РЕШЕНИЕ
№ 2202
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ИНА М. К.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110135855 по описа за 2022 година
Предявени за разглеждане искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. И. Г. и
М. А. Г. срещу „Сейлс Сървисиз“ ООД, Ф. И. И., И. Г. З. и А. С. Г., като са предявени
искове, както следва: 1/ по чл. 108 ЗС с искане за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците П. Г. и М. Г. са собственици на УПИ с площ от
570 кв.м., съставляващ парцел и на 6/20 ид. ч. от реална част на ПИ № 1495, кв. 100 по
плана за гр. С., кв. 100, местност „Витоша ВЕЦ-Симеоново“, с площ 216 кв.м., която
реална част е ограничена на запад от границата на У и за осъждане на ответниците да
предадат на ищците владението върху реална част от 20 кв.м. в УПИ II-1495 и реална
част от 180 кв.м. от реална част от ПИ № 1495, кумулативно съединен с 2/ иск по чл.
109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка построена в имота на
ищците ограда.
Ищците П. Г. и М. Г. твърдят, че са съсобственици на два недвижими имота - на
УПИ парцел по плана за гр. С., местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“ с площ от 570
кв.м. и на ПИ , с площ 2308 кв.м., находящ се в гр. С., местност „В“. Посочват, че са
придобили собствеността върху недвижимите имоти по силата на Нотариален акт № г.
на нотариус към нотариална служба - гр. С. и доброволна делба от 28.11.2005 г.
Посочват, че при посещение на съсобствените имоти ищците са установили, че в
съседните имоти е поставена масивна ограда между съседните имоти и имотите, на
които ищците са съсобственици. Ищците твърдят, че оградата от съседните имоти е
построена в нарушение на разпоредбите на чл.48 от ЗУТ и съществуващата ограда
навлиза около 1,47 м. в УПИ, както и на 4,99 м. от реалния край на УПИ , като частта
от втория имот е предвидена за изграждане на улица, но към момента регулационният
план не е влязъл в сила и изградената ограда придава реални части от имотите на
1
ищците УПИ в имотите на ответниците - УПИ , а също така твърдят, че оградата,
изградена от имота на ответниците, ограничава напълно достъпа на ищците до част от
съсобствения им недвижим имот, поради което пречи на упражняването на правото на
собственост на ищците. Твърдят, че оградата надвишава височина от 2,2 м. и е
разположена изцяло в имота на ищците, без да е искано съгласие или разрешение на
ищците за изграждане на оградата и без ответниците да са разполагали с разрешение
за строеж за изграждане на оградата между двата имота, поради което поддържат, че
оградата е незаконен строеж. Претендират и разноски.
Ответницата А. Г., в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва пасивната легитимация на
ответниците с твърденията, че не е изградила и не е възлагала поставянето на масивна
ограда между имота на ищците и УПИ . Ответницата твърди, че преди 15 г. е била
съсобственик на УПИ I от кв. 96 по плана за гр. С., м. „Ви“, който имот е означен с
идентификатор на КККР на гр. С.. Посочва, че след като УПИ е застроен, ответницата
е станала собственик на ателие № 1 и ателие № 2 от бл. 18-Б и на съответна идеална
част от УПИ . Ответницата твърди, че имотът, на който е съсобственик, не е съседен
на имота, собственост на ищците, двата имота са разделени от ул. „П“ и са
разположени в различни квартали на гр. С.. Посочва, че ответницата не е съсобственик
на съседните на ищеца Моли исковете срещу нея да се отхвърлят като неоснователни
и недоказани. Претендира съдебни разноски за производството.
Ответникът И. З. подава отговор на исковата молба в срок по чл.131 ГПК, с
който оспорва предявения иск по чл.108 ЗС като недопустим и оспорва и двата иска
като неоснователни и недоказани. Оспорва правния интерес на ищците за водене на
делото. Не оспорва, че ищците са собственици на посочените в исковата молба
поземлени имоти. Твърди, че ответникът не е нито владелец, нито държател на реална
част от имота на ищците, поради което счита, че предявеният срещу него
ревандикационен иск е неоснователен. Ответникът сочи, че е собственик на 1,51%
ид.ч. от съседен ПИ с идентификатор , представляващи прилежащи части към негов
самостоятелен обект. Твърди, че УПИ е ограден с ограда, която се намира изцяло в
този поземления имот, а твърдяната в исковата молба ограда загражда имот на ищците,
а не на ответниците. Оспорва ответникът да е изграждал твърдяната в исковата молба
ограда, посочва, че в исковата молба липсват твърдения за момента на изграждане на
оградата, кой е изградил оградата и че конкретно ответникът И. З. да е изградил
процесната ограда, поради което оспорва иска като недопустим поради липса на
правен интерес. В условията на евентуалност релевира възражение за давностно
владение на част от имота на ответника, която е присъединил към собствените идеални
части от УПИ , които ответникът твърди да е владял лично и чрез своя праводател
„Изамет 1991“ ООД в продължение на повече от 16 години. Оспорва иска по чл. 109
ЗС като изцяло неоснователен. Твърди, че „Изамет 1991“ ООД е придобил идеални
части от УПИ по силата на Нотариален акт за покупко-продажба г. по описа на нот. К,
а ответникът И. З. е придобил имота от „Изамет 1991“ ООД по силата на Нотариален
акт г. по описа на нот. Р. Посочва, че не ответникът е оградил имота на ищците
неправомерно, а обратно - ищците са оградили съсобствения си недвижим имот, с
което са засегнали права на собствениците на съседни поземлени имоти. Ответникът
оспорва да е изградил ограда в имота на ищците и да е поддържал неоснователно
въздействие върху имота на ищците. Моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Ответникът Ф. И. в срока по чл.131 ГПК подава отговор на исковата молба, в
2
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ответникът да е извършвал
неправомерни действия по отношение на имотите на ищците. Поддържа, че не е
участвал в изграждането на оградата между УПИ и съседните имоти, както и че не е
възлагал строителството на трети лица. Ответникът твърди, че е собственик на
апартамент № 11 и гараж № 8 в сграда, разположена в гр. С. ж.к. „Г, които твърди, че е
придобил собствеността 5 години след издаване на разрешение за ползването на
сградата. Посочва, че имотите на ответника са разположение в жилищен комплекс от
затворен тип, като сградата е въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в
експлоатация и строеж №г. на ДНСК. Твърди, че сградата е построена от „Макси“ АД.
Посочва, че регулационният план на кв.100, м. „В“, одобрен със Заповед №РД-09-50-
583/06.10.1999 г. на главния архитект на С., потвърден с решение №85 по Протокол
№56/06.08.2003 г. на Столичен общински съвет, регулационният план на същата
местност, одобрен с Решение №44 по Протокол №24/30.03.2001 г. на Столичен
общински съвет и Заповед №РД-09- 1944/16.10.2002 г. на кмета на Столична община за
поправка на ЯФГ, ИПРЗ, одобрено със Заповед №РД-09-50-749/21.07.2005г. на главния
архитект на гр. С., са неприложени. Ответникът оспорва иска с твърденията, че
оградата, навлизаща в имота на ищците, е приращение и е собственост на ищците и
поради това не ограничава тяхното правото на собственост. В условията на
евентуалност поддържа, че в имота на ищците не са създадени пречки за упражняване
на правото на собственост, по-големи от обикновените. Посочва, че е вероятно
процесната ограда да попада в неурегулираната част на ПИ , при което претендира, че
за площта от този имот, върху която е съществувала оградата е изтекла придобивна
давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба и от ответника
„Сейлс Сървисис“ ООД, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Ответникът твърди, че е закупил с Нотариален акт г. по описа на нот. Рашева два
недвижими имота: ап.16, разположен в гр. С., ж.к. „Г 9,8188% ид.ч. от сградата или
31,96% ид.ч. от УПИ “ с площ от 2159 кв.м. и ап.17, разположен в гр. С., ж.к.
„Градина“, бл.19, ведно с 11,7143% ид.ч. от сградата или 38,14% ид.ч. от УПИ , м. „В“.
Сочи, че към 2009 г. сградата е била завършена, като всички СМР, включително
озеленяване и изграждането на огради, са били завършени, видно от удостоверение за
въвеждане в експлоатация №605/09.12.2008 г. на ДНСК. Поддържа, че не е
осъществявал строителство и не е наемал трети лица да строят в имота. Посочва, че
имотите на ответника са разположени в жилищен комплекс от затворен тип, поради
което е било задължително към момента на въвеждане в експлоатация да разполага с
ограда. Ответникът твърди, че ищците са придобили през 1996 г. реална част от празно
неурегулирано дворно място с площ от 4679 кв.м., половината (2339,50 кв.м.) от което
е била урегулирана, а другата половина е останала извън регулация. Посочва, че
имотът е разделен на два самостоятелни УПИ чрез доброволна делба през 2005 г.
Излага още, че ищците са строили в своя имот след 2005 г., паралелно със
строителството в имота на ответника, като са знаели, че в съседния УПИ м. „В“ се
извършва строителство и в периода 2005 - 2022 г. ищците не са предприемали
действия да оспорят фактическото положение или да претендират възстановяване на
техни нарушени права. Релевира възражение, че е придобил по давност реална част в
размер на 20 кв.м. от УПИ и реална част в размер на 180 кв.м. от ПИ пл. №
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
3
От представения препис на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
63/05.04.1996 г. по описа на нот. Димитър Димитров се установява, че П. И. Г. е
придобил чрез покупко-продажба собствеността върху 3/10 ид. ч. от празно
неурегулирано дворно място с площ 2339,50 кв.м., съставляващо западна реална част
от поземлен имот с планоснимачен № 1364, целият с площ от 4679 кв.м., заснет през
1993 г., нанесен в кадастрален лист № 664 по неодобрения кадастрален план на гр.
С.-„Витоша-Хладилника“-м. „Дъбчетата“, при съседи на реалната част: от север – имот
пл.№ 1280, от изток – източна реална част от имот пл.№ 1364, от юг – имот пл. № 1202
и от запад – път (л. 6-7 по делото).
Видно от представен препис на договор за доброволна делба на недвижими
имоти от 28.11.2015 г., вписан в книгите за вписвания с вх. рег. № между
съсобствениците Пв, АП. И. Г., М. А. Г., М и Е е сключен договор за доброволна делба
на ПИ с планоснимачен № находящ се в гр. С., район Лозенец, с площ 2339,50 кв.м.,
представляващ западна реална част от ПИ с площ 4679 кв.м., съставляващ ПИ със стар
планоснимачен №1364, заснет през 1993 г. и нанесен през 1996 г. в кадастрален лист №
664 по неодобрения кадастрален план на гр. С.-Витоша-Хладилника, местност „Д, въз
основа на който П. И. Г. и М. А. Г. получават в реален дял и тяхна изключителна
собственост празен УПИ, находящ се в гр. С., с площ 570 кв.м., съставляващ парцелот
квартал 100 по плана за гр. С., местност „В“, при съседи: улица, урегулиран поземлен
имот парцел I
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на НИ г. на нотариус Р (л. 119-
120), съгласно т. 2 от който ответникът И. Г. З. е придобил право на собственост на
самостоятелен обект в жилищната сграда с административен адрес: гр. С., район „Л
адрес: гр. С., ул. „ № 110, а именно апартамент № 19, заедно с 1,51 % идеални части от
мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ
От Нотариален акт за покупко - продажба на НИ № г. на нотариус Е се
установява, че ответникът Ф. И. И. е придобил право на собственост на два
самостоятелни обекта в жилищната сграда с административен адрес: район „Л", ул. „ а
именно апартамент № 11 и гараж № 8, разполагащи общо със 7.1252 % идеални части
от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ от кв. 100, м. „
целият с площ по графични данни 2159 кв. м, а по скица 2150 кв.м. (л. 132-134 от
делото).
Видно от представена справка чрез отдалечен достъп от Агенция по
вписванията по имотна партида на А. Г., в Агенция по вписванията има данни за
вписан нотариален акт № , вписан в описна книга под № г., по силата на който
ответницата А. С. Г. и Б К.а Г. са придобили чрез покупко-продажба правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с пл. №, с площ по документи 229,50
кв.м., образуван чрез преустройство и обединяване на апартамент № 5 и апартамент
№ 8, с административен адрес: гр. С., ж.к. „, както и гараж № 2 в същия имот (л. 173-
175 по делото). С писмено становище с вх.№ г. ответницата А. Г. признава, че е
придобила собствеността върху посочения недвижим имот въз основа на договор за
покупко-продажба, като представя като доказателство и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № (л. 204-208 по делото), видно от който Б Г. и А. Г.
придобиват чрез покупко-продажба самостоятелен обект с идентификатор по КККР,
представляващ апартамент № 8, с административен адрес: гр. С., район Л образуван
чрез преустройство на апартамент №5 и №8, заедно с 7,91% ид.ч. от общите части на
сградата и 3,02% ид.ч. от поземления имот с идентификатор
От приетия препис на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
4
г. по описа на нотариус Р, ответникът „Сейлс Сървисис“ ООД е придобил чрез
покупко-продажба право на собственост на три самостоятелни обекта в жилищната
сграда с административен адрес: район „Л, а именно апартамент № 16, апартамент №
17, заедно с прилежащите части: склад №2, склад №3 и склад №16 и гараж № 4, които
разполагат общо с 22.8548 % идеални части от мястото, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ I целият с площ по графични данни 2159 кв. м. (л. 141-
143).
По делото като доказателство е прието и заключение на съдебно-техническа
експертиза (л. 185 - 195), която съдът намира за обективна, всестрА., пълна и поради
това кредитира, съгласно което процесният имот пл. № 1495 е образуван през 1975 г. с
площ 2308 кв.м. и към момента на образуването му попада в неурегулирана територия
и поддържан до влизане на кадастрална карта на район „Л през 2017 г. Със Заповед №
РД-09-50-583/06.10.1999 г. на главния архитект на С. е одобрен частичен застроителен,
регулационен и кадастрален план (ЧЗРКП) на м. „В“ за кв. 100 и прилежащите улици
от запад (от о. к. 483 до о. к. 508), юг (от о. к. 508 до о. к, 509) и изток (от о. к. 479 до
о. к 509), представляващ първа регулация на имоти пл. №№ от кадастралната основа.
Регулацията на прилежащата улица от север (от о. к. 483 до о. к. 479) е одобрена със
Заповед № РД-г. на главния архитект, с която е одобрен ЧЗРКП за квартали 95, 96 и
др., и прилежащи улици, като улиците са обособени чрез придаване на части от имот
пл. № Със Заповед № РД-09-50-749/21.07.2005 г. на гл. архитект на С. е одобрено
изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) за кв. 100, м. „В“, съгласно
което се изменя единствено вътрешната регулационна линия и се обособяват нови
УПИ, без да се променят регулационните линии със съседните УПИ, както и уличната
регулация с прилежащите улици - към улицата от о. к. 483 до о. к. 479 и към улицата от
о.к. 483 до о. к. 508, като всички образувани УПИ имат лице към улицата. Вещото
лице посочва, че към настоящия момент регулацията съгласно ИПР от 2005 г. е в сила,
но регулацията не е приложена по отношение на УПИ , тъй като не е проведена
отчуждителна процедура за частите от имот пл. № , попадащи в улица от о.к. 483 до
о.к. 508 и в улицата от о.к.483 до о.к.479, същите улици не са реализирани, а в
кадастралната основа на РП не са допълнени самостоятелни имоти с граници
съобразно регулационните линии, формиращи УПИ
С посочената Заповед № РД-09-50-583/06.10.1999 г. на главния архитект на С. за
имот пл. № 1495 са отредени парцелиI. Със Заповед № РД-09-50-749/21.07.2005 г. на
гл. архитект на С. е одобрено изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ)
за кв. 100, м. „В С като чрез изменение на вътрешната регулационна линия между
УПИ са обособени нови УПИ, без да се променят регулационните линии със съседните
, както и уличната регулация с прилежащите улици. Както беше посочено, с договор за
доброволна делба от 28.11.2005 г., П. Г. и М. Г. получават в изключителна собственост
празен УПИ. В заключението по СТЕ се посочва също така, че съобразно
кадастралните карти и регистри за район „Лозенец“, одобрени със Заповед № РД-1 е
нанесен като имот с идентификатор с площ 567 кв.м. и с граници, съответстващи на
регулационните линии на УПИ, а частите от имот пл.№ , попадащи в нереализирани
улици и подлежащи на отчуждаване, не са обособени в самостоятелни имоти, а са
включени в имоти с идентификатори които са с начин на трайно ползване – за
второстепенна улица и без посочен вид на собственост.
От заключението на СТЕ се установява, че границата между УПИ (собственост
на ищците) и УПИ (от които ответниците „Сейлс Сървисис“ ООД и Ф. И. притежават
идеални части) е по вътрешната регулационна линия между имот пл. №, която съвпада
5
и с кадастралната граница между двата имота и границата между тях не е променяна
от одобряване на ЧРКП със Заповед № РД-09-50-583/06.10.1999 г. до настоящия
момент и е означена със цифра 4-5 на комбинираната скица - Приложение № 3 към
СТЕ. На следващо място, УПИот кв. 100 няма обща граница с УПИ от кв. 95, тъй като
са разделени от проектна улица между осови кръстовища 483 и 479, утвърдена със
Заповед № РД-09-50- 280/17.05.1999 г., но имотите, за които са отредени двата УПИ, а
именно имот пл. № , имат обща граница, означена с цифри 1-2-3 в комбинираната
скица към СТЕ. Доколкото по делото се установява, включително от представено като
доказателство Удостоверение от 06.11.2020 г., издадено от район (л. 14), че
регулацията на ул. „Проф. С" в участъка о. т. 483 - о. т. 482 - о. т. 481, обозначена с
идентификатор , не е приложена, тъй като улицата в цитирания участък не е
реализирана и не е проведена отчуждителна процедура за попадащите в нея реални
части от имоти пл. № , вещото лице по СТЕ установява, че действителната граница на
имота, за който е отреден УПИ съвпада с границата, означена в Приложение №3 към
СТЕ скица по точки с номера 1-2-3.
Съгласно заключението на СТЕ процесната ограда навлиза в УПИ , означена в
Приложение №3 към СТЕ скица по точки по букви А-Б-В и заема площ около 14 кв.м.,
означена с букви А-Б-В-Г-4-А и защрихована плътно със син цвят съгласно
Приложение №3 към СТЕ – скица. Установява се също така, че част от построената
ограда навлиза в реална част на ПИ с пл. №, кв.100, означена в Приложение №3 към
СТЕ – скица с букви В-Г-Д-Е-Ж-И, в частта, предвидена по регулация за изграждане
на улица от о.к. 483 до о.к. 479 и заема площ от 159 кв.м. от имот пл. № Установява се,
че оградата не съвпада нито с уличните регулационни линии на УПИ I-нито с
вътрешната регулационна линия между УПИ I-, т.е. в процесния участък оградата
никога не е съвпадала с действащата регулация. Установява се също така, че оградата е
изградена без разрешение за строеж. Вещото лице посочва, че след справка от
общодостъпното приложение Google earth pro, меню „Исторически изображения" се
установява, че процесната ограда се вижда на изображение от 19.06.2011 г., като в
частта, означена с цифра и букви 5-А-Б-В-Г-Д-Е-Ж, се вижда и на по-ранни
изображения, което предполага, че е поставена при изграждането на ж. к. „Г. При
проведеното устно изслушване, в открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2025
г., вещото лице потвърждава, че действителната граница между УПИ е границата,
означена с цифри „4 и 5“ на комбинираната скица на Приложение №3, като посочва, че
това е утвърдената регулационна външна линия между УПИВещото лице посочва, че
има разлика между кадастралната граница по стария кадастрален план и
регулационната граница по неприложения регулационен план между имоти с
планоснимачен № Посочва, че видно от констативната част от нотариален акт за
продажба № 63 от 1996 г. И.н Р, П. Г. и П са придобили западна реална част от имот с
планоснимачен №попълнена в неодобрения кадастрален план като имот с
планоснимачен № с площ 2308 кв.м. по цифров модел, която територия към момента
на сключване на сделката е неурегулирана. Едва през 1999 г. се приема частичен
регулационен и застроителен план за имота и едва тогава територията е урегулирана,
като първоначално е предвиден УПИ а с последващо изменение на плана от УПИ-,
след което вече с договор за доброволна делба от 2005 г. собствениците в имот с пл.
№ са поделили вече урегулираните парцели помежду си, образувани от имот пл. № .
След регулирането на имота част от него, означена с жълт цвят в комбинираната скица
към СТЕ, попада в уличните регулационни линии, но доколкото улиците не са
реализирани и сметките не са уредени, регулационните линии не съвпадат с границите
на недвижимия имот, за което вещото лице се позовава и на удостоверение от район “,
6
в което се посочва, че частите от имотите, попадащи в двете нереализирани улици от
запад и север, са частна собственост. В проведеното изслушване вещото лице посочва,
че ищците имат достъп до частта от западната страна на имота, попадаща в осови
точки 483 и 508А, а в частта между осови точки 483 и 481 от северната страна – нямат
достъп, защото е ограден с процесната ограда. Вещото лице посочва, че оградата по т.
5, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „и“, „к“ и „л“ не съвпада нито с
регулационната, нито с имотната граница на имота, като за оградите няма представени
нито строителни книжа, нито разрешение за строеж или удостоверения за въвеждане в
експлоатация.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетели.
От показанията на свидетелката Т, дадени в открито съдебно заседание на
28.09.2023 г., се установява, че заедно с ответника Ф. И. са живели в апартамент № 11
в бл. 19, ет. 3 в ж.к. „ в периода от 2008 г. до лятото на 2016 г., като посочва, че имотът
е продаден в началото на 2023 г. Свидетелства, че оградата се намира далеч от блока,
нямат достъп до нея, тъй като има тревни площи и асфалт, не влизат в комплекса през
оградата, а през бариера, която е далеч от оградата. Посочва, че имотът им се намира в
затворен комплекс, който се нарича ж.к. „Г“ или още комплекс „М“, ограден отвсякъде
с огради, една от които е процесната ограда с имота на ищците и с ограничен достъп –
в комплекса се влиза през бариера с охрана. Свидетелства, че в комплекса са
разположени около 30-32 блока и прави предположение, че инвеститорите, построили
затворения комплекс, са изградили процесната ограда. Съдът кредитира свидетелските
показания като достоверни и обективни, като от тях не се установява фактът кой е
изградил оградата, тъй като свидетелката посочва, че не е очевидец на изграждането й,
а само предполага, че инвеститорите са построили същата.
От показанията на свидетеля И, дадени в открито съдебно заседание на
28.09.2023 г., се установява, че ответното дружество „Сейл сървисис“ ООД е
придобило имот в процесния затворен комплекс през 2009 г., като още при
придобиването на имота комплекса е бил изцяло ограден от всички страни и от тогава
до настоящия момент в комплекса живее управителят на дружеството З. Посочва, че
не знае управителят да е изграждал ограда и че ако управителят беше разпоредил това
свидетелят е щял да знае, тъй като почти всички операции на дружеството минават
през него, а не е изграждал нищо за комплекса извън дружеството. Свидетелства, че не
знае кой управлява и поддържа затворения комплекс, охраната и бариерите към
настоящия момент. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като намира
същите за обективни и отговарящи на останалия фактически и доказателствен
материал, отчитайки факта, че свидетелят е служител на ответното дружество.
От показанията на свидетеля С, дадени в открито съдебно заседание, проведено
на 02.10.2023 г., се установява, че управителя на „Сейл сървисис“ ООД, За, живее в бл.
17 в комплекс „или наречен още ж.к. „Г“ от 2009 г. до сега заедно със семейството си,
ползва двора на комплекса, за да паркира автомобила си и още от нанасянето на З
комплексът е бил изцяло ограден. Съдът кредитира показанията на свидетеля, намира
ги за достоверни и обективни.
С показанията си свидетелят С И., син на ищеца П. Г. и разпитан в открито
съдебно заседание, проведено на 23.01.2025 г., посочва, че е разбрал за процесната
ограда през 2018 г. по повод строеж на къща в имота на ищците. При подготовка на
строежа на място са дошли геодезисти, които са заснели имота и са установили, че
оградата навлиза в имота на ищците и е неправило поставена. Сочи, че съседните
7
имоти са затворени комплекси, до които ищците нямат достъп. Посочва, че достъпът
до имота на ищците се осъществява чрез ул. „Н“ откъм южната част на имота, под
имот № , след това се заобикаля надясно по имот № , достига до имота по павета като
минава през имота на съседите си, означени на комбинираната скица към СТЕ
(Приложение №3) като синя линия между имоти № Мястото, по което се осъществява
транспортен достъп е тясно и по него може да премине само един автомобил и
посочва, че могат да достигнат до имота си, само защото съседите им ги допускат.
Свидетелства, че заедно с ищците нямат собственост до частите, които са оградени с
процесната ограда. Посочва, че извънсъдебно ищците са се опитали да организират
среща с етажната собственост за премахване на оградата, поставяли са съобщения
върху оградата с посочен телефон за връзка, но не е имало заинтересованост от страна
на етажните собственици на затворения комплекс за извънсъдебно разрешаване на
спора и премахване на оградата. Писал е писма до районната администрация на район
„Л“, но от там са отговорили, че това са частни взаимоотношения между страните и те
се разрешават по съдебен ред. Съдът, при оценка на свидетелските показания и като
отчита родствената връзка между свидетеля и ищците по делото, ги намира за
достоверни и ги кредитира, тъй като показанията кореспондират с останалия по делото
фактически и доказателствен материал.
Като свидетел по делото в открито съдебно заседание на 23.01.2025 г. е
разпитана и С. Свидетелката посочва, че познава ответницата А. Г. от 2018 г., а през
2019 г. А. Г., заедно с майка си, са закупили апартамент в бл. 6 в комплекс „Макси“, но
в момента А. Г. не ползва лично имота си, а го отдава под наем. Свидетелката излага,
че до бл. 6 има път и улица в близост със съседния блок № 18 има бариера, а също
така има перпендикулярно разположен път. РазС.ието между бл. 6 и параклиса е около
50 м., като параклисът е част от комплекс „М“. До параклиса се стигало по зелена
площ, а също така и до него води улица, която обаче не е пряка. До параклиса била
разположена оградата. Зад оградата сочи, че е разположен друг имот с друг блок,
които е различен от затворения комплекс. Посочва, че не знае дали А. и ответниците
посещават улицата, която води до параклиса, защото параклисът е далеч от блок № 6.
Съдът, кредитира свидетелските показания като достоверни.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
В тежест на ищците по предявения иск по чл. 108 ЗС е да установят при
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху УПИ “ с площ
от 570 кв.м., както и съсобствеността върху 6/20 ид.ч. върху ПИ 1495, кв. 100, с площ
2308 кв.м., находящ се в гр. С., местност „В“, придобито на наведените основания, а
именно - по силата на Нотариален акт г. на нотариус към нотариална служба - гр. С. и
на основание доброволна делба от 28.11.2005 г., като установят правото на собственост
и на техните праводатели, както и да докажат, че ответниците владеят процесните
части от техните имоти.
В тежест на ответниците при установяване на горното е да докажат, че владеят
части от имота на ищците на годно правно основание.
В тежест на ищците по предявения иск по чл.109 ЗС е да установят при
условията на пълно и главно доказване: 1/ правото си на собственост върху УПИ по
плана за гр. С., местност „Во“ с площ от 570 кв.м., както и съсобствеността върху
процесните реални 6/20 ид.ч. върху ПИ ., находящ се в гр. С., местност „В“, придобито
на наведените основания, а именно - по силата на Нотариален акт от 1996 г. на
нотариус към нотариална служба - гр. С. и на основание доброволна делба от
8
28.11.2005 г., като установят правото на собственост и на техните праводатели; 2/
извършени от ответниците неоснователни действия, изразяващи се в изграждане или
поддържане на ограда, навлизаща в имота на ищеца, 3/ с което действие на
ответниците се пречи на упражняване на правото на собственост на ищците върху
всеки от съсобствените им недвижими имоти.
Доколкото въз основа на твърденията в исковата молба предявените негаторни
искове се обосновават с твърденията, че чрез изградената ограда се отнема достъпът
до собствени на ищците реални части от техния недвижим имот, исковете по чл. 108
ЗС и по чл. 109 ЗС следва да бъдат разгледани заедно, като въз основа на това дали
оградата отнема собствени на ищците реални части от имота, ще се установи и
основателността на негаторния иск по чл. 109 ЗС за премахване на оградата.
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните по делото са отделени фактите, че ищците П. Г. и М. Г. са
съсобственици на ПИ 1. и на 6/20 ид.ч. от УПИ и двата разположение в гр. С., кв.100,
м. „В. Ето защо и на осн. чл. 153 ГПк съдът приема отделените като безспорни факти
за доказани.
Не се спори между страните също така, че И. З. е собственик на 1,51% ид.ч. от
УПИ придобити като прилежащи части към собствения му имот – апартамент № 9,
находящ се на трети етаж на жилищна сграда с административен адрес: гр. С., ж.к. „Г с
площ 129,16 кв.м., придобити с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № с район на действие –
СРС.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че ПИ с планоснимачен № е обособен от западната половина на ПИ с пл.
№ ато до 1999 г. и двата имота са били неурегулирани. През 1999 г. е приет частичен
застроителен, регулационен и кадастрален план, представляващ първа регулация на
имоти пл. №, с които се обособяват от северните и западните части на имот пл. №
улици, съответно по о.к.483 до о.к. 481 и по о.к. 483 до о.к. 508а, с които се отнема
част от имота за обособяване на уличнорегулационен парцел за изграждане на
посочените улици. Установява се по несъмнен начин по делото, че улица в посочения
участък не е изградена, не е проведено отчуждително производство и не са уредени
сметките по регулация, поради което и имотните граници на имот с пл. № , съответно
на обособените от него имоти, не са променени и вещото лице посочва, че имотната
граница от северната страна на имот с пл. № минава по линия означена с цифри 1-2-3
по приложената към заключението по съдебно-техническата експертиза комбинирана
скица. От кадастралното и регулационно отразяване на имота в съществуващите
планове и карти вещото лице по съдебно-техническата експертиза установява, че УПИ
- от квартал 100 по плана за местността „В в гр. С. е обособен от съществуващ ПИ с
планоснимачен № чрез изменение на вътрешната регулационна линия, одобрена със
Заповед № РД-09-50-749/21.07.2005 г. на главния архитект на С., чрез което са
обособени УПИ с изменение на плана за регулация и застрояване за кв. 100, м. „В“. С
договор за доброволна делба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписа,
вписан в книгите за вписванията с рег. № ) в дял на П. Г. и М. Г. е предоставен празен
УПИ
Доколкото, въз основа на извършен на място оглед от страна на вещото лице, е
констатирано, че оградата преминава по линията, означена със зелена линия по букви и
цифри 5-А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-И-К-Л на комбинираната скица по съдебно-техническата
експертиза /л. 194/, то се установява, че оградата навлиза в имота на ищците по
9
линията А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-И, като препятства достъпа на ищците до реални части от
техния имот, означени със син триъгълник, заключен между линията, означена с А-Б-
В-4-А и по означената със защрихована в червено и оцветена с жълто фигура между
линии, означени с букви и цифри 4-В-Г-Д-Е-Ж-И-1-2-3, като придава посочените части
от имоти УПИ I-1495 и II-1495, съответно към имот (означената като син триъгълник
А-Б-В-4-А) и към имот (означена с букви и цифри 4-В-Г-Д-Е-Ж-И-1-2-3). Установява
се, че заради изградената ограда ищците нямат достъп до посочените реални части от
своите недвижими имоти. Съсобствениците на УПИ II-1364 и имат достъп до
посочените реални части от имота, собственост на ищците, докато ищците са лишени
от достъп до имота си заради оградата. Следователно чрез изграждане на оградата се
пречи на ищците да упражняват в цялост правото на собственост върху посочените
части от недвижимия имот.
Установява се, че оградата в частта, означена с букви А-Б-В навлиза в имота на
ищците и отнема реална част от УПИ, която се придава към УПИ От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че регулационната и имотната
граница между УПИ преминава по линията, означена с цифри 4-5 по приложената
комбинирана скица, като местоположението на тази регулационна граница не е
променяно от одобряването на ЧРКП със Заповед № РД-09-50-583/06.10.1999 г. до
настоящия момент. Следователно частта, означена със син триъгълник А-Б-В-4-А с
площ около 14 кв.м. е собственост на ищците към датата на поставяне на оградата.
Ответниците Ф. И., „Сейлс Сървисис“ ООД и А. Г. правят възражение за
придобиване на посочената реална част по давност в срока по чл. 131 ГПК, което
следва да бъде разгледано. Според задължителната практика на ВКС, изразена напр. в
Решение № 14 от 13.09.2022 г. по гр. д. № 1600/2021 г., ВКС, II г. о., с оглед търсения с
исковата молба предмет на защита, съдилищата са длъжни, преди да пристъпят към
обсъждане на въпроса дали ответниците са упражнявали фактическа власт с белезите
на владение, най-напред да изследват въпроса дали фактическата власт върху реална
част от имот от вида на процесния, дори и да притежава характеристиките на
владение, е принципно годна да доведе до придобиване на собственост върху
завладяната реална част. Отрицателният отговор на този въпрос прави безпредметно
да се изследва дали ответниците са упражнявали владение върху реалната част с
продължителност повече от 10 години. В процесния случай се твърди ответниците да
са владели реална част от съседен урегулиран поземлен имот с площ 14 кв.м. Поставя
се въпросът дали реална част, която не отговаря на императивните изисквания за лице
и площ по чл.19 ЗУТ може да бъде годен обект на право на собственост, който да бъде
придобит чрез давностно владение. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
изразена в: Решение №1109/09.12.2008г. по гр.д.№3117/2007г., ВКС, I г.о., Решение
№1008/14.09.2009г. по гр.д.№3465/2007г., ВКС, I г.о., Решение № 102 от 30.05.2016 г.
по гр.д. № 5728 от 2015 г., ВКС, I г. о., Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. №
3533/2016 г., ВКС, II г. о., , Решение № 154 от 21.12.2020 г. по гр.д. № 4689 по описа
за 2019 г., ВКС, I г. о., Решение № 60108 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 123/2021 г., ВКС,
I г. о., Решение № 14 от 13.09.2022 г. по гр. д. № 1600/2021 г., ВКС, II г. о. и др., при
действието на ЗУТ реална част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита
чрез правна сделка или чрез давностно владение, само ако отговаря на изискванията за
лице и площ по чл.19, ал.1 и чл.200, ал.1 ЗУТ, като единствено в разпоредбата на чл.
200, ал. 2 ЗУТ е предвидено изключение, при което може да се придобива, в това
число чрез давностно владение, реална част с по-малки размери от предвидените в
чл.19, ал.1 ЗУТ, в случаите, когато се присъедини към съседен имот, ако оставащата
10
част отговаря на минималните изисквания за лице и площ или се присъединява към
съседен имот, но само при одобрен ПУП по чл.17, ал.2, т.2 ЗУТ след представен
предварителен договор с нотариална заверка на подписите на собствениците на
поземлените имоти или при одобрен план за регулация по чл.15, ал.3 ЗУТ, изготвен
въз основа на съгласие на собствениците, изразено със заявление и предварителен
договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Съгласно
цитираната практика реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19
ЗУТ може да бъде присъединена към съседен имот при придобиване на правото на
собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ, само ако и двата
имота не са урегулирани. В случай, че имотите са регулирани се прилага разпоредбата
на чл.200, ал.2 ЗУТ, която препраща изрично към чл.17 ЗУТ, където се предвижда като
задължителна предпоставка за сключване на валидна правна сделка за прехвърляне на
реални части от урегулиран имот към друг урегулиран имот целената от собствениците
на съседни имоти промяна да бъде одобрена от общинската администрация, след
извършена преценка, че тя съответства на общата идея и предвиждане на
устройствените планове. Именно заради това едва след изменение на ПУП се допуска
сключването на окончателен договор за прехвърляне на реална част от урегулиран
имот. С други думи, независимо, че по ЗУТ устройствените планове нямат
непосредствено вещнопрехвърлително действие (с единственото изключение на чл.16
ЗУТ), изменянето на ПУП е елемент от фактическия състав на придобивното
основание при прехвърляне на реална част от урегулиран поземлен имот. След като
ЗУТ не допуска придобиване на право на собственост върху реална част от урегулиран
имот въз основа на правна сделка, не следва да се счита, че допуска собствеността
върху такава реална част да се придобие и да се присъедини към съседен имот въз
основа на давностно владение. Поради това нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ не намира
приложение при „фактическо присъединяване“ в резултат от приобщаване на място на
реална част от имот към съседен, без това да е предвидено с ПУП по чл. 17 ЗУТ.
Доколкото по делото от заключението на вещото лице се установява, че вътрешната
регулационна линия между двата имота не е променяна и съвпада точно с имотната
граница между ПИ пл. № 1364 и № 1495 пред регулирането им, следва че оградата
навлиза в регулационната и имотната граница на имота на ищците. Следователно в
процесния случай владението, осъществявано от ответниците върху процесната реална
част от имота на ищците, означена със син триъгълник А-Б-В-4-А с площ около 14
кв.м., не може да доведе до придобиване на собственост върху завладяната реална
част, поради липсата на законовите предпоставки по чл.200, ал.2, вр. с чл.17 ЗУТ,
поради което възражението на ответниците за придобиване на процесната реална част
чрез давностно владение е неоснователно.
Предвид посоченото ищците П. Г. и М. Г. следва да бъдат признати за
собственици на реална част, означена на комбинирана скица към съдебно-техническа
експертиза (л. 194 по делото), означена като син триъгълник А-Б-В-4-А с площ около
14 кв.м., като ответниците Ф. И., „Сейлс Сървисис“ ООД и А. Г. следва да бъдат
осъдени да предадат на ищеца владението върху посочената реална част и да
премахнат за собствена сметка изградена масивна ограда в частта означена с букви А-
Б-В по комбинираната скица. Искът следва да се отхвърли само за горницата над 14
кв.м., колкото е площта на неправомерно заградената част от имота на ищците
съгласно заключението на СТЕ до пълния предявен размер от 20 кв.м., претендиран с
исковата молба и уточнение към нея, доколкото от заключението на СТЕ, която съдът
кредитира, се установява, че отнетата неправомерно реална част от поземлен имот е с
площ 14 кв.м.
11
По отношение на частта от оградата, означена с букви и цифри В-Г-Д-Е-Ж-И, се
установява, че е изградена в рамките на уличнорегулационен парцел по неприложен
регулационен план, планираната улица не е реализирана и не е проведена
отчуждителна процедура, поради което регулационната граница не е станала имотна
граница, а имотната граница между УПИ , от една страна, и между , от друга, минава
по линия, означена с цифри 1-2-3 по комбинираната скица към съдебно-техническата
експертиза и съвпада със старата имотна граница на имот пл. № преди регулацията.
Поради това с посочената ограда се придава реална част от имота на ищците УПИ и
ПИ с пл. №, означена на комбинираната скица с букви и цифри 4-В-Г-Д-Е-Ж-И-1-2-3 и
с площ 159 кв.м. и се ограничава достъпът на ищците до посочената част от техния
имот.
Ответникът И. З., като собственик на 1,51% ид.ч. от УПИ в срока по чл. 131
ГПК прави възражение за придобиване на реална част от имота на ищците, която е
оградена и присъединена към УПИ по давност, което следва да бъде разгледано. От
заключението на вещото лице се установява, че първата регулация на поземлен имот
пл. № е направена през 1999 г. при действието на отменения ЗТСУ със частичен
застроителен, регулационен и кадастрален план, одобрен със Заповед № РД-09-50-
583/06.10.1999 г., с който от посочените имоти са обособени парцели за изграждане на
улици. Към посочения момент е действал чл. 21а ЗТСУ (отм.), според който при първа
регулация на неурегулирани дотогава територии със застроителен и регулационен план
се определят необходимите площи за изграждане на улиците, площадите, обектите и
съоръженията на техническата инфраструктура, като собствениците на имота се
обезщетяват с парцели на еднаква стойност с вече отчуждените. В случая не се
установява собствениците на ПИ с пл. № да са обезщетени с придобиване на
собственост върху друг парцел, равностоен на прилежащите улици. Не се установява и
да е провеждано отчуждително производство, нито да е изплащано обезщетение. По
отменения ЗТСУ, за да бъде приложена регулация, означава регулационните граници
да са станали имотни, а това в случая с улично-регулационните планове става само
след провеждане на отчуждително производство или след предаване в собственост на
равностоен по стойност поземлен парцел на собственика на отчуждения недвижим
имот за обществено мероприятие и след завземане на имота за обществени нужди.
На 31.03.2001 г. влиза в сила новият устройствен закон – ЗУТ, който отменя
действащия дотогава ЗТСУ. В § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ е предвидено, че действащите
към деня на влизане в сила на този закон териториално-устройствени планове, общи и
подробни градоустройствени планове, запазват действието си. В следващите алинеи е
предвидена специална уредба за действието на заварените от ЗУТ дворищно-
регулационни планове. Само по отношение на тях са предвидени срокове за
прилагането им, както и отпадане на отчуждителното им действие, ако не са
приложени най-късно до изтичане на тези срокове. Липсва специална уредба за
плановете за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.), заварени от ЗУТ. При
това положение за тях следва да се отнася общото правило на § 6, ал. 1 ПР на ЗУТ, че
те запазват действието си. За разлика от дворищно-регулационния план по чл. 27 и чл.
28 ЗТСУ (отм.), планът за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.) няма
непосредствено отчуждително действие (в този смисъл трайната и непротиворечива
съдебна практика - Решение № 227/28.06.2010 г. по гр. д. № 735/09 г. на ВКС, I ГО,
Решение № 132 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 942/2012 г., I г. о. Решение № 10344
от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2015 г., II отд.). При застроителните и
регулационни планове за обществени мероприятия, собствеността на имотите,
12
отредени за обществено мероприятие, се запазва до приключване на отчуждителното
производство. Поради това, макар част от имота да е отреден за обществено
мероприятие, до приключване на отчуждителното производство, собствениците на
имоти, отредени с плана за обществено мероприятие, запазват собствеността си върху
имотите, поради което могат да ги прехвърлят на трети лица, да ги делят, да ги
придобиват по давност. Според съдебната практика на ВКС, изразена в Решение № 449
от 17.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2010 г., I г. о., ГК, неприлагането на
регулацията има за последица отпадане на действието й за придаваемата част, което
има за последица връщането им към имота, от който са били част по предходен
регулационен план, който е приложен, а ако няма такъв – към кадастралния план. В
този смисъл е и Решение № 132 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 942/2012 г., I г. о.,
в което се посочва, че за разлика от дворищно-регулационния план по чл. 27 и чл. 28
ЗТСУ (отм.), планът за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.) няма
непосредствено отчуждително действие. При него собствеността на имотите, отредени
за обществено мероприятие, се запазва до приключване на отчуждителното
производство. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение №
227/28.06.2010 г. по гр. д. № 735/09 г. на ВКС, I ГО, в което се посочва, че до
приключване на отчуждителното производство собствениците на имоти, отредени с
плана за обществено мероприятие, могат да ги прехвърлят на трети лица, да ги делят,
да ги придобиват по давност. Когато парцелът, отреден за обществено мероприятие,
включва неурегулирани имоти на частни лица, предмет на делба са имотите по тяхната
кадастрална основа, а не парцелът.
Въз основа на посоченото може да се направи извод, че собственик на парцела,
предвиден за изграждане на улица, след като не е проведено отчуждително
производство, е останал собственика на имот с пл. № , а след разделянето му -
собствениците на УПИ . В частта относно лицето на имота (частта, предвидено по
регулационен план за изграждане на улица), имотът следва да се счита за
неурегулиран, тъй като устройственият план за него в тази част не е приложен и
регулационните граници по отношение на имота не са се трансформирали в имотни
граници. Това има значение за режима за придобиване по давност на имота, тъй като
реални части от неурегулирани имоти могат да се придобиват по давност, ако се
присъединяват към съседен имот. В този смисъл е напр. Решение № 60108 от
14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 123/2021 г., I г. о. Поради това принципно процесната
реална част от имота, означена на комбинираната скица с букви и цифри 4-В-Г-Д-Е-Ж-
И-1-2-3 и с площ 159 кв.м., би могла да се придобие чрез упражняване на давностно
владение от собственици или съсобственици на съседния поземлен имот. За
придобиване по давност на процесната реална част от имот, обозначена с цифри 4-В-Г-
Д-Е-Ж-И-1-2-3 и с площ 159 кв.м. от Приложени № 3 към СТЕ се изисква
упражняване на непрекъснато, явно, спокойно, трайно владение в продължение на 10 и
повече години с намерение за своене. В случая ответникът И. З. не доказва
предпоставките за придобиване по давност на посочената реална част. Не се
установява упражнявана от ответника З. лично или чрез друго лице фактическа власт
върху процесната реална част в продължение на поне 10 години. По настоящото дело
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза по несъмнен начин се
установява присъединяване на процесната реална част от имота към съседния УПИ
чрез изграждане на ограда, която навлиза в имота на ищците. Не се установява обаче
кога е изградена посочената ограда. Макар вещото лице в заключението към съдебно-
техническата експертиза да посочва, че оградата в частта по букви В-Г-Д-Е-Ж се
вижда ясно и на по-ранни изображения от приложението Google Earth Pro, не се
13
установява, че оградата, видна на посочените изображения и процесната ограда са
идентични, респективно - че са разположени на едно и също място, тъй като вещото
лице не е извършвало геодезически проучвания на оградата, която е видна на
изображение от по-рА. дата. Не се установява и упражняване на фактическа власт
върху посочената реална част от страна на ответника с намерение за своене, както и
периодът на упражняване на фактическата власт. Следва да се отбележи, че
нотариалният акт, удостоверяващ покупко-продажба, въз основа на която ответникът
З. е придобил собствеността върху самостоятелен обект и прилежащи към него 1,51%
ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ е от 03.05.2017 г. Ответникът З. е
поискал допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
един свидетел при режим на довеждане за доказване на упражняваното от него
владение върху имота, като съдът е уважил искането. В проведеното откритото
съдебно заседание на 23.01.2025 г., обаче, процесуалният представител на ответника
заявява, че се отказва от допуснатия свидетел, поради което и съдът на осн. чл. 253
ГПК отменя протоколното определение за допускане на свидетеля. Следва да се
посочи също така, че ответникът в отговора на исковата молба оспорва да е
упражнявал давностно владение върху процесната реална част от недвижимия имот на
ищците, ограден и присъединен към съседния УПИ. Възражението за упражнявано
давностно владение е бланкетно и не е обосновано с никакви фактически твърдения от
страна на ответника досежно период на упражняване на владението, дата на
изграждане на оградата, приемство при упражняване на владението и присъединяване
на владение на праводател по чл. 82 ЗС и т.н. Поради това възражението на ответника
за придобиване на посочената реална част чрез упражняване на давностно владение е
недоказано и необосновано и следва да се остави без уважение.
Въз основа на горепосоченото ищците П. Г. и М. Г. следва да бъдат признати за
собственици на реална част, означена на комбинирана скица към съдебно-техническа
експертиза (л. 194 по делото), като защрихована в червено и оцветена с жълто фигура
между линии, означени с букви и цифри 4-В-Г-Д-Е-Ж-И-1-2-3 с площ 159 кв.м., като
ответникът И. З. следва да бъде осъден да предаде на ищците владението върху
посочената реална част и да премахне за собствена сметка изградена масивна ограда в
частта означена с букви В-Г-Д-Е-Ж-И по комбинираната скица. Искът следва да се
отхвърли единствено за горницата над 159 кв.м., колкото е площта на заградената част
съгласно заключението на СТЕ, до пълния претендиран размер от 180 кв.м. с исковата
молба.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възникват и за двете страни.
Ищецът доказва по настоящото дело следните направени съдебно-деловодни
разноски: 3200 лв. – възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и
съдействие от 14.06.2024 г. (л. 20, л. 257 и 258 по делото), 391,68 лв. – заплатена
държавна такса за разглеждане на исковата молба (л. 22 по делото), 700 лв. – депозит
за съдебно-техническа експертиза (л. 153 по делото), както и сумата от 5 лева за
съдебно удостоверение, претендирани съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Общият размер на разноски, претендирани от ищците възлиза на 4296,68 лева.
Единствено ответникът А. Г. чрез упълномощения си процесуален представител
адв. К прави възражение за прекомерност на разноските. Съдът намира възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно, като се
вземе предвид предвид материалният интерес по делото, проведените от ищеца
действия по защита, в това число и подаване на частни жалби пред СГС и ВКС по
14
повод обжалване на частично прекратяване на делото, броя на кумулативно обективно
и субективно съединени искове, броя на проведените съдебни заседания (4 бр.), както
и фактическата и правна сложност на спора.
Разноските следва да бъдат разпределени по следния начин: ½ от тях следва да
се считат направени за исковете по чл. 108 ЗС /сумата от 2148,34 лв./ и ½ от тях – за
исковете по чл. 109 ЗС /сумата от 2148,34 лв./. Исковете по чл. 109 ЗС са уважени
изцяло, поради което всеки от четиримата ответниците следва да бъде осъден да
заплати сумата от 537,09 лева по исковете по чл. 109 ЗС. Исковете по чл. 108 ЗС са
уважени частично, като пропорционално на уважената част /общо 159 кв. м. от
предявени 180 кв. м. и 14 кв. м. от предявени 20 кв. м./, всеки от ответнците следва да
бъде осъден да заплати на ищците сумата, пропорционално на уважената спрямо него
част, а именно: сумата от по 375,96 лева за ответниците А. Г., Ф. И. и „Сейлс
Сървисис“ ООД и сумата от 474,30 лева за ответника И. З..
Като се вземе предвид уважената част от предявените искове, както и частта от
имотите, претендирана от отделните ответници, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
А. Г., Ф. И. и „Сейлс Сървисис“ ООД следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
сумата от по 913,05 лв. – съдебно - деловодни разноски, а ответникът И. З. – сумата от
1011,39 лв.
Ответникът А. Г. доказва сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 705 лв. (л. 80-81 по делото). Не е посочено как е разпределена сумата по
отношение на двата предявени иск, поради което съдът приема, че същата следва да се
разпредели по ½ по всеки от тях. Съобразно отхвърлената част от иска по чл. 108 ЗС,
ответникът има право на разноски в размер на 255,75 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът „Сейлс сървисис“ ООД доказва сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 700 лв. (л. 145 по делото). Не е посочено как е
разпределена сумата по отношение на двата предявени иск, поради което съдът
приема, че същата следва да се разпредели по ½ по всеки от тях. Съобразно
отхвърлената част от иска по чл. 108 ЗС, ответникът има право на разноски в размер
на 405,00 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът Ф. И. доказва сторени разноски в размер на 3830 лв. (л. 131 по
делото). Не е посочено как е разпределена сумата по отношение на двата предявени
иск, поради което съдът приема, че същата следва да се разпредели по ½ по всеки от
тях. Съобразно отхвърлената част от иска по чл. 108 ЗС, ответникът има право на
разноски в размер на 574,50 лв. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът И. З. не претендира разноски, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 108 ЗС по отношение на
ответниците „Сейлс Сървисиз“ ООД, с ЕИК *********, Ф. И. И., с ЕГН **********, И.
Г. З., с ЕГН ********** и А. С. Г., с ЕГН **********, че ищците П. И. Г., с ЕГН
********** и М. А. Г., с ЕГН **********, са собственици на урегулиран поземлен
имот, с площ от 570 кв.м., съставляващ парцел от кв.100 по плана за гр. С., м. „В“ и на
6/20 ид.ч. от реална част на ПИ № кв. 100 по плана за гр. С., кв, местност „В“, с площ
216 кв.м., която реална част е ограничена на запад от границата на УПИ
15
ОСЪЖДА на осн. чл. 108 ЗС „Сейлс Сървисиз“ ООД, с ЕИК *********, Ф. И.
И., с ЕГН ********** и А. С. Г., с ЕГН ********** да предадат на П. И. Г., с ЕГН
********** и М. А. Г., с ЕГН ********** владението върху реална част с площ от 14
кв.м., означена с букви и цифри А-Б-В-4-А и оцветена в син цвят на комбинираната
скица – Приложение № 3 към съдебно-техническа експертиза, депозирана в съда на
21.09.2023 г. и съставляваща неразделна част от настоящото съдебно решение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за предаване на владението на реална част от имота за горницата над
14 кв.м. до пълния претендиран размер от 20 кв.м.
ОСЪЖДА на осн. чл. 108 ЗС И. Г. З., с ЕГН ********** да предаде владението
върху реална част с площ 159 кв.м., означена по букви и цифри 1-2-3-4-В-Г-Д-Е-Ж-И-1
и защрихована с червени успоредни линии и маркирана в жълт цвят на комбинираната
скица – Приложение № 3 към съдебно-техническа експертиза, депозирана в съда на
21.09.2023 г. и съставляваща неразделна част от настоящото съдебно решение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за предаване на владението на реална част от имота за горницата над
159 кв.м. до пълния претендиран размер от 180 кв.м.
ОСЪЖДА на осн. чл. 109 ЗС ответниците „Сейлс Сървисиз“ ООД, с ЕИК
*********, Ф. И. И., с ЕГН ********** и А. С. Г., с ЕГН ********** да премахнат за
своя сметка ограда, означена с букви А-Б-В по комбинираната скица – Приложение №
3 към съдебно-техническа експертиза, депозирана в съда на 21.09.2023 г. и
съставляваща неразделна част от настоящото съдебно решение, която ограда навлиза
неправомерно и ограничава достъпа на ищците П. И. Г., с ЕГН ********** и М. А. Г.,
с ЕГН ********** до реална част с площ 14 кв.м. от техния собствен урегулиран
поземлен имот, съставляващ парцел от кв. 100 по плана за гр. С., местността „В и от
съсобствен с притежавана от ищците от 6/20 идеални части поземлен имот №с площ
216 кв.м., находящ се в гр. С., местност „В
ОСЪЖДА на осн. чл. 109 ЗС ответника И. Г. З., с ЕГН ********** да премахне
за своя сметка ограда, означена с букви В-Г-Д-Е-Ж-И по комбинираната скица –
Приложение № 3 към съдебно-техническа експертиза, депозирана в съда на 21.09.2023
г. и съставляваща неразделна част от настоящото съдебно решение, която ограда
навлиза неправомерно и ограничава достъпа на ищците П. И. Г., с ЕГН ********** и
М. А. Г., с ЕГН ********** до реална част с площ 159 кв.м., означена с букви и цифри
1-2-3-4-В-Г-Д-Е-Ж-И-1 на комбинираната скица – Приложение № 3 към съдебно-
техническа експертиза, депозирана в съда на 21.09.2023 г. и съставляваща неразделна
част от настоящото съдебно решение от техния собствен урегулиран поземлен имот,
съставляващ парцел -по плана за гр. С., местността „В и от съсобствен с притежавана
от ищците 6/20 идеални части поземлен имот № кв с площ 216 кв.м., находящ се в гр.
С., местност „В
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. Г., с ЕГН **********, да заплати на
ищците П. И. Г., с ЕГН ********** и М. А. Г., с ЕГН **********, сумата от общо
913,05 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, пропорционално
на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. И. И., с ЕГН **********, да заплати на
ищците П. И. Г., с ЕГН ********** и М. А. Г., с ЕГН ********** сумата от общо
913,05 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, пропорционално
на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Сейлс Сървисиз“ ООД, с ЕИК *********,
да заплати на ищците П. И. Г., с ЕГН ********** и М. А. Г., с ЕГН ********** сумата
16
от общо 913,05 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото,
пропорционално на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. З., с ЕГН **********, да заплати на
ищците П. И. Г., с ЕГН ********** и М. А. Г., с ЕГН ********** сумата от общо
1011,39 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото,
пропорционално на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П. И. Г., с ЕГН ********** и М. А. Г., с
ЕГН ********** да заплатят на А. С. Г., с ЕГН ********** сумата от 255,75 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П. И. Г., с ЕГН ********** и М. А. Г., с
ЕГН ********** да заплатят на Ф. И. И., с ЕГН ********** сумата от 574,50 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П. И. Г., с ЕГН ********** и М. А. Г., с
ЕГН ********** да заплатят на „Сейлс Сървисиз“ ООД, с ЕИК ********* сумата от
405,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото, пропорционално
на отхвърлената част от исковете.
Неразделна част от решението е Приложение № 3 към съдебно-техническа
експертиза, изготвена от инж. С. Г. Б. и депозирана в съда на 21.09.2023 г.,
приподписано от съдията-докладчик.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17