Решение по дело №626/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на С. Г. Т., [ЕГН], чрез адв. С. А. – АК-Варна, с искова претенция ОД на МВР – Кърджали да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ОД на МВР – Кърджали, довели до ефективно излежавана от ищеца на присъда лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 14 дни, в периода 13.05.2021 г. – 27.11.2021 г.

В исковата молба се твърди, че през 2008 г. поради изчерпване на всички контролни точки на Т. му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което е върнал в ОД на МВР – Кърджали. През 2010 г. ищецът се е явил на изпит за правоспособност за водач на моторно превозно средство (МПС) в ИА „Автомобилна администрация“ – Кърджали, който е издържал успешно. Предвид обстоятелството, че Т. е с адресна регистрация в гр. Варна е уведомен, че следва да си извади СУМПС от ОД на МВР – Варна, което може да се извърши 15 дни след успешно преминатият изпит. Ищецът твърди, че се е явил след изтичане на указания срок в ОД на МВР – Варна за да подаде заявление за издаване на СУМПС, но е бил информиран, че в системата на МВР не излиза информация, че е преминал успешно изпит за правоспособен водач на МПС, поради което не е налице възможност системата да му генерира заявление за издаване на СУМПС. Сочи, че дълъг период от време ОД на МВР – Варна и ОД на МВР – Кърджали не са отстранили технически документалния пропуск. Навежда доводи, че едва през 2022 г,. е информиран, че проблемът е възникнал тъй като от страна на ОД на МВР – Кърджали не е подадена информация в системата на МВР, че Т. е издържал успешно изпит за правоспособен водач на МПС през 2010 г. Ищецът релевира, че предвид обстоятелството, че успешно е издържал изпита на правоспособен водач на МПС, а от страна на административните органи не му е издадено СУМПС е започнал да шофира без наличие на такова. През 2018 г. на Т. е издадено наказателно постановление (НП) за управление на МПС без да притежава СУМПС. Посочва, се ищецът не е обжалвал процесното НП. На 09.10.2019 г. в гр. Поморие Т. е спрян за проверка от служители на пътна полиция за шофиране без СУМПС. Образувано е наказателно производство за това, че в 1-годишния срок от влизане в сила на НП отново е шофирал без да са налице данни да е лице, притежаващо правоспособност да управлява МПС. В Районен съд – Поморие е било образувано наказателно дело (НОХД № 408/2019 г.), което е разгледано в отсъствието на Т. по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като му е бил назначен служебен защитник, който да го представлява. Т. твърди, че не е уведомен по никакъв начин не само, че е имало образувано наказателно дело, но и че е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На 03.08.2020 г. ищецът отново е спрян от служители на ОД на МВР – Варна, отново е лисвала информация, че е правоспособен да управлява МПС, образувано е досъдебно производство, както и ново наказателно дело (НОХД № 1304/2021 г. по описа на Районен съд – Варна), което е приключило със споразумение и е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода и на основание чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс НК) съдът е привел в изпълнение наложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 408/2019 г. по описа на РС-Поморие. Т. е излежал ефективно присъдата си лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 14 дни. Т. твърди, че този период е бил най-ужасният в живота му, чувствал се е психически, емоционално и физически съсипан, разболял се е тежко и се е наложило да бъде лекуван в специализирано заведение. Навежда, че след освобождаването му от затвора през 2022 г. е решил да изкара нов курс за шофьори във варна и отново да се яви на изпит за правоспособност за управление на МПС. Инструкторът обаче е информирал Т., че в ИА „Автомобилна администрация“ Варна излиза, че е издържал изпит успешно през 2010 г. След проверка в ОД на МВР – Варна отново е установено, че няма информация Т. да е правоспособен да управлява МПС, съответно последният е отнесъл въпроса до ОД на МВР – Варна, сектор „Лични документи“ и след няколко разговора между тях и ОД на МВР – Кърджали и след не дълъг период от време (според ищецът няколко минути), системата на МВР е актуализиране и след 12 години вече е била налице информация е правоспособен водач на МПС след успешно издържан изпит през 2010 г. В резултат на това на 05.07.2022 г. на Т. е издадено СУМПС. Това обаче според ищецът не променя факта, че са му наложени незаслужени наказания – НП от 19.01.2018 г. и последвалите две присъди по НОХД № 408/2019 г. по описа на РС – Поморие и НОХД № 1304/2021 г. по описа на РС-Варна (с наказание за всяко от тях лишаване от свобода), както и че е излежал незаслужено ефективна присъда лишаване от свобода в периода от 13.05.2021 г. до 27.11.2021 г. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение с което да осъди ОД на МВР – Кърджали да му заплати сумата от в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ОД на МВР – Кърджали, довели до ефективно излежавана от ищеца на присъда лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 14 дни, в периода 13.05.2021 г. – 27.11.2021 г. Претендира се присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски.

В депозирана уточнителна молба с.д. № 5952/23.04.2024 г. ищецът чрез процесуалният си представител излага съображения и посочва нормативна база за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, поддържа исковата молба, посочва, че е в невъзможност да представи доказателства за регистрирано подадено заявление за издаване на СУМПС през 2010 г. до ОД на МВР – Варна.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. А., който подържа исковата и уточнителната молби, изложените в същите съображения и направените искания.

Ответникът по иска – ОД на МВР-Кърджали в срок по чл. 131 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК) представя писмен отговор на исковата молба. Счита същата за недопустима и прави възражение за изтекла погасителна давност за търсеното обезщетение, като излага съображения в тази посока. Алтернативно намира исковата претенция за неоснователна, излагат се съображения по фактите. Счита, че претенциите на ищеца са базирани на правни норми, които към настоящия момент не са действащи, но дори да се приеме обратното, то от страна на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кърджали са предприети действия към 2010 г. да се отчисли конкретният водач от отчет в структурата си. Посочва се, че съгласно българското законодателство издаването на СУМПС представлява производство по предоставяне на административна услуга, което следва да се инициира от притежателя на СУМПС, а по делото липсват данни Т. да е инициирал такова чрез подаване на заявление. Твърди, че за да е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган трябва да се установи, че същият е имал задължение да се произнесе, което задължение произтича пряко от нормативен акт, а в конкретния случай не са били налице предпоставки за настъпването на такива, тъй като не е било подадено заявление за издаване на СУМПС. Излагат се съображения по същество на спора във връзка с приложението на ЗОДОВ. По изложените съображения се иска съдът да остави исковата молба без разглеждане, алтернативно да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, алтернативно да намали размера на дължимото обезщетение, съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и практиката на съдилищата по този въпрос. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Ч., който подържа отговора на исковата, изложените в същия съображения и направените искания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователна исковата претенция. На първо място споделя възражението на ответната страна за изтекла давност. Счита, че към настоящия момент отговорността за незаконосъобразно бездействие, ако се приеме че такова е налице, от 2010 год. към настоящия момент е погасена по давност. По същество по делото намира, че не са се събрали доказателства за незаконосъобразни бездействия на служители на ответната страна. Сочи, че в края на краищата производството по издаване на свидетелство за управление на МПС е административно, правилата са уредени в отменената наредба от 2002 г., действаща към 2010 г. и според наредбата началото на това производство се поставя с подаване на заявление, а в случая такова от страна на ищеца не е подадено. На последно място, представителят на ОП-Варна счита, че според него най-същественото е, че липсва пряка причинна връзка между незаконосъобразно бездействие на ответника, ако приеме, че такова е налице и твърдените в исковата молба вреди. Намира, че вредите, за които претендира ищеца са в резултат единствено и само от собственото му поведение, той е извършител на едно административно нарушение и на две престъпления, за което е понесъл и съответната отговорност, като в случая елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ не са налице и исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

По делото се установява, че през 2008 г. на С. Г. Т. е отнето свидетелството за управление на МПС.

През 2010 г. ищецът е положил изпит за правоспособност за управление на МПС, който е издържал успешно видно от приложения и приет по делото протокол № 469/29.07.2010 г. (л. 68).

На 19.01.2018 г. за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата е издадено НП № 17-0819-006630, което е влязло в сила, видно от справка за нарушения (л. 57). Не са ангажирани доказателства НП да е обжалвано, а и по твърдения на ищеца такива не са предприемани.

С присъда № 10/17.06.2020 г. по НОХД № 408/2019 г. по описа на РС-Поморие, на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, С. Г. Т. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, както и на наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Изпълнението на така наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК.

С Протокол № 90 по НОХД № 1304/2021 г. по описа на РС-Варна, на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия С. Г. Т. е наложено най-тежкото от така определените наказания, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С Протокол № 304 по НОХД № 1304/2021 г. по описа на РС-Варна, на основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение наложеното на осъденото лице С. Г. Т. наказание с присъда по НОХД № 408/2019 г. на РС - Поморие, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от три години, което на основание чл. 57, ал. 1, т.3 ЗИНЗПС следва да изтърпи при общ режим.

Видно от Удостоверение № 165/23.10.2023 г. ищецът е изтърпял определените му наказания лишаване от свобода (л. 6).

С. Г. Т. е подал заявление за издаване на СУМПС на 29.06.2022 г. до ОД на МВР – Варна, въз основа на което му е издадено такова.

Съдът е приел и приобщил към доказателствения материал по делото: Писмо рег. № 819р-19189/21.05.2024 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, ведно с приложенията към него; Писмо рег. № 4512/18.07.2024 г. на Началника на Затвора Варна; Писмо изх. № 11-00-66/2/23.07.2024 г. на Директора на РЗОК – Варна; Писма рег. № 819000-41966, Екз. № 2/29.07.2024 г. и рег. № 819000-3382, Екз. № 2/17.01.2025 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна; Писмо рег. № 5290р-334, екз.№1/08.01.2025 г. на Директор на дирекция Комуникационни и информационни системи“ при МВР и Справка за съдимост на С. Г. Т..

По искане на ищеца по делото са допуснати до разпит двама свидетели – Д. А. Д. и Х. Н. Н..

Св. Д. А. Д. заявява, че: след като се е запознала със случая на Т. го е посъветвала или да отиде до ДАИ гр. Кърджали, или да отиде в КАТ гр. Варна и да се опита, да настоява евентуално за среща с началник, за да могат да му обърнат внимание; процедурата за изкарване на курс, успешно полагане на практически изпит, след което Автомобилна администрация по служебен път изпраща протокол до съответното МВР и от там нататък предполага, че те вече си ги въвеждат в информационната система, но доколкото знае от служители от КАТ, с които е работила служебно, когато курсистите са от други областни отдели те им изпращат по служебен път съответно протоколите.

Св. Х. Н. Н. заявява, че: живее с Т. на семейни начила от 2015 г. ; знае, че ищецът е издържал успешно изпит за правоспособност за управление на МПС през 2010 г., както и че в периода 2010 г. - 2022 г. е правил опити да си издаде СУМПС; присиствала е през 2010 г. когато от ОД на МВР – Варна са му отказали да му приемат заявлението за издаване на СУМПС, тъй като го е нямало в системата; Т. след престоя си в Затвора Варна е бил с влошено здравословно и психическо състояние; не е присъствала при подаване на заявление за издаване на СУМПС през 2022 г.; заявява, че Т. от 2010 г. до 2022 г. е управлява МПС без СУМПС два пъти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявената искова претенция e недоказана по основание и размер по следните мотиви:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Според алинея втора на същата правна норма исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК предвижда, че незаконосъобраността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Предвид обстоятелството, че ищецът е с адресна регистрация гр. Варна [улица], ет. 3, ап. 15, то искът е допустим за разглеждане от Административен съд – Варна.

При така посочената нормативна база, за да удовлетвори искането на ищците за присъждане на обезщетение, съдът следва да установи кумулативното наличие на три елемента: причиняване на вреди от незаконосъобразното бездействие на административния орган (в случая ОД на МВР - Кърджали); наличие на вреди и съществуваща причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилите вреди в патримониума на ищците.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи поотделно мотиви във връзка с всеки от посочените елементи, както следва:

1. Относно наличието на незаконосъобразно бездействие.

Първият елемент от фактическия състав на чл. 203, ал. 1 АПК включва вредите алтернативно да са причинени от незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган. Съдебната практика трайно приема, че незаконосъобразно действие на администрацията е това фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му, или ако има такава, то e извършено в противоречие с нея. Бездействие на държавен или общински административен орган или длъжностно лице ще е налице тогава, когато не се извърши определено материално (фактическо) действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон в интерес на гражданите или на техни организации. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че неоснователни бездействия на административния орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК са налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни действия, каквито са хипотезите на чл. 256 и чл. 257 АПК, защото юридическите действия трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за да е допустимо сезирането на съда на посоченото основание – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изследването на въпроса дали посоченото като вредоносно бездействие наистина е било осъществено и дали то е причината за възникналите вреди започва с уточняване на нормативния акт и какво фактическо действие този нормативен акт задължава административния орган или длъжностното лице да извърши, съответно какво задължение нормативният акт е възложил на административния орган или длъжностно лице да изпълни. Не се установява ОД на МВР – Кърджали да има задължение да извърши някакви правни действия, неизвършването на които обаче да са свързани с прилагането на чл. 204, ал. 4 АПК. В този смисъл не е налице неоснователното бездействие на ОД на МВР – Кърджали, твърдяно от ищеца. По делото не се установи от страна на ищецът да са предприети действия по подаване на заявление, съот. при наличие на административна и/или документална неуредица да са предприети действия по изясняването й, респ. отстраняването й. По делото не са ангажирани доказателства, че в периода от 2010 г. до 2022 г. в системата на МВР не е била налична информация, че ищецът успешно е преминал изпит за правоспособен водач на МПС. Установи се по делото, че от страна на Т. е извършвано управление на МПС, при ясното съзнание, че той се води лице неправоспособно да управлява МПС и без да притежава СУМПС, при това в условията на рецидив след налагане на административно наказание с влязло в сила НП и последствие две присъди.

Въпреки, че липсата дори на един елемент от трите кумулативно изисквани от закона за прилагане на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск, настоящия съдебен състав намира за необходимо да изложи мотиви и за останалите два елемента.

2. Относно наличието на вреди

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Неимуществените вреди по ЗОДОВ могат да се изразяват в претърпяни болки и страдания - психически и емоционални, които са настъпили за ищеца поради незаконното действие или бездействие на администрацията.

Общият размер на претендираните имуществени вреди са в размер на 60 000 лв. Ищцът не доказва настъпването на неимуществени вреди, поради което не е налице и вторият елемент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

3. Причинно - следствена връзка

Причинната връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административен орган и настъпилата вреда предполага, че вредата трябва да е пряка и непосредствена последица, закономерност и следствие от тях. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния/ общинския орган или на длъжностното лице. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди – тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. От това следва, че преценката за наличието на причинна връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразна дейност следва да преценява с оглед на правилата на нормалната житейска логика.

Доказателствената тежест за установяване на елементите на фактическия състав на иска за обезщетение е възложена на ищца. Той е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички от посочените елементи. В случая, в тежест на ищца е да докажат причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие на ОД на МВР - Кърджали и твърдяните от него имуществени вреди. Както съдът вече посочи, не се установи бездействие от страна на ОД на МВР - Кърджали, а вредите, посочени от ищца в исковата молба остават недоказани по основание и размер. Нещо повече, от събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка по безспорен начин се установява, че вредите, за които претендира ищеца са в резултат единствено и само от собственото му поведение, той е извършител на едно административно нарушение и на две престъпления, за което е понесъл и съответната отговорност, като в случая елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ не са налице и исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Управлението на МПС без Т. да е притежавал СУМПС е извършено съзнателно, както и че е в нарушение на закона.

Следователно и третият елемент, необходим за прилагането на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е налице.

За пълнота следва да се посочи и, че от приетите от съда писмо рег. № 4512/18.07.2024 г. на Началника на Затвора Варна и писмо изх. № 11-00-66/2/23.07.2024 г. на Директора на РЗОК – Варна, се установява, че при изтърпяване на присъдата лишаване от свобода в Затвора Варна, не се установява Т. да е имал влошено здравословно състояние, което да е наложило лекуването му в специализирано заведение, а са извършвани медицински прегледи и медицински консултации.

От писмо рег. № 819000-41966, Екз. № 2/29.07.2024 г. и рег. № 819000-3382, Екз. № 2/17.01.2025 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, се установява, че от извършена проверка в журналната дейност в АИС АНД, са се установили данни за въведен протокол в ОД на МВР - Кърджали за придобита правоспособност от кат. „В“ с протокол № 469 от 29.07.2010 г. от С. Г. Т. с [ЕГН].

С. Г. Т. с [ЕГН] е зачислен като водач в ОД на МВР Варна на 28.06.2022 г. във връзка с подадено от него заявление за смяна на местоотчет. На 29.06.2022 г. Т. е подал заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС при условията на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП(след загубена правоспособност за отнети всички контролни точки и възстановяването й по реда на ЗДвП). Във връзка с подаденото заявление на Т. е издадено СУМПС [номер] на 05.07.2022 г.

В резултат на извършена справка в АИС Български документи за самоличност по заложени данни за подадени заявления на лица (справката „по данни за заявления и лица“ е въведена в експлоатация в АИС БДС на 29.03.2010 г.), в резултат на която е установено, че за периода от 29.03.2010 г. до 29.06.2022 г. не са налични данни за започната процедура по издаване на СУМПС на Т., което означава, че няма данни през периода да има депозирано от С. Г. Т. заявление за издаване на СУМПС и такова не му е било издавано до 05.07.2022 г. По отношение на правоспособността на Т. е ирелевантен факта на въвеждане на данни за успешно положен изпит и съответно възстановяване на правата му като водач на МПС. Съгласно действащото законодателство за да управлява МПС водача трябва да има валидно издадено СУМПС и да не са му наложени ограничения (наказания или ПАМ за лишаване от това право).

От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Д. А. Д. и Х. Н. Н. не се установява кумулативното наличие на три елемента: причиняване на вреди от незаконосъобразното бездействие на административния орган (в случая ОД на МВР - Кърджали); наличие на вреди и съществуваща причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилите вреди в патримониума на ищците.

Свидетелските показания на св. Д. са свързани с процедура по полагане на изпит за придобиване на правоспособност на лице да управлява МПС, както и възпроизвеждане на комуникация между ищеца и свидетеля, но не се установява, наличие на търпени неимуществени вреди от Т., които да са в резултат на бездействие от страна на ответника.

По отношение на свидетелските показания на св. Н., живееща на семейни начила с Т., следва да се посочи, че първо се противоречиви и непоследователни и второ предвид личните отношения в които се намират е налице индиция за заинтересованост, поради което неговите показания следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Св. Н. първо заявява, че живее заедно 2015 г., а последствие заявява, че го е придружила през 2010 г. в ОД на МВР - Варна, където е информиран, че в системата на МВР липсва информация за успешно положен изпит за правоспособен водач на МПС, съот. му е отказано приемане на заявление за издаване на СУМПС. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Независимо от изложеното, не се установява по безспорен начин, че твърдяните от ищеца търпени неимуществени вреди са в резултат на бездействие на ОД на МВР – Кърджали.

Съдът намира, че от изложените до тук мотиви и обратно на твърденията на ищеца, не е налице незаконосъобразно бездействие на ОД на МВР - Кърджали, осъществено при или по повод изпълнение на административна дейност, в резултат на които на ищеца да са нанесени вреди и да са в причинно-следствена връзка. При липсата на който и да е от посочените елементи, на практика хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде приложена и не е възможно да бъде ангажирана отговорността на ответника. В този смисъл претендираното от ищца обезщетение, заедно със законната лихва, не следва да бъде присъдено. Искова претенция е неоснователна и недоказана и като такива следва да бъдат отхвърлена изцяло.

Както се посочи по-горе твърдението на ищеца, че е налице бездействие от страна на ОД на МВР – Кърджали остана недоказано. Независимо от това дори да се приеме, че е налице бездействие от страна на ответника, то такова би следвало да се приеме, че е към месец юни 2010 г., респ. възражението за погасена по давност искова претенция е основателно.

Съобразно чл. 1 ЗОДОВ за неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на гражданските закони. Съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години. В Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е приет кой е началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган.

Според правната теория погасителната давност представлява период от време с изтичането, на който се погасява възможността за събиране на едно вземане, като се използва гарантирания от държавата принудителен ред. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност.

В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема, че от м. юни 2010 г. (дата на която на Т. му е отказано издаване на СУМПС) до датата на предявяване на иска 22.03.2024 г., категорично е изтекла петгодишна давност. От представеното СУМПС (л. 86 от делото) е видно, че в ОД на МВР – Варна е била налична информация, че на 29.07.2010 г. Тодоров е преминал успешно изпит за правоспособност на водач на МПС. При наличието на изтекъл пет годишен давностен срок и релевирано възражение от ответника, претендираното вземане следва да се счита погасено и искът подлежи на отхвърляне. Наличие на изтекла погасителна давност, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска.

Страните по делото са предявили искане за заплащане на разноски.

Ищецът е представил списък на разноските, но предвид изхода от делото такива не му се дължат.

В последното по делото съдебно заседание ответникът е поискал присъждане на разноските. С оглед изхода на делото и на основание чл. 10 ЗОДОВ в полза на ОД на МВР - Кърджали следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 100 лв. - юрисконсултско.

По изложените съображения, Административен съд - Варна, XIV състав

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С. Г. Т., [ЕГН], чрез адв. С. А. – АК-Варна, с искова претенция ОД на МВР – Кърджали да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители на ОД на МВР – Кърджали, довели до ефективно излежавана от ищеца на присъда лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 14 дни, в периода 13.05.2021 г. – 27.11.2021 г.

ОСЪЖДА С. Г. Т., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Кърджали сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.