свидетел Л.Й.Н.. Същата
разказва, че познава ищеца Ю. от дете, тъй като са съседи и го описва като
добър баща и съпруг, без противообществени прояви и сблъсъци със закона. От
новините в гледано време – прайм тайма, тя узнала за ареста на Ю., който бил
представен като задържане на невероятно опасни престъпници. От съпругата му
узнала, че в дома им бил извършен обиск като нахлули 10 човека, пред очите на
децата сложили белезници на баща им и го отвели в следствието, където можело да
го посещават само най-близките и свидетелката не го била виждала близо 5-6
месеца. След като го пуснали Ю. се изолирал и не искал да се вижда с никой, тъй
като всички щели да го разпознаят като човека с белезниците, опасния
престъпник, а това го смущавало. В приятелския кръг с времето имало отлив от
вижданията с него (особено от по-периферните приятели), тъй като всеки се пазел
„от контакти с човек, който дори и набеден, е имал някакви сблъсъци“. От Ю. се
отдръпнали В.М., К., И. и мъжа й, Е.М. и жена му, с които той преди често се
събирал – веднъж-два пъти месечно. Свидетелката изтъква, че не допуска вариант Ю.
да е извършил престъпление, тъй като познавала характера му. Сега Ю. имал
одобрение от хора, с които се запознал след събитията около обвиненията му. Св.
Н. разказва още, че най-голямата драма била разпадането на семейството на Ю..
Децата се притеснявали, че ги питат къде е баща им, съпругата му се изнервила,
че трябва сама да издържа семейството, нещата се изострили и около 3-4 години
след задържането на ищеца, те се развели, като съпругата оставила при него
двете деца. Ищецът бил без работа, изпаднал в депресивни състояния, в изолация,
в психоза, че всички знаели, че той е бил в затвора. Първите месеци не търсел
работа, тъй като бил обезверен, че някой ще го вземе и според него авторитетът
му бил на нула. След време започнал да търси тук-там, бил готов да върши и обща
работа, хващал се от време на време без трудов договор в строителството като
общ работник. Ю. искал от свидетелката да му препоръча лекарства за мигрена,
антидепресанти (деанксит), обезболяващи за глава, каквито той много пиел, а
ползвал лекарства и за стомаха, защото казвал, че получил язва. Ищецът
споделял, че страда от безсъние и високо кръвно налягане.
Приетата съдебно-психологическата експертиза е дала
становище, че при К. е установено разстройство на адаптацията (с лека степен) с
кратка тревожно-вегетативна реакция с невровегетативни симптоми, като е
посочено, че това му състояние е в пряка връзка с наказателния процес.
Симптомите са били клинично значими в остра фаза до около три месеца от
събитието, а ако продължават след това те са само на когнитивно ниво и не би
трябвало да повлияват на поведението му.
Приета е СОЕ, която е дала заключение за стойността на
отнетите от ищеца вещи.
Видно от решение № 916 от 28.02.2011 г. на СРС, ІІІ
ГО, 91 с-в, съпругата на Ю.К. – Д.К., е поискала бракът им да бъде прекратен с
развод, като е посочила, че от самото начало между тях имало недоразумения, тя
не знаела той с какво се занимава и защо често напуска семейното жилище, а през
2005 г. К. бил арестуван по обвинение за участие в престъпна група се наложило
Костова да издържа сама семейството, К. отказвал да осигурява средства и между
съпрузите настъпила фактическа раздяла. Решението на СРС, влязло в сила на
6.04.2011 г., като бракът бил прекратен, а упражняването на родителските права
по отношение на детето М. К. било предоставено на бащата.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П., съда и особените Ю.сдикции от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Не се спори, че срещу ищецът е било повдигнато
обвинение за извършени престъпления, за които НК предвижда наказание лишаване
от свобода от три до десет години. Не се спори, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем, като от представена служебна бележка от МП-ГДИН е видно, че Ю.К. е бил задържан в
ареста на 10.12.2005 г. по ЗМ № 21 от 2005 г. по описа на НСБОП за извършено
престъпление по чл. 321 НК и е бил освободен на 17.02.2006 г. с изменение на
мярката за неотклонение в „парична гаранция“. Оправдателната присъда е
постановена на 13.10.2011 г., и е влязла в сила 29.12.2013 г., тъй като по
протест на П. е било инициирано въззивно производство пред САС.
С оглед посочените данни за окончателна оправдателна
присъда, следва да се приеме, че е налице “незаконно обвинение в извършване на
престъпление”, поради което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. В хода на делото се събраха доказателства, от които е видно,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу
него наказателно производство. Установява се, че К. се смущавал от това, че бил
възприеман от околните като престъпник, изолирал се, приятелите, с които
обичайно контактувал, се отдръпнали от него, като няма данни понастоящем
отношенията да са възстановени. В резултат на извършеното задържане в ареста, правото
на лицето да се придвижва свободно било ограничено, като съответно в този
период (10.12.2005 г. – 17.02.2016 г.) ищецът не е можел и да се грижи за
децата си и издръжката на семейството си. Ищецът имал депресивни състояния, а
от СПсЕ се установява, че е налице пряка причинна връзка между установеното при
освидетелствания разстройство на адаптацията (остро изразено в първите три
месеца след събитията) и проведения наказателен процес срещу него.
В същото време съдът приема, че част от негативните
преживявания и събития в живота на ищеца, не се намират в пряка причинна връзка
с проведеното срещу него наказателно преследване и такава не е доказана в хода
на настоящия процес. На първо място не се установяват причините, поради които
ищецът е останал без работа (съответно – поради които в последствие не е
намерил такава), респ. няма данни, това да е било провокирано от отпочнатото
наказателно производство. В показанията на св. Н. се сочи, че самият ищец
първоначално (след освобождаването му от ареста) не търсил работа поради
личните си притеснения, че някой ще го вземе. В този смисъл обстоятелството, че
ищецът е бил без работа не е обусловено само и единствено от воденето срещу
него наказателно преследване, а е и резултат от неговата субективна преценка за
невъзможност да бъде нает, която е обусловила неактивното му поведение по
търсене на трудова заетост.
На следващо място по делото се установява, че в хода
на наказателното производство ищецът се е развел и децата от брака са оставени
да живеят при него като той се е грижел сам за тях. Настоящият състав намира за
недоказано твърдението, че причина за настъпването на разрив в семейните
отношения е само и единствено водения срещу К. наказателен процес. Няма спор,
че в исковата молба за развод, депозирана от съпругата на К. е посочено, че от
самота начало на брака отношенията между съпрузите са били съпроводени с
недоразумения. От изложеното в молбата, съответно възпроизведено в
бракоразводното решение на СРС, е видно, че основното оплакване на съпругата на
К. е свързано с тежестта й по осигуряване на издръжката на цялото семейство.
Както по–горе бе посечено, не се доказа, че водеща обективна причина за лисата на трудова ангажираност при ищеца,
респ. осигуряване на финансов ресурс, е повдигнатото му обвинение. Показанията на св. Н. подкрепят този извод,
тъй като същата е заявила, че съпругата на Ю. се изнервила, че трябва сама да
издържа семейството. Необходимо е да се изтъкне, че въпреки твърденията, че
ищецът не е можел да си намери работа, гласните доказателства установяват, че
макар и спорадично той е извършвал определен труд срещу заплащане, като в тази
насока следва да се има предвид, че и двете деца са били оставени за отглеждане
от него (като по отношение на едното това е сторено по решение и преценка на съда, като на К. са
предоставени за упражняване родителските права). При тези данни и поради липса
на доказателства за обратното, не може да се приеме, че ищецът не е осигурявал издръжка
за себе си и семейството си, още повече, че липсват каквито и да е официални
документи, които да установят регистрации в бюро по труда, ползване на социални
помощи, неодобрени кандидатствания за работни места и пр.
Необходимо да се отчете, че констатираното при ищеца
разстройство на адаптацията е било с лека
степен и няма данни лицето да е имало предписана терапия, нито пък да е
провеждано лечение. Вярно е, че според св. Н. ищецът е искал от нея съвет
относно ползването на антидепресанти, но не са ангажирани доказателства
(надлежни рецепти), които да обосноват извода, че медикаментите са закупувани,
респ. използвани. Идентичен е изводът за недоказаност и относно тезата, че ищец
страда от язва, високо кръвно и пр., тъй като липсва медицинска документация за
наличието на сочените оплаквания, за възникването им след процесното обвинение, съответно за причинно-следствената им
връзка с последното. Показанията на св. Н. не могат да бъдат ценени, тъй като
същите възпроизвеждат изявления на самия ищец.
Вярно е, че от гласните доказателства се установява,
че голяма част от приятелите на К. се дистанцирали от него след ареста му. В
същото време обаче, самата св. Н. е заявила, че не е допускала варианта Ю.да се
занимава с престъпна дейност, тъй като добре познавала характера му. Ето защо
не може да се приеме еднозначно, че авторитета на ищеца е бил напълно сринат в
обществото или че доверието в неукоримото му обществено поведение е изцяло
изчерпано.
Не се събраха никакви доказателства, които да
установят, че ищецът се е страхувал и е допускал, че може да бъде осъден по
повдигнатото му обвинение, нито че е бил принуден „да живее в условия, които не
отговарят на елементарните му житейски изисквания“.
С оглед всичко изложено, като взе предвид наличието на
незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпените от ищеца
неблагоприятни последици в очертания по-горе обем, причинната връзка между
последните и воденето наказателно преследване, съдът намира, че са се
осъществили всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
от ЗОДОВ. При това положение следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението се определя по справедливост
от съда по силата на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка за да определи размера на
дължимата на ищеца сума съдът взе предвид интензитета, характера на
претърпените от него нематериални вреди, относително младата възраст на същия
към момента на отпочнатите срещу него процесуални действия (около 35 г.
статистическа среда на житейския път), преживените негативни емоции, депресивни
състояния, притеснение от мнението на околните, изолация от част от приятелите.
Съдът отчете дългият период от започването на наказателното преследване през
2005 г. до постановяването и влизането в сила на оправдателната присъда
(потвърдена от въззивния съд поради постъпил протест от П.) на 29.11.2013 г. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, касаещо
наличието на продължителна съдебна фаза в периода от 2007 г. до 2013 г. За П.
във всеки момент от наказателното производство е била налице възможност да
оттегли обвиненията срещу ищеца на база на събраните доказателства, при
внимателна преценка на съотношението между тези, които подкрепят, съответно
тези, които оборват обвинителната теза. На последно място - при всички
положения следва да се вземе предвид също, че няма данни към настоящия момент
състоянието на К. да трайно негативно повлияно или при същия да са констатирани
сериозни негативни психо-емоционални травми или здравословни проблеми.
Въз основа на изложените доводи настоящият състав
приема, че обезщетението за незаконното обвинение, развило се в период от осем
години, следва да се определи в размер на 8000 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 73 000 лв. искът следва да се отхвърли. Съгласно
съдебната практика (т. 4 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.)
обезщетението се дължи с мораторна лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присада, а именно от 29.11.2013 г.
Що се касае до претенцията за обезщетяване на
имуществени вреди, съдът намира същата за напълно и изцяло неоснователна. Видно
от данните по делото с оправдателната присъда на ищеца са върнати всички вещи, за които е претендирано обезщетение, както и
отнетата парична сума.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца 10 лв. за внесената държавна такса, а по сметка на СГС –
сумата от 400 лв. като разноски по процеса.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Ю.А.К., ЕГН **********, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, сумата от 8000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.11.2013 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 10 лв.
като разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ю. А.К. срещу П. на РБ с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане на горницата над 8000 лв.
до пълния предявен размер от 73 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди,
и изцяло иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди на стойност 7000 лв., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати по сметка на СГС разноски в
размер на 400 лв. на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва пред САС в 2-седмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: