Решение по дело №892/2018 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 89
Дата: 20 март 2019 г. (в сила от 7 април 2020 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20184230100892
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         89

гр. Севлиево, 20.03.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

                                                                     

при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Х. гражданско дело № 892/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от В.К.К., с ЕГН **********, с адрес *** срещу "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула-Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Н. Й. Н., К. Т. И. и Р. Г. Л..

Ищеца твърди, че е собственик по покупко  - продажба, обективирана в нотариален акт № 88, т. III, рег. 5111, дело № 473 от 16.09.2011 г. на *** Ц. Г. на следните поземлени имоти: новообразуван имот № 562.89, с площ 567,70 кв.м., при граници: имот № 562.91 на И. И. Т., имот № 562.306 на Община Севлиево, имот 562.320 на Община Севлиево, имот № и № 562.324 на Б. А. К., имот № 562.346 местни пътища, заедно с построените в имота жилищна сграда със застр. площ 31,99 кв. м., сервизно помещение и навес от 13,20 кв. м., лятна кухня от 9 кв. м., и новообразуван имот № 562.324, с площ 682,40 кв. м., незастроен, при граници: имот № 562.89 н-ци Б. А. К., имот № 562.91 на И. И. Т., имот № 562.90 на В.П.Д.и имот № 563.346 местни пътища, двата находящи се един до друг в землището на в гр. Севлиево, мест. ***. С писма вх. № 4545213/26.06.2017 г., вх. № 4608660/24.08.2017 г. и трето от 26.10.2017 г., ищеца уведомил ответника - тогава с фирма „Енерго про мрежи" АД, че през месец юни 2017 г. при извършена от негови служители подмяна на ел. проводници е премахнат съществуващ дървен стълб и незаконосъобразно проводниците са поставени върху наклонен стълб - собственост на ищеца - на 3 метра в мястото му /поз. имот № 562.324/, който следвало да бъде премахнат с оглед предстоящ строеж на гараж. В последвалите два отговора на горните писма ответникът не взел отношение по направеното искане, а се позовавал на чл. 73, ал. 1 ЗУТ, който в случая бил неприложим. Поради това ищеца трикратно помолил ответника да прехвърли проводниците си извън имота му и да прекрати неоснователните действия, които ограничавали правото му на собственост, тъй като от негова страна не били спазени предвидените нормативни изисквания, а също така липсвали и изискуемите се документи за изграждане на това отклонение през имота му, същото било незаконно и поставените проводници смущавали неоснователно правото му на собственост, поради което следвало да бъдат премахнати. Ищеца твърди, че ответника му дължи обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот за времето от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.. Ответникът се обогатил неоснователно, а ищецът съответно обеднял в размер на исковата сума - 1000 лв., вследствие държането без основание на ел. проводници прокарани през процесния имот в посочения период. Размерът на неоснователното обогатяване на ищеца, респективно обедняването на ответника, било в размер на средния пазарен наем за прокарване и държане на процесните проводници в чужд имот. Предвид изложеното ищеца иска осъждане на ответника да премахне поставените в имота му проводници, както и да му заплати сумата от 1000,00 лева обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г.. Претендира разноски.

Препис от исковата молба с доказателствата са изпратени на ответника за отговор в едномесечен срок. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли за отхвърляне на исковете. Излага, че потребителите на „Електроразпределение Север" АД в местност ***, гр. Севлиево се захранват от електроразпределителна мрежа ниско напрежение към ТП (трафопост) Вилна зона север 2, гр. Севлиево. Мрежата била собственост на „Електроразпределение Север" АД и заведена като дълготраен материален актив. През недвижимия имот на ищеца преминавало трасето на извод „Запад" на ВМНН (въздушна мрежа ниско напрежение) към ТП Вилна зона север 2, като частта от мрежата, която преминавала през имота на ищеца била изградена от живущите в района преди 40-50 години. Чрез нея били захранени с електрическа енергия други потребители на „Електроразпределение Север" АД, чиито имоти се намирали след имота на ищеца. Мрежата  съществувала много преди ищецът да закупи имота през 2011 година. Дървеният стълб, който  бил поставен в имота на ищеца бил поставен за нуждите на тази електроразпределителна мрежа. Последната била изградена преди 1999 г.. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (обн. 1999 г., отм. 2004 г.) „електроразпределителна мрежа" била съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия с цел доставка на потребителите. Според § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ, „електроразпределителна мрежа" била съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служела за разпределение на електрическа енергия.". „Електроразпределение Север" АД било лицензиант за дейността „разпределение на електрическа енергия" съгласно Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, на обособена територия, в която попадало гр. Севлиево. Т.2.2. от Лицензията, налагала задължение на лицензианта при условията на всеобщо предлагана услуга съгласно ЗЕ да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията. Лицензиантът бил длъжен да извършва лицензионната дейност при минимални икономически обосновани разходи с тенденция за тяхното намаляване с цел сигурно, непрекъснато и ефективно транспортиране на електрическа енергия през мрежата, (т.2.5). Лицензиантът бил длъжен да експлоатира и поддържа съществуващата мрежа, да изгражда нови елементи от мрежата с цел нейното развитие за осигуряване непрекъснато и ефективно транспортиране на електрическа енергия до потребителите (т.2.6.2). С оглед разпоредбата на чл. 69 от ЗЕ ответникът, в качеството му на енергийно предприятие бил длъжен да извършва дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на ЗЕ и другите нормативни актове, като обезпечава сигурността на снабдяването и непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.) около електропроводните линии на въпросната електроразпределителна мрежа в местност *** била създадена сервитутна зона и доколкото мрежата била заварена към 1999 г., сервитутното право било възникнало по силата на закона. Електропроводните линии съставлявали енергийни обекти и по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на действащия от 2004 г. и понастоящем Закон за енергетика (ЗЕ). Съгласно разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗЕ възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права за съществуващите към влизане в сила на закона енергийни обекти запазвали действието си. Размерите, разположението и режимът на упражняване на сервитутните права по § 26 от ЗЕ се определяли от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., изм. и доп., бр. 77 от 2.09.2008 г., бр. 12 от 11.02.2014 г., бр. 75 от 29.09.2015 г.). Конкретно за електроразпределителната мрежа ниско напрежение, която преминавала през имота на ищеца, размерите на сервитутните зони били посочени в Приложение № 1, т. 16 към чл. 7 от въпросната Наредба, а именно: ивици по оста на трасето на BE (въздушен електропровод) с размери 4,5 m от едната страна и 1,5 m от другата страна - към сгради. Предназначението на сервитутната зона било за изграждане, експлоатация и ремонт. Доколкото през процесния недвижим имот, собственост на ищеца преминавала въздушна мрежа ниско напрежение, съставляваща енергиен обект, за който по силата на закона било възникнало сервитутно право със съответните сервитутни зони, собственикът на служещия имот бил длъжен да търпи ограниченията на сервитута. Поддържането на въпросната електропроводна линия от електроразпределителното предприятие не съставлявало неоснователно действие, което да бъде преустановено от ответника с нейното премахване. Неоснователни били възраженията на ищеца, че процесните електропроводни линии са незаконно изградени и следва да бъдат изместени извън имота на ищеца за сметка на ответника. На първо място следвало да бъде посочено, че цитираните разпоредби на ЗЕ и ЗЕЕЕ не въвеждали изискването енергийният обект да бъде законно изграден (след утвърждаване на съответните строителни книжа), за да възникне за него сервитутно право по силата на закона, а единствено изискването да е изграден и въведен в експлоатация към датата на влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.). Съгласно разясненията, дадени в задължителната съдебна практика - решение № 807/01.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1081/2009 г. по описа на ВКС, I гр. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както за да възникне право на собственост върху дадена сграда било ирелевантно дали тя е законно или не построена, така и за да възникне сервитутното право по чл. 60 от ЗЕЕЕ било ирелевантно дали обектът е изграден и въведен в експлоатация след утвърждаване на съответната строителна документация. В този смисъл било решение № 237/09.04.2009 г., постановено по гр.д. № 621/2008 г. по описа на ВКС, III гр.о.. В конкретния случай, на 16.03.2017 г., на електронната поща на ЕНЕРГО-ПРО за получаване на сигнали била постъпила жалба от живущите в гр. Севлиево ВЗС-2, ул. 9 н. 21 с приложен снимков материал. Жалбоподателите твърдяли, че има стълбове, които са застрашени от падане, при положение, че до тях има други неизползвани стълбове и „кабелът" върви по покрива на сграда, в която жалбоподателите живеят. След получаване на жалбата, от страна на служителите в МИР (мрежови измервателен район) 2, гр. Севлиево, РОЦ (регионален обслужващ център) гр. Горна Оряховица/ Габрово към „Електроразпределение Север" АД били предприети ремонтни действия, изразяващи се в: подмяна на неизолирани проводници с УИП (усукани изолирани проводници). Проводниците били поставени на бетонните стълбове за улично осветление, находящи се до дървените стълбове. Ремонтните действия били извършени в сервитутната зона на електроразпределителната мрежа съвместно от служители на „Електроразпределение Север" АД и служители на „Електролукс Табаков и Синове" ООД, с ЕИК ********* - изпълнител по договор № 2 -5 -5/15.07.2016 г. за обществена поръчка, възложена от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД (с ново наименование „Електроразпределение Север" АД), с предмет: „Извършване на текущи аварийно - възстановителни ремонти на кабелни линии ниско, средно и високо напрежение, на въздушни електропроводи ниско, средно и високо напрежение и на уредби на подстанции и възлови станции, собственост на Възложителя, на територията на РОЦ Горна Оряховица/Габрово. След извършване на ремонта били съставени изискуемите документи, включително: протокол за извършени СМР от 24.04.2017 г., протоколи за приемане и установяване годността на обект, протоколи за изнесени електромерни табла на границата на собственост. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 16/09.06.2004 г. в сервитутните зони не се допускали всякакъв вид застрояване, както и действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти. В случай, че горното препятствало осъществяването на строителството в имота на ищеца, то съгласно разпоредбите на чл. 64, ал. 5 от ЗУТ, чл. 73, ал. 1 от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 6/ 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (издадена от ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г., изм. и доп., бр. 36 от 13.05.2016 г., в сила от 13.05.2016 г., изм., бр. 77 от 4.10.2016 г., в сила от 4.10.2016 г.) разположението на съществуващите проводници можело да бъде изменено, като съответните работи се извършат от възложителя на новото строителство за негова сметка, след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационното дружество и издаване на разрешение за строеж. Правилно и законосъобразно електроразпределителното дружество в становище, с изх. № 4545213/07.08.2017 г. било указало на ищеца В.К., че съществуващото съоръжение в имота му може да бъде изместено по реда на ЗУТ от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационното дружество, чиито мрежи и съоръжения били засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. Предвид изложеното искът с правно основание чл. 109 от ЗС бил неоснователен. Оспорва иска за заплащане на обезщетение, с основание чл. 59 ЗЗД като изцяло неоснователен и недоказан по своя размер. Не били налице и не били представени доказателства за наличие на предпоставките за уважаване на иска. Ищецът не представил доказателства за обогатяването на ответника и за своето обедняване. Действията на ответника, изразяващи се в подмяна на проводниците на 16.03.2017 г., подробно описани по-горе били извършени на правно основание, в изпълнение на подробно описаните задължения на ответника съгласно издадената лицензия за разпределение на електрическа енергия и Закона за енергетиката. Претендира разноски.

В съдебното заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображенията в исковата молба. В писмена защита излага подробни доводи за основателността на исковете.

В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на предявените искове. В писмена защита излага подробни доводи за неоснователността на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от нотариален акт № 88 за покупко  - продажба, т. III, рег. № 5111, дело № 473 от 16.09.2011 г. на *** Ц. Г., с рег. № 594 на НК, с район – района на Севлиевски районен съд, че В.К.К. е закупил недвижими имоти, находящи се в гр. Севлиево, селищно образувание „***“, местност „***“, а именно: новообразуван имот № 562.89, с площ 567,70 кв.м., при граници: имот № 562.91 на И. И. Т., имот № 562.306 на Община Севлиево, имот 562.320 на Община Севлиево, имот № 562.324 на Б. А. К., имот № 562.346 местни пътища, заедно с построените в имота сгради и новообразуван имот № 562.324, с площ 682,40 кв. м., незастроен, при граници: имот № 562.89 н-ци Б. А. К., имот № 562.91 на И. И. Т., имот № 562.90 на В.П.Д.и имот № 562.346 – Територия на транспорта, Местни пътища, Община Севлиево.

Установява се от уведомително писмо от 19.06.2017 г. от В.К.К., от писмо от 07.08.2017 г. от Енерго - про мрежи АД,  от писмо от 22.08.2017 г. от В. К., от писмо от 07.09.2017 г. от Енерго - про мрежи АД и от уведомително писмо от 26.10.2017 г. от В.К.К., че между страните по делото е разменена кореспонденция по повод процесният случай. Ищеца, в качеството си на собственик на имоти, находящи се в гр. Севлиево, местност „***“, с № 562.89 и № 562.324, с аб. № **********, е заявил, че за времето от 12 до 16 юни 2017 г. е извършена подмяна на единични проводници с усукани такива, като в долният край на мястото му е изтръгнат дървен стълб, използван е наклонен стълб собственост на ищеца, на 3 метра в мястото му, който предстояло да бъде премахнат, поради проектиране на гараж; поискал е прехвърляне на проводниците на новопоставен от ответника стълб.   Ответника е отговорил на ищеца, че е извършена проверка и е установено, че проводника захранващ обекта му е поставен на стълб, който се използва за улично осветление, като изместването му може да стане при спазване изискванията на чл. 73, ал. 1 ЗУТ. 

Установява се от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия, издадена от ДКЕВР, жалба от живущите в гр. Севлиево ВЗС-2, ул. 9, н. 21, постъпила по електронна поща на 16.03.2011 г. с приложени снимки, счетоводно извлечение от инвентарната книга на „Електроразпределение Север" АД, договор № 2-5-5/15.07.2016 г. за обществена поръчка, сключен между „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД  и „Електролукс Табаков и Синове" ООД, искане за поръчка, количествено-стойностна сметка, потвърждение на поръчка за доставка, фактура № **********/24.07.2017 г., издадена от „Електролукс Табаков и синове" ООД, протокол за извършени строително - монтажни работи, протокол за приемане и установяване годността на обект, списък на вложени материали, акт за придобиване на дълготраен актив, протокол № 60604/12.06.2017 г. за изнесено табло на границата на собственост, и  протоколи за изнесено табло на границата на собственост № 60175/12.06.2017 г., № 60176/13.06.2017 г., № 60177/14.06.2017 г., №  60178/14.06.2017 г., № 60179/15.06.2017 г. и  № 60180/15.06.2017 г., че на 16.03.2017 г., на електронната поща на ЕНЕРГО-ПРО е постъпила жалба от живущите в гр. Севлиево ВЗС-2, ул. 9 н. 21 с приложен снимков материал, като жалбоподателите твърдяли, че има стълбове, които са застрашени от падане, при положение, че до тях има други неизползвани стълбове и кабелът върви по покрива на сграда, в която жалбоподателите живеят. Служителите в МИР  2, гр. Севлиево, РОЦ гр. Горна Оряховица/Габрово към „Електроразпределение Север" АД предприели ремонтни действия, изразяващи се в подмяна на неизолирани проводници с УИП (усукани изолирани проводници). Ремонтните действия били извършени съвместно от служители на „Електроразпределение Север" АД и служители на „Електролукс Табаков и Синове" ООД, - изпълнител по договор № 2 -5 -5/15.07.2016 г. за обществена поръчка, възложена от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД, с предмет: „Извършване на текущи аварийно - възстановителни ремонти на кабелни линии ниско, средно и високо напрежение, на въздушни електропроводи ниско, средно и високо напрежение и на уредби на подстанции и възлови станции, собственост на възложителя, на територията на РОЦ Горна Оряховица/Габрово. Били съставени протокол за извършени СМР от 24.04.2017 г., протоколи за приемане и установяване годността на обект, протоколи за изнесени електромерни табла на границата на собственост /относно имота на ищеца с аб. № **********, протокол  № 60177/14.06.2017 г. за изнесено електромерно табло /.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.

Установява се от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: размерът на пазарния наем за ползване на имотите на ищеца за съоръженията, описани в исковата молба през исковия период – 01.07.2017 г. – 30.06.2018 г. е 1000,00 лева, включващ наем за стомано – бетонов стълб 600 лв., за ограничено ползване на имота 300 лв. и допълнителни 100 лв. /за монтиране на стълб/.

От показанията на свидетеля Т.Д.Д., са установява следното: свидетеля познава ищеца В.К. и знае, че притежава два имота един до друг, в лозята;  до имота минавала линията на Енергото, на дървени стълбове, като самият стълб не бил в имота и го преместили в имота на ищеца; годината преди съдебното заседание, лятото станало преместването; след преместването този дървен стълб го нямало, бил премахнат;  понастоящем линиите на електропровода били в самия имот на циментен стълб, на собственика на имота; преди това по стълба нямало нищо, не минавал електропровод; ищеца писал жалби на Енергото, защото не бил съгласен да му се ползва стълба; дървения стълб не бил в имота, бил хванат за самата ограда, от външната част, а циментовия стълб, бил в имота; вече дървеният стълб не съществувал, бил премахнат, като жиците били поставени на циментения стълб.

От показанията на свидетеля П.К.П., са установява следното: към 16.03.2017 г., свидетеля работил като началник отдел при ответника; познава участъка от мрежата, която се води изток-запад, като правили ремонт вследствие на подадена жалба, в която било посочено, че стълбовете, по които върви мрежата са дървени, в лошо състояние, изгнили, а до тях има изправени стоманено бетонни стълбове, като била построена къща, на която покривът ѝ бил много близо до проводниците; наистина дървените стълбове били в лошо състояние, като местните хора казали, че те са ги изправяли за да имат ток, защото района там нямал регулация,  преди време изправили дървените стълбове за да имат захранване, а впоследствие събирали пари и изправили  стоманобетонните стълбове, за да ги подменят; по дървените стълбове вървяла ел. мрежата, а уличното осветление се обслужвало от Община Севлиево, като за него се използвали стоманобетонните стълбове; стълбовете били изправени от хората, събирали си пари, 80-те или 70-те години, служителите на ответника махнали стария дървен стълб и прехвърлили мрежата на съществуващия бетонен; дървеният стълб бил вътре в имота, а не извън имота, стоманобетонния също бил вътре в имота; отстоянието между дървения и стоманобетонния стълб било от 50 см до метър; ремонтът бил само махане на дървения стълб и голите проводници, които били на него и сложили усукан изолиран проводник;  ответника нямал изградена мрежа, защото било извън регулация целият район и не можели да изправят стълбове, това можело да стане когато има регулация и знаели къде е пътя  и къде ще бъдат тротоарите.

От показанията на свидетеля Н.С.Д., са установява следното: свидетеля понастоящем и към 16.03.2017 г. работи при ответника;  запознат е с местност „***“ и имотите на ищеца; на 16.03.2017 г. извършили авариен ремонт в този район - имали жалба от района за проводници, които се намират върху покрив и за стълбове, дървени, по които вървяла мрежата, а имало бетонни стълбове до тях; трябвало да подменят голия проводник с изолиран усукан проводник, като изпълнението било на фирма подизпълнител; имало стълбове в имота на ищеца – един бетонен, по който вървял усукан проводник на уличното осветление и дървен в неговия или в долния имот, по който вървял гол проводник; усуканите проводници поставили на бетонните стълбове, дървените стълбове били в лошо състояние, изгнили, стари, криви; двата стълба били един от друг на метър и нещо, но единия стълб някак бил в друг имот; свидетеля мисли, че имало ограда между имота и улицата; бетонният стълб бил в мястото на ищеца, а другия отдолу, имало някакво ниво, дървения стълб бил от долна страна, в друг имот, дали на друг или на ищеца, но по – ниско; свидетеля не помни дали е имало ограда между някой от стълбовете и улицата, но между имота на ищеца и другото място мисли, че е имало.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на иска по чл. 109 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
,
кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: че е собственик на описаните в исковата молба имоти, на сочените основания, както и че ответникът е извършил твърдяното неоснователно нарушение, с което пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост в пълен обем. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже, че е налице правно основание за извършените от него действия и изградени от същият съоръжения в имота на ищеца.

Установи се по делото от нотариален акт № 88, т. III, рег. № 5111, дело № 473 от 16.09.2011 г. на *** Ц. Г., с рег. № 594 на НК, с район – района на Севлиевски районен съд, че ищеца В.К.К. е придобил чрез покупко  - продажба недвижими имоти, находящи се в гр. Севлиево, селищно образувание „***“, местност „***“, а именно: новообразуван имот № 562.89, с площ 567,70 кв.м., при граници: имот № 562.91 на И. И. Т., имот № 562.306 на Община Севлиево, имот 562.320 на Община Севлиево, имот № 562.324 на Б. А. К., имот № 562.346 местни пътища, заедно с построените в имота сгради и новообразуван имот № 562.324, с площ 682,40 кв. м., незастроен, при граници: имот № 562.89 н-ци Б. А. К., имот № 562.91 на И. И. Т., имот № 562.90 на В.П.Д.и имот № 562.346 – Територия на транспорта, Местни пътища, Община Севлиево. Установи се от показанията на свидетелите Т.Д.Д., П.К.П. и Н.С.Д., че през имотите на ищеца преминава трасето на въздушна електроразпределителната мрежа ниско напрежение, като проводниците на същата са разположени върху стоманобетонен стълб, находящ се в ищцовия новообразуван имот № 562.324, съобразно неоспорените в тази част твърдения в исковата молба.

Неоснователни са доводите на ответника, че в полза на същият е налице учредено сервитутно право върху имотите на ищеца. Ответника счита, че дори и да е незаконен, електропроводът в имотите на ищеца е съществувал още преди 1999 г., поради което по силата на чл. 60 от ЗЕЕЕ от 1999 г. /отм./, около енергийния обект е възникнала сервитутна зона и ответникът има сервитутни права, които изключват правото на собственика на земята да иска премахване на енергийния обект по реда на чл. 109 ЗС. Съдебните решения, на които се позовава ответника, за да обоснове  тълкуване на закона в полза на претендираното сервитутно право обаче са постановени  по други случаи, при тълкуване на различни законови норми, в които законността или незаконността на  електропроводите са били периферен въпрос, обсъждан от съдебните състави единствено доколкото това е било от значение за решаване на основните спорни въпроси по делата. По тълкуване на разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /1999 г./ са постановени други и по – нови решения на ВКС - решение № 312 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 4055/2013 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение и решение № 454 от 14.12.2012 г. по гр. д. № 467/2012 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, които настоящият състав намира за необходимо да обсъди. В цитираните решения се приема, че според разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /1999 г./ сервитутното право в полза на енергийните предприятия за съществуващи енергийни обекти възниква по силата на закона. Това са енергийни обекти, изградени основно при действието на Закона за електростопанството от 1975 г.. Относно изграждането, разширяването и поддръжката на електрическите централи и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическата енергия, освен към специалните технически правила и норми, този закон изрично препраща / чл. 8, ал. 3/ към изискванията на ЗТСУ. Според разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗТСУ, електрически инсталации и уредби се изграждат и инсталират в зони и части на населените места и в други извънселищни територии съгласно с предвижданията на съответните териториалноустройствени планове при спазване на условията и изискванията по този закон, разпоредбите по неговото приложение и другите действуващи разпоредби. Съгласно чл. 175 ППЗТСУ, строителството на нови електроснабдителни мрежи се извършва по реда и при условията на чл. 187, в ал. 2 на който изрично е посочено, че строителството се извършва под контрола на техническите служби и при наличие на пълна строителна документация. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ППЗТСУ изисква за изграждане на надземни и подземни улични проводи и съоръжения да има определена строителна линия въз основа на работен проект и издадено разрешение за строеж. Тези актове в своята съвкупност индивидуализират строежа, като посочват неговото точно местоположение /трасето/, застроена площ, височина и пр., които от своя страна имат съществено значение за определяне на разположението и размера на сервитутната зона. Когато предвижда създаването на сервитутна зона около заварените енергийни обекти и учредява сервитутно право на енергийните предприятия, необходимо за осъществяваната от тях дейност - производство и доставка на електрическа енергия, законът предполага, че тези обекти са били изградени и въведени в експлоатация по предвидения за това ред и отговарят на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност. Ето защо следва да се приеме, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ/ отм./ възниква само ако са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект. Установеният със закон сервитут обаче е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност.

С оглед гореобсъдените тълкувания дадени в практиката на ВКС, с които настоящият състав се солидаризира, основателни са доводите на ищеца, че въздушният електропровод преминаващ през имота му е незаконосъобразно изграден, поради което в полза на ответника не е учреден претендираният от последният сервитут. 

 Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели П.К.П., Н.С.Д. и Т.Д.Д., че наличните в района на имотите на ищеца дървени стълбове, преди извършените от служителите на ответника действия през 2017 г., са били изградени от живущите в района през 80-те или 70-те години на 20 – ти век, като няма по делото каквито и да било данни, при доказателствена тежест за това на ответника, наличната по тях мрежа за пренос и доставка на електрическа енергия, да е била изградена и въведена в експлоатация по предвидения за това ред и да отговаря на съответните строителни правила и норми и на техническите правила за безопасност. С оглед установената липса на съответствие със строителните правила и норми и техническите правила за безопасност на мрежата преминаваща през имотите на ищеца, установи се липса на претендирания сервитут в полза на ответника, като без значение е дали дървеният стълб е бил в самия имот или до него, а без значение са и останалите доводи изложени от страните, поради което те не следва да се обсъждат.

Установи се по делото от показанията на разпитаните свидетели, че ответникът е извършил твърдяното неоснователно нарушение, с което пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост в пълен обем, тъй като същият няма право, а и от чисто житейска гледна точка не е безопасно да използва имотите си в частите близки до изградената електрическа мрежа, за строителство, за засаждане на определени растителни видове и други подобни, което налага извод, че е налице пречка за ищеца да упражнява пълноценно собственическите си правомощия върху имотите си.

С оглед изложеното иска по чл. 109 ЗС е доказан и поради това основателен и следва да бъде уважен. 

По иска по чл. 59 ЗЗД, се установи по делото обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, изразяващи се в неполучаване на доходи в пълен размер от собствените на ищеца недвижими имоти, ползвани от ответника в процесния период – 01.07.2017 г. – 30.06.2018 г., който по този начин се е обогатил, като си е спестил заплащане на наем за имотите. Общия факт причинил обедняването и обогатяването е ползването имотите на обеднения ищец от обогатИ. се ответник. Не се установи и наличие на друг иск, с който ищеца да може да се защити, като се установи каква е стойността на обедняването на ищеца и стойността на обогатяването на ответника, а именно сумата установена от заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза - 1000,00 лева, изчислена от вещото лице като сума, включваща наем за собствения на ищеца, съобразно показанията на свидетелите, стоманобетонен стълб - 600 лв., допълнителни разходи за монтиране на стълба - 100 лв. и обезщетение за ограниченото ползване на имотите на ищеца - 300 лв.. Предвид изложеното иска по чл. 59 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, като такъв.

С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и уважаването на исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски, в размер на сумата от 520,00 лева, за заплатени адвокатско възнаграждение, депозит за възнаграждение на вещо лице и държавни такси.

Воден от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула-Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Н. Й. Н., К. Т. И. и Р. Г. Л., на основание чл. 109 ЗС да премахне поставените от него проводници в недвижими имоти, находящи се в гр. Севлиево, селищно образувание „***“, местност „***“, а именно: новообразуван имот № 562.89, с площ 567,70 кв.м., при граници: имот № 562.91 на И. И. Т., имот № 562.306 на Община Севлиево, имот 562.320 на Община Севлиево, имот № 562.324 на Б. А. К., имот № 562.346 местни пътища и новообразуван имот № 562.324, с площ 682,40 кв. м., незастроен, при граници: имот № 562.89 н-ци Б. А. К., имот № 562.91 на И. И. Т., имот № 562.90 на В.П.Д.и имот № 562.346 – Територия на транспорта, Местни пътища, Община Севлиево, по предявения иск от В.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***.

ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула-Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Н. Й. Н., К. Т. И. и Р. Г. Л. да заплати на В.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата 1000,00 лева, съставляващи обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 01.07.2017 г. – 30.06.2018 г., от ползване на недвижими имоти, находящи се в гр. Севлиево, селищно образувание „***“, местност „***“, а именно: новообразуван имот № 562.89 и новообразуван имот № 562.324, без основание.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула-Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Н. Й. Н., К. Т. И. и Р. Г. Л. да заплати на В.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата  520,00 лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: